-
Каква е вината на Фатмагюл?
-
Изяж си закуската.
-
Всъщност не съм гладна.Хапнахме в самолета.
-
Всъщност това е "селска закуска".Хайде.
-
Значи си знаел,но не ми каза че ще дойдат?
-
Казаха ми тази сутрин,сине.
-
Обадих се от летището да попитам в кой хотел сте отседнали.
-
Казах му че ще те изненадаме.
-
Това е наистина много хубава изненада.
-
Така е.
-
Стояхме заедно снощи.След това погледнах Фатмагюл...
-
Стоеше си тихо и спокойно.-Како!
-
Лъжа ли?Поправи ме ако греша.
-
Казах и "ще отидем в Бодрум с първия полет утре".
-
"Ако Керим отиде там за да не оставя баща си сам..."
-
"... тогава и ние ще отидем за да не оставяме Керим сам"
-
Радвам се че го направи,како.Толкова съм щастлив наистина.
-
Фатмагюл също се съгласи.Всъщност тя точно това чакаше да кажа.
-
Сега знаеш че си обичан.-Знам.
-
Как върви къщата?
-
Керим я остави недовършена,разбира се.
-
Брат ми работи в нея.Той свърши всичката работа по боядисването.
-
Златни му ръце.
-
Рахми даде всичко от себе си.А сега и Кадир също ще отиде да му помага.
-
Надяваме се че ще я завършим преди сватбата.
-
Няма начин,това не може да се случва.
-
Как се е случило?
-
По дяволите.-Виж това.
-
По дяво...
-
Виж какво са направили...
-
Но казах ти.Казах ти че трябва да остана и да я пазя.
-
Глупава глава...Защо не останах тук?
-
Може би е по-добре че не си останал.Можеше да стане дори по-лошо.
-
Виждаш ли? Съседите не ни искат тук.
-
Tе ще наранят сестра ми тук.Ще направят живота и ад.
-
Успокой се,спокойно.-Но това не е честно!
-
Защо не ни искат тук?Какво сме им направили?
-
Какво им е направила сестра ми?
-
Извинете,видяхте ли кой направи това?
-
Видяхте ли кой счупи прозорците?
-
Не е за вярване,идват тук и рушат къщата...
-
... пишат по стените ни,чупят прозорците ни.
-
За Бога!Никой нищо ли не е видял?
-
Който и да е направил това,ще си плати.Ще подам оплакване.
-
Няма да ни изгонят по този начин.Не живеем в джунглата!
-
Къде отиваш,батко?Батко Кадир?
-
Къде отиваш?
-
За наш късмет,времето е хубаво.
-
Измина доста време,откакто за последно идвах тук.
-
Липсваше ми това място.-На мен ми е за пръв път.
-
Така ли?
-
Близо е до Ълдър.
-
Не съм напускала градчето,докато не дойдохме в Истанбул.
-
Keрим.
-
Тогава трябва да разведеш Фатмагюл из Бодрум.
-
Сега е най-доброто време в годината тук,защото все още е тихо и спокойно.
-
Трябва да му се насладите.
-
Искаш ли?
-
Добре тогава,може да пообиколим наоколо.
-
Насладете се на времето без да мислите за работа.
-
Отпуснете се.-По-лесно е да се каже отколкото да се направи.
-
Ума ми е в ресторанта.Оставихме снаха ми сама там.
-
Сигурно сега мърмори.
-
По някаква причина не се оплаква много сега.
-
Не е типично за нея.-Първоначално измърмора малко...
-
...каза,"как ще се справя с всичко сама с две деца."
-
Защото и двете дойдохме тук...
-
А и аз не бих могла да дойда сама.
-
Не се притеснявай,Фатмагюл.Работата ще се нареди по някакъв начин.
-
А и не можеш да имаш винаги тази възможност.
-
Но ние трябва да се върнем вдруги ден най-късно.
-
Да,най-късно тогава.
-
Но не си мисли за завръщане сега.
-
Просто се наслади на времето си тук.
-
Наистина е чудесно място.
-
Обожавам го.
-
Градината не свършва тук,нали?
-
Не,има малък,красив заден двор.
-
Бих искала да го видя по-късно.
-
Какво ще кажеш да е сега?-Става.
-
Ти искаш ли да го видиш,Фатамагюл?
-
По-късно.-Добре.
-
Добре тогава.
-
О,колко е красиво.
-
Много се радвам че сте тук.-Липсваше ми.
-
И ти на мен.-Тогава ще трябва да се върнеш с нас.
-
Не е нужно да оставаш тук за по-дълго.
-
Позволи ни да бъдем заедно на рожденният ти ден.
-
О,да,рожденният ми ден наближава.
-
Не остана много време до 14-ти.
-
Не можахме да го отпразнуваме миналата година.
-
Беше разстроена заради мен.
-
Беше ядосана че ме видя с Вурал.
-
Тогава все още не те познавах добре.
-
Имаше много въпроси без отговор в главата ми.
-
А когато те видях да стискаш ръката му...
-
...се почувствах опустошена.
-
Нищо което се вижда от разстояние не е такова.
-
Трябваше ми време за да ти повярвам.
-
Но беше толкова ценно за мен че се предаде само за да спечелиш доверието ми.
-
Така започна и всичко.
-
Делото и всичко останало...
-
Даде ми кураж.
-
А сега?
-
Какво ще стане ако ме видиш да стискам ръцете на някой от тях сега?
-
Бих те попитала.
-
Бих изчакала за да чуя обяснението ти.
-
Защото знам че сега ще получа честен отговор.
-
Сега ти имам доверие.Вярвам ти.
-
Изминахме дълъг път.-Радвам се че го направихме.
-
Аз също се радвам.
-
Обичам те.
-
И аз те обичам.Е,какво?
-
Не знаеш ли какво?
-
А това е защото...
-
...доведох Фатмагюл тук на момента.
-
Така че тя няма да разбере за това...
-
...докато нещата не се наредят.-Не мога да повярвам.
-
Как смеят?
-
Как може да потрошат къщата?Кои са тези хора?
-
Те няма да се спрат...
-
Точно от това се страхувам.
-
Ако правят така сега,после ще е по-лошо.
-
Децата няма да могат да живеят спокойно в тази къща.
-
Преди да е станало твърде късно,трябва да намерим нова къща.
-
Фатмагюл харесва много това място.
-
Те и двамата избраха тази къща.
-
Ще се откажат ли от дома си заради тези хора?
-
Трябва да им намерим друго място...
-
Няма начин.
-
Ще поговоря с Керим без знанието на Фатмагюл.
-
Има такива хора навсякъде.
-
Няма да могат да се отърват от тях където и да отидат.
-
Вечно ли ще бягат?
-
Кадир отиде да говори със съседите днес.
-
Той ще открие негодниците които са го направили.
-
Не живеем в каменната ера.
-
Кадир ще се погрижи за това.
-
Надявам се да си права.
-
Невероятни джентълмени.-Здравейте.
-
Здравейте и добре дошли.
-
Позволете ми да ви се представя.-Адвокат Кадир Пакълън.
-
A този господин е Рахми Кетенджи.-Аз съм Адем.
-
Благодаря,няма да сядаме.Тук сме защото снаха ми се мести в квартала ви.
-
Купиха къщата на господин Ремзи,на две преки от тук.
-
Някакви хора са разбили къщата им още преди да се нанесат там.
-
И са написали на стената "Махайте се!",за какви се мислят те.
-
А днес когато дойдохме...
-
...видяхме че прозорците са счупени.-Бъзро ремонтиране.
-
Благодаря ви,но това няма да помогне.
-
Който и да го е направил,ще си плати за това.
-
Подадохме официално оплакване.
-
Който или които и да са извършили това престъпление...
-
...ще бъдат наказани.
-
Вижте,господине,не искаме проблеми със съседите.
-
Така че е по-добре да не създавате такива.
-
Ние също не искаме проблеми.Но не можем да си замълчим след случилото се.
-
Това е скромен квартал...
-
...в който живеят добри семейства.
-
Тук не е място за неприлични хора.
-
О,радвам се да чуя това.Защото и нашето семейство е добро.
-
Мислите си че ни познавате,но знаете само това което сте прочели във вестниците.
-
Но това не е начинът по който трябва да изразите мнението си...
-
...така че ще ви кажа че правите голяма грешка.
-
Какво имаш предвид,братко?Какъв ти е проблема?
-
Като по-възрастния от семейството ти казвам че ние нямаме проблем...
-
...но също така и не искаме никой да има проблем с нас.
-
Младата двойка която ще живее в тази къща е под закрилата на правителството.
