Рос Ловгруув споделя органични дизайни

Дизайнерът Рос Ловгруув разяснява философията си за "обезмасления" дизайн и предлага вникване в някои от неговите невероятни продукти, включително Тай Нант бутилка за вода и Go стола.

Казвам се Ловгруув. Познавам само деветима с името Ловгруув,

двама, от които са моите родители.

Те са първи бравотчеди и знаете какво се случва, когато, знаете --

така, че има ужасно странна, особена моя страна,

с която се боря през цялото време. И така, за да се опитам и да премина през днешния ден

съм се дисциплинирал с 18-минутния разговор.

Сдържах се, за да ми се иска да отида да пикая.

Мислех си, вероятно, ако се сдържам достатъчно дълго,

че ще ме упътва през 18-те минути.

(Смях)

Добре. Познат съм като Органичния Капитан,

и това е философска позиция както и естетична позиция.

Но днес бих желал да ви говоря за любовта към формата

и как формата докосва човешката душа и емоция.

Не отдавна, преди не толкова много хиляди години,

всъщност сме живяли в пещери

и не мисля, че сме загубили тази кодираща система.

Ние реагираме толкова добре на форма,

но се интересувам в създаването на интелигентна форма.

Изобщо не се интересувам от петно

или, който и да е повърхностен боклук, който виждате да излиза от дизайна.

Тези -- този изкуствено предизвикано консуматорство -- мисля, че е брутално.

Моят свят е света на хора като

Амори Ловинс, Джанин Бениус, Джейс Уотсън.

Аз съм в този свят, но работя чисто инстинктивно.

Не съм учен. Можех да съм, вероятно,

но работя в този свят, където се доверявам на инстинктите си.

И така, аз съм в 21-ви век и съм преобразувател на технологията

в продукти, които използваме всеки ден и се свързвам красиво и природно с това.

И ние трябва да развиваме неща --

ние трябва да създаве опаковка за идеи, които повдигат възприятията на хората

и създават уважение за нещата, които изкопаваме от земята

и превръщаме в продукти за ежедневна употреба.

И така, водната бутилка.

И така ще започна с тази идея, коята аз наричам ДПИ.

ДПИ: дизайн, природа, изкуство. Това са трите неща, които поддържат моя свят.

Ето рисунка на Леонардо да Винчи,

отпреди 500 години, преди фотографията.

Показва как наблюдателност, любопитство и инстинкт работят заедно за да създадат удивително изкуство.

Индустриалният дизайн е изкуството на 21-ви век.

Хора като Леонардо -- не е имало много като него --

имат тази удивтелна инстиктивна любознателност.

Аз работя от подобна позиция.

Не искам да звуча превзето, като го казвам,

но това е моя рисунка направена на дигитален бележник преди две години --

напред в 21-ви век, 500 години след това.

Това е моето впечтление от водата.

Импресионизмът е най-ценната форма на изкуство на планетата:

100 милиона долара е нещо обичайно за Моне.

Сега аз използвам съвсем нов процес.

Преди няколко години го усъвършенствах за да бъда наравно с хора като

Грег Лин, Том Мейн, Заха Хадид, Рем Кулхаас --

всички тези хора, които според мен го запазват и водят

с фантастични нови идеи как да се създава формата.

Всичко се създава дигитално.

Тук виждате обработването, смилането на блокче акрил.

Това показвам на клиента, за да каже "Това искам да правя."

В този момент, не знам дали въобще е възможно.

Това е съблазнител, но аз просто усещам отвътре, че това е възможно.

Ние отиваме, оглеждаме обработката. Оглеждаме как е било произведено.

Това са невидимите неща, които никога не забелязваш в живота си.

Това е шумът на заден план в индустриалния дизайн.

Това е като Аниш Капур преливащ през Ричард Сера.

За мен е по-ценен от продуктът в моите очи. Нямам такъв.

Когато изкарам малко пари, ще поръчам да ми направят един.

Това е крайният продукт. Когато ми го изпратиха, помислих че съм се провалил.

Усещаше се като нищо. Трябва да бъде като нищо.

