< Return to Video

Комици, които си задават хипотетични въпроси

  • 0:01 - 0:03
    Имам функция на сайта ми, където всяка седмица
  • 0:03 - 0:05
    хора задават хипотетични въпроси,
  • 0:05 - 0:07
    на които да отговоря.
  • 0:07 - 0:09
    Опитвам се да използвам математика, наука
  • 0:09 - 0:11
    и хумор, за да им отговоря.
  • 0:11 - 0:13
    Така например един човек попита
  • 0:13 - 0:15
    какво ще стане, ако се опитаме
    да ударим бейзболна топка
  • 0:15 - 0:17
    хвърлена с 90 процента
    от скоростта на светлината
  • 0:17 - 0:20
    Направих някои изчисления.
  • 0:20 - 0:23
    Обикновено, когато обект лети във въздуха,
  • 0:23 - 0:24
    въздухът ще се движи около обекта,
  • 0:24 - 0:26
    но в този случай топката
    ще лети толкова бързо,
  • 0:26 - 0:27
    че молекулите на въздуха
    няма да имат време
  • 0:27 - 0:29
    да се преместят от пътя.
  • 0:29 - 0:32
    Топката ще се сблъска направо с тях
  • 0:32 - 0:34
    и от сблъсъците с тези въздушни молекули
  • 0:34 - 0:35
    ще избият азота,
  • 0:35 - 0:37
    въглерода и водорода от топката,
  • 0:37 - 0:39
    раздробявайки я на миниатюрни частици
  • 0:39 - 0:42
    и също така задействайки
    вълни от термоядрен синтез
  • 0:42 - 0:43
    във въздуха около нея.
  • 0:43 - 0:45
    Това ще доведе до потоп
    от рентгенови лъчи,
  • 0:45 - 0:47
    които ще се разпространят в мехур
  • 0:47 - 0:48
    заедно с екзотични частици,
  • 0:48 - 0:52
    отвътре с плазма,
    разположени в центъра на игрището
  • 0:52 - 0:55
    и това ще се отдалечава от центъра
  • 0:55 - 0:58
    малко по-бързо от топката.
  • 0:58 - 1:00
    На този етап след около 30 наносекунди,
  • 1:00 - 1:02
    началната позиция
    ще бъде достатъчно далеч,
  • 1:02 - 1:04
    че светлината няма да има време
    да я достигне.
  • 1:04 - 1:06
    Това означава, че играчът,
    който удря с бухалката
  • 1:06 - 1:07
    все още вижда,
    че питчъра се приготвя да хвърля
  • 1:09 - 1:10
    и няма представа, че нещо не е наред.
  • 1:10 - 1:13
    (Смях)
  • 1:13 - 1:15
    Сега след 70 наносекунди
  • 1:15 - 1:17
    топката ще достигне началната точка
  • 1:17 - 1:19
    или поне облака от разширяващата се плазма
  • 1:19 - 1:21
    който е самата топка.
  • 1:21 - 1:25
    това ще погълне бухалката, играча,
    който удря с бухалката,
  • 1:25 - 1:29
    топката, кетчъра и рефера
  • 1:29 - 1:31
    и ще започне да ги разделя,
  • 1:31 - 1:35
    както и да ги носи обратно
  • 1:35 - 1:38
    през задния ограничител, който също
    започва да се разпада.
  • 1:38 - 1:40
    Така че, ако сте наблюдавали
    цялото това нещо
  • 1:40 - 1:41
    от хълм
  • 1:41 - 1:44
    в идеалния случай от далеч,
  • 1:44 - 1:46
    това, което ще видите,
    е ярък проблясък светлина,
  • 1:46 - 1:47
    който ще изчезне след няколко секунди,
  • 1:47 - 1:50
    последван от взривната вълна,
  • 1:50 - 1:52
    откъсваща дървета и къщи,
  • 1:52 - 1:54
    като се движи далеч от стадиона.
  • 1:54 - 1:57
    В крайна сметка облак наподобяващ гъба
  • 1:57 - 2:01
    ще се извиси над разрушения град. (Смях)
  • 2:01 - 2:02
    Затова основните правила
    на бейзболната лига
  • 2:02 - 2:04
    са малко неясни.
  • 2:04 - 2:09
    Но (смях) - съгласно правило 6.02 и 5.09
  • 2:09 - 2:11
    мисля, че в тази ситуация
  • 2:11 - 2:13
    играчът с бухалката ще се счита
    за ударен от питчъра
  • 2:13 - 2:16
    и ще заеме първа база,
  • 2:16 - 2:19
    ако все още съществува.
  • 2:19 - 2:21
    Ами, това е примерен въпрос,
    на който отговарям.
