Джоузеф Най за глобалните промени във властта

Историкът и дипломат Джоузеф Най ни показва голямата картина на промените във властта между Китай и САЩ, и последиците в световен мащаб, когато икономическа, политическа и мека сила се променят и движат по целия свят.

Ще ви говоря

за властта в този 21-ви век.

И общо взето, това, което бих искал да ви кажа

е, че властта се променя,

и има два вида промени,

които искам да обсъдим.

Първата е прехода на власт,

което е смяната на властта между държавите.

И най-простия пример на това е,

че се променя от Запад на Изток.

Другата е разпръскването на властта,

начина, по който властта се придвижва

от всички държави, Запада или Изтока,

към недържавни действащи лица.

Тези две неща

са огромните промени във властта

в нашия век.

И аз искам да ви разкажа за всяко нещо поотделно,

и след това как те си взаимодействат

и защо, в крайна сметка, може да има добра новина.

Когато говорим за преход във властта,

ние често говорим за възхода на Азия.

Това наистина трябва да се нарича

възстановяване, или завръщане, на Азия.

Ако погледнем света

през 1800 година,

ще видим, че повече от половината от хората на света

са живели в Азия,

и те са произвеждали повече от половината от световната продукция.

Сега да се прехвърлим до 1900 година:

половината от хората в света -- повече от половината -- все още живеят в Азия,

но те произвеждат

само една пета от продукцията в света.

Какво се случило? Индустриалната революция,

което означавало, че изведнъж,

Европа и Америка

станали доминиращия център на света.

Това, което ще видим през 21 век

е, че Азия постепенно ще се върне

с повече от половината от населението на света,

и повече от половината от продукцията на света.

Това е важно, и това е една важна промяна.

Но нека да ви разкажа малко повече

за другата промяна, която споменах,

което е разпръскването на властта.

За да разберете разпръскването на властта,

си мислете за следното:

изчислителните и комуникационните разходи

паднаха хилядократно

между 1970 година

и началото на този век.

Сега, това е едно голямо, абстрактно число,

но нека да го направим по-реално,

ако цената на автомобилите

беше паднала толкова бързо,

колкото цената на изчислителната мощ,

щяхте да можете днес да си купите кола

за пет долара.

Сега, когато цената на всяка технология

спадне толкова значително,

бариерите за влизане в пазара отпадат;

всеки може да влезе в играта.

Например през 1970 година,

ако искахте да общувате

от Оксфорд до Йоханесбург,

до Ню Делхи,

до Бразилия

и навсякъде едновременно,

можехте да го направите,

технологията съществуваше.

Но за да можехте да го направите,

трябваше да бъдете много богати --

правителство, международна корпорация,

може би католическата църква --

но трябваше да бъдете доста богати.

Сега, всеки има тази възможност,

която преди беше ограничена от цената

само за няколко лица,

ако те могат да си позволят достъп до интернет кафене --

последният път, когато проверявах, беше нещо като половин паунд на час,

и ако имате Скайп, това е безплатно.

Така че възможности,

които преди бяха ограничени,

са сега достъпни за всекиго.

И това не означава,

че епохата на държавата е приключила.

Държавата все още има значение.

Но сцената е пренаселена.

Държавите не са сами. Има твърде много действащи лица.

Някои от тях са добри.

Оксфам

е страхотно неправителствено действащо лице.

Някои от тях са лоши.

"Ал Кайда" е друго неправителствено действащо лице.

Но помислете си как това влияе

на начина ни на мислене в традиционни термини и понятия.

Ние си мислим по отношение на войни

и на междудържавни войни.

И може да си мислите за 1941 година,

когато правителството на Япония

атакува САЩ в Пърл Харбър.

Струва си да се отбележи,

че неправителствен участник,

който атакува Съединените щати през 2001 година,

уби повече американци,

отколкото правителството на Япония стори през 1941 година.

Може да си мислите за това,

като приватизация на войната.

Така че ние виждаме голяма промяна,

по отношение на разпръскването на властта.

Сега проблемът е,

че ние не си мислим за нея по много новаторски начини.

