Може ли компютър да пише поезия?

Ако прочетете едно стихотворение и се почувствате развълнувани от него, но след това разбирате, че всъщност е написано от компютър, ще се почувствате ли по различен начин относно преживяното? Бихте ли помислили , че компютърът се е изразил и сътворил ще се почувствте като че ли е евтин трик? В този разговор, писателят Оскар Шварц изследва защо ние реагираме толкова силно на идеята за поезия написана от компютър - и как тази реакция ни помага да разберем какво означава да бъдеш човек.

Имам въпрос.

Може ли компютър да пише поезия?

Това е провокативен въпрос.

Замисляте се за момент,

след което изникват още въпроси като:

Какво е компютър?

Какво е поезия?

Какво е креативност?

Но това са въпроси,

на които хората
търсят отговори цял живот,

не само в един TED разговор.

Трябва ни различен подход.

Виждате две стихотворения.

Едното е писано от човек,

а другото - от компютър.

Искам да разпознаете кое точно.

Четете.

№ 1: Малка мушице, / твойта лятна игра /
изтри, без да пита, /леко мойта ръка.

Не съм ли и аз / муха като теб?
Не си ли и ти / като мене човек?

№2: Усещаме се / активисти
през живота си / сутрин /

спира да види, че папата мразя /
цяла вечер, за да започна (...)

Времето изтече.

Вдигнете ръка, ако мислите, че
стихотворение №1 е написано от човек.

Повечето от вас.

Вдигнете ръка,
ако мислите така за стихотворение №2.

Доста смело.

Защото първото стихотворение
е писано от поета Уилям Блейк.

Второто е писано от алгоритъм,

който взе думите от
стената ми във Фейсбук за един ден

и ги регенерира алгоритмично,

чрез методи,
за които ще говоря по-късно.

Да направим още един тест.

Отново трябва да четете бързо,

доверете се на интуицията си.

№1: Лъв реве и куче лае.
Интересно е / и завладяващо

как птицата лети, а не / лае и реве.
Сънувам увлекателни истории

за животни и щях да ги разкажа,
ако / не бях така изморен.

№2: О! Кенгура, пайети, шоколадова сода!
Наистина сте красиви!

Перли, хармоники, бонбони, аспирин! /
Всичко, за което говореха (...)

Времето изтече.

Ако мислите, че първото
стихотворение е писано от човек

вдигнете ръка.

Добре.

Ако мислите, че второто
е писано от човек -

вдигнете ръка.

Резултатът е горе-долу 50/50.

Беше по-трудно.

Отговорът е:

първото стихотворение
е генерирано от алгоритъма Рактър,

създаден през 1970 г.,

а второто е написано
от човек на име Франк О'Хара,

който случайно
е един от любимите ми поети.

(Смях)

Току-що направихме
теста на Тюринг за поезия.

Той бил предложен за първи път
от Алън Тюринг през 1950 г.,

за да отговори на въпроса

може ли компютърът да мисли?

Тюринг вярвал, че щом компютърът може

да си разменя
текстови съобщения с човек

така умело, че човекът
да не може да разбере

дали говори с компютър или с човек,

то тогава компютърът има интелект.

През 2013 г., аз и моят приятел
Бенджамин Лард

създадохме теста на Тюринг
за поезия онлайн.

Нарича се "Бот или не" -
можете да го направите.

Общо взето е като играта,
която преди малко играхме.

Дава ви се стихотворение,

трябва да познаете
дали е писано от човек или от компютър

Хиляди хора направиха теста онлайн

и вече имаме резултати.

Е, какви са те?

Тюринг казва,
че ако компютър може да заблуди,

че е човек през 30% от времето,

тогава минава
теста на Тюринг за изкуствен интелект.

В базата на "Бот или не"
имаме стихотворения,

които са заблудили
65% от хората, които ги четат,

че са написани от човек.

Така че мисля, че имаме отговор.

Според логиката на Тюринг теста,

може ли компютърът да пише поезия?

Да, абсолютно!

Ако отговорът ви притеснява,
това е нормално.

А ако се чувствате неудобно,

това също е нормално,
защото историята не спира тук.

Да направим трети и последен тест.

Отново ще четете стихотворения
и ще ми кажете

кое според вас е писано от човек.

№1: Можеш ли да ми дадеш причините.
за хубави флагове / и панделки.

Панделки от флагове. И носещ материал/
Причините за носещ материал
.

№2: Раненият елен скача най-високо
чувал съм нарцисите/

и флаговете днес,/
чувал съм ловеца да казва:

Това е екстазът на смъртта (...?
Времето изтече.

Вдигнете ръка за стихотворение №1.

Вдигнете ръка за стихотворение №2.

Еха, доста повече хора.

Ще се изненадате,
че стихотворение №1

е написано от поетесата Гъртруд Стайн -
определено човек.

