10 мита за психологията: Развенчани

Колко от това, което си мислите за вашия мозък всъщност не е вярно? В това кратко пътешествие сред погрешно доказаните познания, Бен Амбридж минава през 10 популярни представи за психологията, които се оказват погрешни -- и разкрива няколко изненадващи истини за това как работят всъщност нашите мозъци.

Знаете вашето Ай Кю,
вашата обща интелигентност,

Но, колко е вашето Сай Кю (коефициент на психологическа интелигентност)?

Колко знаете за това
как функционирате

и колко добре предвиждате
поведението на другите хора

или дори вашето собствено?

Колко от това, което мислите че знаете
за психологията е грешно?

Да разберем като изброим 10-те
най-разпространени мита в психологията.

Вероятно сте чували да казват, че
щом стане дума за тяхната психология,

едва ли не мъжете са от Марс,
а жените са от Венера.

Но, действително колко различни
са мъжете и жените?

За да разберем, нека започнем
да разглеждаме нещо,

по което мъжете и жените
наистина се различават

и нахвърляме някои психологически
разлики между половете по същата система.

Едно нещо, по което се различават
мъжете и жените

е колко далече могат
да хвърлят топка.

Ако разгледаме данните
за мъжете тук,

виждаме така наречената
нормална разпределителна крива.

Няколко мъже хвърлят топка много далеч,
а няколко въобще не надалеч,

но повечето -- на средно разстояние.

И също жените споделят
същото разпределение,

но, всъщност има
доста голяма разлика.

Всъщност, обикновеният мъж
може да хвърли топка по-далеч

от около 98 процента
от всички жени.

Да разгледаме някои психологически
разлики между половете

по същата стандартизирана система.

Всеки психолог ще ви каже,

че мъжете се ориентират по-добре
в пространството от жените --

в неща като разчитане на карти,
например -- и това е така,

но, нека видим колко е голяма
тази разлика.

Мъничка е. Линиите са толкова
близо, че почти се застъпват.

Всъщност, обикновената жена е по-добра
от 33 процента от всички мъже

и разбира се, ако това беше 50 процента,

то двата пола щяха да са напълно равни.

Струва си да се има предвид, че тази
разлика и следващата, която ще покажа

са общо взето най-големите
разлики между половете

откривани някога
в психологията.

Ето следващата разлика.

Всеки психолог ще ви каже,
че жените са по-добри

по езика и граматиката от мъжете.

Ето резултатите
от стандартизирания тест по граматика.

Тези са на жените. Тези са на мъжете.

Отново, да, средно жените са по-добри,
но линиите са толкова близки,

че 33 процента от мъжете
са по-добри от обикновената жена

и отново, ако бяха 50 процента,

това щеше да педставлява
пълното равенство между половете.

Така че, не става въпрос
за Марс и Венера.

По скоро става въпрос за
Марс и Сникърс:

Общо взето еднакви, но единият е може би
малко по-шантав от другия.

Няма да кажа кой.

Сега като ви загряхме.

Нека да психоанализираме с помощта на
прочутия Роршах тест с мастилени петна.

Вероятно виждате две, не знам,
мечки или двама души или нещо такова.

Но, какво смятате, че правят?

Вдигнете ръка ако смятате,
че се поздравяват.

Малко хора. Добре.

Вдигнете ръце ако смятате,
че се поздравяват с пляскане на ръце.

Добре. Ами ако смятате, че се бият?

Само няколко души там.

Добре, ако смятате, че се поздравяват
или го правят с ръце,

значи сте приятелски настроен човек.

Ако смятате, че се бият,

вие сте малко по-гадничък,
агресивен човек.

Любвеобвилен човек
или скандалджия сте, по същество.

Ами относно това?

Няма за какво толкова да се гласува затова
на три извикайте какво виждате.

Едно, две, три.
(Публиката вика)

Чух хамстер. Кой каза хамстер?

Това беше много обезпокоително.

Един човек там каза хамстер.

Е, би трябвало да видите
някакъв вид двукрако животно тук,

а след това огледалния му образ там.

Ако не го видяхте, то това значи,
че ви е трудно

да обработвате сложни ситуации,
където се случват много неща.

Освен ако, разбира се,
това не е така изобщо.

Тестовете с мастилени петна на Роршах
по същество не са валидни,

когато се диагностицира
характера на хората

и не се използват
от съвременните психолози.

