Опасен Чар (1984) по Свобода Бъчварова - BG SUBTITLES

БЪЛГАРСКА ТЕЛЕВИЗИЯ

ОПАСЕН ЧАР

С участието на:
ТОДОР КОЛЕВ

НЕВЕНА КОКАНОВА СТЕФАН МАВРОДИЕВ
ЛЮБЕН ЧАТАЛОВ

ГЕОРГИ РУСЕВ ТАТЯНА ЛОЛОВА
НАДЯ ТОДОРОВА

ЦВЕТАНА МАНЕВА МАРГАРИТА КАРАМИТЕВА
ПЕТЪР СЛАБАКОВ

ПЕТЪР ПЕТРОВ ПОЛЯ ДОРОСТОЛСКА
и други

Защо си махнал Владо?

Къде отиде покойният
ми мъж?

Кой е този?

Какво пише тука?
- "To my lovelly friend", Ястребовски.

Франк Лойд Райд!

И майка ми си махнал?!

И баща ми?! Всичките ми
роднини ги няма!

Дъската, дето точа!

Като не ми достигат средства
за истинско студио...

...принуден съм да
импровизирам!

Какви средства искаш още?!
Нямам! Всичко ти дадох!

Цял ден в поликлиниката! Вечер си вадя
очите в кухнята да изкарам някоя стотинка

и пак не мога да ти
надвия над харчовете!

Ах, дарлинг, защо позволяваш
на ежедневието

да бележи тъмни сенки
под тези чудни очи?!

Ах, ти! Ах, идват!

Искам моята Леда да облече
най-хубавият си тоалет,

за да посрещне триумфът
на своя лебед!

Ей, сега!
Звъни се!

Моля, заповядайте!
- Другарю Ястребовски, най-после дойде и тоя час!

Заповядайте!
- Добър вечер!

Моля, заповядайте!
- Добър вечер!

Добър вечер!

Почваме ли вече?
- Момент, нека да дойде съпругата ми!

Тя е моят съдник!

Нейното мнение значи
всичко за мен!

Уважаеми съкооператори,
другари и другарки,

след като днес се
разберем окончателно,

смятам в неделя,
след малко тържество

да поставим основният камък!
Вие разгледахте някои от творбите

на най-големите архитекти
в света,

които смея да нарека,
мой лични приятели!

Тая къща върху водата, дека тече,
бая трябва да е влажна!

Сигурно има много мухъл!

Тази къща върху водата,
дето тече

е прочутата вила на каскадата по проекта на
незабравимия ми приятел Франк Лойд Райд!

Ето го!

Ами, къде е стълбището
за да се ориентирам?

Не, няма да можете
да се ориентирате,

защото това е схемата на лъчистото
отопление! По-добре, ето, вижте това!

Вижте!
- Но това...на нищо не ми прилича!

Какъв е покрива?
- Какъв покрив?!

Това е въпросът!

That is the question!

Както е казал
джентълменът Хамлет!

Накратко, това ще бъде жилище,
което ще задоволява всички духовни

и материални потребности!

Един малък свят от стъкло,
алуминий, бетон,

моите любими материали! Стъкло,
което ще пропуска светлината навътре,

а отвън нищо не се
вижда

и отразява, като огромно огледало
околният ландшафт!

Вървиш по улиците,
фонтани!

Някъде в ефира се чува
Лунната соната!

Няма полиция! Няма милиция!
- Какво искате да кажете с милицията?!

Сигурност! Спокойствие!

А сега да чуем
вашите изисквания!

Кой има най-много сухо?!
Онче е пръв!

80 000!
- А в другата?!

Я пък въдим морски свинчета
за лабораториите в Софиу!

Мене ми требе апартамент
2 на 2 ката!

Чакай, приятел! Требе да
започнем с наличните!

А колко са?
- Четири! Няма ли да ги броите?

Айде сега!
Няма да се лъжем!

Госпожа, книжките!

Два апартамента
на различни етажи!

И два гаража
и още един с комин!

Ние желаем...
- Ние желаем...

Едно малко студио, хол,
2 спални и 2 бани.

Да!
- Аз много обичам цветята!

И аз много обичам цветя!
- Отлично, отлично!

Една цветна оранжерия тип
Висяща градина на Семирамида!

Аз държа само на една стая
и кухня! Сам съм!

И все пак по колко трябва да внесем?
- Кой колкото има!

Какво са парите за мен?!
На мен ми стига тая награда,

един ден пред нашата фасада да
спират хора, чужденци,

да си купуват билети за да
разглеждат нашата кооперация!

Кооперацията на архитект
Ястребовски!

Зайче, знаеш ли колко
хилядарки има тука?!

Все едно! Парите са тор,

от която израстват
красиви цветя!

Още нещо! Още нещо!
Сега, сега!

Още едно! Виж!

Прости ми, че те подозирах!
Аз съм една слаба жена!

Цял живот съм работила!
Видяла съм толкова малко щастие!

Късно е!
- Ама ние няма ли да имаме

един апартамент в тази красива...
- Най-красивата жилищна кооперация

в София! А ти...
не ми вярваше!

А моля ти се, да вдигнем още
един етаж нагоре!

Късно е!
- А бохчичката оставам тука горе!

В горното отделение!

А ключът...
- Казах ти, парите не ме интересуват!

Е, аз го оставям под
саксията на фикуса!

Не ме интересува!

