Обещаващ тест за рак на панкреаса... от един тинейджър.

Над 85% от всички случаи на рак на панкреаса се диагностицират твърде късно, когато човек има по-малко от 2% шанс да оцелее. Как е възможно това? Джак Андрака разказва как е разработил обещаващ тест за ранно разпознаване на рака на панкреаса, който е супер евтин, ефективен и неинвазивен - и всичко това преди 16-ия си рожден ден.

Имали ли сте такъв момент във вашия живот,

който е бил толкова болезнен и смущаващ,

че всичко, което сте искали да направите,

е било да научите колкото може повече, за да му придадете смисъл?

Когато бях на 13, близък семеен приятел,

който ми беше като чичо,

почина от рак на панкреаса.

Когато болестта удари толкова близо до мен,

разбрах, че трябва да науча повече,

затова тръгнах да търся отговори онлайн.

В Интернет намерих голямо разнообразие от статистики

за рака на панкреаса

и това, което открих, ме шокира.

Над 85% от всички случаи на рак на панкреаса

са диагностицирани късно -

когато шансът за оцеляване е под 2%.

Защо ни е толкова трудно да откриваме рака
на панкреаса?

Причината е, че съвременната "модерна" медицина

използва 60-годишна технология.

Тя е по-стара от баща ми.

(Смях)

Освен това е и изключително скъпа -

струва 800 долара за тест

и е доста неточна,

пропускаща 30% от всички случаи на рак на панкреаса.

Вашият лекар трябва да бъде
безразсъдно подозрителен,

че имате рак, за да ви назначи това изследване.

Научавайки това, аз знаех, че трябва да има
и по-добър начин.

Затова си поставих научни критерии

как би трябвало да изглежда подобен сензор,

така че да диагностицира рака на панкреаса ефективно.

Сензорът трябва да бъде евтин, бърз,

прост, чувствителен, избирателен

и минимално инвазивен.

Има причина защо този тест

не е бил обновяван повече от шест десетилетия

и това е защото, когато търсим рак на панкреаса,

ние търсим в кръвния поток,

който изобилства от тонове и тонове протеини,

а вие търсите тази миниатюрна разлика

в този мъничък обем от протеин,

точно този протеин.

Това е почти невъзможно.

Както и да е, окрилен от своя тинейджърски оптимизъм...

(Аплодисменти)

... аз се обърнах онлайн към двамата най-добри приятели на тинейджъра -

Гугъл и Уикипедия.

От тях съм получавал всичко необходимо, за да си напиша домашните.

И това, което открих, беше статия,

която описваше списък от 8000 различни протеина,

които се откриват когато имате рак на панкреаса.

Така че аз реших да приема за своя мисия

да мина през всички тези протеини и да видя кои от тях

могат да служат за биомаркер на рака на панкреаса.

И за да си опростя задачата,

реших да си поставя научни критерии. И те са:

Естествено, първо, протеинът трябва да може да се открива

във всички случаи на рак на панкреаса във високи количества в кръвта

в най-ранна фаза, но само при рак.

И така аз се зарових в тази великанска задача

и накрая, на 4000-ия опит,

когато бях на крачка да се побъркам,

открих протеина.

И името на протеина, който локализирах,

е мезотеин

и това е съвсем обикновен, безобиден протеин,

освен ако имате рак на панкреаса,

на яйчниците или на белия дроб,

когато той покачва високо нивото си в кръвта.

Но ключът е и в това,

че той се открива в най-ранните стадии на болестта,

когато човек има почти 100-процентов шанс

да оцелее.

След като открих надежден протеин, който можех да разпозная,

насочих фокуса си към самото разпознаване на този протеин

и съответно към рака на панкреаса.

Моят пробив дойде от много невероятно място -

може би най-неочакваното място за иновации -

часовете по биология в гимназията -

абсолютният убиец на иновациите.

(Смях) (Аплодисменти)

Бях си донесъл тайно статия за едни неща, наречени

въглеродни нанотръби, които са просто дълги, тънки тръби от въглерод,

дебели колкото един атом

или една 50-хилядна от диаметъра на косъм.

И въпреки изключително малкия си размер,

те имат невероятни способности.

Те са като супергероите на материалната наука.

И докато тайничко си четях статията

под чина в часа по биология,

ние трябваше да слушаме за тези

готини молекули, наречени антитела.

Те са много яки, защото реагират само

на един специфичен протеин,

но изобщо не са толкова интересни, колкото нанотръбите.

И така, аз си седях в клас,

и изведнъж ме озари идеята:

можех да комбинирам това, за което четях -

въглеродните нанотръби -

с онова, за което трябваше да слушам - антителата.

Принципно, можех да вплета малко от тези антитела

в мрежа от въглеродни нанотръби,

така че да се получи мрежа,

която да реагира само на един протеин,

но също така, благодарение на качествата на тези нанотръби,

тя може да променя електрическите си способности,

в зависимост от количеството наличен протеин.

