Исторические свидетельства о Христе (МДА, 2013.10.22) — А.И. Осипов

Исторически свидетелства за Христос

Вие може би помните с какво се занимавахме предишните часове.

Опитвахме се да говорим за Христос, за Неговия образ, който сега се поднася в съвременния "цивилизован" свят,

за нецивилизования не искам и да говоря, но именно това най-силно поразява, за отношението към този образ, който намираме в Евангелието.

За отношението като цяло към думата "Христос".

Само ви напомням, че днес с пълна очевидност расте някаква ненавист към Иисус Христос.

Тоест възражда се някак си първи век или първите векове.

Буквално ненавист. Понеже такова количество на унищожаване на християни е нямало отдавна.

Повече от 100,000 човека в година. Тези гонения се разпространяват на християни от всички конфесии.

И се случват не просто в страни, както казваме, от третия свят.

Не, тук в самия връх на цивилизацията - Европа и САЩ.

Следователно не е за удивление, че се възвръщат към забравената и нелепа идея за Христос, която изказвали не по невежество, понеже това е твърде слабо.

А я изказвали поради ожесточена ненавист към Христос.

И по-специално искам да ви напомня на кратко за един исторически момент с който днес се сблъскваме отново.

Неочаквано получвам обаждане от вестник в Москва:

"какво можете да кажете, ето днес отново се надигна тази вълна и имаме въпроси за това, че Иисус Христос е мит, а не историческа личност."

Но опитайте се да отговори на това по телефона и то културно. А културно е невъзможно, понеже неволно човек изпада в ярост и казва:

"а при вас Слънцето около Земята или около Луната се върти? А не Земята около Слънцето, нали?

Може би да си припомним времето преди Коперник..."

Разбирате ли, такива работи!

Уверен съм, че това не е от невежество, а е просто умен ход, който разчита на това, че по-голямата част хората не знаят нищо в тази сфера

и е много лесно просто да вземеш и да подметнеш: това е мит, в кого вярвате!?

Виждате ли, ще ви се наложи да отговаряте защо не е мит.

И днес съвсем кратко ще кажа, понеже е жалко да се губи много време за такива елементарни неща, които нямат нужда от никакво обяснение.

А ние имаме много други въпроси, които имат нужда от размишление. Представяте ли си, трябва да се мисли, а това е най-трудното нещо.

Съвремените хора са свикнали към какво? Към това всичко да им бъде сдъвкано и сложено в устата, а те просто да глътнат.

Не могат дори да дъвчат вече.

Към това се приучава съвременният човек и то не къде да е, а там където научно-техническият прогрес стои на небивали височини.

И ето например този въпрос. Странно и непонятно е как може човек, който има дори просто елементарно образование, да говори за това.

Но уви, това е факт. За това се говори.

Приятели, искам отново да ви кажа, че най-напред, говорейки за свидетелства за Христос като историческа личност, просто като историческа личност,

Иисус Христос, някакъв човек, който казват, че живял в I-ви век. Какви основания има за това твърдение?

Най-напред, както това често се прави, и аз този път също ще прибрегна към това, е да ви кажа, че литературата по този въпрос е огромна.

Най-напред Академията на науките, не коя да е, а Академия на науките в СССР издала не кого да е, а книгите на всички древни писатели,

в това число и онези у които се намират пряки свидетелства за Христос.

Говоря ви за известни хора като: Светоний и неговата "Живота на дванадесетте цезари", Тацит и неговите "Аннали",

Плиний Младши и неговите писма, Йосиф Флавий и неговите "Юдейски древности", и цял ред други.

Всичко това е издадено от Академия на науките, а не от кого да е.

И в тази литература намираме свидетелства за Христос.

Но най-напред искам да обърна внимание, че дори и това не е нужно.

Книгата, която имаме и се нарича "Нов Завет" е обединение на цял ред съчинения, казано на светски език.

Там има цели 8 автори и при всекиго от тях се съобщават за Христос едни или други подробности.

Освен това, първите четирима автора, чиито съчинения се наричат "Евангелия", пишат с големи, големи подробности, с много детайли, факти и т.н.

При това пишат, обръщам внимание понеже може да има въпрос и вижте как може да бъде променена оценката на един и същ факт.

Ще ви кажат: "вижте колко противоречия в тези Евангелия".

Какви противоречия? - Несъвпадения.

Когато един Евангелист казва едно, а друг, за същото събитие говори друго.

Вижте например какви различни съобщения има за Възкресението на Христос.

Или за някой случаи от живота на Христос. Например Гадаринският бесноват един ли е или са двама?

Колко пъти е пропял петелът преди Петър да се отрече.