Много те обичам!

А, аз съм вече пияна!

Не, дарлинг, ти си трезва,
като малко, пухкаво пингвинче!

Искам да живея! Искам
да танцувам! Искам да съм...

Кой може да ти
попречи?!

Да, ама ако цялата къща е от
стъкло, аз къде ще работя?!

Няма да работиш, мое
кукувиче повейче!

Само ще си отваряш човчицата,
а мъжлето ще носи...

Да, да, ама кога ще се
оженим?!

Утре!
- Добре!

"Мой малък ангел,
заспи."

Няма места!

Каква е програмата?
- Дуо Пластик, Сиси Боата, Шведките

и фолклорен състав!
- О, Шведките!

Куфарчето, ако обичате!
- А, това е портфейлът ми!

И преди всичко цветя! Много цветя!
- Разбира се!

А за пиене?
- Шампанско!

О, Шато Муун?
- ОК!

Сиси Боата, тази вечер да
излиза без змията!

Тя боата избяга!
Всъщност, то беше смок!

Още по-добре!
А да излязат Шведките!

Ама те са българки?!
- Така ли?!

Абе разкарай се оттука!
- Пуснете ме!

Какво сега?! Какво ще ми говориш?!
Аз ти казвам! Аз съм тука!

Моля ви се!

Заповядайте!

Ще ми направиш някоя беля!
- Как си позволявате?!

Дамата е с мен!
- Това място!

Откога ви чакам!
Ястребовски!

Свободен архитект, урбанист
и еколог!

Щефи!
- Разбрах, Стефка!

Помниш ли Щефи,
Лили Марлен?

Какво ти е на оченцето?
Защо си тъжна?

Разбрах! Бедност!
Предприятието нещо не върви!

Но ние ще направим тази вечер
лястовичката щастлива!

За да носи радост
по света!

С черното си гръбче и бялото си
коремче, както е казал поетът Райд!

Заповядайте, шампанското,
моля!

Не, не! Не искам!

Трябва не само да вземаш, но и да
даваш! Да правиш хората щастливи!

Така разбираше социализма,
покойният Райд!

Това разбиране възприе
и Ястребовски!

Браво! Браво!
Браво!

Чудесно!
Цветя за всички!

Пет, пет, пет!

Шампанско за всички!
- Веднага!

Дами и господа!

Ladies and gentlemans!

Хора!

Обичам ви!

А сега
нашият оркестър

ще изпълни за мен
и за всички вас

Лунната соната!

На незабравимия
Лудвиг ван Бетовен!

Нека мислено
паднем на колене!

Гражданино следовател!

Вие събудихте в мен
едно светло чувство!

Благодарение на беседите ми с вас,
аз повярвах в доброто начало!

Вие успяхте да предизвикате цялото
ми същество към откровеност!

Това сякаш не беше следствие,
а изповед

на една душа!
Чувствам се пречистен!

Благодаря ви!

И все пак вие сте ограбили,
измамили сте хора!

Обяснете ми,
как стигнахте дотук!

Израснах в буржоазното общество
преди 9-ти!

Където човек за човека
беше вълк!

Както е казал Райд, "ако живееш
с вълци, ще виеш по вълчи!"

Това е съдбата
на всеки интелигент!

С буржоазно възпитание!
- Но вие сте от село?

Всички сме от село!

Цветане, привет!
Бойчинов да се е мяркал?

А, кого виждам!
Здравей, Орелски!

Ястребовски!
- Орелски, Орелски!

Ястребовски!
- Кажи бе Орелски!

Разправи ли как си останал
невръстно сираче

и как княгиня Евдокия ти е подарила
устна хармоничка за Коледа?

Току-що го чух!
- Само дето истината е наопаки!

Баща му и майка му умряха в
старопиталище преди години

и никой не му е попречил да
завърши Свободният университет,

тъй като никога не е имал
диплома от гимназията!

Протестирам!
- Шест съпруги също протестират,

за издръжка на децата ти!

Но волната птица е излетяла и кацнала
в друго гнездо с ново име!

Ох, аз съм болен човек!
- И напускаш тоя свят!

Ами, вижте медицинските ми!
Вижте!

Нали се разбрахме?
Ще ви лекуваме!

Как е Лунната соната? До кой
такт си стигнал? Научи ли я до края?

Кажи бе, Орелски!

Ястребовски!

Закоравял мошеник!

Но той с нищо не е ощетил
държавата! Цитирам неговите думи!

"Принцип ми е да не посягам
на социалистическата собственост!"

"За мен тя е свята!"
- Чувал съм го!

С тази песен той си осигурява винаги
минимални присъди!

Слушай, Цветане! Ако 10 години събираш
пари за един покрив над главата си

и един такъв като него, вземе да ги
разпилее за собствено удоволствие?

Прав си, Пешалов!
- Е?

Но знаеш ли, когато го видях очи
в очи, нещата получиха по друг оттенък,

как да кажа,
по човешки,

по-малко престъпен!
- Милицията не е черква,

която се грижи за спасяването на
душите, а държавно учреждение!

Което е длъжно да осигури
нормален живот на хората,

спокойствие, сигурност и вяра
в нашето законодателство!

Странен случай! Много висока
захар в урината

и нормална в кръвта!
- Все пак не забравяйте, че той е...

Какво той?

И вие ли загазихте?

Така е! Като дойде болест,
не пита!

