Психичните разстройства като мозъчни заболявания: Томас Инсъл в TEDxCaltech

Д-р Томас Инсъл ни разказва в лекцията си, че трябва да променим виждането си за психичните заболявания и ранните превантивни мерки, преди мозъчните разстройства да се проявят като психични заболявания, може да се използват, за да се спасят животите на хората с психични разстройства.

Това е първият път, в който
следвам мишката Пинки.

(Смях)

Ако не друго, това ще ви
покаже, че науката може да е забавна,

науката може да бъде контра-интуитивна,
науката може да ви впечатли

и това, което ще направя
през следващите няколко минути,

е да ви кажа, че науката също така
може да спасява животи.

Нека започнем с някои добри новини.

Добрата новина е, че знаем,
на базата на биомедицинско изследване,

което е променило резултатите
от множество много сериозни заболявания.

Започваме с левкемия,
остра лимфобластна левкемия, ОЛЛ,

най-честосрещания рак при децата.

Когато бях студент,
смъртността беше около 95%.

Днес, около 25, 30 години по-късно.
говорим, че

смъртността е намалена с 85%.

Шест хиляди деца всяка година,

които преди са щяли да умрат
от тази болест, са излекувани.

Ако искате наистина значимите цифри,

погледнете цифрите
за сърдечните заболявания.

Сърдечните заболявания водят
до най-висока смъртност,

особено при мъжете, в 40-те.

Днес има 63% понижаване
на смъртността от сърдечни заболявания.

Удивително, 1,1 милиона човека
се спасяват от смърт всяка година.

СПИН, невероятно,
но беше наречен,

последния месец, хронично заболяване,

означавайки, че 20-годишен,
който се зарази със СПИН,

се очаква да живее, не седмици,
месеци или няколко години,

както казвахме преди едно десетилетие,

а се очаква да живее десетилетия,

може би да почине в 60-те или 70-те си
години, по съвсем други причини.

Това са просто удивителни,
удивителни промени

в прогнозата за някои от
най-смъртносните сред болестите.

Една най-вече,
за която може би не знаете,

инсултът, който,
заедно със сърдечните заболявания,

е с най-висока смъртност в страната,
заедно с рак,

е болест, за която знаем,
че, ако хората се заведат в болницата,

в спешното отделение
до три часа от началото,

около 30% ще бъдат изписани
без каквито и да е нарушения.

Впечатляващи истории,
позитивни истории, които водят до

разбиране на нещо за заболяванията,
което ни е позволило

да ги откриваме рано и
да предприемаме нещо рано.

Ранна диагностика и ранно лечение.

Това е историята за тези успехи
като цяло.

Тя ви показва
как биомедицинското проучване

може наистина да промени нещата
за милиони и милиони хора.

За съжаление, новините не са само добри.

Нека погледнем една друга история,
която е свързана със самоубийството.

Това, като цяло, не е заболяване.

Това е състояние или ситуация,
която води до смърт.

И може би не осъзнавате
колко широкоразпространено е днес.

Има около 38 000 самоубийства
всяка година в Съединените Щати.

Това означава едно на всеки 15 минути.

Третата най-честа причина за смърт
сред хората между 15 и 25 години.

Това е невероятна история,
когато осъзнаете,

че е два пъти по-срещана от убийствата

и дори по-разпространена
като причина за смърт,

отколкото пътните катастрофи
в тази страна.

Когато говорим за самоубийство,
има и медицинска част в това.

Защото 90% от самоубийствата
са свързани с психическо заболяване,

депресия, биполярно разстройство,
шизофрения,

анорексия, раздвоение на личността,

има дълъг списък от разстройства,
които допринасят,

както споменах преди това,
често в ранна възраст.

И не става въпрос само за смъртността
от тези разстройства.

Става въпрос също и за заболеваемостта.
Ако погледнета на тях като инвалидност,

тук, както е измерено от
Световната здравна организация,

нещо, което те наричат „Години живот,
коригирани с нетрудоспособността."

Това е метрика,
за която никой не би помислил,

освен икономист.

Но това е начин
да се определи какво се губи

като нетрудоспособност
по медицински причини.

И както виждате около 30%
от всички степени на инвалидност,

по медицински причини,

могат да бъдат отнесени към психични
заболявания и невропсихиатрични синдроми.

Може би си мислите,
че това е нелогично.

някакси ракът изглежда по-сериозен.

Сърдечните заболявания
изглеждат много по-сериозни.

Но всъщност, можете да видите,
че са по-надолу в списъка.

Това е, защото говорим за инвалидност.

Кое поражда инвалидността
за разстройства като

шизофрения,
биполярно разстройство и депресия?

Защо те са на първо място тук?

Може би поради три причини.

