Парк под шума и суетата на Ню Йорк

Дан Бараш и Джеймс Рамзи имат откачен план --- да създадат парк, изпълнен със зеленина, под Ню Йорк. Двамата разработват Лоулайн, подземна зелена площ с размерите на футболно игрище. Изграждат го в една спирка за тролеи, която е била изоставена през 1948 г. като използват технология, която събира слънчевата светлина над земята и я насочва под земята. Това е парк, който процъфтява даже и през зимата.

Мечтая да построя първия в света

подземен парк в Ню Йорк.

Защо някой би поискал
да построи подземен парк

и защо в Ню Йорк?

Тия тримата опасни калпазани

са, отляво, баба ми, на пет,

а до нея сестра ѝ и брат ѝ,

на единадесет и на девет.

Снимката е точно отпреди да заминат

от Италия и да имигрират в САЩ,

преди почти 100 г.

С много имигранти навремето

дошли в югоизточната част

на Ню Йорк

и се озовали на откачено
космополитно място.

Поколението им е невероятно

тъй като те не само изграждали нов живот

на това ново, непознато място,

а и буквално изграждали града.

Винаги са ме удивлявали тези десетилетия

и тази история,

и често молех баба да ми разказва

още и още истории

за стария Ню Йорк.

Обаче, тя често го игнорираше,

казваше ми да ям повече кюфтета и паста

и затова много рядко получавах

нещо от историята, за която исках да чуя.

Града, с който се сблъсках

ми се стори доста застроен.

Винаги съм знаел като дете, че искам

да оставя следа и някак да

направя света по-красив, по-интересен

и по-справедлив.

Просто наистина не знаех как.

Мислех, че искам работа в чужбина.

Работих с УНИЦЕФ в Кения.

Но, ми се стори странно, че

знаех по-малко за политиката
в Ню Йорк от политиката в Кения.

Започнах работа в Ню Йорк,

но, много бързо се обезсърчих

от бавната правителствена бюрокрация.

Даже се хванах на работа в Гугъл,

където много бързо се опияних

и вярвах почти от душа, че

технологията решава социалните проблеми.

Но, още не мислех, че
правя света по-добър.

През 2009 моят приятел

и сега бизнес партньор Джеймс Рамзи

ми каза за местонахождението
на грандиозен парцел,

който е този.

Това е бившата трамвайна спирка,

която е била депото за пътници

пътуващи по Уилямсбърг Бридж

от Бруклин до Манхатан,

и е била отворена между 1908 и 1948,

точно около времето, когато баба и дядо

са живели на това място.

И научихме също така, че парцелът

бил абсолютно изоставен през 1948.

Очаровани от това откритие,

помолихме властите да ни покажат парцела,

и най-накрая ни разведоха,

и ето какво видяхме.

Снимката не показва добрите страни.

Трудничко ще си представите вълшебното

чувство, което те обзема,
когато отидеш там.

Неизползваема земя колкото стадион,

точно под едно пренаселено място в града.

Усещането е все едно си Индиана Джоунс,

който е намерил находка,

и всички детайли са си все още там.

Наистина е доста забележително.

Самият парцел е разположен в самото сърце

на имигрантския квартал,

и днес остава един

от най-пренаселените квартали в града.

Ню Йорк има две трети зелени площи

на жител спрямо други големи градове.

Този квартал има една десета зелени площи.

Затова веднага започнахме да мислим как

може да вземем този парцел
и да го превърнем в нещо

което да се използва от гражданите,

но, също така по възможност да е зеленина.

Нашия план, накратко,

е да привлечем естествена светлина
под земята

като използваме проста система, събираща
светлина над улицата,

насочва я под градските тротоари,

ще позволи да се отглеждат
растения и дървета

със светлината, която е насочена надолу.

С този подход,
може да вземете парцел,

който изглежда като този днес

и да го трансформирате в нещо,

което изглежда така.

През 2011, първо пуснахме
някои от тези снимки,

и странното беше,

че много хора ни казаха, "О, малко прилича

на парка Хай Лайн под земята."

Затова, Лоулайн ни стана прякор

и така си и остана,

Лоулайн, и ето как се роди Лоулайн.

Това, което също беше ясно беше,
че хората наистина искаха

да научат много повече за технологията

на вид и как ще се възприеме,

имаше много повече интерес към това

отколкото си мислехме, че е възможно.

Като един луд човек,
реших да напусна работа

и да се съсредоточа изцяло
върху този проект.

Ето нашия колектив,

който подготвя технологична демонстрация

в един склад.

Ето долната част на слънчевия покрив,

построен, за да
покажем технологията

Виждате шестте слънчеви колектора
в центъра.

А ето цялото нещо вече завършено

в този склад.

Виждате слънчевия покрив отгоре,

светлината нахлува,

и напълно естествената
зеленина отдолу.

Само за няколко седмици

хиляди хора видяха парка

и оттогава се увеличиха

хората, които ни подкрепят локално

и любителите на дизайна по света.

Ето снимка на квартала

непосредствено над Лоулайн,

и снимка как ще изглежда

след основно преустройство, което предстои

през следващите 10 години.

Забележете,че кварталът е пренаселен

и липсват зелени площи.

Предлагаме нещо, което

ще добави зелена площ
колкото футболно игрище

под квартала, но по-важно е, че

ще предаде граждански облик

на бързо заселващата се
зона с хора от средната класа.

Сега се фокусираме главно

върху това как да променим Ню Йорк

като трансформираме

общата екосистема цялостно.

Ето как смятаме

да поканим хората в самото пространство.

Виждате този забележителен вход,

на който буквално ще махнем улицата

и ще разкрием историческите пластове
на града,

ще поканим хора в това топло
подземно място.

Посред зима, когато навън
всичко е замръзнало,

градския парк ще бъде

последното място,
където ще искате да отидете.

Лоулайн е целогодишен

и е място за отдих на града.

Обичам да мисля, че Лоулайн завършва

историята на моето семейство.

Ако баба и дядо и родителите ми наистина

са искали да изградят и разширят града,

моето поколение иска да си върнем

пространствата, които вече притежаваме

като преоткрием нашата обща история

и отново помислим как да направим града

по-интересен, по-красив и по-справедлив.

Благодаря.

(Аплодисменти)