Приюти за спешни случаи, направени от хартия

Много преди думата "устойчивост" да стане модерна, архитектът Шигеру Бан започва експерименти с природосъобразни строителни материали, като например тръби от картон и хартия. Неговите забележителни структури често са предназначени за временни жилища, проектирани да помогнат на лишени от жилищата си хора в сполетени от бедствия райони като Хаити, Руанда и Япония. Също толкова често сградите остават любима част от пейзажа, много след като са изпълнили предназначението си. (снимано на TEDxTokyo.)

Здравейте. Аз съм архитект.

Аз съм единственият архитект в света,

който прави сгради от хартия като този картонена тръба.

Tази изложба е първата, която направих,

използвайки хартиени тръби.

През 1986 г. много, много преди хората да започнат да говорят

за екологични проблеми и проблемите на околната среда,

започнах да тествам хартиената тръба,

за да я използвам като строителна конструкция.

Много е сложно да се тества нов материал за строеж,

но той се оказа много по-стабилен, отколкото очаквах

и също така е много лесно да се направи водоустойчив,

Освен това, понеже е промишлен материал,

е възможно да се направи огнеупорен.

След това построих временна структура през 1990.

Това е първата временна постройка, направенa от хартия.

Съдържа 330 тръби с диаметър 55 [см],

има само 12 тръби с диаметър

120 сантиметра, или четири фута широчина.

Както виждате на снимката, вътре има тоалетна.

В случай, че ви свърши тоалетната хартия,

можете да откъснете част от вътрешната страна на стената. (Смях)

Така че е много полезно.

През 2000 г., имаше голяма изложба в Германия.

Бях помолен да направя дизайна на сградата,

тъй като тема на изложението бяха въпросите на околната среда.

Бях избран да изградя павилион от хартиени тръби

от рециклируема хартия.

Целта на дизайна ми е не когато сградата е завършена.

Целта е, когато сградата е разрушена,

защото всяка страна прави много павилиони

но след половин година по този начин създаваме много промишлени отпадъци,

така че моята сграда трябваше да бъде използвана повторно или рециклирана.

Сградата беше рециклирана.

Това беше целта на моя дизайн.

Бях много щастлив да спечеля конкурса

за изграждане на втори център Помпиду във Франция

в град Мец.

Тъй като бях много беден,

исках да наема офис в Париж,

но не можех да си го позволя,

затова реших да доведа студентите си в Париж,

за да изградим офис на върха на центъра Помпиду в Париж

сами.

Донесохме хартиени тръби и дървени съединителни части,

за да изградим офис с 35 метра дължина.

Останахме там шест години без да плащаме наем.

(Смях) (Аплодисменти)

Благодаря. Само че имах един голям проблем.

Тъй като бяхме част от изложбата,

ако мой приятел искаше да дойде да ме види, трябваше да си купи билет, за да ме види.

Това беше проблемът.

След това завърших центъра Помпиду в Мец.

Сега той е един много популярен музей.

Също така създадох голям монумент за правителството.

Но след това бях много разочарован

от моята професия като архитект,

защото ние не помагаме, не работим за обществото,

ние работим за привилегировани хора,

богати хора, правителство, предприемачи.

Те имат пари и власт.

Парите и властта са невидими.

Така че те ни наемат, за да ги направим видими

чрез монументална архитектура.

Това е нашата професия, дори исторически е била такава,

дори и сега правим същото.

Бях много разочарован, че не работим за обществото,

въпреки че има толкова много хора,

загубили домовете си, заради природни бедствия.

Но аз трябва да спомена, че те вече не са природни бедствия...

Например, земетресенията не убиват хора,

срутването на сградите убива хора.

Това е отговорността на архитектите.

След бедствието хората се нуждаят от временни жилища,

но няма архитекти, които да работят там,

защото сме прекалено заети, работейки за привилегировани хора.

Така стигнах до заключението, че дори като архитекти,

бихме могли да се ангажираме в реконструкцията на временни жилища.

Можем да направим нещата по-добри.

Ето защо започнах да работя в бедствени райони.

През 1994 г., имаше голямо бедствие в Руанда, Африка.

Две племена, хуту и тутси воюваха помежду си.

Над два милиона души станаха бежанци.

Бях толкова изненадан, когато видях убежището, бежанския лагер,

организиран от ООН.

Те бяха толкова бедни и мръзнещи

с одеяла, по време на дъждовния сезон,

в приютите, построени от ООН.

Просто беше предоставен синтетичен лист,

а бежанците трябваше да режат дървета.

Но над два милиона души рязаха дървета.

Всичко това просто се превърна в тежко обезлесяване

и екологичен проблем.

Ето защо започнаха да предоставят алуминиеви тръби, алуминиеви бараки.

Много скъп материал, изхвърлен за пари,

след това пак се премина към рязане на дървета.

Така че аз предложих идея за подобряване на положението,

използвайки рециклирани хартиени тръби,

защото те са много евтини и много стабилни.

Но бюджетът ми беше само 50 щатски долара за бройка.

Построихме 50 бройки като контролен тест

за трайност, влага, термити и така нататък.

Година по-късно, през 1995 в Кобе, Япония,

имаше голямо земетресение.

Близо 7000 души бяха убити,

а градът, като например района Нагата,

целият град изгорял в пожар след земетресението.

Също така разбрах, че имало много виетнамски бежанци,

които страдали и се събирали в католическата църква,

но цялата сграда беше напълно разрушена.

Така че отидох там и предложих на свещеника:

"Защо не изградим църквата от хартиени тръби?"

А той ми отговори: "О, Боже, да не би да сте луд?

След пожар какво точно предлагате?"

