ПРИЗИВ ЗА ЕМОЦИОНАЛНО СЪБУЖДАНЕ - Тийл Суон-

Емоции, емоционално, Тийл, Тийл Суон, духовният катализатор, как да се справим с един емоционален човек, родителство, родителство и емоции, какво да направя, когато детето се държи лошо, драма, чувствам, чувство, как да се идентифицира емоцията, как да помогнем на някой, който е разстроен, как да се помогне на човек, който е ядосан, как да се помогне на човек, който е тъжен, емоционална интелигентност, емоции и взаимоотношения, взаимоотношения, как да имаме добри отношения, как да имаме добри отношения с децата си, приятелство , приятелство и емоции, как да бъдем добър приятел, как да се помогне на човек, който е в депресия, как да се помогне на някой, който е в траур, как да се помогне на някой, който е тревожен, как да имаме добър брак, как да бъда добра съпруга, как да бъд добър съпруг

Превод от английски език и субтитри:
Карина Бакалова - www.3lchange.com

Попитайте Тийл

Време за чай с Тийл

ПРИЗИВ ЗА ЕМОЦИОНАЛНО
СЪБУЖДАНЕ

Здравейте!

Чували сте това преди.

За да живеете здравословен живот,

необходимо е да водите
здравословен живот

на нивото на тялото, ума и душата.

Тези стълбове дълго време са
били приемани за колоси

на здравословния и пълноценен
начин на живот

Ами ако ви кажа,

че сме приели всичко погрешно?

Когато мислим за душата,

ние я разглеждаме като етерна или 
неосезаема енергия-

по същия начин, поради етерната, 
недоловима природа

на чувствата и емоциите,

(които ние не разбираме)

ги наричаме "Душа".

Ето защо всеки съвет

за това как да нахраните и излекувате
вашата душа,

на практика, e проектиран да ви помогне

емоционално да се чувствате по-добре

Всъщност, аспектът на душата ни е
изначално здрав,

Той не може да бъде в състояние
на нездравост,

Душата, която е предварително
проявена енергия

сътворява чувствата, сътворява
и ума, сътворява и тялото.

Всичките три нива на личността

са на практика обхванати от душата.

Тялото е физическа проекция на душата.

Умът е ментална проекция на душата.

Чувството е съзнателното
възприемане от душата.

Ето защо бихме могли да погледнем

на това по един от двата начина.

Първият е, че трите колони на здравето

са тялото, ума и емоциите.

Вторият е, че емоцията,

е езикът на душата.

Ако изберете да го видите така,

то тогава ключът към това, което

хората наричат Духовно Здраве,

е вашето емоционално здраве.

Съзнателното признаване на

нашето нематериално съзнание,

което бихме могли да наречем
дух или душа.

Когато използваме думата душа,

ние я отнасяме до основния аспект

на същността на някой човек.

Ето защо думата душа

и думата сърце са взаимозаменяеми.

Заради това може да сте чували някой,

който говори за своя "основен аспект", за
"своята душа",

да казва "знам това в сърцето си", което

"запълва празнината".

Това е признание, че ние знаем,

в дълбините на нашето същество,

че нашата опитност тук на земята

не е физическа,

а е емоционална.

Когато за първи път идваме в този живот

ние преживяваме света изцяло през

възприятието на чувствата

Усещаме света преди да го видим.

Сърцето не е само чувство и емоция
от живота ви тук на Земята,

то е също така и вашите
взаимоотношения,

защото чувствата и емоциите,

са сърцето на взаимоотношенията.

Сърцето е също така и мястото,

където са нанесени най-големите щети.

Бих искала да ви въведа,

за да разберете по-добре

в исторически преглед

на взаимоотношенията и
влиянието на емоциите върху тях.

През вековете идеите ни

относно това кои са добри и лоши пътища

във възпитанието на децата,

са се променили драстично.

Например:

В Средновековието

детството на практика не е съществувало.

Веднага щом, като децата са можели
физически да бъдат управлявани,

са били поставяни да работят -

често в роли, които днес биха се
разглеждали, като робство.

Не се е гледало на децата като
нещо чисто и добро -

в действителност те са били
разглеждани, като зло.

Използвало се е извънредното
телесно наказание,

което се е считало за нормално и обичайно.

То се е използвало, за да се предостави
на детето спасение и доброта.