Чак, когато сложих водата, разбрах че съм поставил кожа на водата.

Това е икона на самата вода,

и тя пробужда човешкото схващане за съвременен дизайн.

Всяка бутилка е различна, нивото на водата им придава различна форма.

Това е масов индивидуализъм от един продукт. Побира се в ръката.

Побира се в ръце с артрит. Побира се в детски ръце.

Прави продукта по силен, мозаичения паваж.

Това е пъзел от идеи.

В бъдещето ще изглеждат така, защото трябва да се изместим

от този тип полимери и да използваме това за медицинско оборудване

и вероятно за по-важни неща в живота.

Биополимерите, тези нови идеи за материали,

ще влезнат в играта вероятно след десетилетие.

Не изглежда толкова готино, нали?

Но мога да живея с това. Нямам проблем с това.

Аз проектирам за това състояние, биополимерите. Те са бъдещето.

Заснех това видео в Кейп Таун миналата година.

Това е страшната страна, която излиза.

Имам този специален интерес в неща като тези, които ме шокират.

Не знам дали да не, знаете, падна на коленете си и да плача.

Не знам какво мисля, но просто знам, че природата се подобрява

с по-голяма цел от всякога, която някога е съществувала

и, че странността е последствие на новаторско мислене.

Когато погледна тези неща ми изглеждат доста нормални.

Но тези неща са се развивали за много години и сега, това което се опитваме да направим --

имам три седмици да проектирам телефон.

Как по дяволите правя телефон за три седмици,

след като имате тези неща, които отнемат стотици милиони години да се развият?

Как уплътнявате това?

Връща се до инстинкт.

Не говоря да проектирам телефони, които изглеждат така

и не гледам да проектирам архитектура като тази.

Просто се интересувам в естествения растеж на моделите

и красивите форми, които само природата може да създаде.

Как това преминава през мен и как излиза от мен

е това, което се опитвам да разбера.

Това е скенер на човешката ръка. След това е издухан през

бърз прототип, за да открие структурата на клетките. Имам тези в моя офис.

Офисът ми е смесица от Националния Исторически Музей и космическата лаборатория на НАСА.

Странно е, малко страшно място.

Това е един от моите екземпляри.

Това е направено -- костта е направена от смесица от неорганични минерали и полимери.

Изучавах готвене в училище за четири години и в това преживяване,

което беше наречено битова наука, беше евтин трик

за мен да се опитам и да разбера научната квалификация.

(Смях)

Всъщност слагах марихуана на всичко, което готвех -- (Смях)

-- и имах достъп до всички прекрасни момичета. Беше страхотно.

Всичките момчета от отбора по ръгби не можеха да разберат, но както и да е --

това е сладкиш целувка. Това е друга мостра, която имам.

Целувката е направена точно по същия начин, по моя преценка, като костта.

Направена е от полизахариди и протеини.

Ако изсипете вода на нея ще се разгради.

Може ли да произвеждаме от хранителни останки в бъдещето?

Не е лоша идея. Не знам. Трябва да говоря с Джанин

и някои други хора за това, но вярвам инстинктивно,

че тази целувка може да се превърне в нещо, в кола -- не знам.

Също така се интересувам в структурата на растежа:

свободният начин, по който природата създава неща, така че не сте ограничени от формата изобщо.

Тези взаимносвързани форми, те ме вдъхновяват за всичко, което правя,

въпреки че мога да завърша да направя нещо напълно просто.

Това е детайл от стол, който проектирах в магнезий.

Показва този диалог между елементите и красотата на вида инжинерство

и биологичното мислене, показани горе долу като стуктура на костта.

И всеки един от тези елементи можете да закачите на стената като вид предмет на изкуството.

Това е първият стол в света направен в магнезий.

Стуваше 1.7 милиона долара да бъде развит. Нарича се Go by Bernhardt, САЩ.

Влезна в списанието Time през 2001

като новия език на 21-ви век.

Боже. За някой, който е израстнал в Уелс в малко селце, това е достатъчно.

Показва как правите една холистична форма, като индустрията за колите,

и след това разчупвате това, от което се нуждаете.

