-
Каква е вината на Фатмагюл?
-
Лодос!
-
Ела тук.
-
Ела,ела.
-
Какво правиш?Защо не идваш при нас?
-
Харесва ли ти новата ни къща?
-
Харесва му.Харесва му много.
-
Значи няма да искаш да напуснеш къщата си тогава?
-
Виж,Лодос,от сега нататък това е твоя дом.Нали?...
-
Ще живеем всички тук заедно.
-
Сега порасна и не можеш да стоиш вече в "Кухнята на розата".
-
Виж само колко е спокоен и как ни слуша.
-
Ще отида да нарежа повече хляб.
-
Лодос няма вода.
-
Ще отида да му сипя.-Аз ще го направя.
-
Къде си сега.В офиса на прокурора.
-
Не.В полицията съм и давам показания.Сега всичко свърши.
-
Значи ще можеш да се върнеш днес тогава.
-
Не мога днес.Няма никой....
-
Чакам за някой на когото да предам тялото на Мустафа.
-
Как така?Той няма ли някакви роднини?
-
Да,има.Разбира се че има.
-
Не знам за това.Информираха ме за неговия приятел....
-
Сердар.
-
Той ще дойде за да го вземе...
-
Не знам на кого какво е казал,но ще го закарат утре в Ълдър за погребението.
-
Разбирам.
-
Трябва да кажем на Хаджер.
-
Добре,знам че трябва,но как ще го направим?...
-
Тя влезе в болницата вчера и сигурно е родила.
-
Толкова се обърках от всички тези събития че не знам какво да правя.
-
Тогава аз ще и кажа.Тя трябва да знае.
-
Не така,не по телефона.
-
Аз по някакъв начин ще отида и ще и кажа.
-
Добре,Юмер,ще се чуем по-късно.Чао.
-
Погребението му е утре.
-
Хаджер знае ли вече?
-
Не.Как би могла да знае?Тази случка изненада дори и нас.
-
Това наистина е много трудна ситуация...
-
Как ще кажеш това на бедната жена сега?
-
Но тя ще разбере по един или друг начин.
-
Не можем да позволим това да се случи...
-
Трябва да разбере от нас.
-
Съгласна съм.Тя е тази която ви помогна.
-
Благодарение на нея сватбата мина добре и не се развали.
-
Как щяхме да разберем за плана на Мустафа ако тя не ни беше казала.
-
Как щеше да бъде заловен този мъж?
-
Тя беше с Мустафа.Но всъщност,беше с нас през цялото време.
-
Сега е в тази ситуация,не трябва да я оставяме сама.
-
Чакам от сутринта,все още не е по новините.
-
По-добре...
-
Да не разбират по този начин от сутринта.
-
Добре Мукадес,не плачи повече.Достатъчно плака вече.
-
Какво да направя Рахми?С нищо не мога да помогна.
-
Без значение колко лоши неща е направил,нищо не помага,натъжих се.
-
Толкова млад човек умря.
-
На мен ли го казвате...Аз познавам детството му.
-
Жалко...
-
Каква загуба.
-
Много млад мъж.
-
Аз му бях много ядосан...Много ядосан.
-
Бях го отписал завинаги след всичко което причини на Фатмагюл.
-
Но това е една изгубена душа.
-
Чувствам се наистина зле.Много тъжен.Празен от вътре.
-
Глупак!Той сам си изкопа гроба.
-
Събра се с родителите си отново.
-
Да почиват в мир душите им...
-
Те са късметлии.Поне не доживяха да преживеят загубата на детето си.
-
Той не доживя да види детето си.
-
Чудя се дали се е родило вече?
-
Кой знае.
-
Мили Боже,как ще кажем това?
-
Предполагам че трябва да отида да и кажа.
-
Нека дойда с теб.
-
Върви.Не го оставяй сам.
-
Не,не...ще се оправя.
-
Няма начин,аз ще дойда с теб...
-
Как ще и кажеш това сам?Това е толкова тежка задача.
-
Добре,но децата не трябва да разбират.
-
За Бога!В ден като този...
-
Невъзможни сте.
-
Какво има Мукадес?Защо се държиш така?
-
Не може вечно да го криете...
-
Не виждаш ли?Гледат към мен и казват "децата не трябва да разбират".
-
Сякаш ще отида веднага да им кажа...
-
Точно така,дайте на кучето лошо име и го ударете.
-
Какво стана?-Нищо.
-
С божията благословия!
-
Аз ще дойда с теб господин Кадир...
-
Ние ще кажем на бедната жена това което трябва да и бъде казано.
-
Рахми,не исках да я обидя.Просто исках да бъда предпазлив.
-
Не,не.Разбрах.
-
Не се притеснявай.
-
Няма значение Кадир.
-
Щом чашата е пълна,ще трябва да я носи.
-
По-скоро трябва да помислиш как ще кажеш на това момиче за това.
-
Стига Сами,за Бога.Прекали.
-
Почакай,все още не съм му сложил талисмана.
-
Скъпи...
-
Не трябва да се оплакваш,сестро...
-
Виж каква късметлийка си,съпругът ти не те оставя и за малко сама.
-
Моят си показа лицето за кратко и изчезна.
-
Моят полудя от щастие и вълнение когато родих първото ни дете.
-
Държеше се като твоя,идваше с пълни ръце...
-
След второто,не го търси.
-
Какво има в чантата?
-
Вземи това и го сложи.
-
О за Бога!
-
Такава е традицията момичето ми.
-
Като стара жена си,която знае всичко.
-
Също така ти донесох и шоколад.И нещо друго,но то е за по-късно.
-
Дай да видя.-По-късно.
-
Дай го тук.
-
Нахрани бебето първо.
-
Мисля че е сит.Няма да суче повече.
-
Виж му носа и устата.
-
Много е красив.
-
Искаш ли да го вземеш?
-
Мислиш ли че мога?
-
Хвани го така.Придържай главата.
-
От къде се появи,а?
-
Ще играем ли футбол заедно?
-
Ще играем ли заедно?
-
Виж баща му!
-
Моят син изморен ли е?
-
Добре,отиваме да поспим.
-
Сами,ти си невероятен.
-
Благодаря.Желая ви всичко най-добро.
-
Дано Господ никога не ви разделя.-Амин.
-
Какво е това?-На какво ти прилича?
-
Кой е?
-
Сердар.
-
Защо се обажда сега?