В тази епоха, дори в
най-аристократичните домакинства,

вместо да оценяват и да се
възхищават от своите деца,

някои родители ги презирали,

като умишлено ги унижавали и
злоупотребявали с тях.

Мислели си, че това на практика, е за
тяхно добро.

В края на седемнадесети век,
историята вижда раждането

раждането на наказанието и
наградата,

като начин на възпитание.

Вместо чисто телесно наказание,

философът Джон Лок предполага,

че по-добрият начин да се обучи

едно дете да бъде добро,

е като се оттеглят

одобрението и обичта от него.

Като сочат с пръст

"опозоряват детето, когато е лошо"

и като "уважение на детето чрез 
награждаването му

с одобрение и привързаност
когато е било добро.

Бих искала да постоите в това
осъзнаване за минута

относно това, което току-що казах.

То е довело родителите до
седемнадесети век

да стигнат до идеята с наградата и
наказанието

Наградата и наказанието, като начин
на възпитание от родителите,

който ние вече знаем,

е невероятно разрушителен.

Една от най-разрушителните техники
на родителство, които имаме днес.

И така през седемнадесети век,

наградата и наказанието, като метод, е
бил драстично подобрение

за това как децата са били
възпитавани преди това

В началото на 20-ти век нещата не са
се променили много.

Експертите по отглеждане на деца

все още официално осъждат

всякакви романтични идеи относно детството

и се застъпват за създаването
на правилни навици,

които да дисциплинират децата.

В действителност, през 1914 г.
памфлет на американското

Детско бюро, наречено "Детска грижа"

настоятелно призовава за строг график,

както и това родителите да не си
играят с техните бебета.

Бихейвиоризмът на Джон Б. Уотсън,
твърди,

че родителите биха могли да обучават
децата си,

чрез награждаване на добро
поведение и наказание на лошото,

следвайки точни графици за храна,
сън и други телесни функции.

Кой би могъл да забрави библейската
поговорка, чрез която толкова много

родители са живели и чрез, която все
още живеят и днес.

Цитат:

"Този, който жали пръчката
мрази своите деца,

а този, който ги обича, е грижовен
да ги дисциплинира."

Сякаш дисциплината и телесното
наказание са едно и също нещо.

В годините на 20-ти век телесното
наказание

започна да отпада от благоволението
на западния свят.

Много родители осъзнаха за какво е
телесното наказание,

което е оскърбление.

И така днес,

за съжаление все още има гнезда от
несъзнателни родители,

които все още нараняват и оскърбяват

децата си в името на дисциплината.

По-голямото мнозинство в
западния свят

използват родителските практики от
отминалите времена,

като средство за дисциплиниране.

Лесно е да погледнем назад
във времето

и да кажем, че сме били в
тъмната епоха

когато става дума за родителството,

Но нека ви кажа:

че през идните години бъдещето ще
погледне назад към нас в наши дни

и ще каже точно същото нещо,

че ние сме били на практика в
тъмната епоха на родителството.

Сега, когато телесното наказание,

е отпаднало, като предпочитан
метод на възпитание,

Днес ще ви кажа, че сме
на прага на революция -

революцията е емоционалното
родителско възпитание.

Ние сме на път да разберем, че
днес сме в тъмните векове

от гледна точка на емоционалното
родителско възпитание

и че причиняваме същият вид щети

на емоционално ниво на нашите деца,

както родителите са сторили това на 
физическо и емоционално ниво,

като са биели децата си

през изминалите векове.

Тук съм, за да ви кажа,

че ние нямаме никаква представа как
да създадем

здравословен емоционален климат в
нашите семейства, за своите деца.

Разбира се има и изключения от
това правило,

но засега в днешния модерен свят

по-голямата част от децата
се отглеждат

в нездравословна емоционална среда

и на практика емоционалният климат
на семейството

дори не се е повлияло от доброто
родителско възпитание и до днес.

Ние излизаме на повърхността от
новата тъмна епоха,

това е тъмна епоха на емоции и чувства.

Пробуждаме се за идеята,

че е възможно да си един много
добър родител на физическо ниво

и същевременно да си много лош
родител на емоционално ниво -

това има огромно значение.

