Да разрешим стари проблеми като изучаваме нови видове

Природата е изключително изобилна, разнообразна и мистериозна, но биологичните проучвания днес се концентрират основно върху седем вида, сред които плъхове, пилета, винени мушици и хора. Изучаваме зашеметяващо малка част от живия свят, казва биологът Алехандро Санчез Алварадо, и се надяваме, че това ще е достатъчно, за да разрешим най-старите и най-трудните научни проблеми, като ракът. В тази, привличаща вниманието презентация, Алварадо ни приканва да открием непознатото и ни показва впечатляващи открития.

През последните няколко години

прекарвах летата си в лабораторията
по океанология

в Уудс Хол, Масачузетс.

Основното, което правех там беше
да наемам лодка.

Тази вечер искам да ви поканя да

поплаваме с нея.

И така, отплаваме от Ийл Понд към
Вийнярд Саунд,

близо до брега на Мартас Вийнярд,

имаме и дрон, който ще идентифицира
потенциални места,

от които да надникнем в
Атлантическия океан.

По-рано бих казал дори в дълбините
на Атлантика, но

не трябва да ходим много
надълбоко, за да достигнем непознатото.

Тук, само на две мили

от една от най-добрите океаноложки
лаборатории в света,

спускаме обикновена мрежа за планктон
във водата

и изкарваме на повърхността

неща, на които човечеството рядко
обръща внимание,

и често такива, каквито никога не е
виждало.

Тук са някои от организмите,
които хванахме в нашата мрежа.

Това е медуза.

Но погледнете внимателно,

в това животно живее друг организъм,

който вероятно е нов за науката.

Изцяло нов вид.

А какво ще кажете за тази прозрачна
красавица

с туптящо сърце,

тя се разможава безполово, а на главата
ѝ расте

потомство, което ще се размножава полово.

Нека повторя,

животното се размножава безполово, а
на главата му расте неговото потомство,

което ще се размножава полово.

Странна медуза?

Не точно.

Това е асцидия.

Това са група животни,

с които, както вече знаем, споделяме
генетично наследство,

те може би са най-близкият до нас
безгръбначен вид. А сега се запознайте

с братовчедка си,

Талия демократика.

(Смях)

Сигурен съм, че на последното семейно
събиране, не запазихте място

за Талия,

но нека ви кажа,

тези животни са дълбоко свързани с нас

по начини, които тепърва започваме
да разбираме.

Така че следващия път, когато
някой, подигравателно ви каже,

че този вид проучвания са прости
риболовни експедиции,

се надявам, че ще си спомните
пътешествието ни тази вечер.

Днес много от биологичните науки
виждат смисъл

само в по-задълбочено изучаване
на вече познати неща,

в картографирането на открити континенти.

Но някои от нас се интересуват
много повече от това, което не знаем.

Искаме да открием напълно нови континенти

и да се вгледаме в прекрасните
гледки на непознатото.

Искаме да сме напълно смаяни

от нещо, което никога
не сме виждали преди.

И да, съгласен съм

има много моменти на малко егоцентрично
удоволствие, когато можеш да кажеш:

"Хей, аз първи открих това."

Но това не е начинание, влючващо
мания за величие,

защото в този вид откривателски
проучвания,

ако не се чувстваш като абсолютен идиот
през повечето време,

значи правиш нещо, не както трябва.

(Смях)

И така, всяко лято изкарвам на палубата
на нашата малка лодка

все повече и повече неща, за които знаем
много малко.

Тази вечер искам да ви разкажа
история за живот,

която рядко се разказва в обстановка
като тази.

От гледна точка на нашите
лаборатории по биология от 21-ви век,

ние сме започнали да разбираме
много от мистериите на живота.

Имаме чувството, че след векове
научни проучвания,

сме започнали да правим значителни крачки

към разбирането на някои от
най-фундаменталните принципи на живота.

Колективният ни оптимизъм е отразен в
развитието на биотехнологиите

по света, които се борят

чрез науката да намерят нови лечения
за различни болести.

Рак, остаряване, дегенеративни
заболявания

това определено са някои нежелани
събития, които искаме да опитомим.

Често се чудя:

Защо е толкова трудно да намерим

решение за проблем като рака?

Може би, защото се опитваме
да разрешим проблема,

а не да разберем живота?

Животът на тази планета споделя
общ произход

и аз мога да обобщя 3,5 милиарда години
от историята на живота на планетата

в един единствен слайд.

Тук виждате предствители на всички,
познати видове на Земята.

В тази необятност от видово разнообразие

ние не заемаме много забележително място.

(Смях)

Хомо Сапиенс.

Последният от нашия род.

Но без да искам да омаловажа

постиженията на нашия вид,

колкото и да искаме и въпреки,
че често се преструваме, че е така,

ние не сме мерилото за всичко.

Въпреки това, измерваме
за много неща.

Непрестанно измерваме, анализираме и
сравняваме,

много от тази работа е изключително
ценна и нужна.

Но натискът за специализираност на
биологичните проучвания,

и за производство на практически
значими резултати,

ограничава възможността ни да
изучаваме живота

до неприемливо тесни граници и
незадоволителни дълбочини.

Изучаваме и измерваме изключително
малко резенче от живия свят

и се надяваме, че тези числа ще спасят
животите на всички ни.

Колко малка част питате вие?

Ще ви кажа число.

Националната океаноложка и
атмосферна администрация наскоро изчисли,

че около 95% от океаните ни
не са изследвани.

Сега помислете за това за секунда.

95% от океаните все още са неизследвани.

