Темпъл Грандин: Светът има нужда от най-различни умове

Темпъл Грандин, на която са поставили диагноза аутизъм още като дете, говори за това как работи нейният ум - споделя способността си да "мисли в картини", което й помага да разрешава проблеми, с които невротипичните умове може би не биха се справили. Според нея светът има нужда от хора от спектъра на аутизма: визуални мислители, мислители в схеми, вербални мислители и всякакъв вид умни деца-чудаци.

Ще започна просто с това да поговоря малко

за това какво точно е аутизъм.

Аутизмът е един много голям континуум,

простиращ се от деца, които остават невербални,

чак до блестящи учени и инженери.

Тук се чувствам като у дома си.

Защото тук има много генетика на аутизма.

Не бихте имали каквито и да било...

(Аплодисменти)

Това е континуум от характерни особености.

Кога един зубър се превръща

в Аспергер, което е просто мека форма на аутизъм?

Имам предвид Айнщайн, Моцарт

и Тесла - на всички тях вероятно би била поставена диагноза

от аутистичния спектър.

Едно от нещата, за което наистина съм загрижена,

е как тези деца да станат онези, които ще изобретят

следващите неща в енергетиката -

Бил Гейтс говори за това тази сутрин.

Така. Ако искате да разберете

аутизма, животни.

Сега искам да ви говоря за различни начини на мислене.

Трябва да се отделите от словесния език.

Аз мисля в картини.

Не мисля в език.

Работата при аутистичния ум е,

че той обръща внимание на подробности.

Това е един тест, в който трябва да избереш

или големите букви, или малките.

Аутистичният ум избира

по-бързо малките букви.

Работата е там, че нормалният мозък игнорира детайлите.

Ако строиш мост, детайлите са доста важни,

защото той ще падне, ако игнорираш детайлите.

Едно от нещата, за които съм доста загрижена в днешната политика е,

че нещата стават твърде абстрактни.

Хората все по-малко

вършат неща с ръцете си.

Наистина съм загрижена, че много училища

са премахнали часовете по трудово обучение,

защото рисуването и подобни часове -

в тези часове бях отличничка.

При работата си с добитък

забелязвах много подробности, които повечето хора не забелязват,

и които биха стреснали добитъка. Като например

това веещо се знаме, точно пред ветеринарната клиника.

Този двор за угояване щеше да срути цялата им ветеринарна клиника -

трябваше само да преместят знамето.

Бързо движение, контраст.

В началото на 70-те години, когато започнах,

слязох право долу в шахтите, за да видя какво вижда добитъкът.

Хората смятаха това за лудост. Палто на ограда би ги стреснало.

Сенките биха ги стреснали, маркуч на пода.

Хората не забелязваха тези неща -

верига, висяща надолу,

и това е показано много, много хубаво във филма.

Всъщност много ми хареса как във филма

са дублирали всичките ми проекти.

Рисунките ми също играха във филма.

Всъщност, той се казва "Темпъл Грандин",

а не "Мислене в картини".

И така, какво е мислене в картини? Буквално са филми

в главата ти.

Моят ум работи като Google за изображения.

Като малко дете не знаех, че мисленето ми е различно.

Мислех, че всички мислят в картини.

А после, когато направих книгата си - "Мислене в картини",

започнах да интервюирам хора за това как мислят.

И със смайване открих, че моето мислене

е доста различно. Например, ако кажа:

"Мисли за църковна камбанария",

повечето хора си представят нещо общо, генерализирано.

Това може и да не е вярно в тази зала,

но ще бъде вярно на много различни места.

Аз виждам само специфични картини.

Те проблесват в паметта ми, точно като Google за картинки.

А във филма, там имат една страхотна сцена,

където се казва думата "обувка", и във въображението ми

изскачат цял куп обувки от 50-те и 60-те.

Така, ето я църквата от детството ми.

Толкова специфично. Ето и още, Форт Колинс.

Добре, ами по-известните?

Те просто някак изскачат, някак ей така.

Наистина много бързо, като Google за картинки.

И излизат една по една.

Тогава си мисля - добре де, може би може да вали сняг,

или пък да има гръмотевична буря,

и можем да я задържим там и да я превърнем във видеоклипове.

Визуалното мислене беше огромно предимство

в работата ми по проектиране на места за работа с добитък.