Тъй като вече посочихме 
по-рано в този епизод,

че самата сърцевина на нашето
съществуване е чувства и емоции,

така че, ако емоционалният климат
на семейството ви с вашите деца

е нездравословен,

то тогава основната същност на
живота на някого и нечие същество

е нездравословна също.

В днешния свят повечето съвети
към родителите

пренебрегват изцяло света на емоциите.

Фокусират се върху това как да се
коригира неправилното поведение,

като в същото време се пренебрегват
чувствата,

които причиняват и постилат

това твърде лошо поведение.

Независимо от това колко далеч сме
напреднали,

целта на родителството все още е да
имаме угодливи и послушни деца,

а не да отгледаме здрав възрастен.

Целта е да се отгледа дете, което се
определя, като "добро".

Нашата съдебна система предприема
точно същият подход

по отношение на лошото поведение.

Ние се интересуваме от коригиране
на лошото поведение

и създаването на добри граждани,

като в същото време не се
интересуваме от чувствата,

мотивирали това лошо поведение.

Доброто родителство включва емоции.

Добрите взаимоотношения включват
емоция.

Днес повечето родители правят три
основни грешки:

Номер едно е, че те пренебрегват или
отхвърлят емоциите на своето дете.

Номер две е, че не одобряват
емоциите на детето си.

Номер три е, че не предлагат
никакви указания на детето си,

така че то да може да премине 
през своите негативни емоции.

Родителят, който не одобрява
емоциите на своето дете,

е критичен към проявата на негативна
емоция от страна на своето дете

и порицава или наказва за това
емоционално изразяване.

Родителят, който отхвърля
емоциите на своето дете,

пренебрегва ги, като маловажни,
игнорира емоциите на детето си,

или по-лошо, омаловажава емоциите
на своето дете.

Родителят, който не предлага
никакви насоки

може да е съпричастен с емоциите
на детето си,

но не поставя никакви граници
на поведението му

или да подпомогне на детето в
разбирането и справянето му

с неговите собствени емоции.

Ще ви дам пример как това работи
на практически план,

представете си, че Уилям не желае
да ходи на училище

и започва да плаче, когато родителите
му го карат да го направи.

Неодобряващият родител би се
скарал на Уилям за отказът му

да сътрудничи.

Неодобряващият родител ще
използва изразът келеме

и да го накаже по някакъв начин
да стои сам определено време

и ще го напляска.

Отхвърлящият родител може да
измете емоцията на Уилям,

като каже "Глупаво е, няма никаква
причина поради, която да си тъжен

за да отидеш на училище.

Смени тази намръщена физиономия.

Отхвърлящият родител може
дори да прибегне до отвличането на

Уилям от емоциите му,

като му даде бисквитка или като
му посочи крава в полето

на път за училище.

Родителят, който не предлага насоки,

може да се държи съпричастно
с Уилям,

като му каже, че е нормално да се
чувства тъжен или уплашен,

но този родител не би продължил

да помага на Уилям да реши какво
да прави с неприятните си чувства.

Вместо това ще го остави
в пространство,

където той ще се чувства така, сякаш
емоциите му

са отнемаща сила, с която
той е безсилен да се справи.

Децата, които са отгледани в
нездравословна емоционална среда

не са в състояние да утешат себе си.

Склонни са също така да развият
здравословни проблеми.

Отгоре на всичко децата, които 
са отглеждани в нездравословна

емоционална среда,

не успяват да се свържат
емоционално със семейството си.

Те често се чувстват така сякаш
не принадлежат.

Не успяват да развият интимност
със семейства си

и като резултат се чувстват
изолирани и самотни.

Разбира се това се пренася и в
зряла възраст.

Те израстват като възрастни, 
които не са в състояние

да управляват емоциите си.

Като възрастни, се чувстват така,
сякаш не принадлежат,

които се мъчат и борят да направят
връзките си работещи.

Развиват взаимно зависими
отношения

и развиват необходимост, докато
едновременно с това изпитват

изключителен страх от интимност.

По мое лично мнение,

причина номер едно за социопатично
и психопатично поведение при възрастните,

е резултат от нездравословна
емоционална среда в детството.

Имайте предвид сега,
че по-голямата част от хората,

които изучават причините за
психопатията и социопатията,

търсят в миналото на хората
явни признаци на насилие.

Много по-лесно е да се разпознаят
явни белези на насилие

много по-трудно е да се разпознаят
моделите на нездравословната

емоционална среда в детството.

