Банково дело: Въведение в историята на банкнотите

Въведение в историята на банкнотите, с които вие сте по-запознати, отколкото си представяте.

След едно от предишните видеа за банките, получих следния коментар:

"Ако всеки съхраняваше злато в банките,

какво щяхме да използвамe, за да търгуваме?

Или да купуваме храна? Или да плащаме за услуги и т.н.?"

Това е чудесно встъпление към представяне идеята за банковите бележки.

Банкови бележки...

Може би сте чували за тях и преди

например в романите на Чарлз Дикенс,

но това, което ще научим в настоящото видео е, че

концепцията за тях ви е много по-близка и позната, от това което си представяте

и че вие вероятно имате банкови бележки

в портфейла си в момента.

Нека се върнем към нашия пример.

Аз притежавам банка, която съм нарекъл Банката на Сал.

В нея имам 100 златни кюлчета.

Това е моят капитал.

Нека го нарисувам.

Моят капитал от 100 златни кюлчета...

Ще ги използвам, за да си построя сграда.

Ето защо те ще отидат при строителите, за да им се плати.

Но те не са от нашето градче,

затова няма да ги вложат обратно при мен.

Ето я и сградата ми.

Не съм сигурен, че можете да я видите

на тази малка рисунка.

Хората от нашето градче

идват да оставят златото си на съхранение при мен,

защото сградата ми изглежда здрава и сигурна.

По-сигурна от техния дюшек.

И така, те депозират при мен техните 1000 златни кюлчета.

1000.

В пасивната страна на счетоводния си баланс

мога да напиша, че им дължа тези 1000 къса.

Дължа ги.

В активната страна на баланса си мога да запиша, че всъщност съм получил злато.

Трябваше да го отразя в жълто.

И така...в дебитната (активната) страна на счетоводния баланс,

който при мен нещо се е наклонил наляво...

В активната му страна вписвам 1000-те златни кюлчета.

Те си седят в моя трезор.

Въпросът в началото беше -

ако всички от града оставят златото си в моя трезор,

какво ще използват ежедневно, за да търгуват?

На рисунката

от тази страна са моите активи,

а това са пасивите, нали така?

Аз дължа 1000 златни къса,

които гражданите могат всеки момент да си вземат.

Това може да бъде разгледано като чеков депозит.

След секунда ще обясня.

А може би всъщност в следващото видео.

Ако обаче всичкото им злато си седи тук като мои активи,

или поне в моя трезор,

какво все пак ще използват, за да търгуват?

За да си реша проблема аз ще им кажа: " Хей, знаете ли какво?

Вместо да си вземате златото и да го ползвате като пари,

защо да не ви дам бележка,

на която пише, че сте заложили при мен конкретно количество злато?

Примерно за всеки кюлче

ще ви издавам бележка."

Нека я наречем бележка за задължение на банката в размер на едно златно кюлче.

Давам ти това парче хартия

и то може

(тук вече може би започва да ви звучи познато)

да изглежда по този начин.

В средата има рисунка на Сал,

защото е от Банката на Сал,

и стойността му е един златно кюлче.

И сега ти си ми поверил твоето злато,

срещу което си получил това зелено листче хартия, което само аз мога да издавам

и никой друг няма познанията да направи нещо толкова страхотно.

Може да го оцветя малко и да го надпиша със "Сал".

Също и да използвам още неща, за да го направя трудно за фалшифициране

от когото и да било. Ще му сложа и холограми.

Кой знае какво още мога да направя. Важното е, че никой няма да може да го фалшифицира.

С този лист хартия аз ти казвам:

"Знаеш ли какво?

Всеки, който притежава този лист хартия,

може да се върне в Банката на Сал и да го замени за злато."

Тъй като всички в града

имат доверие, че Банката на Сал винаги с готовност ще

извърши размяната,

вместо да използват златото, за да си купят нещо,

защо да не използват хартията?

Нещо повече. Ти не би искал

за всичките си кюлчета да натрупаш

огромна купчина хартия - примерно по една бележка за всяко кюлче.

