Скот Ким разнищва изкуството на ребусите

На конференцията Развлекателно събиране през 2008 г. прочутият дизайнер на ребуси Скот Ким ни въвежда в начина на мислене на автора на загадки. Като показва творби от кариерата си, той представя някои от най-популярните типове и споделя интересите, които са вдъхновили някои от най-добрите му творения.

През последните 20 години се занимавам с дизайн на ребуси.

Тук съм днес, за да ви отведа

на малко пътуване, започвайки от най-първия ребус, който съм създал,

през онова, което правя сега.

Правил съм дизайн на ребуси за книги, печатни неща.

Водя рубриката за ребуси в списание "Дискавър".

Занимавам се с това от около 10 години.

Имам месечен ребусен календар.

Правя играчки. Основната част от работата ми е в компютърни игри.

Правих загадки за "Биджуълд".

(Аплодисменти)

Не съм измислил "Биджуълд". Не мога да си приписвам такива заслуги.

И така, най-първият ребус,

в шести клас учителката ми каза:

"О, я да видим, онова момче обича да прави разни неща.

Ще го накарам да изреже букви от картон

за дъската."

Това ми се стори прекрасна задача.

И ето какво измислих. Заиграх се с това.

Измислих тази буква. Това е буква от азбуката,

която е била сгъната само веднъж.

Въпросът е, коя буква е това, ако я разгъна?

Едно подсказване: Не е "L".

(Смях)

Разбира се, би могла да е "L".

А какво друго може да бъде?

Да, много от вас се сетиха.

О, да. Значи, умно нещо.

Това беше първият ми ребус. Запалих се.

Създавах нещо ново, бях много развълнуван,

защото, разбирате ли, бях правил кръстословици,

но това е нещо като попълване на нечия друга матрица.

Това беше нещо наистина оригинално. Запалих се.

Четях рубриките на Мартин Гарднър в "Американска наука".

Продължих и в крайна сметка реших да се посветя изцяло на това.

Сега трябва да спра и да кажа - а какво имам предвид под ребус?

Ребусът е задача, забавна за разрешаване,

която има правилен отговор.

Забавна за разрешаване, за разлика от ежедневните проблеми,

които, честно казано, не са много добре направени ребуси.

Разбирате ли, би могло да имат решение.

Може да отнеме дълго време. Никой не е писал ясно правилата.

Кой ги е измислил?

Като че ли, разбирате ли, животът е не много добре написана история,

затова трябва да наемаме писатели, за да правят филми.

Е, аз вземам ежедневни проблеми и правя ребуси от тях.

А правилният отговор - разбира се, може да има повече от един правилен отговор;

много ребуси имат повече от един.

Но в противовес на две други форми на игра,

играчки и игри -

под играчка имам предвид нещо, с което играете, което няма определена цел.

Можете да създадете такава от елементи "Лего".

Разбирате ли, може да правите, каквото поискате.

Или състезателни игри като шах, където

ами, не се опитвате да решите... Може да се направи шахматен ребус,

но целта всъщност е да се победи друг играч.

Смятам ребусите за форма на изкуство.

Те са много древни. Датират, откакто има писана история.

Това е много малка форма, като виц,

стихотворение, магически номер или песен, много компактна форма.

В най-лошия случай са за еднократна употреба, за забавление.

Но в най-добрия могат да се стремят към нещо повече

и да създадат запомнящо се впечатление.

Напредъкът в кариерата ми, който ще видите,

е търсене за създаване на ребуси, които имат запомнящ се ефект.

Нещо, което открих рано, когато започнах да правя компютърни игри,

е, че мога да създавам ребуси, които ще променят възприятието ви.

Ще ви покажа как. Ето един известен.

Това са два профила в черно, или една бяла ваза в средата.

Това се нарича илюзия фигура-фон.

Художникът М.К.Ешер експлоатира това

в някои от чудесните си снимки.

Това е "Ден и нощ".

Ето какво направих с фигура и фон.

Тук имаме фигура в черно.

Тум имаме фигура в бяло

И всичко е част от същия дизайн.

Фонът на едната е другата.

Първоначално се опитах да направя думите "фигура" и "фон".

Но осъзнах, че не мога да направя това. Промених задачата.

Всичко е фигура.

(Смях)

Още няколко неща. Това е името ми.

И това се превръща в заглавието на първата ми книга, "Инверсии".

Този тип дизайн сега се нарича "амбиграма".

