Return to Video

История на азбуката (Езикът на монетите: 3/9)

  • 0:04 - 0:07
    Нeофициално можем да мислим за информацията като за някакво съобщение,
  • 0:07 - 0:11
    съхранявано или предавано чрез използване на някакви средства.
  • 0:11 - 0:13
    Когато рисуваш, ти пресъздаваш своето съобщение,
  • 0:13 - 0:15
    като използваш непрекъсната схема,
  • 0:15 - 0:18
    с привидно безкраен брой възможни форми.
  • 0:18 - 0:21
    Свободен си да изразиш себе си.
  • 0:22 - 0:25
    Когато ние хората сме започнали да разработваме писмени системи,
  • 0:25 - 0:28
    някак естествено е трябвало да разделим света си
  • 0:28 - 0:33
    на ограничен брой атомарни единици,
    които изразяваме чрез "символи".
  • 0:33 - 0:37
    Сега за всеки писмен език може да се мисли по този начин.
  • 0:37 - 0:40
    Съобщенията се формират чрез подреждане на символи
  • 0:40 - 0:42
    по специфичен модел.
  • 0:42 - 0:44
    Нека се върнем към 3000 г. пр. Хр.
  • 0:44 - 0:48
    и разгледаме две древни писмени системи.
  • 0:48 - 0:51
    Първо, в Древен Египет, имаме йероглифите -
  • 0:51 - 0:54
    системата за комуникация на жреците,
  • 0:54 - 0:59
    запазена за правителствени, финансови, магически и религиозни цели.
  • 0:59 - 1:03
    Тя е практикувана от малък брой избраници, наречени "писари".
  • 1:03 - 1:05
    И писмото като цяло е непонятно
  • 1:05 - 1:07
    за обикновените хора.
  • 1:07 - 1:12
    Самите символи се разделят най-общо на две категории -
  • 1:12 - 1:14
    символи-думи, или символите,
  • 1:14 - 1:18
    които означават едно-единствено понятие,
  • 1:18 - 1:19
    "бакх"
  • 1:19 - 1:20
    ябълка
  • 1:20 - 1:22
    и фонетични знаци.
  • 1:22 - 1:25
    Тези знаци обозначават някакви групи от звуци.
  • 1:28 - 1:32
    Общият брой на най-често използваните знаци
  • 1:32 - 1:34
    бил около 1500.
  • 1:34 - 1:37
    И ако разделим всички тези знаци
  • 1:37 - 1:39
    на символи-думи и звукови знаци,
  • 1:39 - 1:43
    ще открием, че звуковите знаци са доста по-малко.
  • 1:43 - 1:46
    Имало е около 140 звукови знака,
  • 1:46 - 1:52
    а от тях само 33 обозначавали отделни съгласни.
  • 1:52 - 1:56
    Доста малка част от всички знаци в употреба.
  • 1:56 - 1:59
    По онова време знаците са се изписвали
  • 1:59 - 2:01
    най-вече върху каменна повърхност.
  • 2:01 - 2:05
    А това е идеално за създаване на издръжливи надписи,
  • 2:05 - 2:08
    позволяващи на съобщенията да пропътуват до бъдещето.
  • 2:08 - 2:10
    Мобилността не била от особено значение,
  • 2:10 - 2:13
    когато ставало въпрос за предаване на съобщения от този вид.
  • 2:13 - 2:17
    Но все пак се появява нова средство за записване на знаците.
  • 2:17 - 2:21
    Тинята, която оставала по бреговете на р. Нил след наводненията,
  • 2:21 - 2:24
    правела земите наоколо изключително плодородни.
  • 2:24 - 2:29
    И едно от многото култури, които се отглеждали там, бил папирусът.
  • 2:29 - 2:30
    Той можел да бъде нарязан на ленти,
  • 2:30 - 2:33
    лентите след това накисвани,
  • 2:35 - 2:38
    като после се сплитали заедно, а най-накрая -
  • 2:38 - 2:43
    били пресовани, като това позволявало на естествените захари да действат като лепило.
  • 2:45 - 2:48
    След няколко дни те изсъхвали
  • 2:48 - 2:53
    и така се оформял една почти безтегловно плочица.
  • 2:53 - 2:56
    Тази повърхност била идеална за изпращане на послания
  • 2:56 - 2:58
    през по-големи разстояния,
  • 2:58 - 3:02
    за разлика от по-издръжливите надписи по твърда повърхност.
  • 3:02 - 3:04
    И така се появили по-евтините,
  • 3:04 - 3:07
    мобилни повърхности за съхраняве на знаци,
  • 3:07 - 3:09
    съвпадайки с разпространението на писмото
  • 3:09 - 3:13
    сред повече хора, започнало да се използва за повече цели.
  • 3:13 - 3:16
    Постепенно, докато хората започнали да пишат все повече върху папирус,
  • 3:16 - 3:19
    самите знаци се развили, за да могат да бъдат изписвани по-бързо.
  • 3:19 - 3:24
    Така се появил курсивният йератически ръкопис.