И работих наистина усърдно за подобряване

на отношението към добитъка в кланицата.

Няма да навлизам в лепкави кадри от кланицата.

Качила съм това в Youtubе, ако искате да го погледнете.

Но едно от нещата, които успях да правя в проектантската си работа

е, че всъщност можех да тествам

дадено оборудване в ума си,

точно като компютърна система за виртуална реалност.

А това е поглед от въздуха

на една възстановка на един от проектите ми, използвана във филма.

Това просто беше супер готино.

И имаше много Аспергерови типове

и аутистични типове, работещи също и на снимачната площадка.

(Смях)

Но едно от нещата, които наистина ме притесняват,

е накъде върви по-младата версия на тези деца днес.

Те не се оказват в Силиконовата долина, където им е мястото.

(Смях)

(Аплодисменти)

Едно от нещата, които научих много рано, защото не бях особено социална,

беше, че трябва да продавам работата си, а не самата себе си.

А начинът, по който продавах работа с добитък,

е, че показвах рисунките си, показвах картинки на разни неща.

Друго нещо, което ми помогна като малко дете

е, че през 50-те наистина те учеха на обноски.

Учеха те, че не може да сваляш стоката от рафтовете

в магазина и да я хвърляш наоколо.

Когато децата стигнат до мен в трети или четвърти клас,

може да видиш, че това дете ще бъде визуален мислител,

рисуващ в перспектива. Искам да подчертая,

че не всяко аутистично дете

ще бъде визуален мислител.

Направиха ми този мозъчен скенер преди няколко години

и се шегувах с това, че имам

гигантски кабел за интернет,

влизащ дълбоко в зрителната част от мозъчната ми кора.

Това е тензорна образност.

А моят огромен интернет кабел

е два пъти по-голям от този на контролния.

Червените линии съм аз,

а сините линии са контрол, съвпадащ с възрастта и пола.

Там имам един гигантски,

а контролът ей там, синьото,

има наистина малък.

Някои изследвания сега показват,

че хората в спектъра всъщност мислят с първична визуална кора.

Работата е там, че визуалният мислител е само един вид ум.

Аутистичният ум има тенденция да е ум на специалист.

Добър в едно нещо, лош в нещо друго.

Аз бях зле в алгебрата. И никога не ми позволяваха

да уча геометрия или тригонометрия.

Гигантска грешка. Откривам много деца, които трябва да пропуснат алгебрата

и да преминат направо към геометрия и тригонометрия.

Друг вид ум е схемовият мислител.

По-абстрактен. Това са инженерите,

компютърните програмисти.

Това е схемово мислене. Тази богомолка

е направена от един-единствен лист хартия,

без скоч-лента, без рязане.

А това отзад е схемата за сгъването й.

Ето ги типовете мислене,

фотореалистични визуални мислители, като мен.

Схемови мислители, музикални и математически умове.

Някои от тях често имат проблеми с четенето.

Ще видите също тези видове проблеми

при деца, които имат дислексия.

Ще видите тези различни типове умове.

А после идва вербалният ум. Те знаят всеки факт за всичко.

Друго нещо са сензорните проблеми.

Безпокоях се, че трябва да нося тази джаджа на лицето си.

И влязох половин час предварително,

за да може да ми я сложат и няка да свикна с нея.

Огънаха я, за да не ме удря по брадичката.

Сетивата са проблем. Някои деца се притесняват от флуоресцентни светлини,

други имат проблеми с чувствителност към звук.

Разбирате ли, ще варира.

Визуалното мислене ми даде голямо прозрение

в животинския ум.

Помислете. Едно животно е сетивно базиран мислител,

не вербално. Мисли в картини.

Мисли в звуци. Мисли в миризми.

Помислете колко много информация има за местния противопожарен кран.

Той знае кой е бил там, кога е бил там,

дали е враг или приятел, има ли някой, с когото може да се чифтоса.

Има цял тон информация за този пожарен кран.

Цялата тази информация е много подробна.

И разглеждането на този вид детайли

ми даде голямо прозрение за животните.

Животинският ум, а също и моят ум,

поставя сензорно базираната информация

в категории.

Човек на кон

и човек на земята,

това се разглежда като две напълно различни неща.