Ще ви покажа само един-два други. Тук имаме

числата от едно до десет, всъщност цифрите от нула до девет.

Всяка буква тук е една от тези цифри.

Не стриктна амбиграма в конвенционалния смисъл.

Харесва ми да влагам ново значение в амгибрамата.

Тоа е думата "огледало". Не, не е същото с главата надолу.

Същото е по този начин.

А един прекрасен човек от медийната лаборатория,

когото тъкмо назначиха за ръководител на Роудайлъндския факултет по дизайн, е Джон Мейда.

И така, направих това за него. То е нещо като визуално оръдие.

(Смях)

Наскоро в списание "Меджик"

направих ред амбиграми с имена на магьосници.

Тук имаме Пен и Телър, същото с главата надолу.

Това се появява в моя календар с ребуси.

Така - да се върнем към екрана.

Много благодаря.

Тези са забавни за гледане.

А как бихте го направили интерактивно?

Известно време бях интерфейс дизайнер.

Затова мисля много за взаимодействието.

Нека първо да опростим илюзията с вазите,

да направим това нещо вдясно.

Ако можете да вземете черната ваза,

тя би изглеждала като фигурата отгоре.

Ако можете да вземете бялата област,

тя би изглеждала като фигурата отдолу.

Е, не може да направите това физически,

но на компютър може. Да превключим към компютъра.

Ето го, фигура-фон.

Целта тук е да се вземат фигурите отляво

и да се направи така, че да приличат на формата отдясно.

Това следва правилата, които току-що споменах -

може да бъде избрана всяка черна област, заобиколена от бяло.

Но това е вярно също за която и да било бяла област.

Тук имаме бялата област в средата,

и можете да я вземете.

Ще отида само една стъпка по-напред.

И така, ето...

тук има две фигури. Преместете ги заедно,

и това сега е активна фигура.

Всъщност може да се влезе вътре в нечие възприятие

и да се направи така, че той да преживее нещо.

Това е като старата максима,

че може да кажеш на някого нещо

и да му покажеш, но ако го направи, наистина го научава.

Ето нещо друго, което може да се прави.

Има една игра, наречена "Час пик".

Това е един от истинските шедьоври в дизайна на ребуси

наред с куба на Рубик.

Тук имаме един претъпкан паркинг

с коли навсякъде.

Целта е да се изкара червената кола навън. Това е ребус с плъзгащи се блокчета.

Създаден е от компанията "Think Fun".

Направен е много добре. Обичам този ребус.

Е, да изиграем един. Ето. Това е много прост ребус.

Е, това е твърде просто - да добавим още една фигура.

Така - как бихте разрешили това?

Е, преместете синята така, че да освободи пътя.

Ето, да го направим малко по-трудно. Все още е доста лесно.

Сега ще го направим по-трудно, малко по-трудно.

Това вече е малко по-коварно.

Разбирате ли? Какво да правите тук?

Какъв ще е първият ход?

Ще преместите синята нагоре, за да преместите лилавата вдясно.

Може да се правят ребуси като този, които изобщо не са разрешими.

Тези четирите са заключени като въртележка; не можете да ги разделите.

Исках да направя продължение.

Не аз съм автор на първоначалната идея. Но това е друг начин,

по който работя като изобретател - да създавам продължения.

Измислих това. Това е "Железопътен час пик".

По същество същата игра, само че въведох нова фигура,

квадратна фигура, която може да се движи както хоризонтално, така и вертикално.

В другата игра колите могат да се движат само напред и назад.

Създадох цял куп нива за нея.

Сега я правя достъпна за училищата.

Тя включва упражнения, които показват

не само как да се разрешават тези ребуси,

а как да се извлекат принципите, които ще ти позволят да решаваш

математически ребуси или задачи в науката и други области.

Така че съм наистина толкова заинтересован да се научите как да правите свои собствени ребуси,

колкото и просто аз да ги създавам.

Гари Трудьо се нарича изследовател-карикатурист.

Разбирате ли, той прави много проучвания, преди да напише комикс.

В списание "Дискавър" аз съм изследовател-автор на ребуси.

Заинтересувах се от секвентиране на гени.

И казах: "Е, как, за бога, може да се измисли поредица

от базовите двойки в ДНК?"

Разделяш ДНК на части, подреждаш в поредица отделни парчета,

а после гледаш за застъпвания.

И всъщност ги подреждаш така, че да съвпадат в краищата.

Казах си: "Това е нещо като пъзел, само дето частите се застъпват."

