Touching the Reality of Impermanence to Allow Real Life to Be | Thich Nhat Hanh (EN subtitles)

В псохологията на Запад

се говори за страха като...

силна емоция.

И казват, че ако сме подготвени добре

няма да бъдем смазани или пометени
от тази силна емоция

Ако знаем, че навън е студено
и се подготвим за това предварително,

когато отворим вратата

няма да сме изненадани и вероятността
да настинем е малка.

Но ако не знаем, че наън е студено
и излезем и изведнъж се застуди

това ще ни свари неподготвени
и има вероятност да настинем.

Разликата е в това дали сме подготвени.

Когато някой отиде на лов за мечки
в гората,

той е готов за среща с мечките.

Когато някой отиде на лов за мечки
в гората, той е готов за среща с мечките.

Когато някой тръгне на лов за тигри,
той е готов за среща с тигрите.

Поради тази причина,

когато ловецът види мечките и тигрите,
той няма да се изплаши

така, както ние, коите случайно
се разхождаме в гората.

По време на разходка в гората,
ако ни се случи да срещнем мечка,

ще бъдем много изплашени, защото
не сме подготвени за това.

Може би ловците също малко се страхуват.

От какво се страхуват? Страхуват се,
че няма да улучат.

Сравнявайки ги, страхът на ловците не е
толкова силен колкото на неловците.

Защото ние не очакваме тигъра.

Не сме психически подготвени да видим
тигър или мечка,

и ако ги видим, ще ни обземе паника,
много ще се изплашим.

Ето защо, да бъдем психически подготвени
е много важно.

Медитациата върху непостоянството
е практика,

която ни показва, че всичко
може да се случи.

Защото увлечени в ежедневието
си мислим че,

катастрофите и ракът се случват
само на другите.

Те не могат да се случат на нас.
Това е, което си мислим.

Но когато ни се случат на нас, казваме...

"Не може да бъде!"

Не можем да приемем реалността.

Но това факт,

те могат да се случат на всеки от нас.

Когато ние....

Когато се научим да медитираме
върху преходността,

виждаме, че тези злополуки и неприятности

могат да се случат и на нас.

В първия момент, чувстваме...

че живеем в свят пълен с нещастия.

Тези, които ни обичат днес...

Тези, които ни обичат днес могат
да престанат да ни обичат утре.

...

Работата, която имаме днес, можем утре
да я изгубим.

Доброто ни здраве днес, утре може да не е
толкова добро.

Ние...

В началото, чувстваме....

Чувстваме се нестабилни.

Чувстваме, че сме в опасност.

Но факт е,

че докосването до реалността

ни носи много ползи.

Ние живеем ...

Заживяваме в настоящия момент.

В началото

мисълта

за живота

за живота в нещастие

ни кара ...

да се чувстваме несигурно, неприятно.

Когато великият поет Виктор Юго

изгубил първата си дъщеря

- нейното име е Леополдин,

той страдал много.

Оттеглил се да живее на село

във Вилекюр.

Не е могъл вече да се радва ...

да се радва на чудесата на Земята
и небето. Затворил се в болката си.

В свое стихотворение, което написал във
Вилекюр,

дълбоко в себе си, той иска да обвини Бог.

Той мисли: "Как е възможно младо момиче,

което е толкова младо и свежо като цвете

толкова здраво и мило, да умре?"

И разбира,

той докосва реалността на непостоянството.

Той е християнин,

и намира утеха в християнството.

Той казва: "Мили Господи,

Идвам при теб, Господи,

Отче мой, в който вярвам;

Нося, умиротворен, Твоята Слава

в отломките на сърцето, което ти разчупи."

"Je vous porte, apaisé,

Les morceaux de cœur plein de votre gloire

Que vous avez brisé."

Знам, че Бог пожела "всичко,
което ми се случи"

Признавам, че "Ти си добър, милостив,
снизходителен и благ"

Ни ние смъртните не знаем...

не можем да разберем

...

...

Божиите дела,

...

Божиите планове.

Имаме чувството, че се движим
в "нощта на страховита мистерия",

не знаем какво се случва.

Je viens à vous, Seigneur !

confessant que vous êtes

Bon, clément, indulgent et doux,

ô Dieu vivant !

Je conviens que vous seul savez ce que vous faites,

Et que l'homme n'est rien qu'un jonc
qui tremble au vent ."

"Съгласен съм, че сам Бог знае какво прави,

и че, човек е само...

тръстика

люляна от вятъра"- напълно безполезен,

Човекът не е нищо друго, освен тънка
тръстика,

и всеки полъх на вятъра може да я разклати.

Наълно безпомощен.

"Nous ne voyons jamais qu'un seul côté des choses ;

L'autre plonge en la nuit d'un mystère effrayant.

L'homme subit le joug sans connaître les causes.

Tout ce qu'il voit est court, inutile et fuyant."

"Ние хората

виждаме само

едната страна на нещата;

Другата е потопена в мрака

на страховита мистерия. Човекът с подчинява
без де знае причините."

Човекът понася бедствията без да знае
причините.

"Всичко, което той вижда

е късо

безцелно

и мимолетно." Така той вижда нещата.

Това означава, че Виктор Юго не е будист,

но той е успял да докосне реалността
на непостоянството.

Тук откриваме идеата за съпротивата.

Бог знае всичко, ние не знаем нищо.

Ние знаем само малко, една малка част
от нещата,

но останалото е изцяло скрито от нас

-- само Бог знае.

В християнското виждане,

в болка и страдание, ние трябва да
вярваме в Бог.

Трябва да знаем ...

Трябва да знаем, че Бог планира всичко и
ние само се подчиняваме и понасяме.

Ние просто трябва да вярваме, че Бог знае
какво прави и защо.

По някаква причина, Бог е поискал
дъщеря ни да умре.

Трябва да вярваме, че Бог е милостив,

милосърден и състрадателен.

Но поради някаква причина, за наше добро,
Бог ни причини това.

Това е вяра.

Но когато преминем към будизма, гледаме по
различен начин на нещата.

Виждаме, че будизмът ни помага
да докоснем реалността на непостоянството.

И въпреки, че природата на непостоянството
ни носи болка, тревога и страх,

будизмът ни учи винаги да се докосваме
до реалността.

Трябва смело да докоснем реалността.

И това че,

Спин, рак, автомобилни катастрофи могат
да се случат и на нас,

не само на този около нас.