Нийл Фъргюсън: Шест убийствени приложения за просперитет

През последните няколко столетия, западните култури бяха много добри в създаването на просперитет за себе си. Историкът Нийл Фъргюсън пита: Защо това се случи на Запад, и в по-малка степен, в останалата част от света? Той предлага половин дузина големи идеи от западната култура -- нарича ги 6 убийствени приложения -- които насърчават богатство, стабилност и иновации. И през този настоящ век, казва той, всички тези приложения могат да бъдат споделяни.

Нека да говорим за милиарди.

Да поговорим за

минали и бъдещи милиарди.

Знаем,

че около 106 милиарда души

са живели някога.

И знаем, че повечето от тях са мъртви.

И също знаем,

че повечето от тях живеят или са живели в Азия.

И също така знаем,

че повечето от тях са били, или са много бедни --

не са живели много дълго.

Нека да говорим за милиарди.

Да поговорим за

195 000 милиарда долара богатство

в света днес.

Знаем, че повечето от това богатство

беше натрупано след 1800 година.

И знаем, че по-голямата част от него

е собственост

на хора, които бихме могли да наречем западняци:

европейци, северноамериканци, австралоазиатци.

19 процента от населението на света днес,

западняците, притежават две трети от богатството му.

Икономическите историци

наричат това: "Огромното разделение."

И този слайд тук

е най-доброто опростяване

на историята за "Огромното разделение,"

което мога да ви предложа.

В основни линии, това са две съотношения

от БВП на глава от населението,

на брутен вътрешен продукт,

т.е среден доход.

Първо, червената линия,

е съотношението между британския и индийския

доход на глава от населението.

А синята линия

е съотношението между американския и китайския.

И тази диаграма съдържа данни от 1500 година насам.

И може да видите тук,

че има експоненциално "Огромно разделение."

Започват доста близко заедно.

Всъщност, през 1500 година,

обикновения китаец бил по-богат от обикновения северноамериканец.

Когато стигнете до 70-те години на XX век,

което е времето, когато свършва тази диаграма,

обикновения британец е повече от 10 пъти по-богат

от обикновения индиец.

И това е, като се вземат под внимание

разликите в разходите за живеене.

Това е базирано върху паритета на покупателната способност.

Средностатистическият американец

е почти 20 пъти по-богат

отколкото средния китаец

през 70-те години на XX век.

Така че защо това е така?

Това не беше просто икономическа история.

Ако погледнете 10-те страни,

които се превърнаха

в Западните империи,

през 1500 година те били наистина доста малки --

пет процента от земната повърхност на света,

16 процента от неговото население,

може би 20 процента от дохода му.

До 1913 година,

тези 10 страни, плюс Съединените щати,

контролираха огромни глобални империи --

58 процента от територията на света,

приблизително същият процент на население,

и наистина огромен, почти три четвърти дял,

от глобалната икономическа продукция.

И забележете, че по-голямата част от нея се връщаше обратно в родината,

към империалните метрополи,

не към колониалните им владения.

Сега, не може просто да се хвърля вината за това върху империализма --

въпреки че много хора са се опитвали да го направят --

по две причини.

Първо, империята беше най-малко оригиналното нещо,

което Западът направи след 1500 година.

Всеки направи империи.

Те победиха съществуващите ориенталски империи,

като Могулската и Османската.

Така че наистина не изглежда империята да е подходящо обяснение

за "Огромното разделение."

Във всеки случай, както може би си спомняте,

"Огромното разделение" достига зенита си през 70-те години на XX век,

което е значително след деколонизацията.

Това не е нов въпрос.

Самюъл Джонсън,

великия лексикограф,

се противопостави на нея чрез героя Раселас

от романа му "Раселас, принцът от Абисиния,"

публикуван през 1759 година.

"По каква причина европейците са толкова могъщи;

или защо, тъй като те могат толкова лесно да посещават Азия и Африка

за търговия или завоевания,

не могат азиатците и африканците

да завземат техните брегове,

да построят колонии в техните пристанища,

и да дадат закони на родните си принцове?

Същият вятър, който ги носи назад,

ще ги отведе и напред?"

Това е чудесен въпрос.

И знаете ли какво,

той бил задаван приблизително по същото време

и от останаляците -- от хората от останалата част на света --

като Ибрахим Мутеферика,

османско длъжностно лице,

човекът, който въвел печатането, с голямо закъснение,

в Османската империя --

който казва в книга, публикувана през 1731 година:

"Защо християнските народи, които в миналото бяха толкова слаби,

в сравнение с мюсюлманските нации,

започнаха да доминират толкова много земи в модерните времена,

и дори надвиха някога победоносните османски армии? "

За разлика от Раселас,

Мутеферика имал отговор на този въпрос,

който бил правилен.