-
Ако не искате никакви проблеми,ще трябва да ги приемете,вместо да ги заплашвате.
-
Вече е прекалено късно за това след като вече започнахте да ни обвинявате.
-
Не ви обвинявам.Само ви предупреждавам.
-
Тези хора не са сами.
-
Семействата им са зад тях.Правителството...
-
...и обществото също.Те искат да живеят тук.И ще живеят.
-
Никой няма правото да им попречи...
-
....и да ги разстройва и засяга...
-
...и никой няма правото да решава вместо тях.
-
Никой няма тази сила.
-
Това е така господин адвокат,но защо казваш всичко това в заведението ми?
-
Нямате право да смущавате клиентите ми тук.
-
Казвам го тук защото тук е най-близкото заведение в съседство.
-
Имате много клиенти така че всички ще са усведомени.
-
Можете да кажете това и наприятелите си.Вижте,разбирателството между съседите е много важно нещо.
-
Скоро ще бъдем съседи и ще се виждаме всеки ден.
-
За да живеем в мир по между си,е нужно поне малко уважение.
-
Не искаме да бъдем в лоши отношения със съседите.
-
Но не можем да си мълчим и да позволяваме да ни тормозят.
-
Тези които са потрошили къщата ни,ще бъдат наказани от правосъдието.
-
Каквото и да става,ще си получат наказанието.
-
Моля ви предайте думите ми на тези които не са тук,става ли?
-
Приятен ден на всички.Довиждане.
-
Трябва да излезете и да се насладите на хубавото време.
-
А вие какво ще правите?Може да дойдете с нас.
-
Наистина не го мислиш.За това и няма да дойда.
-
Хайде,како.Елате.
-
Просто се шегувам,мила.Ще си почина малко.
-
Вие двамата може да отидете.Забавлявайте се.
-
Ало?
-
Добро утро.
-
Добре съм,благодаря.А вие?
-
Чаках обаждането ви.
-
Ще те заведа до заливите ето там.
-
Може да хапнем риба за обяд.-Добре.
-
Мисля че ще е хубаво да отидете първо до замъка.
-
Искаш ли?
-
Благодаря.
-
Какво става,татко?-Докторът си е взел почивка днес.
-
Слава на Бога че можем да го хванем навън.
-
За какво говориш?
-
Ще ти кажа след като се видим с момчетата навън.
-
Кой доктор?
-
Този който написа фалшивия доклад ли?
-
Съжалявам,не исках да развалям настроението ви.
-
Той е,нали?
-
Не можем да говорим с него на работното му място.
-
Избягва ни.Но днес е почивният му ден.
-
Хайде.-Трябва да отидем с тях,Керим.
-
Хайде Фатмагюл.Да вървим.-Моля те!
-
Искаше ми се да не ти го казвам.
-
Да се насладим на хубавия ден,хайде.
-
Този човек не е присъствал на съдебния процес,въпреки че батко Кадир говори с него толкова много пъти.
-
Вие също сте говорили с него.
-
Но той продължава да ви избягва.
-
Позволете ми да се видя с него.-Фатмагюл...
-
Не се притеснявай.Аз ще отида с господин Фахретин.
-
Ще му кажа това което ти искаш да му кажеш.-Искам да го направя сама.
-
Но вие имате чудесен план за днес.
-
Сега това ще разстрои Керим.
-
Не дойде ли тук с тази цел?Може би аз също ще мога да помогна докато съм тук.
-
Хайде да отидем да говорим с него.-Ти вече ми помогна с идването си тук.
-
Добре,хайде първо да намерим този човек.След това ще може да се насладим на Бодрум.Той няма да избяга.
-
Добре тогава,тя няма да може да се забавлява така или иначе...
-
...когато умът и ще е с вас.-Точно така.
-
Добре тогава,да отидем всички заедно.
-
Някой е натиснал паник бутона.
-
Изненадана съм.Мислех че ще си потърси дупка в която да се скрие.
-
Свърши чудесна работа скъпа Мелтем.
-
Просто страхотно!Благодарение на бдителността ти,се отървахме от такава голяма тежест!
-
Какво става?-Ако не бяхте вие да забележите за камиона и да докладвате...
-
...сега щяхме да имаме големи неприятности.
-
Колко безсрамен можеш да бъдеш още?Нямам думи.
-
Радвам се че докладвахте за този камион.
-
Щастлив съм!Толкова съм щастлив!А и защо да не бъда...
-
...осъзнах че са направили това зад гърба ми.
-
Както и да е,току що казах на работниците от тир паркинга...
-
...че който е отговорен за това ,ще бъде незабавно уволнен!-Не ,не можеш да правиш това.
-
Защо?Мъжът издирван от полицията,е бил намерен в нашия камион.
-
Някой от тях е виновен,нали?
-
Трябва ли да ги оставя ненаказани?-Не ти вярвам.
-
Или мислите че имам нещо общо с това?
-
Защо,искам да кажа,че всичко което искам е да помогна на правосъдието...
-
...точно като вас.-Нямаше да се радвам толкова ако бях на твое място.
-
След като Яшар е вече хванат,това означава че ти си следващият.
-
Ще се върнеш отново зад решетките.
-
Съжалявам,не искам да развалям настроението ви...
-
...но това няма да се случи.Защото нямам нищо общо с всичко това.
-
Както виждате,тук съм,работя...докато събитията се случват навън.
-
Както виждам...Новият ти план е да пожертваш Яшар.
-
Никого не жертвам,скъпа Мелтем.
-
Не жертвам...Само подбирам хората си внимателно...
-
...не да ги прецаквам,както направихте вие..
-
...със случая на Мустафа.
-
Това е всичко.
-
Дявол да го вземе.
-
Господин Ердоан каза че се нуждаем да скрием Мустафа на сигурно място...
-
...а не трябваше да го правим.
-
Той ми каза да заведа Мустафа в къщата без никой да разбира.
-
И да го държа там за малко.
-
А вие какво му отговорихте?-Само направих това което казах,господине.
-
Не можех да кажа "не" на шефа си.
-
Но не е използвана сила.
-
Мустафа дойде с мен по собствено желание.Търсеше място където да се скрие.
-
Винаги са били близки.Той поддържаше добри отношения с господин Ердоан.
-
Така че мисля че не е нужно да се намесвам.
-
Аз само намерих място на Мустафа,както ви казах.
-
Не мога да повярвам че всичко това се случи без дори ние да разберем.
-
Толкова съжалявам,моля ви извинете ме за изненадата.
-
Можете да си вървите.
-
Господин Ердоан държа Мустафа в мазето без знанието на господин Решат.
-
А аз стоях с Мустафа,за да съм сигурен че никой от къщата няма да го види.
-
Но не знам как,по някакъв начин Мустафа ме рани и избяга.
-
Но предишното ви изявление беше различно.
-
Преди ви казах това което господин Ердоан искаше да ви кажа.
-
Не исках да загубя работата си.
-
Мустафа Налчалъ твърди че е знаел за инцидента за изнасилване...
-
...и че е бил използван за укриване на доказателствата.
-
Всичко което знам за този случай е че Ердоан Яшаран е виновен.
-
И чух това със собствените си уши,в разговорите му с господин Решат...
-
...на няколко пъти.Чичо му...
-
...му беше много ядосан за това че съсипа живота на сина му.
-
Но денят в който проследи Фатмагюл и я хвана...
-
...тогава се убедих напълно в това.-Как така?
-
Бях с господин Ердоан в този ден.Всъщност аз му помогнах да я проследи.
-
Обадих му се и след това той дойде и я хвана.
-
Той я заплаши и поиска да се откаже от обвиненията.
-
Той дори и е казал да обвини само господин Селим.
-
След това брат и се появи и нападна господин Ердоан.
-
Изплаших се,не можех да направя нищо и избягах.
-
Защото си помислих че господин Решат ще ме уволни...
-
...ако разбере че съм участвал в това.
-
Какъв човек само?
-
Ще пожертва Ердоан за да спаси Селим.
-
Мислиш ли че може да е планирал това?
-
Няма начин...
-
Боже!-Добре,само се успокой.
-
Внимателно,ще се порежеш.
-
Какво правите?-Нищо.
-
Само малък инцидент.
-
Вината е моя.-Безполезен си в кухнята.
-
Върви долу и почисти тоалетните.
-
Моля те шефе,няма да мога да се справя без него.
-
Помолих за квалифициран човек...
-
...а те ми изпращат некадърник.
-
Ти си некадърен,глупак.-Какво?
-
Той не се чувства добре днес.Това е първата му работа в морето.