Първата е, че те са
доста често срещани.

Около един на всеки пет души страда

от едно от тези разстройства
в даден момент от живота си.

Втората, разбира се, е, че
за някои хора,

те са наистина увреждащи.

Около 4 до 5%,

това е един на всеки 20, са наистина
затруднени поради някоя от тези болести.

Но това, което води до тези цифри,

тази висока заболеваемост и
до известна степен висока смъртност.

е фактът, че
те започват в много ранна възраст.

Петдесет процента ще се появят
до 14-годишна възраст, 75% до 24 години.

Картина, която е много различна
от това, което бихме видели,

ако говорехме за рак или сърдечни
заболявания, диабет, високо кръвно,

повечето от основните болести,
за които можем да се сетим

като източници
на заболеваемост и смъртност.

Това наистина са хронични заболявания
на млади хора.

Започнах, казвайки ви,
че има и добри новини.

Това очевидно не е една от тях.

Това е част от това, което е,

може би, най-трудното,

тъй като е вид изповед за мен.

Моята работа е да се уверя,

че имаме прогрес
при всички тези заболявания,

защото работя за Федералното правителство.

Аз всъщност работя за вас.
Вие плащате заплатата ми.

Може би в този момент,
когато знаете какво правя

или може би какво не съм успял да направя,
ще си помислите, че трябва да ме уволнят.

Разбирам това.

Но това, което искам да предложа,

и причината, по която съм тук,
е да ви кажа,

че мисля, че сме на прага на
много различен свят,

мислейки върху тези заболявания.

И това, до известна степен,
ще зависи

от работата, за която ще чуете днес.

Ще бъде много вълнуващо,

технически наистина трансформиращо.

Но това, което искам да кажа е, че

най-важната трансформация тук
е концептуалната.

Това, за което
ви говорих до сега

са психични заболявания,
заболявания на ума.

Това започва да става доста
непопулярен термин напоследък.

И хората считат, че
по каквато и да е причина,

политически е по-добре да се използва
термина "поведенчески разстройства",

и да се говори за тях
като разстройства на поведението.

Разбира се,
те са разстройства на поведението

и те са разстройства на психиката.

Но това, което искам да кажа е,
че и двата термина,

които са били използвани
за век или повече,

всъщност сега са пречка
за прогреса.

Това, в което трябва да направим
концептуално за прогрес тук,

е да мислим за тези разстройства
като заболявания на мозъка.

Сега много от вас ще кажат,

"О, Господи. Пак почваме отначало.

Ще слушаме
за биохимичния дисбаланс.

Ще слушаме за наркотици.

Ще слушаме за
някоя елементарна идея,

която ще вземе субективното ни преживяване
и ще го превърне в молекули

или може би в някакво плоско,
едноизмерно разбиране

на това какво е да страдаш
от депресия или шизофрения."

В течение на деня,

ще чуете,
че когато говорим за мозъка,

той е всичко друго, но не и едноизмерен
или елементарен, или редукционистки.

Зависи, разбира се, в какъв мащаб

или в какъв обхват мислите.

Но това е орган със
нереалистична сложност.

И тъкмо започваме да разбираме

как дори да го изучаваме,

дали мислите за
сто милиарда неврона в кортекса

или сто трилиона синапса,

които изграждат връзките.

Тъкмо сме започнали да разбираме

как да вземем тази
много сложна машина,

която извършва невероятни видове
обработка на информация

и използва собствените ни умове
да разбере много сложния мозък,

който я поддържа,
който поддържа нашия ум.

Всъщност е доста добър
трик на еволюцията,

че ние не просто имаме мозък,

който изглежда е добре свързан,
за да разбира сам себе си.

Но ние постигаме прогрес
и заради някои от технологиите,

за които чувате днес,

ние всъщност започваме да
успяваме да свържем всичко това.

Всъщност, това ви кара
да почувствате, че

когато сте в безопасна зона,
изучавайки поведението и когнитивността,

нещо, което можете да наблюдавате,

което някакси изглежда
по-елементарно и редукционистко,

отколкото да навлезете в този
много сложен и загадъчен орган,

който тепърва започваме
да разбираме.

В случаите на мозъчни заболявания,

за които ви говоря,

депресия, обсесивно-компулсивно
разстройство, посттравматично разстройство,

нямаме разбиране в дълбочина

за това как при тях има
абнормална функция

или какво прави мозъкът
при тези заболявания.

Ние успяхме вече да идентифицираме
някои от конективните разлики.

Някои от начините, по които
веригите са различни

за хора, които имат
тези разстройства.

Наричаме това "Човешкия Конектом."

Можете да мислите за този Конектом
като блоковата схема на мозъка.

Ще чуете повече за това
след няколко минути.

