Том Вуйек демонстрира астролаб датиращ от 13-ти век.

Вместо да демонстрира поредната нова технология, Том Вуйек се обръща назад към едно от нашите най-ранни, но и най-находчиви устройства - астролабa. С хиляди различни предназначения, от показване на часа до картографиране на нощното небе, тази вехта технология ни припомня, че и древните са били брилянтни и не изостават от днешните учени.

С прогресирането на технологията,

и с напредването й,

много от нас допускат, че този напредък

ни прави по-интелигентни,

прави ни по-умни и по-свързани със света.

И това, в което искам да ви убедя

е, че не е задължително да е така,

тъй като прогрес е просто дума за промяна,

и с промяната пeчелите нещо,

но също така губите нещо.

И за да илюстрирам реално тази идея, това, което искам да направя

е да ви покажа как технологията се е справяла

с един много прост, много обикновен всекидневен въпрос.

И въпросът е следния.

Колко е часа? Колко е часа?

Ако хвърлите един поглед на вашия iPhone е много лесно да кажете колко е часа.

Но, искам да ви попитам как щяхте да кажете колко е часа,

ако нямахте iPhone?

Как щяхте да кажете колко е часа, да речем, преди 600 години?

Как бихте го направили?

Е, начинът е с използването на това устройство,

наречено астролаб.

Така, астролабът е относително непознат в днешния свят.

Но по онова време, през 13-ти век

е било приспособлението на деня.

Било е първият в света популярен компютър.

Това е било устройство, което дефакто е модел на небето.

Така, различните части на астролабът, в този конкретен модел,

мрежата изобразява позициите на звездите.

Плочата изобразява координатна система.

А матерът има различни скали и свързва останалите части.

Ако бяхте образовано дете

щяхте да знаете не само как да използвате астролабът,

щяхте да знаете как да направите астролаб.

Знаем това, защото първият трактат върху астролаба,

първото техническо ръководство на английски

е било написано от Джефри Чосър.

Да, този Джефри Чосър, през 1391,

за малкия Луис, неговия 11 годишен син.

И в тази книга малкият Луис ще знае за голямата идея.

Централната идея, която кара този компютър да работи

е това нещо, наречено стереографично проектиране.

Накратко, концепцията е,

да представите триизмерното изображение

на нощното небе, което ни заобикаля

върху плоска, преносима, двуизмерна повърхнина.

Идеята всъщност е относително проста.

Представете си, че Земята е центъра на вселената,

и е заобиколена от небето, проектирано върху сфера.

Всяка точка от повърхността на сферата

е изобразена през долния полюс

върху плоска повърхност, където след това е записана.

И така Северната звезда съответства на центъра на устройството.

Еклиптиката, която е пътят на слънцето, луната и планетите

съответства на началния кръг.

Ярките звезди съответстват на малките отбелязки по мрежата.

А височината съответства на системата на плочата.

Сега, гениалноста на астролабът е не просто в проекцията.

Истински гениалното е факта, че той свързва две координатни системи,

така, че те да пасват перфектно.

Има я позицията на слънцето, луната и планетите на подвижната мрежа.

И тяхното местонахождение в небето

както се вижда от определена ширина на задната плоча. Окей?

Е, как бихте използвали това устройство?

Нека първо да затвърдим.

Това е астролаб. Впечетляващо, нали?

И така, този астролаб ни е даден назаем

от Оксфордското училище за -- Историческия музей.

Може да видите различните компоненти.

Това е матерът, скалите на гърба.

Това е мрежата. Добре. Виждате го, нали?

Това е подвижната част от небето.

И отзад може да видите

мрежов модел.

И този мрежов модел съответства на локалните координати на небето.

Това е измерващо устройство, линия. А на гърба

има някои други устройства, измерващи инструменти

и скали, за да може да се правят изчисления. Окей?

Знаете ли, винаги съм искал един такъв.

За моята дисертация всъщност си направих един от хартия.

А този, това е репродукция

на устройство от 15-ти век.

И струва горе-долу колкото три лаптопа Macbook Pro.

Но истински би струвал колкото моята къща,

и къщата до нея, всъщност всички къщи в квартала,

от двете страни на улицата,

може би ако прибавим и едно училище, и някоя -- например църква.

Просто са невероятно скъпи.

Но нека ви покажа как работи това устройство.

Нека отидем на стъпка първа.

Първото нещо, което правите е да си изберете звезда

от нощното небе, ако искате да кажете колко е часа през нощта.

