< Return to Video

Запознайте се със създателя на електронната таблица

  • 0:01 - 0:04
    Колко от вас са използвали
    електронна таблица
  • 0:04 - 0:05
    като Microsoft Excel?
  • 0:06 - 0:07
    Много добре.
  • 0:08 - 0:12
    А колко от вас са ръководили бизнес
    с таблица, направена на ръка,
  • 0:12 - 0:15
    както баща ми своя малък
    печатарски бизнес във Филаделфия?
  • 0:16 - 0:17
    Много по-малко.
  • 0:18 - 0:21
    Е, хората са работили така
    стотици години.
  • 0:21 - 0:24
    В началото на 1978
    започнах да работя по една идея,
  • 0:25 - 0:27
    която накрая се превърна във ВизиКалк.
  • 0:27 - 0:29
    И през следващата година беше
  • 0:29 - 0:32
    инсталирана на нещо ново,
    наречено персонален компютър Apple II.
  • 0:33 - 0:37
    Стана ясно, че нещата наистина са се
    променили, когато шест години по-късно
  • 0:37 - 0:39
    Wall Street Journal пусна уводна статия,
  • 0:40 - 0:43
    която допускаше, че знаете какво е
    ВизиКалк и може би дори го използвате.
  • 0:44 - 0:47
    През 1990 Стив Джобс
  • 0:47 - 0:50
    каза, че "електронните таблици
    тласкат индустрията напред".
  • 0:51 - 0:55
    "ВизиКалк допринесе за успеха на Apple
    повече от което и да е друго събитие."
  • 0:55 - 0:57
    В по-лично изказване
  • 0:58 - 1:01
    Стив каза: "Ако ВизиКалк беше
    написан за друг компютър,
  • 1:01 - 1:03
    сега щяхте да интервюирате
    някой друг."
  • 1:03 - 1:10
    Благодарение на ВизиКалк персоналните
    компютри заеха място на бизнес бюрата.
  • 1:10 - 1:11
    Как се появи той?
  • 1:12 - 1:15
    Какво представляваше? През какво минах,
    за да го направя какъвто е?
  • 1:16 - 1:21
    Научих се да програмирам
    през 1966, когато бях на 15 -
  • 1:21 - 1:24
    само два месеца, след като
    е направена тази снимка.
  • 1:24 - 1:27
    Малко гимназисти имаха достъп
    до компютри в онези дни.
  • 1:28 - 1:31
    Но с късмет
    и ужасно много упоритост
  • 1:31 - 1:33
    успявах да се добера
    до компютър в града.
  • 1:34 - 1:39
    След като спах в калта на Уудсток,
    отидох в колеж в MIT,
  • 1:40 - 1:43
    където, за да печеля,
    работех по проекта Multics.
  • 1:43 - 1:48
    Multics беше новаторска интерактивна
    система, позволяваща едновременен достъп.
  • 1:48 - 1:52
    Чували ли сте за операционните
    системи Linux и Unix?
  • 1:52 - 1:53
    Те произлязоха от Multics.
  • 1:53 - 1:56
    Аз работех по Multics версиите
  • 1:56 - 1:59
    на известните като интерпретирани
    езици за програмиране,
  • 1:59 - 2:02
    които се използват от хора
    извън компютърната сфера,
  • 2:02 - 2:05
    за да направят изчисленията си,
    докато седят пред компютъра.
  • 2:06 - 2:08
    След като завърших MIT,
  • 2:08 - 2:11
    започнах да работя за
    Digital Equipment Corporation.
  • 2:11 - 2:14
    В DEC работех по софтуер
  • 2:15 - 2:17
    за новата област
    компютърно набиране на текст.
  • 2:18 - 2:22
    Помагах на вестниците да заменят
    пишещите машини на репортерите си
  • 2:22 - 2:23
    с компютърни терминали.
  • 2:24 - 2:25
    Пишех софтуер
  • 2:25 - 2:29
    и после отивах да работя
    на места като Kansas City Star,
  • 2:29 - 2:31
    където обучавах потребители
    и получавах отзиви.
  • 2:31 - 2:33
    Това беше опит в реалния свят,
  • 2:33 - 2:36
    съвсем различен от това,
    което виждах в лабораторията на MIT.
  • 2:38 - 2:40
    После бях ръководител
    на проектa за софтуер
  • 2:41 - 2:45
    на първата програма за текстообработка
    на DEC - друга нова област.
  • 2:46 - 2:51
    Също както при набирането, важното беше
    да се създаде потребителски интерфейс,
  • 2:51 - 2:55
    който е естествен и ефективен
    за хората извън компютърната сфера.
  • 2:56 - 3:00
    След DEC отидох да работя
    за малка компания, която произвеждаше
  • 3:00 - 3:06
    електронни касови апарати с микропроцесори
    за заведенията за бързо хранене.
