Как да озеленим пустинята и да обърнем промяната на климата

"Дезертификация е модна дума за земя, която се превръща в пустиня" казва Алън Сейвъри в началото на това спокойно, но изключително въздействащо представяне. Ужасяващото е, че това се случва на две трети от тревните полета на Земята, което ускорява промяната на климата и води до социални кризи в традиционните скотовъдни общества. Сейвъри е посветил живота си на прекратяването на този процес. Той вярва, а и работата му досега го показва, че с помощта на един неочакван способ могат да се предпазят тревните полета, а дори и да се възстановят размити почви, които някога са били пустини.

Най-мащабното

цунами с ужасни последици

е надвиснало над нас.

Този най-лош сценарий

представлява една зловеща действителност, изключително зловеща действителност,

пред която се изправяме

с пълната убеденост,

че можем да разрешим проблемите си с помощта на технологии

и това е напълно разбираемо.

И така, този най-лош сценарий, пред който сме изправени,

е в резултат на нарастващото население,

устремило се към 10 милиарда души,

земя, която се превръща в пустиня

и, разбира се, промяна на климата.

Днес никой не се съмнява в едно:

единственият начин да разрешим проблема

с подмяната на изкопаемите горива е технологията.

Но изкопаемите горива, въглерода - въглища и газ,

съвсем не са единственото нещо,

което води до промяна на климата.

Дезертификация

е модна дума за земя, която се превръща в пустиня,

а това се случва само тогава,

когато създадем твърде много оголени земи.

Няма друга причина.

И смятам да се фокусирам

върху по-голямата част от земите, които се превръщат в пустиня.

Имам за вас едно много просто послание,

което предлага повече надежда, отколкото можете да си представите.

Съществуват среди,

където влажността е гарантирана през цялата година.

В тези среди е почти невъзможно

да се създаде оголена земя.

Без значение какво правите, природата го покрива много бързо.

Има и среди,

където след месеци на влажност

следват месеци на суша,

и точно там се случва дезертификация.

За щастие, с помощта на космическите технологиите,

можем да ги разгледаме от космоса,

и тогава много добре се виждат съотношенията.

Общо взето в зелено

не се превръща в пустиня,

докато в кафяво се превръща,

а това са като цяло по-големите части от сушата на Земята.

Предполагам около две трети от света се превръща в пустиня.

Направих тази снимка в пустинята Тихама

докато валеше дъжд - 25 милиметра или около инч.

Представете си го като бидони с вода,

всеки съдържащ 200 литра.

Над 1000 бидона с вода се изваляха на всеки хектар

земя този ден.

На следващия ден земята изглеждаше ето така.

Къде отиде тази вода?

Част се отече като наводнение,

но по-голямата част, която се просмука в почвата

просто се изпари отново,

точно както се случва във вашата градина,

когато оставите почвата непокрита.

Сега, тъй като съдбата на водата и въглерода

е свързана с органичната материя в почвата,

когато почвата се увреди, се отдава въглерод.

Въглерода се връща обратно в атмосферата.

Постоянно ни се повтаря,

че дезертификация се получава само

в безводни или полу-безводни части на света

и че поляни с висока трева като тази

са без значение при голям валеж.

Но ако не гледате тревните площи а погледнете надолу

ще откриете, че по-голямата част от почвата на тази поляна,

която видяхте е оголена и покрита с кора от водорасли,

което води до повишено оттичане и изпарение.

Това е ракът на дезертификацията,

който остава незабелязан до фаталния край.

Знаем, че дезертификацията е причинена от добитък,

най-вече крави, овце и кози,

които изпасват растителността,

оставяйки оголена почва и отделяйки метан.

Почти всеки знае това,

от нобеловите лауреати до момчето, което носи стиковете в голфа

или така се преподава, както бях научен и аз.

Средитите, които виждате тук,

прашните почви на Африка, където съм израсъл,

а аз обичах дивата природа

и затова израснах, мразейки добитъка,

заради вредата, която причинява.

След това като студент по екология

затвърдих тези мои убеждения.

Е, имам новини за вас.

Преди време бяхме не по-малко сигурни,

че Земята е плоска.

Тогава грешахме, както грешим и сега.