-
Не знам.Може би за да попита за Мустафа.
-
Не му отговаряй.-Но,ще звънне отново.
-
Дай ми го,аз ще говоря с него.
-
Не.Почакай,аз ще отговоря.
-
Ало.-Како,пристигнах.Къде си?
-
Какво?
-
Казах че пристигнах.Тук съм.
-
Къде си?
-
В Измир.Ти също си тук,нали?
-
Не,аз съм в Истанбул.
-
Няма ли да дойдеш за погребението?
-
Какво погребение?
-
Како...
-
Чие погребение?Сердар,кажи ми какво става?Кой е починал?
-
Хаджер?
-
Мустафа ли?
-
Починал е,нали?
-
Моите съболезнования,како.
-
Дай ми телефона.
-
Аз съм Сами...
-
Какво?
-
Ще учиш ли?
-
Остана малко време до изпитите.
-
Мислех че ще гледаме DVD-то от сватбата,но нищо.
-
Знаеш че пренебрегнах учението.
-
Не искам да стане като последния път.Ще уча и ще взема изпитите.
-
Разбрирам.
-
Ще ти преча ли ако включа телевизора?-Не.
-
Или не,няма да го включвам.Не и докато учиш.
-
За мен няма проблем,може да гледаш.-Не.
-
Мога да ти помогна да учиш.
-
Ще правя тест,може да провериш резултатите тогава.
-
Добре.
-
Ще ти засека времето.Времето е много важно.
-
Остави,аз ще отида.
-
Аз ще ги извадя.
-
Дай ми една кърпа за да забърша простира.
-
Да не ги слагаме навън днес.Нека ги изсушим вътре,на сушилника.
-
Къде е той?-Ето там.
-
Готово.
-
Благодаря.
-
Споменават твоите хора по телевизията днес ,мисля че Решат Яшаран е мъртъв или нещо такова.
-
Получил е сърдечен удар.
-
Какво е...не разбрах.Какво?
-
Чичо ми?...Какво?Чичо ми е мъртъв?Мъртъв ли е?
-
Не знам със сигурност.Така се говори.
-
Видях снимките на Мустафа Налчалъ,но казват че чичо ти е мъртъв.
-
Казват че бил сърдечен удар.
-
Каквото повикало такова се обадило.По някакъв начин всеки си плаща за греховете.
-
Моите съболезнования.-Батко...
-
Трябва да говоря с директора на затвора.-Мръдни назад.
-
Трябва да се обадя,трябва да се обадя на адвоката си.
-
Трябва да говоря с него.Мюнир Телчи е моя адвокат,моля те!
-
Ще предам съобщението по някое време.-Не по някое време!Трябва да говоря с него сега!
-
Не разбираш ли?Глупав ли си?
-
Мери си приказките,момче.Ще ти простя само заради загубата ти.
-
Добре батко,съжалявам.Трябва да се обадя вкъщи.Моля те кажи му сега.
-
Директорът е наистина много зает в момента,той няма време за теб.
-
Трябва да се обадя вкъщи батко.
-
Добре,не се притеснявай.Ще му кажа по някое време.
-
Нямате ли самостоятелна празна стая?
-
Не може ли да говорите с някого да я преместят в самостоятелна стая.
-
Не знам.Ще трябва да видя.
-
Поне до утре.Моля ви.
-
Хаджер.
-
Не прави така,моля те.
-
Ето тук.
-
Успокоителното трябва да и се даде скоро.
-
Новините са пристигнали преди нас.
-
Чухте ли?
-
Така ли е както предполагам батко Кадир?
-
Така е...точно както предположих?
-
Съболезнования.
-
Ако мъжът който е починал е нейният съпруг,тогава кой е този мъж?
-
Не знам.И не искам да знам.
-
Срамота,кърмата и ще пресъхне.
-
Кой ти каза?-Сердар...Сердар се обади.
-
Мислеше че знае за това.
-
И просто и каза.
-
Той също се роди снощи.
-
Дълбоко съжаляваме.
-
Не знаем какво да кажем.
-
Какво се предполага че трябва да кажа сега...
-
Какво трябва да кажа?
-
Господ да ти даде спокойствие момичето ми.
-
Не прави така Хаджер.Съвземи се.
-
Бъди силна...
-
Помисли за бебето си.
-
Господ ще му даде по-дълъг живот.
-
Всичко приключи по този начин заради тях...
-
Заради Яшаран.
-
Всичко това се случи заради тях.
-
Колко животи се погубиха заради тях...
-
Дано Господ ги накаже.
-
Дано Господ им даде дори по-лоша съдба.
-
Хаджер,моля те не прави така.
-
Остави я да си поплаче,братко.Остави я да и олекне.
-
Нося ви чай.
-
Мюнир най-накрая заспа,за щастие.
-
Ще преодолее това.Ще се пребори с това.Ще видиш.
-
Освен това,доктора не каза ли че тази нощ е критична?
-
Слава на Бога,той оцеля през нощта.
-
Сестра?
-
Той дойде в съзнание.-Слава на Бога.
-
Какво стана?-Не се паникьосвай.Нищо за което да се притесняваме.
-
Може ли да го видим?
-
Мога да пусна само един човек вътре.
-
Вижте,буден е.
-
Изглежда добре.Нали?
-
Изглежда много изморен.
-
Хайде да седнем.Да не му позволяваме да се развълнува като ни види.
-
Изплаши ни.
-
Част от мозъка му е засегната,и това не му позволява да говори.
-
Поне е жив.
-
Но ще се подобри,нали?
-
Само времето може да изчисти щетите.
-
Няма опасност за живота му в момента.Преодоля най-трудната част.
-
На първо време трябва да елиминираме риска от друга травма...
-
А след това ще продължим с лечението за премахване на дефектите.
-
Добре,добре.Не се напрягай.
-
Ало.Къде си?Какво става?
-
Ужасно е.
-
Ужасно,заклещен съм тук съвсем сам.
-
Спри да хленчиш и ме слушай.
-
Казах ти,приклещен съм тук съвсем сам.Не знам какво да правя!
-
Млъкни!Просто млъкни и ме слушай.
-
Ще ти кажа каква е ситуацията а ти ще решиш какво ще правиш.
-
Но ти не ме слушаш!-Ти също не ме слушаш идиот такъв.
-
Ужасно е.Ердоан е в затвора.Казва че няма да говори докато ти не дойдеш тук.