-
Има морска болест.
-
Ще свикне.-Той или ще работи както трябва...
-
...или ще го смъкнем на следващото пристанище.По-бързо.
-
Чакат за напитките.-Добре,идват.
-
Добре,напълни тези бързо Селим.
-
Обърках ги.Коя беше с лимон?
-
Хайде Селим.Фокусирай се върху работата!
-
Или тоя ще те изрита.
-
Знам че мислиш за Ердоан...
-
...но сега нищо не можеш да направиш за него.
-
Той никога няма да ми прости че го зарязах там.
-
Трябваше да го направиш!-Кой знае какво прави сега.
-
Може би е на път към страната ни.
-
Кой знае.
-
Сигурно е бесен.
-
Дай ми това.
-
Спри да се чувстваш виновен вече.
-
Какво щеше да направи той ако беше на твое място?
-
Ако беше на мое място...
-
...хм,нямаше да избяга без дори да се обърне.
-
Виждаш ли?-Но аз не съм като него,не разбираш ли?
-
Имаме проблем с теб...
-
Ердоан Яшаран.
-
Ще трябва да те задържим тук за малко.
-
Правните процедури са извършени и ще бъдеш депортиран...
-
...и изпратен отново в Истанбул.
-
Турските държавни органи утвърдиха че ще се радват да те видят там.
-
Разбираш ли ме?Говориш ли английски?
-
Той може да говори английски,господине.Може да ви разбере.
-
Не тук.
-
Не гледай натам.
-
Щях да дойда с теб ако имах сили.
-
Здравейте.
-
Здравейте.-На разходка ли отивате?
-
Да.-Радвам се да ви видя.
-
Искам да повървим за малко.Ще ме придружите ли?
-
Добре.
-
Довиждане.-Чао чао.
-
Къде е икономът?Няма го наоколо.
-
Изпратих го при брат ми който живее във ферма.
-
По-щастлив е че живее там.-Мога да си представя.
-
Имате брат също?-Да.
-
Измина доста време откакто се преместих тук.
-
Но все още не се познаваме толкова добре с вас.
-
Точно така.
-
Ще имаме много време да се опознаем.
-
Нямах възможност да ви благодаря за онзи ден.
-
Разбрах че алармата ми се е включила и вие сте отишли да помогнете...
-
....главният мениджър на охраната ми каза.
-
Притеснихме се за вас.
-
Не знаехме дали сте си вкъщи в този момент.
-
Помислихме си че може да е станало нещо.
-
Бяхме разтревожени.
-
Може да продължите,ще ви настигна.
-
Здравейте.-Госпожо Лале имаме проблем.Господин Сезгин получи диспнея.
-
Какво говорите?
-
Направихме всичко което можахме,но не можем да го върнем към нормалното му състояние.
-
Обадихте ли се на доктора му?-Да,пътува насам.
-
Добре,идвам възможно най-бързо.
-
Може ли да го преместим в болницата?
-
Не,изчакайте ме.И не правете нищо преди доктора да го види.
-
Да,но...господин Сезгин...-Казах ви да ме изчакате.
-
Госпожо Лале!Госпожо Лале!
-
Лоши новини ли?
-
Не,не...Забравих че имам среща днес.Сега трябва да тръгвам.
-
До скоро.
-
Видя ни.
-
Тръгва си.
-
Докторе.
-
Какво става?
-
Помните ме ,нали?
-
Казах ви,нямам какво да говоря с вас.
-
Какво искате от мен?-Значи ме помните.
-
Почакайте за малко и ни изслушайте.-Оставете ме намира.
-
Просто слушайте.
-
Вижте,тук не е мястото да говорим.
-
Знаем това.Но не ни оставихте друг избор.
-
Не можете да ме обвините в нищо.-А вие наричате себе си доктор?
-
Срамота за клетвата ви.-Ще ви задам само един въпрос.
-
Какво става?Кои са тези?
-
Аз съм Фатмагюл.Не се притеснявайте,не съм тук за да създавам проблеми.
-
Няма да допуснем тази грешка да ви злепоставим пред детето ви.
-
Не бих искала то да се срамува от баща си.
-
Тук съм само за да му задам няколко въпроса.
-
Не ви ли потрепна ръката докато написахте този доклад?
-
Не се ли обади съвестта ви?
-
Добре,парите може да са ви накарали да забравите че сте доктор.
-
Но как може да забравите че сте също така и баща.
-
Не съм вземал пари от никого.-Лъжец.
-
Имате доверието на хората.
-
Те ви поверяват и живота си.
-
Не си ли спомнихте за мен поне веднъж докато поглеждахте пациентите си?
-
Изградихте си живота,съсипвайки моя.
-
Натрупали сте доста опит.
-
Това не ви ли кара да се чувствате неудобно?
-
Като останете сам,поглеждайки се в огледалото...
-
...как можете да погледнете вашето дете в очите?
-
Пристигнах при вас полумъртва.
-
Отоврих очите си в един кошмар.А вие сте доктор.
-
Нанесохте ми още един удар вместо да ми помогнете.
-
Фатмагюл,стига толкова.
-
Но аз все още се опитвам да се възстановя.
-
Продължавам да се боря срещу всички онези като вас.И ще продължа да го правя.
-
Трябва да е трудно за вас да се откажете от това което сте придобили на мой гръб.
-
Ако имахте поне малко съвест и милост...
-
...нямаше да вземете тези пари.
-
Но ако е останала и най-малката човещина в сърцето ви...
-
...ако поне малко съжалявате,тогава трябва да присъствате на делото през юни.
-
Елате и кажете истината.
-
Не мога да ви принудя ако не искате да дойдете.
-
Може би няма да мога да докажа нищо.
-
Но ще ви проклинам през целия си живот.
-
Няма да сте по различен от онези негодници.
-
Където и да отидете,какъвто и начин на живот да водите...
-
...ще бъда ваш кошмар.
-
Излизат.Да си вървим преди да са ни видели.
-
Ето,това е момичето което мислехте че е бедно и слабо.
-
Виждате ли как победи всички ви.
-
Тя не ме остави да кажа нищо.
-
Не се притеснявайте,докторе.Няма да ви преследвам повече.
-
Мехмет,моля те не ходи на това дело.
-
Ще ти забранят да упражняваш професията си и ще те вкарат в затвора.
-
Помисли за семейството ни,за детето ни.
-
Моля те не ходи.
-
Мамо.-Миличка.
-
Гледахте ли ме?-Да,детето ми.
-
Какво има?-Няма нищо,хайде.
-
Добре,ами,вкъщи сме.
-
Работим в къщата.
-
Добре,добре.
-
Спорна работа.Ще ви изпратя ядене по Мехмет.
-
Не е нужно,ще дойдем да хапнем там.
-
Няма нищо,миличък.
-
Докато все още е спокойно тук,той може да ви донесе храна.
-
Така че можете да хапнете там и да поработите повече.
-
Добре тогава.Благодаря ти скъпа.
-
Говорил ли си с Фатмагюл?-Не,не и от последния път.
-
Пристигнали са там благополучно.-И не си говорил с нея от тогава?
-
А какво правят?-Не съм говорил много но...
-
...съм сигурен че са добре.-Дано.
-
Както и да е,изпращам ви Мехмет с храната ви.Хапнете и карайте по-полека.
-
Мехмет,момко.Иди да им занесеш храната.
-
Какъв е този поглед?
-
Никакъв.Няма нищо.
-
Върви и се връщай бързо.
-
Не мога да оцелея при внезапен прилив на клиенти с две деца за които трябва да се грижа.
-
Ще се върна навреме.
-
"Кой знае колко много писма ти написах за толкова кратко време,Фатмагюл."
-
"Нямам нито отговор,нито знак от теб."
-
"Не знам дали изобщо четеш писмата ми."
-
"Искаше ми се поне това да знам."
-
"Наказваш ли ме по този начин като не ми отговаряш?"
-
"Поне ще те видя на делото на 13-ти юни."
-
"Ще мога да видя красивото ти лице.Ще се срещнем отново."
-
"Ще те видя Фатмагюл.Имам надежда и ще чакам този ден."
-
"Имам за какво да живея."
-
"Ако не съществуваше.Ако възможността да те срещна един ден,не съществуваше."
-
"Нямаше да мога да изживея и един ден в затвора."
-
"Радвам се че те има Фатмагюл.Скъпа моя,толкова много те обичам."
-
Състоянието му се влошава.
-
Не можем да направим много за него тук.
-
Как така "не можете"?Трябва да направите нещо!Нека го заведем някъде другаде?
-
Друга болница.Болница в чужбина ако е нужно.