Много от серийните убийци и
училищни стрелци,

които според данните идват цитирам
от "здрави домове"

на практика изобщо не идват от
здрави домове.

Те са от физически здрави семейства,

където са били хранени, обличани
и дори дадени много предимства,

но под тази прекрасна външност се
крие крайна емоционална дисфункция,

която ги е направила неспособни
да се свързват

с други хора.

Емоционалното отхвърляне и 
емоционалното неодобрение,

са форми на емоционално насилие.

Но скоро бъдещето ще ни научи,

никога да не се подценява
емоционалното отхвърляне,

емоционалното неодобрение и
емоционалното насилие.

По мое мнение,

след като сме преживели всичките
различни форми на насилие,

емоционалното насилие, е най-лошото

и най-тежката форма за лечение също така.

И сега стигаме до най-вредния
аспект

на емоционалното отхвърляне или
емоционалното неодобрение,

когато е направено от възрастния
към неговото дете.

Когато на едно дете е показано
емоционално неодобрение

или емоционално отхвърляне,
е показано на детето,

то започва да вярва на оценката 
на родителите,

независимо от това какво събитие
ги е накарало да са недоволни,

а не да вярва в своята
собствена оценка.

То губи вярата и доверието в себе си,

като най-много от всичко вярва, 
че нещо не е наред с него.

Когато връзката се управлява от
емоционална дисфункция,

децата се научават, че те нямат право
да се чувстват по начина,

по който се чувстват.

С една дума, те се научават, че е
грешно да се чувстват по начина,

по който се чувстват.

Тук е загадката:

Децата вярват, че ако е грешно да се
чувстват по този начин,

но те се чувстват така, то тогава нещо
конкретно не е наред с тях.

Ако аз трябваше да избера едно,
единствено нещо,

което е погрешно днес в системата за
психично (ментално) здраве,

то е, съществуването на популярната
идея,

че съществува начин, по който хората
трябва да се чувстват.

И ако те не се чувстват по този начин,
то тогава нещо не е наред.

Кабинетите на психиатрите
са пълни с хора,

които са били отгледани в
емоционално дисфункционален дом.

Тези хора са израснали с
вярата, че нещо не е наред с тях,

защото - цитирам "не би трябвало да се
чувстват така, както се чувстват".

Като на практика би трябвало да се
чувстват точно така, както се чувстват.

Те имат перфектна и основателна
причина да се чувстват по този начин.

Идеята, че нещо не е "наред с тях"
е самозаблуда.

Самозаблуда - това е вторичният
продукт от обезсилването на техните

емоции отново и отново.

На практика е една от основните
причини за безпокойството.

Безпокойството е причинено толкова
често от съмнения и неувереност в себе си.

Недоверието и съмненията в себе си
причиняват страх от самия себе си.

Като резултат на това, вие се
опитвате да намерите всякакъв начин

да избягате от самия себе си,

защото се чувствате по начин, по
който не би трябвало да се чувствате.

Необходимо беше да навляза в тази
предистория, както обикновено,

защото без това разбиране, вие не
можете да разберете

как сте стигнали до състоянието на
отношенията си, в които сте днес.

Казано накратко,

защото това е емоционалната среда,
с която сте били отгледани във

вашето детство,

вие нямате никаква представа как
емоционално да се отнасяте с хората,

като възрастен.

И се прилагат тези същите правила.

Ние не успяваме да развием истинска
интимност един с друг,

толкова често, защото отхвърляме
взаимно емоциите -

не одобряваме взаимно чувствата
си.

Казваме на другите хора, как трябва
да се чувстват.

Ние нямаме търпението
с емоционалните нужди на другите.

Виждаме, емоциите и чувствата,
като слабост.

Наричаме хората, които проявяват
емоции "прекалено чувствителни".

За да съумеете да разберете,

искам да ви дам три примера на
взаимоотношения на възрастни хора,

които са емоционално дисфункционални.

Жена отива на обяд с приятелката си.

Разочарована е, защото не е
получила повишение в работата

така, както си е мислила, че ще бъде.

Нейната приятелка й казала,

че е необходимо да погледне от
положителната страна,

за да види, че всичко, което прави е

създаването на повече разочарования
в своята реалност,

защото е негативно фокусирана.

Две:

Съпруг се прибира късно от работа,

а съпругата му започва да плаче на
минутата, в която влиза през вратата.