Бих искал да ви поканя

да ме последвате по пътя на моето повторно обучение и преоткриване.

Като младеж,

млад биолог в Африка,

участвах в заделянето на великолепни терени

за бъдещи национални паркове.

Тогава, става въпрос за 50-те години,

още с отстраняването на ловуващите,

ползващи барабани племена, за да предпазим животните,

земята започна да се влошава,

както се вижда от този парк, който създадохме.

В случая нямаше намеса на добитък,

но допускайки, че има твърде много слонове,

направих проучване и "доказах", че са твърде много

и препоръчах намаляване на броя им

до нива, които земята може да понесе.

Това беше ужасно решение, което трябваше да взема

и честно казано бе политическо самоубийство.

Ето защо правителството сформира група от експерти,

която да оцени проучването ми.

Те го направиха. Бяха съгласни с мен

и през следващите няколко години

застреляхме 40 000 слона в опит да спрем вредата.

А вместо подобрение положението се влоши.

За човек като мен, който обича слонове,

това бе най-голямата грешка в живота ми,

която ще отнеса в гроба си.

От всичко това има едно положително нещо.

Случката ме направи абсолютно решен

да посветя живота си на намирането на решения.

Когато дойдох в САЩ бях шокиран

да видя национални паркове като този

да се превръщат в пустини както в Африка.

А не е имало добитък по тези земи

повече от 70 години.

Открих, че американските учени

нямат друго обяснение за това

освен, че се дължи на безводие или че е естествено.

Затова започнах да оглеждам

всички изследователски райони, които можах

по целите западни щати,

където добитъка е бил премахнат

за да се докаже, че това ще спре дезертификацията,

но открих противното,

както се вижда на това изследователско поле,

където тревата е била зелена през 1961 г.

а през 2002 г. ситуацията е тази.

И авторите на подробния доклад за промяна на климата,

които ми предоставиха тези снимки,

отдават тези промени на "неизвестни процеси".

Очевидно, никога не сме разбирали

каква е причината за дезертификация,

която е разрушила много цивилизации

и която ни застрашава глобално.

Никога не сме я разбирали.

Вземете един квадратен метър почва

и я оголете като пода тук

и ви гарантирам, че ще е по-студена при зазоряване

и много по-гореща по пладне,

отколкото същото парче земя, когато е покрито с остатъци,

растителни остатъци.

Променили сте микроклимата.

Сега си представете, че правите това,

но увеличете мащаба на оголената земя

до порядъка на повече от половината суша на Земята,

вие променяте макроклимата.

Но ние просто не успявахме да разберем

защо това започва да се случва преди 10 000 години?

Защо този процес се ускорява напоследък?

Нямахме разбиране за това.

Това, което не успяхме да разберем

е, че тези околни среди със сезонна влажност,

почвата и растителността

са се развили при наличието на огромен брой тревопасни,

които тревопасни

са се развили заедно с глутници от свирепи хищници.

Основната защита срещу глутница хищници

е да се съберат в стада

и колкото по-голямо е стадото, толкова по-защитен е всеки.

Огромните стада отделят изпражнения и уринират навсякъде върху тревата, с която се хранят

и трябва да продължат да се движат

и именно това движение

е предотвратявало прекомерното изпасване на растенията,

докато периодичното газене

е осигурявало добро покритие за почвата,

както се вижда при преминаване на стадо.

Това е снимка на типично сезонно тревно поле.

Тъкмо е приключил четиримесечен дъждовен период

и на това поле му предстоят осем месеца суша.

Наблюдавайте промяната с настъпването на сухия сезон.

Всичката тази трева, която се вижда над земята

трябва да се разложи биологично

преди следващия период на вегетация и ако не успее

тревното поле и почвата започват да умират.

Ако не се разложи биологично,

настъпва окисление, което е много бавен процес,

а това задушава и убива тревата,

което води до появата на гориста растителност

и оголена почва, отделяща въглерод.

За да се предотврати това, традиционно се използва огън.

Но и огънят оголва почвата и отделя въглерод

и което е по-лошо,

изгаряйки един хектар тревна площ

отдава много повече вредни замърсители

отколкото 6 000 коли.

А ние горим в Африка всяка година

повече от един милиард хектара тревни площи

и почти никой не говори за това.

