История на азбуката (Езикът на монетите: 3/9)

История на азбуката. Видеото представя йероглифичното, клиновидното, йератическото, демотическото и финикийското писмо. Представя информация като редица сборници от определени колекции символи.

Справка (книга):
- Лабиринтът на азбуката (Друкър)
- Пефектна буква (Дейвид Сакс)
- Империя и комуникация (Инис)
- Математическа теория на комуникацията (Шанън)

Справка снимки:
- http://cuneiform.library.cornell.edu/ (Библиотека "Корнел" Клиновидно писмо)
-Египетска фотография благодарение на Анне Мюлиер (Лувър, отдел Египетски антики) http://ritournelleblog.com/

Съветници по писмени шрифтове:
Али МакМилан/ Камерън Мъри/ Мел Бервоец

Допълнителни звукови сигнали благодарение на:
Ферозе Шапурвала

Нeофициално можем да мислим за информацията като за някакво съобщение,

съхранявано или предавано чрез използване на някакви средства.

Когато рисуваш, ти пресъздаваш своето съобщение,

като използваш непрекъсната схема,

с привидно безкраен брой възможни форми.

Свободен си да изразиш себе си.

Когато ние хората сме започнали да разработваме писмени системи,

някак естествено е трябвало да разделим света си

на ограничен брой атомарни единици,
които изразяваме чрез "символи".

Сега за всеки писмен език може да се мисли по този начин.

Съобщенията се формират чрез подреждане на символи

по специфичен модел.

Нека се върнем към 3000 г. пр. Хр.

и разгледаме две древни писмени системи.

Първо, в Древен Египет, имаме йероглифите -

системата за комуникация на жреците,

запазена за правителствени, финансови, магически и религиозни цели.

Тя е практикувана от малък брой избраници, наречени "писари".

И писмото като цяло е непонятно

за обикновените хора.

Самите символи се разделят най-общо на две категории -

символи-думи, или символите,

които означават едно-единствено понятие,

"бакх"

ябълка

и фонетични знаци.

Тези знаци обозначават някакви групи от звуци.

Общият брой на най-често използваните знаци

бил около 1500.

И ако разделим всички тези знаци

на символи-думи и звукови знаци,

ще открием, че звуковите знаци са доста по-малко.

Имало е около 140 звукови знака,

а от тях само 33 обозначавали отделни съгласни.

Доста малка част от всички знаци в употреба.

По онова време знаците са се изписвали

най-вече върху каменна повърхност.

А това е идеално за създаване на издръжливи надписи,

позволяващи на съобщенията да пропътуват до бъдещето.

Мобилността не била от особено значение,

когато ставало въпрос за предаване на съобщения от този вид.

Но все пак се появява нова средство за записване на знаците.

Тинята, която оставала по бреговете на р. Нил след наводненията,

правела земите наоколо изключително плодородни.

И едно от многото култури, които се отглеждали там, бил папирусът.

Той можел да бъде нарязан на ленти,

лентите след това накисвани,

като после се сплитали заедно, а най-накрая -

били пресовани, като това позволявало на естествените захари да действат като лепило.

След няколко дни те изсъхвали

и така се оформял една почти безтегловно плочица.

Тази повърхност била идеална за изпращане на послания

през по-големи разстояния,

за разлика от по-издръжливите надписи по твърда повърхност.

И така се появили по-евтините,

мобилни повърхности за съхраняве на знаци,

съвпадайки с разпространението на писмото

сред повече хора, започнало да се използва за повече цели.

Постепенно, докато хората започнали да пишат все повече върху папирус,

самите знаци се развили, за да могат да бъдат изписвани по-бързо.

Така се появил курсивният йератически ръкопис.

Ето, тук например имаме

най-стария съществуващ хирургически документ в света.

Написан е с йератически знаци и датира към 1 600 г. пр. Хр.

Тези символи произхождат от йероглифите,

но картинките са опростени,

за да може да се постигне по-бързо писание - нещо като древна стенография.

Броят на често използваните знаци също започва да намалява -

стига до около 700.

Избягвайки писането върху тежкия камък,

мисълта постига лекота.

Постига се значително нарастване на писането на ръка,

придружено също така от секуларизация

в писането, мисълта и делото.

Това довело до появата на нова писмена система,

наречена демотическа.