  • 3:07 - 3:11
    Но винаги бях искал да основа компания
    заедно с приятеля ми Боб Франкстън,
  • 3:11 - 3:13
    когото срещнах в проекта Multics в MIT.
  • 3:13 - 3:17
    Затова реших да се върна в училище, за да
    науча възможно най-много за бизнеса.
  • 3:17 - 3:20
    През есента на 1977
    влязох в програмата
  • 3:20 - 3:23
    Магистър по бизнес администрация
    на Harvard Business School.
  • 3:24 - 3:26
    Бях един от малкото студенти,
  • 3:26 - 3:29
    които имаха подготовка
    в програмирането.
  • 3:30 - 3:33
    Ето една моя снимка от годишника,
    седя на първия ред.
  • 3:33 - 3:34
    (Смях)
  • 3:34 - 3:37
    В Харвард учехме по метода
    на конкретните ситуации.
  • 3:37 - 3:39
    Разглеждахме около три случая на ден.
  • 3:39 - 3:45
    Случаите се състоят от дузини страници,
    описващи конкретни бизнес ситуации.
  • 3:46 - 3:50
    Често имат и приложения,
    а в тях често има думи и цифри,
  • 3:50 - 3:53
    изложени по начини, които
    имат смисъл в конкретната ситуация.
  • 3:54 - 3:56
    Обикновено всички са доста различни.
  • 3:56 - 3:57
    Ето домашното ми.
  • 3:57 - 4:00
    Отново цифри, думи,
    подредени по смислени начини.
  • 4:00 - 4:04
    Много изчисления -
    наистина се сближихме с калкулаторите си.
  • 4:05 - 4:07
    Ето го калкулатора ми.
  • 4:08 - 4:11
    За Хелоуин се маскирах
    като калкулатор.
  • 4:11 - 4:12
    (Смях)
  • 4:14 - 4:17
    В началото на всеки урок
    професорът извикваше някого
  • 4:17 - 4:18
    да представи случая.
  • 4:19 - 4:22
    Той обясняваше какво се случва
  • 4:22 - 4:26
    и после диктуваше информация,
    която професорът разнасяше
  • 4:26 - 4:29
    по многото моторизирани черни дъски
    пред класа
  • 4:29 - 4:30
    и после дискутирахме.
  • 4:30 - 4:35
    Едно от най-обезсърчаващите неща беше
    да си написал цялото си домашно,
  • 4:35 - 4:38
    да дойдеш на следващия ден и
    да разбереш, че си допуснал грешка
  • 4:38 - 4:40
    и останалите изчисления,
    които си направил, са грешни.
  • 4:40 - 4:42
    Не можеш и да участваш.
  • 4:42 - 4:44
    А ни оценяваха по участието в час.
  • 4:45 - 4:50
    Докато седях там с още 87 души от класа,
    започнах много да мечтая.
  • 4:51 - 4:55
    Повечето програмисти тогава
    работеха с мейнфрейм компютри,
  • 4:55 - 5:01
    създавайки неща като инвентарни системи,
    системи за заплати и плащане на сметки.
  • 5:02 - 5:04
    Но аз бях работил върху
    интерактивната текстообработка
  • 5:04 - 5:06
    и личните изчисления,
    когато се налагат.
  • 5:06 - 5:10
    Вместо да мисля за хартиени
    разпечатки и перфокарти,
  • 5:11 - 5:14
    си представях вълшебна черна дъска,
  • 5:14 - 5:17
    на която щом изтрием едно число
    и напишем ново,
  • 5:17 - 5:20
    всички останали числа
    автоматично се променят
  • 5:20 - 5:22
    подобно на текстообработка с числа.
  • 5:23 - 5:27
    Представях си, че калкулаторът ми
    има хардуер за мишка на дъното
  • 5:27 - 5:30
    и изправен дисплей
    като на боен самолет.
  • 5:31 - 5:35
    И мога да въведа няколко числа,
    да ги оградя и да натисна бутона за сума.
  • 5:35 - 5:39
    И дори по средата на договарянето
    да съм в състояние да получа отговора.
  • 5:39 - 5:42
    Просто трябваше да превърна
    мечтата си в реалност.
  • 5:43 - 5:45
    Баща ми ме научи да правя прототипи.
  • 5:46 - 5:47
    Показа ми моделите,
  • 5:47 - 5:51
    които прави, за да реши какво да е
    разпределението върху страницата
  • 5:51 - 5:53
    на нещата за брошурите,
    които печата.
  • 5:53 - 5:56
    Той използваше прототипите, за да
    получи отзиви от клиентите
  • 5:56 - 6:00
    и одобрение преди да изпрати
    работата на пресите.
  • 6:00 - 6:06
    Изработването на проста, работеща версия
    на това, което се опитваш да създадеш,
  • 6:06 - 6:08
    те кара да откриеш ключови проблеми.
