Филип Роуздейл за Втори Живот

Защо да строим виртуален свят? Филип Роуздейл говори за виртуалната общност, която е открил, Втори Живот и неговата подкрепа за човешката изобретателност. Това е място толкова различно, че всичко може да се случи.

Знаете ли, ще направим нещата малко по-различни.

Ще ви покажа презентация. Ще ви говоря.

И в същото време ще гледаме снимки

от фото презентация, която е доста близка до живите неща, които --

моментални снимки от Втори Живот. И така надявам се, че това ще бъде обаятелно.

Можете -- аз мога да се състезавам за вниманието ви със странните снимки,

които виждате на екрана, идващи оттам.

Мислех си да ви поговаря малко за някои големи идеи за това

и след това да изведа Джон обратно тук, за да може да поговорим

малко повече и да мислим, и да задаваме въпроси.

Знаете ли, предполагам, че първия въпрос е,

Защо изобщо да построяваме виртуален свят?

И мисля, че отговора на това винаги ще бъде

поне воден до някаква степен от хората

първоначално достатъчно луди, за да започнат проекта, знаете.

Затова ви давам малко предистория само за мен

и какво ме движи като -- откакто бях тийнейджър

и след това като възрастен, за да се опитам наистина да построя такова нещо.

Бях много изобретателно хлапе, което четеше много, и се захванах с електроника първо,

а по-късно, програмиране на компютри, когато бях много млад.

Просто винаги се опитвах да правя неща.

Бях обсебен с това да разглобявам неща и да строя неща

и всичко, което можех да направя с ръцете си или с дърво,

или с електроника, или с метал, или с всичко друго.

И така, например -- и това е страхотно нещо във Втори Живот -- имах спалня.

И всяко хлапе, знаете, като тийнейджър, има своя спалня, в която да се оттегля --

но исках моята врата, мислех си, че ще е готино, ако вратата ми се качва нагоре,

отколкото да бъде отваряна като в Стар Трек.

Мислех си, че ще е хубаво да направя това. И така отидох до тавана

и прерязах напречните греди на тавана, за радост на родителите ми

и сложих вратата, знаете, която беше издръпвана нагоре през тавана.

Построих -- сложих отварящо устойство от гаражна врата горе на таванската,

което ще издърпа тази врата нагоре.

Можете да си представите времето, което ми отне да направя това на къщата

и недоволството на моите родители.

Нещото, което винаги ме е удивявало е, че ние като хора

можем да имаме толкова много изумителни идеи за неща, които искаме да правим,

но често сме неспособни, в реалния свят, да направим тези неща --

всъщност да съберем заедно материалите

и да преминем през реалната фаза на изпълнение да построим нещо,

което можете да си представите от дизайнерска перспектива.

И така за мен, знам, че когато Интернета дойде

и правех компютърно програмиране и просто, знаете,

просто се опитвах да ръководя моята малка компания

и да разбера какво да правя с Интернета и с компютрите

бях незабавно покосен от единственото нещо,

което наистина ще искаш да направиш с Интернета и с компютрите

ще бъде да използваш Интернета и да свързваш компютрите

да симулират свят, някакси да пресъздадат законите на физиката

и правилата за това как нещата вървят заедно --

някакси -- идеята за атомите и как да направим неща,

и да правим това вътре в компютър, за да можем всички да влезем вътре и да правим неща.

И така, за мен това беше нещото, което беше толкова изкусително.

Исках само това място, където можете да строите неща.

И така мисля, че виждате това в зачатъка

на това което се случва с Втори Живот и мисля, че това е важно.

Също така мисля, че по-скоро използването на Итернета и технологиите

като вид пространство между нас за изобретателност и дизайн е главна тенденция.

То е -- някакси велик човешки прогрес.

Технологията е общо взето използвана да ни позволи да създадем

толкова споделен и социален начин, колкото е възможно.

И мисля, че Втори Живот и виртуалните светове по-общо

представят най-доброто, което можем да направим, за да постигнем това точно сега.

Знаете ли, друг начин, по който да гледате на това,

и свързани със съдържанието и, знаете, мислейки за пространство,

е да свържете виртуалните светове с пространството.

