Джейми Оливър - TED Prize - Да образоваме всяко дете относно храненето

Като споделя затрогващи случаи от проекта си срещу затлъстяването в Хънтингтън, Западна Вирджиния, носителят на Наградата на TED Джейми Оливър обръща вниманието ни върху последствията от нашата апатия относно храната, която ядем.

За съжаление,

в следващите 18 минути, докато говоря,

четирима американци

ще умрат,

заради храната, която ядат.

Казвам се Джейми Оливър. На 34 години съм.

От Есекс - Англия съм

и през последните седем години

работих неуморно

върху това, да спасявам животи по моя си начин.

Не съм лекар.

Аз съм готвач.

Нямам скъпо оборудване

или лекарства.

Използвам информация и обучение.

Твърдо вярвам, че силата на храната

заема основно място в домовете ни

и ни свързва с най-доброто от живота.

В момента наблюдаваме една ужасна,

ужасна реалност.

САЩ, вие сте на върха.

Това е една от най-нездравословните държави в света.

Може ли да видя ръцете

на тези от вас, които имат деца?

Моля ви, вдигнете ръце.

Лелите, чичовците, вие също ...

Моля ви, вдигнете ръце. Лели и чичовци също.

Повечето от вас. Добре.

Ние, възрастните от четирите последни поколения,

сме благословили децата си със съдбата

да живеят по-малко,

отколкото собствените им родители.

Вашето дете ще живее 10 години по-малко

от вас,

заради хранителния пейзаж, който сме сътворили около тях.

Две трети от хората тук днес,

в Америка, са или с наднормено тегло, или затлъстели.

Ти - не, ти си си добре, но ще стигнем и до теб в крайна сметка, не се тревожи.

(Смях)

Нали?

Статистиките относно лошото здраве са ясни,

съвсем ясни.

Прекарваме живота в тревога за смъртта, убийствата, насилието,

каквото се сетите. Има ги на първа страница на всеки вестник, по CNN.

Погледнете, че насилието е на дъното, за Бога.

Нали?

(смях)

(аплодисменти)

Всяка една, отбелязана в червено

е болест, свързана с хранителния режим.

Всеки доктор, всеки специалист ще ви го каже.

Факт. Болестите, свързани с хранителния режим, са най-големия убиец

в САЩ днес, в настоящия момент.

Това е глобален проблем.

Катастрофа.

Помита света.

Англия е точно зад вас, както винаги.

(смях)

Знех, че са близо, но не чак толкова.

Трябва ни революция.

Мексико, Австралия, Германия, Индия, Китай -

всички имат огромни проблеми със затлъстяването и лошото здраве.

Помислете за пушенето.

Струва далеч по-малко от затлъстяването в момента.

Затлъстяването ви струва, американци,

10 процента от парите за здравеопазване.

150 милиарда долара на година.

След 10 години ще се удвоят.

300 милиарда на година.

Нека сме честни, хора, нямате толкова пари.

(смях)

Аз дойдох тук, за да започна революция,

в която твърдо вярвам.

Имаме нужда от нея. Времето настъпи.

Намираме се в преломен момент.

Правя това от седем години.

Опитвам се да го правя в Америка от седем години.

Сега е назряло времето.

Отидох в окото на бурята.

Отидох в Западна Вирджиния, най-нездравословния щат в Америка.

Или поне беше миналата година.

Имаме нов тази година, но ще работим върху това следващият сезон.

(смях)

Хънтингтън, Западна Вирджиния.

Прекрасен град.

Исках да дам плът и кръв на хората,

на вашата публика,

над статистиката, с която

толкова сме свикнали.

Искам да ви запозная с няколко човека, на които държа.

Вашите хора, вашите деца.

Искам да ви покажа снимка на приятелката ми Бритни.

Тя е на 16 години.

Остават и още 6 години живот,

заради храната, с която се храни.

Тя е от третото поколение американци,

които не са израснали в среда,

в която да са научени да готвят - у дома, в училище,

или от майка си, или от нейната майка.

