Fragonard, The Swing, 1767

Jean-Honoré Fragonard, The Swing, oil on canvas, 1767 (Wallace Collection, London)

Speakers: Dr. Beth Harris and Dr. Steven Zucker

Намираме се в Колекцията Уолъс в Лондон. Това е "Люлката" от Фрагонар.

Първото, което забелязваме е "експлозия" от розово и дантелено бяло в центъра на картината. Жената се издига нагоре

на люлка и виждаме, че тя седи на седалка от злато и червено кадифе

придържана от въжета и приказната шапка и виждаме белите и копринени чорапи и как подмята розавата си пантофка във въздуха.

- Тя изглежда доста пакостлива - Иразбира се, това което се случва е много палаво, защото има фигура

в левия ъгъл, към която тя гледа, който очевидно е любовникът и

скрит в храстите и тя е заговорничила с мъжа в отсрещния ъгъл да я люлее, възрастен джентълмен,

който вероятно не предполага за младежа

скрит в храстите. -И забелязваме два реда от ниска ограда, заобикалящи скулптурата

вляво, така че очевдно любовникът и е навялзъл в малка площ, в която не би трябвало да бъде,

обрасла с диви рози, и се крие в нея.

Погледнете скулптурата вляво. Изобразена е малка англеска фигура или купидон, допрял пръст до устните си

сякаш казва "тихо", не издавай тайната. - И не се намираме в дивото,

а по-скоро зад вила или дворец... - Можем да откроим

архитектура в далечината, точно под лявата и ръка. Градината е обрасла, в същото време тучна,

но извън контрол. Това е природата в най-енергичния,

плодовит и изобилен вид,

намекващ за сексуалната и чувствена тема, и някак си като сън

в мъглявина.

Дървото и клоните му са на места пълни с шума, а на други - голи,

изобразявщи порива на вятъра, а вейките -

приличащи на светкавици; кръстосващи платното -

често използвани за изразяване на страст, абсолютно подходящи в случая.

На заден план, точно под жената, има скуртура, изобразяваща също две малки купидончета

играещи си върху подобие на кошер, вероятно символизиращ

жилото на любовта. Лесно за изпускане, в долния десен ъгъл

е малко джавкащо куче. То разбира се

символизира верността. - Това е леко иронично. Може би за това то е леко разстроено.

Сякаш кучето издава тайната. - И затова скулптураат му отговаря с "тихо".

Това е 1767, така еч сме няколко десетилетия преди Революцията.

Но самото глезене и израз на удоволствие характеризират аристокрацията

и властващата класа във Франция. - И това е видът картина,

в която, изглежда, става въпрос само за удоволствието, срещу което Дидро и другите мислители

от Просвещението ще се борят и ще претендират за изкуство, което е героично

и целомъдрено и въздейства на най-възвишените човешки стремежи, а не битовите такива

и е този вид просвещенско мислене, което ще доведе до революцията през 1789.