Die 5 Biologischen Naturgesetze - Die Dokumentation

http://www.neue-mediz.in http://maat.tv

Die 5 Biologischen Naturgesetze
Die dritte Revolution der Medizin
Eine Produktion für http://www.5bn.de bzw. http://www.neue-mediz.in

Für das gesamte Video gilt: nichts glauben! Wir verlangen von jedem, dass das komplette System verstanden und überprüft wird.

Inhaltsangabe:

1. Prolog
2. Der Paradigmenwechsel 8:25
3. Socken 18:50
4. Erfahrungsbericht Hodenkrebs 32:00
5. Das 5. Gesetz 47:30
6. Das 1. Gesetz 54:40
7. Beispiel Milchdrüsen 1:13:58
8. Das 2. Gesetz
9. Beispiel Schnupfen
10. Das 3. Gesetz
11. Erfahrungsbericht Knochenkrebs
12. Das 4. Gesetz
13. Die Infektionsbehauptung
14. Die 3 Ebenen in der 2-Phasigkeit
15. Die Nierensammelrohre und ihr Einfluss
16. Erfahrungsbericht Gebärmutterhalskrebs
17. Die Händigkeit
18. Rezidive und Schienen
19. Die Außendarstellung
20. Credits
21. Bonus!

Das Video ist natürlich kostenlos, das 3er DVD-Set kann jedoch auf www.5bn.de bestellt werden.

***Die Macher der Dokumentation distanzieren sich weiträumig von jeglicher Form des Rassismus oder dergleichen und von Dr. Hamers Aussagen bezüglich Juden***

5 biologických prírodných zákonov Novej medicíny od Dr. Hamera -- so slovenskými titulkami
The documentary about the 5 biological laws of Dr. Hamer's New Medicine, with english subtitles
Las 5 Leyes Biológicas - Subtítulos español

Es werden nur Kommentare zugelassen von Menschen die den Film auch gesehen haben. Es häufen sich Kommentare von leuten die nach 5 Minuten (2% des Fimes) schon finale Meinungen abgeben.

МААТ представя

Петте биологични закона

Третата революция в историята на медицината

Какво представляват тези пет биологични закона

и какви приложения имат, ще разберете от следващия пример.

Котка и мишка

те се срещат

Котката ще види храна.

Мишката от друга страна, ще забележи смъртоносна заплаха.

Инстинктивно тя ще побегне.

Това преживяване е познато на всеки – в екстремни ситуации се появяват невероятни сили,

благодарение на които се справяме със ситуацията.

Белодробните алвеоларни клетки на мишката се намират в симпатикотония,

което в случая се изразява с хиперфункция, усилваща пропускливостта на кислород.

Затова мишката е в състояние да вдишва по-ефективно и да бяга дълго време.

След като е тичала две минути и е намерила сигурно убежище, тя ще си поеме въздух и ще се успокои за две минути.

Сега тя е във ваготония или в парасимпатиково състояние.

Ако отнесем тази ситуация към хората, би могло да получим

диагноза за смъртоносен рак, който ще се появи по същия начин, както и при мишката.

На биологично ниво смъртоносната диагноза се възприема като котка, от която искаме да избягаме.

Но за съжаление не можем да избягаме от диагнозата в буквален смисъл.

Този страх от смъртта е постоянен – пациентът не може да спи,

не се храни и е неспокоен, тъй като в него работи биологична програма,

която му казва да избяга от смъртоносния враг.

В сравнение със ситуацията с мишката и котката, тук има голяма разлика в продължителността.

За мишката има две възможности – или да избяга навреме, или да бъде изядена.

При никакви обстоятелства тя няма да бяга непрекъснато седмици и месеци.

В естествената среда страхът от смъртта не може да присъства толкова дълго време.

Тъй като клетките работят с пълен капацитет седмици наред, те започват да се размножават,

за да се справят със свръх натоварването.