Мисля, че спокойно мога да кажа,

че дори не знаем колко не знаем за живота.

Така че не е изненадващо, че всяка
седмица в моята област

виждаме добавяне на все повече и повече
нови видове

към това невероятно дърво на живота.

Ето един екземпляр,

открит по-рано това лято,

нов за науката

и заемащ своя самотен клон на
дървото на живота.

По-трагичното е,

че знаем за много други видове животни,

но тяхната биология остава недостатъчно
добре изучена.

Сигурен съм, че някои от вас са чували,

че морската звезда може да регенерира
крака си, след като го изгуби.

Но може да не знаете,

че самият крак може да регенерира
цяла морска звезда.

Съществуват животни, които правят
наистина зашеметяващи неща.

Обзалагам се,

че много от вас никога не са чували за
плоския чревей Schmidtea mediterranea.

Този малък приятел тук

прави неща, които ме изумяват.

Можете да вземете едно от тези животни и
да го разрежете на 18 различни части,

всяка една от тези части ще регенерира

цяло животно

за по-малко от две седмици.

18 глави, 18 тела, 18 мистерии.

През последните петнайсетина години

се опитвам да разбера как тези малки
същества правят това,

как правят този магически трик.

Но и те, като всички магьосници,

не са особено склонни да разкрият
тайните си.

(Смях)

И ето ни

след 20 години подробно изучаване
на тези животни,

геномно картиране, почесване по главата,

хиляди ампутации и хиляди регенерации,

все още не разбираме напълно как
тези животни правят, това което правят.

Всяка планария е океан сама по себе си,

пълен с неизвестни.

Една от общите характеристики

на всички тези животни,
за които ви разказвам

е, че те сякаш не са разбрали намека,

че трябва да следват правилата,

които сме извели от шепата случайно
избрани животни,

които в момента населяват
по-голямата част

от биомедицинските лаборатории по света.

Запознайте се с нашите Нобелови лауреати.

Седем вида,

които изградиха днешното ни разбиране

за биологичното поведение.

Този малък приятел тук -

три Нобелови награди за 12 години.

И все пак, въпреки всичкото внимание,
което са получили,

всичкото знание, което са донесли,
както и

лъвския пай финансиране,

все още сме изправени пред същите
неразрешими проблеми и

пред много нови предизвикателства.

Това е така, защото за съжаление

тези седем животни са едва

0,0009% от всички видове,
които обитават планетата.

Така че започвам да подозирам,

че тази специализираност пречи
на прогреса, в най-добрия случай или

в най-лошия, ни подвежда.

Защото животът на тази планета,
както и историята му, е на

тези, които нарушават
правилата.

Животът на Земята е започнал от
едноклетъчни организми,

които плували милиони години в океана,

докато едно от тези създания не решило:

"Днес ще направя нещо различно,

днес искам да изобретя нещо,
наречено многоклетъчност

и ще го направя."

Сигурен съм, че това не е било много
популярен ход

по това време,
(Смях)

но някак си е успяло да стане.

Тогава многоклетъчните организми
започнали да заселват

всички древни океани

и процъфтели.

И те все още са тук.

Когато земни маси се появили
над повърхността на океаните

друго същество си казало:

"Хей, това изглежда като много добър
недвижим имот.

Искам да се нанеса там."

"Луд ли си?

Ще пресъхнеш там. Нищо не може
да живее извън водата."

Но животът открил начин,

и днес има организми,
които живеят на земята.

Веднъж стъпили на земята,
погледнали към небето

и си казали: "Ще е хубаво да
достигна облаците,

ще полетя."

"Не можеш да надмогнеш гравитацията,
няма как да полетиш."

И все пак, природата е изобретила,

много и независими един от друг

начини за летене.

Обичам да изучавам животни,
които рушат правилата,

защото всеки път, когато нарушат правило,
те създават нещо ново,

благодарение на което ние сме тук днес.

Тези животни не са разбрали намека.

Те нарушават правилата.

Така че, ако ще изучаваме животни,
които рушат правилата,

не трябва ли начинът, по който го правим
също да ги нарушава?

Мисля, че трябва да възобновим
изследователския си дух.

Вместо да вкарваме природата в
лабораториите

и да я разпитваме там,

трябва ние да занесем науката

във величествената лаборатория,
която е природата

и там, с модерното си, технологично
оборудване

да изследваме всяка нова форма на живот,
която открием,

както и всяка нова биологична
характеристика.

Всъщност, трябва да вложим целият си
интелект в това

отново да станем глупави,

незнаещи пред необятността
на неизвестното.

Защото въпреки всичко,

в основата на науката не стои
просветеността.

В основата на науката е незнанието.

Това правим.

Някога Антоан дьо Сент-Екзюпери е написал:

"Ако искаш да построиш кораб,

не карай хората да събират дърва

и не им давай задачи и работа,

научи ги да копнеят за безкрайната
необятност на морето..."

Като учен и преподавател,

обичам да перефразирам този цитат,

ние учените трябва да научим
нашите студенти

да мечтаят за безкрайната необятност
на морето,

което е нашето незнание.

Ние, Хомо Сапиенс сме единствения вид,
който познаваме,

който има наклонност към научно
изследване.

Ние, както и всички други видове
на Земята,

сме тясно вплетени в историята на живота.

И мисля, че ще сгреша малко, ако кажа,
че животът е мистерия,

защото според мен, животът е
отворена тайна,

която е приканвала вида ни от векове
да я разбере.

Аз ви питам:

Не сме ли ние най-добрият шанс на животът
да се опознае?

И ако е така,

какво чакаме?

Благодаря.

(Аплодисменти)