-
Не го измъчвайте повече,моля ви.-Не мога да го оставя...просто да умре пред очите ми.
-
Ако не можете да направите нищо,тогава позволете другите да го направят.
-
Разбрах ви,но...-Не ме разбрахте.Никой не може да ме разбере!
-
Моля ви,трябва да се подготвите за най-лошия вариант.
-
Трябва да го приемете.-Няма начин!
-
Докторе,направихме кардиограмата.-Дайте да видя.
-
Какво правите тук?Защо ме проследихте?
-
За какво сте толкова любопитна?
-
Коя сте вие?
-
Кой е Сезгин Гюзалмиш?
-
Елате с мен и вижте със собствените си очи.
-
Тук,това е Сезгин Гюзалмиш.
-
Моят съпруг,моята любов...
-
...моят приятел,той ми е всичко.
-
Мъжът който беше осъден на този живот...
-
...в продължение на 8 години,заради Решат Яшаран.
-
Решат му отне всичко,включително и живота.
-
Той погълна цялата му сила и...
-
...отне целия му свят.
-
Това е съпругът ми.
-
Защо се промъкваш така?
-
Изплаши ме!
-
Занесе ли им храната?-Да.
-
Батко Рахми ще донесе тавата обратно,на път за вкъщи.-Благодаря,скъпи.
-
Тази маса изпи два чая но все още не съм ги написала.
-
Къде отиваш?
-
Трябва да свърша нещо.Ще се върна.
-
Има ли наблизо до пазара пощенска кутия?-Не знам.
-
Мисля че да.Ако имаш писмо за изпращане мога аз да отида.
-
Не,просто се чудех.
-
В случай че Фатмагюл иска да покани някой от родния ни град.
-
...може да изпратим сватбени покани.
-
Не мисля.-Знам,за всеки случай,както казах.
-
Дръж си ушите и очите за нея отворени,нали?-Добре.
-
Ако се събуди,бутилката и е на масата.
-
Добре.-До скоро.
-
Благодаря.-Да ти е сладко.
-
А вие как я карате?
-
Благодаря ти.-Да ти е сладко.
-
Добре сме,батко.Тъкмо си довършваме вечерята.
-
Колко хубаво,да ви е сладко.
-
Батко,има ли някакво развитие по случая на Яшар?
-
Какво каза той на прокурора?-Не можах да проследя случая днес.
-
С Юмер имахме друг процес.
-
Но Яшар е заловен,което е чудесна новина за нас.
-
Искам кюфтета и чипс.
-
Първо си изяж супата.
-
Да,батко.Скоро ще стигнем до края.
-
Да,синко,а аз ще обърна внимание и на това вдруги ден,така че не се притеснявай.
-
Как мога да се притеснявам,когато те има,батко?
-
Аз също Керим.-Батко,кака Мерием иска да говори с теб.
-
Поздрави го.-От мен също.
-
Фатмагюл и татко те поздравяват.
-
Той също ви поздравява.-Жив и здрав да е.
-
Благодаря.
-
Здравей скъпи.Всичко наред ли е?
-
Да,мила ,всички сме добре.Госпожа Мукадес се грижи добре за нас.
-
О,не преувеличавайте господин Кадир.За мен е удоволствие.
-
Подадох жалба.
-
И говорих със съседите.Казаха че не са видели нищо.
-
Да,да.Къщата стана толкова красива!
-
Много съм щастлив че избраха точно нея.
-
Добре,чудесно.
-
А как я карате вие там?-Добре сме.
-
Кога ще се прибирате?-Фатмагюл и аз ще се върнем утре.
-
Но за Керим и баща му не знам.Не сме говорили за това.
-
Може би ще можем да се върнем всички заедно с колата.-Може би.
-
Добре,скъпи.До скоро.
-
Всичко наред ли е?-Да.
-
Фатмагюл,ако си се наяла вече...
-
...искаш ли да се разходим малко?-Става.
-
Добре.-Ще се разходим за малко тогава.
-
Забавлявайте се.
-
Господин Кадир.
-
Защо не им казахте че Ердоан Яшаран е бил хванат?
-
Тези новини не са ясни все още.Не искахме да им даваме напразни надежди.
-
Ако е хванат,значи е хванат.Кое е толкова неясно?
-
Все още не знаем дали само единия от двамата е хванат.
-
Ще им съобщим когато разберем със сигурност.
-
След ден или два ще узнаем,така или иначе.
-
О,Боже,искам това момиче да се усмихва най-накрая.
-
И аз искам това повече от всичко.
-
Дано,дано.
-
Дано.
-
Исмаил,чаят не е ли готов още?-Ще бъде след минута.
-
И това е!Ха-ха!
-
Научи се да играеш.-Голям си късметлия,бате.
-
Това не е късмет,а умения!Трябва да се научиш да играеш.
-
По-тихо.Пише,нуждае се да се концентрира.
-
Да върви в ада с писмата си.Копеле.
-
Ще те чуе.-И да му го начукам ли?
-
Не е толкова невинен както изглежда.
-
Шибаняк.-Не лежи за нищо.
-
Прочетохте вестниците.-А ти прочете ли писмата му?
-
Знаеш ли на кого пише?-Все още пише на бившата си годеница.
-
Няма начин...-Повярвай ми,Варден Ихсан ми каза.
-
Продължава да пише на това момиче.-Все още ли я иска?
-
Мислех го за мъж.-Тази жена е била с четирима.
-
...и има уважението на всички ни.
-
И на това ли му казваш почтен човек?
-
Може би я обича много,бате.-По дяволите тази шибана любов!
-
Дори да си луд от любов,ще искаш ли момиче което е било с други?
-
Рогоносец ли съм,батко?-Тогава не защитавай този човек.
-
Би ли погледнал един мъж,жена която е била с някой друг?
-
Само не казвай че бедното момиче е виновно?
-
Това не е наша грижа.Каквото станало,станало.
-
Ще говориш ли така все още ако се случи със сестра ти?
-
Какво каза?...Не споменавай сестра ми отново!
-
Или ще ти счупя носа.-Само дадох пример,бате.
-
Да ти пикая на примера!
-
Дай майка си за пример тогава.
-
Сега ти намесваш близките ми.Пикая на теб!
-
Това наистина не беше нужно.-Просто млъкнете.
-
Не защитавай този бездушник.-Момичето е женено сега.
-
Ако сте ядосани,идете при човека който иска съпругата на някой друг.
-
Майната ти,я млъквай.Не ми говори повече.
-
Върви и бъди приятел с Мустафа тогава.
-
Не съм мъж ако отново те погледна в лицето!
-
Ти се биеш заради него.А него не го е грижа за никой от нас.
-
Ще изгори всеки един който му даде дори и чаша вода!
-
Не ме гледай с мошеническата си физиономия.
-
Добре,бате,добре.Не се ядосвай.
-
Копеле...
-
Така,както си седи там,ми опъва нервите.
-
Достатъчно,не наливай масло в огъня.Донеси ми чая.
-
Искам да ти вярвам.
-
Не се притеснявай,няма да кажа нищо.
-
Благодаря ти.
-
А от сега нататък,ако мога да направя нещо за теб...
-
...ти направи толкова много за мен,така или иначе,без дори да знаеш.
-
Решат Яшаран беше в затвора за кратко време,но това ми помогна да сключа чудесна сделка.
-
Благорадя ти отново.
-
Може да стане подозрителен.
-
Ще се погрижа за него,не се притеснявай.
-
"...може да оставите съобщението си след сигнала,търсеното от вас лице, не може да се обади в момента..."
-
Добре дошла госпожо.
-
Къде беше?Толкова се притесних.
-
От къде идваш?
-
И ти също си притеснена?
-
Къде си ходила с Лале?
-
Искаш да кажеш че си се разтревожил за любовницата си.
-
Кой знае за какво сме си говорили.
-
Не ставай глупава.
-
Надявам се че не си и говорила някакви глупости.
-
Тази жена не ми е любовница.
-
Дори и да беше,това не е твоя работа.Ти вече не си ми съпруга.
-
Не беше моя работа,дори и когато бяхме женени.
-
Тогава ми отговори на въпроса.От къде идваш?
-
Не се притеснявай,не сме били заедно дълго време.
-
Видя ме наблизо,след като се връщах от разходката си.
-
След това ме докара до тук.
-
Виждаш ли,толкова ле е трудно да отговориш на един прост въпрос?
-
Винаги искаш да го играеш мистериозна жена!
-
"...можете да оставите съобщението си след сигнала..."
-
Трябваше да говоря по бизнес дела с нея,но я нямаше никъде.