Така, нека се спра за момент

и запитам: какво е сила (власт)?

Властта е просто способността

да се повлияе на другите

да доставят резултатите, които искате.

И това може да се постигне по три начина.

Може да го правите със заплахи,

с принуждаване -- тояги,

може да го правите с плащания --

моркови,

или можете да го направите като накарате другите

да искат това, което искате.

И тази способност да принуждавате другите да искат това, което искате,

да получават резултатите, които искате,

без принуждаване или плащане,

е това, което наричам мека сила.

И тази мека сила е доста пренебрегвана

и често неразбирана.

И все пак е изключително важна.

Наистина, ако можете да се научите

да използвате повече мека сила,

можете да си спестите много

от моркови и тояги.

Традиционно, начина по който хората си мислеха за силата

беше преди всичко от гледна точка на военната мощ.

Например, великият оксфордски историк,

който е преподавал тук, в този университет, А.Д.П. Тейлър,

определя велика сила

като страна, способна да надделее по време на война.

Но ние се нуждаем от ново определение,

ако искаме да разберем властта през 21-ви век.

Не става дума само за надделяване по време на война,

въпреки че войните все още съществуват.

Не става дума за това, чия армия ще победи;

става дума също за това, чия история печели.

И ние трябва да мислим много повече по отношение на описанията,

и чий разказ ще бъде ефективен.

Сега нека да се върна

на въпроса

за прехода на властта

между държавите,

и какво се случва там.

Разказите, които използваме сега

се превръщат във възхода и падението

на великите сили.

И сегашната история е постоянно

за възхода на Китай

и за упадъка на Съединените щати.

Наистина, с финансовата криза през 2008 година,

много хора казаха, че това е

началото на края на американската власт.

Тектоничните плочи

на световната политика се разместваха.

И президентът Медведев на Русия, например,

каза през 2008 година,

че това беше началото на края

на силата на Съединените щати.

Но в действителност,

тази метафора за упадък

е често много подвеждаща.

Ако се вгледате в историята, в съвременната история,

ще видите, че цикли на вяра

в американския упадък

идват и си отиват на всеки 10 или 15 години.

През 1958 година,

след като Съветският Съюз изстреля Спутник,

се твърдеше, че "Това е краят на Америка".

През 1973 година, с петролното ембарго

и краят на златното покритие,

това беше краят на Америка.

През 1980 година,

когато Америка премина през преход в периода на Рейгън,

от производствения икономически пояс на Средния Запад

до икономиката в Силиконовата долина в Калифорния,

това беше краят на Америка.

Но в действителност това, което видяхме

е, че нищо от това не беше вярно.

Вярно е, че хората бяха прекалено ентусиазирани

в началото на 21-и век,

смятайки, че Америка може да направи всичко,

което ни доведе до някои катастрофални

външнополитически авантюри,

и сега сме отново в упадък.

Поуката от тази история

е, че всички тези разкази за възход и падение и упадък,

ни казват много повече за психологията,

отколкото за реалността.

Ако се опитаме да се съсредоточим върху реалността,

тогава трябва да се съсредоточи върху

това, което наистина се случва

по отношение на Китай и Съединените щати.

Голдман Сакс прогнозират,

че Китай, китайската икономика,

ще надминат тази на САЩ

до 2027 година.

Така че ни остават, колко,

още около 17 години,

преди китайската да стане по-голяма.

Сега, някой ден,

с 1,3 милиарда души ставащи по-богати,

те ще бъдат по-големи от Съединените Щати.

Но трябва да бъдете много внимателни с такива прогнози,

като прогнозите на Голдман Сакс,

все едно, те ви дават точна картина

за прехода на властта през този век.

Позволете ми да отбележа три причини, защо това е твърде опростено.

На първо място, това е линейна прогноза.

Знаете ли, навсякъде се казва,

тук е темпът на растеж на Китай, тук е темпът на растеж на САЩ,

оттук почва -- права линия.

Историята не е линейна.

Често има сътресения по пътя, катастрофи по пътя.