Може да имаш кон, малтретиран от ездач.

Това не би било никакъв проблем за ветеринаря

и за подковача, но не може да го яздиш.

Имаш друг кон, който може би подковачът е пребил

и ще бъде ужасен за каквото и да било на земята,

с ветеринаря, но човек може да го язди.

Същото е с добитъка.

Човек на кон,

човек пеш, това са две различни неща.

Разбирате ли, картината е различна.

Искам да мислите за това колко специфично е това.

Тази възможност да се поставя информация в категории.

Има много хора, които не са много добри в това.

Докато съм навън и оправям проблеми с оборудване

или проблеми с нещо в завод,

те не схващат: "Проблем с обучението на хората ли имам?

Или пък му има нещо на оборудването?"

С други думи, категоризация на проблем с оборудването,

от проблем с хората.

Намирам, че много хора имат трудности в това.

Да кажем, аз открия, че е проблем с оборудването.

Дребен проблем ли е, с нещо просто, което мога да оправя?

Или пък целият проект на системата е погрешен?

На хората им е трудно да проумеят това.

Да разгледаме нещо като, разбирате ли,

разрешаване на проблеми с това авиолиниите да станат по-безопасни.

Да, прелетяла съм милион мили.

Летя извънредно много.

Ако бях във FFA,

какво щях да наблюдавам много пряко?

Опашките на самолетите им.

Знаете ли, при пет фатални катастрофи през последните 20 години

опашката или се е откъснала, или насочващо оборудване вътре в опашката се е повредило

по някакъв начин.

Проблемът е в опашките, чисто и просто.

А когато пилотите се разхождат из самолета, познайте? Те не виждат

тези неща вътре в опашката.

Знаете ли, като мисля за това,

изтеглям цялата тази специфична информация.

Специфична е. Така че, разбирате ли, мисленето ми е отдолу нагоре.

Вземам всички малки парченца и събирам парченцата заедно като пъзел.

Ето един кон, който ужасно се страхуваше

от черни каубойски шапки.

Бил е малтретиран от човек с черна каубойска шапка.

Бели каубойски шапки, с тях нямаше никакъв проблем.

Работата е там, че на света ще са нужни

всичките различни видове умове,

за да работят заедно.

Трябва да работим за развитие на всички тези видове умове.

Едно от нещата, които наистина ме подлудяват,

докато пътувам наоколо и ходя по аутистични срещи е,

че виждам много умни деца-особняци.

Те просто не са много социални.

А никой не работи за развитие на техния интерес

към нещо като науката.

И това повдига въпроса за моя преподавател по наука.

Преподавателят ми по наука е показан прекрасно във филма.

Бях глупава ученичка. Като бях в гимназията,

просто изобщо не ми пукаше за ученето,

докато не започнаха часовете по наука на г-н Карлок.

Той е д-р Карлок във филма.

Предизвика ме да разбера

една стая с оптична илюзия.

Това повдига целия въпрос, че трябва да показваш на децата

интересни неща.

Едно от нещата, които според мен може би TED трябва да прави,

е да разказва на всички училища за страхотните лекции в TED,

и има всякакви страхотни неща в интернет,

които да заинтригуват тези деца.

Защото виждам много от тези деца-особняци

а учителите в средния Запад, и други части от страната,

които са отдалечени от технологичните райони,

те не знаят какво да правят с тези деца.

И не вървят по правилния път.

Работата е там, че можеш да накараш един ум

да бъде повече мислещ и познавателен ум.

Или умът ти може да бъде насочен към това да бъде по-социален.

Онова, което сега показват някои от проучванията за аутизма,

е, че там отзад може да има допълнителни жици,

в наистина блестящия ум, и губим някои социални вериги тук.

Един вид размяна между мислене и социално.

И тогава може да се стигне дотам да е толкова тежко,

че да има човек, който да е безсловесен.

В нормалния човешки ум

езикът прикрива визуалното мислене, което споделяме с животните.

Това е работата на д-р Брус Милър.

Той проучва пациенти с Алцхаймер,

които имали деменция на фронталния темпорален лоб.

Деменцията изяждала езиковите части от мозъка

и това произведение се получило от човек, който някога инсталирал стереоуредби в коли.

Ван Гог не е разбирал нищо от физика.