-
Загубихме бизнеса и компанията.Къщата е конфискувана...
-
Не знам от къде майка ти е намерила пари за да ти прати...
-
Но ние сме без нито една стотинка вече.
-
Пропаднахме.Свършени сме вече.
-
И за капак на всичко...
-
За капак на всичко това,баща ти е в болница.
-
Какво...Какво е станало с него?
-
Сърдечен удар.
-
За какво говориш?
-
Снощи се върна за втори път към живота.
-
Сега е в интензивното отделение.
-
Дай ми майка на телефона.
-
Майка ти е добре,почакай,ще и го занеса.
-
Како.
-
Кой е?-Той.
-
Селим?-Мамо.
-
Добре ли си синко?
-
Не се притеснявай за мен,мамо.Как е татко?
-
Кажи ми истината мамо.
-
Няма опасност за живота му вече,но състоянието му не е добро.
-
Какво говориш?Трябва ли да дойда?
-
Няма да ти казвам какво да правиш Селим...
-
Ти сам ще решиш това.
-
Да дойдеш или не...
-
Каквото станало,станало.
-
По дяволите!Журналисти.Влезте вътре,како,влезте вътре.
-
Сега трябва да затварям.-Мамо,чакай.Не затваряй мамо.
-
Хайде бързо влезте вътре.Хайде!
-
Чух гласа ти,това е достатъчно.Грижи се за себе си синко...
-
Целувам те много.
-
Како,дай ми го.Влезте вътре.Хайде бързо.
-
Слушай ме!Не прави нищо глупаво...
-
Недей!Не прави опит да се връщаш тук.
-
Трябва да бъда там,трябва да видя баща си.
-
Дори и да го направиш,не можеш да видиш баща ти така или иначе...
-
Ще те вкарат отново в затвора.
-
Бъди търпелив,остани там и чакай докато ти се обадим.
-
Не смей да правиш нищо друго.
-
Предната врата е пълна с журналисти...
-
Не се опитвайте да излезете навън,освен през задната врата.
-
Не можеш ли да заспиш?
-
Не.
-
Не ти ли е удобно?
-
Мога да спя в другата стая ако искаш.
-
Не.
-
Твоите ли са?-Дай да видя.
-
Моите са.
-
Мислех че сме сбъркали.Виж че е написано моето име.
-
Дениз,какво правите двете там?
-
Събираме желанията си мамо.
-
Любопитна майка.
-
Днес е Хидрелез.-Какво?
-
"Хидрелез".
-
През нощта която свързва 5-ти и 6-ти май...
-
...написахме желанията си и ги сложихме под розовия храст.
-
-
Много интересно!
-
Например,ако искаш кола,тогава рисуваш кола...
-
Ако искаш къща,рисуваш къща...
-
Ако искате хубава сватбена рокля,я рисувате,дори може да сложите дантелата вътре.
-
Каквото и да е желание,и то ще се сбъдне.
-
Не знаех за това,видях госпожа Мукадес да прави нещо тук снощи и тогава я попитах.
-
Тя си намисли желание.Кой знае какво е то.
-
Пожелах си да завърша.
-
Радвам се че го направихме.За малко да забравим...
-
между сватбата и лошите новини.
-
Както и да е...
-
Какво ще правим сега,ще продължим ли?
-
Предполага се че трябваше да ги изхвърлим по тъмно,но забравихме.
-
Тогава ще отидем на брега и ще ги хвърлим в морето.
-
След това може да отидем в къщата на Фатмагюл и да ги видим какво правят.
-
Госпожо Мукадес!-Какво?
-
Не,имах предвид....Исках да кажа че бихме могли да отидем...
-
и да погледнем през вратата.Какво лошо има в това?
-
Недей.Защо искаш да ги гледаш?
-
Ние няма да им се обаждаме,докато те не ни се обадят.
-
Няма да им казваме нищо,докато те сами не разберат.
-
Виж,казвам ти за последен път...
-
Бъди поне малко търпелива.Дръж си устата затворена.
-
Ще ми го кажеш ли отново?Достатъчно!Не ми говори като на малко дете!
-
Не ти говоря така.Само те предупреждавам.
-
Постоянно ме притискате.Станах една ненужна чанта благодарение на вас.
-
Мили Боже!Боже!
-
Всички ме нападат.Като една голяма скала сте,която иска да ме премаже!
-
Какво става Мукадес?Какво сега?
-
Както ти казах преди.След като Фатмагюл си тръгна,те започнаха...
-
Отношението на госпожа Мерием се промени веднага.
-
Сега тя е шефа в къщата.Скоро ще бъдем изхвърлени от тази къща.
-
Не,не.Не мисля че кака Мерием ще направи подобно нещо.
-
Рахми,остави за Бога!...
-
Тя продължава да ме унижава пред всички.
-
Ще си намери извинение за всичко.За всичко за което би могла да ни изрита.
-
Изявява се при всяка възможност.Противопоставя се на всичко което казвам.
-
Търпях достатъчно.Достатъчно!
-
Добре.Да вървим тогава.Да вурвим.
-
Търсеше къща...
-
Хайде да си намерим удобно място и да отидем там тогава.
-
Докато всички се забавляват,живеейки си в къща с градина и всичко...
-
Очакваш от мен да се завра в апартамент с две деца.Няма начин!
-
Какво можем да направим Мукадес?Тогава ти ми кажи.
-
Нищо не можем да направим Рахми...
-
Ако не искаме да бъдем изгонени.Ще трябва да разказваме еждневието си и да го погълнем.
-
Ето това трябва да правим.
-
Рахми...
-
"Да ви изгоня"?Никога не съм казвала това.
-
Кълна се,само и казах да не притесняваме Фатмагюл днес...
-
Не съм казвала нищо друго.
-
Не е нужно да се кълнеш.
-
Мислиш ли че не я познавам?
-
Няма значение.Не е нужно да ми обясняваш нищо.
-
Луда ли е или какво?"Да не притесняваме Фатмагюл за това и за онова".
-
Един ден,рано или късно ще разберат така или иначе,от мен или от някой друг.
-
Всички са глупаци!
-
Напълни ли памперса моме?
-
Ела господин Рахми,ела да седнеш.И ти също наистина се измори.
-
Не,умората е нищо,но...
-
Тъгата и скръбта те карат да се уморяваш повече.
-
Камионът дойде!
-
Хайде да вървим Мехмет!Нека да заредим.
-
Да ти помогна ли Мехмет?
