Jacque Fresco-looking backward, truth, learning, semantics

CLICK THE CC TAB FOR TRANSCRIPTION OF VIDEO. Thanks "Bob" for transcribing.
Jacque Fresco-August 6, 1976-lecture excerpt.
www.thevenusproject.com

...и така все гледам назад, сещаш се на 60 съм и гледам назад:

"Исусе Христе т'ва бяха дните!" Но аз не знам, че те бяха дните, защото бях тиквеник.

А сега съм научил, толкова много нови неща така, че гледам само напред.

А хората започват да се притесняват за процеса на стареене,

и не разбират, че постоянно учат нови неща и могат да се справят с дадена ситуация.

Ти би ли предпочел да си на 17 отново? Не, няма начин.

Или искаш същата ценностна система, като на 17 години?

Разбираш ли? В това няма никакъв смисъл.

Сега е много интересно как хората продължават да гледат назад към младостта си

и да казват колко много им липсва.

Или колко малко са научили.

Това което са правили е да се въртят в бъчва,

сещаш ли се? С мотоциклет непрестанно.

И изведнъж губят тази способност

и оттам нататък западат, западат им финансите

и ги канят все по-рядко на социални мероприятия

и те продължават да мислят за мотора в бъчвата и как това са били великите им дни.

И така остаряват все повече, но остават все още там.

И се връщат... говорих на няколко човека за моето семейство -

те живяха през Голямата Депресия и всъщност никога не пътуваха кой знае колко,

и веднъж отидоха до Атлантик Сити за три седмици.

Леле! Двайсет години след това:

"казахме ли ви, когато ходихме в Атлантик Сити?"

Разбираш ли? Там няма нищо друго освен алея до океана - не са правили нещо чак толкова специално.

Но те си спомнят това и много хора, бедни като тях си спомнят за отминалите дни, така.

Но сега срещаш деца, на по 17 години, били са в Париж и Англия, Франция, сещаш се:

"Бях в Калифорния.." такива неща.

Света се смалява, хората се движат, шофират из страната,

ходят до Йелоустоун много пъти и това не означава нищо за тях.

И как да се обясни това на хора, които са се "втренчили" в тяхното преживяване на последната депресия?

Дискриминираш ли ги?

Или просто им казваш: "Този вид разговор няма стойност за мен"

Питаш "искате ли да съм откровен?"

Ами тогава, "Няма много стойност за тези деца вашият разговор", Стига вече.

Хората не искат откровеност, че какво е честност?

Честността би била най-атакуващото поведение, за което може да се сетиш.

Диоген открил честен човек, че да му каже:

"никога няма да откриеш нещо, като честен човек"

За да си честен трябва да знаеш всичко за всичко, за да си сигурен.

Сещаш ли се, когато някой поиска да му кажеш истината,

ти отговаряш: "Не съм толкова мъдър. Мога да ти кажа само това от което разбирам, в дадена тема."

Някои от вас може да не го разбират, никой не може да ви каже истината.

Истината означава, че съдията, който осъжда някой е бил също жертва на обстоятелствата,

а не защото е много ядосан на престъпника, извършил престъплението

не защото неговите ценности не са същите, трябва да разбираш физичните сили

довели този човек до това престъпление.

Както Кларънс Дароу казва - човекът извършил престъплението е същият като всеки други,

освен обстоятелствата при които е бил отгледан и които са довели до това заключение.

Той не се е ядосвал на хората. И така, как ще се справим с тези неща? И изобщо искаме ли?

А понякога просто е по-добре да събираш много книги, да знаеш много неща, да учиш много неща,

колкото можеш повече. И да ходиш в области където можеш да споделяш тези неща върху физичната антропология,

да се срещаш с тези хора и след това си антропологът

и споделяш каквото можеш с тях.

И да говориш с хората на електрониката за електронни теми,

с инженерите за инженерни теми.

Но аз съм открил, че ако се отклониш твърде много от тези теми - губиш контакта.

Ако надминеш приятелите си в електрониката, повече не можеш да се срещаш с тях, разбираш ли?

Открийте го това - хората с които бяхте много близки преди 10 години

"Не знам какво се случи, но станах самотник"

Това, което се случва е, че хората не са ви толкова интересни вече.

