Защо трябва да четете Едгар Алън По? - Скот Пийпълс

Затворника вързан под спускащото се остро махало. Гарванът, който отказва да напусне стаята на разказвача. Биещо сърце заровено под дъските на пода. Зловещите и новаторски истории на По в готически стил оставят безкрайна следа в литературата. Но какво точно определя
Едгар Алън По като един от най-великите Американски автори? Проучване на Скот Пийпълс. Урок на Скот Пийпълс, режисиран от Compote Collective.

Високо чело покрито с
рошава черна коса,

болнава бледнота,

и изражение на дълбока интелигентност
и огромно изтощение

в тъмните му, хлътнали очи.

Образът на Едгар Алън По
е не само незабавно разпознаваем -

той подхожда перфектно на репутацията му.

От затворника вързан под
спускащото се остро махало,

до гарванът, който отказва да
напусне стаята на разказвача,

зловещите и новаторски истории на По
в готически стил

са оставили безкрайна следа
в литературата.

Но какво точно определя
Едгар Алън По

като един от най-великите
Американски автори?

Все пак, хорърът е популярен
жанр за периода,

с много практикуващи го автори.

И все пак По изпъква благодарение на
вниманието си към структурата и стила.

Като литературен критик,

той идентифицира две основни правила
за конструкцията на разказ:

трябва да бъде достатъчно кратък,
за да бъде прочетен наведнъж,

и всяка дума трябва да
допринася за целта си.

Чрез овладаване на тези правила,

По командва вниманието на читателя

и го възнаграждава с напрегнато и
изключително преживяване -

което По нарича единичен ефект.

Макар и често плашещ,
този ефект достига отвъд страха.

Разказите на По използват насилие и хорър,
за да изследват парадоксите и мистериите

на любовта,

страданието,

и вината,

докато се съпротивляват на прости
тълкувания или ясни морални послания.

И докато често внушават
свръхестествени елементи,

истинската тъмнина която изследват
е тази на човешкия ум

и неговата склонност към самоунищожение.

В Издайническото сърце,
потресаващо убийство

бива съпоставено с нежното съчувствие
на убиеца с жертвата -

връзка, която бързо се завръща,
за да го преследва.

Заглавният герой в Лигея
се завръща от смъртта,

просредством тялото
на втората жена на съпруга си -

или поне пристрастения към
опиум разказвач мисли така.

И когато протагонистът в
"Уилям Уилсън"

гневно конфронтира мъж,
когото мисли, че го преследва,

той може просто да се взира
в собствения си образ в огледало.

Чрез пионерската си употреба
на ненадеждни разказвачи,

По превръща читателите
в активни участници,

които трябва да решат кога тълкуванията
на разказвача са грешни

или дори, че лъже за събитията
за които говори.

Въпреки, че е известен с кратките си
истории на ужасите,

По е всъщност един от най-разнообразните

и експериментални писатели
през деветнадесети век.

Той създава детективската история
така както я знаем,

чрез Убийствата на улица Морг,

продължен от Загадката на Мари Роже

и Откраднатото писмо.

И трите включват оригиналният
детектив в кресло,

Ш. Огюст Дюпен,

който използва гения и необикновените си
способности за наблюдение и дедукция

за да разгадае престъпления,
озадачаващи полицията.

По също пише сатири за
социални и литературни тенденции,

и измислици които в някои случаи
изпреварват научната фантастика.

Тези включват разказ за
пътешествие с балон до Луната,

и доклад за умиращ пациент,
поставен в състояние на хипнотичен транс,

с цел да комуникира от отвъдното.

По дори написва приключенски роман
за пътешествие до Южният пояс

и трактат за астрофизиката,

докато работи като редактор,

изработвайки стотици страници в рецензии
на книги и литературни теории.

Оцененяването на кариерата на По
не би било пълно без неговата поезия:

преследваща и хипнотична.

Най-известните му стихотворения са
песни за мъка, или според думите му:

печално и безкрайно възпоминание.

Гарванът, където разказвачът
проектира своята скръб върху птица

която едва повтаря един звук,

прави По известен.

Но въпреки литературният си успех,

По живее в беднота през цялата си кариера

и личният му живот често бива
мрачен като творбите му.

Той бива преследван от загубата на
майка си и жена си,

като и двете загиват от туберколоза
на 24 години.

По страда от алкохолизъм

и често антагонизира други
популярни писатели.

Голяма част от славата му идва посмъртно
от несполучливи адаптации на работата му.

И все пак, ако можеше да научи за
удоволствието и вдъхновението

които носи работата му за поколения
читатели и писатели,

може би щеше да донесе
усмивка на това прочуто мрачно лице.