Мислех си, че това ще е забавно нещо, за което да поговорим за секунда.

Ако мислите да отидите в пространството, то е изключително нещо.

Толкова много филми, толкова много деца, всички ние донякъде

си мечтаем да открием пространството. Сега, защо е така?

Спрете за момент и попитайте, защо тази надутост?

Защо, ние като хора искаме да направим това?

Мисля, че има няколко неща. То е като това, което виждаме във филмите --

знаете, то е този сън, който всички споделяме.

Първото е, ако отидите в пространството ще можете да започнете отново.

До известна степен ще станете някой друг в това пътешествие,

защото там няма да -- ще оставите общността и живота, който познавате зад вас

и толкова неизбежно ще се преобразите --

необратимо по всяка вероятност -- след като започнете проучването си.

И второто нещо е, че има това осезаемо чувство,

че ако пътуваш достатъчно далеч, можеш да го намериш --

о, да -- нямате си на представа какво ще откриете

веднъж като стигнете там, в пространството.

Ще бъде различно оттук.

И всъщност, ще бъде толкова различно от това, което виждаме тук на Земята,

че всичко ще бъде възможно.

И така това е идеята -- ние като хора жадуваме за идеята да

създадем нова самоличност и да отидем на място, където всичко е възможно.

И мисля, че ако наистина седнете и помислите за това,

за виртуални светове и къде отиваме

с все повече и повече компютърни технологии

те представят в основата си вероятната, истински тактично възможната

версия на проучване на пространството.

Ние се влияем от идеята за виртуални светове, защото, както пространството,

те ни позволяват да преоктриваме себе си и съдържат всяко нещо

и всичко, и вероятно всичко, което може да се случи там.

Знаете ли, за да ви дам представа за мащаба на идеята, знаете,

сравняването на пространството с Втори Живот, повечето хора не осъзнават, някакси --

и тогава това е просто като Интернета в началото на 90-те.

Всъщност днес, виртуалните светове от Втори Живот много приличат на интернета през началото на 90-те:

всеки е много развълнуван,

има много публичност и въленение относно една или друга идея

от момент на момент, и също така има отчаяние

и всеки мисли, че цялото това нещо няма да работи.

Всичко, което се случва с Втори Живот

и по-общо с виртуалните светове, всичко се е случило в началото на 90-те.

Винаги играем една игра в офиса, при която можеш да вземеш всяка статия

и да намерите същата статия, където просто подменяте думите "Втори живот"

с "Мрежа" и "виртуална реалност" с "Интернет."

Можете да откриете точно същите статии

написани за всичко, което хората наблюдават.

За да ви дам представа за мащаба, Втори Живот е около 20 000 централни процесора в момента.

Това е около 20 000 компютъра свързани заедно

в три сгради в САЩ точно сега,

които симулират това виртуално пространство. И виртуалното пространство само --

има около 250 000 хора на ден, които се мотаят там,

един вид, активото население е нещо като малък град.

Пространството само по себе си е 10 пъти по-голямо от Сан Франциско

и е също толкова гъсто населено.

И така това ви дава идея за мащаба. Сега, то се разраства много бързо --

около пет процента на месец или някъде толкова сега, като се има предвид новите сървъри, които са добавени.

И така разбира се, коренно различно от истинския свят

и като Интернета, цялото това нещо се разширява

много, много бързо и исторически експоненциално.

И така този вид проучване е посрещнат тук

от количеството на съдържанието, което е там

и аз мисля, че това количество е критично.

Беше критично с виртуалния свят,

където това пространство беше истинска безкрайна възможност.

Ние сме чувствителни към това, като хора.

Знаете ли, знаете, когато го видите. Знаете, когато можете да направите нещо в пространството

и знаете, когато не можете.

Втори Живот днес е тези 20 000 машини,

и е около 100 или повече консуматорски създадени обекта, където, знаете,

обект ще бъде нещо такова, вероятно интерактивен.

10 милиона от тях мислят през цялото време:

имат прикрипен код на тях.