Не слагате стойност на темите, които те обичат.

Разбирате ли, аз не знам какво да отговоря, когато някой ме покани на рожденния ден на детето му.

"Добре, остави децата в другата стая и ще седнем и така нататък..."

Преди говорех така на брат ми "ела, но остави децата вкъщи"

Той знаеше какво имам предвид, но все пак не му харесваше.

Не му харесваше, разбирате ли? Заради много деца там.

"Какъв вуйчо си ти?" Та какво е вуйчо?

Вуйчо онова нещо от което взимаш кръв за преливане, когато ти потрябва ли? Това ли е?

Вуйчо е нещо физично, което трябва да е загрижено ли?

Просто жертва на дадени ценности, "Това е племенникът ми"

Ами ако това дете е било сменено в болницата и си взел грешното?

Може и да не ти е племенникът. Дори не знаем дали моите деца са мои деца.

Честно, не знам това. Може да са, може да не са, но това няма значение.

Като обичаш всички деца нямаш нужда да се притесняваш за това. Не искам щампа "Фреско" на палеца.

Освен това дъщеря ми няма "Фреско". Омъжва се и го губи.

Не служи на идеята за името "Фреско" в бъдеще. Че и защо ми е да служи? За какво?

Е виж "Форд" вече е умник.

Купуваш си камион и му носиш етикета - "Форд".

Вие сте живият билборд на Форд Мотор Корпорацията.

Не му искам шибаното име там, аз платих за камиона.

Искам "Великите идеи на Фреско" или каквото там ще продавам на гърба на камиона.

Но ето, че хората си ги карат с имената на компаниите.

Те са обезпокояващи, мога да им пратя сметката, затова

че са поставили името си на моя камион без разрешението ми. И никъде няма да стигна.

И така някои го правят, не могат да го правят в архитектурата обаче

не се сещам да е имало дом "Луй Б. Шмид".

Не се сещам да съм виждал. Виждал съм сгради наречени "Рокфелер Център".

Виждал съм такива, но ако аз купя сградата

веднага махаме името и хората не могат да те открият повече.

Някои купуват корпорацията и понякога името,

може да е твоята компания, компанията на Джон.

И всеки я знае и всеки купува много от там.

И когато те купят, те не сменят името.

И докато някои открие, че си станал най-корумпираната компания в света

и изтегли приятелите си надалеко от теб.

Но аз вече не съм обвързан с нея? Нищо не променяш, интересно нали?

Това е тъжното при хората.

Ами ако съм женен от 20 години и разберът, че жена ми е била проститутка.

Съседите никога няма да ме канят повече. Дори да кажа "Не знаех"

И така те си имат определена нагласа към тези неща - "те са лоши хора"

Дори аз не знам как да се справя с това и изобщо откъде да започна.

И струва ли си изобщо? Добре преди да продължа с темата искам да говорим с теб тази вечер,

искам само да кажа, че когато се върнах в Ню Йорк и роднините дойдоха,

майка ми беше към 80 годишна, а аз ги "изтрових" -

"ударих" ги с хиляди различни ценности и децата им бяха там и сестра ми излезе и каза:

"не използвай такъв език в домът ми"

И аз - "Добре мога да си тръгна", а роднините казаха -

"Не, това е добра идея за децата да го чуят" и я "изгониха" с вота си.

Тя се върна в кухнята и продължи да готви.

Но аз я канех, не съм я държал настрана от нещата.

И така някой се обърна и каза - "Нямаш ли никакво уважение към сестра си?"

Дори не знам какво означава "уважение".

Аз пък казвам, че причината да ви говоря така, на вас роднини е защото ви уважавам.

И това е трудно разбираемо. Нали "Заеби" и отговарям "Аз ви уважавам, не го крия

трябва да се доверя на способността ви да се справите с тези вербални различия"

И така "уважение" е способността да отговориш на някого "Имам кървящи хемороиди",

не ме интересуват хемороидите ти! Тогава защо ме питаш как съм?

Значи не се интересуваш от здравето ми? Трябва да кажа, ох имам главоболие.

Хората, това е всичко, което искат. Дайте им аспирин.

Имам инфекция в ухото, сигурно е много болезнено.

