Джукджойнт в Мемфис

Вертис Хейс, Джубокс, 1946 г., маслени бои върху платно, 71,1 x 91,4 см,(Колекция афроамериканско изкуство на Лари Д. и Бренда А. Томпсън, Музей на изкуствата в Джорджия), видео Seeing America

Лектори: проф: Д-р Шауния Харис, куратор на колекцията за афроамериканско изкуство и изкуство на африканската диаспора на Лари Д. и Бренда А. Томпсън в Музей на изкуство в Джорджия, и д-р Стивън Зукър

(лека пиано музика)

(Др. Зукър) Ние сме в Музея на
изкуството в Джорджия

и наблюдаваме голяма картина
от Вертис Хейс.

Тя е наречена "Джубокс"

и е нарисувана през 1946г.

(Др.Харис) Интересно е да видиш
сцена от Юга,

най-вероятно извън Мемфис, Тенеси.

(Др.Зукър) Интересно е да видиш

статична картина,

тъй като Вертис Хейс се е славел най-вече

със стенописите си в Мемфис,

но също и с това, че твори в Ню Йорк

като част от WPA, най-известно
в болница "Харлем".

Нека да започнем с това какво е джубокс.

(Др.Харис) В общи линии, джубоксът е бил

почти като бар или салон,

забележителен с чудесна музика и забавление.

Било е център на много общества,

особено в афроамериканските среди.

Идват под всякакви форми,

като малко местенце в селските райони,

в по-големи градове заемат

ъгъла на жилищен блок,

и са се превърнали в централно
място за срещи.

(Др. Зукър) Изглежда сякаш

Това е централно място за срещи в картината,

но сградата е изолирана.

(Др. Харис) Факт е, че е изолирана

и е много интересно,

защото ако се замислиш за периода от време,

щеше да забележиш по-големи
градове от Мемфис

които са имали струпвания от сгради,

много хора, много коли.

И тук имаш тази още по-изолираща сцена,

където джубоксът е централна сграда

в композицията.

(Др. Зукър) Сградата почти се усеща жива.

Изкривява се, изглежда сякаш
почти се разтяга нагоре.

(Др. Харис) Можеш да почувстваш енергията

от това какво се случва вътре.

Можеш едва едва да видиш цветове,

които сякаш подскачат по
стъклата на прозорците,

но всичко е насочено към джубокса.

Ако се загледаш електрическият
стълб отреща на улицата

е наклонен към сградата на джубокса.

(Др. Зукър) Има нежна сгъвка
в линията на покрива

на джубокса,

която се отразява на жиците на стълба

и дори и на облаците.

Това е картина с внимателно
устроена композиция.

(Др. Харис) Има къща надолу по улицата,

както и пристройка.

Всички те имат тези сгъвки.

Всичко се движи.

(Др. Зукър) Този вид натурално качество

кара тази картина да се усеща
толкова човешки.

Усеща се леснодостъпна.

Това е вид картина с характер,

който се е знаел като социален реализъм.

(Др. Харис) Вертис Хейс е бил част от

по-голямо общество на художници,

които са участвали

в тази мрежа на социален
реализъм в американското изкуство,

като показват сцени на хора,
които са активни в техните общества.

Още по-ежедневни сцени

или жанрови сцени от различни общества

в Съединените щати, особено в Юга,

където е имало много интерес

в това да се показват селските райони така.

(Др. Зукър) Под жанрови сцени

имаме предвид сцени от всекидневието.

Не исторически важен момент,

за никой конкретен,

а просто нещата, които хората
правят всеки ден.

И тук виждаме много хора,

които вършат всекидневните си занимания.

(Др. Харис) Можеш да забележиш
всичко от хората,

които влизат и излизат от джубокса-

продавачът на тамале,

кучето, което седи на ръба на композицията,

мъжът с гащеризона, който е клиент

и чака своето тамале да се приготви.

Дори и мъжът с зеления костюм,

който изглежда се е насочил към джубокса.

(Др. Зукър) По-нагоре по хълма

виждаме мъж с жълти панталони,

който е изправен пред тази жена в бяло.

Още по-нагоре по хълма

можем да различим силует на друга фигура.

(Др. Харис) Тази фигура отразява

изкривения електрически стълб

и къщата заедно с линията
на покрива на джубокса.

(Др. Зукър) Имаме и мъжа с вдигнат крак

върху багажника на полицейската кола,

който говори с двама полицаи.

(Др. Харис) Не сме сигурни за разговора

на каква тема е,

нито дали се познават или има проблем.

Интересно е как полицейската кола

е функционално противоположна
на това, което се случва

на лявата страна на пътя.

(Др. Зукър) Формата, която
е също толкова мощна,

колкото е сградата на пътя.

Почти наподобява планина.

(Др. Харис) Можеш да забележиш, че пътят

води към зрителя.

Всичко се накланя надолу.

Чудиш се дали някога ще бъде асфалтирано.

(Др. Зукър) Можеш да забележиш къде

дъждът се стича по пътя
и е ерозирал почвата.

Това наистина изразява според мен

икономическото пренебрежение
към селските райони.

Това е период, когато Съединените щати

преживяват през Втората световна война,

но също така е момент,
когато Голямата депресия

е все още пресен спомен.

(Др. Харис) Не сме много сигурни

кое време през деня може да е.

Най-вероятно наближава вечерта,

защото можеш да забележиш
как артистът набляга на крушката.

Но с този оттенък, който лилавее,

се чудиш дали наближава буря,
която скоро ще настъпи.

(Др. Зукър) Но също така всичко

в тази картина изглежда като поток

който се движи, който е жив.

Нямаме перфектно правилни
ъгли в тази сграда.

Всичко в небето изглежда се променя.

Дори и пътят, макар с постепенна промяна.

Промяната на ерозията.

Едно от нещата, което мисля,
че е наистина интересно,

е вниманието към табелите,

всекидневните неща, които някой ще види.

Виждаме голяма табела за бира,

но по-близо до нас

забелязваме нещо, което може да бъде