Странната история на "половите хромозоми"

Обичайното възприемане на биологичния пол се свежда до следното: женските индивиди имат две Х-хромозоми в клетките си, а мъжките - една Х и една Y-хромозома. В тази разбиваща митове лекция ученият и подкастър Моли Уебстър разкрива защо така наречените "полови хромозоми" са много по-сложни от опростената им дефиниция - и защо трябва да мислим за тях по различен начин.

Добре.

Ще започнем с 1891 година,

когато немски учен гледал под микроскоп

клетки на насекомо.

И забелязал нещо доста смешно.

В центъра на клетките
се намирала тъмна материя.

Никой не я бил забелязвал преди.

И той забелязал, че докато клетките
се размножавали и делели,

тя преминавала в някои от новите клетки,

но в други - не.

Не знаел как се нарича и ѝ дал
страхотно име.

Нарекъл я: "Елементът Х."

(Смях)

Казал си:
"По-късно ще запълним този Х."

И така, отиваме 10 години по-късно,

когато жена, американски учен,

гледала под микроскопа си

отново клетки на насекомо.

И забелязва нещо забавно.

Има и друга тъмна материя.

малка е

и се навърта близо до Х-елемента.

И накрая някой казва:

"Ако това нещо се нарича 'Х',

защо да не кръстим новото нещо 'Y'?

И така, (щраква с пръсти)

са открити половите хромозоми.

Хромозомите,

вероятно знаете какво представляват,

но въпреки това ще ви кажа.

Изградени са от ДНК -

навсякъде я има, тя е
планът на живота -

имат я плъховете, дърветата

насекомите, има я и човекът.

Що се отнася до човешките хромозоми,

генетикът Мелиса Уилсън
ми го обясни така.

(Аудио) Мелиса Уилсън: По правило
получавате копие от всяка хромозома

от генетичната си майка

и едно копие от всяка хромозома
от генетичния си баща,

Така получаваме 22 двойки -

по една от майката и
една - от бащата.

И има една 23-та двойка - Х и Y.

Моли Уебстър: И докато всички останали
хромозоми са номерирани

от едно до 22,

ние не наричаме Х и Y номер 23.

Обичам да си мисля, че чакат някой
като Леброн Джеймс да се появи,

но в този случай те си казват:

"Просто ще оставим буквите

и след това ще им дадем име."

Кръстили ги "полови хромозоми".

Сега мога да се обзаложа,
че в Съединените щати

Х и Y са най-известните хромозоми

поради един прост факт:

казваме, че Х означава момиче
а Y означава момче -

тоест те са отговорни за пола.

И се наложи да науча нещо -

когато в случая говоря за "пол",

имам предвид пола, свъран с образуването
на половите клетки -

онези в яйчниците и тестисите -

а не пола, към който се
самоопределяме.

И така, като репортер в шоу "Радиолаб",

документалната аудио програма,
за която работя,

се чудех какви са пък тези
полови хромозоми?

Част от работата ми е да намирам
някои неща за странни,

да се обаждам на хората с въпроси,

а те пък евентуално да ми отговарят.

В този случай много хора ми отговаряха.

И през двете години, в които правех
репортажи за Х и Y като част от

"Гонадите" - поредица за пола
и половата принадлежност

и след това завърших с "Радиолаб",

открих, че тези две хромозоми
живеят в един неочакван свят -

малко смущаващ.

Където нещата, които считах за факти,

бяха извъртени по начин,
който не бях виждала преди.

И светът отива далеч
извън границите на пола.

Казах си:

"Всички трябва да говорим за това."

И така, с всички вас,

всички заедно ще поговорим за това.

И за мен

истинската история на Х и Y
започва от името им.

В течение на години след откриването им

тези две малки хромозоми са получили
повече от 10 различни имена.

Наричани са диплозоми, хетерохромозоми,

идиохромозоми

и повечето от имената им са били свързани
със структурата им, формата им

или техния размер.

След това ги нарекли "полови хромозоми",

което било поради факта,

че сме започнали да
свързваме Х с жените,

а Y - с мъжете.

Но учените си казали:

"Наистина ли искаме да ги
наричаме полови хромозоми?"

Ученият историк Сара Ричардсън
ми разказа тази история:

(Аудио) Сара Ричардсън:
Три десетилетия учените казвали:

"Не трябва да се наричат
полови хромозоми.