Но много малко хора казват "Имам инфекция в задника", сещате се как да се говори така?

Преди години казвах на жена си "Трябва да се изсера"

Тя отговаряше "Не ми казвай - просто го направи". А тя казваше "Отивам да простра"

или "Отивам да купя мляко" сещате се. "Искаме да споделяме всичко", казваше тя, "Но не и това".

И така се сблъскваме с много проблеми и искам накратко да кажа това.

Като историята, когато закарваш колата си на сервиз и питаш какво й е? - Кутията на диференциала.

Как реши точно тази част от колата да кажеш?

Когато говориш за всичко и за нищо, без намеса, освен когато се шегуваш или за правителството или в съда

Не може да се конфронтираш със съдията и да кажеш "Как вземахте подобно решение?"

Той има книга пред себе си, която му казва какво решение да вземе.

Той не се интересува от други концепции и идеи. Не може да се изправиш, като свободния американски мислител

и да кажеш - не считам тази гледна точка за реална, считам я за остаряла. - Ами за 1000 долара?

- А, ето сега комуникираме. Това е истинската семантика.

Купуваш го, купуваш съдията или назначаваш конгресмен.

Не е нужно да му казваш всяка седмица, какво искаш, той знае какво искаш, защото получава чека.

Ако спре да идва чека, той спира да оперира.

Сега ще говорим за биохимичното определяне и за ученето без опит.

И ето една възможност за това, няма нищо общо с вербални експерименти или ДНК.

Има нещо, като това:

В процеса на учене на всички организми съществува това устройство

улавяш през носа, очите, ушите, езика

и всичко отива в мозъкът и от там всички противоречащи си асоциации.

А ако можеше да се "налива" информацията в хората, ако можехме

да слагаме два електрода на главата на човек

и да му пускаме информация в мозъкът, нямаше да има противоречащи си асоциации.

Ще имаш чаша и ще имаш мляко, и ще имаш мляко в чаша,

но как е сложено в чашата като контейнер, и защо пък точно там няма да бъде известно.

Но ако "влееш" това ще имаш файл за мляко, чаша,

пиене на мляко от чаша и много малко противоречиви асоциации.

Ако надуваме противоречивите асоциации, нека го кажа така

трябва да го кажа така, че да се разбере. Сега се замислих, може би е неразбираемо.

Ето как ще го разберете, нека да предположим, че поради шок, Бен е изгубил способността си да ходи.

Просто не може да ходи, видял е нещо ужасно и не може да ходи.

И така поставяме два електрода в мускулите на гръбначната област

и му "пускаме" вървящият цикъл в краката, сещате ли се?

Сега - "как вървиш?", той - "повярвай ми не знам", но ето, че го прави.

И много хора си мислят, защото можеш да вървиш, разбираш как вървиш.

Дори хора, които ходят не знаят как ходят всъщност.

Те не отговарят - "има заряд в гръбначния стълб, през центъра минава контракция свързваща 4000 мускула отляво"

Те не знаят това, не знаят как вървят.

Ако се обърнеш към някой "Ти виждаш ли?", аз съм сляп от години

"Как виждаш?", а той - "с очите си как!" Това не е шибаният отговор.

Хората си мислят, че отговарят на въпросите. "Как да се науча да ходя с кокили?"

Те отговарят "ето така". И дори и в книгите по семантика липсва информация.

И така въпросът е "какво е ученето?"

Как е възможно човек, който не може да тупа, да тупа одеало?

Ако съвржа елетроди към таза му и предам на мозъкът и нервната му система информацията, той ще почне да тупа

очуден, както сте очудени и вие.

И като го попиташ "Как го правиш?" Ще отговори "Не знам имам нещо закачено към главата"

и тогава му казваш "престани

почеши ме по гърба", а ръцете му не слушат, ако е все още на режима с тупането.

И ако е пуснат вървящ режим, но решиш че не ти се ходи, ще продължаваш да ходиш.

Не знам дали някога ви е удрял ток и как ръката ви се затваря.

По-рано, един електротехник, ако искаше да разбере има ли ток, правеше така

и ако имаше ръката му се затваряше около жицата ето така.

И той умираше. А сега ако я удариш така - рефлексът е в другата посока.

Зависи кой.