Той казал, че това е "понеже те имат закони и правила,

базирани на разума."

Това не е заради географията.

Може би си мислите, че можем да обясним "Огромното разделение"

чрез географията.

Знаем, че това е погрешно,

защото ние проведохме два големи естествени експерименти през XX век,

за да видим дали географията има по-голямо значение от институциите.

Взехме всички германци,

разделихме ги приблизително на две,

и дадохме на тези на изток комунизъм,

и видяхте резултата.

В рамките на изключително кратък период от време,

хората, живеещи в Германската демократична република

произвеждаха Трабанти, Траби,

един от най-лошите автомобили в света,

докато хората на запад произвеждаха Мерцедес Бенц.

Ако все още не ми вярвате,

ние проведохме експеримента и на Корейския полуостров.

И решихме да вземем корейците

от приблизително същото географско място

с, забележете, същата основна традиционна култура,

и да ги разделим на две, и дадохме на жителите на север комунизъм.

И резултатът е дори по-голямо разделение

в много кратък период от време,

отколкото се случи в Германия.

Не особено голямо разделение по отношение на дизайна на униформите на граничната охрана несъмнено,

но в почти всяко друго отношение,

има огромно разделение.

Което ме кара да си мисля,

че нито географията, нито националния характер,

популярните обяснения за това нещо,

са наистина значими.

Това са идеите.

Това са институциите.

Това трябва да е вярно,

понеже беше изречено от един шотландец.

И мисля, че съм единственият шотландец тук в Единбург на TED.

Така че нека да ви обясня,

че най-умният човек някога е бил шотландец.

Това беше Адам Смит --

не Били Конъли, не Шон Конъри --

макар че той наистина е много умен.

(Смях)

Смит -- и искам да отидете

и да се поклоните пред статуята му в Роял Майл;

това е една прекрасна статуя --

Смит, в "Богатството на народите,"

публикувана през 1776 година --

това е най-важното нещо, което се случило тази година ...

(Смях)

Обзалагам се.

Имало е малко локално затруднение в една от нашите малки колонии, но ...

(Смях)

"Китай изглежда от дълго време е статичен,

и вероятно отдавна е придобил това пълно допълнение на богатствата си,

което е в съответствие с характера на неговите закони и институции.

Но това допълнение е вероятно много по-ниско

отколкото други закони и институции,

естеството на почвата, климата и ситуацията

могат да позволят."

Това е толкова правилно и толкова страхотно.

И той го казал преди толкова дълго време.

Но знаете ли, това е публика на TED,

и ако продължавам да говоря за институции,

ще изключите въобще.

Така че ще преведа това на език, който можете да разберете.

Нека ги наречем убийствени приложения.

Искам да ви обясня, че имаше шест убийствени приложения,

които разделят Запада от останалите.

И те са нещо като приложенията на телефона ви,

в смисъл, че изглеждат доста прости.

Те са просто икони, кликвате върху тях.

Но зад иконата има сложен код.

Същото е и с институциите.

Има шест,

които мисля, обясняват "Огромното разделение."

Първо, конкуренцията.

Второ, научната революция.

Трето, правата върху собствеността.

Четвърто, съвременната медицина.

Пето, консуматорското общество.

И шесто, работната етика.

Можете да играете на игра и да се опитате да си помислите за нещо, което съм пропуснал,

или да се опитате да ги сведете до само четири,

но ще загубите.

(Смях)

Нека да ви разкажа съвсем накратко какво искам да кажа с това,

синтезирайки работата на много икономически историци

в този процес.

Конкуренция означава,

че не само имало стотици различни политически звена в Европа през 1500 година,

но в рамките на всяко от тези звена,

имало конкуренция между корпорациите, както и между суверените.

Предшественика на съвременната корпорация, "Корпорацията от Лондон Сити,"

съществувала през XII век.

Нищо подобно не съществувало в Китай,

където имало една монолитна държава,

обхващаща една пета от човечеството,

и всеки, който имал някаква амбиция,

трябвало да издържи стандартизиран изпит,

който се провеждал три дни и бил много труден,

и включвал запаметяването на огромен брой символи,

и много сложно конфуцианско писане на есета.

Научната революция беше различна

от наука, която била постигната в Ориенталския свят,

по редица значими начини,

най-важния от които бил,

че чрез експерименталния метод,

се дава контрол на хората над природата по начин, който не бил възможен преди.

Например: Изключителното приложение на Бенджамин Робинс

на нютонова физика в балистиката.

Веднъж щом направите това,

вашата артилерия става точна.

