На моя стол -- виждането на един гримьор за красотата: Ева ДиВирджилис в TEDxRVAWomen

Какво казват хората, докато седят на гримьорския стол, как се чувстват и може ли гримът да ви помогне? Ева ДиВирджилис дава някои отговори.

"Съжалявам, че трябва да
докоснеш лицето ми.

Погледнете този обрив;
изглеждам отвратително."

"Съжалявам, но не съм красива жена."

"Не. Благодаря, но не.
Изглеждам ужасно."

"Докторът каза, че
трябва да отслабна.

Така, че съжалявам. С това
трябва да работиш."

"Поглеждам се в огледалото и всичко,
което виждам е уморена майка.

И виждам тези бръчки, и се
чувствам стара и грозна."

Това чувам всеки един ден
от живота си.

Аз съм гримьор, а това са
истински думи от истински жени.

Аз също съм и актриса,
но за последните 7 години като гримьор,

съм открила,

че до 3 секунди след
сядане на стола ми,

почти всяка една жена ми се извинява
за начина, по който изглежда.

Няма значение дали е млада,
възрастна,

от каква социоикономическа
среда идва,

колко традиционно красива е,

почти всяка една жена се извинява
и не чувства, че отговаря

на този нов стандарт за красота.

И съм сигурна, че може би някои от вас
може да са били в това положение

и да са се извинявали?

Виждам, че някои от вас кимат.

Ами, така се случи,

че всъщност аз бях гримьор на
TEDx миналата година

и същото нещо се случи,
когато тези невероятно иновативни жени

седнаха на моя стол.

Те се извиниха.

Открих, че има много
малка група жени,

които не се извиняват.

Това са променящите, влиятелните,
те са движещата сила.

Те може да са директори или домакини,

но те не измерват себе си
чрез огледалото.

Разбира се, носят грим,
но не се извиняват за това.

Те живеят за момента

и си позволяват удоволствието
да живеят за момента

и за сега.

Аз съм възхитена от тези жени.

Може би има някои от вас
много редки, ценни, уверени същества

в тази публика.

И за вас, дами, казвам, излезте,
отидете до тоалетната!

Може да се върнете след 5 1/2 минути,
защото нямате нужда от това!

Нямате нужда да чуете това,
което имам да кажа.

А другите жени в тази
много малка група

са жените, които осъзнават
своята тленност.

Ще се върна към тях след малко.

И така, една жена си записва
час при мен

по много причини.

Много пъти, тя просто не се чувства
добре заради начина, по който изглежда

и приятелката ѝ ще ѝ каже: "Трябва да
отидеш при Ева, тя е невероятна.

Тя е страхотна. Ще те научи
на някои гримьорски трикове,

ще промени живота ти."

Но трябва да бъда честна.

Мисля, че гримирането е
най-малкото, което правя.

Но не казвам, не отричам,

че гримът не играе важна роля

в това да накара една жена да се
чувства по-привлекателна и по-уверена,

защото всички знаем

за биологичните знаци за
привличане между човешките същества

като симетрията, цвета, светлината.

И когато ги забележим в себе си
или някой друг,

това удовлетоврява първичните
ни възприятия.

И аз, като гримьор, съм доста добра
с уменията и инструментите

и мога много лесно да манипулирам
и подобря тези био-знаци на лицето.

Това е работата ми.

Но ще бъда честна с вас.

Мисля, че всяка жена,
която сяда на стола ми

е красива с или без грим.

Тя просто не го знае!

Поради това бих искала да
считам себе си

като навлизаща дълбоко в
повърхностна професия.

(Смях)

Защото използвам грима като
инструмент да ѝ помогна да го повярва.

Гримът е моята кукла за терапия,

за да помогна на жената да бъде
по-отворена за това как се чувства

и тя да ми каже какво я тревожи,
за да мога да се насоча към това.

И знаете ли какво?
Това работи!

Почти всеки път,
виждам жена да скача от стола ми

с по-жизнена походка.

Виждам как тя се оглежда в
огледалото и се усмихва на себе си,

дори и временно.

Има съвсем истинска трансформация,
която се получава на този стол.