  • 2:21 - 2:23
    Има хора, които задават
  • 2:23 - 2:25
    много странни въпроси.
  • 2:25 - 2:27
    Като например един, който попита,
  • 2:27 - 2:29
    научно казано кой е най-добрият
  • 2:29 - 2:31
    и бърз начин да скриеш тяло на човек?
  • 2:31 - 2:33
    Може ли да отговориш веднага?
  • 2:33 - 2:35
    Някои хора ми изпращаха писма,
  • 2:35 - 2:37
    други ми пишеха
  • 2:37 - 2:39
    дали мога да докажа, че можеш
    да откриеш любовта отново
  • 2:40 - 2:41
    след като сърцето им е разбито.
  • 2:41 - 2:43
    Има и хора, които ми задават
  • 2:43 - 2:45
    въпроси по домашното си,
  • 2:45 - 2:48
    като се опитват да го направя вместо тях.
  • 2:48 - 2:51
    Една седмица преди няколко месеца,
  • 2:51 - 2:55
    ми беше зададен въпрос за Google.
  • 2:55 - 2:58
    Ако всички цифрови данни в света
    се съхранят на перфокарти
  • 2:58 - 3:00
    колко голям ще бъде
    склада за данни на Google?
  • 3:00 - 3:03
    Сега Google е доста потаен за дейностите си,
  • 3:03 - 3:06
    така че никой не може да каже със
    сигурност колко дани съхранява Google.
  • 3:06 - 3:09
    Всъщност никой не знае колко центъра
    за данни има Google
  • 3:09 - 3:11
    освен хората, които работят там.
  • 3:11 - 3:13
    Няколко пъти се срещах с някои от тях,
  • 3:13 - 3:18
    опитвайки се да изкопча нещо,
    но те не разкриваха нищо.
  • 3:18 - 3:20
    Затова реших да се опитам
    да разбера това сам.
  • 3:20 - 3:23
    Разгледах някои неща по този въпрос.
  • 3:23 - 3:24
    Започнах с парите.
  • 3:24 - 3:27
    От Google трябва да разкрият колко пари харчат
  • 3:27 - 3:29
    като цяло и това ще ви позволи да разберете
  • 3:29 - 3:32
    колко центъра за данни биха могли да изграждат,
  • 3:32 - 3:35
    защото големите центрове за данни
    струват определена сума пари.
  • 3:35 - 3:37
    И така може да разберете
  • 3:37 - 3:39
    каква част от световния пазар
    за твърди дискове заемат те.
  • 3:39 - 3:41
    Оказва се, че заемат доста голяма част.
  • 3:41 - 3:43
    Прочетох изчисление,
  • 3:43 - 3:45
    че Google има повреда на диска
  • 3:45 - 3:48
    всяка минута или две.
  • 3:48 - 3:49
    При това положение те просто
    изхвърдят хард диска
  • 3:49 - 3:51
    и го заменят с нов.
  • 3:51 - 3:53
    Така че те използват огромно количество.
  • 3:53 - 3:54
    А по отношение на парите,
  • 3:54 - 3:57
    може да придобиете представа от това
    колко центъра за данни притежават.
  • 3:57 - 3:59
    Може да обърнете внимание и на енергията.
  • 3:59 - 4:03
    Какво количество електричество им е нужно,
  • 4:03 - 4:05
    за да работят сървърите.
  • 4:05 - 4:07
    Google е по-ефективен от другите,
  • 4:07 - 4:10
    но те също имат някои основни изисквания.
  • 4:10 - 4:12
    Това ви позволява да сложите граница на
  • 4:12 - 4:14
    броя сървъри, които притежават.
  • 4:14 - 4:18
    Може да погледнете на квадратен метър
  • 4:18 - 4:19
    колко такива центъра знаете.
  • 4:19 - 4:20
    Колко са големи те?
  • 4:20 - 4:21
    Колко е това пространство?
  • 4:21 - 4:24
    Колко сървърни ракове
    могат да се поберат там?
  • 4:24 - 4:25
    А за някои центрове за данни
  • 4:25 - 4:27
    може да получите информация
    и за двете неща.
  • 4:27 - 4:29
    Знаете колко харчат
  • 4:29 - 4:31
    и те съобщават, защото трябва
    да сключват договори
  • 4:31 - 4:33
    с местната власт.
  • 4:33 - 4:34
    За да научите информация за енергията,
  • 4:34 - 4:37
    може би трябва да знаете с какво търгуват,
  • 4:37 - 4:39
    за да разберете колко енергия им е нужна.