  • 6:09 - 6:13
    И ти позволява да намериш решения
    на тези проблеми много по-евтино.
  • 6:14 - 6:16
    Затова реших да направя прототип.
  • 6:17 - 6:21
    Отидох до един видео терминал, свързан
    със системата на Харвард
  • 6:21 - 6:23
    и се хванах на работа.
  • 6:23 - 6:26
    Един от първите проблеми,
    с които се сблъсках беше
  • 6:26 - 6:29
    как да представя стойностите
    във формулите.
  • 6:29 - 6:31
    Ще ви покажа какво имам предвид.
  • 6:32 - 6:34
    Мислех как ще посочите някъде,
  • 6:34 - 6:37
    ще наберете няколко думи,
    после още няколко на друго място,
  • 6:37 - 6:41
    ще въведете няколко числа и още няколко,
    ще посочите къде искате отговора.
  • 6:41 - 6:44
    После посочвате първото място,
    натискате минус, посочвате второто
  • 6:44 - 6:46
    и получавате резултата.
  • 6:46 - 6:50
    Проблемът беше какво
    да включа във формулата.
  • 6:50 - 6:52
    Трябваше да е нещо, което
    компютърът познава.
  • 6:52 - 6:54
    И щом погледнете формулата,
  • 6:54 - 6:57
    трябваше да знаете за кои места
    на екрана се отнася тя.
  • 6:58 - 7:01
    Първото, за което се сетих,
    беше начина на програмиста.
  • 7:01 - 7:03
    Първият път, когато посочвате някъде,
  • 7:03 - 7:05
    компютърът ще поиска
    да въведете уникално име.
  • 7:07 - 7:11
    Много бързо стана съвсем ясно, че
    това би било твърде досадно.
  • 7:11 - 7:14
    Компютърът трябваше автоматично
    да измисли името и да го въведе.
  • 7:15 - 7:19
    Затова си помислих, защо да не превърна
    в име поредността, в която ги създавате?
  • 7:19 - 7:22
    Опитах - Стойност 1, Стойност 2.
  • 7:22 - 7:25
    Много бързо разбрах, че ако
    стойностите са повече от няколко,
  • 7:25 - 7:27
    никога няма да запомните
    къде на екрана са нещата.
  • 7:27 - 7:33
    После си казах, защо вместо да ви
    позволявам да слагате стойности навсякъде
  • 7:33 - 7:34
    не ви огранича в една мрежа?
  • 7:35 - 7:37
    Тогава, щом посочите клетка,
  • 7:37 - 7:40
    компютърът би могъл да запише
    реда и колоната като име.
  • 7:41 - 7:47
    И ако я направя като карта и сложа ABC
    отгоре и цифри отстрани,
  • 7:47 - 7:50
    щом видите B7 във формула,
  • 7:50 - 7:52
    ще знаете точно къде на екрана се намира.
  • 7:53 - 7:57
    А ако трябва сами да въведете формулата,
    ще знаете какво да направите.
  • 7:57 - 8:01
    Ограничаването в мрежа
    ми помогна да разреша проблема.
  • 8:01 - 8:07
    То отвори и нови възможности като
    удобството да имаме области от клетки.
  • 8:07 - 8:09
    Ограничението не беше прекалено -
  • 8:09 - 8:13
    все още можехте да въвеждате всякакви
    стойности и формули във всяка клетка.
  • 8:14 - 8:18
    Така правим и до днес -
    почти 40 години по-късно.
  • 8:19 - 8:23
    Аз и приятелят ми Боб решихме, че
    заедно ще създадем този продукт.
  • 8:23 - 8:27
    Повече работих докато измисля точно как
    се очаква да работи програмата.
  • 8:27 - 8:30
    Написах референтна карта,
    която да служи като документация.
  • 8:31 - 8:35
    Тя ми помогна да се уверя, че
    потребителския интерфейс, който дефинирах
  • 8:35 - 8:39
    може да бъде обяснен кратко
    и ясно на обикновените хора.
  • 8:40 - 8:45
    Боб работеше на тавана на наетия си
    апартамент в Арлингтън, Масачузетс.
  • 8:45 - 8:47
    Ето как изглежда таванът.
  • 8:48 - 8:51
    Боб купи време в MIT Multics System,
  • 8:51 - 8:54
    за да пише код на терминал като този.
  • 8:54 - 8:58
    После сваляше пробните версии
    на един Apple II, взет назаем
  • 8:58 - 9:01
    по телефонна линия,
    използвайки модем
  • 9:01 - 9:02
    и след това тестваше.
  • 9:03 - 9:08
    За един от тестовете се подготвих
    със случая Pepsi Challenge.
  • 9:09 - 9:12
    Още не можехме да печатаме,
    затова трябваше да препиша всичко.
