Мис ван дер Рое, "Сийграм Билдинг", Ню Йорк (1958)

Лудвиг Мис ван дер Рое, "Сийграм Билдинг", 375 Парк Авеню, Ню Йорк (1958) Разговарят: Д-р Матю Постъл, Д-р Стивън Зукър
Бележка: Във видеото наричам Льо Корбюзие френски архитект. Това е за краткост, защото той всъщност е роден в Швейцария и става френски гражданин през 1930г.(С.З.)

Сега съм с Матю Постъл,

който е специалист по история на архитектурата.

Намираме се на 53-та улица на Парк Авеню

и сме застанали

пред една от най-важните сгради в историята на архитектурата в Щатите -

"Сийграм Билдинг" на Лудвиг Мис ван дер Рое.

Строена е между 1956-та и 58-ма година.

Можеш ли да обобщиш набързо защо е толкова важна?

Важна е поради много причини.

Мис проектира такива сгради

още от 20-те години,

но никога не е имал възможността да построи офис сграда.

Това е първата възможност

да види своите идеи.

Много неща са се случили преждевременно.

Мис първо е развивал идеите си на хартия,

през първото десетилетие на века, а после и през 20-те, както ти каза.

Първо идва революцията в Германия,

после войната,

после краят на Голямата депресия.

Мести се в Щатите, проектира сградата на института "Армър".

И после получава тази задача -

"Сийграм Билдинг".

"Сийграм" е канадска компания.

Компания за алкохол, може би най-голямата в света по онова време.

Мисля, че им е провървяло заради сухия режим.

Да, защото те са в Канада.

Да, защото са в Канада и могат незаконно да внасят алкохол в Чикаго през езерата.

Централният им офис бил в Ню Йорк.

И как се е случило това?

Историята зад "Сийграм" е, че те решили да построят централен офис в Ню Йорк

в средата на 50-те.

Погледнали към отсрещната страна на улицата,

били впечатление от цялата известност, която "Ливър хаус" натрупала.

А тя е била първата икона на модернизма, която се е появила на Парк Авеню.

Първата сграда с окачена стъклена фасада в Манхатън.

Чарлз Локуин, един от изпълнителните директори в "Ливър",

е учил за архитект

и е напуснал "Ливър", за да открие собствена фирма.

И така Бронфман, който е начело на "Сийграм", решава да наеме Локуин.

Той наема Локуин.

А Локуин много се отдалечава от предварителните скици.

Има един голям макет на сградата, който е в офиса му,

когато дъщеря му идва да го види.

Какво общо има тя?

Тя учи архитектура и дизайн в Харвърд.

Тя казала: "Татко, това е най-грозното нещо, което съм виждала"

И какво направила тогава?

Казала:

"Татко, отиваме в Музея на модерното изкуство

и ще говориш с Артър Дрекслър, главният куратор на отдел "Архитектура".

Музеят е само на няколко пресечки,

така че разходката не е дълга.

И какво казал Дрекслър на Бронфман?

Дрекслър казал, че има три избора.

Льо Корбюзие.

- Френският архитект.

Да, но било много трудно да се работи с него.

Също и Франк Лойд Райт.

- Очевиден избор - американец.

Но той бил твърде стар.

Бил е почти на 90 години.

И предложил да се пробват с Лудвиг Мис ван дер Рое.

- И така и направили.

Какво е направил Мис тук?

Създал е една сравнително опростена форма с издължена кула, облечена в бронз.

Момент, казваш "бронз"? Скулптурите се правят от бронз.

Ето затова казвам, че не само е икона на модернизма в архитектурата на Ню Йорк,

но е и една от най-класическите сгради в града.

Това е интересно -

значи ти имаш предвид "класическа" в смисъла на класическия стил в Древна Гърция?

Това е сграда, която има патина, като една скулптура.

Не просто обичайното тъмнокафяво и черно.

Има някаква прилежност

в самия цвят, и то по много изтънчен начин.

Малко по-тъмна е от първоначалния вид,

но само си представи, че всяка година поне веднъж,

я минават с масло, за да не се окисли.

За да не стане зелена

или до каквото водят химичните реакции при бронза.

Но Мис наистина обича древногръцката архитектура.

Така че проектира сграда, която е много симетрична,

с известна дисциплина и статичност.

И ако погледнеш реда греди отпред -

те изглеждат малко като колони с канелюра.

Добре, това е наистина интересно,

защото те наистина имат такива вертикални бразди,

които приличат на канелюра, и цялата сграда е на платформа,

като древногръцки стилобат, като в Партенона.

Тук има е усещане за пропорция.

Изглежда класическо.

И е невероятно, че това може да каже въпреки височината на сградата.

Това е голяма сграда.