"О, не. За какво говориш?
Аз не съм красива жена.

Моята свекърва казва, че
имам кръгло лице

и няма начин да направиш красиво
едно кръгло, дебело лице."

И не вярвам на ушите си, защото виждам
единствено една красива жена.

И казвам, "Матир, но погледни
своята прекрасна, златиста кожа!

Ето, вземи огледалото,
виж какво правя.

Виж тези перфектни
бадемовидни очи,

тези устни, Господи,
в следващия си живот искам тези устни.

Усмивката ти просто
озари тази стая!"

"Права си."

Сигурно си мислите, че
понеже такава е работата ми

и правя това всеки ден
и чувам какво казват жените

и имам тази уникална перспектива,

аз ще съм различна.

Но -- ето какво се случва, когато
седна на гримьорския стол на някой друг.

"О, Боже. Съжалявам,
имам доста грубо лице.

Мразя, че всъщност завися от
очната линия,

за да мога дори да изляза от вкъщи.

О, не, не се притеснявай,
носът ми е като юмрук на Мъпет.

Точно като ее,ее.

Така че, не се притеснявай,
че трябва да го скриеш."

Казах точно тези думи на
гримьорския стол на някой друг.

Аз също не чувствам, че отговарям

или мога да достигна тази ненормална,
нова мярка за красота в този свят,

това е като порното и модата,
и Photoshop, всички в едно.

(Смях)
(Аплодисменти)

Да. Успех в това.

(Аплодисменти)

И това ще се задържи.
Какво ще правим?

Какво да направя, за да
усетя и оценя това, което притежавам?

Което ме връща към тази
друга малка група жени,

които не се извиняват.

О -- добре -- а

"Моят рожден ден е.

Аз съм на 96 години и
не ми остава много, скъпа.

Но мисля, че изглеждам доста добре."

"Това е толкова приятно,
ще заспя.

Да, имам две деца.
На две и на четири години.

И наскоро претърпях двойна мастектомия
и шест курса на химиотерапия.

И съм толкова щастлива
да се поглезя.

Трябва да кажа, обичам
новата си перука!"

Това ли е нужно за мен?

Това ли е нужно, за да ме
накара да оценя какво имам?

Да се сблъскам с опасността
от болест или смърт?

Това ли ще ни е нужно да
оценим какво имаме?

Ами, няма да стане.

Няма да го приема.

И в отчаяна нужда да намеря
решение за всичко това,

аз си помислих,
"Какво мога да направя?"

И си казах, "Ами, защо да не направя
това, което всички жени правят?

Те го правят и работи за тях,
дори и да е временно.

Защо да не го пробвам?

Защо да не седна на стола на Ева?"

"Какво ще ми каже Ева,
ако ѝ се извиня?"

Знам. Звучи изтъркано. Знам.

Но всъщност е доста страшно.

Това е причината, поради която дори
не искам да приключа тази TED лекция.

Защото знам какво трябва да направя.

Ева, спри да казваш това
за очите си.

Имаш очите на майка си

и никога, дори за секунда няма
да си помислиш,

че тази жена, която ти е дала живот
и мъдрост, не отговаря на стандартите.

ОК, спри.
Ева, спри да говориш така за носа си.

Имаш носа на баща си и на
баба си.

Да, твоят италиански ген е изразен,

но също така и духът ти,
заради това!

И можеш да усетиш нотките на
чувствено, плодово вино Примитиво,

по-добре от повечето
поради това, може би.

И мисля, че ще реша,

че ако очната линия дава симетрия
на лицето и ума ми,

значи ще я използвам.

И ако добавянето на цвят
на устните ми,

ми позволява да внеса радост и
цвят в начина, по който говоря --

защо, по дяволите, не?

И ако добавянето на добро осветление
на кожата ми, ще ми даде самочувствието,

което ми трябва, за да представя
една привидно повърхностна тема

на група интелектуалци,

тогава ще го направя!

И това ме кара да се чувствам красива.

И ще седя на стола си,
и ще слушам, и ще вярвам,

че всички ние сме красиви.

Ще си запиша този час.

Благодаря ви.

(Аплодисменти)