Благодарение на тези допълнителни клетки може да се абсорбира повече кислород за по-малко време.

Ако нашият пациент посети отново лекаря си в този момент, лекарят ще открие т.нар. злокачествен белодробен тумор

и ще заключи, че това са метастази от първоначалния рак.

Но всъщност това е негова собствена програма за рак, провокирана от страха от смъртта.

Това размножаване на клетки никога не е злокачествено или безсмислено,

то подпомага живото същество в неговото бягство.

Нека сега да предположим, че нашият пациент е успокоен от лекаря, който му дава добра прогноза,

благодарение на която той ще се успокои и най-накрая ще започне да се възстановява.

Успешно е избягал от злия хищник.

Но тъй като клетките са се размножавали няколко седмици, ще се случи и още нещо.

Ненужните вече допълнителни клетки се разграждат чрез туберкулоза и се изкашлят.

Пациентът ще изхрачва коагулирана кръв.

Мишката не образува допълнителни клетки по време на своите две минути страх от смъртта, което не налага и разграждане след това.

Човекът обаче сега започва да се притеснява отново и търси лекаря,

който като допълнение ще диагностицира белодробна туберкулоза.

Всъщност това е обикновен симптом при решаване на конфликт "страх от смъртта",

който(причинявайки дискомфорт) представлява едно биологично целесъобразно средство, с предсказуема продължителност,

горе-долу колкото е продължил страхът от смъртта.

Но разграждането на допълнителните клетки може да се осъществи само ако в организма има необходимите туберкулозни бактерии.

При липса (например поради медицинско унищожение), туморът ще се капсулова и ще остане където е,

без да представлява каквато и да е директна заплаха.

Туберкулозните бактерии, смятани за нещо лошо, всъщност не са нещо повече от боклукчии.

Крайно необходими помощници за възстановяването.

След Втората световна война в Германия имаше висок ръст на белодробна туберкулоза,

тъй като много хора бяха решили своя конфликт "страх от смъртта" -

на биологичен език те бяха избягали от котката.

В нито един от случаите нямаше инфекция.

Рак на белия дроб, дължащ се на страх от смъртта?

Трябва да имаме предвид, че няма само един тип белодробен рак, тъй като белият дроб се състои от различни части,

реагиращи по различен начин.

Нашият пример се отнасяше за белодробните алвеоли.

За бронхите, бехеровите клетки или плеврата има различни програми със свои собствени причини и начин на протичане,

но при всички случаи те не са злокачествени, а имат биологичен смисъл.

Не съществуват т.нар. метастази, няма и "рак на белия дроб",

причинен директно от тютюнопушене или други токсини.

Той е възможен само чрез биологичната представа за страх от смъртта, налагаща хиперфункция на белодробните алвеоли

и неизискващ борба срещу него, както се смяташе досега.

Няма и следа от грешка на природата, която ние да поправяме, както винаги се е смятало и от традиционните,

и от алтернативните медицински училища.

Дали Ракът и останалите т.нар. болести биха могли да спасяват живот?

Ако петте биологични закона, формулирани от д-р Хамер са верни, всичко се преобръща с главата надолу!

Курсът...

Рак!

Най-накрая пъзелът е нареден!

А какво да кажем за...

СПИН?

Левкемия?

Парализа?

Диабет?

Други подобни.

Твърде хубаво, за да е истина?

Страдащите от рак се хващат за всичко, което им дава поне малка надежда за излекуване и живот.

Не е чудно, че вярват дори на обещанията на шарлатани.

В капана на смъртоносната секта!

Едно движение, наричащо себе си "Германска нова медицина" набира подкрепа в Европа.

"Германска нова медицина" – надежда или измама?

Това може да мине за някаква налудничава теория, на която да не обърнем внимание

ако нямаше толкова много болни, падащи в капана на абсурдните й терапии.

Вие поставяте заедно различни неща в една объркана система.

Вашата теория се основава на заблуда.