Ако примерно си ми дал 5 къса

(ще ползвам друг цвят)...та, ако си ми дал 5 кюлчета,

(този триъгълник е прекалено голям за нашите 1000 кюлчета,

но мисля че идеята е ясна)

тогава аз ще имам неизплатено задължение към теб

в размер на 5 златни кюлчета.

Ще я наричаме бележка за задължение ....

Аз ще издам - мисля, че вече се досещате.

Може би ще използвам друг цвят,

за да покажа, че банковите бележки също могат да се издават в различни цветове.

На новата бележка също може да нарисувам известен човек.

Така ще я направя много трудна за фалшифициране.

Ще й сложа и холограми.

Стойността обаче, която ще й отбележа, е 5 златни къса.

Ако вие сте някой от гражданите

и сте ми дали златото си,

не само, че то е защитено,

но и вие имате тези трудни за подправяне бележки.

Това е много важен момент,

защото ако те бяха лесни за фалшифициране,

можеше някой, който няма нищо общо с банката

(Банката на Сал) да ги издаде.

Ние не искаме това да се случи.

Така, приемаме, че те не могат да се фалшифицират.

По този начин златото ви е на сигурно място,

а и вие имате разменна монета да търгувате.

Много по-лесно е, отколкото със златото.

Имам предвид, че една банкова бележка

може да има номинална стойност от 500 кюлчета злато.

Ако някой ми е дал тези кюлчета,

аз бих му дал в замяна такава бележка.

Тя се превръща в мое задължение, нали?

Защото знам, че в някакъв момент

някой може да дойде с тази банкнота

и аз ще трябва да си му върна 500-те кюлчета.

Това е моето задължение.

Да оцветим тази банкнота в оранжево.

И е на стойност 500...както беше примера.

Това е страшно полезно.

Моята банка, след като вече е извършила всичко друго,

как ще увеличи парите, които привлича?

Как ще извършва кредитиране?

И как ще се пригоди към промените в общото производство и

създаването на богатство в икономиката на страната?

Друго полезно нещо, което банката прави,

освен, че съхранява вашето злато,

е че тя осигурява разменната монета,

с която е много по-лесно да търгувате, отколкото със злато.

Представяте ли си да се мотаете,

да броите и измервате 500 късовюлчета злато всеки път, когато искате да търгувате с тях?

Тогава всеки ще трябва да си носи везни и т.н.

А бележките могат просто да се преброят

и това са т.нар. пари.

Сега може би сте малко объркани,

защото точно, когато нарисувах това, вие се сетихте,

че то е досущ като доларова банкнота.

И сте прави, защото доларовата банкнота е бележка на Федералната банка.

Имало е времена, когато банковите бележки в Съединените щати

и това е било във времето преди централните банки,

особено в колониалната епоха,

когато банките навсякъде из колониите

са издавали собствени банкноти,

когато не е имало единна валута.

Една банкнота е можело да изглежда ето така

и на нея да пише, че е на Банката на Сал.

На друга можело да пише, че е на Банката на....

не знам....Джордж Буш, например.

Така хората е трябвало да измислят начин да ги разменят.

И да разберат коя банка за какво е добра.

Днес ние не сме толкова запознати с термина "банкова бележка",

защото познаваме само един тип бележки, или по един тип за всяка държава.

Виждаме бележки на една-единствена банка,

или по-точно - само една банка има право да ги издава -

в САЩ това е Федералната банка.

И тези бележки не са обезпечени със злато.

Обезпечени са от хазната на САЩ.

Ще дообясня това малко по-късно.

Всъщност тази система е едно възхитително мисловно достижение.

Исках обаче да се върна на началната си теза,

че всичко, което имаш....че банката всъщност не само го пази,

а има и функцията да издава "банкноти" -

различни от чековите депозити, за които ще говоря в следващото видео.

По-нататък ще използвам тези две концепции,

за да преосмислим отново кредитирането при напоителните канали и завода,

за да покажем, че златото всъщност няма нужда изобщо да напуска банката.

То просто си стои в нея през цялото време.

Тя може да използва своите банкноти и чекове,

за да изпълнява транзакции.

Ще се видим в следващото видео!