Жорж Брак, Le Viaduc à L'Estaque ("Виадукт в Естак"), 1908

Жорк Брак, Le Viaduc à L'Estaque ("Виадукт в Естак"), 1908, маслени бои върху платно,72.5 x 59 см (Национален център за изкуство и култура "Жорж Помпиду", Париж)

Разговарят: д-р Бет Харис и д-р Стивън Зукър

За повече информация: http://smarthistory.org/the-viaduct-at-lestaque.html

Намираме се в Центъра за изкуство "Помпиду" в Париж

и в момента гледаме една от ранните картини на Жорж Брак.

Тя е рисувана веднага след смъртта на Сезан,

когато Брак отива в Естак.

Тя е нещо като израз на почитание към стила на Сезан и късните му картини.

Можеш да видиш виадукта, който се открива и в много картини на Сезан,

също и цветовата палитра, която присъства при Сезан,

същата техника на рисуване с четката като при Сезан.

Но нещата се променят.

Брак вече е видял "Госпожиците от Авиньон".

Пространството е сгъстено.

Неговата среща с Пикасо и това, че вижда как Пикасо един вид филтрира Сезан,

да не говорим за други художници, включително и Матис по това време,

оказва влияние тук.

Именно в тези картини Брак връща това, което Пикасо вижда и което движи Пикасо напред.

Говорим за сгъстяване.

Мостът иска да бъде на заден план, но също така се бута напред по един доста агресивен начин.

А небето над него се мъчи да дойде напред дори по-силно.

Цялото платно сякаш се свива и движи към нас.

Къщите на преден план сякаш също се движат напред и назад.

Виадукта на заден план и къщите - като че няма среден план тук.

Да, и как постига това?

Виждам много съкращаване на геометричните форми.

Виждам правоъгълници, триъгълници, пирамидовидни и кръговидни фигури.

Сякаш къщите изглеждат като планини, а планините - като къщи.

Дърветата изглеждат като небе...

Трудно е да не погледнеш на това през идеята за разпадане, която ще последва в аналитичния кубизъм.

Цветовете до голяма степен са сходни с цветовете на алитичния кубизъм - сиво и кафяво.

Имаме сиво-синьото горе, също и долу в сенките, имаме бежово, кафяво и червено по картината.

Има последователност по цялото платно,

която свързва цветовете по протежение на повърхността му.

Има и едно потулване на формите, което ще се появи в аналитичния кубизъм.

Този хоризонтален покрив там с охра и златисто се слива с един друг покрив в златисто.

Така че няма различаване там в пространството.

Има някакво моделиране, формите се оформят с черни линии, отново нещо типично за аналитичния кубизъм.

Това сливане на една форма в друга е нещо, което се разглежда като ключова характеристика на Сезан

и в неговата работа се споменава като "passage".

А и начинът, по който тя разкрива геометрията в тази структура...

Преди малко говорихме за природата и присъствието на повърхността на картината.

То не идва само от работата на четката, от цветовете,

но и от произволността.

Виж зелените мазки на четката вляво център.

Или бежовите мазки горе вдясно.

Те са напомняне за това, че гледаме двуизмерно пространство, напомняне за отричане на пространството.

Почти ми се струва, че това е урок, който Брак е научил от фовизма.

Тези отделни мазки боя, които някак могат да бъдат отделени от това, което пресъздават.

Но тук цветът не е средството, нали?

Да, вярно е,

има ги тези случайни замахвания на четката.

Цялото нещо създава усещане за грубост.

А също и незавършеност - така, както Сезан често се чувства.

Това е откриване и по никакъв начин не е планирано да бъде нещо незавършено,

а по-скоро стъпка напред.

А и едно преразглеждане на Сезан.