Така че това вече е голям свят, като се има предвид количеството на нещата, които са там

и това е много важно.

Ако някой играе, да кажем, World of Warcraft,

World of Warcraft идва на четири DVD-та.

Втори живот, за сравнение, има около 100 терабайта

от данните създадени от ползвателите, което го прави около 25,000 пъти по-голям.

И така отново, както Интернета, сравнен с AOL,

и чат румовете и съдържанието на AOL по това време,

това което се случва тук е нещо много различно,

защото явния мащаб на това, което хората могат да направят,

когато им е позволено да правят всичко, което искат е доста изумително.

Последната голяма мисъл е, че е почти без съмнение вярно,

че в каквото и да се превърне това

ще бъде по-голям в цялото си потребление от Уеба като цяло.

Нека да докажа това с две твърдения.

Главно това, за което изпозлваме Уеба е да организираме, разменяме,

създаваме и употребяваме информация.

То е като това Айрийн да говори за Google, че е управляван от данни.

Аз ще кажа, че мисля за света като информация.

Всичко, с което си взаимодействаме, целия опит, който имаме,

сякаш се реем през море от информация

и взаимодействаме с нея по различни начини.

Уеба слага информацията във форма на текст и снимки.

Топологията, географията на Уеба е текстови линкове в по-голямата си част.

Това е един начин да организираш информация,

но има две неща за начина, по който имаш достъп до тази информация във виртуалния свят,

които мисля са важни начини, с това че са много различни

и много по-добри от тези, които сме можели да правим досега с Уеба.

Първия е този, както вече казах --

ами, първата разлика за виртуалните светове е, че

информацията ви е представена във виртуалния свят,

използвайки най-силните идолни символи,

които можете да използвате с човешки същества.

Например, С-Т-О-Л е английска дума за това,

но снимка на него е универсален символ.

Всеки знае какво означава. Няма нужда да бъде превеждан.

Също така е по-запомнящо се, ако ви покажа снимка

и ви покажа С-Т-О-Л на лист хартия.

Можете да направите тестове, които ще покажат, че ще запомните,

че съм говорил за стол след два дена много по-добре.

Когато организирате информация, използвайки символи от нашата памет,

използвайки най-честите символи, с които сме били затрупани през живота си,

вие максимално се вълнувате и стимулирате

и сте готови да запомните, прехвърлите и манипулирате данните.

И така виртуалните светове са най-добрия начин

за нас по същество да организираме и усещаме информацията.

И мисля, че това е нещо, за което хората са говорили за 20 години --

знаете, това 3D, тези животонаподобяващи среди

са много важни по някакъв магичен начин за нас.

Но второто нещо -- и мисля, че то е по-малко очевидно --

е преживяването от създаване, употребяване, откриване на тази информация

е във виртуалния свят косвено и присъщо социално.

Винаги сте там с други хора.

И ние като хора сме социални създания и трябва, или сме подкрепяни,

или се наслаждаваме повече, на потреблението на информация в присъствието на другите.

Това е съществено за нас. Не можете да избягате от него.

Когато сте в Amazon.com и търсите дигитален апарат или каквото и да е,

вие сте там точно сега, когато сте в сайта, с 5000 други хора,

но не можете да говорите с тях.

Не можете просто да се обърнете към хората, които преглеждат дигиталните фотоапарати

на същата страница като вас и да ги питате,

"Ей, виждал ли си един от тези преди, защото мисля да го купя."

Преживяването от това да пазарувате заедно, просто като елементарен пример,

е пример от това как като социални създания

ние сме отишли да преживеем информацията по този начин.

И така тази втора точка, че неизменно усещаме информацията заедно

или искаме да я усетим заедно,

е критична в основата си, донякъде,

тази тенденция за това как ще използваме технологията, за да ни свърже.

И така аз мисля, отново, че е възможно в следващото десетилетие или малко повече

тези виртуални светове да станат най-често използвания начин за човешките същества,

че ние използваме електрониката или Интернета, ако щете,

да бъдем заедно, да поглъщаме информация.

Знаете, картографирането на Индия -- това е прекрасен пример.

Може би разрешението е да започнеш да говориш с други хора в реално време.