Така че той не ми повярва, но аз не се отказах.

Започнах да пътувам до Кобе,

и да се срещнам с виетнамското обществото.

Те живееха по този начин с много некачествени синтетични листове

в парка.

Така че предложих да възстановим нещата и започнах да набирам средства.

Направих подслон от хартиени тръби за тях

и за да го направя лесен за строене от студенти

и също така лесен за разрушаване,

използвах каси бира като основа.

Помолих компанията за бира Кирин,

защото по това време компанията за бира Асахи

правеше пластмасовите си каси за бира червени,

което не си отиваше с цвета на хартиените тръби.

Цветовата координация е много важна.

И също все още помня, че очаквахме

да има бира вътре в пластмасовите каси,

но ни ги пратиха празни. (Смях)

Спомням си, че бяхме разочаровани.

Така през лятото с моите студенти

изградихме над 50 броя приюти.

Накрая свещеникът ми се довери за възстановяването.

Той каза, "Ако съберете парите сам и

доведете учениците си да строят, можете да го направите."

Така прекарахме пет седмици възстановявайки църквата.

Тя трябваше да остане там три години,

но всъщност остана 10, защото хората я харесаха.

След това в Тайван се случи голямо земетресение

и предложихме да дарим църквата.

така че я разглобихме

и я пратихме там, за да бъде построена от доброволци.

Тя е Тайван като постоянна църква дори и сега.

Така че тази сграда се превърна в постоянна сграда.

Така че се чудя, какво е постоянна и какво е временна сграда?

Дори сграда, направена от хартия

може да бъде постоянна, ако хората я харесват.

Дори бетонена сграда може да бъде съвсем временна,

ако причината е да се правят пари.

През 1999 г. в Турция, след голямото земетресение,

отидох там да използвам местен материал, за да построя подслон.

През 2001 г., в Западна Индия също построих подслон.

През 2004 г. в Шри Ланка, след земетресение и цунами в Суматра,

възстанових ислямски рибарски села.

А през 2008 г. в Ченгду, Сичуанска област в Китай,

близо 70 000 души бяха убити,

и много училища бяха разрушени,

заради корупция между органите на властта и доставчиците.

Бях помолен да построя временна църква.

Доведох японските си студенти да работят с китайските студенти.

За един месец построихме девет класни стаи,

над 500 квадратни метра..

Все още се използват, дори след сегашното земетресение в Китай.

През 2009 г. в Италия, Л'Акуила също имаше голямо земетресение.

И това е много интересна снимка:

Бившият премиер Берлускони

и японският бивш бивш бивш бивш премиер г-н Асо --

защото, нали знаете, необходимо е да се сменя министър-председателя всяка година.

И те бяха така мили да приемат моя модел.

Предложих голямо възстановяване, временна концертна зала,

тъй като Л'Акуила е известна с музиката си,

а всички концертни зали бяха унищожени

и музикантите се изнасяха.

Предложих на кмета

да построя временна аудитория.

Той каза, "Ако донесете собствени пари, можете да го направите."

Аз бях късметлия.

Г-н Берлускони организира среща на Г8

и нашият бивш министър-председател дойде,

така те ни помогнаха да съберем пари.

Получих половин милион евро от японското правителство

да възстановя тази временна аудитория.

През 2010 г. в Хаити, имаше голямо земетресение,

но е невъзможно да се долети до там,

така че аз отидох до Санто Доминго, в съседната страна,

за да стигна до Хаити след шест часа шофиране

с местните студенти от Санто Доминго,

за да изградим 50 бройки подслони от местни хартиени тръби.

Това се случи в Япония преди две години, в Северна Япония.

След земетресението и цунамито,

хората трябваше да бъдат евакуирани в голяма стая като физкултурен салон.

Но погледнете това. Това не е личен живот.

Хората страдат психически и физически.

Така че отидохме там да изградим преградни стени

с всички студенти доброволци от хартиени тръби

много прост навес от рамката на тръбата и завесата.

Въпреки това , част от местната власт

не искаше от нас да го направим, защото, според тях,

ставало по-трудно да се контролират тези хора.

Но е наистина необходимо да се направи.

Те нямат достатъчно равна площ за изграждане на

стандартно жилищно строителство на един етаж като това.

Погледнете това. Дори гражданскто правителството прави

такава некачествена конструкция на временни жилища,

толкова плътна и толкова разхвърляна, защото няма склад, нищо, а и изтича вода,

че си помислих, ние трябва да направим многоетажна сграда,

тъй като няма достатъчно земя и не е много удобно.

Така че предложих на кмета, докато правех преградни стени.

Накрая се запознах с един много приятен кмет в село Онагауа.

в Мияги.

Той ме помоли да изградя триетажна жилищна сграда върху [полета] за бейзбол.

Използвах контейнер за превоз,

студентите ни помогнаха да направим

цялата строителна мебел,

за да я направим удобна,

в рамките на бюджета на правителството.

Площта на къщата е съвсем същата,

но много по-удобна.

Много от хората искат да останат тук завинаги.

Аз бях много щастлив да чуя това.

Сега работя в Нова Зеландия, Крайстчърч.

Около 20 дни преди да се случи земетресението в Япония,

те също са имали голямо земетресение,

много студенти също са били убити,

а най-важната катедрала на града,

символът на Крайстчърч, бил напълно разрушен.

Аз бях помолен да дойда и да построя временна катедрала.

Така че това е в процес на изграждане.

Бих искал да продължа да изграждам монументи

които са обичани от хората.

Много благодаря.

(Аплодисменти)

Благодаря. (Аплодисменти)

Много благодаря. (Аплодисменти)