Трябва ли да направим соларна сянка, за да охладим Земята?

В тази разтърсваща представите презентация, Дани Хилс ни приканва да разгледаме глобални проблеми като промяната в климата с креативни научни решения. Застъпвайки се за соларното геоинженерство, той разглежда спорни решения с непредубедено любопитство.

[Провокация от Дани Хилс]

[Време е да почнем да говорим за
контролиране на климата ни]

Представете си, че има начин
да се направи термостат,

който ни позволява да намалим
температурата на Земята,

когато си поискаме?

Сигурно си мислите, че ако някой имаше
приложима идея как да го постигнем,

всички щяха да са развълнувани

и да има множество проучвания
как да стане.

Всъщност, доста хора разбират как.

Но няма значителна подкрепа за
проучвания в тази насока.

И смятам, че част от това

е защото има някои сериозни
недоразумения по темата.

Така че днес няма да ви убеждавам,
че това е добра идея.

Но ще пробвам да събудя любопитството ви

и да изясня част от недоразуменията.

Та, основният замисъл на соларното
геоинженерство е,

че може да охлажда,

чрез отразяване на малко повече
слънчева светлина

обратно в космоса.

И идеи как да стане това са наоколо,
буквално от десетилетия.

Облаците са чудесен начин за това,
ниско разположените облаци.

Всеки знае, че е по-хладно под облак.

Харесвам този облак, защото има
точно толкова съдържание на вода,

колкото прозрачният въздух около него.

Доказано е, че дори малки промени в
движението на въздуха могат да

предизвикат
поява на облак.

Правим изкуствени облаци постоянно.

Това са кондензационни следи,
които са изкуствени дъждовни облаци,

сформирани от минаващи самолети.

И така вече променяме облаците в света,

Случайно.

Или пък, ако предпочитате, чрез свръх
тайна правителствена конспирация.

(Смях)

Но вече правим това доста често.

Това е НАСА снимка на корабни пътища.

Минаващите кораби предизвикват
сформиране на облаци,

и ефектът е дотолкова осезаем,

че спомага намаляването на глобалното
затопляне с около градус.

Така че ние вече практикуваме
соларно инженерство.

Има множество идеи как да го постигнем.

Хората са обмислили всичко,

от построяване на големи сенници в космоса

до изпаряване на океанските води.

Някои от тези даже са приложими идеи.

Една скоро публикувана от
Дейвид Кийт от Харвард

е да вземем тебешир и да сложим
прах в стратосферата,

където той да отразява
слънчевата светлина.

Това е страхотно предложение,

защото тебеширът е един от най-
разпространените минерали на Земята.

и е много безопасен - толкова безвреден,
че го слагаме в детската храна,

Общо взето, ако хвърлим тебешир в
стратосферата,

той сам слиза след две години,
разграден от дъждовните капки.

Преди да се притесните от толкова
много тебешир в дъждовната ви вода

нека ви обясня колко малко е
необходимо от него.

Оказа се, изключително лесно
за пресмятане.

това е сметка на гръб на плик,
която направих.

(Смях)

(Аплодисменти)

Уверявам ви, хората са направили много
по-прецизни пресмятания,

и се стига до същия резултат,

който е, че трябва да сложим тебешир
горе около 10 тераграма годишно,

за да неутрализираме ефекта от CO2,
който сме причинили,

само относно температура, не всички
последици, но поне температурата.

Как изглежда това?

Не мога да си представя 10
тераграма годишно.

Затова помолих пожарната на Кембридж и
Тейлър Милсол

да ми помогнат.

Това е маркуч изпомпващ вода с
10 тераграма годишно.

И толкова

трябва да изпомпаме в стратосферата,

за да охладим Земята обратно до
преди индустриалните нива.

И е учудващо малко;
като един маркуч за целия свят.

Разбира се, не бихме
използвали наистина маркуч.

Бихме го отнесли горе със самолети
или нещо такова.

Но е толкова малко, че е като да сложим
шепа тебешир

във всеки олимпийски басейн,
пълен с дъждовна вода.

Почти нищо е.

Тогава защо хората не харесват идеята?

Защо не е приета по-насериозно?

Има важни причини затова.

Много хора не смятат, че не бива
да обсъждаме това въобще.

Всъщност, в публиката има
много добри мои приятели,

които уважавам много,

и смятат, че наистина не трябва
да говоря за това.

И причината е, че са притеснени:

ако хората решат, че има лесен
изход от ситуацията,

няма да се откажем от пристрастието си
към изкопаемите горива.

И аз се притеснявам за това.

Мисля, че е сериозен проблем.

Но, смятам, има и по-задълбочен казус,

който е: никой не харесва идеята
да прецака цялата Земя.

Аз определено не.

Обичам планетата, наистина.

И не желая да я развалям.

Но вече променяме атмосферата си.

Вече я разваляме.

И мисля, че е логично да търсим начини

да смекчим въздейстеието.

Трябват ни проучвания,
за да го постигнем.

Необходимо е да разберем науката зад това.

Забелязах, че има нещо като тематика,
развита в TED,

която е от типа "страх срещу надежда"

или "изобретателност срещу предпазливост".

И, разбира се, и двете са ни необходими.

Така че няма преки пътища.

Това определено не е такъв.

Но науката трябва да каже
какви са ни вариантите;

тя информира и нашата изобретателност
и нашата предпазливост.

Оптимист съм относно бъдещите ни "аз",

но не съм оптимист, защото смятам,
че проблемите ни са незначителни.

Оптимист съм, защото мисля, че нашата
способност да се справяме с проблемите

е много по-голяма
отколкото си представяме.

Много ви благодаря.

(Аплодисменти)

Презентацията предизвика
противоречия на TED2017

и ви каним да разгледате онлайн
дискусиите, за да видите други мнения.