Да поискаш съвет, отколкото по всякакъв възможен начин

да организираш картата статистически.

И така, аз мисля, че това е друга много голяма част.

Аз мисля, че накъдето и да е тръгнало всичко това,

дали ще е Втори живот или неговите потомци, или нещо по-голямо,

което се случва по целия свят на много различни места --

ще видим използването на Интернета точно за това,

и пълен трафик и уникални ползватели ще се преобразят,

така че Уеба и неговите библиографични текстове и графична информация

ще станат инструмент или част от този потребителски шаблон,

но шаблона сам по себе си ще се случва най-вече в този вид среда.

Голяма идея, но съм много оправдателен.

И така нека спра до там и да върна Джон обратно

и може би ще успеем да имаме по-дълъг разговор.

Благодаря ти, Джон. Това е страхотно.

(Аплодисменти)

Джон Хокенбери: Защо създаването, импулса за създаване на Втори Живот,

не е утопичен импулс?

Като например, през 19-ти век

всяка литературна творба, която е представяла алтернативни светове

е била изключително утопична.

Филип Роуздел: Аз мисля, че това е страхотно. Това е толкова дълбок въпрос. Да.

Дали виртуалния свят е възможно да бъде Утопия, е един начин, по който аз бих го казал.

Отговорът е не, и мисля, че причината поради, която е така е, защото

Уеба сам по себе си като добър пример е неизменно отдолу нагоре.

Идеята за безкрайната вероятност, магията, че всичко може да се случи

се случва само в среда,

където ти наистина знаеш, че има фундаментална свобода

на нивото на индивидуалния актьор, на нивото на Лего блокчетата,

ако щете, която прави виртуалния свят.

Трябва да имате това ниво на свобода, и така често съм питан,

знаете, има ли, било утопична или не,

има ли утопична тенденция във Втори Живот и такива неща,

че да създадете свят, който има голяма схема към него?

Тези ръководни схеми са чужди за общо-взето всеки,

дори ако мислите доброто, когато ги изграждате.

И нещо повече, човешкото общество, когато е контролирано,

когато поставиш основна схема на правила,

нов начин на хората да си взаимодействат, или нов начин да положиш основите на град, или каквото и да е,

тези неща исторически никога не са стигали далеч,

знаете -- винаги смеейки се казвам -- Мола на Америка, знаете,

който е най-големия къс от централно проектирана архитектура,

която е била построявана.

ДХ: Кремлин е бил доста голям.

ФР: Кремлин, да. Това е истина. Целия комплекс.

ДХ: Дайте ми история за опция, която вие сте създали в началото

на Втори Живот, за която сте убедени, че хората ще искат да използват

за създаването на техните аватари или в комуникацията,

на която хората всъщност на практика казват не, не се интересувам изобщо,

и назовете нещо, което вие не сте измислили

и хората почти незабавно са започнали да търсят.

ФР: Сигурен съм, че мога да кажа няколко примера и за двата случая.

Един от моите любими. Имах тази опция, която сложих във Втори Живот --

бях много запален по отношение на това.

Беше способност един вид да се приближите до някого

и да имате по-личен разговор,

но не беше моментално чатене, защото трябва да си приятел с някого.

Беше просто идеята, че можеш да имаш личен чат.

Току-що си спомних, че беше един от тези примери за дизайни водени от данни.

Мислех си, че е толкова добра идея от моя гледна точка

и просто никога не беше използвана, и ние в крайна сметка --

мисля, че сега го изключихме, ако си спомням правилно.

Най-накрая се отказахме, извадихме го от кода.

Но по-основно, знаете, един друг пример, за който мисля,

е че има голяма връзка с утопичната идея.

Втори живот в началото имаше 16 симулатора. Сега има 20 000.

И така, когато имахме само 16

беше толкова голям, колкото двора на този колеж.

И ние имахме - регулирахме го, знаете: сложихме нощен клуб,

сложихме дискотека, където можеше да танцувате

и след това имахме място, където можехте да се биете с оръжия, ако искахте

и имахме едно друго място, което беше като дървена пътека, малко като Кони Айланд.