И така, ето какво създадох за списание "Дискавър".

То случайно е решимо в списание.

Разбирате ли, не можете да изрежете парчетата и да ги движите насам-натам.

Ето ги деветте парчета. Трябва да ги поставите в тази мрежа.

И трябва да изберете парчета, които се застъпват в края.

Има само едно решение. Не е чак толкова трудно.

Но е нужно известно постоянство.

А когато приключите, се получава това,

което, ако примижите, е думата "helix" (спирала).

Това е формата на ребуса, излизащ от съдържанието,

а не обратното

Ето още два други. Това е един основан на физиката ребус.

Накъде ще паднат тези?

Едно от тези, които са 50 паунда (22,7 кг.), 30 паунда (13,6 кг.) и 10 паунда (4,5 кг.).

В зависимост от това кое колко тежи,

ще паднат в различни посоки.

Ето един ребус, основан върху цветно смесване.

Разделих този образ на циан, магента, жълто, черно,

основните цветове за печат, а после смесих цветоотделките

и се получават тези специфични картини.

Кои цветоотделки са били смесени, за да се получат тези картини?

Кара те да мислиш за цвят.

И накрая, с какво се занимавам сега. И така, ShuffleBrain.com,

уебсайт, който може да посетите - стартирах го с жена си, Ейми-Джо Ким.

Тя спокойно би могла да е тук горе, изнасяйки беседа за своята работа.

Тя прави остроумни игри за социални медии.

Ще обясня какво значи това. Има три тенденции.

Ето какво става в игровата индустрия в момента.

Първо, разбирате ли, дълго време

компютърни игри означаваше неща като "Doom",

където обикаляш и стреляш по разни неща, много насилствени игри, много бързи,

насочени към момчета-тийнейджъри. Нали? Те играят компютърни игри.

Е, познайте какво? Това се променя.

"Биджуълд" е голям хит. Това беше играта, която наистина отвори пътя

за онова, което се наричат непринудени игри.

Играчите са основно над 35-годишни жени.

После напоследък голям хит стана "Рок група".

Това е игра, в която свириш с други хора.

Много е физическа. Няма нищо общо с традиционните игри.

Ето какво става доминантната форма на електронни игри.

Вътре в това се случва нещо интересно.

Има също и тенденция към игри, които са полезни за вас.

Защо? Ами ние, застаряващите бумъри,

бейби бумърите, ядем здравословната си храна,

правим упражнения. Ами умовете ни?

О, не, родителите ни се разболяват от Алцхаймер. По-добре да направим нещо.

Оказва се, че решаването на кръстословици може да предотврати някои от ефектите от болестта на Алцхаймер.

И така, имаме игри като "Брейн Ейдж", произлизащи от "Нинтендо ДС", огромен хит.

Много хора решават судоку. Всъщност, някои лекари го предписват.

А после идват социалните медии, за това какво се случва в интернет.

Сега всеки се смята за създател,

а не само зрител.

А към какво води това?

Ето какво предвиждаме да се случи.

Това са игри, които се вписват в един здравословен начин на живот.

Те са част от живота ви. Не са непременно нещо отделно.

Те са както полезни, така и забавни.

Аз съм автор на ребуси. Съпругата ми е експерт по социални медии.

И решихме да съчетаем уменията си.

Първата ни игра се казва "Грабни снимката". Играта отнема около минута и 20 секунди.

Това ви е първият път, когато играете играта ми. Така.

Да видим колко добре можем да се справим. Има три изображения.

И имаме по 24 секунди за всяко.

Къде е това?

Ще играя, колкото мога по-бързо.

Но ако го виждате, извикайте отговора.

Получавате повече... Долу, добре - да, къде е това?

О, да. Там, така. Дж-О и...

Предполагам, това е тази част. Получихме лъкът. Този лък помага.

Това са космите му. Има много проблеми фигура-фон.

Да, този е лесен. Добре. Значи, аххх! Добре, към следващия.

Така, значи това е лещата.

Има ли желаещи?

Изглежда като черна форма. И така, къде е това?

Това е ъгълът на цялото нещо.

Да, използвал съм този образ преди,

но дори когато съставям собствените си ребуси...

Можете да сложите свои собствени изображения тук вътре.

Сега имаме хора по цял свят, които се занимават с това.

Това е всичко. Посетете ShuffleBrain.com

ако искате да опитате сами. Благодаря.

(Аплодисменти)