Колко подобни работи.

Виждате ли какви, един на друг си противоречат, разбирате ли?

- Разбирам, а знаете ли какво казахте?

- Какво?

Ето какво: това, че за 2000 години и не само за тях, но дори още в първото столетие никой никога не е посмял

да поправи тези текстове. Както са си били, така си и остават.

Чувате ли? Никой не е посмял.

И първата причина е във вярата и благоговението към това, че тези автори са очевидци и съобщават за онова, което те са видяли, което те са слушали,

което те са осезавали, както пише Йоан Богослов.

Но има още един момент, чисто научен момент.

В какво се състои той?

В следното: в юридическите факултети, надявам се че и до днес студентите взимат този материал, специално се правят психологически експерименти.

Например стоите в час и изведнъж влиза някаква компания. И пет ли, колко човека, започват сякаш да се бият и карат за две-три минути, после бързо излизат.

Професорът слага очилата и казва: господа студенти, моля ви да опишете това събитие.

Описват, след това започва да чете и всички започват да се смеят.

А защо се смеят ли?

Един пише, че били 10 човека. Друг път 5, трети пише, че били 3-ма.

Някой пише, че един човек ударил друг. Друг пък пише, че не е така, а другият ударил него.

И какво ли още не. Според един почти убийство станало.

Професорът се усмихва доволно и казва:

Разбрахте ли? Ще ви се случи господа, бъдещи следователи, да се срещата с подобни факти.

Знайте, че ако всички свидетели един след друг говорят едно към едно, то тук има заговор.

Това не е възможно.

Не може, понеже освен, че човек възприема събитията, в него работи въображението, също и фантазията.

Чувствата оказват влияние също.

Тези малки несъвпадения в Евангелията от научна гледна точка са най-блестящото доказателство за истинността на тези Евангелия.

Тоест, че са писали тези автори, които наистина са видяли, слушали и описали така, както всеки един от тях е видял, чул и както му е останало в съзнанието.

Чувате ли, това е научен аргумент, а не просто случаен.

А това, че не са се опитвали да ги поправят означава, че в това се били убедени винаги и всичко последващи поколения християни.

Освен това са вярвали, че това което е записано там е не просто някаква човешка история, а има и още нещо.

Нещо друго.

Не зная дали ще говорим за този въпрос или не, може би няма да имаме време, но става дума за Боговдъхновеността на Свещеното Писание.

За какво става въпрос? За богочовечността на Свещеното Писание.

Тоест историческата фабула, която няма никакво принципиално значение за тази цел за която е дошъл Христос - а тя е само една,

да посочи пътят към спасението, какво е извършеното от Христос спасение.

Всички тези исторически детайли са предоставени в пълна свобода на човешките памет, знания и дори въображение.

Поради това тук човешкият елемент си остава човешки, тоест несъвършен.

Ние и до днес не знаем двама или един е бил Гадаринският бесноват.

Пробвайте да разберете. Ах, каква трагедия!

Край, християнството долу!

Разбирате ли за какво става дума?

Така, 8 автора в Новия Завет говорят за Христос. Освен това съобщават такива интересни детайли и освен това какъв прост език!

Самите чувства за които пишат не дават никакъв повод дори за най-малкото съмнение, че пишат очевидци.

Понякога дори в пълно недоумение. Спомнете си когато възкрасна Христос: "няма да повярвам".

Записано е само за Тома, но реално и останалите 11. Когато пристигнали жените-мироносици да им кажат, какво им отговорили, как реагирали?

Жени, ясно, побъркали са се. Съчинили са си, въображение, Христос били видяли възкръснал.

Колко прекрасно е предадено всичко, това неверие и това, че е било невъзможно да повярват, когато пред очите им бил разкъсан Христос.

А тези изведнъж заявяват, че възкръснал.

Лесно, на 100%, може да разбереш тяхното неверие.

И така преди всичко, 8 автори съобщават, които по-късно са убединили в една книга, наречена Нов Завет.

За всеки историк, който се е докосвал до изучаването на древни източници, знае че понякога са достатъчни две-три

споменавания и вече няма никакви съмнения.

Винаги превеждам за пример Сократ, като една от големите фигури на древната мисъл.

За него говорят само двама човека и ако знаете само колко противоречиво.

Ксенофонт и Платон.

А кой се съмнява, че той е съществувал?

А Христос? Мит?

Чувствате ли какъв е източникът на това? Разбирате ли? - "Не искам!"

Точно от същия източник от който произлиза и отричането на съществуването на Бога.

Не искам да го има! Понеже ако Го има, представяте ли си пред какъв ужас ще се окажа!?