И поставихме регулирането, но разбира се

хората можеха да строят около него, както си искаха.

И това, което беше толкова изумително от самото начало беше, че идеята,

която бяхме заложили в регулирането, всъщност

беше незабавно и напълно игнорирана

и някъде два месеца след началото на всичко това

-- което е наистина кратко време дори във време на Втори Живот --

помня ползвателите, хората, които тогава ползваха Втори Живот,

жителите дойдоха при мен и ми казаха, искаме да купим дискотеката --

понеже аз я бях построил -- искаме да купим земята и да я сринем

и да сложим къщи на нея. И аз им я продадох --

искам да кажа, че прехвърлих собствеността и те направиха голям купон

и взривиха цялата сграда.

И помня, че това беше толкова впечатляващо,

че не знаехте какво точно ще се случи.

Когато се замислите за нещата, които хората са построили, които са известни --

ДХ: CBGB (музикален клуб в Ню Йорк) ще трябва да затвори в последствие, знаете. Това е правилото.

ФР: Точно така. И то -- но те затвориха на първия ден, всъщност по времето на Интернета.

Знаете ли, пример за нещо -- бременност.

Можете да имате бебе във Втори Живот.

Това е направено изцяло, използвайки опциите, които са сложени във Втори Живот,

така че вродената идея да забременееш и да имаш дете, разбира се --

Втори Живот е, на платформено ниво, на нивото а компанията -- при Линдън Лаборатория --

Втори Живот няма игрови свойства към него.

Няма опит да се структурира познанието,

да го направим утопично в смисъла, в който влагаме в него.

И така разбира се, няма никога да сложим механизъм за правене на бебете или, знаете,

да вземем два аватара и да ги слеем, или нещо такова.

Но хората са изградили способността да имат бебета и да се грижат за бебета,

като опит от пазаравуне, който бихте имали във Втори Живот и така --

искам да кажа, че е доста прекрасен пример, за

това което се случва в цялостната икономика.

И разбира се, просъществуването на икономиката е друга идея.

Не говорих за него, но това е критична опция.

Когато на хората е дадена възможност да създават в света,

има наистина само две неща, които те искат.

Първото е справедливо право на собственост върху нещата, които те създадат.

И после второто е -- ако им се иска

и няма да го направят във всеки случай, но в много го правят --

те всъщност искат да мога да продадат това творение

като начин, по който да си доставят собствената прехрана.

Вярно е в Уеба -- също е вярно и във Втори Живот.

И така съществуването на икономика е критично.

ДХ: Въпроси за Филип Роуздел? Ето тук.

(Публиката: Ами, първо наблюдение, което е, че изглеждате като герой.)

ДХ: Наблюдението е, Филип е обвинен, че прилича на герой,

на аватар във Втори Живот.

Отговорете и след това ще получим останалите въпроси.

ФР: Но аз не приличам на моя аватар.

(Смях)

Колко души тук знаят как изглежда моя аватар?

Това вероятно не е много.

ДХ: Да не би да копирате аватара на някой друг с това, някак си --

ФР: Не, не, не съм. Едно от другите момчета в работата имаше фантастичен аватар --

женски аватар -- който бях аз от време на време.

Но моя аватар е момче, което носи кожени каубойски панталони.

Остра коса нагоре -- по-остра от това. Оранжева коса.

Дълги щръкнали мустаци със завити краища. Със селски характер.

Много, много готино.

ДХ: И вашия въпрос?

(Публиката: [Неясно].)

ДХ: Въпросът е, изглежда че има липса на контролиране на настройките за култура във Втори Живот.

Не изглежда да има собствена култура

и вида на разликите, които съществуват в истинския свят

не са пренесени на картата на Втори Живот.

ФР: Ами, първо, ние сме много млади,

това съществува само от няколко години.

И така частта, която виждаме е същата еволюция на човешко поведение,

която виждате във възникващите общности.

И така честна критика -- е това, което е -- за Втори Живот днес е,

че е повече като Дивия Запад, отлколкото Рим, от гледна точка на културата.