И ако някой работи над електрическата система на колене

и го хване тока, тези мускули се активират, виждал съм човек да си удря глават в тавана.

Никога не е скачал толкова високо, хоп 250 волта, право в тавана, бам.

Ей как го направи? - Не знае.

Добре, те не осъзнават разликата между определеност

която движи, мускул или рефлекс и изкуствен рефлекс.

Така нека вземем един французин, който не разбира английски,

да предположим, че направим това - прекараме електрод до мозъка, до центъра на говора на този човек.

Как си Сам? Счупен? Прекарваме електродите.

Той не знае какво говори, нито французина

ако се обърнеш към него и го питаш - подай ми чашата с кафето

той ще каже какво имаш предвид под чашата с кафето?

Няма да знае чаша с кафе какво е.

Преуморен ли си, той не разбира "преуморен"

защото не знае със сигурност, какво е преуморен.

Добре като се учиш да караш ски, ти не се учиш как се учиш да караш ски.

Просто се качваш на ските и човека казва

"обърни палците навътре и се наклони, когато се спускаш, така и така"

или искаш да завиеш, скочиш, сещаш се, дават ти необходимите рефлекси за това.

Но ако ти дадът описание на всички мускули участващи в ученето да караш ски,

трябва да се учиш на контрол на рефлексите, на мускулите, изобщо не е интересно

и така искам да кажа нещо за процеса на учене.

Не е толкова, че ние наистина се учим

но ние сме стимулирани да симулираме паралелно вербалното поведение, което се изисква от нас.

Като да държиш куче докато го храниш, с ръце под него хранейки го

и скоро то започва да се изправя, и ти се чудиш "как го направи?"

Е кучето не отговаря "ела в другата стая да ти го обясня"

И така същото е и с любовта, държането за ръце и цялата тая история.

НЕ ГО РАЗБИРАМЕ, ЗАЩОТО НИКОГА НЕ СА НИ ХВАНАЛИ, КАТО МАЛКИ ДА НИ НАУЧАТ НА

МЕТОД НА АНАЛИЗ НА ВИДОВЕТЕ "ОПРЕДЕЛЕНИЯ", КОИТО НИ СЕ НАЛАГАТ.

И КОЛКОТО ПОВЕЧЕ КНИГИ ЧЕТЕШ, КОИТО СА РАЗЛИЧНИ

ОТ КУЛТУРНИТЕ ВЪЗГЛЕДИ, КОИТО СА УСТАНОВЕНИ, НЕЩО ТИ СЕ СЛУЧВА В ГЛАВАТА.

ПРИДОБИВАШ РАЗЛИЧЕН НАБОР. И ЧУВАШ ЗА РАЗЛИЧНИ ГЛЕДНИ ТОЧКИ И ГИ ОТХВЪРЛЯШ ВЕДНАГА.

НЕ СЕ ОПРЕДЕЛЯШ, ЗАЩОТО СЕ ЗАНИМАВАШ С ЕКРАНЕН ПРОЦЕС.

НЕЩАТА СЕ ПРОЕКТИРАТ И СЕ ОТБЛЪСКВАТ. СИГУРЕН СЪМ, ЧЕ СТЕ ЧЕЛИ МНОГО КНИГИ И СТЕ ВЪЗКЛИКВАЛИ И Т.Н.

ЗНАЕТЕ ЛИ КАКВО ИМАМ ПРЕДВИД ПОД РАЗВИВАНЕ НА ЕКРАНЕН ПРОЦЕС?

ДОБРЕ, ЗНАЧИ МОЖЕТЕ ДА БЪДЕТЕ ОПРЕДЕЛЕНИ ОТ НЯКОИ ХОРА,

АКО ТЕ ПРИТЕЖАВАТ ЕЛЕМЕНТИТЕ ДА ВИ ОПРЕДЕЛЯТ

И ВИЕ СЪЩО МОЖЕТЕ ДА ОПРЕДЕЛЯТЕ ДРУГИ ХОРА.

И ако успеете да накарате някой да прочете Льоб или някое момиче

да го прочете, и други книги - "Тирания на думите" и други книги, които харесвате

това не означава, че остатъкът от умствения набор

ще се съгласи и ще задейства подходящите райони.

бля, бля... мерси!