Пред лицето на Светлината и Истината, а ето ги и всичките ми дела пред очите на целия свят.

Не, не, не искам. Умирам и всичко е наред, няма да ме има.

Ето го източникът на атеизма: "Не искам да Го има!"

Поради това и Го няма. Няма нищо по-просто от това.

Древните Римлини така и казвали, това е известно тяхно изречение: "sic volo sic jubeo".

"Което ми се иска, него и утвърждавам" и точка.

А всичките ваши аргументи, знаете ли - не са ми нужни.

Във връзка с това, обръщам внимание, бъдете предпазливи към всякакви мнения, преценки, даже към различните авторите - не зная кой си учен или, тази или онази знаменитост и прочие.

Запомнете прекрасната руска мисъл: "по-добре един път да видиш, отколкото сто пъти да чуеш".

Колко често се сблъскаме с това: "така казват", "а това го каза не знам си кой", "а това е така", "този е свят", а се оказва побъркан.

Или обратното: "този е такъв и онакъв". А вие чели ли сте какво пише той? - "Не".

А тогава защо говорите?

Имайте го предвид. Нека да не подражаваме на тези критици и отрицатели.

Казах ви само за 8-те автора. Те са християни.

А знаете ли колко не-християнски свидетелства са останали? И то какви!

Надявам се, че сами ще ги прочете. Между другото да се четът е много интересно. Самият език е интересен.

Ще назова някой от там.

Едно от най-древните свидетелства за Христос е писмо от един древен сирийски мъдрец - Мара бар Серапион към своя син.

Това писмо е забележително с това, че там името Иисус Христос не се споменава. Но контекстът е такъв, че не е нужно и да се споменава.

Всичко и така е ясно.

Не е голямо, поради това ще го прочета. Това е част от цялото писмо. За да имате представа.

"Кажи ни, най-мъдри от човеците, на каква придобивка може да разчита човек?

Понеже каква полза са получили Атиняните от това, че убиха Сократ - щом възмездието им било глад и чума?

Или пък Самосците, които изгорили Питагор - щом цялата им страна, в един миг била покрита с пясък?

Или пък Юдеите от екзекуцията на своя Мъдър Цар - щом от този момент им било отненто царството?"

И така нататък. Правилно нали, не е нужно да се споменава Иисус Христос? Някакъв Мъдър Цар след когото от тях било отнето царството.

За автентичността на това писмо няма съмнения. Изследвали са го чрез телескоп, микроскоп и още не знам с какво.

Неговата истиност не повдига съмнения.

Между другото искам да ви напомня, че това съобщение, както и другите, които сега ще спомена можете да прочетете например в книгата "Иисус Христос в документах истории".

Там всичко това е приведено с всички подробности и детайли.

Сега ще назова още някои имена и само същността на това, което са писали.

Плиний Младши. Това не е какъв да е човек, а държавен деятел.

Живял между 62 и 114 година. Назначен за управител на Витания. Там той заварва множество християни.

Чувате ли, това е в края на I-ви век. Множество християни.

За него император Траян бил приятел. И между другото обърнете внимание как вие пишете молба до някое високопоставено лице:

Ваше ниско, средно или високо преосвещенство, или подобие или неподобие и не знам си какво още пишете на половин страница.

И на това как се обръщат към императора: Плиний към император Траян и точка.

Не е ли ясно от кого е писмото и към кого? Всичко е ясно.

Това е немислимо днес. Опитайте се да ми напишете така. Ще видите как ще се възмутя.

Плиний Младши описва как намерил християни, как ги викал на разпит, разпитвал ги и как те се държали.

Впрочем той смята, че трябва да се накажат, че това са безумци, които трябва да бъдат изпратени в Рим на съд.

Ето какво той пише за онези, които се отрекли: "всички те, почетоха твоето изображение (на имп. Траян) и статуите на боговете, също и похулиха Христа".

Но какво твърдели те: "че цялата им вина или заблуждение се състояла в това, че те обикновено в определен ден се събирали преди разсъмване

възпявайки поредно Христос като Бог. Освен това, тези християни клетвено се задължавали да не вършат престъпления, а да се въздържат от кражба,

грабеж, прелюбодеяние, нарушаване на дадената дума и отказ да издадат довереното им. След това обикновено се разотивали и се занимавали със своите си дела

или пък да приемат храна, проста и невинна."

А каква е причината да пише за "храна, проста и невинна"?

Понеже християните обвинявали в това, че заколвали младенци, пили кръвта и яли телата им.

И той пише, че ако някои от страх пред мъченията се отричали, то намирали се и такива безумци, които: "като римски граждани, реших да изпратя в Рим.