Той я вижда да плаче и й казва:

"Ти винаги реагираш пресилено -
Закъснях само с половин час.

Може би просто си в менопауза и

имаш нужда от професионална
помощ на практика."

След, което се оттегля в кабинета си
да гледа телевизия.

Три:

Един мъж преминава през развод.

Споделя с приятелите си това,
което му се случва и

те го убеждават да се присъедини
към тях в бара.

Когато се появява, никой от тях
не признава, че той на практика

преминава емоционално през труден момент
в своята връзка.

Вместо това го насърчат да не мисли
за развода.

Канят го да пийнат по едно, да гледат
спорт, да погледне красивите момичета.

Независимо от това дали е
приятелство или романтична връзка,

чувствата и емоциите, са сърцето,
същината на тази конкретна връзка,

ако се е предполагало да бъде
смислена и сериозна,

а не повърхностна.

Без здрава и дълбока емоционална връзка,

емоционално чувствени взаимоотношения,

на практика тази връзка не е връзка -

тя е социално споразумение.

Сексът не е интимност.

Вярно е, че сексът може да бъде
вторичен продукт на интимността,

но интимността е да бъдеш видян
за това, което си наистина,

да видим другия за това, което е.

Тя е това да съм в състояние да ти
дам цялата истина за това,

което съм аз наистина

и тя да бъде получена от теб напълно -
това което съм аз,

без да имаш необходимостта
да ме променяш.

Тя е това ти да си в състояние да ми
доставиш истината за себе си,

аз да бъда в състояние да я получа
и видя истината за теб,

без да се опитвам да те променям
и манипулирам.

Тя е среща в сърдечния център - в Сърцето,

който е родното място на емапитята,
съпричастността.

Това е родното място на близостта и
свързването.

Казвала съм го и преди, ще го кажа пак:

Думата интимност може да бъде
разделена на:

вижда в мен - (превод на думата от
английски)

най-важната част относно интимността,

е да видим един в друг,

да видим в истината на другия,

а нечия истина, е представена в
чувства и емоции.

Чувствата и емоциите са абсолютната
сърцевина

на вашата реалност и вашият опит

и по този начин са самата най-важна
част на интимността.

Заключението е:

Чувствата и емоциите имат значение.

Ние трябва да разберем важността и
стойността

на чувствата на всеки един от нас.

Трябва да покажем взаимно уважение
към емоциите на всеки един от нас.

Трябва да чуваме емоциите, скрити
зад думите.

Ние трябва да отворим себе си за
проявата на разбирането им.

Изразяването на признаване и
разбиране,

е необходимо да предшества съвета.

Ако кажете на някого как би трябвало
да се чувства,

вие го учите на недоверие към себе си.

Учите го на това, че има нещо, което
не е наред с него.

Това е начинът, по който се справяме
с нашите отрицателни емоции,

които диктуват колко здрави или
нездрави може да са

нашите взаимоотношения.

За повечето от нас

начинът, по който се справяме с
нашите положителни емоции,

вече работи.

Най-голямата съпротива, която имаме,
е спрямо негативните емоции.

Поради тази причина

ще опиша няколко конкретни стъпки за вас,

които могат да ни помогнат,

когато се отнася до негативните
емоции на другите хора.

Това важи, както за децата, така
и за възрастните

и е чисто злато, когато се отнася до
взаимоотношенията ни.

№ 1: Да станем осъзнати за емоциите
на другия човек.

№ 2: Да ни е грижа за емоциите на другия,

виждайки ги, като важни и валидни.

№ 3: Да слушаме със съпричастие
емоцията на другите хора

в опита си да разберем
как се чувстват.

Това им позволява да се чувстват
сигурни,

без да се страхуват, че ще бъдат осъдени,

т.е. стремим се да разберем, вместо
да се съгласяваме.

№ 4: Да признаем и да дадем стойност
на техните чувства.

Това може да включва помощта ни
да намерят най-подходящите

за тях думи, с които да определят
емоциите си.

Да се признаят за валидни чувствата
на някого, не означава,

че е необходимо да се признаят
за валидни

и техните мисли спрямо емоциите им
за правилни.

Вместо това е необходимо да им
дадем да разберат,

че е валиден начинът,

да се чувстват така, както се чувстват.