-
Не,няма нужда.-Аз само исках да бъда любезна така или иначе.
-
Хей,ъхм...не съм направил нещо глупаво снощи,нали?
-
Не.Като какво?
-
Знам ли?Когато Емре каза да не пия повече...
-
Натъжи ме малко.
-
Ами,знаех какво правя.Не бях пиян но...
-
Но исках да попитам.
-
Не.Беше добре...
-
Освен това,всички се забавляваха много.Беше прекрасна сватба.
-
Само ако не бяхме получили лошите новини за Мустафа.
-
Мехмет!Хайде занеси тези в камиона.-Добре батко Рахми.
-
Хора...имате ли някакви планове за днес?Какво ще правите?
-
Не.Защо питаш?
-
Когато свърша моята работа,и ако ти нямаш нещо за правене...
-
Може би бихме могли....да си направим разходка край морето?
-
Предполагам че можем,да...Ще поговорим по-късно.
-
Добре тогава.
-
Мехмет,хайде спри да стоиш.
-
Изгубиха всичките си фирми,освен това имат планини от дългове разбира се...
-
На всичкото отгоре и къщата им е конфискувана.
-
Той не можа да издържи повече.-Чудя се как ли е.
-
Не знам,но когато се обадих тази сутрин,все още беше в интензивното отделение.
-
Въпреки че това не може да помогне,съжалявам...
-
Наистина съжалявам за госпожа Перихан.
-
Съжалявам повече за госпожа Хилмие.Защото тя е душичка.
-
Тя е по-беззащитна.
-
Изгуби съпруга си...
-
Оказа се по средата между разногласията между Ердоан и Решат Яшаран...
-
Сега сина и е в затвора.
-
Ситуацията на госпожа Хилмие е наистина отчайваща.
-
Истината е че никой от тях не е невинен...
-
Но ние сме тези с човешки сърца.
-
Радвам се че не сме изгубили тази част от нас все още...
-
Все още можем да съжаляваме враговете си.
-
Какво стана?
-
Решат Яшаран...
-
Починал ли е?-Не той...
-
Мустафа.
-
Казаха по новините преди минута.
-
След напускането на затвора е опитал да избяга,игнорирайки предупрежденията да спре...
-
Открили са огън.
-
Всички процедури са завършени.Документите са готови вече.
-
Всичко е твое от сега нататък.
-
Добре.Благодаря.
-
Нуждаеш ли се от нещо друго?
-
Не.Благодаря.
-
Доставката на превозното средство е готова.
-
Ще отидем на погребението с него,след деня на молитвата...
-
Може би кака Хаджер също ще дойде.
-
Как да дойде?Снощи роди.
-
О,снощи ли?
-
Същата нощ.
-
Мустафа умря,детето му се роди.
-
Какво е?-Момче.
-
Каква съдба имаше той...
-
Беше добър човек...
-
Не мислеше за тези неща.
-
Погуби се.
-
Каква загуба.
-
Млад си замина.
-
Съболезнования отново.
-
Готова ли си?-За днес.
-
Ще направя чай.-Добре.
-
Бихме могли да излезем на вечеря,на рибен ресторант?
-
Не,да не харчим пари.
-
Но,имаме меден месец.
-
Мислех че ти харесва да излизаш.
-
Добре,ако искаш да излезем...
-
Не,няма ако ти не искаш.Мислех си че ще бъде добра промяна за нас.
-
Знам ли?Вчера се оженихме...
-
А днес,да изглежда така че се показваме на всички.
-
Но ако искаш да хапнем риба...-Не,не е това.
-
Добре,нека си останем вкъщи,така или иначе имаме доста храна.
-
Да.
-
Но нека ти кажа...не трябва да се срамуваме за нищо, от никого.
-
Знам но...
-
Добре...Ще гледаме DVD-то от сватбата тогава.
-
Добре,а някой друг път ще отидем на рибен ресторант.
-
Добре.
-
Ако си гладен,мога да ти приготвя нещо с чая...
-
Кака Мерием остави много неща в хладилника.
-
Ще ти помогна.
-
Не,ти отиди и нагласи телевизора,аз ще се оправя.
-
Бедното момче се роди в лошо време.
-
Нагърбен с всички тези проблеми още от първия ден от живота си.
-
Знам,но поне имат Сами да се грижи за тях.
-
Ще заминават за Германия,когато Хаджер се възстанови.
-
Ще започнат там нов живот и ще оставят миналото зад гърба си.
-
Дано...
-
Дано бъдещето им е по-добро от настоящето.-Амин.
-
Мехмет,ела,ела.Какво направи?Върна ли ги?
-
Да,батко.Всичко е готово.
-
Браво.Ела и седни.
-
Ще ти налея чай Мехмет.-Не,како,скоро ще тръгвам.
-
Госпожо Мерием!Господин Кадир!
-
Решат Яшаран е получил сърдечен удар!
-
Бил е в интензивното отделение снощи...
-
Още един си получи заслуженото,казвам ви.
-
За Бога.
-
Решат ли е другият?
-
Той е баща на единия от бегълците.
-
Казват че ще има повече подробности,отивам да гледам...
-
Ако разбера повече,ще ви кажа.
-
Остави Мукадес.Остави!Ела тук,изключи телевизора...
-
Ела седни при нас.Ще гледаме телевизия.
-
По-късно ще дойда.
-
Ада застигна и тях.
-
Господ си знае работата.
-
Какво друго мога да кажа?Какво друго?...
-
Но ми се иска да не страдаха по този начин.Нали?
-
Ела,синко,седни.Не стой прав.
-
Не,како,всъщност по-добре да вървя.
-
Но всъщност,търсех Дениз...
-
Ако позволите,мислех си да я заведа на разходка покрай брега.
-
Искам да ви помоля за разрешение.
-
Освен това,преди да си тръгнете мога да и покажа замъка.
-
Разбира се,би било чудесно,но те вече излязоха.
-
Така ли?С кого?
-
Преди половин час тя излезе с Емре...
-
Ще се разходят около брега или нещо такова.
-
Добре.Разбрах.
-
Но ти също може да отидеш ако искаш.
-
За първи път видях Хаджер при батко Ерол...
-
Но тогава тя се представи като Енисе.
-
Стоеше там като клиент.
-
Там я срещнах.
-
Бях наивен,а тя ме изигра.
-
От къде можех да знам...
-
Всеки на твое място можеше да и повярва.