  • 4:39 - 4:41
    След това може да погледнете
    в съотношението на тези числа
  • 4:41 - 4:43
    и да разберете информация
    за център за данни,
  • 4:43 - 4:44
    за който нямате информация.
  • 4:44 - 4:45
    Може да разберете,
  • 4:45 - 4:48
    но може би ще имате един от онези
  • 4:48 - 4:49
    квадратни метри, които по-късно
    можете да разберете.
  • 4:49 - 4:52
    Добре, може би енергията е пропорционална.
  • 4:52 - 4:54
    Можете да направите същото нещо
    с много други величини,
  • 4:54 - 4:56
    като предположите общата сума за съхранение,
  • 4:56 - 4:59
    броя на сървърите, дисковете за един сървър.
  • 4:59 - 5:02
    И във всеки случай като
    използвате това, което знаете
  • 5:02 - 5:04
    измисляте модел, по който стеснявате кръга
  • 5:04 - 5:06
    и така предполагате неща, които не знаете.
  • 5:06 - 5:09
    Това е като да обикаляте около число,
    което се опитвате да получите.
  • 5:09 - 5:11
    А това е много забавно.
  • 5:11 - 5:13
    Математиката не е чак толкова за напреднали,
  • 5:13 - 5:16
    а това наистина не е нищо повече от
  • 5:16 - 5:18
    решаването на судоку.
  • 5:18 - 5:24
    Това, което направих, е да мина
    през цялата тази информация
  • 5:24 - 5:26
    и това проучване ми отне един или два дни.
  • 5:26 - 5:28
    Имаше също неща, които не проверих.
  • 5:28 - 5:29
    Винаги можете да проверите в Google
  • 5:31 - 5:32
    за съобщения за набиране на персонал,
    които те публикуват.
  • 5:32 - 5:34
    Това ви дава представа
    за това, къде имат хора.
  • 5:34 - 5:36
    Понякога, когато хората
    посещават център за данни,
  • 5:36 - 5:38
    си правят снимка и я качват в интернет.
  • 5:38 - 5:39
    Не би трябвало да е така,
  • 5:39 - 5:42
    но по този начин може да научите
    неща за хардуера им.
  • 5:42 - 5:45
    Всъщност, може просто да
    погледнете шофьорите за доставка на пица.
  • 5:45 - 5:47
    Оказва се, че те знаят къде са
    всички центрове за данни на Google,
  • 5:47 - 5:50
    поне тези, в които работят хора.
  • 5:50 - 5:52
    Хрумна ми приблизително изчисление,
  • 5:52 - 5:54
    което доста ми хареса,
  • 5:54 - 5:58
    че около 10 ексабайта данни са
  • 5:58 - 6:00
    във всички дейности на Google
  • 6:00 - 6:03
    и още пет ексабайта или нещо такова,
  • 6:03 - 6:05
    които са на съхранение в лентови устройства.
  • 6:05 - 6:07
    Това превръща Google в
  • 6:07 - 6:10
    най-големият консуматор в света.
  • 6:10 - 6:13
    Това приблизително изчисление е
  • 6:13 - 6:14
    зашеметяващо количество данни.
  • 6:14 - 6:17
    Това е доста повече от
    всяка друга организация,
  • 6:17 - 6:19
    до колкото знаем.
  • 6:19 - 6:21
    Има няколко други претендента,
  • 6:21 - 6:23
    разбира се всеки винаги си мисли за НСА.
  • 6:23 - 6:24
    Но ако използваме някои
    от споменатите методи,
  • 6:24 - 6:26
    може да обърнем внимание
    на центровете за данни на НСА
  • 6:26 - 6:29
    и да разберем, разбира се
    не знаем какво става там, но
  • 6:29 - 6:31
    е доста ясно, че дейностите им
  • 6:31 - 6:33
    не са съизмерни с тези на Google.
  • 6:33 - 6:34
    Като прибавих всичко това осъзнах, че
  • 6:34 - 6:36
    има още нещо, на което може да си отговорим -
  • 6:36 - 6:38
    колко перфокарти ще отнеме това?
  • 6:38 - 6:41
    Една перфокарта може да побере
  • 6:41 - 6:43
    около 80 знака
  • 6:43 - 6:47
    а в кутия може да поберете
    около 2000 перфокарти.
  • 6:47 - 6:48
    Поставяте ги всичките и си казвате
  • 6:48 - 6:50
    родният ми регион в Нова Англия
  • 6:50 - 6:53
    ще покрие целият регион
  • 6:53 - 6:56
    на дълбочина от по-малко
    от пет километра,
  • 6:56 - 6:57
    което е три пъти по-дълбоко
  • 6:57 - 7:00
    от ледниците по време на
    последния ледников период
  • 7:00 - 7:02
    от преди около 20 000 години.