Остават й 6 години!

Тя просто изяжда черния си дроб.

Стейси, семейство Едуардс.

Това е нормално семейство, хора.

Стейси дава най-доброто от себе си, но и тя е от третото поколение.

Никога не се е учила да готви вкъщи или в училище.

Цялото семейство е затлъстяло.

Джъстин, на 12 години.

Тежи 159 килограма.

Тормозят го в училище, за Бога!

Дъщерята, Кейти, е на четири.

Затлъстяла е още преди началното училище.

Мариса. Тя си е добре. Тя е една от вашите.

Но знаете ли какво? Баща й, с наднормено тегло,

умира в ръцете й.

След това вторият по важност мъж в живота й -

чичо й, също умира поради затлъстяване.

Сега вторият й баща също е затлъстял.

Разбирате ли, работата е там,

че затлъстяването и свързаните с храната болести

не нараняват само хората, които ги имат,

а и тяхните приятели, семейства,

братя, сестри.

Пастор Стийв.

Вдъхновяващ човек. Един от първите ми съюзници в Хънтингтън, Западна Вирджиния.

Той е върху острието на проблема.

Той трябва да погребва тези хора.

И му е писнало да го прави. Писнало му е да погребва приятелите си,

семейството си, общността си.

През зимата умират три пъти повече хора.

Писнало му е.

Това е предотвратима болест. Загуба на живот.

Между другото, ето в какво ги погребват.

Не сме готови за такива неща.

Не можем дори да ги изкараме от вратата, съвсем сериозно.

Не можем дори да ги вкараме вътре. Трябва мотокар.

Добре, виждам това като триъгълник.

Това е нашият хранителен пейзаж.

Трябва да го разберете.

Сигурно сте го чували и преди,

но нека пак си го припомним.

През последните 30 години,

това което се случи, изтръгна сърцето на тази страна.

Нека бъдем откровени и честни.

Така. Съвременния живот.

Нека започнем с обичайния начин.

Бързата храна превзема цялата страна. Знаем това.

Големите марки са едни от най-важните сили,

мощни сили в тази страна.

Супермаркетите също.

Големи компании. Големи компании.

Преди 30 години повечето от храната

беше предимно местна и прясна.

Сега в голямата си част е преработена и пълна с всякакви добавки,

допълнителни съставки, знаете останалото.

Размерът на порциите е огромен, огромен проблем.

Етикетите са огромен проблем.

Етикетите в тази страна са позор!

Искат да ... искат да се следят сами.

Индустрията иска да се следи сама.

Какво, по този начин? Не го заслужават.

Как може да кажеш, че нещо е диетично, след като съдържа толкова много захар?

У дома.

Най-големият проблем с дома е,

че той беше в основата

на предаването на културата и храненето,

която изграждаше обществото ни.

Това не се случва повече.

Знаете, докато ходим на работа, животът се променя

не престава да се развива,

и трябва някакси да го гледаме цялостно,

да отстъпим за момент и да нагласим баланса отново.

Това не се случва. Не се е случвало от 30 години.

Искам да ви покажа ситуация,

която е съвсем обичайна

в момента. Семейство Едуардс.

(видео) Джейми: Нека поговорим.

Това преминава през теб и семейството ти

всяка седмица.

И искам да знаеш, че това ще убие децата ти рано.

Как се чувстваш?

Стейси: В момента се чувствам много тъжна и депресирана.

Но аз искам моите деца да успеят в живота

и това няма да им помогне.

Защото ги убивам.

Джейми: Да, така е. Така е.

Но можем да спрем това.

Нормално. Нека отидем в училищата,

нещо, в което съм специалист.

Така. Училищата.

Какво е училището? Кой го е измислил? Каква е неговата цел?

Училището е било измислено, за да ни въоръжи със средства,

които да ни направят креативни, да правим чудесни неща,

да печелим пари, и т.н., и т.н.

Знаете ли, такива са били представите от дълго време.

ОК?

