Три въпроса да зададеш на себе си за всичко, което правиш

Как отговаряш на всичките ти провали е това, което определя характера ти. Стейси Абръмс е първата чернокожа жена в историята на Америка, която бе номинирана от голяма партия за губернатор - тя загуби горещо оспорваните избори, но както казва: единственият начин е да продължиш напред. В един обвързващ разговор, тя споделя уроците, които е научила от нейната кампания за губернатор на Джорджия, препоръки за това как да промениш света - и няколко насоки за следващите ѝ стъпки. "Бъди агресивен в своята амбиция", казва Абръмс.

Когато бях в училище на 17 -

завършила съм в Декейтур, Джорджия,

като отличник на випуска.

Бях горда от себе си.

Идвах от общество с ниски доходи,
пораснах в Мисисипи,

Преместихме се в Джорджия,

за да може родителите ми да си продължат
образованието си като министри
на Обединените методисти

Ние бяхме бедни, но те не мислеха,
че сме достатъчно бедни,

затова те бяха за перманентна бедност.

(Смях)

И така, докато те учеха в Емори,

аз учех в Авондейл и бях отличничката на випуска.

Едно от най-забавните неща
да бъдеш отличник в Джорджия е,

че се срещаш с губернатора на Джорджия.

Бях доста заинтересована да го срещна.

Беше готино.

Бях заинтригувана,
че той живееше в имение,

защото бях гледала много "Главна Болница"

и "Династията" като малка.

(Смях)

И станах сутринта,
готова да посетя губернатора.

Майка ми и баща ми,
които също бяха поканени, станаха

и излязохме.

Но ние не се качихме в колата ни

И на юг, колата е жизнено важна.

Нямаме много обществен транспорт
и затова няма много опции.

Но ако си късметлия да живееш в общност,

където нямаш кола,

единственият вариант е публичен транспорт.

И това трябваше да вземем ние.

Качихме се на автобуса.

Взехме автобус от Декейтър до Бъкхед,

където се простираше имението на губернатора
на тази удивителна земя,

с тези дълги черни порти,
които обгръщаха цялото имение.

Стигнахме до дома му,

ние дръпнахме лоста,
който предупреждаваше за нашето слизане,

слязохме от автобуса,

майка ми, баща ми и аз пресякохме улицата.

Ходихме до пътя, защото колите пристигаха,

коли, каращи ученици от целия щат.

Така, ние ходихме отстрани.

Придвижвахме се един до друг,

като родителите ми ме бяха обградили,
за да не ме блъсне кола,

която кара друг отличник,

ние достигнахме до охраняваната порта.

Когато се доближихме, пазачът излезе.

Погледна мен и родителите ми

и каза: "Вие не принадлежите тук,
това е частно събитие."

Баща ми отвърна: "Не, това е дъщеря ми Стейси,
тя е една от отличниците".

Но пазачът не погледна списъка в ръцете му.

Не попита майка ми за поканата,

която беше на дъното на обемистото ѝ портмоне.

Вместо това, той погледна през нас към автoбуса,

защото смяташе,
че автобусът му напомня кой трябва да е тук.

И това, че бяхме прекалено бедни
за собствена кола

това беше история, която той сам разбра.

И може би е видял нещо
в цвета на кожата ми,

или нещо в облеклото ми.

Не знам какво е минало през ума му.

Но заключението му беше
да ме погледне отново,

с презрение и каза:

"Обясних ви, това е частно събитие,
не принадлежите тук."

Родителите ми учеха, за да станат министри
на Обединените Методисти,

но те не бяха пастори все още.

(Смях)

Те продължиха да ангажират този джентълмен

в една много груба дискусия,
касаеща неговите умения за взимане на решения.

(Смях)

Баща ми май спомена,

че той завинаги ще бъде
в много огнено място,

ако не намери името ми в списъка.

И накрая човекът реши да провери

намери името ми и ни пусна.

Но не помня да съм срещала губернатора на Джорджия.

Нито се сещам да съм виждала
другите отличници

от 180 училища,

Единственият спомен,
който имам, от този ден

беше този мъж,
който седеше пред най-силното място в Джорджия,

и ме гледаше и ми казваше,
че не принадлежа тук.