Х и Y имат много функции

и не трябва да се възприема,
че една хромозома

определя един единствен белег.

Представете си да наречем една хромозома
"урогенитална хромозома"

или "чернодробна хромозома."

М.У.: Ако се поразровите в историята -

интересно е, направете го -

ще видите, че на учените им е било
трудно да се спрат на толкова конкретно

и толкова многозначно име.

Страхували са се, че ще бъде
лимитиращ фактор

може би за науката, може би за обществото,

но страхът го е имало.

И в крайна сметка се се спрели
на "полови хромозоми" -

доста пикантно име,

което всъщност популяризира генетиката.

Но през 100-годишната история,
откакто сме избрали това име,

нещата започват малко да се усложняват.

Около 1960 г. -

това ще бъде първата ни спирка

в сложния свят на половите хромозоми -

около 1960 г.

сме открили, че човек може да е XYY.

Откриват XYY - човек.

Тук ще се отклоня, защото се оказва,

че моделът : "Х отговаря
за момиче, Y - за момче "

е сериозно опростен.

Може да си съвкупност от
различни комбинации X и Y,

които ти дават различен биологичен пол.

Можеш да имаш две X и две Y хромозоми.

Можеш да имаш четири
Х хромозоми или пет,

Можеш да бъдеш ХО.

Това ми се стори доста странно,

защото си казах:

"Уау, това преобръща модела
за биологичния пол

какъвто сме го учили в училище."

Няколко години след като
разбират, че можем да сме XYY,

изследователи отиват в затвор в Шотландия

и правят генетичен анализ на
затворници от мъжки пол.

И откриват няколко човека ХYY.

Според Сара:

(Аудио) С.Р.: Веднага публикували
теория, предполагаща,

че втората Y-хромозома е свързана

със склонността към криминални прояви.

Мелиса Уилсън: Да.

Логиката е следната:

На този етап считаме, че Y е мъж.

Мъжът е агресивен, следователно

Y трябва да е свързвана с агресията.

Имаш ли допълнителна Y -
трябва да си напълно луд.

Полудяхме по тази теория.

Нарекохме го "свръх мъж",

започнаха да изследват още затворници,

серийни убийци, момчета.

И наред с всичко това

се появи предложение
да абортираме XYY - ембрионите.

През 1980 г.

тази теория залитна в някои крайности.

Първо,

направено е мащабно проучване,

което установява, че няма връзка

между Y-хромозомата и жестокостта.

Мисля, че всички го очаквахме.

След това се появи още нещо.

(Аудио) С.Р.: Преразглеждайки
първоначалните изследвания

в добре охраняемата
психиатрична институция,

те открили и голям брой индивиди

с допълнителна Х-хромозома.

Те са ХХY, за разлика от първите - XYY.

(Аудио) М.У.: Наистина?

Аудио) С.Р.: Да.
Сега обаче не казаха,

че индивидите с втора
Х-хромозома

са свръх жени.

Никога не са изследвали дали
имат по-голяма склонност към жестокост.

М.У.: Изглежда е някакъв пропуск.

Не знам.

Но мисля, че е интересно,

защото ако погледнем на тези хромозоми

от гледна точка на пола,

това, което обикновено правим,

е да ги разглеждаме като белези,

асоциирани с половата принадлежност.

Мъжете са жестоки

и Y обяснява защо са в затвора.

Х-хромозомата не го прави,

защото, както знаем, какво е Х?

Не я свързваме с жестокост.

И докато днес не вярваме в свръх мъже -

Боже, надявам се,

не вярваме в свръх мъже днес -

все още се водят дискусии

за биологично унаследената
жестокост при мъжете.

И така, втората ми спирка
в странния свят на Х и Y,

или когато нещата се обърнаха
с главата надолу, е 1985 г.

Световните университетски игри
се провеждали в Япония

и испанската бегачка Мария Хосе
Мартинес - Патиньо била наред да тича.

Тя била като куршум,
изгряваща суперзвезда.

И в нощта преди състезанието
сканирали ДНК-то ѝ.

По това време правели това,

защото мислели:

"Добре, искаме да избегнем мъже
да се състезават дегизирани като жени,

така че ще сканираме ДНК на жените

и ще се уверим, че имат само Х-хромозоми.

Чух историята от Рут Падауър,

която беше репортер на Ню Йорк Таймс,

и правеше репортаж за Мария.