  • 7:02 - 7:04
    Така че това е непрактично, но мисля, че
  • 7:04 - 7:07
    е най-добрият отговор, който мога да дам.
  • 7:07 - 7:10
    Публикувах го на сайта ми
  • 7:10 - 7:13
    и не очаквах, че ще получа отговор от Google,
  • 7:13 - 7:15
    разбира се, защото те винаги са били потайни.
  • 7:15 - 7:16
    Те не отговориха на въпроса ми,
  • 7:16 - 7:18
    така че просто казах, че
  • 7:18 - 7:19
    предполагам, че никога няма и да разберем.
  • 7:19 - 7:21
    Но не след дълго,
  • 7:21 - 7:24
    няколко седмици по-късно,
    получих съобщение от Google,
  • 7:24 - 7:27
    в което пишеше ,, хей,
    някой тук има плик за вас”.
  • 7:27 - 7:30
    Отидох, взех го и го отворих,
  • 7:30 - 7:33
    а в него имаше перфокарти. (Смях)
  • 7:33 - 7:36
    Перфокарти с марката на Google.
  • 7:36 - 7:39
    А върху тях имаше дупки.
  • 7:39 - 7:40
    Помислих си – благодаря, благодаря,
  • 7:40 - 7:42
    но какво е това?
  • 7:42 - 7:43
    Взех някаква програма и започнах да чета,
  • 7:43 - 7:45
    и да ги разглеждам. Оказа се, че
  • 7:45 - 7:47
    това е пъзел.
  • 7:47 - 7:48
    Имаше няколко кода
  • 7:48 - 7:50
    Извиках един приятел да ми помогне
  • 7:50 - 7:52
    разбихме кода, но вътре имаше друг код,
  • 7:52 - 7:53
    а след това и някои уравнения.
  • 7:53 - 7:55
    Решихме уравненията
  • 7:55 - 7:58
    и най-накрая се появи съобщение от Google,
  • 7:58 - 8:01
    което всъщност беше официалният
    отговор на статията ми.
  • 8:01 - 8:04
    То гласеше: ,, Без коментар”
  • 8:04 - 8:10
    (Смях) (Ръкопляскане)
  • 8:14 - 8:18
    Обичам да изчислявам всякакви такива неща
  • 8:18 - 8:19
    и не от любов към математиката.
  • 8:19 - 8:21
    Занимавам се с математика,
  • 8:21 - 8:24
    но наистина не харесвам
    математиката заради самата нея.
  • 8:24 - 8:26
    Това, което обичам в нея, е че
    ти позволява да използваш
  • 8:26 - 8:27
    познати неща
  • 8:27 - 8:32
    и само с преместването на няколко
    символа на лист хартия,
  • 8:32 - 8:34
    може да разбереш неща,
    които не си знаел преди.
  • 8:34 - 8:36
    Това е удивително.
  • 8:36 - 8:38
    Имам много глупави въпроси
  • 8:38 - 8:39
    и обичам, когато математиката
    ми дава възможността
  • 8:39 - 8:42
    понякога да си отговоря на тях.
  • 8:42 - 8:44
    А понякога не.
  • 8:44 - 8:47
    Това е въпрос, който получих от читател
  • 8:47 - 8:48
    (анонимен читател)
  • 8:48 - 8:50
    а в полето за тема беше написано ,,спешно”.
  • 8:50 - 8:52
    А това беше цялото съобщение:
  • 8:52 - 8:54
    ,,Ако хората имаха колела и можеха да летят
  • 8:54 - 8:57
    как ще ги различим от самолетите?”
  • 8:57 - 9:00
    Спешно. (Смях)
  • 9:00 - 9:03
    Мисля, че има въпроси,
  • 9:03 - 9:06
    на които математиката не може да отговори.
  • 9:06 - 9:08
    Благодаря ви.
  • 9:08 - 9:13
    (Ръкопляскане)
Title:
Комици, които си задават хипотетични въпроси
Speaker:
Рандъл Монро
Description:

Уеб карикатуристът Рандъл Монро използва математика, физика, логика и безизразен хумор, за да отговаря на прости хипотетични въпроси като: ,,какво ще стане, ако ударите бейзболна топка, движеща се със скоростта на светлината?” В тази очарователна беседа въпрос на читател за съхранението на данни на Google отвежда Монро по обиколен път към много подробен ироничен отговор, от който, шшт, може всъщност да научите нещо.

more » « less
Video Language:
English
Team:
closed TED
Project:
TEDTalks
Duration:
09:29

Bulgarian subtitles

Revisions