Така казано, еволюцията и нюансираното взаимодействие, което създава културата

се случва с 10 пъти по-голяма скорост от истинския свят

и в среда, където, ако отидеш до бар във Втори Живот

65 процента от хората не са от САЩ

и всъщност говорят техните различни езици.

Всъщност, един от начините да направите пари във Втори Живот

е да направите истински готини преводачи, които слагате във вашето тяло

и те действително изкачат на вашия екран

и ви позволяват да използвате Google или Babelfish

или един от другите преводачи на текстове, които

превеждат говорен -- извинете -- написан текст между хората.

И така, многокултурната природа и културния кюп,

които се случват вътре във Втори Живот е доста --

мисля, доста забележителна в сравнение с истинските човешки условия

в истинския живот, която сме съумяли да постигнем.

И така, мисля, че културата ще бъде прецизирана, ще изплува,

но все още имаме няколко години, докато това се случи,

както обикновено бихте очаквали.

ДХ: Други въпроси? Ето тук.

(Публика: Какви са вашите демографски данни?)

ДХ: Какви са вашите демографски данни?

ФР: И така въпроса е какви са демографските данни.

Ами, средната възраст на човек във Втори Живот е 32,

обаче използването на Втори Живот нараства много бързо

докато вашата физическа възраст нараства. И така като минавате от 30 години до 60 --

а има много хора в техните шестдесет, които използват Втори Живот --

това също не е рязка крива -- много, много разпределена е --

използването се покачва от гледна точка на часове на седмица с 40 процента,

като отидете от 30 годишни до 60 годишни в истинския живот, така че няма --

много хора допускат грешката да вярват, че Втори Живот

е някакъв вид онлайн игра. Всъщност обикновено е непривлекателна --

говоря само общо и критично --

не е много привлекателна за хора, които играят онлайн видео игри,

защото графиките не са еквивалентни на --

искам да кажа, тези са много хубави снимки,

но общо графиките не са еквивалентни

на перфектните графики, които виждате в Grand Theft Auto 4.

И така средна възраст: 32, както споменах,

65 процента от ползвателите не са в САЩ.

Разпределението между държавите е невероятно широко.

Има ползватели от, знаете, фактически от всяка държава на света в момента във Втори Живот.

Доминиращите са -- ако вземете Обединеното Кралство и Европа,

заедно те са 55 процента от потребителската база във Втори Живот.

От гледна точка на психографиката --

о, мъже и жени: мъже и жени са почти поравно представени във Втори Живот,

и така около 45 процента от хората онлайн в момента във Втори Живот са жени.

Жени използват Втори Живот, обаче,

от около 30 до 40 процента повече, базирано на часове, отколкото мъжете,

което означава, че повече мъже се записват от жени,

и повече жени остават и го използват от мъжете.

И така това е друг демографски факт.

От гледна точна на психографиката, знаете, хората във Втори Живот

са изключително нееднакви, в сравнение с това какво можете да си помислите,

когато влезете и говорите с тях, и се срещнете с тях, и аз искам

да ви предизвикам само да направите това и да разберете.

Но това не е сбирщина от програмисти.

Не е лесно да го опишете като демография.

Ако трябваше да обрисувам общата картина, ще кажа, помните ли хората,

който се вживяваха в eBay през първите няколко години на eBay?

Може би малко прилича на това: с други думи, хора, които са ранни усвояващи.

Тенденцията при тях е да бъдат изобретателни. Да бъдат предприемчиви.

Много от тях -- около 55 000 души досега -- са с позитивни парични потоци:

правят пари от това -- искам да кажа истински пари --

от това, което правят във Втори Живот, така че това е много устроено --

за творчески строеж на неща, изграждане на собствен бизнес,

такъв е вида на ориентацията. И така, това е.

ДХ: Описвате себе си, Филип, като някой, който е бил наистина изобретателен,

когато сте бил млад и сте обичал да правите неща.

Искам да кажа, не много често чуваме за някого,

който се описва като много изобретателен.

Подозирам, че това е възможен евфемизъм за добър ученик,

който прекарва много време в стаята си? Възможно ли е?