Второто нещо е,

че китайската икономика

ще надмине икономиката на САЩ през, да речем, 2030 година,

което е вероятно,

това ще бъде мерило за общия икономически размер,

но не и за доходите на глава от населението --

няма да ви каже за състава на икономиката.

Китай все още има големи области

на изостаналост.

И доходът на глава от населението е по-добра мярка

за сложността на икономиката.

И, че китайците няма да се изравнят или да надминат американците

до някой по-далечен момент,

след 2050 година, през този век.

Другата точка, която си струва да се отбележи

е колко едностранна

е тази прогноза.

Знаете ли, разглежда икономическата сила,

измерена чрез БВП.

Не ви казва много за военната сила,

не ви казва много за меката сила.

Всичко е едностранно.

И също така, когато си мислим за възхода на Азия,

или завръщането на Азия,

както го нарекох малко по-рано,

си струва да припомним, че Азия не е едно нещо.

Ако седите в Япония,

или в Ню Делхи,

или в Ханой,

вашето гледище за възхода на Китай

е малко по-различно, отколкото ако седите в Пекин.

Наистина, едно от предимствата,

което американците имат,

като сила в Азия е,

че всички тези страни

искат американска застрахователна полица

срещу възхода на Китай.

Това е все едно, Мексико и Канада

да са враждебно настроени съседи на САЩ,

каквито те не са.

Така че тези прости прогнози,

от типа на Голдман Сакс,

не ни казват това, което искаме да знаем,

за прехода на властта.

Но вие можете да се запитате, и какво от това, във всеки случай?

Защо това е от значение? На кого му пука?

Дали това е просто игра,

която дипломатите и учените играят?

Отговорът е, че това е от доста голямо значение.

Защото, ако вярвате в упадъка,

и ако получавате погрешни отговори за това,

за фактите, а не за митовете,

може да наложите политики, които да са много опасни.

Нека ви дам един пример от историята.

Пелопонеската война

била големият конфликт,

в който гръцката полисна система

се саморазпаднала,

две и половина хилядолетия назад.

Какво е причинило това?

Тукидид, големият историк на Пелопонеската война,

казва, че това било нарастването на силата на Атина,

и страха, който това породило в Спарта.

Забележете двете страни на това обяснение.

Много хора твърдят,

че 21-ви век

ще повтори 20-ти век,

през който Първата световна война,

големия пожар,

в който европейската държавна система

се саморазпадна,

и разруши централното си място в света,

което беше причинено от

нарастването на силата на Германия,

и страхът, който създаде във Великобритания.

Така че има хора, които ни казват,

че това ще бъде възпроизведено днес,

че това, което ще видим,

ще бъде същото нещо и през този век.

Не, мисля, че това е погрешно.

Това е лош спомен от историята.

Едно нещо е сигурно, че Германия надмина Великобритания

в индустриално отношение през 1900 година.

И както казах по-рано,

Китай не е надминал САЩ.

Но също така, ако вярвате на това нещо,

а то създава чувство на страх,

това води до свръхреакции.

И най-голямата опасност, която съществува

в управлението на този преход на власт,

на прехода към Изтока, е страха.

Ако перифразираме Франклин Рузвелт

от различен контекст,

най-голямото нещо, от което трябва да се страхуваме, е самият страх.

Ние не трябва да се страхуваме от възхода на Китай,

или завръщането на Азия.

И ако имаме политики,

в които да разглеждаме това,

от тази голяма историческа гледна точка,

ще бъдем в състояние

да управляваме този процес.

Позволете ми да кажа няколко думи сега

за разпределението на властта,

и как това е свързано с разпространението на властта,

и след това да свържа тези два типа заедно.

Ако попитате как властта е разпределена в света днес,

тя е разпределена подобно

на триизмерна игра на шах.

Най-горната дъска:

военна сила между страните.

Съединените щати са единствената суперсила,

и това вероятно ще остане така

през следващите две или три десетилетия.

Китай няма да замени САЩ в тази военна дъска.

Средната дъска в тази триизмерна игра на шах:

икономическа власт между страните.

Властта е многополюсна.

Има баланс.

САЩ, Европа,

Китай, Япония

могат да се балансират взаимно.