Това е абсолютно красив начин на работа.

Това е божествен начин на работа.

Има -- той е органичен и е съществен.

Напълно обезмаслен дизайн е, и когато го погледнете

виждате човешки същества. Наздраве.

Когато това се превърне в полимери, можете да променяте еластичността, течното състояние на формата.

Това е идея за инжектиран с газ, еднородов полимерен стол.

Това, което прави природата е, че пробива дупки в неща. Освобождава формата.

Премахва всичко чуждо. Това правя аз.

Правя органични неща, които са съществени.

Аз не -- и те също изглеждат особено -- но

аз не се нагласям да правя особени неща, защото мисля, че това е пълно унижение.

Нагласям се да търся естествени форми.

Ако продължите идеята за фрагментната технология по-далеч, вземете мембраната,

свивайте я постоянно както прави природата:

това може да е седалката за стол,

може да бъде подметка за спортна обувка,

може да бъде кола превръщата се в седалки.

Уау. Нека го направим. Този вид неща правя.

Това, е което съществува в природата. Наблюдението сега ни позволява да

докараме този естествен процес в дизайнерски процес всеки ден. Това правя аз.

Това е предавене, което в момента се излъчва в Токио.

Нарича се Свръхтечливост. Това е моето скулптурно разследване.

като Хенри Муур в 21-ви век. Когато видите Хенри Муур

все още, косата ви се изправя. Има някаква невероятна духовна връзка.

Ако той беше дизайнер на коли, ох, всички ние щяхме да караме по една.

В неговото време, той е бил най-големия платец на данъци в Британия.

Това е силата на органичния дизайн.

Допринася безмерно за нашето усещане като същества,

нашето усещане за връзките в нещата,

нашата чувственост и, знаете, вида на --

дори за социо-еротичната част, която е много важна.

Това е моята художествена работа. Това всичко е мой процес.

Тези всъщност са продадени като художествени произведения.

Много големи картини. Но ето така аз стигам до този обект.

Иронично, този предмет беше направен от процеса на Киларни,

което е вид нов процес тук за 21-ви век,

и мога да чуя Грег Лин как се пръска от смях докато казва това.

Ще ви разкажа за това по-късно.

Когато погледна тези данни, виждам нови неща.

Аз съм -- самовдъхновение е. Двуатомни структури, радиолария,

нещата, които не можехме да видим, но сега можем да направим.

На тези отново е изрязана сърцевината. Витруално са направени от нищо.

Напревени са от кварц. Защо да на изготвим коли като това?

Коралите, всички тези ествествени сили взимат това, от което не се нуждаят

и доставят максимална красота.

Трябва да бъдем в тази сфера. Искам да правя неща като тези.

Това е нов стол, който трябва да навлезе на пазара през Септември.

Той е за компанията Моросо в Италия.

Той е инжектиран с газ полимерен стол.

Тези дупки, които виждате са много филтрирани,

обезводнени версии на крайностите на двуатомните структури.

Върви с притока на полимера и ще видите --

има снимка, която ще дойде всеки момент, която показва цялостното нещо.

Чудесно е да имате компании в Италия, които подпомагат този начин на мечтане.

Ако видите сенките, които излизат от това

те всъщност са по-важни от самия продукт,

но е минимално какво отнема.

Изрязването на сърцевината на гърба ти помага да дишаш.

Премахва всеки материал, от който не се нуждаеш

и всъщност също така предпазва гъвкавостта, така че --

Щях да избухна в танц тогава.

Това е малко от работата, която правя сега.

Гледам едноповърхностни структури и как се движат --

как се разтягат и движат. Основани на типажа на мебелите,

но това не е крайната мотивация. Направен е от алуминий,

като е противопоставен срещу алуминия, и е създаден.

Създаден е в умът ми и след това е създаден от гледна точка

на целия процес, през който минавам.

Това е преди две седмици в CCP в Ковентри, който прави части за Бентли и така нататък.

Строят се докато говорим

и ще бъде в предаване на Phillips следващата година в Ню Йорк.