Всъщност, едно скорошно проучване сочи,
че, когато се опиташ

да диагностицираш характерите на хората
с помощта на тестовете на Роршах,

около една шеста от на вид
съвсем нормалните участници

са диагностицирани шизофреници.

Така че, ако не се справихте добре с това,

може би не сте
визуален тип човек.

Нека направим друга
бърза анкета, за да разберем.

Като правите торта, предпочитате ли да --
пак ръцете горе за всеки вариант --

предпочитате ли да използвате
книга с рецепти с картинки?

Да, няколко души.

Приятел да ви каже как?

Или да се пробвате, да я измислите
докато я приготвяте?

Доста малко хора там.

Добре, и така ако казахте А,

то това значи, че
учите визуално

и най-добре учите, когато информацията
ви се представя във визуален стил.

Ако казахте В, значи
учите слухово,

че най-добре учите, когато информацията
ви се представя в слухов формат.

А ако казахте С, значи,
че учите кинестетично,

че най-добре учите, когато се вглъбите
и вършите неща с ръцете си.

Освен ако, разбира се,
както може би сте се досетили,

това не е така, защото
цялото нещо е абсолютен мит.

Стиловете на учене са измислени и
не са подкрепени от научни доказателства.

Знаем това, защото при строго
контролираните експериментални проучвания,

когато на учащите им се даде
материал за научаване

или в предпочитаня от тях стил,
или в противоположен стил,

няма абсолютно никаква разлика в
количеството информация, което те запомнят.

И ако се замислите
само за секунда,

просто е очевидно,
че това е вярно.

Очевидно е, че
най-добрия формат за презентация

не зависи от вас,
а от това, което се опитвате да научите.

Можете ли да се научите да карате,
например,

само като слушате някого,
който ви казва какво да правите

без никакъв кинестетичен опит?

Можете ли да решавате
едновременни уравнения

като ги обсъждате в главата си
без да ги записвате?

Можете ли да преговаряте
за изпитите си по архитектура

с помощта на интерпретативен танц
ако учите кинестетично?

Не. Това, което трябва да направите
е да съобразите учебния материал

с формата на презентация, не с вас.

Знам, че много от вас са отличници,

че скоро ще получите резултатите
от вашата GCSE квалификация.

Ако не получите точно
това, на което сте се надявали,

тогава не можете да обвинявате
стила си на учене,

а, едно нещо, което може би бихте
помислили да обвините е гените си.

Това, за което става въпрос е скорошно
проучване в Юнивърсити Колидж Лондон,

според което 58 процента
от вариацията

между различните студенти
и резултатите им от GCSE

се дължи на генетични фактори.

Звучи като много точна цифра,
затова как да разберем дали е така?

Ами, когато искаме да извадим
относителния принос

на гените и околната средата,

можем да направим проучване с близнаци.

Еднояйчните близнаци споделят
100 процента от средата си

и 100 процента от гените си,

докато двуяйчните близнаци
споделят 100 процента от средата си,

но точно като всички братя и сестри
споделят само 50 процента от гените си.

Като сравним колко подобни
са GCSE резултатите на еднояйчните близнаци

в сравнение с не-еднояйчните близнаци

и направим някои хитри сметки,

добиваме представа колко от вариацията
и постиженията се дължи на средата

и колко се дължи на гените.

И се оказва, че около 58 процента
се дължи на гените.

Не искам да подривам усилията,
които вие и вашите учители сте положили.

Ако не получите точно резултатите от GCSE,
на които сте се надявали,

то винаги можете да обвините
вашите родители, или поне техните гени.

Едно нещо, което не бива да обвинявате

е това че учите с лявото
или дясното полукалбо,

защото, пак казвам, това е мит.

Митът е, че
лявото полукалбо е логическо,

бива го в уравненията като това,

а дясното полукълбо е по-креативно,
затова дясното полукълбо е по-добре по музика.

Но, пак казвам, това е мит,
защото почти всичко, което правите

включва говорилня между
почти всички части на вашия мозък,

дори най-простото нещо, като например
воденето на нормален разговор.

Обаче, вероятно една причина,
поради която този мит е оцелял

е, че има
мъничко зрънце истина в него.

Затова, подобна версия на мита

е, че левичарите са
по-креативни от десничарите,

в което някакси има логика, защото
мозъкът ви контролира разноименните ръце,

затова при левичарите

дясната страна на мозъка
е малко по-активна

от лявата страна на мозъка,

а идеята е, че дясната страна
е по-креативна.