Вие сте луд и имате нужда от психиатрично лечение.

Това е д-р Хамер, който открива Петте биологични закона.

Защо не ги проверите? Аз съм готов, пред всяка комисия...

Г-н Хамер, проблемът е, че човек не може да прегледа откачени и луди идеи.

Може ли да Ви попитам, ако сте в състояние да четете...?

Не правете глупави забележки!

Как можете вие, като представител на утвърден медицински институт, да предпазите повечето хора да не попадат в капана на един психопат и шарлатанин?

Това е триумф на лудостта!

Лекари внимателно обсъждат със смахнатия шарлатанин неговите налудничави теории...

... толеранс, който е почти криминален.

Нека да преминем на следващата тема.

Стоп! Стоп! Стоп! Толкова за прословутото "обективно" и "честно" медийно отразяване.

Сега в контраст на всичко това, този филм цели да обясни

какво всъщност представляват тези пет биологични закона,

така че всеки сам да ги прецени и да си ги докаже.

Моля ви, не вярвайте на нищо от казаното тук, докато не го изпитате върху себе си!

В края на краищата кой знае как всъщност стоят нещата?

Д-р Хамер е обединил петте биологични закона под името "Нова медицина",

а по-късно наречена "Германска нова медицина".

Понятието "нова медицина" не се отнася за ново лекарство или лечение,

а за цялостно схващане, простиращо се по цялото поле на медицината,

от което може да произлезе нов подход за постигане на пълно възстановяване на хора и животни.

Промяна на парадигмите

За пръв път в историята на западната медицина (доколкото можем да проследим назад),

имаме самостоятелна и независима научна система,

обясняваща същността и произхода на болестите.

Петте биологични закона не са ново приложение, не са техника, не са заместител, за да бъдат прилагани.

Новата медицина е нов начин за представяне на произхода и начина на протичане на програмите,

които ние сега наричаме болести и които, на базата на настоящото ни разбиране,

са неправилно оценени, тъй като не можем да видим значимостта на тези симптоматични комплекси.

Тези пет биологични закона, открити от д-р Хамер, са фундаментално нова концепция

за това, каква е природата ни на първо място, как работи тя, какво е болест, какво е здрав разум.

Оказваме се пред една изцяло нова картина.

Това е една безпрецедентна идея – тези естествени програми са всъщност от полза за оцеляването ни.

За мен е от огромно значение, отвъд ползата за човека, затова мога да кажа, че човечеството ще има нужда

от това знание вбъдеще, тъй като то не е основание за расизъм

или политика на страх, което умишлено се поддържа в медицината. То е предпоставка за бъдещето на човечеството.

Аз съм фармацевтичен консултант и съм работила като медицински журналист.

От 2000-та година насам непрекъснато попадам на Новата медицина.

Това е неизменната ми тема за разговор с всякакви онколози

от цялата страна, които спомагат за оформяне на мнението ми.

И това, което ме очуди бе, че когато споменех Новата медицина, те започваха да се объркват.

Например попитах декана на един медицински факултет: „Какво мислите за Новата медицина?”

Той отговори: "Като почтен журналист не би трябвало да се занимавате с нещо подобно".

Боже! Това ме накара да бъда още по-любопитна.

Ученият Пол Вацлавик определя два типа промени,

които могат да се случат в резултат на научен прогрес.

Тип 1 се отнася за промени в основните предположения – когато нашите основни вярвания

за света, за самите себе си, за определени процеси се променят фундаментално.

Промените от тип 2 обхващат техническите аспекти – технически или методологични иновации,

които оставят непроменени основните предположения.

Промени само от тип 1 се случват много рядко в науката.

Разбира се някой, който е посветил много години от живота си в учене, няма лесно да се съгласи

да постави под съмнение основните предположения и принципни тези, които е научил.

Това е революция в медицината. Това не е просто подобрена версия, като да преместиш мебел

в една стая, за да подобриш разположението.

