< Return to Video

Уилям Камкуамба: Как обуздах вятъра

  • 0:00 - 0:03
    Благодаря ви.
  • 0:03 - 0:07
    Преди две години застанах на сцената на TED в Аруша, Танзания.
  • 0:07 - 0:12
    Говорих много кратко за едно от творенията си, с което съм най-горд.
  • 0:12 - 0:16
    Това беше проста машина, която промени живота ми.
  • 0:16 - 0:18
    Преди това
  • 0:18 - 0:21
    никога не се бях отдалечавал от дома си
  • 0:21 - 0:24
    в Малави.
  • 0:24 - 0:26
    Никога не бях използвал компютър.
  • 0:26 - 0:30
    Никога не бях виждал Интернет.
  • 0:30 - 0:35
    На сцената онзи ден бях толкова нервен,
  • 0:35 - 0:39
    че забравих английския
  • 0:39 - 0:41
    и направо ми се повръщаше.
  • 0:41 - 0:45
    (Смях)
  • 0:45 - 0:49
    Никога не ме бяха заобикаляли толкова много азунгу,
  • 0:49 - 0:51
    бели хора.
  • 0:51 - 0:54
    (Смях)
  • 0:54 - 0:57
    Има една история, която не бих ви разказал тогава.
  • 0:57 - 1:00
    Но - е, сега се чувствам добре.
  • 1:00 - 1:03
    Бих искал да споделя тази история днес.
  • 1:03 - 1:05
    В семейството ми сме седем деца.
  • 1:05 - 1:09
    Само сестри, с изключение на мен.
  • 1:09 - 1:14
    Това съм аз с баща ми, когато бях малък.
  • 1:14 - 1:17
    Преди да открия чудесата на науката,
  • 1:17 - 1:19
    бях обикновен фермер
  • 1:19 - 1:22
    в страна на бедни фермери.
  • 1:22 - 1:26
    Като всички други, отглеждахме царевица.
  • 1:26 - 1:31
    Една година имахме много лош късмет.
  • 1:31 - 1:36
    През 2001 преживяхме ужасен глад.
  • 1:36 - 1:43
    За пет месеца всички малавийци започнаха да гладуват до смърт.
  • 1:43 - 1:47
    Семейството ми се хранеше само веднъж, вечер.
  • 1:47 - 1:51
    Само по три лъжици нсима за всеки от нас.
  • 1:51 - 1:53
    Храната минаваше през телата ни.
  • 1:53 - 1:57
    Започнахме да изчезваме.
  • 1:57 - 2:00
    В Малави, на втория ден в училище
  • 2:00 - 2:02
    трябва да платиш училищни такси.
  • 2:02 - 2:08
    Заради глада бях принуден да отпадна от училище.
  • 2:08 - 2:10
    Погледнах баща си,
  • 2:10 - 2:12
    погледнах и онези сухи полета.
  • 2:12 - 2:16
    Това беше бъдещето, което не можех да приема.
  • 2:16 - 2:20
    Чувствах се много щастлив, че това е вторият ми ден в училище.
  • 2:20 - 2:25
    Затова бях твърдо решен да направя всичко възможно,
  • 2:25 - 2:27
    за да получа образование.
  • 2:27 - 2:29
    Отидох в една библиотека.
  • 2:29 - 2:33
    Четох книги - научни книги, особено по физика.
  • 2:33 - 2:35
    Не можех да чета много добре на английски.
  • 2:35 - 2:38
    Използвах диаграмите и снимките,
  • 2:38 - 2:43
    за да уча думите около тях.
  • 2:43 - 2:47
    Една друга книга постави това знание в ръцете ми.
  • 2:47 - 2:53
    В нея се казваше, че с вятърна мелница може да се изпомпва вода и да се генерира електричество.
  • 2:53 - 2:56
    Изпомпването на вода значеше напояване.
  • 2:56 - 2:58
    Защита срещу глада,
  • 2:58 - 3:02
    който преживявахме тогава.
  • 3:02 - 3:06
    Затова реших да построя една вятърна мелница за себе си.
  • 3:06 - 3:09
    Но нямах материали, които да използвам.
  • 3:09 - 3:11
    Затова отидох на едно бунище,
  • 3:11 - 3:14
    където си намерих материали.
  • 3:14 - 3:18
    Много хора, включително майка ми,
  • 3:18 - 3:20
    казваха, че съм луд.
  • 3:20 - 3:22
    (Смях)
  • 3:22 - 3:24
    Намерих вентилатор за трактор,
  • 3:24 - 3:26
    амортисьор, тръби от ПВЦ.
  • 3:26 - 3:29
    С помощта на рамка за велосипед
  • 3:29 - 3:33
    и едно старо велосипедно динамо
  • 3:33 - 3:35
    построих моята машина.
  • 3:35 - 3:38
    Отначало захранваше една крушка.
  • 3:38 - 3:41
    После - четири крушки
  • 3:41 - 3:46
    с превключватели, и дори прекъсвач,
  • 3:46 - 3:50
    моделиран след една сметка за електричество.
  • 3:50 - 3:54
    Друга машина изпомпва вода
  • 3:54 - 3:57
    за напояване.
  • 3:57 - 4:00
    Пред къщата ми започнаха да се редят опашки от хора,
  • 4:00 - 4:02
    (Смях)
  • 4:02 - 4:04
    за да им зареждам мобилните телефони.
  • 4:04 - 4:08
    (Аплодисменти)
  • 4:08 - 4:10
    Не можех да се отърва от тях.
  • 4:10 - 4:12
    (Смях)
  • 4:12 - 4:15
    Дойдоха и репортерите,
  • 4:15 - 4:17
    което доведе до блогърите,
  • 4:17 - 4:22
    което доведе до обаждане от нещо, наречено TED.
  • 4:22 - 4:24
    Никога не бях виждал самолет преди.
  • 4:24 - 4:27
    Никога не бях спал в хотел.
  • 4:27 - 4:31
    И така, на сцената онзи ден в Аруша,
  • 4:31 - 4:34
    изгубил познанията си по английски,
  • 4:34 - 4:37
    казах нещо от сорта на:
  • 4:37 - 4:41
    "Опитах. И го направих."
  • 4:41 - 4:43
    Бих искал да кажа нещо
  • 4:43 - 4:46
    на всички хора като мен,
  • 4:46 - 4:49
    на африканците и на бедните,
  • 4:49 - 4:53
    които се борите с мечтите си -
  • 4:53 - 4:55
    Бог да ви благослови.
  • 4:55 - 4:59
    Може би някой ден ще гледате това по Интернет.
  • 4:59 - 5:04
    Казвам ви - доверявайте се на себе си и вярвайте.
  • 5:04 - 5:06
    Каквото и да се случва, не се отказвайте.
  • 5:06 - 5:08
    Благодаря.
  • 5:08 - 5:38
    (Аплодисменти)
Title:
Уилям Камкуамба: Как обуздах вятъра
Speaker:
William Kamkwamba
Description:

На 14-годишна възраст, сред бедност и глад, едно малавийско момче построява вятърна мелница, която да захранва дома на семейството му. Вече 22-годишен, Уилям Камкуамба, който говори тук, в TED, за втори път, споделя със свои думи затрогващия разказ за изобретението, което променило живота му.
more » « less
Video Language:
English
Team:
closed TED
Project:
TEDTalks
Duration:
05:39
MaYoMo com added a translation

Bulgarian subtitles

Revisions

Our website uses cookies for analysis purposes.