-
Работи по цял ден за теб.
-
Много е изморена.Може би ще е най-добре да я оставиш на спокойствие тази вечер.
-
Лека нощ.
-
Лягаш ли си?
-
Да.-Няма ли да ми кажеш какво стана?
-
Изтощена съм Хилмие.
-
Това което чух и видях е твърде много за усвояване.
-
Прекалено изморена съм,за да говоря сега.
-
Утре...
-
Лека нощ.-Лека нощ,мила.
-
Полека.
-
Когато си тръгнеш от някого...
-
Когато не виждаш очите му,докато говориш...
-
...дори и най-малката промяна в гласа му...
-
...е толкова обезпокояващо.
-
Така се почувствах аз.
-
По телефона звучеше толкова дистанциран...
-
...че бях толкова изплашена че ще видя тази дистанция в очите ти и когато дойда тук.
-
Но сега съм спокойна.
-
Мила.
-
Но нещо ти имаше.
-
Има нещо което не ми казваш.
-
Сега лицето ти отново се промени.
-
Няма ли да ми кажеш Керим?
-
Няма нищо.
-
Аз говоря с теб вече по-лесно.Предполага се че трябва да си споделяме всичко.
-
Страх ме е да не те загубя.
-
Нямаш причина да се страхуваш.
-
Баща ми ми каза същото.
-
Снощи за първи път от доста време...
-
...си поговорихме като баща и син.
-
Колко хубаво.
-
Казала си му "обикнахме се един друг насред нищото".
-
Не е ли така?
-
Така е.
-
Всяка секунда искам да чувам че ме обичаш.
-
Казвай ми го винаги.
-
Защото това е чудо Фатмагюл.
-
Обичам те.
-
Ти си всичко за мен.
-
Пясъкът е студен.
-
Толкова много те обичам.
-
Толкова много.
-
Аз също...много...
-
Кака Мерием.
-
Здравей миличка.Ще си лягам.
-
В стаята съм.Ще ти оставя ключовете на рацепцията,става ли?
-
В случай че съм заспала и не те чуя да чукаш на вратата.
-
Добре како,лека нощ.
-
Лека нощ,миличка.
-
Какво каза?-Че ще си ляга.
-
И че ми е оставила ключовете на рецепцията.
-
Доспа ли ти се?
-
Не.
-
Хайде да вървим в хотела.
-
Може да седнем и да си вземем нещо за пиене.
-
Добре ли се чувствате дами?Харесва ли ви западното средиземноморие?
-
Да,всичко е наред.-За мен е чудесно.
-
От къде да започнем?-Женова.
-
Страхотно!
-
От там до Савона.А след това до Барселона.
-
А Ибиза?-Определено.
-
И така,хайде да отидем до Марсилия.
-
За мен няма проблем.-Решено е.
-
Ахмет,ще ми дадеш ли дистанционното?
-
Само ще проверя резултатите от мачовете скъпа?
-
По дяволите,на полувреме са.-Сега знаеш.
-
Хайде,чувствам се самотна.-Секунда скъпа,ще погледам новините за малко.
-
Можеш да ги вземеш.
-
Яшар,който беше хванат в камион заминаващ в чужбина от Яшаран холдинг...
-
Съжалявам,ще изчистя.
-
Бъди внимателен.Стегни се.
-
Хайде,Ахмет!
-
Трябва да се махна от лодката.
-
Незабавно или ще ме разпознаят.
-
Утре ще сме на брега.Планувала съм всичко навън,не се притеснявай.
-
Хванали са Яшар.-Кой е Яшар?
-
Какво ще стане ако ни покажат по новините...
-
Моля те успокой се.
-
Нищо такова няма да стане.
-
Задушавам се.Нужен ми е свеж въздух.
-
Какво правиш тук?
-
Ще подишам свеж въздух,господине.-Все още ли не си се избръснал?
-
За какъв се мислиш ти?Ако отново видя такова нещо утре...
-
...ще те уволня.
-
Утре ще се избръсна.-Спри да мързелуваш...
-
И се връщай на работа,веднага.-Добре.
-
Лека нощ.-Лека нощ,господине.
-
Ще седнем тук за малко...
-
...може ли да поръчаме някакви топли напитки?-Съжалявам кухнята е затворена.
-
Жалко.
-
Защото почивният сезон не е започнал все още.Кухнята ни отваря само за няколко часа.
-
Много съжаляваме за това.
-
Но ако искате,предлагаме чай по стаите.
-
Знам,благодаря.-Моля.
-
Няма да пием чай.
-
Добре,хайде да вървим тогава.
-
Забравихме да вземем ключа за стаята ти.
-
Ще отида да го взема.
-
Благодаря ти.
-
Всички спят.
-
Да,баща ми също би трябвало да си е легнал.
-
Както и кака Мерием.
-
Ще се видим сутринта.
-
Щастлив съм че си тук.
-
Лека нощ.
-
О,ключът.
-
Миличка.
-
Събудих ли те?-Не.
-
Не бях заспала още.
-
Рано се прибрахте,студено ли е навън?
-
Ще направя чай.Искаш ли?
-
Не,няма да мога да заспя ако пия чай сега.
-
Добре.
-
О...
-
Замръзнала си.-Добре съм.
-
Само...
-
Ще ти дам шал.
-
Ето...
-
Благодаря.
-
Какво е станало с косата ти?
-
Това пясък ли е?
-
О...
-
На това място има неприятен вятър,нали?
-
Пясъкът и мръсотията полепва по тялото на човек.
-
Како.-Да,миличка?
-
Тази вечер...
-
...ако Керим ми беше казал,"Не си тръгвай.Спи при мен"...
-
...аз щях да кажа "добре".
-
Така се чувствам в момента.
-
Скъпа.
-
И не се чувствам зле от това.
-
Само съм малко притеснена.
-
Няма от какво да се притесняваш.
-
Това е толкова нормално.
-
Нормално...
-
Той се притеснява да ми каже дори и дума за това.
-
Да,така е.
-
Наслади се на момента.
-
Вече си по-добре.
-
Толкова съм щастлива.
-
Така се чувствам.
-
Всичко ще бъде по-хубаво от сега нататък.
-
Сега вярвам дори повече от всякога.
-
Толкова се радвам и за двама ви.
-
Само не искам Керим да ме напусне.
-
Никой не може да ви раздели повече.
-
Ще дойдат тук и ще живеят близо до нас...
-
...а ние ще си стоим спокойно ли?-Така ли?
-
Ще се сближат с жените и децата ни...
-
Мислиш ли че бих позволил това?-Това долно момиче...
-
Така и се пада.
-
Не ме карай да говоря повече.
-
По дяволите!
-
Какво става хора?
-
Кого търсите по това време на нощта?
-
Дойдохте да чупите прозорците отново ли?Или да пишете по стените?
-
Разкарайте се от нашата улица!Не искаме никой от вас тук!
-
Така ли?Можете да кажете това в полицията тогава.
-
Хайде!Изчезвайте от тук!Махайте се!
-
Това е нашата градина и нашия дом.Махайте се!
-
Вървете си!
-
Здравейте.Искам да уведомя за влизане с взлом...
-
За каква разбита къща говорите?
-
Позволих да знаят всички че те обичам и ми липсваш много.
-
Не съм убил майка ти и баща ти,защо,защо се мръщиш
-
Здравейте.
-
Добре сме.А вие как сте?
-
Не питай.Няма да повярваш какво ни се случи.
-
Какво е станало?
-
Обикаляхме като луди снощи между полицейския учатък и прокуратурата.
-
Почакай малко.
-
Добро утро,како.-Добро утро.
-
Фатмагюл в стаята си ли е?-Да,вътре е.
-
Върви.Влез.
-
Сега те слушам.Кажи ми.
-
Ела тук долу за да откъснеш маргаритките от земята.
-
Но забравих за теб любов моя...
-
Наистина ли?
-
Не.
-
Добро утро.
-
Ако си готова може ли да отидем да закусим?
-
Добре.Остави ме да си облека нещо първо.
-
Готова съм.
-
Сега наистина си готова.
-
Значи казваш:"Сега си истинската Фатмагюл".
-
Не.Това което казвам е:"Изглеждаш прекрасно."
-
Хайде.
-
Боже!Не мога да повярвам какво се случва.
-
Ръката на Кадир е зле.Страдаше от болка тази сутрин.
-
Казах ти преди че може да стане по-лошо.
-
Когато едни проблеми свършат,други започват.
-
Трябва веднага да се върна.
-
Тогава трябва да кажем на децата.