Като учени ние оправдаваме изгарянето,

защото то премахва мъртвата материя

и позволява на растенията да израстат.

Гледайки тази наша тревна площ, която е изсъхнала,

как можем да предотвратим това?

Имайте предвид, че говоря за по-голямата част от сушата на Земята.

Не можем да намаляваме броя на животните, за да отпочине

без това да доведе до дезертификация и промяна на климата.

Не можем да я изгорим бе да причиним

дезертификация и промяна на климата.

Какво да правим?

Има само една възможност,

ще ви го повторя, само една възможност,

която остава на климатолозите и учените

и тя е да се направи немислимото,

а именно да се използва добитък,

събран на куп и се предвижва,

така че да замести предишните стада и хищници,

имитирайки природата.

Не е останала друга алтернатива на човечеството.

Нека опитаме това.

Ще го направим на тази тревна площ, но само отпред.

Ще я натъпчем с добитък, за да имитираме природата,

което и сторихме и вижте това.

Всичката трева сега покрива почвата

както и изпражнения, урина и остатъци или тор,

както всеки градинар сред вас би разбрал

и тази почва е готова да абсорбира и задържи дъжда,

да съхранява въглерод и да разгражда метан.

Направихме това

без да използваме огън, който да увреди почвата

и растенията могат свободно да израстат.

Когато за първи път осъзнах,

че като учени не ни е останала друга възможност

освен да използваме охуления добитък,

за да се справим с промяната на климата и дезертификацията,

бях изправен пред истинска дилема.

Как да го направим?

10 000 години изключително вещи пастири

са скупчвали и премествали своите животни,

създавайки огромните пустини по света.

Следват 100 години модерна наука за валежите,

а това е ускорило дезертификацията,

както първоначално го открихме в Африка,

а след това се потвърди и в САЩ

и както се вижда на тази снимка

на земя управлявана от федералното правителство.

Очевидно е имало нужда от нещо повече

от скупчването и преместването на животни

и хората, в продължение на хиляди години,

никога не са успявали да се справят със сложността на природата.

Но ние биолозите и еколозите

никога не сме се справяли с нещо толкова сложно.

Така че вместо да преоткривам колелото,

започнах да проучвам други професии, за да видя дали някой не го е направил.

Открих, че има техники за планиране,

които можех да взаимствам за нашите биологични нужди

и с тяхна помощ създадох т.нар.

цялостно управление и планиране на паша,

планируем процес,

който адресира цялата сложност на природата

и нашата социална, екологическа и икономическа сложност.

Днес имаме млади жени като тази,

които обучават села в Африка,

за това как да събират животни в големи стада,

да планират тяхната паша имитирайки природата,

както и къде да оставят животните си през нощта -

те са защитени от хищници,

понеже имаме много земи и т.н.,

а там където ги държим през нощта,

за да подготвим посевите,

се получават завишени добиви.

Нека видим някои резултати.

Ето територия, която е близо до земя, която обработваме в Зимбабве.

Тъкмо са преминали четири месеца интензивен дъжд

през съответната година и преминава към продължителен сух сезон.

Но както се вижда, по-голямата част от дъжда, почти целия

се е изпарил от земната повърхност.

Реката им е пресъхнала въпреки скорошното приключване на дъжда

и в резултат имаме 150 000 души

на почти постоянни хранителни помощи.

Нека се върнем на нашата земя, която е наблизо, в същия ден,

при същия валеж и вижте това.

Реката си тече и не е пресъхнала.

Чудесно е.

Образуването на трева, храсти, дървета, дива природа

всичко е по-плодородно

и на практика не се страхуваме от сухи години.

Това бе постигнато с увеличаване на добитъка и козите

400 процента,

планирайки пашата, така че да имитира природата

и ги обединихме със слоновете, бизоните,

жирафите и другите животни, които имахме.

Преди да започнем, нашата земя изглеждаше ето така.

Това поле бе голо и ерозиращо повече от 30 години,

без значение от нивото на валежите.

Наблюдавайте отбелязаното дърво и вижте промяната

в резултат на използването на добитък за имитиране на природата.