Замислете се какво означава това.

Това буквално било убийствено приложение.

(Смях)

Междувременно, никъде другаде няма научна революция.

Османската империя не е толкова далеч от Европа,

но там няма научна революция.

Всъщност те събарят обсерваторията Таки ал-Дин,

понеже се смята за богохулство

да се допитваме до ума на Бога.

Правата на собственост: Не става въпрос за демокрация, приятели;

става въпрос за върховенството на закона базирано на правото на частна собственост.

Това е разликата

между Северна Америка и Южна Америка.

Не може да се появите в Северна Америка,

като сте подписали документ за чиракуване,

казвайки: "Ще работя за нищо в продължение на пет години.

Просто трябва да ме храните."

Но на края на това ще получите стотици акри земя.

Това са помощите под формата на земя

в долната половина на слайда.

Това не е възможно в Латинска Америка,

където земята е държана

от малък елит произлизащ от конквистадорите.

И можете да видите тук огромното различие,

което съществува в притежаването на замя между Севера и Юга.

Повечето хора в селските райони на Северна Америка

притежаваха някаква земя до 1900 година.

Почти никой нямаше в Южна Америка.

Това е друго убийствено приложение.

Съвременната медицина в края на XIX век

започва да прави големи научни открития

срещу инфекциозните заболявания, които са убили много хора.

И това е друго убийствено приложение --

точно обратното на убийствено,

понеже удвои, а после и повече от удвои, човешката продължителност на живота.

Направи това дори

и в европейските империи.

Дори на места като Сенегал,

в началото на XX век,

имаше големи научни постижения в областта на общественото здраве,

и продължителността на живота започна да се покачва.

Не се повишаваше по-бързо

след като тези страни станаха независими.

Империите не бяха чак толкова лоши.

Консуматорското общество е това, което ви трябва

за да започне индустриалната революция.

Трябват ви хора, които искат да носят тонове дрехи.

Всички вие сте си закупили някакви дрехи през последния месец;

гарантирам ви.

Това е консуматорското общество,

и то задвижва икономическия растеж

повече, отколкото дори самите технологични промени.

Япония беше първото различно от западно общество,

което го усвои.

Алтернативата,

която беше предложена от Махатма Ганди,

беше да се институционализира и да се въведе постоянна бедност.

Много малко индийци днес

биха искали Индия да беше последвала

пътя на Махатма Ганди.

И накрая, работната етика.

Макс Вебер смяташе, че тя е вродено протестантска.

Той грешеше.

Всяка култура може да се сдобие с работна етика,

ако институциите са налице

за да се създаде стимул за работа.

Знаем това,

понеже днес работната етика

не е само протестантско, западно явление.

Всъщност, Западът е загубил своята работна етика.

Днес, средностатистическият кореец

работи хиляда часа повече на година

отколкото средностатистическия германец --

хиляда.

И това е част

от един наистина необикновен феномен,

и това е краят на "Огромното разделение."

Кой притежава работната етика сега?

Обърнете внимание на резултатите по математика

на 15-годишните.

На върха на международната таблица,

според последното проучване на PISA (Международна програма за оценяване на учащите се),

е шанхайския район, в Китай.

Разликата между Шанхай

и Обединеното кралство и Съединените щати

е толкова голяма, колкото разликата между Великобритания и САЩ,

и Албания и Тунис.

Вероятно си мислите,

че понеже iPhone беше проектиран в Калифорния,

но сглобен в Китай,

че Запада все още води по отношение на технологичните иновации.

Вие грешите.

По отношение на патенти,

няма никакво съмнение, че Изтока е напред.

Не само, че Япония е начело от известно време,

Южна Корея е на трето място,

а Китай е на път да изпревари Германия.

Защо?

Тъй като убийствените приложения могат да бъдат изтеглени.

Те са с отворен код.

Всяко общество може да усвои тези институции,

и когато го правят,

те постигат това, което Запада постигна след 1500 година --

само че по-бързо.

Това е "Огромното събиране,"

и това е най-голямата история на живота ви.

Понеже се случва под носа ви.

Нашето поколение

е това, което е свидетел на края на западното доминиране.

Обикновения американец беше повече от 20 пъти по-богат

отколкото обикновения китаец.

Сега е само пет пъти,

и скоро ще бъде 2,5 пъти.

И така искам да завърша с три въпроса

за бъдещите милиарди,

напред през 2016 година,

когато Съединените щати ще загубят мястото си

на икономика номер едно от Китай.

Първият е, може ли да изтриете тези приложения,

и дали сме в процес на правене на това

в западния свят?

Вторият въпрос е,

дали последователността на тегленето е от значение?