Ние обаче не сме го развили така, че

да се справи с тази здравна катастрофа в Америка.

Училищната храна е нещо,

което повечето деца - 31 милиона дневно, всъщност -

ядат два пъти дневно, повече от често,

закуска и обяд, 180 дни в годината.

Така че бихте си помислили, че храната в училище е доста важна, нали,

съдейки по обстоятелствата.

(смях)

Преди да изплюя камъчето,

което съм сигурен че чакате ...

(смях)

Трябва да кажа нещо - и то е важно,

ако, надявам се, магията се случи

в следващите три месеца.

Готвачките, готвачите в училищата на Америка,

аз се предлагам като техен посланик.

Аз не ги осъждам.

Те правят най-доброто, което могат.

Правят това, което могат.

Но те правят това, което им е казано

и това, което им е казано, е грешно.

Системата се управлява от счетоводители.

Няма достатъчно, или изобщо

хора, познаващи храната в този бизнес.

Това е проблем.

Ако не си експерт в храната и имаш малък бюджет,

който става все по-малък, не можеш да си креативен,

не можеш да жонглираш и да предлагаш разнообразие.

Ако си счетоводител и лепиш етикети,

единственото, което можеш да направиш при така създадените обстоятелства,

е да купуваш по - евтини боклуци.

В момента реалността е,

че храната, която децата ви получават всеки ден, е бърза храна,

много преработена,

и няма достатъчно пресни съставки в нея.

Знаете - много добавки, Е-та, съставки, за които изобщо няма да повярвате ...

Няма достатъчно зеленчуци. Пържените картофи се считат за зеленчуци.

Пица за закуска. Дори не им се дават прибори.

Ножове и вилици? Не, твърде опасни са.

Използват ножици в клас,

но ножове и вилици, не.

По начина, по който аз го виждам, ако не даваш прибори в училище,

ти просто вкарваш насила,

на държавно ниво, бързата храна. Защото тя се държи в ръка.

И да, между другото, това е бърза храна. Кайма,

бургери, кренвирши,

пици, всички тези неща.

Десет процента от това, което харчим за здравеопазване, както казах,

е заради затлъстяването. И ще се удвои.

Ние не обучаваме децата си.

Няма законно установено обучение относно храната

в началното или основно училище. ОК?

Не ги обучаваме относно храната.

Това е клип от едно начално училище,

което е съвсем обичайно за Англия.

Видео: Кой знае какво е това?

Дете: Картофи. Д.О: Картофи? Значи според теб са картофи?

Ти знаеш ли какво е това?

Знаеш ли какво е това? Дете: Броколи?

Д.О: А това? Този стар приятел?

Знаеш ли какво е това, миличка? Дете: Целина.

Д.О: Не. Ти какво мислиш, че е? Дете: Лук. Д.О: Лук? Не.

Д.О: Веднага става ясно какво

знаят децата за това, откъде идва храната.

Видео: ДО: Кой знае какво е това? Дете: Круша.

Д.О: Какво мислиш е това? Дете: Не знам.

Д.О: Ако децата не знаят нещо какво е,

те никога няма да го опитат.

(Смях)

Д.О: Нормално. Англия и Америка,

Англия и Америка.

Познайте как се оправи това. Познайте какво оправи това.

Два едночасови урока.

Трябва да започнем да обучаваме децата

в училище относно храната. Точка.

(Аплодисменти)

Искам да ви кажа нещо,

искам да ви кажа нещо, което

сумира проблема, в който се намираме. ОК?

Искам да говоря за нещо съвсем основно като млякото.

Всяко дете има право на мляко в училище.

Вашето дете ще си вземе мляко в училище, на закуска и обед. Нали?

Те ще изпият по 2 бутилки. Окей?

Повечето деца го правят.

Но млякото вече не е достатъчно добро.

Защото някой - и не ме разбирайте погрешно -

аз съм "за"млякото, но някой

явно е платил много пари, за да може някой дядка

да измисли, че ако сложиш много аромати, оцветители

и захар в млякото, така,

повече деца ще го пият. Да.