Това само по себе си не е вярно,

че левичарите са по-креативни
от десничарите.

Това, което е вярно е, че хората,
които си служат добре с двете ръце,

или хората, които използват двте ръце
за различни задачи,

мислят по-креативно
от хората служещи си добре с едната ръка,

да си служиш добре
с двете ръце означава,

че и двете страни на мозъка
си приказват много,

което изглежда е включено
в съобразителното мислене.

Митът за креативния левичар

произлиза от факта,
че да си служиш с двете ръце

е по-често срещано сред
левичарите отколкото сред десничарите,

затова има зрънце истина в представата
за креативния левичар,

но, не е много.

Подобен мит, който
вероятно сте чували

е, че използваме само
10 процента от мозъците си.

Това, отново, е абсолютен мит.

Почти всичко, което правим,
дори най-обикновеното нещо,

използва целите ни мозъци.

Като казах това, разбира се, че е вярно,

че повечето от нас не ползват силата на мозъка
така добре както биха могли да я ползват.

Какво можем да направим,
за да увеличим силата на мозъка?

Може би да послушаме
хубава мелодия от Моцарт.

Чували ли сте за идеята
за Ефекта на Моцарт?

Идеята е, че ако слушаш
творби на Моцарт ще станеш по-умен

и ще подобриш своя резултат
на тестовете за интелигентност.

Отново, интересното
в този мит

е, че макар че по същество това е мит,
има зрънце истина в него.

Според първоначалното проучване,

на участниците, на които пуснали
музика от Моцарт за няколко минути

се справили по-добре с тест
за интелигентност след това,

от участници, които просто
седяли на тишина.

Но, за следващо проучване набрали
хора, които харесвали музиката на Моцарт,

а след това друга група хора,

които били фенове на
страшните истории на Стивън Кинг.

И пуснали на хората
музиката или историите.

Хората, които предпочитали
музиката на Моцарт пред историите

получили по-голямо повишение на Ай Кюто
от Моцарт отколкото от историите,

но хората, които предпочитали
историите пред музиката на Моцарт

получили по-голямо повишение на Ай Кюто
от слушане на историите на Стивън Кинг

отколкото от музиката на Моцарт.

Така че, истината е, че слушането
на нещо, което ти доставя удоволствие

те кара да се оживиш малко
и временно повишава Ай Кю-то ти

за малка поредица от задачи.

Няма следа, че
ако слушаш Моцарт

или дори историите
на Стивън Кинг,

ще станеш по-умен
в дългосрочен план.

Друга версия на Моцартовия мит

е, че ако слушаш Моцарт може да станеш
не само по-схватлив, но и по-здрав.

За съжаление, това
изглежда не е вярно

за някого, който слуша
музиката на Моцарт почти всеки ден.

Самият Моцарт,

който е страдал от гонорея,
дребна шарка, артрит,

и, това, което повечето хора смятат, че
го е убило накрая, сифилис.

Това намеква, че Моцарт, вероятно,
е трябвало да бъде малко по-внимателен,

като си е избирал сексуалните партньори.

Но, как си избираме партньор?

Също мит, който трябва да кажа,
понякога се разпространява от социолозите,

че нашите предпочитания за романтичен
партньор са продукт на нашата култура,

че са много културно специфични.

Но, всъщност, данните не подкрепят това.

Известно проучване анкетирало хора от
37 различни култури по света,

от американци до зулу,

по въпроса какво търсят в един партньор.

И във всяка една култура
по света,

мъжете сметнали за по-важна
физическата привлекателност на партньора

отколкото сметнали жените,

и също така, във всяка една култура,

жените сметнали за по-важна отколкото мъжете
амбицията и способността да печелят пари.

Във всяка една култура, също,

мъжете предпочитали жени,
които били по-млади от самите тях,

със средно, мисля, че беше 2.66 години,

и във всяка една култура, също

жените предпочитали мъже,
които били по-възрастни от тях,

със средно 3.42 години,

поради което
"Всяка има нужда от богат възрастен мъж."

От опитите да пожънем успех
с партньор продължаваме с

опитите да пожънем успех в баскетбола
или футбола, или какъвто спорт харесвате.

Митът е, че спортистите преживяват
периоди на късметлийската ръка, по американски

или морави петна,
казваме понякога в Англия,

когато те просто не могат да пропуснат,
като това момче тук.