И така, довечера, ако е ясно ще може да видите летният триъгълник.

И има ярка звезда наречена Денеб. И така нека изберем Денеб.

Второ, мерите височината на Денеб.

Така, стъпка втора, държа устройството изправено

и виждам височината тук,

така сега мога да я видя ясно.

После измервам височината.

Така, резултата е около 26 градуса. Не можете да го видите от там.

Стъпка три е идентифициране на звездата от предната страна на устройството.

Денеб е там. Мога да кажа.

Стъпка четири - премествам мрежата,

премествам небето, така че височината на звездата

съответства на скалата на гърба.

Окей, когато това се случи

всичко се подрежда.

Тук имам модел на небето

отговарящ на истинското небе. Добре?

Така това е, един вид,

да държа модел на вселената в ръцете си.

Накрая, вземам линия,

и премествам линията на скалата за дата,

което впоследствие ми дава времето тук.

Правилно. Така се използва това устройство.

(Смях)

Знам какво си мислите.

Твърде много работа, нали? Един тон работа само за да кажем колко е часа.

Като просто хвърляте един поглед на вашия iPod, за да видите колко е часа.

Но има разлика между двете, защото с вашия iPod

може да кажете -- или вашия iPhone, може да кажете точно

колко е часа, прецизно.

Начинът, по който малкият Луис би казал времето

е чрез картина на небето.

Той ще знае къде нещата пасват в небето.

Ще знае не само колко е часа,

но и къде ще изгрее слънцето

и как ще се придвижи през небето.

Ще знае в колко часа слънцето ще изгрее и в колко ще залезе.

И ще знае това по същество, за всеки небесен обект

в небесата.

И така, в компютърната графика

и в компютърният дизайн на потребителски интерфейс

има термин наречен 'позволени действия'

И така, позволените действия са качествата на един обект,

които ни позволяват да извършваме манипулации с него.

И това, което астролабът прави, е да ни позволи,

да ни разреши да се свържем с нощното небе,

да погледнем в нощното небе и да сме много по --

да видим видимото и невидимото в едно.

И така, това е само едно предназначение, което е невероятно.

Може би има общо 350, 400 предназначения.

Всъщност има текст, който съдържа над хиляда предназначения

на този първи компютър.

На гърба има скали и мерки

за сухопътна навигация.

Можете да изследвате с него. Багдад е бил изследван с него.

Може да бъде използван за изчисляване на различни видове математически уравнения.

И това би отнело пълен университетски курс за да го илюстрираме.

Астролабите имат невероятна история.

Те са на над 2000 години.

Концепцията за стереографична проекция

произхожда от 330-та година пр.н.е.

И астролабите идват в много различни

размери, модели и форми.

Има портативни. Има такива с големи размери.

И мисля, че общото за всички астролаби,

е че те са прекрасни произведения на изкуството.

Носят качествата на майсторлък и прецизност,

които са просто изумителни и забележителни.

Астролабите, като всяка технология еволират с времето.

И така, първите мрежи нарисувани на астролабите, например, са били много прости и примитивни.

А развитите мрежи са станали културни символи.

Това е един от Оксфорд.

И аз намирам този наистина изключителен, поради модела на мрежата,

тя е напълно симетрична

и акуратно изобразява напълно асиметрично или случайно небе.

Не е ли готино? Просто е невероятно.

И така, дали малкият Луис ще има астролаб?

Може би няма да е направен от месинг. Би имал такъв, направен от дърво

или хартия. И в по-голямата си част тези първи компютри

са били портативни устройства,

които можете да държите в задния си джоб.

И така, за какво ни вдъхновява астролабът?

Е, мисля, че първото нещо е,

че ни напомня колко находчиви са хората,

нашите предшественици, години назад.

Това е невероятно устройство.

Всяка технология напредва.

Всяка технология се транформира и придвижва от другите.

И това, което получаваме от една нова технология, е, разбира се,

прецизност и акуратност.

Но това, което губим, мисля, е

точно - осезаемо усещане

за небето, усещане за контекст.

Познанието за небето, познанието за вашото взаимоотношение с небето,

това е основата на истинският отговор

да знаеш времето.

И така, това, мисля, е че астролабите са просто забележителни устройства.

И така, какво можете да научите от тези устройства?

Основно, че има изкусни знания,

които можем да свържем със света.

И астролабите ни връщат към това едва доловимо усещане

на взаимосвъразност между всички неща,

и как ние се свързваме със света.

Благодаря ви много.

(Аплодисменти)