Красиви нови думи, описващи неясни усещания

Джон Коениг обича да открива думи, които изразяват нашите неартикулирани усещания - като "лахесизъм", жаждата за бедствия, или "сондер", осъзнаването, че животът на всеки друг е също толкова сложен и неразгадаем, както нашия собствен. Тук той размишлява върху значението, което придаваме на думите и как тези значения ни влияят.

Днес искам да говоря
за значението на думите,

как ние ги дефинираме

и как те, почти като отмъщение,

дефинират нас.

Английският език е
невероятна попивателна.

Обичам английския език.
Радвам се, че го говоря.

При все това, той е пълен с пропуски.

На гръцки има дума "лахесизъм",

която означава жажда за бедствия.

Нали знаете,
онова усещане, когато се задава буря

и се улавяте как й стискате палци.

На мандарин има дума "юи",

не я произнасям правилно,

която означава
копнежа да изпитваш нещо толкова силно,

колкото в детството си.

Поляците имат думата "жуска",

която значи
онзи вид предполагаем разговор,

който неизбежно
водиш в съзнането си.

И накрая, на немски,
разбира се, че на немски,

има дума "зилшмърц",

която означава ужаса от това
да получиш нещото, което желаеш.

(Смях)

Най-сетне, постигане на житейска мечта.

Аз самият съм немец,
така че знам точно какво е усещането.

Не знам дали бих използвал
която и да е от тези думи

в ежедневието си,

но наистина се радвам, че ги има.

Но единствената причина те да съществуват,
е че аз съм ги измислил.

Аз съм авторът на
"Речник на неясните тъги",

върху който работя от седем години.

Цялата мисия на проекта

е да открие пропуски
в езика на усещанията

и да опита да ги запълни,

което да ни даде възможност да говорим
за всички онези човешки неблагоразумия

и приумици на човешката природа,

които всички изпитваме,
но може би не ни хрумва да говорим за тях,

понеже не разполагаме с необходимите думи.

И така, някъде по средата на този проект

дефинирах думата "сондер",

идеята, че ние всички гледаме на себе си
като на главен герой,

а всички останали
са просто второстепенни герои.

Обаче всъщност
ние всички сме главни герои

и ти самият си второстепенен герой
в историята на някой друг.

Веднага щом публикувах това,

започнах да получавам много писма,

като това: "Благодаря, че ми давате израз
за нещо, което съм изпитвал цял живот,

но което преди нямах думи да опиша."

Носеха им усещането, че не са сами.

Това е силата на думите,

помагат ни да се чувстваме
по-малко самотни.

И не дълго след това

започнах да срещам сондер

в съвсем сериозни онлайн разговори

и много скоро
след като бях забелязъл това,

я чух в съседен разговор
между хора лице в лице.

Няма по-странно усещане от това
да измислиш дума

и да видиш как след това
тя заживява свой собствен живот.

Все още нямам дума за това,
но ще измисля.

(Смях)

Работя върху нея.

Започнах да се замислям
какво прави думите истински,

понеже много хора ме питат,

най-честото нещо,
което ме питат, е:

"И какво сега, измислени ли са тези думи?
Не разбирам напълно."

А аз съвсем не знаех какво да им отговоря,

понеже щом сондер заживя свой живот,

кой съм аз да кажа
кои думи са истински, а кои не.

И тогава се почувствах като Стив Джобс,
който описва своето прозрение,

когато осъзнава, че
повечето от нас в ежедневието си

дотолкова се стараем да избягваме
сблъсъци с различни пречки,

че започваме да се носим по течението.

Но веднъж щом осъзнаеш, че хората,

че този свят съществува благодарение на
хора не по-умни от теб,

можеш да протегнеш ръка,
да докоснеш пречките

и дори можеш да минеш през тях

и да осъзнаеш, че имаш силата
да промениш нещо.

И когато ме питат,
"Истински ли са тези думи?",

имам няколко отговора,
които съм пробвал.

Някои имаха смисъл,
други - не.

Но един от изпробваните е:

"Една дума е истинска,
ако искаш да бъде истинска."

По начина, по който тази пътека е
истинска, понеже хората са искали да я има

(Смях)

Това се случва в колежите постоянно.

Наричат ги "път на копнежа".

(Смях)

След време ми хрумна, че
когато хората ме питат

дали една дума е истинска,
те всъщност ме питат

"До умовете на колко хора
тази дума ще ми даде достъп?"

Мисля, че до голяма степен
гледаме на езика по този начин.

В основата си една дума е ключ,

който ни дава достъп до дадени умове.

Така че ако ни дава достъп до един ум,

по-скоро не си заслужава,

защо ни е да я знаем.

Два разума, хм, зависи чии.

Един милион умове, ето за това говорим.

Така че истинска дума е тази, която дава
достъп до колкото се може повече умове.

Това придава смисъл на това да я знаеш.

По някаква случайност, най-истинската дума
от всички, на този принцип, е тази:

[О.К.]

Толкова.

Най-истинската дума.

Това е най-близкото, което имаме
до майсторски ключ.

Това е най-често разбираната дума в света,

независимо къде сте.

Но има един проблем,

сякаш никой не знае
какво означават тези две букви.

(Смях)

Което е леко странно, нали?

Ами добре, може да е грешно изписване на
"всичко е наред", предполагам,

или "олд киндерхук".

Сякаш никой не знае точно,
но самият факт, че това няма значение,

говори доста за това
как придаваме смисъл на думите.

Смисълът не е в самите думи.

Ние сме тези, които се вливаме в него.

И мисля, че всички, когато търсим смисъл
в живота си,

и търсим смисъла на живота,

мисля, че думите имат нещо общо
с това търсене.

Също така мисля,
че ако търсим смисъла на нещо,

един речник е добра изходна точка.

Той носи усещането за ред

в една доста хаотична вселена.

Полезрението ни е така ограничено,

че трябва да измисляме модели и кодове

и да намираме начин да ги разбираме

и да умеем да живеем живота си.

Имаме нужда от това думите да ни изпълват,
да ни дефинират.

Мисля, че много от нас са пленници

на това как използват думите.

Забравяме, че думите са измислени.

Така е не само с моите думи.
Така е с всички думи,

но не всички значат нещо.

Ние всички сме като че ли
затворени в нашите собствени лексикони,

които не винаги са свързани с хора,
които не са вече като нас,

така че смятам, че с всяка година
ние се отдалечаваме малко по малко,

колкото по на сериозно взимаме думите.

Защото, помнете, думите не са истински.

Те нямат значение. Ние имаме.

Сега бих искал да ви оставя с тази мисъл

на един от любимите ми философи,

Бил Уотърсън, авторът на "Келвин и Хобс".

Той казва,

"Да създадеш живот, който отразява
твоите качества и удовлетворява душата ти,

е рядко срещано постижение.

Да придадеш смисъл на живота си

не е лесно,

но е все така допустимо

и смятам, че усилията ви
ще са възнаградени."

Благодаря ви.

(Аплодисменти)