Изпикайте се!

В това бурканче!

Тука, тука пред
мене!

Не ми вярвате?!
- Вярвам само на очите си!

Вие ме обиждате!
- А!

Аз тогава ще напусна тази болница!
- Така ли?!

Хайде, хайде!
Напълнете бурканчето!

Не мога пред дамата!

Хайде!

Ами, не мога в момента!

Ястребовски, браво!

Урината ви е чиста,
няма захар!

Как да няма захар?

Че вие така ме хвърляте направо в затвора?!
- Редно е да ви изпишем!

Доктор Петров!
- Да!

Той наистина е зле! А толкова
много помага в картотеката!

Знаете ли как добре
я подреди?!

Да остане поне до събота!
- До събота! Добре!

До събота!

Благодаря ви, сестро!

Няма как ще трябва да се разделяме!
- Ще ми е мъчно за вас!

Мене питате ли ме?!

Ако нещо се случи с мен, оставете
едно цвете върху могилата ми!

Дайте ми смъртните актове,
че бързам!

Подпечатани ли са?

Ах, ти!

Човек не трябва да остарее в
милицията, за да установи,

че и най-закоравелите престъпници
са хора!

Не вярвахте!
Ето ви смъртен акт!

Да, няма лъжа!
- Я виж ти, Ястребовски

се преселил в по-добрия свят!
- А ние...

Не му повярвахме!

Поисках даже да му вземат
проба пред мен!

Службата ни е такава, но на
мошеници много-много да не вярваме!

Аз на твое място бих
проверил в гробищата!

Ексхумация?
- Не знам!

Не ти се бъркам!

Аз отивам в болницата!
- Изпий си кафето!

СКРЪБНА ВЕСТ
ЯСЕН О. ЯСТРЕБОВСКИ

"По улиците никой
вече не минаваше!"

"Само в кръчмата светеше!
Там свиреше гайда!"

"Чуваше се как играят
ръченица!"

"Другоселецът остана сам! Нито имаше кой,
нито можеше някой да му помогне!"

"Той клекна до падналия кон, после
седна, взе главата му"

"и я тури на коленете си!"

"Гледаше го едно око голямо,
препълнено с мъка"

"и вътре в него светеха
лъчите на звездите!"

"В неговата вселена имаше и зло,
но имаше и много добро!"

"Защото той вярваше в нравствените
качества на българина!"

"В този смисъл творчеството
на Йовков е пророческо!"

Чудесно беше, благодаря ви!
Всичко хубаво!

Още веднъж ви благодаря!
- За нищо! За нищо!

Никога не съм чувал по-лирично и по-дълбоко
есе за нашия сърцевед Йордан Йовков!

Казват, че розата е
Царицата на цветята,

но нейният аромат бледнее
пред магията на вашето слово!

Като един прекрасен сън!
- Благодаря!

Казвам се Соколов!
Приятно ми е!

Благодаря ви и аз
за хубавите думи!

Извинете, става късно,
трябва да се прибирам!

Мога ли да ви изпратя?
- О, моля ви, защо?!

Не чух името ви?
- Кръстева!

Боряна Кръстева!
- Боряна!

И аз съм закърмен с Йовков!
Когато видях афиша,

влязох без да се замислям, въпреки
голямата неприятност, която ме сполетя!

Но вие много хубаво
го казахте!

Йовков е имал неприятности,
аз също!

Не съм казала точно това!
- Аз така го усетих!

Може би, защото го чувствам толкова близък!
- И татко му се възхищаваше!

Той също беше учител!

Човек с голям вкус и култура!
- Вече го няма!

А! Извинете!
- О!

А майка ви?
- Сама съм!

Еднакви съдби?

Аз също рано останах сам!
Вие ще ме разберете!

Нали не сте омъжена?

Никога не съм била!
- Аз също!

Аз също никога не съм
се женил!

Самотата ме направи стеснителен! Изпитвам
неудобство да споделям с някого терзанията си!

Вие ме разбирате, нали?
Всяка среща

се превръща в едно...
разминаване!

Вече стигнахме!
- И аз трябва да ви кажа лека нощ!

И да се разделим!
Благодаря ви!

Ето, виждате ли,
пак!

Нищо не мога да ви кажа...
Не, не ми се смейте!

Мога ли да ви се обадя утре?
- Защо?

Засега не зная и къде ще отседна!
Такава...глупава история!

Връщам се от вагон-ресторанта,
куфарът ми го няма!

Не зная, може би кражба,
може би грешка?!

Но засега съм,
без дрехи и без паспорт!

Никога не носете паспорта си в куфара!
- Вие не сте оттук?

В командировка съм!
- Това е много неприятно с куфара!

Е, все едно!
Времето е още хубаво!

Няма да замръзна!

Една нощ край морето!
- Извинете!

Сутрин е много хладно край морето!
Мога да се обадя на чичо си!

Не, не! В никакъв случай!
- Да, но...

Все пак...

Не бих искал
никого да безпокоя!

Вижте! То и у нас има място,
но нали знаете...

Провинция! Съседите...
- Не, да не говорим за това!

Ще ви потърся утре!
- Извинете, другарю...

Соколов! Соколов!
- Не мога да ви оставя на улицата!

Разбрах, че сте почтен
човек!

Банков инспектор съм!

Съседите!
Съвсем забравих!

Нищо! Нека и аз
да ги притесня веднъж!