Гърците са работили в по-малки мащаби, римляни - малко по-големи,

но нищо като това тук.

Това е предизвикателството - как да използваш уроците на древните

при строежа на сграда от метал и стъкло.

И това не е ли абсурден проект?

Да вземеш индустриалните материали на една индустриална култура

и да се опиташ да ги свържеш със сгради на 2500 години.

Мис би казал, че не.

И защо това е основателно?

Мисля, че защото модернизмът в архитектурата винаги е търсил

някаква дисциплина,

търсил е някакъв баланс, нов или стар,

и това било едно от решенията, които е намерил.

Нека погледнем сградата - много е изчистена.

Когато я погледнем отдолу нагоре,

тя се извисява.

Думата, която ми идва на ума, е "вертикална скорост".

Като при изкачване.

Просто я следим с поглед. Как го е постигнал?

Виж вертикалните колони на прозорците, тези по рамките -

те всъщност продължават от основите чак до върха на сградата.

Като ги гледам сега, не изглеждат като обикновени колони на прозорци.

По-скоро са като греди с Н-образен профил, като ферми.

Защо е така?

Те нямат друга функция освен декоративна.

Декоративни са и премахват равнотата на повърхността.

Създават някаква текстура.

Също и малко дълбочина.

Има и малко игра на светлина.

Когато е била строена сградата, се говорело за индустриални материали, за честност,

разни такива проблеми, но това време е отминало

и осъзнали, че не е невъзможно да се инвестира малко и в декорация.

Декоративно е,

но също става въпрос за декоративен символизъм.

Защото стоманените греди са това, което държи сградата.

Но тези са с променена функция.

Не и тези греди.

Но отразяват това, което е вътре в сградата, структурата.

Да, в малък мащаб.

Предполагам, че отвътре са стоманени, а не бронзови.

Не биха били много приятни за гледане.

И така Мис използва тези греди, за да извиси погледа.

И те наистина имат декоративна функция.

Преди малко говорихме за класическия стил.

Партенонът например е бил богато украсен.

Там няма сух режим, разбира се.

Като че има някаква анатема в начина, по който мислим за Мис ван дер Рое,

за модернистичното движение, като че искаме да махнем всичко излишно като декорация.

А той, напротив, го позволява.

Това стереотипът за модернизма -

че той е без всякакви декорации.

Тук има прекрасна употреба не само на бронз по екстериора,

но и на мрамор, гранит, а също и тези красиви басейни, които отразяват светлината.

Като имаме предвид, че разполага с бюджет за квадратен метър,

тази сграда се оказва една от най-скъпите за времето си.

Защото не използва целия...

Не използва целия парцел, да, но по-скоро заради материалите.

Алуминият е по-евтин, за разлика от друго.

За съжаление повечето е мед.

Виж травертина, с който са покрити асансьорните шахти.

Знаеш ли какво намирам за интересно?

Виж асансьорните шахти - четири са.

Движат се отвъд стъклената мембрана, която затваря лобито.

Стъклото е като сапунен мехур, а те са го проболи.

Мисля, че придават истинска солидност на сградата.

Значи ето какво я поддържа зрително.

А също и препраща пак към древните римляни. - Как така?

Ами травертинът е римски травертин.

Значи има постоянни препратки към Античността.

Спомена преди малко това пространство отпред - сградата не ползва целия си парцел.

Разположена е доста дълбоко в Парк Авеню.

Възможно най-навътре, въпреки че има някои допълнения отзад.

Когато попитали Мис защо е проектирал сградата толкова навътре,

той отговорил, че искал да покаже уважението си към Tennis and Racquet Club отсреща.

Не искал да засенчва сградата в италиански "палацо" стил.

Това всъщност е една от именитите сгради в Ню Йорк.

Това е доста важно кръстовище.

Тук имаме "Ливър хаус", Tennis and Racquet Club и "Сийграм".

Мисля, че е искал да остави пространство, за да се вижда сградата му.

Изкачването на стълбите към площада

и поглеждането нагоре към сградата предполага едно възприемане на архитектурата,

което рядко се случва в Ню Йорк.

Но тук има още нещо, може би класически елемент,

но тук изглежда като място за събиране на хора,

докато сме тук, хората вървят, спират, заговарят се,

седят до басейните. Мястото е един вид социално.

Това интересувало ли е Мис?

Ако погледнеш по-критично към нещата,

той оставил минимален брой места за сядане,

по никакъв начин не окуражавал хората да стоят наоколо.

Ето това е един интересен въпрос. Това са несъвършенствата на модернизма -

неговата стерилност, студенина,

липса на човечност, човешко присъствие.

Създал ли Мис нещо, което ни позволява да го обитаваме удобно,

или нещо, което ни отчуждава в някаква степен?

Мисля, че зависи от къде си.