Тоничност – сравняване на 2 разтвора | Лабораторни стойности и концентрации | Здраве и медицина | Кан Академия

Открия как тоничността се определя от йони, които не преминават през мембраните, и как това влияе на движението на водата. Риши е лекар по педиатрични инфекциозни заболявания и работи в Кан Академия. Създадено от Риши Десай.

Гледай следващия урок:
https://bg.khanacademy.org/science/health-and-medicine/current-issues-in-health-and-medicine/ebola-outbreak/v/understanding-the-ebola-virus-outbreak?utm_source=YT&utm_medium=Desc&utm_campaign=healthandmedicine

Пропусна предишния урок?
https://bg.khanacademy.org/science/health-and-medicine/lab-values/v/molarity-molality-osmolarity-osmolality-and-tonicity-what-s-the-difference?utm_source=YT&utm_medium=Desc&utm_campaign=healthandmedicine

Здраве и медицина в Кан Академия: Никой орган не символизира толкова добре любовта, колкото сърцето. Една причина за това може да е, че то ти помага да живееш, като придвижва ~5 литра (1,3 галона) кръв през почти 100 000 километра (62 000 мили) кръвоносни съдове всяка минута! То трябва да прави това всеки ден, без дори да си взима почивка! Това е истинска любов. Научи как работи сърцето, как кръвта протича през сърцето, къде отива кръвта, след като излезе от сърцето, и какво прави сърцето ти, когато прави звука "Луб Дуб".

За Кан Академия: Кан Академия е организация с нестопанска цел с мисия да предостави безплатно образование на световно ниво на всеки, навсякъде. Вярваме, че учащите се от всички възрасти трябва да имат неограничен достъп до безплатно образователно съдържание, което могат да овладеят със собствената си скорост. Използваме интелигентен софтуер, задълбочен анализ на данните и интуитивни потребителски интерфейси, за да помогнем на ученици и учители по целия свят. Ресурсите ни покриват от подготвителните групи до ранното колежанско образование, включително математика, биология, химия, физика, икономика, финанси, история, граматика и още повече. Предлагаме безплатна персонализирана подготовка за теста SAT, като си партнираме с разработчика на теста, Колежанския борд. Кан Академия е преведена на дузини езици и 100 милиона души използват платформата по целия свят всеки ден. За повече информация посети www.khanacademy.org, присъедини се към нас във Фейсбук или ни следвай в Туитър на @khanacademy. И помни, можеш да научиш всичко.

Ще начертая тръбичка тук.

И тази тръбичка има крива на дъното

и се изкачва обратно нагоре.

И, да кажем, че това е точно същият диаметър

из цялата тръбичка, една и съща форма от двете страни.

И ще ги отбележим страна А и страна В.

И в долната част на тръбичката ще поставя мембрана.

Това е лилавата ми мембрана.

И тя пропуска някои неща, но не всички.

Започвам, като поставям вода.

И водата навлиза в едната страна

и я запълва до, да кажем, това ниво.

И това е понеже водата преминава през мембраната

много лесно.

Няма трудности в преминаването през лилавата ми мембрана.

Не ѝ е трудно да преминава.

И после решавам да отведа това една стъпка по-надалеч.

И взимам малко зелено разтворено вещество.

Ще го нарека разтворево вещество А. Може да е всичко, за което можеш да се сетиш,

същото разтворено вещество.

И го вкарвам в тази страна.

И разтворено вещество А, точно както водата,

може много лесно да пресече и да отиде от другата страна.

Разтворено вещество А също много лесно е преминало

през мембраната.

Разтворено вещество А преминава.

И всичко това с преминава, не преминава, е важно,

понеже сега навлиза разтворено вещество В и вещество В

не преминава през мембраната ми.

Разтворено вещество В, да кажем, е по-голяма молекула.

И засяда от тази страна.

Или няма способността да премине.

Така че ще има много малко

разтворено вещество В от другата страна.

Разтворено вещество В не може да премине.

И понеже не може да премине,

ако провериш това – да кажем, че се върнеш след като остави

това да стои на масата за малко –

нивото на водата ще се покачи от тази страна на тръбичката

и ще спадне от тази страна на тръбичката.

И тук ще имаме реална разлика

между двете страни.

Ако трябва да наименуваш тези неща

ще наречеш тази страна, страна А,

хипертонична спрямо страна В,

и ще кажеш, че тази страна е хипотонична спрямо страна А.

Наричаш я хипер- или хипотонична

спрямо нещо друго,

така че трябва да има разлика и тази разлика

ще е мембраната.

Другата страна на мембраната

става нещото, с което сравняваш.

И можеш също да видиш друго интересно нещо,

което е, че единствената причина страна А да стане хипертонична

беше поради факта, че имахме това разтворено вещество В,

което не можеше да премине.

Понежже нещо не може да премине

през мембраната, това дава

шанс на страна А да стане хипертонична.

По определен начин тази неспособност за преминаване доведе до тоничност.

Фактът, че имаш разлика в тоничността,

по-специфично, повече тоничност от страна А,

е директен резултат от факта, че разтворено вещество В

не може да премине през мембраната.

Нека просто помним това,

понеже е много важна част.

И също е важно да отбележим, че това

не допринесе за тоничността.