  • 9:12 - 9:15
    Не можехме и да запомняме и
    всеки път щом системата се сриваше,
  • 9:15 - 9:18
    аз трябваше отново и отново
    да въвеждам всички формули.
  • 9:18 - 9:22
    На следващия ден вдигнах ръка в клас,
    извикаха ме и представих случая.
  • 9:22 - 9:26
    Направих прогнози за пет години,
    разиграх всякакви различни сценарии.
  • 9:26 - 9:30
    Справих се отлично със случая.
    ВизиКалк вече беше полезен.
  • 9:30 - 9:33
    Професорът попита: "Как го направи?"
  • 9:33 - 9:36
    Е, аз не исках да му казвам
    за нашата тайна програма.
  • 9:36 - 9:38
    (Смях)
  • 9:38 - 9:40
    Затова казах: "Взех това, добавих онова
  • 9:40 - 9:42
    и умножих по това и извадих онова."
  • 9:42 - 9:44
    Той каза: "А защо не използва коефициент?"
  • 9:44 - 9:47
    Аз отговорих: "Ха! С коефициент
    нямаше да е толкова точно!"
  • 9:47 - 9:50
    Това, което не казах беше,
    че още нямахме деление.
  • 9:50 - 9:53
    (Смях)
  • 9:53 - 9:57
    В края на краищата, обаче, завършихме
    ВизиКалк в достатъчна степен,
  • 9:57 - 9:59
    за да го покажем на публиката.
  • 9:59 - 10:01
    Баща ми отпечата пробна
    референтна карта,
  • 10:01 - 10:03
    която да използваме
    като реклама.
  • 10:04 - 10:10
    През юни 1979 издателят ни
    представи ВизиКалк пред света,
  • 10:10 - 10:14
    на малък щанд на гигантската Национална
    компютърна конференция в Ню Йорк.
  • 10:15 - 10:19
    New York Times помести шеговита
    статия за конференцията.
  • 10:19 - 10:22
    "Машините представят подобия
    на религиозни обреди.
  • 10:22 - 10:23
    Докато вярващите се събират,
  • 10:23 - 10:26
    художниците в залата за записване
    на Колизеума довършват пантеона,
  • 10:26 - 10:30
    изписвайки внимателно ВИЗИКАЛК
    с гигантски черни букви на жълт фон.
  • 10:30 - 10:31
    Да живее ВИЗИКАЛК!"
  • 10:32 - 10:35
    (Въздишка) New York Times:
    "Да живее ВИЗИКАЛК!"
  • 10:35 - 10:37
    (Смях)
  • 10:37 - 10:41
    Това беше последното споменаване
    на електронната таблица
  • 10:41 - 10:45
    в популярната бизнес преса
    за около две години.
  • 10:45 - 10:47
    Повечето хора още не бяха
    разбрали за нея.
  • 10:47 - 10:48
    Но някои бяха.
  • 10:49 - 10:53
    През октомври 1979
    инсталирахме ВизиКалк.
  • 10:54 - 10:57
    Дойде в опаковка,
    която изглеждаше така.
  • 10:57 - 10:59
    А ето така изглеждаше
    в действие на Apple II.
  • 11:00 - 11:02
    Останалото, както казват, е история.
  • 11:02 - 11:04
    Има ужасно много за
    разказване в тази история,
  • 11:04 - 11:07
    но ще трябва да почака
    някой друг път.
  • 11:07 - 11:09
    Харвард, обаче,
    помни едно нещо.
  • 11:09 - 11:11
    Ето я онази класна стая.
  • 11:11 - 11:15
    Сложили са паметна плоча, за да
    напомня какво се е случило тук.
  • 11:16 - 11:18
    (Аплодисменти)
  • 11:24 - 11:27
    Но тя служи и за напомняне,
  • 11:27 - 11:33
    че вие също трябва да използвате
    уникалните си подготовка, умения и нужди
  • 11:33 - 11:38
    и да направите прототипи, за да
    откриете и преодолеете ключовите проблеми
  • 11:38 - 11:40
    и по този начин да промените света.
  • 11:41 - 11:42
    Благодаря ви.
  • 11:42 - 11:47
    (Аплодисменти)
Title:
Запознайте се със създателя на електронната таблица
Speaker:
Дан Бриклин
Description:

Дан Бриклин промени света завинаги като създаде в сътрудничество ВизиКалк - първата електронна таблица и предшественик на програми, които може би използвате всеки ден, като Microsoft Excel и Google Sheets. Присъединете се към софтуерния инженер и легенда в програмирането, докато той изследва заплетената мрежа от първи работи, мечти и проблеми с домашните, които са довели до преобразяващото му откритие.

more » « less
Video Language:
English
Team:
closed TED
Project:
TEDTalks
Duration:
12:00

Bulgarian subtitles

Revisions