-
Никой не можеше да прдположи дори за такова нещо.
-
Представих я на Керим и Фатмагюл като моя приятелка.
-
Всъщност стана така както тя искаше.
-
Искаше да се доближи до Фатмагюл и Керим чрез мен.
-
По-късно разбрахме всичко.
-
Това ни шокира.
-
Как разбрахте?
-
Кака Фатмагюл си тръгна от вкъщи след празника за Нова година...
-
Всички заедно с батко Керим я търсеха...
-
Не бях наясно с това тогава.
-
По-късно разбрах че Фатмагюл е изчезнала.
-
Батко Керим беше абсолютно полудял.Всички я търсеха,дори отидоха в полицията.
-
Къде е била?Тя не познава никого в Истанбул.
-
Докато мислехме къде може да е,се сетихме за Асу.
-
Отишла е при нея.
-
Познава единствено нея в Истанбул.
-
И?
-
А след това и се обадихме.Тя веднага отрече.
-
През това време се опитвахме да я намерим,да намерим адреса и.
-
Тогава разбрахме че е проститутка.
-
Всички трябва да са били ужасно разтревожени.Обзалагам се че са полудели.
-
Дори не можеш да си представиш...
-
От една страна се тревожех за кака Фатмагюл и батко Керим,който психически се срина...
-
От друга страна...
-
...бях в огромен шок.
-
Момичето,което харесвах...
-
Бедният ти.
-
Толкова много неща са се случили в онази къща предполагам...
-
Кака Фатмагюл избяга в онази къща.
-
А когато намерихме адреса и отидохме там...
-
....разбрахме че си е тръгнала и от там.
-
Върнахме се в началото.А тогава...
-
Не мога да си спомня ясно...
-
Дали кака Фатмагюл се върна вкъщи или батко Керим я намери и я върна.
-
Каквото било,било.
-
Ооо!
-
Да.
-
Вие се срещнахте с тях когато нещата се подобриха.
-
Мисля че Фатмагюл трябва да опише живота си в книга.
-
Ще бъде наистина един дебел роман.
-
Ще бъде като терапия за нея.
-
Те наистина преминаха през трудни времена.
-
Дори да слушаш за това е достатъчно трудно.
-
Въпреки всичко ,нещата се случиха...
-
Хората,участващи в тяхната история също натрупаха опит и преживяха много неща.
-
А ти си най-хубавата част от тази история.
-
Искам да кажа...
-
Ти си добрата част от историята.
-
Благодаря.
-
Брат ми беше липсващата част от живота ми.
-
Това караше лицето на баща ми да е вечно мрачно.
-
Той чувстваше отсъствието на брат ми дори и в най-щастливите ни моменти.
-
В детството ми сякаш нещо винаги е липсвало.
-
Но щастливите дни които прекарахме,поправиха всичко.
-
Срещнах другата половина от баща ми.
-
Лицето му сега е усмихнато.
-
Колко хубаво...И благодарение на всичко това,срещнах теб.
-
Много съм щастлив че те срещнах.
-
Всички сме щастливи.-И аз се радвам че дойдох тук за да се запознаем.
-
Мехмет?
-
Здравейте.-Здравей.
-
Какво правите хора?-Ами,говорим си с Емре.
-
Бях у вас,мислех че ще излезем заедно,но...
-
Защо не седнеш?
-
Баща ти ми каза че вече си излязла.
-
Радвам се че дойде.
-
Ще ходим тази вечер на концерт близо до морето.Ти имаш ли някакви планове?
-
Не,мислех че ще хапнем нещо заедно.
-
Като "кокорес",както ти обещах.-Това ще е чудесно!
-
Какво ще кажеш Емре?
-
Добре,няма проблем.
-
А кога започва концерта?
-
Готова ли си?
-
Да.
-
Пускам.
-
Обикновено видео е.Може да добавим надписи с имената ни и да ги сложим на компютъра.
-
"Добро утро,днес е денят!Големият ден!"
-
"Фатмагюл и Керим ще се женят!"
-
"Хайде да събудим първо булката."
-
"8:30 часа е".
-
"Какво правиш,по нощница съм!!"
-
"Идвам да те събудя."
-
"Не прави така Дениз.-Но аз трябва да снимам."
-
"Моля те!Трябва да отида в банята."
-
Значи си се забавлявала докато аз нервно те чаках отвън.
-
Точно така...
-
"Не прави така!-О,тя се събуди,Рахми."
-
"Снимаш ли?"
-
"О всички са будни!-Тук е и кака ни Мерием!"
-
"Недей да снимаш косата ми все още!"
-
"Добро утро."
-
Скъпите ми.
-
"Искам да запиша и вас,позволете ми!-Добре,но само за малко."
-
"Виж какво имам,гривна.Това е от сватбата на кака ми."
-
"Мукадес,недей така."
-
Какво от това?За да не се загуби,ще я прибера."
-
"Няма повече.Тук е доказателството."
-
"И така...след документирането на близките на булката..."
-
"...слизам долу за да видя какво прави нашият младоженец."
-
"Хайде да видим къде е младоженеца."
-
Това момиче е лудо...-Това е спомен.
-
"Добро утро,батко Кадир."
-
"Юмер,кога кацаш в Измир?"
-
"Там ли си вече?О,добре,добре."
-
Какво става?
-
"Юмер,кога кацаш в Измир?"
-
"Там ли си вече?О,добре,добре."
-
Батко Юмер в Измир ли е бил?Защо тогава ни казаха че майка му е била болна?
-
Може би майка му живее в Измир?-Не,тя живее тук.Поне така ми бяха казали.
-
Значи е отишъл да види Мустафа.
-
За да не направи нещо с което да съсипе сватбата.
-
За да се увери че няма да ни се обади отново или нещо друго.
-
Звънял ли ти е?-Не.
-
Сигурна ли си?-Керим,не започвай отново.
-
Добре,извинявай.-Хайде,да гледаме видеото.
-
"Мамо,татко!Добре дошли!"
-
"Отивам да заснема младоженеца."
-
"Добро утро!"
-
"Изгладих ги вече.-Няма нищо,още веднъж няма да навреди."
-
"Правиш това само за да потиснеш вълнението си..."
-
"Как се чувстваш в тази прекрасна сватбена утрин?"
-
"Ами..."
-
"Не знам как да опиша чувствата си."
-
"Тук не е много светло,хайде да излезем навън."
