Приложение, което прави събирането на боклуци забавно

Нашата Земя е доста голяма, за да я поддържаме чиста. С Litterati – приложение за потребители, с което се откриват, събират и обозначават с географски маркер боклуците по целия свят – представителят на TED Джеф Кършнър създава общност, която почиства планетата на принципа на краудсорсинга. Проследявайки отпадъците в над 100 държави, Кършнър се надява да използва събраните от него данни, за да работи с производителите и организациите за премахване на боклуците преди да се озовали на земята.

Тази история започва с ей тези двамата...

децата ми.

Скитахме се из гората на Оукланд,

когато дъщеря ми видя пластмасова кутия
за котешки изпражнения в поточе.

Погледна ме и каза:

"Татко?

Този боклук не трябва да е там."

Думите ѝ ми припомниха лагер през лятото.

В деня за посещения,

точно преди да пуснат тълпите от
нетърпеливи родители през портите,

ръководителят на лагера ни нареди:

"Бързо! Всеки да направи оборка
на пет боклука."

Така няколкостотин деца
събраха по пет боклука

и за нула време
лагерът беше много по-чист.

Помислих си,

защо не приложим този модел на почистване
чрез краудсорсинг в световен план?

Проектът Litterati бе вдъхновен
от тази случка.

Идеята е да създадем свят без боклук.

Нека ви покажа как започна всичко.

Направих снимка на цигара чрез Instagram.

След това направих още една снимка...

и още една...

и още една.

И забелязах две неща:

първо, боклукът се превърна в артистична
и достъпна творба;

и второ,

след само няколко дни
имах 50 снимки в телефона,

като бях събрал всеки боклук.

Осъзнах, че правя архив

на положителното въздействие,
което имах върху планетата.

50 боклука по-малко, които ще видите,

върху които ще стъпите или

с които ще се храни някоя птица.

Затова споделих с другите какво правя

и те започнаха да участват.

Един ден

се появи тази снимка от Китай.

В този миг осъзнах,

че Litterati е много повече
от красиви снимки;

превръщахме се в общност,
която събираше данни.

Всяка снимка разказва история.

Разказва ни кой какво е събрал,

географският маркер показва къде,

а времевият индикатор – кога.

Затова създадох карта на Google

и започнах да нанасям точките,
в които се събираха боклуците.

Чрез този процес
общността ни се разрастна,

данните също.

Двете ми деца ходят на училище
точно в центъра на тази карта.

Боклуците:

те се сливат с фона на живота ни.

Но какво ще стане,
ако минат на преден план?

Какво ще стане, ако знаем
точно какво има на улиците,

тротоарите

и училищните ни дворове?

Как можем да използваме тези данни,
за да променим света?

Нека ви покажа.

Първо, в градовете.

Управата на Сан Франциско искаше да
установи процента на цигарите от боклука.

Защо?

За да въведе данък.

Затова изпратиха хора по улиците

с моливи и папки,

които събираха информация из града.

Това доведе до данък от 20 цента
върху продажбата на цигари.

Големите тютюнопроизводители

осъдиха градската управа

с твърдението, че събирането на информация
с моливи и папки

не е нито точно, нито доказуемо.

От градската управа ме попитаха
дали технологиите ни могат да помогнат.

Не съм сигурен дали разбираха,

че технологиите ни бяха
моят профил в Instagram...

(Смях)

Но отговорих: "Да, можем."

(Смях)

"И можем да кажем
и дали е Parliament или Pall Mall.

Освен това всяка снимка е с географски
маркер и времеви индикатор,

служейки като доказателство."

Четири дни и 5000 боклука по-късно

данните ни бяха използвани в съда не само
да защитят, но и да удвоят данъка,

генерирайки годишни приходи
в размер на четири милиона долара

за почистването на Сан Франциско.

В рамките на този процес
научих две неща:

първо, Instagram не е
подходящият инструмент –

(Смях)

затова създадохме приложение.

И второ, ако се замислите,

всеки град има уникален
отпечатък на отпадъците си

и този отпечатък показва
както източника на проблема,

така и пътя за решаването му.

Ако можете да създадете
източник на приходи,

установявайки само процента на цигарите,

какво ще кажете за кафените чаши,

кутийките от газирани напитки

или пласмасовите бутилки?

Ако знаете отпечатъка
на Сан Франциско, тогава какво ще кажете

за Оукланд или Амстердам

или някъде много по-близо до дома ви?

А какво ще кажете за марките?

Как биха ползвали данните,

за да балансират екологичните
и финансовите си интереси?

В центъра на Оукланд
има заринат от боклуци квартал.

Общността на Litterati се обедини
и събра 1500 боклука.

И ето какво научихме:

повечето от боклуците бяха
на популярна верига за тако сандвичи.

Повечето боклуци от тази верига
бяха пликчетата с лют сос,

като по-голямата част от тях
дори не бяха използвани.

Проблемът и пътят на решението –

може би веригата трябва да дава
лют сос само ако поиска клиентът,

или да постави диспенсери на сос

или да измисли по-екологични опаковки.

Как дадена компания приема
определена екологична заплаха,

превръща я в икономически двигател

и се превръща в герой в бранша?

Ако наистина искаме да направим промяна,

най-добре е да започнем от децата си.

Група петоколасници събраха 1247 боклука

само в училищния двор.

И откриха, че най-разпростреният боклук

са опаковките от сламките
от училищния стол.

Затова децата отидоха при директора
и попитаха:

"Защо продължаваме да купуваме сламки?"

И спряха да купуват.

Научиха, че всеки един от тях
може да направи промяна,

но заедно оказваха въздействие.

Няма значение дали си ученик
или учен,

дали живееш в Хонолулу или Ханой,

тази общност е за всички.

Всичко започна с две деца
в гора в Северна Калифорния,

а днес се разпространява по целия свят.

И знаете ли как го постигаме?

Боклук по боклук.

Благодаря ви.

(Аплодисменти)