Най-долната дъска в този триизмерен шах,

дъската на транснационалните отношения,

нещата, които пресичат границите извън контрола на правителствата,

неща като изменението на климата, търговията с наркотици,

парични потоци,

пандемиите,

всички тези неща, които пресичат границите,

извън контрола на правителствата,

там никой не е на власт.

Няма смисъл да наричаме този модел еднополюсен,

или многополюсен.

Властта е хаотично разпределена.

И единственият начин, по който можем да разрешим тези проблеми --

и това е мястото, където са много от най-големите предизвикателства,

които идват през този век --

е чрез сътрудничество,

чрез съвместна работа,

което означава, че меката сила става все по-важна,

способността да организираме мрежи,

които да се справят с тези проблеми,

и да бъдем в състояние да организираме сътрудничество.

Друг начин, по който да представим това е,

че като си мислим за властта в 21-ви век,

ние искаме да избягаме от идеята,

че властта винаги дава неутрален резултат --

моята печалба е твоя загуба и обратно.

Властта може да бъде и с положителен резултат,

където вашата печалба може да бъде моя печалба.

Ако Китай разработи по-голяма енергийна сигурност

и по-голям капацитет,

за да се справи с проблемите си за въглеродните емисии,

това ще е добре за нас,

както ще бъде добре и за Китай,

както ще бъде добре и за всички останали.

Така че овластяването на Китай,

за да се справи със собствените си проблеми на въглероди емисии,

е добро за всички,

и не е с неутрален резултат, аз печеля, ти губиш.

Това е нещо, при което всички ние можем да спечелим.

Така че, когато си мислим за власт

през този век,

искам да се отдалечим от тази гледна точка,

която е, че всичко, което печеля ти губиш.

Сега, не искам да съм прекален опитмист за това.

Войните продължават. Властта се задържа.

Военната сила е важна.

Поддържането на баланса е важно.

Всичко това все още продължава.

Твърдата сила съществува,

и тя ще остане.

Но ако не се научите как да смесвате

твърда сила с мека сила,

в стратегии, които наричам интелигентна сила,

няма да можете да се справите с тези нови видове проблеми,

пред които сме изправени.

Така че основният въпрос, над който трябва да мислим,

когато разглеждаме това, е как да работим заедно,

за производството на глобални обществени блага,

неща, от които всеки от нас може да се възползва?

Как да определим националните си интереси,

така че това да не е само нулева сума,

но положителна сума.

В този смисъл, ако определим нашите интереси,

например, за САЩ

по начина, по който Великобритания определи своите интереси през 19 век,

поддържайки отворена система на търговия,

поддържайки валутна стабилност, запазвайки свободата в моретата --

тези неща бяха добри за Великобритания,

те бяха добри и за другите.

И през 21 век трябва да намерим аналог на това.

Как да произвеждаме глобални обществени продукти,

които да са добри за нас,

но добри и за всички останали, в същото време?

И това ще бъде доброто новинарско измерение,

за това, какво трябва да си мислим,

като си мислим за властта в 21-ви век.

Има начини, по които да се определят нашите интереси,

така че докато се предпазваме с твърда сила,

можем да се организираме с други хора в мрежи,

за да произвеждаме, не само обществени продукти,

но и начини, по които да увеличим нашата мека сила.

Така, ако човек се вгледа в изявленията,

които са направени за това,

аз бях впечатлен, когато Хилъри Клинтън

описваше външната политика

на администрацията на Обама.

Тя каза, че външната политика на администрацията на Обама

ще бъде интелигентна сила,

както тя се изрази, "като се използват всички инструменти

в нашата външно-политическа кутия с инструменти."

И ако възнамеряваме да се справим

с тези две големи промени във властта, които описах,

промяната във властта, представяна от прехода между страните,

промяната във властта, представяна

от разпръскването на властта извън всички държави,

ние ще трябва да разработим ново определение за сила,

в което комбинираме твърда и мека сила

в стратегии на интелигентна сила.

И това е добрата новина, която имам. Ние можем да направим това.

Благодаря ви много.

(Ръкопляскания)