Такова бе техническото подобрение, което наблюдавахме досега в медицината. Но сега имаме истинска промяна в стаята.

Тя е една напълно нова стая. И това наистина е голяма революция.

В древни времена медицинската теория се основаваше на демонизма.

Вярваше се, че болестта е следствие от грях и може да бъде предотвратена или отблъсната

чрез практикуване на набожен и благочестив начин на живот или чрез изгонване на демоните с екзорсизъм.

Въз основа на тази религиозна догма, дълго време е било забранено да се разрязва или изследва човешкото тяло.

С приемане на аутопсията и изучаването на анатомията, бе направена решаваща стъпка, която доведе до Първата революция в медицината.

Слепият демонизъм бе изоставен в полза на техническата гледна точка върху организма,

на точното разбиране на функционирането и взаимодействията на органите.

От тази революция се появи хуморалната патология, както и класическата хомеопатия или терапията с есенциите на Бах.

Тя е и един от стълбовете на съвременната медицина.

Организмът се разглежда като обикновена техническа и биохимична система,

а техническите дефекти, дисбаланси и блокажи са причините за болестта.

Светлинният микроскоп отвори пътя за още открития.

Неща, иначе скрити за човешкото око, бяха направени видими.

Това даде тласък на идеята за атомистичния начин на мислене в медицината,

проследявайки причините за болестта до всяка по-малка единица.

Сега например микроорганизмите, гените и клетъчните мутации са главните заподозрени.

В съгласие с този модел се появяват съвременната онкология и имунология.

През 1981 г. немският лекар д-р Рике Герд Хамер постави основите на Третата революция в медицината.

След това стана ясно, че ние винаги сме имали неправилно разбиране за болестта

и че всъщност съществуват смислени биологични специални програми. Скоро ще се спрем и на това.

Тези пет биологични закона представляват Третата революция в медицината – една променена парадигма,

в която вече нищо не се определя като правилно или погрешно, а само като ефикасно от гледна точка на природата.

Твърде много сме свикнали, че само на именити хора с някакъв ранг в академичната йерархия е позволено

да говорят по медицински въпроси.

Но ако д-р Хамер е прав с откритията си, то основните учения на медицината

трябва да се преразгледат.

За да бъда искренна, когато за пръв път чух за това, помислих тези хора за побъркани.

После започнах да изпитвам всичко върху себе си и върху пациентите ми

и трябваше да призная, че всичко беше вярно.

Това означава, че всеки човек може сам да провери всичко, което казва д-р Хамер, върху себе си.

Не е нужно вече да се вярва на титли, които са били създадени,

за да не може всеки сам да проверява фактите.

Това, което казва д-р Хамер, което казвам аз, което казва който и да е, може да бъде доказано и проверено,

ако е истина за биологичната реалност.

Тези природни закони не са вероятностни изчисления, както смятахме до неотдавна,

а твърдения, които поради синтактичната си структура и съдържание,

могат да бъдат обект на публично опровержение. Затова ние не можем да правим изявления като:

С вероятност от 90% това или онова е причината ...,

Но правилото е: или това е точно така, или, ако съществува и един единствен

различен случай, то цялото нещо е недоказуемо.

Обаче медицинската наука очевидно се задоволява с намирането на статистически взаимовръзки.

30% от всички хора със стомашна язва са носители на бактерията Хеликобактер пилори.

Заключението, произтичащо от това е, че Хеликобактер пилори е причината за язва на стомаха.

Фактът, че само 30% от всички пациенти са носители на Хеликобактер дори и не се споменава.

Това откритие получи Нобелова награда през 2005 г.

Имаме два признака, които си взаимодействат

и имаме критерий за значимостта на това взаимодействие.

Но това не означава, че ако се наблюдава едно от двете неща, то другото може да се очаква с абсолютна сигурност.

