To Change Everything

Човечеството е в заклещено в неравностоен
сблъсък с институциите на властта.

Колкото по-мощни стават те, толкова по-малко
възможности получаваме ние.

Колкото повече слава трупат те,
толкова по-бедни ставаме ние.

Колкото по-великолепни стават спектаклите им,
толкова по-мизерна е реалността ни.

Колкото по-стабилни са структурите ни,
толкова по-нестабилни са животите ти.

Проблемът не е в хората на власт,
а в самите институции.

Без значение кой държи властта, те произвеждат същото неравенство и унижения за тези отдолу.

Институциите не са повредени;
просто това е тяхната цел

Никоя отделна реформа не може
да ги поправи.

Нужно е да преразгледаме всичко
спрямо различна логика.

За да променим всичко,
нека започнем навсякъде.

Когато една война продължи достатъчно
дълго, тя става невидима.

Вече не ни прави впечатление колко
военизирано е станало обществото ни:

границите, пунктовете за проверка,
системите за рейтинг, принудителните мерки

Вместо силата да управляваме животите си,
имаме управление на властта.

Каква е разликата между сила и власт?

Работниците, които се трудят,
притежават сила;

шефовете, които им казват
какво да правят, имат власт

Наемателите, които поддържат
дадена сграда имат сила;

хазяинът, чието име е на
нотариалния акт, има власт

Войските имат сила;
генералите имат власт

Реката има сила; разрешителното за
язовир осигурява власт

Силата сама по себе си
въобще не е потисническа

Много видове сила могат
да бъдат освобождаващи:

силата да се грижиш за тези, които обичаш,
да се защитаваш и да разрешаваш конфликти

да извършваш акупунктура и да управляваш лодка или хвърчило.

Съществуват начини да развиеш уменията си, като в същото време увеличаваш личната свобода и на другите.

Всеки човек, който работи за постигане пълния си
потенциал, прави подарък на всички други.

Властта над други, от друга страна,
узурпира и отнема тяхната сила.

А това, което вземеш от другите,
те ще вземат и от теб.

Властта винаги идва отгоре:

Войникът се подчинява на генерал,
който отговаря пред президента,

който черпи властта си от Конституцията

Свещеникът се подчинява на епископ,
епископът – на патриарх,

а патриархът – на свято писание,
което черпи властта си от Бог

Полицаят отговаря пред началници,
по същия начин, както съдията получава

властта си от закона,
а корпорациите получават своята от долара

Това, че си мъж или че си бял, че имаш
собственост: на върха на всички тези пирамиди

не откриваме даже тирани,
а просто социални идеи:

духове, хипнотизиращи човечеството.

Силата никога няма да бъде у нас,
докато я търсим чрез власт.

В йерархиите, можем да добием сила
единствено в замяна на подчинението си;

сила и власт са станали толкова
взаимозаменяеми, че не можем да ги различим.

И въпреки това, без свобода
силата не струва нищо.

При отсъствието на власт отгоре, хората
имат стимула да разрешават конфликтите

- да печелят доверието си взаимно.

Доверието дава силата на тези, които предлагат
доверие, не на тези, които го получават.

Взаимоотношения, изградени на доверие,
е по-вероятно да бъдат взаимоизгодни

Човек, който е спечелил доверие,
не се нуждае от власт.

Ако някой не заслужава доверие,
защо той да получава власт?

А на кого вярваме по-малко от политиците,
директорите на корпорации и полицаите?

Съществуват много различни механизми
за налагане на власт.

Някои зависят от централизиран
апарат, като съдебната система.

Други работят по-неформално, като
неравенството на половете.

Някои от тези механизми са вече
напълно загубили давност.

Кой все още вярва в божественото право
на кралете да управляват?

Други (като собствеността) остават толкова вкоренени, че не можем да си представим живот без тях.

Но всички те съществуват единствено,
заради колективното вярване в тях:

те са истински, но не и неизбежни.

Съществуването на хазяи и директори
на фирми не е по-естествено,

необходимо или полезно
от това на императори.

Това не е въпрос на справедливост; докато
тези механизми концентрират власт,

повечето от нас ще се оказват
на страната на губещите.

Всички революции на ХХ век само
извоюваха правото ни

да бъдем командвани от някого от
нашия цвят, класа или религия.

Предизвикателството сега е
да създадем общество,

в което никой да не може да
трупа власт над другите

Как можем да си върнем контролът
над животите ни?

Правителствата обещават права, но те
могат единствено да отнемат свободи;

ако са достатъчно силни да гарантират нещо,
те са достатъчно силни и да го отнемат

Пазарите ни възнаграждават само ако
отскубнем нещо от събратята си, и обратното.

Единственият сигурен начин да предпазим
нещата, които обичаме, е като изградим

безводачески мрежи на взаимопомощ,
способни да се самоотбраняват.

Да премахнем държавата не било значело
да спрем да се грижим за нуждаещите си;

би значело да си помагаме един на друг
директно, вместо да храним чиновници.

Да премахнем собствеността не би значело,
че ще загубиш вещите си;

би значило, че никое ченге или срив на
финансовия пазар може да отнеме нещата, от които имаш нужда

Ако не бяха наложените от
държавата права на собственост,

отношенията ни с вещите биха се
определяли от тези с хората.

В момента е обратното: отношенията ни с
хората се определят от тези с вещите.

Искаме да унищожим господството изцяло -
не да го правим по-справедливо,

не да разменим налагащите го и потърпевшите,
не да стабилизираме системата чрез реформи.

Вместо да призоваваме за
по-легитимни правила или управници,

нека намерим собствената си сила
и да се научим да я ползваме заедно.

Дори тези, които просто желаят да приложат
натиск върху властите трябва да се съгласят,

че най-ефикасният начин да сториш това е
да развиеш силата да действаш автономно.

Но би било още по-добре да определим сами
целите си спрямо нашите интереси.

Ние твърдим, че като защитаваме позицията
си, ще открием и други, правещи същото,

и борбите ни ще отворят нови възможности
пред нас.

Независимо дали печелим или губим,

този път предлага най-богатите
възможни днес изживявания и отношения.

В свят, управляван от потисници,
той ражда герои;

във време на предвидими рутини,
той вдъхновява приключения;

изправен срещу униженията на съвременния
живот, той ни връща достойнството ни.

За да променим всичко,
нека започнем където и да е.

Ако нещо от това отеква някъде в теб,
е възможно да си АНАРХИСТ.