Например:

Ако нашият приятел каже
"Аз съм Безполезен" -

не го подкрепяме, като му отговорим:

"Знаеш ли, ти си прав! Безполезен си..."

Вместо това бихме могли да го
подкрепим, с отговор:

"Напълно мога да разбера как това би
могло да те накара да се чувстваш

безполезен и аз бих се чувствал по
същия начин, ако бях на твое място."

№5: Да позволим на човека да се
чувства по начина, по който се чувства

и да преживеем напълно неговата емоция,

преди да се премине към каквото и да
е било подобрение

на начина, по който се чувства.

Необходимо е да им дадем позволение

те да решат кога са готови да се
придвижат нагоре

по Вибрационната скала и в различна
емоция.

Не можем да налагаме своята
представа върху тях

за това кога трябва да са готови
или кога би трябвало

да са в състояние да се почувстват
различно.

Това е моментът, в който прилагаме
на практика за някого

Безусловно Присъствие и Безусловна Любов.

Там сме в ролята на тяхна подкрепа,
без да се опитваме да ги "поправяме".

Не се обиждайте, ако не приемат
подкрепата ви в този момент.

Налице е добронамерена сила,
присъща на предлагането.

Това е Любовта, сама по себе си,

независимо от това, което някой
прави или не прави с нея.

№ 6: След и само след, като

чувствата им са били признати и
приети за съществуващи

и напълно почувствани,

помогнете на другия човек да изготви
стратигии

за управление на реакциите си,

които би могъл да има спрямо своите
емоции.

Това е стъпката, където можете да
отстоявате

нови гледни точки на ситуацията,

които биха подобрили начинът,
по който се чувства другият човек.

Тук е моментът, където може да бъде
предложен съвет.

И сега достигаме до една от
най-важните стъпки,

когато става въпрос за
емоционалното здраве на връзките -

вие сте във взаимоотношение
със себе си.

Това означава, че е необходимо да
признаете своите собствени емоции.

Необходимо е да спрете отхвърлянето
на емоциите си

необходимо е да спрете
неодобрението на вашите емоции,

необходимо е да спрете да очаквате
от себе си

да се чувствате различно от начина,
по който се чувствате на практика.

За да имате емоционално здраве,

е необходимо да приложите шестте
стъпки, които току що посочих,

първо спрямо себе си.

Когато оставите настрана начина, по който
управлявате негативните емоции,

ето няколко стъпки, които могат да ви
помогнат да създадете

една здрава емоционална среда
вътре във вашите взаимоотношения.

№ 1: Изразете вашата любов към
другия човек.

Можете да изразите любовта си към
другия в диалог от докосване.

Много хора са жадни, гладни за ласки
в този модерен свят, в който живеем,

защото има толкова много разделение
между нас.

Можете да изразите своята любов,
чрез подарък.

Когато давате подарък на някого,

той разбира, че ви е достатъчно грижа
за него, че мислите за него,

и след това се сдобивате с нещо за него,
което му подарявате.

Бихте могли да изберете да покажете
любовта си към някого,

като прекарате определен период от
време с него.

Когато сте заедно, сте фокусирани
един в друг, като гледате в него,

опитвайки се да го разберете,
да се свържете с него.

Можете да покажете любовта си
към някого,

като му служите:

Можете да му предложите помощ
с чиниите...

Като му предложите помощ за някой
проект или преместване ...

Можете да помогнете на някого, като му
покажете признателност

или да му дадете някаква форма на
утвърждение -

като му направите комплимент.

Има много начини, чрез които можете
да покажете любовта си към някого.

Една от основните причини, поради
които имаме емоционални лишения,

е преживеният опит от детството

и в настоящите ни взаимоотношения,

е това, че ние сме пестеливи по отношение
на любовта си,

не я демонстрираме открито и
не я даваме на други.

Като демонстрираме и предлагаме
любовта си на други хора,

ние им даваме възможност да се
чувстват емоционално

сигурни, обичани и ценени от нас.

Но се уверете, че когато
изразявате обичта си към някого,

дали го правите поради
основателна причина,

а не защото искате нещо от този някой.

№ 2: Никога не пренебрегвайте
присъствието им.

Има много малко неща, които са
по-болезнени емоционално,

от това да се отнасят с теб така сякаш
не съществуваш.