Имам голямо шоу с Аукционерите на Phillips.

Когато видя тези анимации, о Боже, поразен съм.

Това нещо се случва всеки ден в моето студио. Вървя -- пътувам. Връщам се.

Някакъв има това на компютъра си -- там е това като, о Боже мой.

И така опитвам се да създам тази енергия на изобретателност всеки ден в моето студио.

Този вид на възбуденост, напълно заредено чувство за супа, която доставя идеи.

Едноповърхностни продукти. Мебелите са добри.

Как правите крака на повърхността.

Много ще ми хареса да построя това някой ден. И вероятно бих искал също така да го изградя

от брашно, захар, полимер, дървени парчета --

незнам, човешка коса. Не знам. Ще ми хареса да се опитам да го направя.

Не знам. Само, ако имах малко време.

Това е странната страна на това да изпъкнеш отново

и много компании не го разбират това.

Преди три седмици бях със Sony в Токио. Те ми казаха, "Дай ни мечтата."

Каква е нашата мечта? Как да победим Apple?"

Казах им, "Ами не копирайте Apple, това е сигурно."

Казах, "Навлезте в биополимерите." Погледнаха право през мен.

Каква загуба. Както и да е. (Смях)

Не, наистина. Еби им майката. Еби им майка. Знаете какво имам предвид.

(Смях)

Аз доставям, те не говорят. Имам този образ 20 години.

Имам този образ за водо камкомер от 20 години, седящ на горещо легло.

Това е образ на кола за мен.

Това е колата на бъдещето. Това е воден капкомер.

Раздухвал съм за това толкова много, че чак не мога да повярвам.

Колите са изцяло грешни.

Ще ви покажа нещо малко странно сега.

Смяха се навсякъде по света, където показах това.

Единствено място, на което не се смяха беше Москва.

Нейните коли са направени от 30,000 части.

Колко абсурдно е това? Не можехте ли да ги направите от 300?

Има вакумно оформена, въгледоро найлонова тенджера. Всичко е холистично вмъкнато.

Отваря се и се затваря като кош за хляб.

Няма двигател. Има слънчев панел на гърба,

и има батерии на колелата.

Те са нагодени като Формула Едно. Сваляте ги от стената си.

Зареждате ги. И щастливи потегляте.

Кола на три колелета: бавна, женствена, прозрачна,

можете да видите хората в нея. Карате различно.

(Смях)

Виждате ли това нещо. Да.

Вие можете и не под упойка, да се разделите от живота.

Има дупка в тази предница и има причина за това.

Това е градска кола. Карате си. Излизате.

Блъскате се в хобот. Излизате. Повдига ви.

Представя слънчевия панел на слънцето

и през нощта е улична лампа.

(Аплодисменти)

Ето това се случва, ако бъдете вдъхновен първо от уличната лампа

и след това направите колата втора. Тези балончета --

мога да видя тези балончета с тези водородни пакети

да се реят върху земята, карани от Ал.

Когато показах това в ЮАР,

всеки след това казваше, "Да, хей, кола върху пръчка. Точно така."

Можете ли да си представите? Кола върху пръчка.

Ако сложите това до съвременна архитектура

на мен ми изглежда напълно естествено.

И ето това правя с моите мебели.

Не поставям мебелите на Чарлз Иймс в сградите повече.

Забравете. Ние продължаваме.

Опитвам се да направя мебели, които се вместват в архитектурата.

Опитвам се да направя транспортни системи.

Работя върху самолет за Еърбъс, цялото нещо --

правя всички тези неща, опитвайки се да насиля тези естествени,

вдъхновени от природата домове мечта.Ще завърша като говоря за две неща.

Това е стериолитографията на едно стълбище.

Малко е като посвещение на Джеймс, Джеймс Уотсън.

Построих това нещо за моето студио.

Струваше ми 250,000 долара да го построя.

Повечето хора отиват и си купуват Aston Martin. Аз построих това.

Това са данните, които вървят с това. Невероятно сложно.

Отне ми около две години, защото търся обезмаслен дизайн.

Слаби, ефективни неща. Здравословни продукти.