И реших, след 20 години,

аз да съм човекът,
който ще отвори тези порти.

(Овации)

(Аплодисменти)

За съжаление,
може да сте прочели края на историята.

Не се получи точно по този начин.

И сега трябва да разбера как да продължа.

Защото не исках просто да отворя портите
за млади тъмнокожи жени,

които са били недооцени
или им е казвано, че не принадлежат.

Исках да отворя тези порти за
латиноамериканци и американоазиатци.

Исках да отворя тези порти
за легални и нелегални.

Исках да отворя тези порти
за гей обществото.

Исках да отворя тези порти

за семействата, които трябва да се наричат
жертви на оръжейно насилие.

Исках да отворя широко тези порти
за всички в Джорджия,

защото това е нашият щат
и това е нашата нация,

и всички принадлежим тук.

(Овации)

(Аплодисменти)

Но осъзнах, че първият опит
не беше достатъчен,

Въпросът ми беше: Как да продължа напред?

Как да премина през горчивостта,
тъгата, летаргията

и гледането на ненормално количество телевизия,
докато ям сладолед?

(Смях)

Какво да направя след това?

Ще направя това, което винаги съм правила.

Ще продължа напред,
защото връщането назад не е опция

и стоенето не е достатъчно.

(Аплодисменти)

Виждате, започнах
моята надпревара за губернатор

като анализирах коя бях
и коя исках да бъда.

Има три въпроса, които питам себе си
за всичко, което правя,

дали ще е кандидатстване за министерство
или започване на бизнес;

когато реших да стартирам проект "Нова Джорджия",

за да регистрирам хора, които ще гласуват;

или когато започнах "Справедлива борба Джорджия".

Независимо какво правя,
аз питам себе си тези три въпроса:

Какво искам?

Защо го искам?

Как да го постигна?

И в този случай, аз знам какво искам.

Искам промяна.

Това е какво искам.

Но въпросът е,

Какво промяна искам да видя?

И знам, че въпросите,
които трябва да питам себе си са:

Първо, честна ли съм за обхвата
на моята амбиция?

Защото е лесно да разбереш,
когато не получиш това, което искаш,

че може би е трябвало занижиш целите си,

но аз съм тук, за да ви кажа да бъдете агресивни за своята амбиция.

Не позволявайте неуспехите да ви върнат обратно.

(Аплодисменти)

Второ, трябва да разбирате грешките си,

Но също и да разбирате техните грешки,

защото, като жени,

ние сме научени, че ако нещо не провърви,

най-вероятно е наша грешка.

И в повечето случаи, има нещо,
което можехме да направим по-добре,

но ни е казвано да не изследваме много

какво другата страна е трябвало да направи

И това не е партизанин - това са хора.

Прекалено често са ни казвали, че нашите грешки са изцяло заради нас,

но победата е споделена изгода.

Това, което ви казвам е да разбирате грешките си,

но и да разбирате грешките на другите.

И бъдете съобразителни за това.

Бъдете честни със себе си и с хората,
които ви подкрепят.

Но когато знаете какво искате

и разберете защо го искате.

И дори да звучи добре,
отмъщението не е добра причина.

(Смях)

Вместо това, бъдете сигурни, че го искате.

Защото това не е нещо,
което трябва да направите,

но нещо, което на всяка цена ще направите.

Трябва да е нещо, което не ви позволява
да спите вечерта,

освен ако не мечтаете за него;

нещо, което ви събужда сутрин
и ви прави развълнувани

или нещо, което ви прави ядосани,

за което знаете, че трябва
да направите нещо по въпроса.

Но знайте защо го правите,

И защо трябва да бъде направено.

Слушали сте жени от цял свят

да говорят защо някои неща трябва да се случат.

Но разберете това "защо" какво означава за вас,

защото скачане от "какво" до "направи"

е безсмислено , ако не знаете защо.

Защото, когато стане трудно и непоносимо,

когато приятелите ти си тръгнат,

когато последователите ти те забравят,

когато не спечелиш първото си състезание -

ако не знаеш защо, няма да пробваш отново.