Дори и да сте ядосани в момента,

това не е причина да обръщате гръб
на човека който ви обича.

№ 3: Този Съвет върви ръка за ръка с
последния.

Не се отдръпвайте от него
нито физически, нито емоционално,

особено по време на конфликт.

Хората, които се страхуват от
интимност и връзка

и по този начин да станат уязвими,

са склонни да се справят с тези чувства,

когато се превръщат в самотен
остров за себе си.

Така, като защита те стават
емоционално недостъпни

и разделени от другия човек.

Да се отдръпнете в една връзка, е да
извършите емоционален развод.

А симптом номер едно на
отдръпването,

е липсата на комуникация.

Като имаме предвид това, стигаме до
следващия Съвет.

Съвет № 4:Общувайте, Общувайте и
Общувайте!

Когато сме се ангажирали във връзка,

ние сме се ангажирали към общуването.

А вие общувате,

независимо дали го правите вербално
или не,

защото по-голямата част от комуникацията

се случва, чрез езика на тялото.

Общуването е огромна част от връзката.

Не потискайте емоциите си,

като се опитвате се да ги избегнете,
отречете, отхвърлите,

или да станете безчувствен за тях,

чрез отвличане на вниманието.

Необходимо е да имаме желанието да
признаем нашите собствени емоции

и да ги обсъдим с партньора си по
един здравословен начин.

Когато сме объркани как да направим това?

Полезен съвет е да вземем мислите,
които имаме,

да си представим, че ги занасяме в
пространството на Сърцето си

(не физическото)
и тогава да говорим от там.

Тази техника се нарича "Говорене
от Сърцето".

Когато правим така ние сме склонни
повече да бъдем доброволно уязвими

и по този начин Автентични,

и по-малко отбранителни, и атакуващи

в начина си на комуникация.

Облечете чувствата си в думи.

Няма нищо по-лошо за една връзка

от това да запазите мълчание относно
начина, по който се чувствате.

Когато не споделяте чувствата си се

създава пропаст между вас и партньора ви.

Той може да почувства когато сте
емоционално разстроени.

Ако не говорите или пренебрегвате
как се чувствате,

когато той може да усети, че сте
емоционално разстроени,

това кара другият човек да се чувства
объркан и го докарва до лудост.

Необходимо е да имаме желание да
признаем нашите емоции

и да говорим за това с нашия партньор,

по здравословен начин.

Ако сме объркани как да направим това,

можем да видим какво
чувстваме в нашите емоции

(това, което мислим за тези неща)

и можем да си представим, че ги
поставяме в нашето пространство на

Сърцето
и след това да говорим с него от там.

Тази практика се нарича "Да говорим
от Сърцето"

и може да бъде наистина ценна когато
става дума за създаване

на здрава емоционална среда

във всеки един вид взаимоотношения.

№ 5: Ако дадете обещания - следвайте ги.

Ако кажете, че ще направите нещо,
го направете.

Трябва да държите на думата си.

Правенето на нещо различно от това

систематично разрушава доверието
във връзката.

И това, което се отнася до емоционалното
здраве и взаимоотношенията

е, че доверието е голяма част от него.

Признаване на грешките и с промяна
на поведението.

Като се извинявате се отново и отново,

без реално да има промяна в
поведението,

изпращате посланието, че на практика
не ви е грижа

за това как се чувства другият човек,

колкото ви е грижа да се освободите
от него

... временно ...

Това също систематично разрушава
доверието

вътре във взаимоотношенията.

Необходимо е да предприемем стъпки

ако ни е грижа за някого - не само
да се извиняваме,

но да направим необходимите промени

така че, същите грешки

или същите болезнени неща, които
сте му причинили

да не се случват отново.

Като имаме предвид, че

едно извинение може да извърви
дълъг път,

до като създаде емоционално здраве
във взаимоотношенията.

Съвет № 7: Справете се с приоритетите си.

Необходимо е да знаете своите
приоритети,

за да можете да развиете здрава
емоционална връзка.

Ако желаете връзката ви да се
чувства емоционално добре,

вие ще трябва да я оцените
достатъчно,

за да стане ваш приоритет.

Няма такова нещо, като правилен или
грешен приоритет.

Но ако вашата работа или хобита са с
по-висок приоритет,

то тогава , шансовете са,

вашата връзка да страда,

защото ако трябва да избирате
между тях,

ще изберете работата си или
хобита.

