Славеи и кошмари, Макс Ернст и дадаизма

Макс Ернст, "Славей заплашва две деца", 1924, маслени бои с рисувани дървени елементи и изрязана и залепена печатна хартия върху дърво с дървена рамка, 69.8 х 57.1 см (Музей на модерното изкуство, Ню Йорк)
Говорители: д-р Стивън Зукър и д-р Бет Харис

(джаз музика на пиано)

Намираме се в Музея на модерното изкуство
и наблюдаваме картина от Макс Ернст,

"Славей заплашва две деца".

Това не е картина в традиционния смисъл.

Има неща в нея.

Доста неща всъщност, които се появяват
към нас от самата картина.

Има отворена порта, недовършена къща с
някакви предмети на върха ѝ.

Както и нещо, което прилича на топка.

Въпреки тези подобни на играчки предмети,
заковани върху картината,

има препратки към традиционното рисуване.

Има дълбоко рецесивно пространство,

което е красиво изразено чрез линейна
и атмосферна перспектива,

но традиционното свършва тук.

Включването на предмети от всекидневието

се е практикувало от Пикасо и Брак
около десетилетие по-рано,

но в техните картини виждаме форми,
които все пак са съгласувани.

Това, което виждаме тук, е нещо много
важно за дадаистките художници,

а именно обединяването на
наистина различни предмети.

Виждаме заглавието върху
нарисуваната рамка,

а после виждаме повърхност нарисувана с
гъсто импасто в много плоско зелено

и две фигури нарисувани в грисай,
изобразено със сивкави тонове.

И двете фигури са женски.

Изправената сякаш тича, държейки
огромен нож.

Косата ѝ се вее зад нея, като създава
усещане скорост, за драма,

което предполага, че или бяга,
или преследва.

Напълно неясно е обаче кое от двете е.

Тя се движи към външната страна
на картината.

Така че ако бяга от нещо, не виждаме
нищо зад нея.

Със сигурност не виждаме и нищо,
към което да бяга.

Липсва ни голяма част от повествованието.

А ето я и фигурата, която е или заспала,
или ранена, или умряла в зеленото поле.

Създава усещане за опасност.

Може би жената в ляво с ножа реагира
по някакъв начин на фигурата на земята.

Те са достатъчно далеч обаче
една от друга, за да не са свързани.

Това е объркващата част.

Жената с ножа бяга сама.

Не бяга към или от фигурата на земята.

Мисля, че направи важно уточнение,
че не са близо една до друга,

но реално от тук не можем да преценим
дистанцията.

Стената се движи прекалено бързо
отзад в пространството.

Формите на заден план,
тези, които приличат на стена,

на триумфална арка,
а зад нея куполна структура

вероятно с минаре или стена около нея,

на какво разстояние са те?

На какво разстояние са фигурите
една от друга?

Дълбочината на това зелено поле е
невъзможна за определяне.

А и тези предмети са доста близо до нас.

Винаги мисля за това като метафора,

сякаш тази антична римска арка е
разстоянието в историята.

А куполната архитектура ми напомня поне
на ренесансови картини,

които показват Йерусалим в далечината.

Така че дистанцията не е само физическа,
а вероятно и историческа и метафорична.

Не трябва да забравяме вероятно
най-заплашителната фигура в картината,

онази, която кажа на покрива, сякаш лети
стъпил само на пръсти на десния си крак,

носи дете и подобно на жената, която
държи ножа,

посяга с ръка напред и се движи
към рамката на картината.

Всъщност той сякаш се опитва да стигне
или докосне топчето,

което е физически закрепено за рамката.

Точно както фигурите по-долу детето
и мъжът са боядисани в грисай,

за което някои изкуствоведи отбелязват,
че напомня за по-ранните колажи на Ернст,

в които изрязва чернобели снимки или
рисунки и ги залепя заедно.

Има и пета фигура, също оцветена в грисай.
Тя е птица, по всяка вероятност славей.

Заглавието ни подсказва, че картината
се отнася до заплахата на славея,

тази птица, която пее прекрасно и която
се предполага, че трябва да ни съблазни,

прави точно обратното тук.

Създава се непосредствено усещане
за предмети,

които не принадлежат заедно,
което напомня за сън.

Бих казал, че в това изображение

предметите не се събират
по агресивен начин.

Това напомня на изкуството на групи
художници

от Париж, където е направено и това,
от Кьолн, от където и Ернст,

но и от Ню Йорк, Цюрих, Берлин.

На всички тези места художници реагират на
опустошенията от Първата световна война,

от безполезността и насилието ѝ.

Абсурдността на войната,
използването на технологии в тази война.

Това е и времето на Фройд, който много
интригува Ернст,

наред с идеята за несъзнателното и нещата,
които не могат да бъдат контролирани.

Тук съществуват и форми, които внушават
еротичен

или сексуален смисъл, подобен на
четенията на Фройд.

От какво по-точно ги е страх фигурите тук?

Ернст се включва във войната през 1914 г.
и не излиза от нея до самия ѝ край.

Служи както на Западния, така и на
Източния фронт.

Бива ранен, след като артилерия, с която
той борави, го рита.

Има опит от първа ръка с това опустошение.

Когато се прибира в Кьолн след войната,
заварва град окупиран от британските сили,

както и политически и икономически хаос
в Германия.

И все пак въпреки това безпрецедентно
насилие,

обществото се опитва да нормализира
случилото се, а дадаистите отказват.

Така че Ернст явно черпи интереса си към
Фройд и най-вече интереса си

към нерационалното и несъзнателното

от състоянието под общителните
ни същества.

Какво прави творбата възможност?

(джаз музика на пиано)