Това е друг участък,

който беше оголен и ерозиращ

и в основата на маркираното дърво

се вижда загубата на 30 см почва.

Отново вижте промяната

единствено използвайки добитък за имитиране на природата.

Тука има и паднали дървета,

тъй като по-добрата земя привлича слонове и т.н.

Тази земята в Мексико бе в ужасно състояние

и се наложи да отбележа хълма,

понеже промяната е толкова значима.

(Аплодисменти)

Започнах да помагам на семейство в пустинята Кару през 70-те,

да превърнат пустинята, която виждате вдясно

обратно в тревна площ

и за щастие, техните внуци са там

с надежда за бъдещето.

А вижте невероятната промяна на тази,

където дерето е напълно възстановено,

използвайки нищо повече от добитък за имитиране на природата

и отново имаме трето поколение на това семейство

на тази земя, които не се предават.

Обширните тревни площи на Патагония

се превръщат в пустиня, както се вижда тук.

Мъжът в средата е аржентински изследовател,

който е документирал непрекъснатото западане на тази земя

през годините с намаляване броя на овцете.

Те събраха 25 000 овце в едно стадо,

наистина имитирайки природата с планирана паша

и отчетоха 50% увеличение

в продукцията на земята през първата година.

На суровия полуостров Африкански Рог

пастири планират пашата, така че да имитира природата

и открито заявяват, че това е единствената им надежда

да запазят семействата и културата си.

95% от тази земя

може да изхранва хора само от животни.

Напомням ви, че говоря за

по-голямата част от света, от която зависи съдбата ни,

включая най-негостоприемните райони на света,

където хората могат да се изхранват само от животни

на 95% от земята.

В глобален мащаб това, което правим води до промяна на климата

вярвам толкова, колкото изкопаемите горива

ако не и повече от изкопаемите горива.

Но което е по-лошо, това води до глад, бедност

насили, социални кризи и война

и докато ви говоря

милиони мъже, жени и деца

страдат и умират.

Ако това продължи,

едва ли ще можем да спрем промяната на климата,

дори и да премахнем употребата на изкопаеми горива.

Вярвам че ви убедих, че можем да работим с природата

на много ниска цена,

за да съхраним всичко това.

Вече правим това

на около 15 милиона хектара,

на пет континента

и хората, които знаят

много повече за въглерода отколкото аз

са изчислили, за целите на представянето,

че ако направим това, което ви показах

бихме извлекли достатъчно въглерод от атмосферата

и да го съхраним безопасно в почвата на тревните площи,

за хиляди години

и ако направим това върху половината тревни площи на Земата,

които ви показах,

бихме се върнали на прединдустриални нива,

при това изхранвайки хората.

Не мога да се сетя за нещо,

което да предлага повече надежда за нашата планета,

за вашите деца

и техните деца и цялото човечество.

Благодаря ви.

(Аплодисменти)

Благодаря ви. (Аплодисменти)

Благодаря Крис.

Крис Андерсън: Благодаря. Имам,

а съм убеден, че и всички тук имат

А) стотици въпроси, Б) искаме да те прегърнем.

Ще ти задам само един бърз въпрос.

Когато започваш и докараш стадо с животни

там е пустиня. С какво се хранят? Как става това?

Как се започва?

Алън Сейвъри: Правим го от доста време

и единственият случай, в който се наложи да осигурим храна

бе при възстановяване на мина,

която беше 100% оголена.

Но преди много години взехме най-лошата земя в Зимбабве,

предлагайки банкнота от 5 паунда

на онзи,

който открие дори един стрък

в радиус от 100 мили

и там утроихме обема на добитъка,

броя животни, без прехрана през първата година,

единствено с предвижване, наподобявайки природата,

следвайки принципа за S-образно движение.

Няма да навлизам в техническите детайли.

КА: Бих се радвал, в смисъл това е толкова интересна и важна идея.

Най-изявените в блога ни ще дойдат да разговарят с теб

и да опитаме да научим още за това

и да го споделим с това представяне. АС: Чудесно.

КА: Това бе удивително представяне, наистина удивително

и мисля, че чу как всички те окуражаваме по пътя ти.

Много ти благодарим. АС: Благодаря. Благодаря. Благодаря Крис.

(Аплодисменти)