Това ще накара другия да се чувства
необичан и незначителен.

Също така ще накара другия човек

сякаш е несигурно да се свърже с
вас емоционално.

Когато сте изправени пред
конфликт на интереси

между едно нещо и друго нещо,

необходимо е съзнателно да решите

къде е вашият приоритет.

В най-здравите взаимоотношения,

здравето на връзката

и начинът, по който вашият
партньор се чувства

е приоритет номер едно.

Съвет № 8: Окуражете ги!

Насърчаването на хората ги кара
да се чувстват, че не са сами.

Вече целият Свят не е срещу тях,
те си имат съотборник.

Насърчаването им позволява да знаят,
че имат емоционална подкрепа.

Това е обратното на критиката
и обезсърчението.

То изправя човек, вместо да го срива.

Това, също така позволява на човек
да се чувства емоционално "сигурен"

да споделя своите мечти и желания с нас.

№ 9: Във връзката изразете ясно
вашите искания, нужди и очаквания.

Това се отнася за здравословните граници.

За да можете да разберете
здравословните граници,

чувствайте се свободни да изгледате
видеото ми със заглавие:

"Граници. Единство - Как да развием
Здравословни Граници"

Не е честно да караме и очакваме
другият човек да се досеща

относно това какво вие желаете
и от какво се нуждаете.

Не е честно също така да очаквате
да чете мислите ви,

като очаквате от този човек неща,
с които не е запознат

и с които не се е съгласявал.

Важно е също така да отделите
време да разберете

желанията, нуждите и очакванията
на другия човек.

Помолете за това, което желаете и
от което имате необходимост

и насърчете партньорът
си да направи същото.

И ако приемем, че неговите желания и нужди

не противоречат на вашите
потребности и нужди,

срещнете тези нужди и желания.

Съвет № 10: Смейте се и играйте заедно.

Това е нещо, на което повечето
съвременни двойки

не дават достатъчен приоритет.

Забавлението, смехът и играта имат
капацитета да ни обвържат с човек

по същия начин, както и преживяването
на интензивна борба.

То може да бъде също така мощен афродизиак

за тези от вас, които имат връзка.

Дайте приоритет на правенето
на неща заедно,

с които се чувствате добре и са вълнуващи.

Това също гарантира, че Конфликтът
и Борбата

не са в основата на връзката.

Съвет № 11: Станете експерт по хората,

с които сте във взаимоотношения.

Научете всичко, което можете, за тях -

при условие, че го правите поради
основателна причина.

Това е сърцето на интимността.

Колкото повече знаете за

желанията на човека,

нуждите на човека,

чувствата на човека -

толкова по-близка може да стане
връзката ви с него.

Да станете експерт по отношение
на другия човек

ще ви помогне да направите
правилните избори

за начина, по който да си взаимодействате
с този човек,

така че емоционалната среда на връзката

да бъде здравословна и подкрепяща.

Помага ни също така да бъдем експерти

по отношение на обичта си към тях
по начин, по който ги кара

да се чувстват най-обичани.

Както всички неща,

необходимо е ние да приложим тези
Съвети първо за себе си.

Единствената връзка, която не можете
да прекратите

(с изключение на/чрез смъртта),

е връзката между Вас и самите Вас.

Това означава, че е необходимо
да знаете какво желаете,

необходимо е да знаете какви
са нуждите ви,

необходимо е да знаете какви
са очакванията ви,

необходимо е да признаете чувствата си -

никога повече да не ги отхвърляте,

повече да не ги подлагате на неодобрение.

Това е начинът, по който да развиете
здравословна емоционална връзка

със себе си -

което е сърцето на взаимоотношението

между вас и самият Вас.

Никога не се срамувайте от начина,
по който се чувствате.

Начинът, по който се чувствате е валиден.

Ако изпитвате емоция,

винаги има основателна причина

защо изпитвате тази емоция,

така че не оставяйте някой
друг да ви казва

как би трябвало или не
би трябвало да се чувствате.

Заслужавате да имате връзка,

където чувствата имат значение.

И най-добрият начин да влезете
в това взаимоотношение,

е да вземете решение, че вашите
емоции имат значение за вас.

Имайте прекрасна седмица....

Превод от английски език и субтитри:
Карина Бакалова - www.3lchange.com