Ако трябва да изчислиш осмоларността или нещо такова,

ще кажеш, да, със сигурност,

разтворено вещество А допринася за осмоларността

и то допринася за осмоларността,

но не допринася за тоничността.

Това е една ключова разлика между нещата,

които допринасят или не за тоничността –

колко добре те пресичат мембрани.

Нека прерисувам това.

Сега ще нарисувам чаша.

Нека нарисувам хубава голяма чаша.

И вътре в тази чаша...

ще нарисувам половината обем.

Половината от това ще е заето от тази клетка.

И просто помни, че половината обем на чашата

е вътре в клетката и половината е вън.

Да кажем, имаме ниво на водата дотук

и това е точно 50/50 между

какво е във вътрешността на клетката

и какво е извън клетката.

Това е нивото на водата.

Нека направим няколко сценария.

Нека копирам и поставя това няколко пъти

и ще видим как може

да имаме няколко различни неща, ако промениш това,

което е извън тази клетка.

Имаме три сценария тук и искам

да ти докажа, че в началото са еднакви.

Затова исках просто да го копирам и поставя,

за да изглеждат еднакви.

В първия сценарий искам да ти припомня –

всъщност, във всички три сценария –

че тези клетки произвеждат протеини и имат ДНК,

и имат разтворени вещества,

които няма да могат

да излязат извън мембраната.

Те започват с някакви разтворени вещества,

които не могат да излязат от външната страна на мембраната.

И да кажем, за целта на аргумента,

че има четири разтворени вещества вътре,

които не могат да излязат отвън.

Ще сложа разтворено вещество А и В.

Помни, имахме разтворени вещества А и В.

И разтворено вещество А преминава през мембраната,

а разтворено вещество В не преминава.

И това беше ключовата разлика.

Казахме, че разтворено вещество А не допринася за тоничността,

но разтворено вещество В допринася.

Разтворено вещество А, да сложим шест молекули,

три, четири, пет, шест.

И това става общо 12 молекули,

и шест влизат вътре в клетката.

И ще сложа само три молекули

отвън и три отвътре.

Общо шест.

И нека направим 10 молекули отвън

и 10 молекули вътре.

Отново, казвам 10 и 10, понеже всичко,

което влиза вътре, точно същото количество

ще остане отвън, понеже знаем,

че двата обема са еднакви.

Имаме 3, 6, 7, 8, 9, 10 и отвън имаме 10.

Във всички три сценария поставих различно количество разтворено вещество А,

но понеже то лесно преминава през мембраната,

то се разпределя равномерно.

Сега разтворено вещество В. Да кажем, че тук имаме две молекули,

а тук ще поставим четири молекули

от разтворено вещество В – една, две, три, четири.

И знаем, че, отново, разтворено вещество В не може да премине

през мембраната.

Да поставим шест молекули В тук.

Никоя от тях не може да влезе в мембраната, разбира се.

И ако трябва да съберем това, което е вътре,

и това, което е вън,

ще имаш общо, да видим, 10 молекули тук,

а отвън ще имаш само шест молекули.

Тук ще наречем разтвора хипотоничен,

понеже има по-малко разтворено вещество отвън

спрямо отвътре.

И от перспективата на разтвора, той е хипотоничен.

Това е тази част.

Ако това е хипотонично, какво ще се случи с клетката ни?

Клетката ни ще започне да привлича вода.

Водата ще иска да навлезе в клетката.

И ако иска да навлезе в клетката,

тя ще направи клетката по-голяма.

Нека нарисувам това.

Да нарисувам по-голяма клетка.

Ще оставя половината същата,

но схващаш идеята, че тази клетка

ще стане много голяма

в сравнение с това как беше преди,

сега изглежда много по-голяма.

Клетките се подуват.

Просто мисля за тях като дебели клетки,

по-дебели от обикновено.

И в средния сценарий, като преминем към него,

имаме изотоничен разтвор.

Понеже в този случай имаме едно и също количество обем

или едно и също количество разтворени вещества

и вътре, и вън.

Имаме общо седем тук и имаме седем

отвън.

Понеже това е равно – броят разтворени вещества е равен,

наричаме това изотонично.

И клетките остават същите.

Не се променят.

И, в последния пример,

имаме хипертоничен разтвор, понеже от перспективата

на разтвора, той има много повече разтворено вещество,

отколкото има отвън клетката.

И тук имаме повече отвън, отколкото вътре.

Имаме – да видим.

Да ги преброим.

Имаме 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 13, 14, 15,

16 тук отвън и отвътре имаме 14.

Тук има повече разтворено вещество отвън.

И в този случай

водата ще иска да излезе.

Тя ще излезе, понеже отвън има повече разтворено вещество.

Ако водата излезе, трябва да прерисувам клетката,

за да отразя как ще изглежда.

И тя ще изглежда ето така.

Нещо такова.

Всъщност, не загубих разтворено вещество, да направим това.

И може би дори да направим по-очевидно –

мога да изтрия тази част и да ти покажа,

че клетката се смалява.

Става тънка и се смалява.

И тези клетки стават много тънки клетки.

Ако си в хипертоничен разтвор,

клетката ще се свие, или ще стане тънка.

Така разтворено вещество, което не може да премине –

в този случай, разтворено вещество В, червеното –

е това, което ще повлияе

дали клетките ще станат дебели, или тънки, понеже то влияе

на тоничността.