-
Намираме се в Колекцията Уолъс в Лондон. Това е "Люлката" от Фрагонар.
-
Първото, което забелязваме е "експлозия" от розово и дантелено бяло в центъра на картината. Жената се издига нагоре
-
на люлка и виждаме, че тя седи на седалка от злато и червено кадифе
-
придържана от въжета и приказната шапка и виждаме белите и копринени чорапи и как подмята розавата си пантофка във въздуха.
-
- Тя изглежда доста пакостлива - Иразбира се, това което се случва е много палаво, защото има фигура
-
в левия ъгъл, към която тя гледа, който очевидно е любовникът и
-
скрит в храстите и тя е заговорничила с мъжа в отсрещния ъгъл да я люлее, възрастен джентълмен,
-
който вероятно не предполага за младежа
-
скрит в храстите. -И забелязваме два реда от ниска ограда, заобикалящи скулптурата
-
вляво, така че очевдно любовникът и е навялзъл в малка площ, в която не би трябвало да бъде,
-
обрасла с диви рози, и се крие в нея.
-
Погледнете скулптурата вляво. Изобразена е малка англеска фигура или купидон, допрял пръст до устните си
-
сякаш казва "тихо", не издавай тайната. - И не се намираме в дивото,
-
а по-скоро зад вила или дворец... - Можем да откроим
-
архитектура в далечината, точно под лявата и ръка. Градината е обрасла, в същото време тучна,
-
но извън контрол. Това е природата в най-енергичния,
-
плодовит и изобилен вид,
-
намекващ за сексуалната и чувствена тема, и някак си като сън
-
в мъглявина.
-
Дървото и клоните му са на места пълни с шума, а на други - голи,
-
изобразявщи порива на вятъра, а вейките -
-
приличащи на светкавици; кръстосващи платното -
-
често използвани за изразяване на страст, абсолютно подходящи в случая.
-
На заден план, точно под жената, има скуртура, изобразяваща също две малки купидончета
-
играещи си върху подобие на кошер, вероятно символизиращ
-
жилото на любовта. Лесно за изпускане, в долния десен ъгъл
-
е малко джавкащо куче. То разбира се
-
символизира верността. - Това е леко иронично. Може би за това то е леко разстроено.
-
Сякаш кучето издава тайната. - И затова скулптураат му отговаря с "тихо".
-
Това е 1767, така еч сме няколко десетилетия преди Революцията.
-
Но самото глезене и израз на удоволствие характеризират аристокрацията
-
и властващата класа във Франция. - И това е видът картина,
-
в която, изглежда, става въпрос само за удоволствието, срещу което Дидро и другите мислители
-
от Просвещението ще се борят и ще претендират за изкуство, което е героично
-
и целомъдрено и въздейства на най-възвишените човешки стремежи, а не битовите такива
-
и е този вид просвещенско мислене, което ще доведе до революцията през 1789.