(Аудио) Рут Падауър: Казват, че нейният
хромозомен анализ бил необичаен.

Въпреки че външно била изцяло жена,

имала XY-хромозоми и
вътрешни тестиси.

М.У.: Те й казали:

"Съжаляваме да ти го съобщим, Мария,
но ти всъщност си момче.

Не можеш да се състезаваш с момичетата."

(Аудио) Р.П.: Така я изхвърлили
от националния отбор,

изключили я от Асоциацията на атлетите,

прекъснали ѝ стипендията,

част от приятелите ѝ я отхвърлили,

другите атлети я изоставили,

загубила медалите си, a
рекордите ѝ са анулирани.

М.У.: Излиза, че -

помните какво ви казах -

можете да бъдете различни
комбинации от Х и Y,

можете да бъдете ХY и пак да сте жена.

Може да сте ХХ и да сте мъж.

В случая на Мария се оказва нещо, наречено
Синдром на андрогенната резистентност.

Което означава, че тя има нещо
като вътрешни тестиси -

те секретират тестостерон,

но тялото ѝ не го усвоява.

Ако някога сте възприемали
тестостерона като супер сила,

тя не била облагодетелствана от него.

В края на краищата

спортните власти ѝ позволили да се върне,

но с кариерата ѝ било свършено.

С този пример виждате, че

ако отнесем пола към определено
място в тялото ни -

или поне това е което видях -

ако отнесем пола към определено
място в тялото ни,

това в някаква степен означава,
че ако влезем в тялото

и погледнем на определено място,

можем да кажем на някого, че знаем
за него нещо повече

от това, което той самия знае за себе си.

И за мен това е ужасяващо.

В днешно време не изследваме
атлетите от женски пол,

но нещо много подобно се случва,

когато говорим за тестостерона в спорта.

Виждаме го и когато предлагаме да
вземем един транссексуален индивид,

да му направим генетичен анализ
и да му кажем кой всъщност е той.

Това е самата истина,

тези неща наскоро са се обсъждали.

Последното нещо, което ме обърка

относно хромозомите, и искам
да ви го споделя,

е нещо, което Мелиса ми каза:

(Аудио) Мелиса: Не можете да
оцелеете без Х-хромозома.

Без значение от половите ви жлези
или половата ви идентичност,

всяко човешко същество трябва
да има Х-хромозома,

защото без нея останалата част
от тялото ви не се развива.

М.У.: Защо я наричаме женска хромозома?

Това е нещо, за което никога
не съм мислила,

но буквално всеки един човек от вас
в публиката има Х-хромозома.

Не ви лъжа.

Всеки един човек на тази планета
има Х-хромозома,

но никой не обикаля наоколо и не казва:
"Това е всеобщата хромозома."

Знаете ли?

Сякаш Х е някъде тук,
Y е някъде там,

сякаш трябва да са много различни,

а си мисля, че щеше да е толкова по-добре,

ако това беше всеобщата хромозома.

И не просто защото ви обичам всички
и искам всички да сме едно цяло,

но заради нещата, които пренебрегваме,
поради факта, че я считаме за женска.

И ще ви разкажа едно от най-странните
неща, които научих.

Като си представите Х-хромозомата,

от почти 1100 гена, които съдържа,

колко, мислите, са свързани
с пола и репродукцията?

Предположете някакво число.

Четири процента.

Това означава, че 96 процента
от гените в хромозомата

правят нещо, което не е свързано
с половите жлези.

И след всички тези истории,

някои от които социални,

други научни,
след толкова много факти

започнах да се питам,

защо все пак ги наричаме
"полови хромозоми"?

Или ако просто на всички
ни харесва това име,

не трябва ли поне да започнем
да ги възприемаме

малко по-мащабно?

Защото ако го направим,

какви прозрения ще получим
като хора, като учени?

Намираме се във време, когато мислим

как да преподаваме науката,

как да я финансираме,

какви искаме да бъдем като общество.

И просто се чудя не е ли време
да преосмислим биологията на Х и Y

или поне

да си спомним историческите бележки,

че онзи човек, който измислил
фразата "полови хромозоми",

всъщност имал предвид: "Хей, запомнете
всички, това е просто -

цитирам- просто название."

Не трябва да го приемаме буквално.

Благодаря ви.

(Аплодисменти)