По същия начин през 2008 г. бе дадена Нобелова награда за откритието на

взаимовръзката между човешкия папилома вирус (ЧПВ) и рака на шийката на матката.

Всъщност почти всяка жена е носител на този вирус,

докато цервикалният рак е по-скоро рядко срещано гинекологично състояние.

Ето това аз намирам за забележително – ние нямаме хипотетични твърдения,

допускащи изключения, а имаме ясно определени формулировки,

влияещи на истинските причинни връзки.

"Ние правим от лекарите търговци и те се принуждават да се учат на търговски трикове" – Бърнард Шоу.

Тази истина се открива и в процеса на лицензиране на нови медикаменти и терапии.

Следващата илюстрация е взета от книгата на проф. Петер Йода "Откровенията на един медик":

Ще ви покажа един(драстичен) пример за това как се провеждат изследвания.

Нека да приемем, че аз съм продавач на чорапи и искам да вляза в пазара на онкоболните.

Бих организирал изследване, което да се проведе по следния начин:

Всички мъже с рак на простатата се проверяват за цвета на чорапите им.

Каквито и да са резултатите, при всички случаи едната група ще има по-добър шанс за оцеляване от другите.

Допускам, че от групата със сини чорапи оцеляват 6%, в сравнение с 4% от всички останали.

Ще отпечатам реклама върху гланцирана хартия и ще я представя на лекари в скъп хотел,

твърдейки, че сините чорапи увеличават прeживяемостта с 50%.

Едва след това се нуждаем от учени, които да обяснят защо тези със сините чорапи живеят по-дълго.

Възможно обяснение би било, че сините чорапи излъчват светлинни вълни с честота от 400-500 nm

и последните американски проучвания (винаги подходяща фраза!) са показали, че раковите клетки на простатата

биха могли да се унищожат по-бързо, когато са изложени на тази честота в лаборатория. Не забравяйте да включите и това изречение:

Тези проучвания изискват още изследвания, но първите резултати са толкова обещаващи, че ние се надяваме

да излезем с оптимизираните "онкочорапи" в рамките на 3-4 години. Решителният момент е

че не трябва да се манипулират нито данните, нито заключенията – всичко казано е истина.

Съвсем скоро въпросът няма да бъде ДАЛИ чорапите помагат, а КОИ чорапи помагат най-много.

Времето ще дойде, когато всеки е убеден: Ако има някаква надежда за справяне с рака, то това са само чорапите.

Това е циркулиращият аргумент: Ракът е злокачествен и смъртоносен. Единствената надежда е химиотерапията.

Немислимо е да се определи дали химиотерапията има въобще някаква полза, защото тя е единственото спасение за пациентите.

Затова, поради етични причини не могат да се провеждат изследвания с пациенти неносещи никакви чорапи,

тъй като чорапите са единственият им шанс за оцеляване и не трябва да се отричат.

Същият довод се изтъква и по отношение на химио"терапията" ...

Процедурата за всички медикаменти и терапии е подобна на примера с чорапите.

Процентът смъртност в резултат на химиочорапите никога не се отчита.

"В наши дни Лазар ни би могъл да възкръсне – твърде много е напреднала медицината", Марио Маренко.

Триумфалният прогрес на химиотерапията би могъл да се случи само въз основа на едно неправилно разбиране.

Повечето тумори представляват големи подутини, които се появяват в началото на ваготоничния възстановителен етап.

Благодарение на симпатикотонията, предизвикана от химиотоксини, тези подутини спадат,

което създава илюзията за лечебен ефект.

Това ще стане по-ясно по-нататък в този документален филм.

През 2004 г. германското списание "Дер шпигел" публикува статия за химиотерапията, озаглавена "Токсично лечение без ефект".

Представеното в статията изследване показва, че няма подобряване в здравословното състояние,

но "токсичното лечение е станало медицинска догма".

Поставя се въпросът: "А какво доказателство има за пациентите, които живеят по-дълго, поради химиотерапията?"