-
Не.Да не притесняваме Фатмагюл докато не се върнем.
-
Но как ще го скрием?
-
Ами ако говори с госпожа Мукадес.Тя ще издрънка веднага.
-
Какво?
-
Какво е станало,како?
-
Случило ли се е нещо?
-
Нещо е станало.
-
Докато мъжът си мисли че е партньор с Решат Яшаран.
-
...всички изведнъж ще разберат че са останали без нищо.
-
Целият му живот се изниза под краката му без дори да забележи.
-
За някакви смешни пари,заложи всичките си спестявания.
-
Това е типично за Решат Яшаран.
-
Разбира се бедният човек дори не може да се изправи...
-
Има мозъчен кръвоизлив.
-
Живял е като зеленчук през последните 8 години.
-
И от този ден нататък,Лале се опитва да си отмъсти.
-
8 години!
-
Не знам какво заслужаваме за всички тези животи които сме унищожили в миналото.
-
Продажбата на къщата ни беше възможност за Лале,тя я купи веднага.
-
За какво говорите?
-
Вярно ли е това което чух?
-
По дяволите!
-
Това е едва втория път в който се виждаме,откакто се преместих тук.Вчера и
-
Не сте идвали тук преди.
-
Няма такова нещо наречено случайност господин Решат...
-
...има възможност.
-
Почакайте!Трябва само да започнем.
-
Не можете да знаете откъде могат да се появят възможности...
-
....така че ще се опитам да се възползвам максимално от възникналите.
-
Започвам да си мисля че сте закупили съседната къща умишлено.
-
"Набраният от вас номер не съществува."
-
Какво има?Какво се е случило?
-
Лале,Лале Гюзал ме измами.
-
Какво?
-
Край,свършени сме!
-
Не бях съгласен за тази къща така или иначе.Ще я продадем веднага.
-
Ще потърсим нова къща с по-добри съседи и на по-добро място.
-
Именно!Ще намерим по-хубава къща.
-
Истанбул е толкова голям,разбира се че ще намерим къщата която искаме.
-
Съгласен съм.
-
И без това има толкова много работа по нея.Няма да е толкова голяма загуба.
-
Където и да отидем ще ни гонят Керим.
-
Постоянно ще ни гледат лошо.
-
Ще можем ли да скрием историята си ако отидем в друг град?
-
Не сме длъжни да даваме обяснения на никого.
-
Всички знаят кои сме от вестниците.
-
С времето ще се забрави.
-
Винаги ли ще се крием и ще живеем в страх?
-
Ще прекараме целия си живот по този начин ли?
-
Тя има право.
-
Това е нашият дом.
-
Добре тогава,ако искаш да останем...-Да,искам.
-
Добре...ако не се предаваш пред това,тогава и аз няма да го направя.
-
Аз нямам от какво да се срамувам.Те трябва да се срамуват.
-
Много добре тогава!
-
Добре тогава.
-
Това е!
-
Ако вие двамата се държите здраво един за друг,то никой не би помъл да ви разстрои.
-
Ще се върнеш ли сега с нас?-Със сигурност!
-
Готови сме,како.-Хайде,тогава.
-
Какво е това?Защо не си се избръснал?
-
Ако го бях направил,щях да стърча като трън в очите на всички.
-
Но така привличаш повече внимание.
-
Хей,само се успокой.Изчакай просто до довечера.
-
Не се притеснявай,когато слезем на сушата,ще им кажем "Адиос амигос".
-
Имам чувството че това време никога няма да дойде.
-
Хайде!Почти стигнахме.Бъди търпелив.
-
Дяволите да я вземат!По дяволите!
-
Как можах да падна в този капан.
-
Всичко ли е на нейно име?-Всичко,всичко...
-
...подписах екзекуцията си със собствените си ръце.
-
Вие ме съсипахте.
-
Аз ли те съсипах?
-
Предаде ме при първата възможност която имаше.
-
Какви ги говориш?Аз също съм съсипан!
-
За какво говориш?Какво ми казваш!И аз съм прецакан!
-
За какво говориш?
-
Беше много доволен когато подписа това споразумение заради отсъствието ми.
-
Не каза нищо когато те предупредих за нея!
-
Беше огромна сделка за нас!-Разбира се,но ти не поемаш никакви рискове.
-
Най-безочливо позволи да бъда измамен.
-
За какво говориш?Аз също изгубих всичко което имах!
-
Изгубих всичките си активи,всичките си спестявания!За какво говориш?
-
Това е заради твоето безгрижие и ненадеждност.
-
Приеми фактите!
-
Тази курва ме съсипа заедно с намерението си да довърши теб.
-
Трябваше внимателно да прочетеш всичко преди да подпишеш тези документи.
-
И трябваше да бъдеш с мен когато подписвах договора.
-
Тогава нямаше да сме съсипани като сега.
-
За да стане сделката трябваше да се подпишем.
-
Е,направихме го...И стигнахме дъното.
-
Всичко това се случи заради твоята алчност...
-
...всичко е заради тъпият ти син и племенника ти.
-
Не,всичко това се случи,защото си едно безполезно лайно!
-
Ако имахме нещо останало,щяхме да се измъкнем с него сега.
-
Аз поне не съм съсипвал хората като теб.
-
Не съм си играл с живота на някого.
-
Какво по дяволите говориш?
-
Решат спри!
-
Ние сме в тази ситуация заради мръсните ти игри.
-
Стига толкова.Достатъчно!
-
Писна ми от всичко това!
-
Все още не съм свършил с теб!
-
Спри!Спри!Не ме ядосвай!
-
Пусни ме!
-
Къде е тази жена?-Не знам.
-
Кажи ми истината!-Не знам!
-
Никъде няма да ходиш преди да ми кажеш истината.
-
Не знам!
-
Ти си този който я доведе тук.
-
Ти си този който се хвърли към нея.
-
Не си го изкарвай сега на хората около теб.
-
Какво по дяволите!Какво?
-
Какво стана?
-
Ердоан...
-
Хванали са го.
-
Водят го тук.
-
Селим?
-
Защо доведе Фатмагюл тук?
-
Настояваше да види къщата.Нищо не можехме да направим.
-
Очевидно е че ще се разстрои.
-
Ще поръчам стоманена врата утре.Най-малко входната врата ще бъде заключена и обезопасена.
-
Ще трябва също да покрием прозорците с железни пръти.
-
Ще го направим така или иначе.
-
Ще повишим височината на външната стена,така че всеки който минава да не може да вижда градината.
-
Това би било добре.
-
Уведомихме прокуратурата,така че те няма да могат да се доближат до къщата ни повече.
-
Не мога да разбера що за хора са тези...
-
...и никога не ще мога.
-
Опитаха се да ни сплашат.
-
Опитаха се да ни сплашат.Но не успяха.Не успяха.
-
Но успяха да ни накарат да се почувстваме неловко.
-
Бъдете спокойни хора,от сега нататък проблеми като тези,няма да има.
-
Може би ще можем да сложим аларма,това ще ви накара да се чувствате по-спокойни.
-
Да.Може да сложим и охранителни камери,ако е нужно.
-
Тя много се натъжи.Много се натъжи!
-
Знаете ли какво...нека сложим от тези вятърни камбанки ето там.
-
Ще звънят от вятъра.
-
И нека сложим лампички между цветята,така че къщата ще е осветена през нощта.
-
Добре.Става.
-
Да засадим и плодови дръвчета.Ще израснат и ще станат масивни дървета.
-
Разбира се.
-
Ще попълним всичко което липсва възможно най-бързо.
-
Хайде да завършим дома си без да чакаме повече.
-
Oбещавам ти,тази седмица ще направя къщата и градината точно както ги искаш.
-
Имам идея...
-
Хайде да направим сватбата в градината.В тази градина.
-
Какво и е на нашата градина Рахми?
-
Какво ще кажеш,Керим?Не е лоша идея.
-
Ще направим сватбата където искаш.
-
Да я направим тук,в нашата градина.
-
Добре.
-
Хайде да си тръгваме,изморени сме и сме гладни.
-
Мукадес вече трябва да е направила вечерята.
-
Хайде да вървим Фатмагюл,ще дойда сутринта да работя тук.
-
Мисля че ще е добре да оставим да свети.
-
Разбира се господине,прав сте.Знам но...
-
Да,така е господине.Подписах всички тези документи.
-
Но чуйте ме какво ще ви кажа...
-
Но тогава не знаех че ще попаднем в тази голяма конспирация.
-
Къде сте?Звъня ви от часовете.Разгледахте ли договорите за които ви споменах?
-
Разбира се че не е детска игра...