  • 3:24 - 3:25
    Ето, тук например имаме
  • 3:25 - 3:28
    най-стария съществуващ хирургически документ в света.
  • 3:28 - 3:33
    Написан е с йератически знаци и датира към 1 600 г. пр. Хр.
  • 3:33 - 3:36
    Тези символи произхождат от йероглифите,
  • 3:36 - 3:38
    но картинките са опростени,
  • 3:38 - 3:43
    за да може да се постигне по-бързо писание - нещо като древна стенография.
  • 3:43 - 3:48
    Броят на често използваните знаци също започва да намалява -
  • 3:48 - 3:50
    стига до около 700.
  • 3:50 - 3:53
    Избягвайки писането върху тежкия камък,
  • 3:53 - 3:55
    мисълта постига лекота.
  • 3:55 - 3:57
    Постига се значително нарастване на писането на ръка,
  • 3:57 - 3:59
    придружено също така от секуларизация
  • 3:59 - 4:01
    в писането, мисълта и делото.
  • 4:01 - 4:03
    Това довело до появата на нова писмена система,
  • 4:03 - 4:05
    наречена демотическа.
  • 4:05 - 4:08
    Появява се около 650 г. пр. Хр. и е създадена
  • 4:08 - 4:13
    именно в услуга на бързото писане.
  • 4:13 - 4:16
    Например този текст е известен като брачен договор
  • 4:16 - 4:20
    и е един от най-ранните примери за демотически писмени знаци.
  • 4:20 - 4:22
    Интересно е да се отбележи,
  • 4:22 - 4:25
    че има драстично намаляване на броя на знаците,
  • 4:25 - 4:27
    които са включени в тази нова система.
  • 4:27 - 4:30
    Те са едва десет процента от общия брой,
  • 4:30 - 4:32
    използван до този момент.
  • 4:32 - 4:34
    Това се дължи на прехода
  • 4:34 - 4:38
    към фонетични знаци - знаци, които маркират звукове,
  • 4:40 - 4:43
    от знаците, които маркират цели думи.
  • 4:43 - 4:46
    И тази нова опростеност означавала, че
  • 4:46 - 4:49
    децата могат да бъдат учени да пишат от ранна възраст.
  • 4:49 - 4:52
    Същата схема можем да наблюдаваме и при други култури.
  • 4:52 - 4:56
    Нека се върнем обратно в 3000 г. пр. Хр., в Месопотамия,
  • 4:56 - 4:59
    където имаме клиновидното писмо,
  • 4:59 - 5:01
    първоначално използвано с финансови цели,
  • 5:01 - 5:03
    понеже е много добър метод
  • 5:03 - 5:06
    за проследяване на дълговете и на излишъка от стоки
  • 5:06 - 5:08
    още преди изобретяването на монетите.
  • 5:08 - 5:10
    Например тук имаме документ,
  • 5:10 - 5:13
    на който е записан нечий инвентар от животински кожи.
  • 5:13 - 5:16
    Този вид на писване се развива и започва да се използва за други нужди.
  • 5:16 - 5:18
    Например тази плочка
  • 5:18 - 5:20
    съдържа рецепта за хляб и бира.
  • 5:20 - 5:22
    А тук имаме друга плочка,
  • 5:22 - 5:24
    върху която има правен документ.
  • 5:24 - 5:26
    Първоначално писмената система
  • 5:26 - 5:27
    започва да се използва от шумерите.
  • 5:27 - 5:30
    Те използват над 2000 различни символа,
  • 5:30 - 5:32
    които също могат да се разделят
  • 5:32 - 5:35
    на знаци-думи и на фонетични знаци.
  • 5:35 - 5:38
    Акадският постепенно сменя шумерския
  • 5:38 - 5:40
    като разговорен език.
  • 5:40 - 5:45
    А ето и най-ранния познат речник - от 2 300 г. пр. Хр.
  • 5:45 - 5:50
    Съдържа списъци с думи на акадски и на шумерски.
  • 5:50 - 5:53
    Открит е в съвременна Сирия.
  • 5:53 - 5:55
    Когато е адаптиран за ползване от страна на акадците
  • 5:55 - 5:57
    и приспособен към техния език,
  • 5:57 - 6:00
    те намалят броя на знаците до 600.
  • 6:00 - 6:01
    Те отново постигат това
  • 6:01 - 6:04
    като преминават към фонетични знаци.
  • 6:04 - 6:08
    Отново виждаме както йероглифи, така и клиновидно писмо,
  • 6:08 - 6:10
    което използва няколкостотин фонетични знака
  • 6:10 - 6:13
    в техните по-развити форми.
  • 6:13 - 6:16
    И докато писмените системи бягат от официалната си употреба
  • 6:16 - 6:18
    и се разпространяват все повече и повече сред обикновените хора,
  • 6:18 - 6:21
    сцената вече е готова
  • 6:21 - 6:24
    за появата на чисто нова писменост за хората.
  • 6:24 - 6:28
    Едно от най-великите открития в историята на писмеността
  • 6:28 - 6:31