(Пляскане)

И явно това ще се разпространява.

Хората в ябълковия бизнес ще измислят,

че ако правят карамелени ябълки, те ще ядат повече.

Разбирате ли ме?

Според мен, няма нужда да се овкусява млякото.

Окей? Има захар във всичко.

Знам всичко за тези съставки.

Те са във всичко. Даже млякото не се е отървало

от проблемите на съвремието.

Ето го млякото. Ето я опаковката.

В нея има почти толкова захар,

колкото в някоя от вашите любими газирани напитки.

И те пият по две на ден.

Така че нека ви покажа.

Имаме едно дете, което ...

поема осем лъжици захар на ден.

Ето за седмица.

Ето за месец.

И тук съм си позволил да сложа

поетата захар само за петте години начално училище,

само от млякото.

Сега, не знам за вас, хора,

но съдейки по обстоятелствата, така,

всеки съдия по целия свят,

би погледнал статистиките и доказателствата

и би намерил всяко правителство

виновно за насилие над децата. В това вярвам аз.

(Аплодисменти)

Ако бях дошъл днес - и ми се иска да можех -

и ви бях показал лекарство за СПИН или рак,

щяхте да се борите да стигнете до мен.

Всичко, всички тези лоши новини могат да се предотвратят.

Това е добрата новина.

Нещата са много много предотвратими.

Така че нека да мислим за това, че имаме проблем

и трябва да рестартираме.

Добре, според моя свят, какво трябва да направим?

Там е работата, че

решението не може да дойде само от един източник.

За да рестартираме и да направим истинска осезаема промяна,

за да мога да ви погледна в очите и да кажа:

"След десет години

историята на живота на вашите деца,

щастието им, и нека не забравяме, по-умните ядат правилно,

да знаете, че ще живеете по-дълго -

нещо такова - всичко това ще изглежда различно. ОК?

Така, супермаркетите.

Къде другаде пазарувате така предано?

Седмица след седмица.

Колко пари харчите през целия си живот в супермаркета?

Обичаме ги. Те ни продават това, което искаме. Добре.

Те са длъжни да сложат експерт по храната

във всеки голям супермаркет.

Трябва да ни помагат да пазаруваме. Трябва да ни показват как да готвим,

бързо, вкусно, сезонни ястия,

за хора, които са заети.

Това не е скъпо.

Някъде го правят. И трябва да бъде направено из

цяла Америка, скоро и бързо.

Големите марки, знаете, хранителните марки,

трябва да положат хранителното образование

в основата на своя бизнес.

Зная, по-лесно е да се каже, отколкото да се направи.

Това е бъдещето. Това е единствения начин.

Бързата храна. Тази индустрия,

вие знаете, е много конкурентна.

Чел съм много секретни документи и рецепти

на ресторантите за бързо хранене.

Зная как го правят.

Те просто са ни свикнали на

тези инжекции от захар, сол и мазнина и х, у и z.

И всички ги обичат. Нали?

Така, че те трябва да са част от решението.

Но трябва да накараме правителството да заработи

с всички тези разпространители на бърза храна и ресторантите.

А след пет, шест, седем години,

да отвикнем от тези екстремни количества

мазнина, захар, сол и всички останали нехранителни съставки.

Обратно към големите марки, големите клонове.

Казах и преди - това е абсолютен фарс

и трябва да се оправи.

Така, училище.

Очевидно в училище трябва

да направим така, че през тези 180 дни в годината,

от малките четиригодишни

до 18, 20, 24, колкото там са,

да им се готви

добра, прясна храна

от местни доставчици, на място. ОК?

Необходим е нов стандарт за прясна и добра храна

за децата ви. Да?

(Аплодисменти)

Предвид обстоятелствата, е жизнено важно

всяко американско дете да излезе от училище

знаейки да сготви 10 рецепти,

които да му спасят живота.

Животоспасяващи умения.