А второто - генерирано от алгоритъма РККП.

Преди да продължим,
нека опиша разбираемо как работи РККП.

РККП е алгоритъм,
измислен от Рей Курцвейл,

който е технически директор на Гугъл

и твърдо вярва в изкуствения интелект.

Задавате на РККП изходен текст,

той го анализира,
за да види как се използва езика

и регенерира език,

който подражава
на този на първоначалния текст.

В стихотворението,
което видяхме преди малко,

№2, за което всички решихте,
че е писано от човек,

е бил "зареден" с поеми

на поетесата Емили Дикинсън,

алгоритъмът е прегледал
как тя използва езика,

научил е модела

и е генерирал друг модел,
с подобна структура.

Важното при РККП е,

че той не разпознава значението
на думите, които използва.

Езикът е само суров материал.

Може да е китайски или шведски,

или пък сбор от думите
от стената ви във Фейсбук за ден.

Просто суров материал.

И въпреки това
успява да създаде стихотворение,

което изглежда повече "човешко"
от това на Гъртруд Стайн,

а тя Гъртруд Стайн е човек.

Това, което направихме тук,
е един вид обърнат Тюринг тест.

Гъртруд Стайн, която е човек,
е способна да напише стихотворение,

която заблуждава по-голямата част
от жури, съставено от хора,

че е написано от компютър.

Следователно, по логиката на
обърнатия Тюринг тест,

Гъртруд Стайн е компютър.

(Смях)

Объркахте ли се?

Мисля, че е нормално.

Дотук видяхме хора,
които пишат като хора,

компютри, които пишат като компютри,

компютри, които пишат като хора,

но също така,
което е и най-объркващо,

че имаме и хора,
които пишат като компютри.

Какво получаваме от всичко това?

Че Уилям Блейк е повече човек

от Гъртруд Стайн?

Или, че от Гъртруд Стайн
е повече компютър от Уилям Блейк?

(Смях.)

Задавам си тези въпроси

повече от две години

и все още нямам отговори.

Но пък получих няколко прозрения

за връзката ни с технологиите.

Първото е,
че поради някаква причина

асоциираме поезията с човешкото.

Затова, когато запитаме:
"Може ли компютър да пише поезия?",

също така питаме

"Какво означава да си човек

и как поставяме границите
на тази категория?

Как казваме какво и кой
може да е част от нея?"

Вярвам, че това е
философски въпрос,

на който не може да се отговори
с тест за "да" или "не",

както при Тюринг теста.

Също вярвам,
че Алън Тюринг е осъзнавал това

и, когато е създавал теста през 1950г.,

го е направил
като философска провокация.

Второто ми прозрение е,
че когато правим Тюринг теста за поезия,

всъщност не тестваме
капацитета на компютрите,

защото алгоритмите,
които генерират поезия,

са доста прости
и съществуват още от 50-те години.

С Тюринг теста за поезия по-скоро

събираме мнения за това,
което определя какво е човешкото.

Това, което разбрах,

видяхме го и по-рано днес,

е, че Уилям Блейк е повече човек

от Гъртруд Стайн.

Разбира се, това не означава,
че Уилям Блейк

реално е повече човек

или, че Гъртруд Стайн
е повече компютър.

Означава, че категорията
за човек е неустойчива.

Заради това вярвам,

че човекът не е студен, точен факт.

Той се определя по-скоро
от нашите гледни точки

и се променя с времето.

Крайното ми прозрение е,
че компютърът, малко или много,

е като огледало, което показва
идея на човек,

както я показваме.

Показваме му Емили Дикинсън

и той също ни показва Емили Дикинсън.

Показваме му Уилям Блейк

и той го отразява.

Показваме му Гъртруд Стайн

и той ни отразява Гъртруд Стайн.

Повече от всяка друга технология,

компютърът отразява всяка
човешка идея, както му я показваме.

Сигурен съм, че много от вас са чували

доста за изкуствения интелект напоследък.

Повечето, от което е за това

можем ли да го създадем.

Можем ли да създадем
интелигентен компютър?

Можем ли да създадем
креативен компютър?

А това, което питаме
отново и отново е:

"Можем ли да създадем компютър,
който да прилича на човек?"

Но, както видяхме днес,

човекът не е научен факт,

а постоянно изменяща се,
обединяваща идея,

която се променя с времето.

Така че, когато се вкопчим в мисълта

за изкуствен интелект в бъдеще,

не трябва да се питаме само

"Можем ли да го създадем?",

но трябва също да се запитаме:

"Каква човешка идея искаме
да бъде отразена към нас?"

В основата си това е философска идея,

на която не може да бъде отговорено
само със софтуер

но смятам, че изисква
екзистенциален размисъл.

Благодаря ви.

(Аплодисменти)