Никога не е провеждано решаващо сравнително изследване.

Във всички клинични проучвания фармацевтичните разработчици само сравняват нови със стари цитотоксици.

Никога не е имало нелекувана контролна група.

За да се получи лиценз е достатъчно да се докаже, че даден брой от внимателно подбраните доброволци

имат привидно статистически значима полза, в сравнение с лечението с традиционните цитотоксици.

Споменат е и епидемиологът Улрих Абел от Университета в Хайделберг,

който изразява съмнения спрямо ползите от химиотерапията.

Проф. Абел, експерт по биостатистика в един от водещите институти в Германия за изследвания в областта на рака,

заключава, че за всички видове рак смъртността е около 90%.

Това означава, че от 100 човека подложени на стандартно онко лечение, 90 ще умрат след около пет години.

Германският федерален съд, в решение, което е тук пред мен, постанови, че

конвенционалната терапия на рака не се окачествява като научно обоснована.

Това е болест, чийто произход и начин на протичане те не познават

и следователно не могат да й повлияят по начин, който може да се провери. Според Федералния съд.

Що се отнася до успеха на конвенционалната терапия – на практика няма индикации за нейната ефикасност.

Д-р Хамер е лекувал пациенти в Австрия. Имал е център в град Бургау.

Досиетата на пациентите му бяха конфискувани наскоро от криминални следователи.

За 8-9 години той е имал 6 до 7 000 пациенти.

Всички те са издирени от австрийските разследващи.

Полицейските служители открили живи 5000 пациенти от отбелязаните 6000 в досиетата.

Това е висока оценка за работата на д-р Хамер.

70-80% от всички лекувани пациенти са живи дори и след много години.

Тези цифри са просто немислими за конвенционалното лечение на рака.

"Дер шпигел" цитира бивш директор на университетска гинекологична болница:

"Би трябвало да предизвика безпокойство фактът, че все по-голям брой лекари казват:

"Аз самият не бих се подложил на тази терапия".

Когато ракът регресира от самосебе си, случаят се премахва на основание предположение за погрешна диагноза.

Това се прави, защото невъзможността за регресия на рака се смята за непоклатима догма

и основните теории не биха могли да се поддържат.

Т.е. ако злокачествената болест изчезне внезапно и пациентът остане жив, противно на всички очаквания,

това се определя от медицината или като мистично "спонтанно излекуване",

или първоначалната диагноза за злокачественост се отхвърля.

Когато някой се окаже излекуван или ракът внезапно изчезне,

се задава въпросът дали диагнозата е била правилна.

И в крайна сметка може само да се каже: "Имаше подозрение за" (рак).

Медицината се опитва да твърди, че понякога ракът може да бъде излекуван.

Затова се публикуват изследвания, в които се казва, че има живи и след 5 години,

но се смятат за "спонтанно излекуване" или "магическо излекуване", но не и като фактическо излекуване на рака.

Тяхното мислене е по-скоро от типа: "Трябва да направиш химиотерапия, за да имаш шанс".

Това е техният начин на мислене.

"Електронният микроскоп увеличава размера на Т-лимфоцитите неограничен брой пъти само, за да разшири невежеството ни относно клетката със същата степен" – Ману Л. Котари и Лапа А. Мехта.

Подобно на примера с чорапите, има хора, чиито бизнес е продаването на химио"терапия" и те са готови да предизвикат търсенето й.

Търсене се предизвиква чрез рекламиране, но този вид реклама се различава от видовете, с които сме свикнали,

тъй като нито си личи комерсиалният характер, нито кой печели от това.

Използва се страха на хората, както се прави при почти всички реклами, но много по-явно, отколкото при представянето на почистващи препарати.

Профилактичният скрининг е друго такова голямо нещо. Колкото повече страх имат хората и колкото повече вярват,

че страховете им ще приключат с профилактичен скрининг, толкова по-добре се продава той.