    датира към 1700 г. пр. Хр.
  • 6:31 - 6:34
    Синайските надписи са намерени на Синайския полуостров,
  • 6:34 - 6:37
    на около 6 метра разстояние един от друг.
  • 6:37 - 6:40
    Това е важно, защото всяка картинка
  • 6:40 - 6:42
    обозначава съгласен звук
  • 6:42 - 6:45
    и не са използвани знаци-думи.
  • 6:45 - 6:48
    Когато се произнесат правилно,
  • 6:48 - 6:52
    буквите всъщност ще възпроизведат думи на древносемитски.
  • 6:52 - 6:54
    Макар да не е разгадано докрай, това съобщение
  • 6:54 - 6:58
    съдържа информация в реда "име, ранг и молитва".
  • 6:58 - 7:02
    Двете разчетени думи означават "главен" и "бог".
  • 7:02 - 7:06
    Този прост пример е част от писмената революция -
  • 7:06 - 7:10
    създаване на значение единствено чрез смесване на звукови знаци.
  • 7:15 - 7:20
    Около 1000 г. пр. Хр. вече стигаме до финикийската азбука,
  • 7:20 - 7:22
    която възниква по Средиземноморието
  • 7:22 - 7:23
    и е използвана от финикийците,
  • 7:23 - 7:26
    които се занимават с търговия по море.
  • 7:26 - 7:29
    Финикийската писмена система се основава на принципа,
  • 7:29 - 7:33
    че един знак обозначава една съгласна.
  • 7:33 - 7:35
    Използвана е за записването на един северен семитски език
  • 7:35 - 7:39
    и съдържа само 22 символа.
  • 7:39 - 7:42
    Символите, които са избирани да отбелязват даден звук,
  • 7:42 - 7:44
    често са заемани от йероглифични картинки -
  • 7:44 - 7:48
    така че името на буквата да започва със съответния ѝ звук.
  • 7:48 - 7:53
    Например "мем", което означава "вода",
  • 7:53 - 7:55
    се превръща в това, което днес познаваме като буквата "м".
  • 7:55 - 8:00
    "Алф", което означава "вол",
  • 8:00 - 8:00
    става това, което днес познаваме като буквата "А".
  • 8:00 - 8:03
    Но тайната сила на тази азбука,
  • 8:03 - 8:04
    непозната дори на създателите ѝ,
  • 8:04 - 8:07
    е че не ѝ трябва задължително семитска реч,
  • 8:07 - 8:09
    за да проработи.
  • 8:13 - 8:15
    Само с леко нагласяне тези чудни букви
  • 8:15 - 8:17
    могат да бъдат приспособени
    към различните езици
  • 8:17 - 8:20
    на Европа, Индия и Югоизточна Азия
  • 8:20 - 8:24
    и да разпространят грамотността
    по целия свят.
  • 8:24 - 8:28
    Това се оказва началото и на гръцката,
    а после и на римската азбука,
  • 8:28 - 8:31
    която познаваме днес.
  • 8:31 - 8:33
    Азбуката е мощен метод
  • 8:33 - 8:37
    за предаване и съхраняване на информация.
  • 8:37 - 8:40
    Представете си - всъщност няма значение
    какви точно са знаците,
  • 8:40 - 8:42
    или как ги избираме,
  • 8:42 - 8:44
    или дори към кой език принадлежат.
  • 8:44 - 8:46
    Информацията е просто набор
  • 8:46 - 8:52
    от ред възможни символи.
  • 8:52 - 8:54
    А с течение на времето ние винаги сме търсили
  • 8:54 - 8:57
    по-бързи, по-ефективни начини за пренасяне
  • 8:57 - 9:00
    на информация през по-големи
    и по-големи разстояния.
  • 9:00 - 9:04
    И когато опитаме да го сторим
    по нов метод,
  • 9:04 - 9:06
    който пътува по-бързо от което
    и да е животно или човек,
  • 9:06 - 9:11
    се появява един технически проблем.
  • 9:11 - 9:15
    Ало?Ало!
Title:
История на азбуката (Езикът на монетите: 3/9)
Description:

История на азбуката. Видеото представя йероглифичното, клиновидното, йератическото, демотическото и финикийското писмо. Представя информация като редица сборници от определени колекции символи.

Справка (книга):
- Лабиринтът на азбуката (Друкър)
- Пефектна буква (Дейвид Сакс)
- Империя и комуникация (Инис)
- Математическа теория на комуникацията (Шанън)

Справка снимки:
- http://cuneiform.library.cornell.edu/ (Библиотека "Корнел" Клиновидно писмо)
-Египетска фотография благодарение на Анне Мюлиер (Лувър, отдел Египетски антики) http://ritournelleblog.com/

Съветници по писмени шрифтове:
Али МакМилан/ Камерън Мъри/ Мел Бервоец

Допълнителни звукови сигнали благодарение на:
Ферозе Шапурвала

more » « less
Video Language:
English
Duration:
09:23

Bulgarian subtitles

Revisions