-
Но ние сме обект на злонамерена умисъл,господине.
-
Правенето на бизнес не е само слагането на един подпис върху парче хартия.
-
Понякога само една дума може да допринесе за сключване на сделката.
-
Нашите бизнес-пронципи...
-
Съжалявам,господине.Моля,кажете.Слушам ви.
-
Да.
-
Ако не можете да ми организирате среща,ще трябва да ми обясните всичко с повече детайли.
-
Не се измъчвай повече.
-
Така или иначе вече са го арестували.
-
Не може вечно да се крият.
-
Лесно ти е да го кажеш разбира се.
-
Този който е арестуван не е сина ти.
-
По един или друг начин,той също ще бъде хванат.
-
Така е годподине.
-
Ако не намеря някакво решение,това ще е краят за мен.
-
Добре господин секретар,ще се чуем отново.
-
Приятна вечер.
-
Какво каза той?
-
Ти какво направи?-Нищо.
-
Тази жена е продала цялата компания само с един печат.
-
Оставила ни е само дълговете,и споразумението с госпожа Ендер отпада.
-
Спри да ми казваш само лоши новини,а направи нещо Мюнир!
-
Направи нещо.
-
Какво мога да направя?
-
Нищо не мога да направя.Всичко е легално според документите.
-
Не знам защо и на кого трябва да се оплакваме.
-
Сега това е краят ни батко.Свърши се.
-
Единственият начин по който можем да платим,е като стиснем тази жена за гърлото.
-
Значи може да се каже че "това е краят на Яшаран"?
-
Така стана от деня в който ги убедихте да подпишат договора.
-
Много ви благодаря.
-
Нямаше да стигна до тук без такива приятели като вас.
-
Ние нищо не сме направили,това си е ваше постижение.
-
Дължа ви много.
-
Не дължите нищо на никого.Както казах това си е ваше постижение...
-
Това си е вашата победа.
-
Госпожо Лале.
-
Какво е станало?
-
Попитах какво е станало?
-
Не...
-
Не,Сезгин!Сезгин,не!
-
Не,скъпи.
-
Не можеш да ме оставиш сега.
-
Не сега!
-
Моля те не си отивай Сезгин!
-
Не ме оставяй любов моя.Моля те!
-
Дори не съм ти казала добрите новини все още.
-
Събуди се Сезгин!
-
Събуди се Сезгин!Събуди се!
-
Мога да взема едно от тези.
-
Всичко е наред скъпа,ще се справя.Върви.
-
Хайде преоблечете се и да хапнем.
-
Кака отиде да си почине за малко.-Добре.
-
Дай ги тук,мили.
-
"Мили" и "скъпа",хвърчат искри навсякъде.
-
Заминахте тъжни,а се връщате щастливи,а?
-
Има ли нещо с което мога да ти помогна?
-
Не.Всичко съм приготвила.Само трябва да сервираме.
-
Направихте ли предварително меден месец в Бодрум?
-
Кажи ми истината?
-
Това което си мислиш не се е случило.
-
Заклеваш ли се?
-
Да,нищо не се е случило.
-
Но можеше да се случи.Все пак сме женени.
-
Така ли?
-
И ще се оженим отново след две седмици.
-
Виждам че си готова за първата брачна нощ,тогава.
-
Какво стана?Цветът ти се промени.
-
Така е защото го каза така внезапно.
-
Трябва да сме благодарни за това сега.
-
Ще сервирам супата сега.
-
Мина само един ден,но ми липсваше страшно много.Няма да те пусна никъде без мен отново.
-
Аз съм тази,която няма да те оставя повече сам.
-
Направо полудях,когато госпожа Мукадес ми каза че си имал битка с онези.
-
Какво можех да направя,скъпа?След като тези хора се нахвърлиха върху мен...
-
...трябваше ли да им кажа:"почакайте,имам болна ръка"?
-
Защо ме караш да се смея за Бога!
-
Ти си човек на правосъдието,предполага се че си последният човек който трябва да използва сила.
-
Казвам ти,те първи ни нападнаха.
-
Вие сте ги изненадали.Какво друго можеше да се очаква?
-
Това беше единственият начин да разберем кой напада къщата?
-
Добре,предавам се скъпи.
-
Погрижих се да ни отбранявам докато се върнете.
-
Елиф,липсваше ли ти чичо ти?
-
Липсваше ли ти?
-
Толкова прекрасно се усмихва.
-
Изми ли си ръцете,сине?-Да.
-
Пораснала си толкова много за няколко дена!
-
Станала е голямо момиче!
-
Тя дори не осъзнава че ви нямаше.Само аз се тревожих за вас.
-
Но ти си големият батко,а тя е все още бебе.
-
Върна се и няма да заминаваш вече,нали?
-
Да.
-
Няма да ходиш никъде,нали?-Не,няма.
-
Мама каза на татко:"Мисля че се разделиха."
-
Тя каза:"Керим си тръгна и изостави Фатмагюл."
-
Това не е хубаво.Какви са тези приказки?
-
Но не е лъжа.Тя така говореше и аз чух.
-
Това не е вярно.Майка ти навярно не е разбрала правилно.
-
Не трябва да подслушваш разговорите между възрастните.
-
Не го прави повече.Това не е хубаво,нали?
-
Дай ми сестра ми.Искам да я подържа.
-
Дай ми ръцете си тогава.
-
Иска да се порадва на сестра си.
-
Протегни си ръцете.Почакай.
-
Ще отида да се преоблека.След това ще вечеряме заедно.
-
Би трябвало да ми благодариш?-Защо?
-
Предотвратих поредната криза.-Какво е станало сега?
-
Пристигна друго писмо от Мустафа в "Кухнята на розата".
-
Скрих го веднага така че никой да не може да го види.
-
Трябваше просто да го скъсаш и да го изхвърлиш.
-
Защо да го правя,това писмо е изпратено до теб?
-
Пристигнало е друго писмо от Мустафа.
-
Чух.
-
А снаха ми го е скрила,на всичкото отгоре.
-
Направих го за да не предизвиквам нов проблем.
-
Дай ми го.
-
Приклет да е,съсипа сутринта ми.
-
Не трябваше да ходиш в ресторанта да вземаш писмото и да го носиш тук от сутринта.
-
Ако бях на твое място щеше да ме домързи да го направя.
-
Не можах да заспя мислейки за това.
-
Хайде,Керим,има много работа.Трябва да тръгваме.
-
Как може все още да казва "Чакай ме",след всичко което направи.
-
Трябва да е изгубил ума си.Как смее да ти пише такива неща?
-
Нищо от това не ме интересува.Хайде,кака Мерием ни чака.
-
Хайде,Керим.Да вървим.
-
Дай ми го.Ще го изхвърля.
-
Керим,хайде!
-
Ще говоря с батко Юмер да говори с неговия адвокат и да спре тези писма.
-
Добре,направи го по-късно.Просто не говори за това когато съм тук.
-
Приятна работа.-Довиждане Мукадес.
-
Фатмагюл!-Идвам.
-
Кадир?-Здравейте.
-
Не беше ли в "Кухнята на розата"?-Да,но дойдохме тук.
-
Влизай Юмер.
-
Не можахме да си свършим работата навреме,така че ще се подготвим тук.
-
Какво става,батко?Надявам се хубави новини.
-
Добри новини разбира се!
-
Искаме да видим лицето на Фатмагюл когато и ги съобщим.
-
Арестувани ли са?
-
Само единият от тях.Ердоан е бил арестуван в Малта.
-
Ще бъде прехвърлен тук следващата седмица.
-
Този път това е сигурно нали?Сигурно е.
-
Какво имаш предвид под "сигурно"?
-
Знаехме това от доста време.Но не ви казахме.
-
Батко Кадир?
-
Говорихме си за това ,но не беше ясно до днес.
-
Затова изчакахме,за да не ти даваме напразни надежди.
-
Как запазихте това в тайна?Особено ти,како!
-
Предупредиха ме много пъти,затова и не казах нищо.
-
Някакви новини за другия?-Засега не...
-
Ердоан ще проговори,не се притеснявайте,а другият също ще бъде хванат.
-
Батко Кадир,толкова много ти благодаря,върна ми живота.
-
Много ти благодаря бате.
-
Мили Боже!Като празник е.
-
Ще бъде истински празник.Когато и другият бъде арестуван.
-
Да се надяваме че ще го хванат.
-
"Прехвърлянето на Ердоан Яшаран,който беше арестуван в Малта след участие в бой..."
-
Върни го!Върни го!-Какво?
-
Върни новините,бързо!