-
"Мама и татко пристигнаха."
-
"Готов ли си?-Да."
-
"Давай.Слушаме те."
-
"Ам...Днес е най-хубавият ден в живота ми."
-
"Това не звучи естествено.-Какво да направим тогава?"
-
"Фатмагюл!"
-
"Фатмагюл!Увери се че си я заснела."
-
"Фатмагюл!Обичам те толкова много!"
-
"Млъкни.-Ще бъдеш моята булка днес."
-
"Толкова съм щастлив.Толкова много те обичам."
-
"Днес ще бъдеш най,най-красивата булка на света."
-
"А аз ще бъда най-щастливият мъж на земята."
-
"А сега се приближаваме към булката за да чуем как се чувства."
-
И ти влезе вътре...-Да...имаше толкова хора навън...
-
А и вътре беше снаха ми.Каза ми че е лош късмет да се виждаме преди сватбата.
-
Трябваше да се скрия.
-
"Връщам се към гладенето."
-
Какво стана сега?-Един момент...
-
Само си говорят.
-
Ще се обадя вкъщи.-Защо ще се обаждаш сега?
-
Не са ни търсили след сватбата.Ще ги питам как вървят нещата там.
-
Не им се обаждай днес.Можем да говорим с тях утре.
-
Добре тогава.
-
Или може да им се обадиш ако искаш да говориш с тях.-Не,няма да им се обаждам сега.
-
Дори и нещо лошо да е станало,днес не искам да знам нищо.
-
Ще продължим ли?-Да.
-
Изглежда че те имат толкова голямо желание да са сами.
-
Чудя се кога ще се сетят за нас.
-
Толкова е нечестно спрямо бедната жена...
-
Коя жена?
-
Трябваше да се върне в Истанбул,ден след сватбата си.
-
Така ли?Защо?-Когато разбрахме че Мустафа е стрелял по Керим...
-
...тя отмени медения си месец и се върна.
-
Радвам се че го направих.Фатмагюл беше отвлечена след това.
-
Точно...радвам се че се върна.Бог да те благослови.
-
Вие хора,положихте големи усилия за да спасите бедното момиче от Мустафа.
-
Не искам дори и да си мисля за...
-
...това което Мустафа можеше да и направи.
-
Виждате ли,за всичко което се случва си има причина...
-
Точно така си е...
-
...когато нещо такова се случи.
-
Госпожо Мукадес...
-
За това ли се държиш така?
-
Не!Фатмагюл и Керим ще разберат за Мустафа.
-
Евентуално ще разберат.-Но не от нас.
-
Съгласна съм.
-
Погребението на Мустафа е утре.
-
Ами ако Фатмагюл иска да отиде на погребението му.
-
Ами,ако ни обвини защо не сме и казали?
-
Ако ни се разсърди?От това се страхувам.
-
Но Мустафа им причини много лоши неща.
-
Добре,Мустафа не беше добър човек като цяло...
-
Но те имат история.
-
Преживели са толкова много неща заедно.
-
Бог ми е свидетел,преживели са толкова хубави дни.
-
Аз няма да им кажа.-Аз ли да го направя?
-
Госпожо Мукадес,наглеждай супата.Ще изкипи.
-
Не спирай.
-
Вкусно е!Топло и пикантно!
-
Чудесно е!
-
Харесва ли ти лютото?-Да.
-
И на мен.
-
Слуша ли CD-то?
-
Да,беше чудесно!
-
Мехмет ми направи CD.Има страхотни песни!
-
Чудесно е!Много ти благодаря Мехмет.
-
Златни ти ръце.-Радвам се че ти харесва.
-
Ти си много добър в това.-Ами,да,малко.
-
Не,много си добър.Снощи също пусна страхотни песни.
-
Ти никога не изпускаш ритъма.
-
Справям се ,предполагам.-Хм,също сме и скромни.
-
О,не!Покапах се!
-
Благодаря.
-
Не,съсипах си новата блуза.
-
Какво да правя сега?-Ще е добре ако веднага я изпереш.
-
Ще дойдеш ли с нас на концерта?
-
Защо питаш?
-
Вече казахме че ще отидем всички заедно.
-
Аз и Дениз мислехме да ходим там сами.
-
Значи,не искаш да дойда?-Ами,да.
-
Мислехме да излезем само двамата.
-
Само двамата,а?-Да,и какво?
-
Сестрата на батко Керим ли сваляш?
-
Какво имаш предвид под "сваляш"?Затваряй си устата!
-
Тогава защо се опитваш да ме изключиш?
-
Опитваш се да бъдеш насаме с нея.Това е грубо.
-
Виж,момче...-Гледам те.И какво?
-
Казаха ми да сложа малко сол за да се премахне олиото.
-
Ще я изпера по-късно,като се прибера вкъщи.
-
Какво е станало с лицата ви?Случило ли се е нещо?
-
Не.-Не.
-
Какво може да се случи?
-
Искаш ли по още един айран?
-
Добре.-Мехмет?
-
Извинете ме,може ли по още един айран,моля?
-
Птиците ще се съберат на двора.
-
Човече,знам че е трудно да го приемеш но...
-
...всички знаят за това сега.
-
Всички в кафенето и на пазара,говорят за това.
-
Знаят кой се е подиграл зад гърба ти.
-
Толкова е жестоко,толкова безмилостно.
-
Казвам ти всичко това за да можеш...
-
...да изхвърлиш тази отрова от себе си.
-
Това момиче ти се усмихваше,но всъщност е обичала някой друг.
-
Слава на Бога,че го разбра навреме.
-
Няма какво повече да направиш.
-
Да вървят в ада.
-
Сега трябва да помислиш за собствения си живот.
-
Трябва да помислиш за това как ще се преместиш и какво ще правиш.
-
Тук вече няма какво да правиш.
-
Знам.
-
Най-добре ще е да се махнеш от тук.
-
Ти си добър рибар.Може да си намериш добра работа в морето.
-
Разбира се че мога.
-
Качи се на някой кораб който заминава за чужбина.
-
Попътувай за няколко месеца.
-
Не мога да измисля друг по-добър начин за да те отдалеча от тук.
-
Също така може да изкараш и добри пари.
-
Да.
-
Ще можеш да видиш много различни страни.Ще можеш да видиш света.
-
Това ще те накара да забравиш.
-
Ще забравя...
-
Тази ужасна нощ...
-
...миризмата на пепел,е все още в дробовете ми...