Това е построено от композити. Един елемент е,

който се върти, за да създаде холистичен елемент

и това е парапет от водородни нишки,

който е укрепен само на две места.

Модерните материали ни позволяват да правим модерни неща.

Това е снимка в студиото.

Ето така изглежда почти всеки ден.

Не бихте искали да имате страх от високо като слизате надолу.

Всъщност няма парапет. Не преминава никакви стандарти.

(Смях)

Кой го е грижа?

(Смях)

Да, и има вътрешен парапет, който му дава здравината. То е тази холистична интеграция.

Това е моето студио. То е подземно.

То е до Notting Hill точно до всичката помия --

знаете, проститутките и всичко останало.

Точно до първото студио на Дейвид Хокни.

Има светлинна система, която се променя по време на деня.

Моите момчета излизат за обяд. Вратата се отваря. Връщат се,

защото обикновено вали и те предпочитат да стоят вътре.

Това е моето студио. Череп от слон от Оксфордския Университет през 1988.

Купих го миналата година. Много са трудни за намиране.

Бих -- ако някой има скелет на кит, който искат да ми продадат,

ще го сложа в студиото си.

И така ще пресека -- подхвърля малко

за нещата, които ще видите в това видео.

Това е домашно заснето филмче; направих го сам в три часа тази сутрин

само, за да ви покажа как е моят истински свят. Никога не виждате това.

Никога няма да видите архитекти или дизайнери да ви покажат техния реален свят.

Това се нарича Плазнет. Той е поливодороден --

био-поливодороден нов стол, който правя в Италия.

Първото в света бамбуково колело със сгъваема дръжка.

Всички би трябвало да караме едно от тях.

Докато Китай купува всички тези лоши коли,

ние би трябвало да караме неща като това. Контрабаланс.

Както казвам, смесица между Националния Исторически Музей и

лаборатория на НАСА. Пълно е с прототипи и предмети.

Отново да отбележа, че е самовдъхновено. Искам да кажа, редките моменти, през които съм там

му се наслаждавам и има много деца, които идват --

много и много деца, които идват.

Аз съм замърсителя за всички тези деца на инвеститорски банкери -- кучи синове.

Това -- извинете -- (Смях)

-- има много слънчеви семена. Това е идеята за новата архитектура.

Това нещо отгоре е първата в света градинска лампа захранена от слънцето --

първата произведена. Гил Ревъл би трябвало да говори тук днес --

невероятна фотография на неща, които не можете да видите.

Първия скулптурен модел, който направих за това нещо в Токио.

Много неща. Ето там малък стол от листо -- това златисто изглеждащо нещо се нарича Листо.

Направен е от Кевлар.

На стената е моята книга наречена "Свръхестествено,"

която ми позволява да запомня какво съм направил, защото забравям.

Има проветлива тухла, която направих в Лимогес миналата година,

в Идеи за Нова Керамика в Архитектурата.

[Неясно], работя в три часа сутринта --

и не плащам за извънредно време.

Извънредното време е страстта на дизайна, така че присъединете се или недейте.

Не, вярно е. Вярно е. Хора като Том и Грег --

пътуваме така както вие не можете -- натъпкваме всичко вътре. Не знам как го правим.

Следващата седмица съм в Electrolux в Швеция,

след това съм в Бейжинг петък. Опитайте се да го направите вие.

И когато видя снимките на Ед си мисля,

защо по дяволите отивам в Китай? Истина е.

Истина е. Защото има душа в цялото това нещо.

Трябва да имаме нов инстинкт за 21-ви век.

Трябва да обединяване всичко това.

Ако всички хора, които говореха през този период,

работеха заедно върху кола, щеше да бъде наслада, истинска наслада.

И така ето я новата X - светлинна система, която правя в Япония.

Ето Туарег обивки от Северна Африка. Ето Кифуебе маска.

Тези са мои скулптури.

Медна тава за желе.

Звучи като шоу с въпроси, нали?

Така, че ще спре.

Благодаря ти Джеймс за прекрасното ти вдъхновение.

Много ти благодаря.

(Аплодисменти)