Обичам
Лунната соната!

Боряна!

Не мога да се съглася!
Това е една крайна мярка!

Извинете, че ви чакам пред
училище, но вече свърших работа,

а в банката нямам
повече задължения!

Запознайте се с колежките ми!
Борисова, Иванова!

Приятно ми е!
- Иванова!

Соколов! Соколов!

Другарят е банков инспектор!
- Да!

Втори ден съм тук,
а още не съм видял морето!

Вие обещахте!
Да вървим!

"От заник слънце озарени, алеят..."
- "...морски ширини!"

"В игра стихийна уморени,
почиват яростни вълни!"

Да!

Всеки ден, с всеки
кораб, който отплува

тръгвам и аз
за далечни страни!

Не искам повече!
Не ми се пътува!

"Не си виновна ти"

"от други свят
съм аз!"

Ами, ако те заключа,
ако хвърля ключа в морето?!

За такъв затвор съм мечтал
цял живот!

Обедът е готов!
Колко стана часът?

Не зная!
Ах, часовникът ми е спрял!

Тука имам един!
От дядо ми е!

И никога не се е повреждал!
- Това е злато!

О, 24 карата!

Извинявай, професионален навик! Нали
знаеш, цял живот работим със злато!

Нали сме банкови
деятели!

Аз лично живея скромно, никога
не съм имал отношение към парите!

Те се трупат в спестовната ми книжка!
Ах, колко ли са станали?!

Може би 20 000!
Но, както и да е!

Да не говорим сега
за това!

Аз също влагам почти
половината си заплата!

Ами цялата трябва!

Ех, нямам чак толкова!

Може би, около 15 000!

Браво!

Толкова си приличаме!

Не е ли странно?!

Сега разбирам! Сякаш изговаряш
моите мисли!

Истинската любов е
споделената самота!

Така казваше моят
приятел Франк Лойд Райд!

А, архитектът?!
Ти го познаваш?!

Да! Че как?!

Ако не ми бяха откраднали куфара
щяхме да отидем на ресторант!

Аз съм страшно
разсеяна!

Забравих, че нямаш пари!
Вземи!

Днес ни дадоха заплатите!

Вземи да се почерпиш!

Колко си щедър?!

Да не бяха ми взели куфарчето,
щях да ти покажа!

Бар, шампанско,
шведски танци!

Всъщност, аз никога не съм
ходил на бар!

И аз никога не съм
ходила на бар!

С тези наши професии! И без
това започнаха да говорят!

За нас?!

Боже мой!

Хората, държавата, милицията,
всеки ти се меси!

Трябва да си тръгна, така ли?!
Не мога! Не искам!

Обадих се по телефона,
поисках 2 седмици отпуск!

Разрешиха ми!

Две седмици?! Две?!
- Докато се уреди преместването ми!

Защото помолих да ме преместят
в тукашния банков клон!

Да отидем на бар!

Не, Боряна!
Скрий ме!

Заключи ме и хвърли
ключът в морето!

Късно е да се крием! Дори чичо ми е дочул
и днес идва в училището да ме разпитва!

За мен?!

Какво ти стана?!

Вие честен човек ли сте?!
- Трудно ми е да говоря за себе си!

По-добре е да попитате тези,
които ме познават!

А ако се наложи мога и да ги попитам!
- Чичо!

Заповядайте, седнете!
- По-добре ти да ни оставиш насаме!

Питате ме, какъв човек съм?!
Бих казал, обикновен!

Най-обикновен!
- На нас гении не ни трябват!

Банков инспектор съм! Висшист!
Малък апартамент в София! Известни спестявания!

Сам съм на този свят!
- Разведен или вдовец?

Не съм се женил! Никога не съм се женил!
- Че какво чакаш?!

Не си млад!
- Съдба!

Слушай, човече! Стоиш тук
цяла седмица!

Живееш в нашата къща!
Ходиш по ресторанти!

Разхождаш се из града! Е?!
Какво мислиш?!

Има мигове, когато човек
не може да мисли!

Деде, ти ми кажи какви
ти са намеренията?!

Кои?
- Към Боряна!

Виждате ли...
- Виждам!

Ние никога не сме говорили
по тези въпроси с нея!

Изглежда и двамата си приличаме
по своята плахост!

Ако бяха старите времена, аз
веднага щях да поискам ръката и от вас

но, какво да правя?!

Изглежда никога не ще мога
да я попитам направо!

Ей, момче, на години си! Ти чакаш
някой друг да ти върши работата ,а?!

Ей, деца! Мога да изпия
и една ракия сега!

Сядай, зетка!

Впрочем, днес е вторник! Кога
смятате да направите сватбата?!

Ако питате мене, колкото може
по-бързо!

Да речем в неделя!
- Ако Боряна е съгласна!

А ако не се намери
паспорта до неделя?

Как няма да се намери?!
Ами Гошо?!

Вие не сте неизвестен човек!
Цял банков инспектор!

Нали така?!

Не, не съм неизвестен,
верно е!

Гошо ще те оправи!
Син ми е!

Работи в МВР! Кажи сега
данните и той ще звънне в София!

Трите имена, адрес,
дата на раждане и месторабота!

Ти от кой край си бе?
- А?

От кой край си?

Ах, този проклет паспорт!
- Не се безпокой!

Братовчед ми ще уреди
всичко! Ела!

Но това защо?

