Екстремното скачане с крилат костюм на Уели Гегеншац

Скачането с крилат костюм е водещо в екстремните спортове - ободряващо постижение с почти невероятна дързост, при което небесните гмуркачи се реят над каньони с над 100 мили в час. Уели Гегеншац говори за това как (и защо) го прави и показва смайващ филм.

Започнах с параглайдинг.

Параглайдингът е излитане от планини

с параглайдер, с възможност

да летиш през страни и разстояния

само с помощта на термали, с които се рееш.

С параглайдер са възможни също

и различни аеробатични маневри.

Оттам започнах с небесното гмуркане.

На тази снимка виждате

четирипосочно небесно гмуркане -

четирима души летят заедно,

а от лявата страна е летящият оператор

с камера, монтирана върху каската му,

така че да може да заснеме целия скок,

за самия филм, както и за оценяване.

От редовно, относително небесно гмуркане

преминах към свободен полет.

Свободният полет е повече триизмерно небесно гмуркане.

Виждате небесния гмуркач с червения костюм,

той е в изправено положение.

Онзи с жълтозеления костюм,

той лети с главата надолу.

А това на заден план съм аз, прелитам около цялата формация

също в свободно падане, с камерата,

за да заснема този скок.

От свободен полет преминах на скайсърфинг (небесен сърф).

Скайсърфингът е небесно гмуркане с дъска на краката.

Можете да си представите, че с тази голяма повърхност

на дъска за скайсърфинг

има много сила, много мощ.

Разбира се, мога да използвам тази мощ

например за приятно въртене - наричаме го хеликоптерни движения.

Оттам преминах на летене с крилат костюм.

Летенето с крилат костюм става с един костюм,

който мога да накарам да лети само с тялото си.

С известно напрежение в тялото си, напрежение в костюма си,

мога да го накарам да лети.

И както виждате, скоростта на падане е много, много по-бавна

заради по-голямата повърхност.

С подходяща позиция на тялото мога наистина да се движа напред

и да измина доста дълго разстояние.

Това е един скок, който направих в Рио де Жанейро.

Виждате Копакабана откъм на лявата ми ръка.

Оттам с всички умения и познания

от параглайдинга и всички различни дисциплини

в небесното гмуркане, преминах към бейз джъмпинг (базови скокове).

Базовите скокове са небесно гмуркане от фиксирани обекти

като сгради, антени, мостове и твърда земя -

тоест планини, скали.

Това със сигурност - за мен - е максималното усещане

за свободно падане,

с всички визуални съответствия.

И така, скоро моята цел стана да откривам нови места,

откъдето никой не е скачал преди.

През лятото на 2000 г. станах първият, извършил базов скок

от северния склон на Айгер в Швейцария.

Две години след това бях първият, извършил базов скок от Матерхорн -

много известна планина, вероятно

известна на всички тук.

През 2005 г. направих базов скок от Айгер, от Монк и от Юнгфрау,

три много известни върха в Швейцария.

Специалното при тези три скока беше,

че правех изкачванията за всички тях само за един ден.

През 2008 г. скочих от Айфеловата кула в Париж.

(Смях)

С всички тези познания също така

исках да се заема с каскади.

Затова с едни приятели започнахме да правим различни номера,

като например този скок тук -

скочих от параглайдер.

Или тук - всички общо взето замръзваха, освен мен,

защото в Австрия беше много студено,

когато правехме това заснемане.

Всички седяха в един кош,

а аз бях отгоре върху балона,

готов да се плъзна надолу с дъската си за небесен сърф.

Или този скок, от движещ се камион на магистралата.

(Смях)

Екстремните спортове на толкова висше ниво

са възможни само, ако практикуваш стъпка по стъпка,

ако наистина работиш усърдно върху уменията

и върху познанията си.

Разбира се, трябва да си в много добро физическо състояние,

затова тренирам много.

Трябва да имаш най-добрата възможна екипировка.

И вероятно най-важното е,

че трябва да работиш върху мисловните си умения, менталната си подготовка.

Всичко това се приближава възможно най-много

до човешката мечта да можеш да летиш.

Що се отнася до 2009 г.,

тренирам усилено за двата си нови проекта.

Първият - искам да поставя световен рекорд

за полет от скала с крилатия си костюм.

И искам да поставя нов рекорд

с най-дългото разстояние, прелитано някога.

За втория ми проект

имам една сензационна идея

за скок, какъвто никога не е правен преди.

Сега, в следващия филм, ще видите,

че съм много по-добър в летенето с крилат костюм,

отколкото в говоренето на английски.

Приятно гледане, и много ви благодаря.

(Аплодисменти)

(Аплодисменти)

Джун Коен: Имам някои въпроси.

Мисля, че всички може би имаме някои въпроси.

Първи въпрос - наистина ли усещането е

като в съня за летене?

Защото изглежда, като че ли може да е така.

Уели Гегеншац: До голяма степен. Вярвам, че това вероятно е

най-близката възможност да стигнеш до мечтата за това да можеш да летиш.

ДК: Знам отговора на това - но, как се приземявате?

УГ: С парашут. Трябва да отворим парашут

само секунди преди, бих казал, удара.

(Смях)

Приземяването с крилат костюм все още не е възможно.

ДК: Все още. Но хората се опитват. Вие сред онези ли сте...

няма да се ангажирате... дали сте сред онези, които се опитват да го направят?

УГ: Това е мечта. Една мечта. Да.

Все още работим върху това

и развиваме крилати костюми, които да се представят по-добре,

за да получим повече познания.

И вярвам, че скоро ще стане.

ДК: Добре. Е, ще наблюдаваме това пространство. Но имам още два въпроса.

Какво е... имаше газове, излизащи

от гърба на крилатия костюм. Моторизиран крилат костюм ли носехте?

УГ: Не. Това е просто дим.

ДК: Излизащ от вас?

(Смях)

УГ: Да се надяваме, че не.

(Смях)

ДК: Това изглежда опасно.

УГ: Не - димът се появява по две причини:

виждате скоростта, виждате пътя,

по който летя.

Това е причина номер едно. А причина номер две -

много по-лесно е за оператора да заснема,

ако използвам дим.

ДК: О, разбирам. Значи крилатият костюм е създаден така, че преднамерено да изпуска дим,

така че да могат да ви проследят. Още един въпрос.

Какво правите, за да покриете лицето си?

Просто защото си мисля, че при толкова бързо движение

цялото ви лице ще се изкривява назад.

Шлем ли носите? Или очила?

УГ: Най-чистото и най-добро усещане ще се получи само с очила.

ДК: А така ли летите обикновено?

УГ: Обикновено нося шлем. В планините винаги нося шлем

заради приземяванията - обикновено е трудно -

не е като при обичайното небесно гмуркане, когато имаш голяма площ за приземяване.

Затова трябва да си подготвен.

ДК: Ясно. Има ли нещо, което не правите?

Идват ли хората при вас с проекти, като казват: "Искаме да направите това!"

и казвате ли някога: "Не, няма"?

УГ: Разбира се, разбира се. Някои хора имат налудничави идеи и...

(Смях)

ДК:...още аплодисменти...

(Аплодисменти)

УГ: Много благодаря.

(Аплодисменти)