В същото време това е и мрежа за набиране на потенциални пациенти или купувачи

на други видове лечения, чакащи да бъдат продадени.

Търсенето се създава чрез насаждане на страх от смъртта и представяне на предполагаемото лечебно средство.

Вие се чувствате добре, нали? И все пак може да имате рак на червата. Той се усеща едва, когато е твърде късно.

Но ако се открие навреме, е 100% лечим. Нека да се изследваме!

Ще се почувствате по-добре след това. Верена Пот

Подписано е от няколко ВИП персони, всички казващи едно и също.

Всеки от тях е внимателно подбран като модел за подражание за всяка таргет група.

По този начин истинските намерения са прикрити с хуманистични слова и никой не се запитва

кой финансира тази изключително скъпа реклама.

"Това, което в крайна сметка стои зад всяко нежелание за медицински иновации е фактът, че стотици хиляди хора

преживяват от набедените за нелечими болести,

като търговският егоизъм побеждава всяка хуманна идея" - проф. д-р Франц Фрийдман (1930 г.)

Парите текат само ако ракът е обрисуван като злокачествен и непременно смъртоносен.

Само един единствен пациент, убеден в ползата от химиотерапията носи стотици хиляди евро печалба.

Лекарите все още са задължени да предлагат химиотерапия под заплахата за отнемане на лиценза им.

Традиционната медицина поддържа становището, че болестта (като например "рака"),

завзема цялото тяло и се размножава

все едно е един, независим от нищо процес.

За пациента това може да бъде и като самоизпълняващо се предсказание.

Става така, защото ние имаме различни биологични програми, които могат да реагират само на представата, че нещо в нас не е наред,

че се случва някаква атака. Например перитонеумът може

само, поради страха от диагноза или прогноза, да създаде нов процес,

който да потвърди казаното.

Трябва да разберем, че всяка диагноза,

във вида в който се определя днес от медицината, е само един проблясък от момента.

Ако ми е направен скенер на корема или ми е премерено кръвното налягане, то това е само снимка

на този момент, на тази секунда, в която е бил направен прегледът.

Не мога да кажа какво е било преди 10 минути. Не мога да кажа какво ще има там след 10 минути.

Традиционната медицина вярва, че ако има раков процес,

той ще продължи да се развива и да се разраства.

Ако при пациент, който е имал раков процес се види, че е изчезнал или не се открива вече,

това ще се определи към малкото случаи на "спонтанна ремисия",

която не може да бъде обяснена.

Всъщност ние забравяме, че всички статистики, всички опити са правени вътре в болницата.

Това означава, че всички числа, всички статистики, с които разполагаме, всичките многобройни случаи и развоят на болестите,

всичко това са само документи за постиженията вътре в медицината.

Какво се случва с хората, които не ходят на лекар,

когато имат някакви симптоми, не знаем. Това не е документирано.

Следователно съществува огромна област, за която не знаем нищо.

Поради това не можем да кажем какво се случва там по принцип, основавайки се на знанието на традиционната медицина.

От гледна точка на Петте природни закона ние имаме много точна прогноза, знаем точно какво става

и каква ще бъде следващата стъпка от този процес.

Пренебрегва се фактът, че дълъг живот може да се постигне и без профилактичен скрининг и дори с множество тумори

може да се умре от естествена смърт в късна възраст.

В общи линии фактът, че т.нар. болести могат да изчезнат и без медицинска намеса,

е немислим в нашата култура.

През февруари 2009 г. срещнахме Кристоф Бук, който е имал рак на тестисите

и се е отървал от него без никаква медицинска намеса.

Той можеше да определи всеки етап от заболяването си в светлината на Петте биологични закона.

Бях забелязал уплътняване в десния ми тестис.

Усещането е все едно всичките ви панталони са много тесни.

Изведнъж започнах да се страхувам.

Посетих един уролог в Щутгард.