Но мисля, че е много интересно,

че е извършена известна работа, за да се покаже,

че този вихров мотив в тази картина

е следвал един статистически модел на турбулентност.

Което води до цялата интересна идея

за това, че може би някои от тези математически схеми

са в собствената ни глава.

И онези неща на Волфрам, за които си водех бележки

и записвах всички

ключови думи за търсене, които бих могла да използвам,

защото мисля, че това ще продължи в моите лекции за аутизма.

Трябва да показваме на тези деца интересни неща.

А те махнаха часовете по Autoshop

и часовете по чертане, и часовете по изкуство.

Искам да кажа, в училище бях най-добра по рисуване.

Трябва да мислим за всички тези различни видове умове.

И е абсолютно необходимо да работим с тези видове умове,

защото ще ни бъдат абсолютно необходими

този вид хора в бъдеще.

Да говорим за работни места.

Моят преподавател по наука ме взе да уча,

защото бях глупачка, която не искаше да учи.

Но знаете ли какво? Трупах работен опит.

Виждам твърде много от тези умни деца, които не са учили основни неща,

като това как да идват навреме.

Учеха ме на това, когато бях осемгодишна.

Как да имаш добри маниери на масата на неделното тържество при баба.

Учеха ме на това, когато бях много, много малка.

А когато станах 13-годишна, имах работа в магазина на една шивачка,

продавах дрехи.

Ходех на стажове в колежа.

Изграждах разни неща.

И трябваше също да се науча как да изпълнявам задачи.

Разбирате ли, като малка исках само да рисувам коне.

Майка ми казваше: "Ами, да нарисуваме нещо друго."

Те трябва да се научат как да правят нещо друго.

Да кажем, детето е фиксирано върху конструктори "Lego".

Да го насочим към това да строи различни неща.

Работата при аутистичния ум е,

че той е склонен към фиксиране.

Например, ако едно дете обича състезателни коли,

да използваме състезателни коли за математика.

Да видим, колко време е нужно на една състезателна кола, за да измине определено разстояние.

С други думи, да се използва тази фиксация

с цел да се мотивира това дете - това е едно от нещата, които е нужно да правим.

Наистина ми писва, когато те, разбирате ли, учителите,

особено като се махнеш от тази част от страната,

те не знаят какво да правят с тези умни деца.

Това просто ме побърква.

Какво могат да правят визуалните мислители, като пораснат?

Могат да се занимават с графичен дизайн, всякакви неща с компютри,

фотография, индустриален дизайн.

Схемовите мислители - те са онези, които ще бъдат

вашите математици, вашите софтуерни инженери,

вашите компютърни програмисти, всички тези видове работа.

А после имате словесните умове. От тях стават страхотни журналисти.

От тях стават също и наистина добри сценични актьори.

Защото работата при аутизма е там,

че трябваше да се уча на социални умения, все едно участвам в пиеса.

Просто някак, просто трябва да го учиш.

И трябва да работим с тези студенти.

А това изважда на дневен ред менторите.

Моят преподавател по наука не беше акредитиран преподавател.

Той беше космолог от NASA.

В някои страни сега се стига дотам,

че трябва да имаш научна степен по биология, или степен по химия,

за да можеш да влезеш в училище и да преподаваш биология или химия.

Нужно е да го правим.

Защото онова, което наблюдавам, е,

че добрите учители, за много от тези деца,

са в обществените колежи.

Трябва да привлечем някои от тези добри преподаватели в гимназиите.

Друго нещо, което може да доведе до много големи успехи

е, че има много хора, които може да са се пенсионирали

след работа в софтуерния отрасъл, и могат да преподават на дете.

И няма значение, че онова, на което ги учат, е старо,

защото онова, което правиш, е, че запалваш искрата.

Включваш това дете.

А като го включиш, тогава то ще научи всичките нови неща.

Менторите са просто жизненоважни.

Искам силно да подчертая

какво направи за мен моят преподавател по наука.

И трябва да ги наставляваме, да ги наемаме.

Ако ги вземете за стаж в своите фирми,

работата при аутизма, Аспергеров вид ум

е, че трябва да им давате специфична задача. Не казвайте просто "Проектирай софтуер".

Трябва да им кажете нещо много по-специфично.

"Ами, проектираме софтуер за един телефон

и той трябва да прави нещо специфично.