Важната част тук е,
че като погледнете

хора, които имат тези заболявания,

един на всеки пет от нас,
който страда по някакъв начин,

ще откриете, че има
доста вариации

в начина, по който мозъкът е устроен,
но има и някои предвидими модели.

Тези модели са рискови фактори

за развитието на тези заболявания.

Малко по-различно е от начина,
по който виждаме мозъчните разстройства

като Хънтингтън, Паркинсон
или Алцхаймер,

където част от кортекса ви
е разрушен.

Тук говорим за задръствания
или дори отклонения

или понякога проблем с начина,
по който са свързани нещата

и начинът, по който
функционира мозъка,

можете, ако желаете да сравните това,

от друга страна,
с инфаркт на миокарда - сърдечен удар,

където имате мъртва тъкан
в сърцето

спрямо аритмия, където
органът просто не функционира,

защото има проблем
във връзките в него.

И двата могат да ви убият,

но само при един от тях
ще намерите значима лезия.

Мислейки за това,

може би е по-добре да изследваме

по-подробно
едно определено заболяване.

Това ще е шизофренията.

Мисля, че е добър случай,
който да ни помогне да разберем

защо считайки това за
заболяване на мозъка има значение.

Шизофренията е заболяване,
което в общия случай се изразява

чрез психотични симптоми,

което е начин за диагностициране,

илюзии, халюцинации,
проблеми с мисленето,

проблеми с вниманието,

обикновено около 18 до 22,
23, 24 години.

Това е сканирано от
Джуди Рапопорт и нейните колеги

в Националния институт по
психично здраве,

където те изучават деца
с ранна проява на шизофрения.

И можете да видите вече,
че в горната част има зони,

които са в червено, оранжево
и жълто,

има места с по-малко сива материя.

И проследявайки ги
в период от 5 години,

сравнявайки ги
с контролни групи на същата възраст,

можете да видите,
особено в зони

като дорсалния латерален
префронтален кортекс

или главния темпорален гирус,

има сериозна загуба на сива материя.

Това е важно.

Важно е, ако се опитате да
моделирате това.

Можете да приемете

нормалното развитие като
загуба на маса от кортекса,

загуба на сива маса от кортекса.

Това, което се случва
при шизофренията

е, че тази точка се подминава

и в един момент,
в който подминете,

прескачате праг
и точно този праг е,

където казваме,
това е човек, който има това заболяване,

защото той има
поведенчески симптоми

на халюцинации и илюзии.

Това е нещо,
което можем да наблюдаваме.

Но погледнете това по-отблизо.

Можете да видите,
че те са прекрачили различен праг.

Те прекосяват праг на мозъка
доста по-рано.

Това е може би не на възраст
22 или 20 години,

а дори до 15 или 16,

можете да видите, че траекторията
за развитие е доста различна

на мозъчно ниво,
а не на поведенческо ниво.

Защо това има значение?

Първо, защото при мозъчните заболявания,
поведението се променя последно.

Знаем това за Алцхаймер,
Паркинсон, Хънтингтън.

Има промени в мозъка
десетилетие и повече,

преди да се видят първите признаци
на поведенчески промени.

Средствата, които имаме,
и ще чуете повече за това,

по-късно през деня,

те стават все по-добри
всяка година,

сега ни дават възможност да открием
тези мозъчни промени много по-рано,

много преди да се появят симптомите.

Но най-важното,
да се върнем, от където започнахме.

Добрите новини в медицината

са ранното диагностициране,
ранната интервенция.

Ако чакаме до сърдечния удар,

ще жертваме 1,1 милиона живота

всяка година в тази страна
заради сърдечни заболявания.

Точно това правим днес.

Когато решим, че всеки
с едно от тези мозъчни разстройства,

отклонения във функционирането на мозъка,
има поведенческо разстройство,

чакаме докато поведението
се прояви.

Това не е ранно диагностициране.
Това не е ранна интервенция.

За да уточним,
не сме съвсем готови за това.

Нямаме всички факти.

Дори не знаем какви ще са средствата,

нито какво точно да търсим
във всеки случай,

за да можем да се намесим,
преди да се появят промени в поведението.

Но това ни казва как трябва
да мислим и къде да се насочим.

Ще стигнем ли там скоро?

Мисля, че това е нещо,
което ще се случи

следващите няколко години,

но искам да завърша с цитата

за това как се опитваме да прогнозираме
как това ще се случи,

от някой, който много е мислил
за промените

в концепциите и
промените в технологиите.

"Ние винаги надценяваме промяната, която
ще се появи през следващите 2 години

и подценяваме промяната,

която ще се появи през
следващите десет." - Бил Гейтс.

Благодаря ви много.

(Аплодисменти)