Запитвах ги, християни ли са те. Които се признаваха, запитвах втори и трети път, заплашвайки ги със смъртно наказание.

Които упорстваха, заповядвах да отвеждат на наказание.

Аз не се съмнявах, че каквато и да е същината на тяхното признание, следваше разбира се да ги накажа за твърдостта и непреклонното упорство."

Виждате, в съобщението на Плиний Младши се споменава за Христос, за това в Кого са вярвали.

Второ и много важно, че те обещавали да водят много порядъчен и нравствен живот в сравнение с останалия свят.

Трето, че Плиний Младши заварил голямо множество от тях още в края на I-ви век. Не единици, а множество.

Между другото това е едно от най-добрите свидетелства за нас относно това какво е християнството и защо то е истинската религия.

Изминали по-малко от някакви си 50 години и то 50 години постоянни гонения, и изведнъж срещаме множество християни.

В условията на тези жестоки гонения! Как да се разбира това? Това е невъзможно да се разбере.

Нужно е да се представим, че сега има гонения със смъртно наказание. Не говоря за това кой ще се отрече или не, а кой би приел такава религия?

Когато със сигурност знае, че според закона веднага ще бъде наказан. Много ли ще я приемат?

А тук изведнъж виждаме множество християни. За това съобщава не кой да е, а владетел на цяла огромна област.

И така, това е Плиний Младши.

Друг историк - Тацит, в своите Аннали, тоест летописи съобщава за пожара в Рим през 64 г, който според историците унищожил почти 3/4 от града.

Било страшно бедствие.

Това се случило при Нерон.

Който за да премахне слуховете, а слуховете били за това, че той бил виновен за пожара. И много историци твърдят, че това било именно така.

Нерон се смятал за велик артист и му се поискало да види как гори Троя.

И какво му коствало да запали Рим, че да види как горял Троя?

Обвинявали го в това и той за да убори този слух: "намерил виновниците и предал на най-необикновени наказания онези,

които със своите мерзости навлевки върху себе си всеобща ненавист, и които народът наричал християни."

"Със своите мерзости" А знаете ли какви мерзости? Същото като онова, че убивали младенци и се събирали тайно да пият кръвта им.

И нататък има една много важна за нас фраза:

"Този, от когото иде това име, Христос, бил наказан със смърт, при Тиберий, от прокуратора Понтий Пилат."

Чувате ли какви подробности съобщава Тацит? Той никога не е и предполагал, че тези негови подробности ще бъдат точно на място.

Цял ред, които потвърждават историческите свидетелства на евангелистите.

Съобщава се за голямо разпространение на християнството в 60-те години. Чувате ли, в 60-те!

Съобщава се за ужасите на гоненията в същото време в което те са се случвали.

Приятели, само си представете. В градината на Нерон християните били завързвани за стълбове и обвивани с платно напоено със смола.

А при настъпването на ноща ги запалвали.

Какъв ужас! В градините на Нерон.

Отново питам: кой би приел тази религия?

Кой луд ще го направи?

А какво означава да се приеме? Това е да влезещ в общността, да приемеш Кръщение пред свидетели.

Това е да знаеш, че може да се намери някой предател и утре да те арестуват.

Имайте го предвид. Това е което наричаме исторически аргумент за Божествения произход на християнството.

Ако тук не присъстваше Божията сила в християните - потресаваща сила -, чрез която извършвали чудеса, давали пророчества,

изгонвали бесове, изцелявали болни и така нататък. Ако това го нямаше, то кой би приел тази религия пред страха от тази страшна смърт?

Тацит в своите летописи или Аннали съобщава: "най-необикновенни наказания". Когато ги запалвали живи било само едно от тези наказания.

Или пък разкъсвани от зверовете по цирковите арени и така нататък.

Виждате ли? При Тацит имаме директно съобщение за Христос, за Тиберий, за Понтий Пилат.

Интересно, оказва се, че и те са исторически личности.

Светоний в своята известна книга: "животът на 12-те цезари", съобщава същото.

Той дори съобщава за по-ранно събитие, за това как император Клавдий изгонил от Рим юдеите постоянно вълнувани от Христа.

Спомнете си "Деяния апостолски". Какво се случвало когато апостол Павел говорил в синагогите пред юдеите?

Едни "за", други "против", опозиции, уговаряли властта. Спомнете си само колко пъти апостол Павел бил фактически екзекутиран.

Той пише, струва ми че в посланието до Галатяни или Коринтяни, как пет пъти са му били нанасяни по 40 удара без 1, т.е. 39.

Защо? Умирал човек. По петите с палка.

Били го с камани три пъти.