Разбира се, има и уловка.

Тези мрежи от въглеродни нанотръби са изключително нестабилни

и поради това, трябва да бъдат поддържани.

Затова избрах да използвам хартия.

Да се направи сензор за рак от хартия

е почти толкова просто, колкото да направиш шоколадови бисквити,

каквито много обичам.

Вземаш малко вода, посипваш я с нанотръби,

добавяш антитела, смесваш всичко,

вземаш малко хартия, потапяш я, изсушаваш я,

и вече можеш да разпознаваш рака.

(Аплодисменти)

Тогава изведнъж ме осени една мисъл,

която леко помрачи гениалния ми план.

Не можех да правя изследвания на рака

върху кухнеския плот.

Майка ми не би одобрила това.

Затова реших да потърся лаборатория.

И така, сметнах си бюджет, списък с нужните материали,

график на времето и процедура,

и изпратих писма до 200 различни професора

в университета Джонс Хопкинс

и в Националния институт по здравеопазване -

на практика до всеки, който има нещо общо с рака на панкреаса.

И седнах да чакам да ме залее вълна от положителни отзиви,

казващи: 'Ти си гений!

Ти ще спасиш всички нас!"

И... (Смях)

Те наистина започнаха да идват

и в продължение на месец

получих 199 отказа от тези 200 имейла.

Един професор даже мина през цялата ми процедура

най-старателно - не знам откъде е намерил толкова време -

и ми отговори защо всяка една стъпка от нея

изглеждаше като най-голямата ми грешка в живота.

Ясно беше, че професорите изобщо нямаха

толкова високо мнение за моята работа, колкото имах аз.

Както и да е, имаше лъч надежда.

Един професор каза: "Аз може и да мога да ти помогна, хлапе."

Така че се насочих към него.

(Смях)

Сякаш никой не можеше да откаже на едно хлапе.

И така, три месеца по-късно

успяхме да си уговорим дата с този човек

и аз попаднах в неговата лаборатория.

Бях много въодушевен и когато седнах,

си отворих устата и започнах да говоря.

Пет секунди по-късно той доведе още един доктор -

стаята се напълни с доктори на науката -

и те започнаха така да ме обстрелват с въпроси,

че накрая се почувствах като в някакво цирково шоу.

20 доктори на науката плюс мен и професора,

натъпкани в този тесен офис,

и те ме обстрелваха с въпроси под кръстосан огън,

опитвайки се да потопят моята процедура.

Колко невероятно е това, а? Пуфффф.

(Смях)

Подлагайки се на този кръстосан разпит,

аз отговорих на всичките им въпроси,

като отгатвах много малко от тях, но отговорих вярно,

така че накрая получих лабораторията, която исках.

Но скоро след това открих, че

в моята брилянтно изглеждаща процедура

има към един милион дупки,

и в продължение на седем месеца

най-внимателно запълних всяка една от тях.

Резултатът? Един малък хартиен сензор,

който струва три цента и отнема 5 минути да се изпълни.

Това е 168 пъти по-бързо

и над 26 000 пъти по-евтино

и над 400 пъти по-чувствително

от сегашния стандарт за разкриване на рак на панкреаса.

(Аплодисменти)

Едно от най-хубавите неща за този сензор е,

че има почти 100% точност

и може да открие рака в най-ранните стадии,

когато човекът има близо 100% шанс да оздравее.

Така че в следващите две или пет години

този сензор може да повиши процента на оздравелите от рак на панкреаса

от минималните 5.5 процента

на близо 100 процента

и това може да се постигне и за рака на яйчниците и на белите дробове.

Но това няма да спре дотук.

Ако сменим използваното антитяло,

можем да търсим друг протеин,

следователно да открием друга болест,

на теория всяка болест по света.

Това означава от сърдечните заболявания

до малария, HIV, СПИН,

както и всички видове рак - всичко.

Надявам се, че един ден

всички ние бихме имали този чичо,

тази майка, този брат, сестра,

всички ние бихме имали този член на семейството, който да обичаме,

и сърцата ни ще се освободят от бремето на болестта,

което идва с рака на панкреаса, яйчниците и белите дробове,

и вероятно с всяка друга болест,

защото с помощта на Интернет всичко е възможно.

Теориите могат да бъдат споделяни

и не е нужно да бъдем професори

с много научни степени, за да може нашите идеи да бъдат оценени.

Това е неутрално пространство,

където как изглеждаш, колко си голям, полът ти

нямат значение.

Само твоите идеи се броят.

За мен, това означава да гледаме на Интернет

по изцяло нов начин,

да разберем, че той е много повече от това

да публикуваш патешки физиономии онлайн.

Вие можете да промените света.

Ако един 15-годишен младеж,

който не знаеше каква представлява панкреаса,

можа да открие нов начин за диагностика на рак на панкреаса,

просто си представете какво бихте могли да постигнете вие.

Благодаря ви.

(Аплодисменти)