Докато намериш паспорта, няма да
можеш да теглиш пари от книжката си!

А ще ни трябват!
Тук са 3000!

Какво говориш?!

Парите не ме интересуват, разбираш ли?!
Искам да се оженя за тебе!

Бог ми е свидетел,
че много искам!

Искам най-после спокойствие, искам обич,
искам теб и никой друг до края на живота си!

Можеш ли да ме разбереш?!
Пари, пари, пари, пари и пак пари!

Цял живот се занимавам
с чужди пари!

Знам!

За твоята професия се
изисква огромна честност!

За къде си?
- Ами, все едно!

Отивам към Ямбол!
- ОК!

Нещо неприятно?!

Мерси!

Слушай, момче! Шест пъти
се женя без да го желая!

Как така?!
- Обществото ме принуждаваше!

И сега, когато за първи път в живота си,
аз искам да се оженя

същото това общество
ми забранява!

Е?! Кажи ми, има ли
оправия на този свят?!

Де да знам!
Още съм ерген!

КАБИННО
ХИМИЧЕСКО ЧИСТЕНЕ

Момент!

Палтенцето готово ли е?

Почакайте!

Заповядайте!
- Благодаря, довиждане!

Довиждане!

Скоро ли ще стане?
- Имайте още малко търпение!

Бъдете така добра, помолете
колежките си да ускорят нещата!

Моля ви се, другарю,
какво е това?!

Добър ден!
- Добър!

Готово, другарю,
заповядайте!

Сега!

А?!
- Тука, тука!

Да, вашето какво беше?
- Моето е униформа!

Аха, от милицията?
- Да!

А, да! Обаче,
няма я, другарю!

Е, как?! Обещахте ми
за вчера?

Ами, ето по тетрадката
е изписана!

Номерът отговаря!

Обаче я няма!
- Ами, тогава?!

Я елате с мен вътре да
я потърсим заедно!

Заповядайте! Няма начин
да изчезне! Няма как!

Заповядайте!

СКРЪБНА ВЕСТ
ЯСЕН О. ЯСТРЕБОВСКИ

Ето го! Ето го!
Престъпник! Мошеник!

Другарю милиционер, вие не го
ли познавате този тип?!

Ние сме от измамените!
- И двете със сестра ми!

Аз съм Транспортна
милиция!

Кой беше този?!

Здравей!
- Здравей!

Сядай, Гошо! В тоя кабинет
рядко се случват приятни срещи!

Как сбърка да дойдеш
да ме видиш?

Едно кафе?
- Да!

Ей, тая работа ще ни
свърши!

Май че си прав!

Младините ни минаха заедно!
Сетне ти на север, аз на юг!

Абе и ти не се обаждаш!

Толкова ли ти е трудно
да се отбиеш някой път?!

В командировка ли си?
- Не!

На разходка?
- Ами!

Тогава не разбирам!
За мене идваш?

Да, именно при тебе
идвам!

Имаш проблеми с работата?
- Не!

Лични проблеми!

Случи се нещо, което
не мога да определя!

Престъпление?
- Не, не бих казал!

Отнася се за мойта
братовчедка!

Заповядайте документите,
другарю капитан!

А къде е пътният лист?!
- Как, ама няма ли го?!

Няма го!
- Че тук беше, къде може да е?!

Ти какво караш бе?!
- Сувенирчета, другарю капитан!

На ТПК-то! Малко ковано
желязо, малко матричка!

Дефицитна радост за населението!
- Тъй вярно, другарю капитан!

Ти защо караш държавна кола с
книжка на любител шофьор?!

За услуга, другарю капитан
на ТПК-то!

Понеже Митко се разболя!
- Трите имена!

Митко! Не му го
знам второто!

Лошо!
- Лошо!

Лошо, другарю...
- Седларов!

Къде е работилницата?
- В Долни Богров!

Да! Карай!

Дете имам, жена имам, ще
направя някое автопроизшествие!

Айде, айде, айде,
айде!

И тъй, към изворите на
народното творчество!

Не ми взимайте книжката, няма
да изкарам втори път изпита!

Сега ще ми покажеш пътя към тази
Ренесансова Флоренция на Софийски окръг!

О, Беатриче!

Както казваше моя приятел
Франк Лойд Райд!

Тъй вярно,
другарю капитан!

Да, странно!

Името е Соколов! Предложение за женитба!
- Какво има?!

Казваш, че парите са оставени
непокътнати в бюрото?!

Да, защо?
- Напомня ми за нещо,

но не е точно
неговият почерк!

Взел е само
портретът и!

Ти лично видя ли
въпросният Соколов?

Не, за беля, но описанието,
което ти дадох е точно!

Описанието точно,
но пасианса не излиза!

Освен, ако приемем,
че мъртвите възкръсват!

Ще заведем братовчедка ти
в албумната картотека!

Ще и посоча някои екземпляри,
сигурно ще го познае!

Ако се съгласи!
Само плаче!

И най-големия бандит да е бил,
щяла да му остане вярна!

Странно нещо са жените,
братко!

Заповядайте, другарю капитан!
Мими!

Да, Кольо!

Мими, ела насам!
Ела насам и ще ти кажа!

Мими, загазихме!

Имаме цех за
ковано желязо,

за дребни пластмасови
сувенири с преса

и за пирография
на дървени изделия!

Нямаше къде и ги
настаних в моята къща!