Колко друго е търпял няма и да говоря. Колко опити е имало, когато буквално го издърпвали от разярената тълпа и т.н.

Какви ужаси е трябвало да търпи. И така: "юдеите постояно вълнувани от Христа", имп. Клавдий изгонил от Рим.

Ето какви вълнения. Някой изследователи казват: "ама там пише ХрЕстос, а не ХрИстос".

Знаете ли, това е плод на някакво невежество, или не зная, несъстоятелен упрек.

Един учен пише: "с групата "Хри" имаме думите Христос, християни. Които в живата реч на латински език биха звучали като ХрЕстос или хрЕстияни".

Той пише, че и до днес на френски език християните се наричат "крЕтияни", не крИтияни, а крЕтияни.

Това лесно се случва с близки гласни и да се хващаме за това е даже смешно.

Нататък той пише: "няма нито един случай, носител на това име да е еврей". - Хрестос, Христос - "Още по-страно е твърдението на някой автори, че този Хрест бил роб".

Вълненията в юдейската среда през I-ви век нямали никакво отношение към робските движения.

Вие сами знаете, че въставали не роби. Спомнете юдейското въстание през 69-70 г., съвсем не били роби, а именно юдеи.

При Светоний, в неговото жизнеописание на 12-те цезари, намираме още две интересни места.

Първо, в жизнеописанието на император Нерон. Той съобщава, че били: "наказани християните, привърженици на новото и зловредно суеверие".

Така, имайте предвид каква религия изповядвате.

Светоний пише: "Той обичаше (имп. Клавдий) и Феликс, когото постави начело на конните отряди в Юдея".

Помните ли Феликс? За него също се съобщава в "Деяния апостолски".

По този начин Светоний потвърждава фактките, които намираме в Свещеното Писание.

Ще спомена и за Йосиф Флавий. Той е юдейски историк, който по чудо останал жив след юдейсткото въстание през 70-та година.

В своето съчинение "Юдейски древности" пише, това се намира във всички известни преписи: "в това време живял Иисус, мъдър мъж,

който едва ли може да бъде наречен човек, понеже извършвал чудесни неща. Учител на хората, които приемали истината с радост.

Привлякъл към себе си много последователи, както от юдеите, така и от гърците. Той бил Христос.

И след като Пилат, по доноса на най-видните наши мъже, го осъдил на кръстна смърт, онези които по-рано го обичали не го оставили.

Той отново им се явил жив на третия ден, както Божиите пророци предсказали за много дела отнасящи се към него.

И до днес не е изчезнъл родът на християните, наречени така по неговото име".

В много хора предизвикало съмнение: как е могъл Иосиф Флавий бидейки юдеин да каже, че Той бил Христос?

И това е справедливо.

Но не отдавна била открита друга версия и през 1971 г. била публикувана. Там това място е по друг начин:

"може и той да е бил онзи Месия, за чийто чудеса пророците са разказвали"

Явил се и на учениците Му - "които твърдели, че Той им се явил жив 3 дни след смъртта си".

Виждате ли, в такава мека форма пише.

Но нека ви кажа, че това няма никакво значение за нас. Понеже Иосиф Флавий не се съмнява, че става дума за Иисус Христос от Евангелието.

Второ, че той споменава за събитията на Неговите страдания, смърт и възкресение.

Ето кое е важно с историческа гледна точка. А относно това, че Иосиф така пише, ще ви кажа следното.

Спомнете си в Евангелието за Никодим, който отишъл при Иисус Христос през ноща.

Спомнете си и за Иосиф, таен Негов ученик.

Спомнете си, че много от евреите се бояли да кажат открито за своята вяра, страхувайки се от юдеите.

Бояли се да не ги отлъчат от синагогата.

Предполагам, че в дадения случай, много е възможно, Иосиф, който писал "Юдейки древности" в много зряла възраст, и освен това

възможно е, понеже е писал не за да се публикува, както сега - пишеш и веднага може да се публикува, а за себе си е писал.

То възможно е тайно да е бил вярващ в Христа, и за това да е написал: "Той бил Христос".

Това е много възможно, но поради страх от юдеите не го е обявявал открито.

Виждате ли какво число свидетели. Колко потвърждения на точни факти намираме, за които споменава Евангелието.

Има и съобщения в Талмуда, те носят много оскърбителен характер, но се споменава за Него.

Има споменавания и при Целс, против когото Ориген писал труд.

Така, че има и у други съобщения за Христос.

Това е повече от достатъчно за историята като наука.

А за нежелаещите: "ако и от мъртвите възкръсне някой, няма да повярват", понеже неискат да вярват.

За науката, тези факти са повече от достатъчни.