-
Ще забравя всичко.
-
Иска ми се да съм човека когото искаш да бъда.
-
Този,който да те защитава...
-
...този който да е влюбен в теб до лудост.Но не съм този човек.
-
Иска ми се наистина да можех да бъда баща на това дете.
-
Всичко което имам,ще е то.
-
Много съм ти ядосан за това че ме предаде...
-
...и само с една дума...
-
...ще получа отмъщението си.
-
Обичах само...
-
...обичах само Фатмагюл.
-
Само нея.
-
Благодаря.-На кого ще пишеш?
-
На никого.-Каза че ще пишеш писмо.
-
Не е писмо.
-
"Самопризнания."
-
Ало.-Гледа ли новините?
-
"Благодарение на разговора,който беше уловен в тези кадри..."
-
"...беше доказано че Селим Яшаран е в контакт със семейството си."
-
По дяволите!
-
"Разговора който проведоха Яшаран опровергава..."
-
"...твърдението им че не знаят местонахождението на Селим Яшзран."
-
"Прокурорът който прие новините ни като официален доклад,откри разследване срещу Мюнир Телчи и Перихан Яшаран."
-
Много ви благодаря.Беше чудесна вечер.
-
За мен също.-И за мен.
-
Мехмет,радвам се че дойде с нас.Прекарах чудесно!
-
Да,дансинга беше супер.
-
Лека нощ.Ще се видим утре.-До скоро.
-
Ще се явявам на лекарска комисия,утре.
-
О,да.Каза ми.-Кога заминаваш?
-
След няколко дни,ако ме одобрят.
-
Може би ще се върна при ротата си преди да се прибереш вкъщи.
-
Но това не е последният път в който се виждаме,нали?
-
Ще се виждаме и за напред така или иначе.
-
Кога ще се прибереш вкъщи?-Зависи от баща ми.
-
Много съм щастлива че ви срешнах и двамата.
-
Брат ми и Фатмагюл имат чудесни приятели около тях.
-
Толкова съм щастлива.Няма да се тревожа за тях.
-
Аз също се чувствам късметлия че ги срещнах.-И аз също.
-
Лека нощ.-Лека нощ.
-
Аз ще мина по този път....-А аз по другия.
-
Добре,чао.-Лека нощ.
-
Моето момиче....Манипулираш и двамата по едно и също време ли?
-
За какво говориш?-Те и двамата си падат по теб.
-
Не е така...-Ти не си наясно с това...
-
...но тези бедни момчета се въртят около теб за вниманието ти.
-
Моля те не говори такива неща госпожо Мукадес.
-
Добре,добре,почакай...
-
Ходи ли в къщата на Фатмагюл?-Не.
-
Как може да си толкова безразлична,момиче!Трябваше да отидеш и да провериш дали свети.
-
Родителите ми вкъщи ли са?-Да,горе са.
-
Ей,хвърли ли си желанието?
-
Да.-Добро момиче.
-
Вече няма от какво да се страхуваме...Можем да се разведем.
-
Всеки ще може да тръгне по пътя си.
-
Аз няма да се разведа.
-
Но ти каза че ще го направиш.
-
Промених си решението.
-
Имам копие от пълномощното.
-
Не можеш да се разведеш ако аз не искам.
-
А аз не искам.
-
Няма да те оставя.
-
Заспала съм...
-
Снощи не спа много.
-
Свърши ли?-Не,спрях го откакто заспа.
-
Мога да го пусна отново ако искаш.
-
Не,може да го гледаме по-късно.
-
Остави на мен.Аз ще изчистя.Не си разваляй съня.
-
Благодаря.
-
Може ли да вляза?-Влез.
-
Приятни сънища.
-
И на теб.
-
Фатмагюл.
-
Да?
-
Имаме много време пред нас.
-
Имаме цялото време на света.
-
Миналата нощ беше трудна и за двама ни.
-
И двамата преживяхме нещо различно.
-
Но това не означава че винаги трябва да бъде така.
-
Искам да кажа,говоря за в бъдеще...
-
Да не е така все едно сме на изпит.
-
или пък все едно скачаме от прага.
-
Не искам да мисля че се решихме на тази стъпка само за да се излекуваме...
-
...като лечение.
-
Не искам да го правим по задължение...
-
А да стане от само себе си,да е естествено.
-
Да...
-
Снощи беше прекалено рано и за двама ни.
-
Но...имаме много време пред нас.
-
Няма да те насилвам да правиш нищо.Повярвай ми.
-
Знам.
-
Няма да те карам да правиш това отново.
-
Не се притеснявай.Ще чакам подходящият момент да дойде.
-
Знам че с времето всичко ще бъде наред.
-
Да не е по задължение...
-
А защото искаме да стане.Да се случи естествено.
-
Сега искам само едно нещо от теб.
-
Не искам да се отчуждаваме един от друг.
-
Искам да заспивам до теб...
-
Да усещам аромата ти...
-
...да докосвам косата ти...
-
...да усещам топлината ти...
-
...и да отварям очите си до теб.
-
Това е всичко което искам от теб за сега.
-
Приятни сънища.
-
Приятни сънища.
-
Отивам до магазина на ъгъла да купя хляб и вестник.-Добре.
-
Искаш ли нещо друго?-Не...Но ако има симид,бих искала.
-
Добре.
-
И мляко.-Добре.
-
Ще отида в работилницата след закуска.
-
Колегите ми от старата работилница,ще ми изпратят няколко човека.
-
Ако ми допаднат,ще работят с мен.
-
Много хубаво.
-
А аз ще почистя малко.
-
Ще си стоя вкъщи днес,ще уча.
-
Кака Мерием знае че няма да ходя в "Кухнята на розата" днес.
-
Добре,скоро ще се върна.
-
Няма заместител или нещо по-добро от майчиното мляко за вашето бебе.
-
Точно затова трябва да се опитате да го кърмите дори и да нямате много кърма.
-
Защото кърменето помага да се създаде повече мляко.
-
Написала съм тук хранителните добавки които могат да подсилят кърмата ви.
-
Също така и витамините които трябва да вземате.
-
Добре,благодаря.
-
Моля ви,ще се уверите че ще имате повече течност.
-
Добре.-Всъщност...
-
...още един ден в болницата щеше да ви се отрази по-добре.
-
Не,по-добре да тръгвам.
-
Вече сте добре.И двамата сте здрави.