-
Това е онзи!Това е другият!
-
Кой?Какво става?
-
Този мъж,Крис.Това е Селим Яшаран,не виждаш ли.
-
Разбира се...
-
Знаех си че съм го виждала някъде.Виждала съм снимката му по списанията...
-
По дяволите!
-
Капитанът ги прибра от Малта.
-
Мъртвец съм!
-
Хайде,почти сме стигнали.
-
Къде ще отидем?
-
От там ще отидем от другата страна на хълма.Има лодки там...
-
Веднъж да се качим на една от тях...ще избягаме в Атина.
-
Не ми остана въздух.-Хайде,трябва да продължим.
-
Ако беше останала там по-дълго,щях да вляза при теб.
-
Притесних се.Защо се забави толкова?
-
Само ме остави да си поема въздух.
-
Направих само две крачки и съм изморена отново.
-
Хайде,облегни се на рамото ми.Отпусни се на мен.
-
Е,какво каза докторът?
-
Каза да очаквам бебето по всяко време следващата седмица.
-
Показателите ти нормални ли са?
-
Бяха нормални.
-
Казах ти да не се движиш толкова много.
-
Седни отзад.
-
Бавно,спокойно.
-
Удобно ли ти е там?-Ами,да.
-
Искам само да се прибера и да си полегна.
-
Не можеш да се качиш на самолета в това състояние нали?
-
Докторът не позволи.
-
На никой самолет няма да ме допуснат в това състояние така или иначе.
-
Което означава че не мога да се разведа до раждането.
-
След раждането мога да отида в Германия.
-
Какво ще правиш след като бебето се роди?
-
След като се възстановя от раждането,ще заминем.
-
Не говоря за това...
-
Ще позволиш ли на Мустафа да узнае за раждането?
-
Ако разбира се го е грижа за бебето.
-
Няма да му казвам нищо.
-
Ще научи от някого рано или късно.
-
Мехмет.
-
Мустафа Налчалъ.
-
Мустафа!
-
Събуди се!Имаш писмо.
-
"Подател:Мукадес Кетенджи."
-
Меланхоличен идиот!
-
"Мустафа,имах чувството че трябва да ти напиша това писмо тайно от всички."
-
"Защото ти пишеш на Фатмагюл всеки ден."
-
"Фатмагюл не е прочела и едно писмо което си и изпратил."
-
"Къса ги и ги изхвърля."
-
"Моля те не и пиши повече."
-
"Фатмагюл е наистина щастлива с Керим,а теб отдавна те е забравила."
-
"Сега тя се подготвя за един нов живот."
-
"Много скоро ще направят истинска сватба,ще се оженят на 5-ти май."
-
"Фатмагюл ще бъде булка на Керим."
-
"Ако наистина я обичаш,няма да я притесняваш повече с писмата си."
-
"Знам че това което ти пиша много ще те нарани.Но..."
-
"...трябва да ти отворя очите,за да спреш да преследваш напразни мечти."
-
"Отакажи се,моля те."
-
"Фатмагюл взе решение."
-
"Тя направи своя избор."
-
"Тя няма да те чака."
-
"И ти би трябвало да забравиш за нея."
-
"Така ще бъде по-добре и за теб."
-
"Дано Господ ти даде търпение.Мукадес."
-
Погледни тук,како Фтамагюл,снимам.-Не отново...
-
Погледни тук батко Керим.
-
Почакайте,надявам че този път тя няма да излезе със затворени очи.
-
Благодаря ти скъпи.
-
Хайде елате и вие!Елате сега да хапнете.
-
Искате ли някакво мезе,госпожо Ренгин?-Моля ви да оставим официалностите,нали?
-
Спри да я питаш,просто и сложи в чинията...
-
Вие сте една от нас все пак.
-
Не мога да хапна нищо повече,благодаря ви.
-
Какво правите?Сватбена диета ли правите?
-
Искаш ли нещо скъпи?
-
Как мога да откажа ястието което кака ми е направила.
-
Вижте!Как само се правят че не са ме чули.
-
На вас говоря,кога е сватбата?
-
Престани да ги притискаш госпожо Мукадес.
-
Дай ми това Мехмет,дай да видя как са излезли.
-
Изглеждат чудесно,батко.
-
Изглеждат чудесно.
-
Чашата ви е празна господин Фахретин.-Напълнете я тогава.
-
Казах че не искам,но ще искам още.
-
Стига ти толкова,Рахми!
-
Ще изпия едно за Керим,Мукадес.
-
За Керим!-Скъпият ми батко,ела тук!
-
Не вдигайте толкова шум,и без това музиката е достатъчно силна.
-
Децата спят вътре...
-
Ще си имаме проблеми и със съседите.
-
Не е тяхна работа.Събрали сме се тук да хапнем като семейство.
-
Не вредим на никого.
-
Искаш ли питие?
-
Не.Тя не пие,батко.
-
Не искам,благодаря.
-
Кажи ми часа,како.
-
Не е нужно скъпи,ще приключим навреме така или иначе.
-
Колко хубаво от страна на баща ти да ти купи часовник.Но ще ми извадиш очите с него.
-
Надявах се че ще отвори повече кесията си с пари и ще купи лятна къща...
-
...но не го е направил.
-
Е,отворих я,но толкова беше останало в кесията ми.
-
Бих искал да направя и повече,но...
-
Благодаря ти за всичко което направи за нас.
-
Не очакваме нищо повече от теб.
-
Нека ви снимам с чашите.
-
Направи снимка на мен и Керим първо.
-
Нямаме снимки заедно.
-
Наистина ли?
-
Добре,тогава.
-
Хайде да се снимаме пред къщата.
-
Моля те внимавай.
-
Радвам се че се отървахме от ботушите,въпреки че високите токчета ти идват в повече.
-
Ботушите са специални за мен,те бяха първият ми подарък от Керим.
-
Това не се брои за пръв подарък.
-
Накарах кака Мерием защото знаех че няма да ги приемеш от мен.
-
Но за мен станаха специални,когато разбрах че са от теб.
-
Хайде тогава!Погледнете към мен.
-
Приближете се там до цветята.
-
Дай ми ги.
-
Когато ги оправя,ще светнеш лампите.Става ли?
-
Нямаш грижи.
-
Изгаси лампите в градината,остави само една да свети.
-
Ще танцуваме ли?
-
Виждаш ли какво стана след още едно питие.
-
Не разбивай сърцето ми Мукадес.
-
Спри да си играеш с него госпожо Мукадес.
-
Добре,тогава.
-
Защо стоим така.Хайде!Да ставаме и ние.
-
Вероятно влезе вътре да вземе тортата.
-
Не е ли прекрасна градината.
-
Наистина е прекрасна.
-
Те ще направят и сватбата тук.
-
Фатмагюл поиска тук.
-
Рожденният ти ден е само като пример за сватбата.
-
Ще танцуваме ли Ренгин?
-
Не е честно,ревнувам.
-
Остави тортата засега и излез навън.Хайде да танцуваме.
-
Няма никаква торта.Не можах да я приготвя навреме.
-
Не си добра лъжкиня.
-
Ако се нуждаеш от мен,само ми кажи.
-
А и не мога да чакам повече за подаръка си.
-
Само потърпи малко,след тортата.
-
Елате и ти.Хайде.
-
Винаги прави така,крие се когато я погледна.
-
По-добре да я оставим,не я притискай.
-
Хайде да вървим да танцуваме.
-
Само минутка.Трябва да свърша нещо,ти върви.
-
Имаш само една минута.-Добре.
-
Честит рожден ден,чичо.
-
Пожелай си нещо и духни свещичките.
-
Имах само едно желание и то вече се сбъдна.
-
Но сега...
-
Си пожелавам щастлив живот с Фатмагюл.
-
Това е един от най-щастливите дни в живота ми.
-
Фатмагюл е до мен...
-
А също така и семейството ми...
-
...баща ми.
-
Чувствам наистина че сме едно щастливо семейство.
-
Хайде!Срежи я!Срежи я!
-
Добре,но първото парче е за Мурат.
-
По-добре ти.Бедничкият ще нацапа навсякъде.
-
Добре.Остави на мен останалото.
-
Честит рожден ден сине.
-
Все още не си ме целунал.
-
Честит рожден ден ,миличък.-Благодаря,како.
-
А...това е моят подарък за теб.
-
Нашият семеен фото албум.
-
Искам да имаме все повече албуми през следващите години.
-
"Обичам те."
-
Пожелавам си да имаме само хубави снимки.
-
Да запазим хубавите спомени като този тази вечер.
-
Да остареем заедно.
-
Любов моя!