Може да използва само толкова памет."

Това е нужният тип специфичност.

Е, това е краят на разговора ми.

Просто искам да благодаря на всички, че са дошли.

Беше страхотно да съм тук.

(Аплодисменти)

О, имате въпрос към мен? Добре.

(Аплодисменти)

Крис Андерсън: Много ти благодаря за това.

Знаеш ли, веднъж си писала - харесвам този цитат:

"Ако с някаква магия аутизмът е бил

изкоренен от лицето на Земята,

тогава хората все още щяха да общуват пред огън от дърва

на входа към пещера."

Темпъл Грандин: Защото кой, мислите, е направил първите каменни копия?

Човекът Аспергер. А ако трябваше да се освободим от цялата аутистична генетика,

не би я имало вече Силиконовата долина

и енергийната криза не би била разрешена.

(Аплодисменти)

К.А.: Исках да ти задам още два въпроса.

А ако някой от тях изглежда неподходящ,

няма проблем просто да кажеш: "Следващ въпрос."

Ако някой тук

има аутистично дете

или познава аутистично дете

и се чувства някак откъснат от него,

какъв съвет би му дала?

Т.Г.: Е, първо, трябва да се гледа възрастта.

Ако има две, три или четиригодишно,

разбираш ли, никаква реч, никакво социално взаимодействие,

няма как да подчертая по-дебело -

не чакайте, нужни са поне 20 часа седмично обучение лице в лице.

Работата е там, че аутизмът се проявява в различни степени.

Около половината хора от спектъра

няма да се научат да говорят и няма да работят

в Силиконовата долина, няма да е разумно да го правят.

Но после ги има умните деца-чудаци,

които имат лек аутизъм,

и ето къде трябва да ги включиш

във вършене на интересни неща.

Получих социално взаимодействие чрез споделен интерес.

Яздех коне с други деца. Правех ракетни модели с други деца,

правех електронна лаборатория с други деца,

а през 60-те беше лепене на огледала

върху гумена мембрана върху високоговорител, за да правим светлинно шоу.

Смятахме това за супер страхотно.

К.А.: Нереалистично ли е за тях

да се надяват или мислят, че това дете

ги обича, както някои, както повечето, биха желали?

Т.Г.: Е, да ви кажа, това дете ще бъде лоялно.

И ако къщата ти гори, то ще те изведе от нея.

К.А.: Уау. Повечето хора, ако ги попиташ

коя е най-голямата им страст, биха казали неща като

"Децата ми" или "Любимата ми".

А каква е твоята най-голяма страст?

Т.Г.: Изпитвам страст към това нещата, които правя,

да направят света по-добро място.

Когато майка на аутистично дете каже:

"Детето ми отиде в колеж заради твоята книга,

или една от твоите лекции", това ме прави щастлива.

Знаете ли, кланиците, работила съм с тях.

През 80-те бяха абсолютно ужасяващи.

Развих една наистина проста точкова система за кланици,

при която просто се измерват резултатите, колко добитък е паднал,

колко добитък е промушен,

колко от животните още мучат, докато им отсичат главите?

И е много, много просто.

Наблюдават се пряко няколко прости неща.

Действаше наистина добре. Получавам удовлетворение от това

да виждам неща, които предизвикват реална промяна

в реалния свят. Нужно ни е много повече от това,

и много по-малко абстрактни неща.

(Аплодисменти)

К.А.: Когато говорихме по телефона, едно от нещата, които каза,

наистина ме изуми - ти каза нещо,

че сървърните ферми са твоя страст. Разкажи ми за това.

Т.Г.: Ами, причината наистина да се развълнувам, като прочетох за това,

е, че съдържа знание.

Това са библиотеки.

А за мен знанието е нещо,

което е изключително ценно. Така че може би, преди над 10 години,

нашата библиотека беше наводнена.

А това е, преди интернет да стане наистина голям.

Наистина бях разстроена от всички тези повредени книги,

защото това беше унищожаване на знание.

И сървърните ферми, или центровете за данни

са страхотни библиотеки от познания.

К.А.: Темпъл, може ли просто да кажа, че е абсолютно удоволствие да си тук, на TED.

Т.Г.: Е, много благодаря. Благодаря.

(Аплодисменти)