Но, всъщност, това което се случва,
ако анализирате стила

на ударите и пропуските
статистически,

се оказва, че
почти винаги става случайно.

Мозъкът създава повторения
от случайността.

Ако хвърлите монета,

от случайността някъде се получава
период от ези или тура,

а тъй като мозъкът обича да вижда
повторения където няма,

ние виждаме тези периоди
и им придаваме значения,

и казваме: "Да, той наистина
е във форма днес,"

а всъщност вие бихте
придобили същия стил

ако просто
удряте и пропускате наслуки.

Изключение от това, обаче,
са дузпите.

Скорошно проучване, което разглежда
дузпите във футбола

показва, че играчите, които
представляват страни

с много лоши данни
относно дузпите,

като например Англия,

имат склонност да стрелят по-бързо
отколкото страни с по-добри данни

и както може да предположите
заради това, по-вероятно е да пропуснат.

Което повдига въпроса

дали има начин, по който
може да подобрим постиженията на хората.

Едно нещо, което може би
се сещате да направите

е да накажете хората за техните пропуски
и да видите дали това ще ги подобри.

Тази идея, ефектът, че наказанието
може да подобри постиженията,

е това, което участниците
си мислили, че тестват

в известния експеримент на Милиграм
за ученето и наказанието,

за който вероятно сте чували
ако сте студент по психология.

Историята е такава, че участниците
били подготвени да пуснат,

това което смятали за фатален
електрически шок на съучастник,

когато той отговарял грешно на въпрос,

само защото някой
в бяла престилка им казал така.

Но, тази история е мит
по три причини.

Първо и най-важно било, че
престилката всъщност не била бяла, а сива.

Второ, на участниците
им било казано преди проучването

и им се напомняло всеки път
щом се обезпокояли,

че макар че шоковете били болезнени,
не били фатални

и в действителност не причинявали
каквито и да било фатални вреди.

И трето, участниците
не пускали тока

само защото някой в престилката
им е казал така.

Когато ги интервюирали
след проучването,

всички участници казали,
че били твърдо убедени,

че проучването за ученето и накзанието
послужило за стойностна научна цел,

от която щяло да има
трайни ползи за науката

в сравнение с моментния нефатален
дискомфорт причинен на участниците.

Добре, и така вече говоря
от около 12 минути

и вероятно вие седите
там и ме слушате,

анализирате начина ми
на говорене и езика на тялото ми

и се опитвате да разберете дали трябва
въобще да обръщате внимание на приказките ми,

дали казвам истината,
или лъжа,

но, ако е така вероятно
напълно сте се провалили,

защото, макар че всички си мислим,
че можем да хванем лъжец

заради езика на тялото му
и начина му на говорене,

стотици психологически тестове
през годините са показали,

че на всички нас, включително
полицаите и детективите,

общо взето ни е трудно щом стане дума
за разкриване на лъжи по езика на тялото

и начина на говорене.

Интересно е, че има едно изключение:

телевизионните обръщения
за изчезнали роднини.

Доста е лесно да предвидиш
кога роднините са изчезнали

и кога молещите се всъщност
самите те са убили роднините.

Измамниците е по-вероятно
да клатят глави, да извръщат поглед,

и да правят грешки в речта си,

докато истинските молещи е по-вероятно

да изразяват надежда, че човекът
ще се върне благополучно

и избягват бруталните изрази.

Например, те може да кажат
"отнет от нас" вместо "убит".

Като стана дума,
крайно време е аз да убия този монолог,

но преди да направя това, само искам
за 30 секунди да ви предам

всеобхватния мит на психологията.

И така, митът е, че психологията е просто
колекция от интересни теории,

всички, от които казват нещо полезно
и всички, от които имат какво да предложат.

Това, което се надявам да съм ви показал
през изминалите няколко минути

е, че това не е вярно.

Това, което трябва да направим
е да преценим психологическите теории

като видим какво предвиждат те,

дали, че ако слушате Моцарт
ще станете по-умни,

че учите по-добре когато информацията ви
се педставя в предпочитания от вас стил,

или каквото и да е, всичко това
са емпирични предвиждания, които се тестват

и единственият начин
да постигнем развитие

е да тестваме тези предвиждания
срещу данните

в строго контролираните
експериментални проучвания.

И само ако правим така
можем да се надяваме да открием

кои от тези теории
са добре обосновани

и кои, като всички тези,
за които ви разказах днес, са митове.

Благодаря ви.

(Аплодисменти)