Саул Грифит за хвърчилата като бъдещето на възобновяемата енергия

В този кратък разговор Саул Грифит разкрива изобретението, върху което работи новата му фирма "Makani Power": гигантски хвърчила-турбини, които генерират изненадващи количества чиста, възобновяема енергия.

Ако изцяло приличате на мен,

ето какво правите през слънчевите летни уикенди в Сан Франциско:

строите експериментални кораби с подводни криле, движени от хвърчила,

които са способни да развият скорост над 30 възела.

И осъзнавате, че във вятърът има невероятна мощ,

която може да прави изумителни неща.

Един ден плавателен съд, не много различен от този,

вероятно ще счупи световния рекорд за скорост.

Но хвърчилата не са само такива играчки.

Хвърчила. Ще ви представя кратка история

и ще ви разкажа за великолепното бъдеще

на любимата играчка на всяко дете.

Хвърчилата са на възраст над хиляда години -

китайците са ги използвали за военни цели

и дори, за да издигат хора.

Още тогава те знаели, че могат да пренасят големи товари.

Не съм сигурен защо точно в този човек има дупка.

(Смях)

През 1827 г. един човек на име Джордж Покок

първи въвел употребата на хвърчила за теглене на двуколки

в състезания вместо конни карети из английската провинция.

После, разбира се, в зората на авиацията

всички велики изобретатели от онова време --

като Харгрийвс, като Лангли,

дори Александър Греъм Бел - изобретателят на телефона, който пускал това хвърчило -

правели това с оглед на авиацията.

После тези двама се появили,

те пускали хвърчила, за да развият контролните системи,

чрез които в крайна сметка става възможен моторният полет.

Това, разбира се, са Орвил и Уилбър Райт,

и "Флайер"-ът на Райт.

Техните експерименти с хвърчила довели до този

изключително важен момент, когато сме запалили мотора

и сме направили първия 12-секунден човешки полет.

Това било фантастично за бъдещето на комерсиалната авиация.

Но за съжаление, то отново запратило хвърчилата сред детските играчки.

Така продължило до 70-те години на XX век, когато сме преживели последната енергийна криза.

И един невероятен човек на име Майлс Лойд,

който живял в предградията на Сан Франциско,

и написал един ползотворен труд, който бил напълно игнориран

в сп. "Journal of Energy" ("Журнал за енергията")

за това как в общи линии да се използва самолет, вързан с парче жица,

за да се генерират огромни количества електричество.

Ключовото наблюдение, което направил той, е, че

едно свободно летящо крило може да се носи през по-голяма част от небето и да генерира повече енергия

за единица време, отколкото турбина с фиксирано крило.

И така, турбините се разрастват. Сега могат да са до триста фута височина при главината,

но всъщност не могат да се издигнат на много по-високо

а на по-голяма височина има повече вятър и повече мощност -

до два пъти повече.

Стигаме до днешно време. Все още имаме енергийна криза,

а сега имаме и криза в климата.

Хората генерират около 12 трилиона вата,

или 12 теравата, от фосилни горива.

Ал Гор говори за това защо е необходимо да постигнем една от тези цели,

а реално това означава, че през следващите 30 до 40 години

трябва по някакъв начин да получим 10 трилиона вата или повече нова, чиста енергия.

Вятърът е вторият най-голям възобновяем ресурс след слънчевата енергия:

3600 теравата, повече от достатъчно да снабдява човечеството 200 пъти повече.

Болшинството от нея е на големи височини, над 300 фута,

докъдето технологията все още не ни позволява да стигнем.

Сега сме в зората на новата ера на хвърчилата.

Това е тестовият ни полигон на Мауи, полет през небето.

Сега ще ви покажа

първото автономно генериране на мощност

от любимата на всяко дете играчка.

Както се досещате, трябва да сте робот, за да държите това издигнато хиляди часове.

Започва леко да ти прилошава.

А тук ние всъщност генерираме около 10 киловата -

достатъчно, за да снабдяваме вероятно пет американски домакинства -

с едно хвърчило, не много по-голямо от това пиано.

Наистина важното тук е,

че развиваме контролните системи,

както са правили братята Райт, които да дадат възможност да се поддържа продължителен полет.

Не е лошо също да се прави на такова местоположение.

Това е хвърчилният еквивалент на уриниране в снега.

Това изписва името ви в небето.

И натам всъщност вървим.

Вече сме отвъд 12-секундните стъпки.

и работим за създаване на машини от мегаватен мащаб,

които летят на 2000 фута и генерират тонове чисто електричество.

Ще попитате - а колко са големи тези машини?

Този хартиен самолет е някъде към...

Достатъчно за захранване на мобилния ви телефон.

Вашата "Чесна" ще бъде 230 киловата.

Ако ми дадете назаем вашия "Гълфстрийм", ще му откъсна крилете и ще ви генерирам един мегават.

Ако ми дадете боинг 747, ще направя шест мегавата,

което е повече от най-големите вятърни турбини днес.

А "Спрюс Гус" ще бъде 15-мегаватово крило.

Ще кажете, че това е безочие. Съгласен съм.

Но безочливи неща са се случвали много пъти преди в историята.

Това е фабрика за хладилници,

произвеждала самолети за Втората световна война.

Преди Втората световна война правели по 1000 самолета на година.

Към 1945 г. правели по 100 000.

С тази фабрика и 100 000 самолета годишно

бихме могли да снабдяваме цяла Америка с електричество за около 10 години.

Наистина, това е история за безочливите планове на млади хора

с такива мечти. Ние сме много.

Имам късмета да работя с 30 от тях.

И мисля, че трябва да подкрепяме всички мечти

на хлапетата, занимаващи се с тези налудничави неща.

Благодаря ви.

(Аплодисменти)