Затова, първо знай какво искаш.

Второ, знай защо го искаш.

И трето, знай как ще го свършиш.

Аз срещнах няколко трудности в това състезание.

(Смях)

Само малко.

Но в преследването

аз станах първата чернокожа жена,
която да бъде въобще номинирана за губернатор

в историята на Америка за голяма партия.

(Овации)

(Аплодисменти)

Но по-важното в процеса

ние станахме 1.2 милиона
гласуващи афроамериканци в Джорджия.

Това са повече гласуващи

от тези, които гласуваха за
Демократите през 2014 г.

(Аплодисменти)

Нашата капания утрои
броя на латиноамериканците,

които вярваха, че техните гласове
имат значение в Джорджия,

умножихме по три броя на американски азиатци,

които се изправиха и казаха:
"Това е нашият щат, също!"

Това са успехите, които ми казват как да го свърша.

Но те ми помагат да разбера, че трудностите не са непреодолими.

Просто са малко високи,

Но те също разбират,

че има три неща, които винаги ни държат като заложници.

Първото са финансите.

Може би сте чули, че имам малко кредити.

Ако не сте чули,
значи не сте излизали от вкъщи.

(Смях)

Финансите са нещо,
което ни задържат много често,

нашите мечти са свързани
с това колко ресурси имаме.

Чуваме ги отново и отново,

историите за тези,
които превъзмогнаха тези предизвикателства.

Но не можеш да превъзмогнеш нещо,
за което не говориш.

И затова не позволих да ме засрамват
за моите дългове в кампанията ми.

Не позволих на никого да ми казва,
че фактът, че нямам възможности

ме е дисквалифицирало от изборите.

Вярвайте ми, хората пробваха да ми кажат,
че не трябва да се пробвам.

Приятели ми го казваха.

Колеги ми го повтаряха.

"САЩ днес" сподели, че може би не трябва да го правя.

(Смях)

Но независимо кой беше, аз разбрах,

че финансите са често причина да нямаме мечти.

Не мога да кажа, че винаги ще превъзмогнете тези трудности,

но ще ви кажа, че ще бъдете проклети, ако не опитате.

(Аплодисменти)

Второто е страхът.

Той е истински.

Парализира.

Плашещ е.

Но може и да бъде енергизиращ.

Защото, когато знаеш от какво те е страх,

може да разбереш как да го преодолееш.

И третото е умората.

Понякога се изморяваш от опити.

Изморяваш се да четеш за процеси и политика

и нещата, които те спират да си там,
където искаш да бъдеш.

Понякога умората означава,
че приемаме позицията си, а не силата си.

Позволяваме някой да ни дава
утешителна награда,

вместо да осъзнаем, че знаем какво искаме
и че ще го постигнем,

дори, когато сме изморени.

Затова Бог е създал почивките.

(Смях)

Но също ние научаваме в тези моменти,

че умората е възможност да разберем
колко всъщност го искаме.

Защото ако си пребит,

ако си работил колкото можеш,

ако си направил всичко
и си казал каквото трябва,

и все още не е проработило,

умората може да те превземе от енергията ти.

И затова се връщаш към "защо".

Защото аз знам, че трябва да имаме жени, които да говорят за безмълвните.

Знам, че трябва да имаме хора с добра съвест,

които ще се изправят срещу потисничеството.

Знам, че трябва да имаме хора,

които разбират социалното право,
което принадлежи на всички нас.

Това ме събужда всяка сутрин,

и ме кара да се боря повече.

Аз се движа напред,
знаейки какво е миналото ми.

Знам предизвикателствата,
които имат за мен.

Знам какво ще направят

и съм сигурна, че ще са разбуждащи и създават нови пречки сега.

Но имат още 4 години да се оправят.

(Смях)

(Аплодисменти)

Може би две.

(Овации)

(Аплодисменти)

Но това е какво искам да кажа:

Знам какво искам и това е справедливост.

Знам защо го искам,

защото бедността не е морална и замърсява нашата нация.

Знам как ще го постигна:

като се движа напред всеки ден.

Много ви благодаря!

(Овации)

(Аплодисменти)