(Смях)

ФР: Бях -- имаше времена, когато изкарвах добри оценки. Знаете, смешно е.

Когато постъпих в колежа -- учих физика в колежа --

и станах наистина -- беше смешно,

понеже определено бях антисоциално хлапе. Четях през цялото време.

Бях срамежлив. Не приличам на такъв сега, но бях много срамежлив.

Много се местехме -- имах този опит също.

И така аз, някакси, мисля, живях в мой собствен свят

и очевидно това помага да свържете истинските си интереси в нещо.

ДХ: И така вие сте на петия си живот в този момент?

ФР: Ако броите градовете, да. И така -- но аз --

и не се справих -- мисля, че не се справих в училище толкова добре, колкото можех. Мисля, че сте прав.

Не бях обсебен -- знаете, да получавам само шестици.

Щях да кажа, имах прекрасно социално изживяване,

когато отидох в колеж, което нямах напреди

и по-братско преживяване, когато срещнах шест или седем други момчета,

с които учих физика и се съревновавах с тях

и тогава започнах да получавам шестици. Но сте прав: не бях отличен студент.

ДХ: Последен въпрос. Ето тук.

(Публиката: В брошурата, има изказване --)

ДХ: Искате ли да перифразирате това?

ФР: Да, нека да го изразя с други думи.

И така, казвате, че в брошурата има изказване,

че може би ще стигнем до там да предпочитаме дигиталните си личности отколкото истинските си --

нашите по-ковки, управляеми дигитални личности от нашите истински --

и това всъщност, много от човешкия живот и човешкия опит

може да се измести в дигиталната сфера.

И тогава, това е доста страшна мисъл, разбира се.

Това е страшна промяна, страшно разрушение.

Предлогам, че се питате, какво си мисля за това? Как --

ДХ: Какъв ще е отговора ви за хората, които казват, че това е ужасяващо?

(Публиката: Ако някой ви каже, че намира това за притеснително,

какъв ще е вашия отговор?)

ФР: Е, ще кажа няколко неща.

Първо, обезпокоително е как е бил Интернета или електричеството.

Това е, голяма промяна, но не може да бъде избегната.

И така, никакво количеството на въртене назад, или умишлено поведение,

или политическото поведение няма да спре тези технологични промени

от това да ни свързват,

защото главния мотив, който хората имат имат --

да бъдат изобретателни и инициативни -- ще карат енергия

към тези виртуални светове по същия начин, по който го е правил Уеба.

И така тази промяна, мисля, е огромна подривна промяна.

Очевидно е, аз съм оптимист и много вярващ в това, което се случва тук,

но мисля за това като - дори трезвен, знаете, най-трезвен,

отдалечен мислител за това, гледайки на него отстрани,

трябва да заключа, базиран на данните,

че с този вид икономически сили,

определено ще има промяна в морето

и тази промяна ще бъде изключително подривна,

отнасяща се до нашата идея за живот и съществуване,

и нашите идентичности, също така.

Не мисля, че можем да избягаме от тези промени.

Мисля основно, ние говорихме за това --

мисля, че да бъдем представяни във виртуален свят и да бъдем предизвикани от него,

да бъдем -- да оцеляваме там, да имаме добър живот там, така да се каже

е предизвикателство, заради мултикултурите му,

заради езиците,

заради пазарското естество, ако щете, на виртуалния свят днес.

Поставя ни предизвикателства, с които да се справяме. Трябва да сме по-добри от нас самите в много случаи.

Трябва да учим неща и да бъдем по-толерантни

и да бъдем по-умни, и да учим по-бързо, и да бъдем по-изобретателни, вероятно,

тогава ще сме типично в нашите истински животи.

И аз мисля, че ако това е вярно за виртуалните светове,

то тогава тези промени, макар и страшни -- ще кажа неизбежни --

са, в крайна сметка, за по-добро,

и затова нещо, което трябва да прегърнем.

Но ще кажа това -- и много други автори и говорители за това

освен мен, са казали, знаете, затегнете коланите,

защото промяната идва. Ще има много големи промени.

ДХ:Филип Роуздел, много ви благодаря.

(Аплодисменти)