И дали Африка е схванала последователността погрешно?

Едно от очевидните последствия в съвременната икономическа история

е, че е доста трудно да се направи преход към демокрация

преди да сте установили

осигурени права на частна собственост.

Предупреждение: това може да не сработи.

И трето, дали Китай може да се справи

без приложение убиец номер три?

Това е приложението, което Джон Лок систематизира,

когато каза, че свободата се корени в правата на частна собственост

и защитата на закона.

Това е основата

на западния модел

за представително управление.

Тази снимка показва разрушаването

на студиото на китайския художник Ай Вейвей

в Шанхай, в началото на тази година.

Сега той е отново на свобода,

след като беше задържан, както знаете, за известно време.

Но не мисля, че студиото му беше възстановено.

Уинстън Чърчил навремето определи цивилизацията

в лекция, която изнесе през съдбовната 1938 година.

И мисля, че тези думи са наистина на място:

"Това означава общество, базирано на становището на цивилни граждани.

Това означава, че насилието, върховенството на военни и деспотични вождове,

условията на лагери и на водене на военни действия, бунт и тирания,

отстъпват на парламенти, където се правят закони,

и на независими съдилища,

в които с течение на времето тези закони се поддържат.

Това е цивилизацията --

и в нейната почва растат непрекъснато

свобода, комфорт и култура,"

това, от което всички членове на TED се интересуват най-много.

"Когато цивилизацията властва във всяка страна,

по-всеобхватен и по-малко обезпокояван живот

е предоставен на народните маси."

Това е толкова вярно.

Не мисля, че упадъкът на западната цивилизация

е неизбежен,

защото не мисля, че историята работи

по този модел на жизнения цикъл,

красиво илюстриран от картините на Томас Коул

"Курс на империята."

Това не е начинът, по който се развива историята.

Това не е начинът, по който Запада се е извисил,

и не мисля, че това е начина, по който Запада ще падне.

Западът може да рухне внезапно.

Сложните цивилизации правят това,

понеже те действат, през повечето време,

на ръба на хаоса.

Това е едно от най-дълбоките прозрения,

които произлязоха от историческото изследване на сложни институции,

като цивилизациите.

Не, ние можем да се задържим,

въпреки огромната тежест на дълга, който сме натрупали,

въпреки доказателствата, че сме загубили работната си етика

и други части на нашето историческо можо.

Но едно нещо е сигурно,

че "Огромното разделение"

приключи, приятели.

Благодаря много.

(Ръкопляскане)

Бруно Джусани: Нийл,

просто съм любопитен

за мнението ти за другия регион на света, който процъфтява,

който е Латинска Америка.

Какво е мнението ти за него?

Нийл Фъргюсън: Ами аз наистина не говоря просто

за възхода на Изтока;

аз говоря за възхода на останалите,

а това включва и Южна Америка.

Веднъж попитах един от колегите ми в Харвард:

"Хей, дали Южна Америка е част от Запада?"

Беше експерт по историята на Латинска Америка.

Той каза: "Ами, не знам, ще трябва да помисля над това."

Това ви казва нещо наистина важно.

Мисля, че ако погледнете какво се случва в Бразилия, по-специално,

но също така и в Чили,

която беше в много отношения страната, която поведе пътя

към трансформиране на институциите на икономическия живот,

наистина има много светло бъдеще.

Така че моята история е, наистина,

както за сближаване на Америките,

така и история за сближаване в Евразия.

БД: И го има това впечатление,

че Северна Америка и Европа,

наистина не обръщат внимание

на тези тенденции.

Предимно те са загрижени един за друг.

Американците смятат, че европейския модел ще рухне утре.

Европейците смятат, че американските страни ще експлодират утре.

И мисля, че това е всичко, за което ни е грижа напоследък.

НФ: Мисля, че фискалната криза,

която виждаме в развития свят в момента -- и от двете страни на Атлантическия океан --

е по същество едно и също нещо,

приемащо различни форми

по отношение на политическата култура.

И това е криза, която разполага със структурен аспект --

това се дължи отчасти на демографията.

Но това, разбира се, се дължи и на масивната криза,

която последва прекомерното заемане,

прекомерно големите заеми в частния сектор.

Тази криза,

която беше във фокуса на толкова голямо внимание, включително и от мен,

мисля, че е един епифеномен.

Финансовата криза е наистина сравнително малък исторически феномен,

който просто ускори

тази огромна промяна,

която приключва половин хилядолетно надмощие на Запада.

Мисля, че това е нещото от значение.

БД: Нийл, благодаря ти. (НФ: Благодаря ти много, Бруно.)

(Ръкопляскане)