Stop Running | Teaching by Thich Nhat Hanh

Практиката на спиране е

много ключова

в будистката традиция.

Има моменти, в които

не правим нищо.

Просто седим.

Но тялото ни

не е спряло.

В тялото ни има напрежение.

Там

има вид енергия, която

не ви дава мира,

не дава мира и на тялото ви.

Тялото ви има нужда да върши нещо,

да бъде активно,

да тича, да върши нещо.

Тялото ви няма капацитет

да си почива, да спре,

затова спирането

не означава просто спиране

на ума,

но и спиране в тялото.

Тъй като тялото има навика

да бяга,

от присъствие в настоящето.

И има чувство

на неспокойствие

в тялото.

Тялото и умът,

те взаимосъществуват.

Тялото съдържа в себе си ума,

и умът съдържа тялото.

Те се съдържат

едно - друго

затова, помагайки на тялото да спре

вие можете да

помогнете и на ума също да спре.

И помагайки на ума да спре,

вие помагате на тялото да спре.

Практикувате с тялото и ума едновременно,

не само с ума.

Затова медитациите включват

тялото.

Вие не просто

медитирате с ума си.

Медитирате и с тялото си.

Затова е добре

да практикуваме "Аз пристигнах, аз съм у дома".

Аз не искам да бягам повече.

И така се наслаждавате на правене на нищо.

Просто чувството, че сте у дома

и наистина искате да си починете.

И ви харесва да слушате "музиката"

от вашите вдишвания и издишвания.

Сърцето ви свири музика.

Дробовете ви свирят музика.

Просто се настройвате към

този тип музика.

И каквито и чувства и емоции

да се надигат, вие позволявате

на тази музика от дишането

да ги обгърне.

Будисткият термин

за спиране

е Шамата.

Не търсите нищо

изобщо.

Напълно сте отпуснати

в настоящия момент

и това е смисълът на Шамата.

Звучи лесно,

но изисква упражняване.

Имаме нужда от силна воля,

както и от голямо желание,

за да може да сме в състояние да спрем,

защото навикът за бягане

е много силен в нас,

в нашите тяло и ум.

И навикът за бягане,

енергията на този навик

може да е пренесен от

нашите родители.

Нашите родители може би

са бягали през целия си живот.

А те може да са го наследили

от нашите баби и дядовци.

Но сега ние имаме шанса

да се натъкнем на Буда Дхарма.

И Буда е казал - Спри, дете мое.

И тогава имате шанса

да трансформирате тази енергия на навика.

"Аз пристигнах.

Аз съм у дома."

Това значи, че

няма нужда да бягам повече.

Това, което търся е

тук и сега.

Затова имаме нужда от осъзнаването,

за да може да спрем истински.

Това е Випассана.

Випассана е практиката

на дълбоко вглеждане,

за да получим осъзнаване.

Шамата и Випасана за двете крила на птицата.

Вие сте вече това, което

искате да бъдете,

а именно - Буда.

Чувствате, че вече

няма нужда да бягате.

Затова осъзнаването ви позволява

да спрете истински.

Без осъзнаването,

независимо колко сте упорити,

не може да спрете.

Затова Шамата не е възможна

без Випассана.

И Випассана не е възможна

без Шамата.

Представете си птица, която

лети само с едно крило.

Би било много трудно.

Може да имате някакво

нараняване по тялото.

Може да имаме рак.

Може да имаме душевна рана,

в съзнанието ни.

Може д аимаме отчаяние,

много несправедливост,

много гняв.

Усещате се дълбоко ранени,

искате да се излекувате.

Излекуването е възможно

като практикуваме спиране.

Ако не знаете как да спрете бягането,

излекуването не може

да се случи.

Затова

целта на

Шамата е

да ви поможне да се излекувате.

Когато вдишвате, вие

дишате по такъв начин,

който прави излекуването възможно.

Защото вдишването ви

не е битка,

не е акт на борба.

Вашето вдишване

е израз на "пристигането"

"Аз пристигнах.

Няма нужда

да бягам."

И ако вдишването ви е такова

има силата да лекува.

Възможно е да живеем

всеки момент от ежедневието си,

така че всеки момент

се превръща в лекуващ момент.

Когато направите крачка

уверете се, че тази крачка има

силата да лекува, да отпуска.

Когато вдишвате,

уверете се, че вдишването ви

има силата на спиране,

на лекуване.

И това е гласът на Буда

директно към вас и от вас самите.