(Аплодисменти)

Това значи, че могат да станат студенти, млади родители

и да се чувстват комфортно

спрямо основната част на готвенето,

без значение каква рецесия ще ги удари следващия път. Ако можеш да готвиш,

рецесията не е от значение.

Ако можеш да готвиш, времето не е от значение.

Работното място. Почти не говорихме за него.

Знаете ли, сега е време за корпоративнате отговорност

да обърне внимание с какво хранят

и какво дават на служителите си.

Този персонал са майките и татковците на американските деца.

Мариса, чийто баща умря в ръцете й,

мисля, че би била щастлива,

ако корпоративна Америка започне да храни служители си добре.

Определено не бива да бъдат изоставяни.

Нека се върнем към дома.

Така, вижте, ако направим всичко това, а ние можем,

постижимо е. Можеш да се грижиш и да бъдеш комерсиален.

Абсолютно.

Но домът трябва да започне да

предава отново готвенето, със сигурност.

Да го предава като философия.

А за мен е и романтично.

Ако един човек научи още трима

как да сготвят нещо,

а те научат трима свои приятели,

което да се повтори още 25 пъти,

ще покрием цялото население на Америка.

Романтично, да, но

най-важното -

трябва хората да разберат,

че всяко едно усилие

прави промяна.

Трябва да намерим това, което беше изгубено.

Кухнята в Хънтингтън. Хънтингтън, където стартирах тази програма,

знаете, ще има предаване, което надявам се,

ще вдъхнови хората за тази промяна.

Аз твърдо вярвам, че промяна ще има.

Кухнята в Хънтингтън. Работя с общността.

Работих в училищата. Намерих достатъчно средства,

които са достатъчни всяко училище в района

да премине от боклуци към истинска храна.

6 500 на училище.

(Аплодисменти)

Толкова трябва. 6 500 на училище.

Кухнята е 25 хиляди на месец.

Може да храни 5 хиляди човека годишно,

което е 10 процента от населението.

И от хората за хората.

Местни готвачи обучават местни хора.

Безплатни готварски уроци, хора, безплатни уроци за обществото.

Това е истинска, осезаема промяна, истинска и осезаема.

В Америка, ако погледнем наоколо,

се случват много чудесни неща.

Стават много прекрасни неща. Има ангели

в Америка, вършещи велики дела

в училищата, ферми към училищата,

градини, обучение.

Има удивителни хора, които вече го правят.

Проблемът е, че те всички искат да продължат

това в следващото училище, и в следващото.

Но няма пари.

Трябва да разпознаем експертите и ангелите бързо,

да ги идентифицираме и да им позволим да намерят ресурси,

за да продължат да правят това, което правят,

и го правят добре.

Бизнесът в Америка трябва да подкрепи

госпожа Обама, за да направи нещата, които иска да направи.

(Аплодисменти)

И вижте, знам че е странно,

един англичанин да стои пред вас

и да ви говори за всичко това.

Това, което мога да кажа, е, че ми пука. Аз съм баща.

И обичам тази страна.

И вярвам твърдо и силно,

че ако промяната се случи в тази страна,

красиви неща ще се случат и по света. Ако Америка го направи,

вярвам, че други ще последват.

Това е невероятно важно.

(Аплодисменти)

Когато бях в Хънтингтън, опитвайки се да подкарам нещата,

а те не вървяха, си мислех - ако имах магическа пръчка,

какво бих направил? И си мислех, знаете ли какво?

Бих искал да се изправя пред най-невероятните

движещи и разстърващи Америка хора.

И месец по-ксъно от ТЕД ми се обадиха и ми дадоха тази награда.

Аз съм тук.

Така, моето желание.

Дислексия, затова съм малко бавен.

Моето желание е

да помогнете за силно

и дълготрайно движение,

което да образова всяко дете

относно храната,

което да вдъхнови семействата да готвят отново

и да даде знания на хората навсякъде,

за да се борят със затлъстяването.

(Аплодисменти)

Благодаря ви.

(Аплодисменти)