Похвално! А сега да видим
моделите на продукцията!

Куклички! Куклички!
А това какво е?!

Марсианка!
- Прилича на змия!

Много се харчи! Казва "мамо"!
- Не казва!

Е, не каза!

Куче касичка! Къща касичка!
Заек касичка!

Куче!
- Куче касичка!

Старомодно!
- Имаме модерни!

Зарче касичка
и шлем касичка!

Икономията е майка на мизерията!
- Тъй вярно!

Това куче защо е зелено?!
- То е крокодилче!

Защо не пише?
- Заяжда, от влагата!

Лошо, другарю...
- Седларов!

Лошо, Седларов,
лошо!

Кой е дизайнерът
на предприятието?!

Какво?
- Кой прави моделите?!

Ами аз!
А тези Мими!

Западно влияние?!
- Сакън, другарю капитан!

Упадък!
Дайте ми документите!

Цени, производство,
пласмент, заплати,

месечни отчети
и така нататък!

Мирише ми на командировка в
Централния Софийски затвор!

От мен един съвет!
Килия 216,

втори етаж, южното крило,
при бай Ставри,

познавам го лично! Човекът е
строг, но справедлив!

Много обича майтапите!

Вие сте още млад,
ще излезете запазен!

Другарю капитан, моля ви,
на мен ще ми стане лошо!

Първата година е трудно,
после се свиква!

Мими, носи я ти!
- Защо бе, Кольо?!

Мими!

Лед няма ли?
- Че как?!

Лед!

Ледът!
- Влезте, Седларов!

Хайде, излез навънка! Излез, че пречиш!
- Абе, чакай!

Досега изчислявам
нерегистрираната печалба!

Петцифрено число!

Както виждате, само за
последните 3 месеца!

От колко години е предприятието?
- От пет!

А някои колеги твърдят, че при социализма
милионерите са вече на изчезване!

Жена храня, другарю капитан!
Малко детенце!

Момиченце!

Да ти е живо и здраво!
- Имам само една къща!

Цяла прогимназия е
на три етажа!

Нарочно не я
измазваш!

Две леки коли видях!
- Едната е стара!

Лошо! Лошо, Седларов,
лошо!

Какъв пример даваш на момиченцето си?!
- Тя е кандидат-студентка трета година!

При вашите финансови възможности?!
- ВИТИЗ! Невъзможно! Пише пиеси!

Няма невъзможно, както казваше
моя приятел Франк Лойд Райд!

Вечерята е готова!

Седни!

Ти вярваш ли
във Възкресението?

Умерено! Колкото
всеки марксист!

Отлично! А спомняш ли си
Ястребовски?

Какво?!

Сега ще отидеш при Пешалов и ще
му се поклониш до земята!

Преди това ще вземеш от архива всички дела
там на Орелски, Пеликански, Ястребовски

и отваряш ново, пак птиче
дело, Соколов!

"От ляво влиза Евгения!
Отива до прозореца вдясно"

"и си оставя шлифера!"

"Катерина:
Твоят познат беше жесток Евгений!"

"Той е много богат,
но страда от любов несподелена!"

Много ефектно!

Аз спазвам и гамата
на чувствата!

Ре мажор! Аз ще си го
дочета сам!

Родителите ви са изморени!
- Сакън, другарю капитан!

Ама вие още нищичко не сте яли!
- Трябва да работя!

Дългът преди всичко!

Ще трябва да приключа тази нощ!
- Да!

Мими, свари кафе!
- Горчиво или сладко?

Сладко!

Кафе!
- Влезте, Седларов!

Влезте, влезте!

И подпишете протокола!

Подпишете и ми дайте
документацията от миналата година!

А това какво е?
- Това ли, нищо!

Не можем ли нещо да
измислим, другарю капитан?

Съжалявам, но ще трябва да
поработите още тази нощ!

Готов съм на всичко!

Като дългогодишен труженик в областта
на НЕП-а, както се изразяват икономистите,

вие сте радетел за свободната
търговия, нали така?!

Изгответе ми списък на всички
частници от бранша

и план за местонахожденията
на предприятията им!

Не, това не мога!
- Можете, Седларов, можете!

Няма само вие да страдате! Това ще
бъде първата стъпка към новия ви живот!

Съгласен!

А защо така бързо се
съгласихте?! А?!

Няма само аз да страдам, я?!
- Правилно, Седларов!

Татко, излез!

Това, което прочетохте е първата
част на моята трилогия!

Втората е от Съпротивата!

"Бурна нощ! От дъното влиза
Катерина мокра до кости!"

"Облечена е с морава пола
и винена блузка!"

Отлично!
- Благодаря!

Кво каза?!
- Не можах да чуя!

Кво каза, чу ли бе?!
- Не!

Е, как да не чу?!

Аз ще влеза първи!
Аз ще влеза!

Всичко разваляш
бе, тате!

Сега ще ви донеса и третата част!
Тя е от Бригадирското движение!

Ето планчето!

Ще ви моля пред всяко предприятие
да отбележите годишната печалба!

Никой няма да ти каже!
- Приблизително, Седларов, приблизително!

По начина на живот! Коли,
любовници и вили!

Това можете!
- Това мога, да!

Цех за гоблени!
- Да, цех за гоблени!

Ще ви се изправят косите,
ако научите печалбата!

Да започнем с гоблените тогава!
- Имате набито око!