-
Но все пак бъдете внимателна.
-
Планирате да отидете на погребението ли?
-
Погребението е днес,така или иначе.
-
Не забравяйте...че вашето бебе е най-важното нещо от сега нататък.
-
Знам че преживявате трудни дни.
-
Но най-доброто което можете да направите е да стоите на страна от тъгата и стреса.
-
Това е най-важно за да не пресъхне кърмата ви.
-
Добре,ще внимавам.
-
Желая ви здравословен живот,на вас и на вашето бебе.
-
Много ви благодаря.
-
Кога трябва да дойдем отново за контролен преглед?
-
Ще се чуем по телефона следващата седмица и ще решим деня и часа.
-
Много ви благодаря за всичко.
-
Задължена съм ви.-Няма за какво.Грижете се за малкия господин Мурат.
-
Всичко е готово.Можем да тръгваме.
-
Хм,ами...мога да го взема ако искаш.
-
Благодаря.Спорна работа.-Довиждане.
-
Добре.
-
Нещо друго?
-
Хм,ще взема халва.
-
Колко?
-
250.
-
И вестника,колко?
-
12 лири.
-
Спорна работа.-Благодаря.
-
Това е той,нали?
-
"Тъжен край за бившия годеник."
-
Ето ги и тях...
-
Здравей синко.-Батко...
-
Мустафа е умрял?-За жалост.
-
Няма достъпно място до родителите му.
-
Затова ще бъде погребан на няколко метра по-нататък.В същото гробище,така ще бъдат заедно.
-
Всичко сам ли подготвяш?Няма ли и други хора там?
-
Господин Юмер ми помогна с всичко в Измир...
-
...но тук съм сам.-Няма ли някакви роднини?
-
Има далечни роднини от страната на майка му.
-
Но спряха да се виждат с него,след инцидента.
-
Срамота...
-
Ходих в града да направя изявление в кметството за това...
-
....но те са го отписали.Вече не ги е грижа.
-
Разбирам...-Не се притеснявай.
-
Ще се уверя дали всичко е направено.Спокойно.
-
Бог да те поживи,Сердар.Благодаря ти.
-
Чувствам се виновен,како...
-
Аз го издадох.
-
Можеше да го хванат дори и ако не бях го направил,но...
-
...все още ме боли за това че аз съм този който го накара да бяга.
-
Той направи ужасни неща.Но ми беше добър приятел.
-
Жалко че свърши така.
-
По-късно ще ти се обадя Сердар.
-
Мустафа стана жертва на решенията си.
-
Вината не е твоя,нито на някой друг.
-
Не плачи повече.
-
Помисли за Мурат.Дръж се заради него.
-
Сигурно е полудял като е разбрал че човекът когото е наел е бил хванат.
-
Плановете му не проработиха разбира се...-Господ ни е пазил.
-
Това беше което заплашваше да развали сватбата ви.
-
Само Кадир и господин Фахретин знаеха за това,можете ли да си представите?
-
Ние нищо не знаехме.
-
Хаджер им се обади да ги предупреди.
-
А същата нощ е родила.
-
Колко странно е всичко...Бащата умира,а синът се ражда.
-
Каква съдба само.
-
А всичко друго е написано ли?-Трябваше да кажем това.
-
Когато хванаха мъжа,останалото стана лесно.
-
Прокурорът откри разследване.
-
А след процеса той се опита да избяга.
-
Батко Юмер каза че не е искал да бяга...
-
...а да умре.Това е всичко.
-
Какво толкова казах?Добре е когато си шепнем един на друг...
-
...а когато го кажа на глас е лошо.
-
Казали са му да спре и да се предаде....
-
...но не го е направил.Искал е да бъде убит.
-
Добро утро.-Добро утро.
-
Честито.-Благодаря.
-
Довиждане.
-
Благодаря,спорна работа.
-
Юмер се занимаваше с това в Измир.
-
А погребението му е днес в Ълдър.Сердар,неговият приятел,ще се погрижи за това.
-
Тъжно е че се е случило в сватбената ви нощ.
-
Сякаш,дава съобщение на хората.
-
Сякаш казва...че ще си отмъсти.
-
По-добре да махна тези.-Почакай.
-
Керим,аз ще го направя,сине...
-
"Бивш годеник загина в стрелба."
-
"...Въпрос на време е Сели Яшаран да бъде хванат,както Ердоан Яшаран."
-
"С последните събития,обратното броене за случая на Ф.Ъ. започна.Последният процес от делото..."
-
"...което се води от 2 години,ще бъде в Измир."
-
Фатмагюл.
-
Дано Бог им прости греховете.
-
"Фатмагюл..."
-
"...единствена моя..."
-
"Ако това писмо е в ръцете ти..."
-
"...това означава че аз вече не съм между живите."
-
"Това означава че си станала булка на Керим."
-
"Това означава че той,най-големият ми враг..."
-
"...има щастието което аз не можах да имам."
-
"Това означава че не ми остава надежда.И завинаги съм те загубил."
-
"Значи е дошло времето да изгоря..."
-
"...в огъня който ме изгаря от първия ден в който те изоставих."
-
"Толкова много те обичах Фатмагюл."
-
"Ти щеше да бъдеш моята булка."
-
"Не ни позволиха."
-
"Когато се разкаях че съм те изоставил..."
-
"...Керим застана на пътя ми."
-
"Той беше единственият който ни разделяше.Беше единственият който застана между нас."
-
"Мразя Керим."
-
"Мразя живота който водиш с него."
-
"Мразя себе си затова че съм толкова слаб."
-
"Мразя и времето,затова че не мога да го върна назад."
-
"Изгубих те в деня в който дойде вкъщи..."
-
"...когато ти обърнах гръб."
-
"Изгубих те когато запазих мълчание въпреки че знаех истината."
-
"Трябваше да приема че съм те загубил..."
-
"...когато си тръгна,хващайки го за ръката."
-
"Но не можах."
-
"Не се получи живота ми без теб Фатмагюл."
-
"Изгубих всичко когато изгубих теб."
-
"Сега никога вече няма да бъдеш моя..."
-
"...тогава няма причина за мен да живея."
-
"Фатмагюл..."
-
"...любима моя."
-
"Останах сам накрая."
-
"Излизам от живота ти завинаги."
-
"Обичах те повече от всичко и всеки."
-
"Ти избра Керим..."
-
"...а аз смъртта."
-
"Сбогом."