Появява се около 650 г. пр. Хр. и е създадена

именно в услуга на бързото писане.

Например този текст е известен като брачен договор

и е един от най-ранните примери за демотически писмени знаци.

Интересно е да се отбележи,

че има драстично намаляване на броя на знаците,

които са включени в тази нова система.

Те са едва десет процента от общия брой,

използван до този момент.

Това се дължи на прехода

към фонетични знаци - знаци, които маркират звукове,

от знаците, които маркират цели думи.

И тази нова опростеност означавала, че

децата могат да бъдат учени да пишат от ранна възраст.

Същата схема можем да наблюдаваме и при други култури.

Нека се върнем обратно в 3000 г. пр. Хр., в Месопотамия,

където имаме клиновидното писмо,

първоначално използвано с финансови цели,

понеже е много добър метод

за проследяване на дълговете и на излишъка от стоки

още преди изобретяването на монетите.

Например тук имаме документ,

на който е записан нечий инвентар от животински кожи.

Този вид на писване се развива и започва да се използва за други нужди.

Например тази плочка

съдържа рецепта за хляб и бира.

А тук имаме друга плочка,

върху която има правен документ.

Първоначално писмената система

започва да се използва от шумерите.

Те използват над 2000 различни символа,

които също могат да се разделят

на знаци-думи и на фонетични знаци.

Акадският постепенно сменя шумерския

като разговорен език.

А ето и най-ранния познат речник - от 2 300 г. пр. Хр.

Съдържа списъци с думи на акадски и на шумерски.

Открит е в съвременна Сирия.

Когато е адаптиран за ползване от страна на акадците

и приспособен към техния език,

те намалят броя на знаците до 600.

Те отново постигат това

като преминават към фонетични знаци.

Отново виждаме както йероглифи, така и клиновидно писмо,

което използва няколкостотин фонетични знака

в техните по-развити форми.

И докато писмените системи бягат от официалната си употреба

и се разпространяват все повече и повече сред обикновените хора,

сцената вече е готова

за появата на чисто нова писменост за хората.

Едно от най-великите открития в историята на писмеността

датира към 1700 г. пр. Хр.

Синайските надписи са намерени на Синайския полуостров,

на около 6 метра разстояние един от друг.

Това е важно, защото всяка картинка

обозначава съгласен звук

и не са използвани знаци-думи.

Когато се произнесат правилно,

буквите всъщност ще възпроизведат думи на древносемитски.

Макар да не е разгадано докрай, това съобщение

съдържа информация в реда "име, ранг и молитва".

Двете разчетени думи означават "главен" и "бог".

Този прост пример е част от писмената революция -

създаване на значение единствено чрез смесване на звукови знаци.

Около 1000 г. пр. Хр. вече стигаме до финикийската азбука,

която възниква по Средиземноморието

и е използвана от финикийците,

които се занимават с търговия по море.

Финикийската писмена система се основава на принципа,

че един знак обозначава една съгласна.

Използвана е за записването на един северен семитски език

и съдържа само 22 символа.

Символите, които са избирани да отбелязват даден звук,

често са заемани от йероглифични картинки -

така че името на буквата да започва със съответния ѝ звук.

Например "мем", което означава "вода",

се превръща в това, което днес познаваме като буквата "м".

"Алф", което означава "вол",

става това, което днес познаваме като буквата "А".

Но тайната сила на тази азбука,

непозната дори на създателите ѝ,

е че не ѝ трябва задължително семитска реч,

за да проработи.

Само с леко нагласяне тези чудни букви

могат да бъдат приспособени
към различните езици

на Европа, Индия и Югоизточна Азия

и да разпространят грамотността
по целия свят.

Това се оказва началото и на гръцката,
а после и на римската азбука,

която познаваме днес.

Азбуката е мощен метод

за предаване и съхраняване на информация.

Представете си - всъщност няма значение
какви точно са знаците,

или как ги избираме,

или дори към кой език принадлежат.

Информацията е просто набор

от ред възможни символи.

А с течение на времето ние винаги сме търсили

по-бързи, по-ефективни начини за пренасяне

на информация през по-големи
и по-големи разстояния.

И когато опитаме да го сторим
по нов метод,

който пътува по-бързо от което
и да е животно или човек,

се появява един технически проблем.

Ало?Ало!