Ще мога ли да използвам една
от колите ви за конспирация?!

Как да не?! Само че трябва с волгата,
че другата всичките я познават!

Кво става?! Кво става вътре?!
Ти чуваш ли нещо?!

Нищо!

Мамо, аз ще вляза!
- Влез!

Няма ги!
- Как ги няма?!

Ела!

Сгодихме се!
Сгодихме се!

Сгодихме се!
- Ти ли бе?!

Не аз, тя и той!
- Ох на майка!

Целувай ръка!
- Целувай ръка!

Целувай!
- Ех, момиче!

Целувай ръка!
- Ах на майка, чедото ми!

Жив е!
- Феникс!

Трябва да му предложим
името Фениксов!

Сам си е написал смъртният акт!
Всичките печати и номера са законни!

Но подписите до един подправени
от него разбира се!

Ето експертизата! Некролозите сам си ги е
поръчал и сам си ги е разлепил!

Остави всичко на
бюрото ми!

Какво ще правим?
- Ами пилето все ще се обади отнякъде!

Цветане, знаеш ли колко вида
птици има по света?

Вероятно много!
- 6800 вида!

Така че ние с тебе едва ли
бихме могли да отгатнем

бъдещото му
превъплъщение!

Зетко, ще прощаваш, ама така
ни завъртя, че не разбрах

как ти е името?
- Буревестников!

Илия!
- Илия, а?

Градил Илия, килия!
- Стига простотии бе, тате!

Туй му е занаятът на човека
да гради килии!

За мошениците килии,
само така!

Вън! Вън!

Илия!

"Шатрата на деспот Илия!"
- А, да!

"От дъното влиза Калина,
облечена в златотъкана роба!"

Ох на майка!
- "Носи златен поднос"

"кана руйно вино и под
везаната салфетка"

Печено пиле!
- "главата на василевса!"

Хайде, взимайте, че то курбана,
като залояса?!

Линче, дай майка
чиниите!

А сега да видиме
готовата продукция!

А ние не шием гоблени, ние само...
- Без специалист!

Без съветник!
Без дизайнер!

Да, разбирам, но ако Вилер от Хамбург
научи за тази нелоялна конкуренция,

ще подаде жалба до Международния съд
и тогава жална ви майка!

И не от него, ами от родното ни, скъпо
съдилище, което познавам от години!

Това какво е?
- Зимният параклис!

Тъпо! В България няма вече
нито параклиси, нито зима!

Това е носталгия
по миналото!

Вижте
четирите сезона!

Не ме интересува! Я ме
заведете в производствения отдел!

Жалко производство,
но големи печалби, нали?

А защо не направите
мечтата на всяка гобленистка,

"Тайната вечеря",
11 на 5 метра!

Тогава едно цяло село ще може да
бродира в продължение на 10 години!

Мислиме да реализираме и "Тайната вечеря"!
- А, да реализирате?!

Да!
- Да!

Сега не се казва да скова кочина,
сега се казва да реализирам кочина!

Горкият Йовков!

А сега да видим сметките,
разписките, пътните листове!

Например прави впечатление,
че за "Зимния параклис",

има конци, които не
струват и един лев,

а за колко я продавате?
За 20?

За 18!
- Точно така!

18, 18, 18!

Зает е шефа,
какво има?!

Малка справка!
- Справките свършиха!

Ако ще поръчваш нещо,
да те запиша!

Първа възможност,
догодина, август!

Моделите са на таблото!
Име?

Ако обичате, тефтерчето!
- Какво искаш ти бе?!

Да не си от Стопанската! Я си дай
документа, да те видя аз кой те праща!

Капитан! Ти знаеш ли на кого
леем ние брави?!

Казах, тефтерчето!

Счетоводната книга!
- Ама ти не си знаеш интереса бе, човек!

Шефе, шефе!
- Кво врякаш бе мамо, зияносвам материала!

Виж го тоя?!
- Кажи бе, кво искаш?!

Бързаш ли?! Може и веднага!
Малко само цената ти рипа!

10% на месец! Може и
утре, ако искаш!

Султанке, той май за
ревизия напира!

Ревизия ли?!
Кой си ти бе?!

Я ела да те видя!

Майчице, майчице!
Ето! Радуле! Радуле!

Радуле! Мамо,
мъж ми се върна!

Радул беше!
Радул!

Мъж ти ли?! Тоз серсемин,
дето ни отрови живота?!

Ей, сега го сгащих!

На, знаех си, че тоз човек ще се издигне!
- Ей, сега го сгащихме! Давай!

Знаех си аз, че този
човек ще се издигне!

Ама и ние не сме стояли
със скръстени ръце!

Знаеш ли на кого леем?!
- На кого?

Ревизор трябва да е?
- Кой?

Нашият!
- Дето му леете?

Не, зетят!
- Кажете ми поне как се казва!

Радул Мисирков!

Радул...
- Мисирков!

Мисирков!
- Няма начин да не го познавате!

Много симпатичен! Синеок!
- Мисирков?!

Други белези?
- Плешив!

Напоследък оплешивя бе,
мамо!

Слабичък, строен!
- Ръст?

Вашият!
- Запъртък!

Мисля, че се досещам?

Видя ли?

Коя е тя?!
Ще ми кажеш!

На парченца! На парченца!
Ами това писмо?!

"Ти си научила истината за мен,
но повярвай ми Боряна, аз те обичам!"

