-
Направих малка грешка във видеото
-
за електрон-транспортната верига,
-
която бих искал да поправя тук.
-
Също така ще се възползвам от възможността
-
да включа малко повече терминология.
-
Когато описах електрон-транспортната верига (или т.нар. дихателна верига),
-
споменах, че в НАДН има електрони, богати на енергия,
-
които биват прехвърляни от една молекула на друга.
-
По време на това транспортиране, те освобождават енергия
-
и преминават в по-ниско енергетично състояние.
-
Кислородът се явява акцептор на тези електрони.
-
Ето тук кислородът бива редуциран,
-
но ако погледнете двете страни на уравнението, ще забележите, че то не е изравнено.
-
Трябват ни два водородa.
-
Ако имаме два водорода от дясната страна, при водата,
-
то ни трябват два водоррода и отляво.
-
Следователно тук трябва да има 2.
-
Това е малката грешка в
-
предишното видео.
-
Но това ми дава възможност да ви
-
запозная с малко повече термини.
-
Както знаем, целият този процес, в който НАДН губи водород,
-
се нарича окислително фосфорилиране.
-
Запомнете, че при окисление се отдават електрони.
-
Когато НАДН губи водорода си,
-
молекулата всъщност губи способността да задържа електроните на този водород.
-
Всъщност процесът, протичащ в електронтранспортната верига,
-
представлява последователно окисление на молекули.
-
В ролята на последен електронен акцептор влиза молекула вода.
-
Това се нарича окисление,
-
най-общо казано.
-
Втората част на електронтранспортната верига,
-
/може би дори не бива да я считаме за част от самата верига/
-
е процесът, при който
-
се произвежда АТФ.
-
Процесът, при който се добавя фосфатна група към дадена молекула,
-
се нарича фосфорилиране.
-
Следователно, целият процес на АТФ синтез
-
чрез електронтранспортната верига,
-
Запомнете, електронтранспортната верига освобождава
-
енергия, която създава този водороден градиент.
-
Вследствие водородните катиони биват прехвърляни във въшното отделение
-
и тогава този градиент, тези водородни катиони, които искат
-
да се върнат отново в матрикса преминават
-
през АТФ синтазен комплекс.
-
Този процес на формиране на АТФ се нарича
-
окислително фосфорилиране.
-
Добре е да го знаете,
-
в случай,че го срещнете в някои тест или изпит.
-
Процесът се нарича така, заради
-
окислителната си част.
-
Всяка една от тези молекули бива окислена
-
в електронтранспортната верига, докато губи водорродния си катион,
-
или по-скоро електрони.
-
Това създава водороден градиент.
-
Придвижване на водород в посока на градиента се нарича хемиосмоза
-
и води до фосфорилиране.
-
Ето още едно полезно нещо, което можете да научите.
-
Този трансфер на водород протича
-
избирателно през мембраната.
-
Тази мембрана, тази АТФ-синтаза,
-
не пропуска коя да е молекула.
-
Тя пропуска само водородните катиони.
-
Ето този процес, при който водородните катиони преминават,
-
се нарича хемиосмоза.
-
Още един полезен термин.
-
И така, целият процес се нарича
-
окислително фосфорилиране (от окисление и фосфорилиране).
-
Тези два процеса не протичат едновременно.
-
Процесът на окисление генерира енергията, която е необходима
-
да се "изкарат" водородните катиони извън матрикса.
-
Следва фосфорилирането, като резултат
-
от връщането на водородните атоми обратно в матрикса чрез хемиосмоза.
-
Те завъртат този малък мост и притискат заедно АДФ и фосфатната група.
-
Сега можете да различите този процес от така нареченото
-
субстратно фосфорилиране.
-
След като сме в настроение за нови термини...
-
субстратно фосфорилиране.
-
Това се случва когато АТФ се синтезира директно
-
по време на гликолиза или цикъла на Кребс.
-
Тук имаме ензим, които директно участва в
-
синтеза на АТФ без наличие на
-
водороден градиент или хемиосмоза.
-
Представете си един ензим,
-
голям белтъчен комплекс...
-
Да речем, че има АДФ,
-
ето двете фосфатни групи.
-
След това може би имаме трета фосфатна група,
-
в друга част на ензима.
-
Този ензим участва в синтеза без хемиосмоза или окисление.
-
Той участва с помощта на различни реакции,
-
освобождаващи енергия, които се извършват
-
в друга част на същия ензим.
-
Представете си малка искра ето тук,
-
която води до промяна в целия ензим.
-
Това не е точният механизъм,
-
но е добра идея.
-
И тогава тези две молекули биват притиснати заедно.
-
Когато имаме само ензим,
-
без хемиосмозата, задействана от окислителните процеси
-
в електронтранспортната верига, говорим за
-
субстратно фосфорилиране.
-
Субстрати наричаме частиците, които се
-
прикачат към ензима и претърпяват промяна, преработка.
-
И така, надявам се това видео
-
да ви е помогнало.