Соколов!
- Стани!

Я тихо!
Нагоре веднага!

Ти защо пипаш
книжата ми?!

"Боряна, аз те обичам!
Соколов!"

Няма да казваш тази дума!
Това е шифър!

Ами снимката?!
А?!

Тя е моя близка!
- Много е хубава твоята близка!

Съпруга е на моя приятел
Франк Лойд Райд!

Артистът?!
- Не, Севелина!

Разузнавачът!
- Ама ти да не би...

Илийка, донесох поканите!
600 бройки!

Половината за твойта служба!
- Стига с тия простотии бе, тате!

По-весело бе, Линче!
За сватбата си трябва малко златничко!

Малко грис халвичка?!
- Ама що не слезете долу?!

Значи така решихме да ги подредим на масата!
Роднина, милиционер! Роднина, милиционер!

Да им съберем уважението на моите!
- И да им запушим устите!

Стига с тия простотии бе,
мамо! Излезте!

Значи твоята униформа
се е появила?!

Нашият Феникс е
с капитански пагони!

Като че ли, само аз съм капитан в тази милиция!
- Е, да, но само ти си с открадната униформа!

Под какво име действа?!
- Нещо от Горки. Чакай...Буревестников!

Ето всички частни работилници,
предприятия и така нататък!

Към ТПК и разни съюзи!

С червено са отбелязани обектите, които
въпросният капитан Буревестников е посетил!

Разпитах доста потърпевши,
извъртат!

Всички се оправдават с фразата, че са
го мислили за служебно лице!

А подкупите?
- Отричат!

От два дни нищо
не е предприемано!

Значи е минал
в интимния период!

Илийка, двамата братя от цеха
за гоблени идваха!

Молят те за прошка!
- Болен съм!

Казах им аз, ама...
- Не са деца!

В тая работа
прошка няма!

Ама те са си взели такова,
консултант де! Имат си го вече!

Все едно!
Къде ми е униформата?

Мими я глади!
- Веднага униформата!

Вън!

"Девето явление!
Появява се призракът на василевса!"

"Гръмотевица!" Оттук
пиесата става в стихове!

Илийка! Братята ти пращат
лекарство!

Тази новата го донесе!

Ще пробвам лекарството!
Нека им благодари!

Ама тя чака!

Другарю капитан, братя Железарови искат
да знаят това ли е лекарството?

Това е!
Благодарете им!

Аз съм болен!
Много съм зле!

Извинете, вие сте...
- Матева,

дизайнер при братя Железарови
от вчера!

Доколкото разбрах трябва
на вас да благодаря!

Ами защо стоите,
седнете!

Мамо, донесете нещичко!
Татко, наточи малко вино!

Другарката Матева е измръзнала!
- Моля ви, не се безпокойте!

Значи, Художествена академия?!
И аз съм я следвал малко!

Бай Дечко Узунов, Слона!

Начо!
- Моите професори бяха други!

А каква е вашата концепция
за новия гоблен?

Сега трябва да правим идейни
гоблени, другарю Буревестников!

И то в две посоки! Едната е
героичното минало! Цар Крум!

Ужасът на крадците
и мошениците!

И мой любимец!
- И мой!

Аспарух пред Дунава, Симеон пред
Цариград и така - нататък!

Втората е новият живот!
Електроцентрали, заводи,

язовири!
- С лебеди!

Непременно романтика!

По този повод мислим да реализираме
гоблен "Лунната соната"!

Клавишите, пръсти, горната част,
портретът на композитора!

Лудвиг ван Бетовен!

Не,
Франк Лойд Райд!

Линейката, получи се сведение, че сте
жив! Ще ви приберат за изследвания!

Лошо! Лошо,
другарко Матева!

Ватева!
- Ватева!

Моля!
- О!

Г. Гунчев!

Генчо Гунчев!
Генчо!

Закъде с това име,
гражданино следовател?!

Затова предпочетохте
птиците!

Не само затова!
- Най-свободните същества!

Какво да правим сега
Гунчев?!

Прегледах актовете и протоколите от
обиколката ви по предприятията!

Те са на високо
професионално равнище!

Добра основа за
бъдещи разследвания!

Имам известен опит!
- Защо тогава нормално

не използвахте
финансовите си способности?!

А вие, гражданино следовател
били ли сте чиновник?!

На стол, от сутрин до вечер!
После грохнал

се прибиращ вкъщи
и утре пак същото!

Всичко от до!
От до!

Всичко! Улици, от до!
Хора, време, от до!

От до!
От до!

Не дочакваш пенсия!
Погребение, траурен марш,

Шопен! На другия ден
те забравят!

И, ако се попиташ
миг преди смъртта,

как си живял?!
Не, благодаря!

Данке шойн! Искам изборът
да си е мой!

На свобода или в затвора,
изборът да си е мой!

Съжалявам, Гунчев, но не мога да разбера
защо тогава и изборът ви е винаги от до?!

Невинаги!
- Започва от измама

и завършва до...
- До затвора?!

Невинаги!

Исках да кажа
до брак!

В смисъл на женитба?
- Да!

Невинаги!

Един път...
един-единствен...

Мога ли да помоля,
гражданката да излезе?

Смущавам се от
хубави жени!

Никоя жена не бива да чува, че някога друга
жена е била повече обичана от нея!

Принцип!

И една последна
молба!

Върнете ми снимката
на Боряна!