Първият поглед беше разбира се обезпокоителен.

Затова той ми назначи ултразвук. Каза ми, че с 95% сигурност се касае за злокачествен рак на тестисите.

Имате рак. Отначало това бе шокиращо.

Изведнъж се сетих, че преди няколко месеца бях чел нещо в интернет (за Новата медицина).

Интересното бе, че този д-р Хамер също бе имал рак на тестисите.

И след като разбрал за това, той направил връзка със смъртта на своя син.

Тази специфична програма за тестисите изпълнява биологичната нужда от увеличаване на плодовитостта,

с цел да се компенсира загубата на любимия човек чрез създаване на ново поколение.

Разбира се нашата биологична природа игнорира цивилизованите ни морални ценности,

които ни забраняват просто да заменим покойника с някой друг.

Но тук става въпрос само за оцеляване на видовете.

Виждаме отново, че и в този рак няма нищо злокачествено, пагубно или сбъркано.

Сравних моето положение с неговата теория, според която

ракът на тестисите се предизвиква от преживяване на загуба.

В моя случай се оказа лесно да определя конфликта.

Разпознах го веднага и разбрах, че е решен,

защото положението ми съвпадаше с това, което д-р Хамер бе описал в публикациите си като лечебна фаза.

Ракът на тестисите не е обичайният тип тумор, нарастващ до компактна маса.

По време на активната фаза на конфликта се появяват дефекти в тъканта – клетъчно стопяване.

Когато конфликтът бъде решен, това стопяване на клетки спира и започва фазата на излекуване,

при която се възстановява този дефект.

Този процес води до подуване,

затова тестисът е уголемен и втвърден.

Целият процес беше завършен до декември.

"Какво оставя лекаря без хляб? А) здравето ни; и В) смъртта ни. Следователно, за да живее той, трябва

завинаги да се лутаме между двете", Юджин Рот.

Живите или мъртвите пациенти не са източник на пари, а само тези, преминаващи терапия.

И за да ги поддържат в състояние на привидна нужда от приемане на медикаменти,

лекарствените компании се подсигуряват с надежден източник на доходи.

Поради тази причина много лекарства имат хомеостатичен ефект:

това означава, че организмът спира да образува определени вещества, докато те се внасят отвън.

Така например инсулинът, подобно на много други вещества, гарантира един доходоносен бизнес,

тъй като пациентите вярват, че оцеляването им зависи единствено от него, докато станат напълно зависими.

Да работиш като фармацевтичен консултант означава да си винаги с единия крак в затвора.

Медицинските проучвания в университетите се финансират от лекарствената индустрия.

Това е особено сериозно в Германия. Общоизвестно е, че

лекторите в повечето обучителни семинари (за лекари)

получават заплата от фармацевтичните компании.

Като промоутър на компанията вие трябва да се уверите,

че наименованията на продуктите, които представяте, се споменават в тези семинари.

За това става въпрос. За една лекция се плащат фантастични суми.

Всичко това е широко известно.

Списанията, вестниците или жълтата преса

(вестниците всъщност са основно жълта преса) живеят от реклама.

И когато например здравният раздел на "Фокус онлайн" от време на време се "захранва от Hexal",

е ясно какво ще се пише там.

"Днешното медицинско лечение е борба срещу "микроби и вируси".

При старото се изгонваше злият дух или дявола, който е обсебил тялото.

И двете бяха насочени към несъществуващи врагове.

Сегашният резултат е война против тялото ни и неговото унищожение, докато се търси подобрението му!"

д-р Херберт М. Шелтън, 1895 – 1985 г.

Предположенията на всички отминали медицински революции имат едно общо нещо -

природата се приема като произволна, злонамерена, грешна.

Или когато болестта се определя като наказание за греха

или като последствие от неясен дефект или охолство,

или като последствие от инвазията на различни видове,

или дори като атака на самия организъм -

винаги природата действа против нас.

По никакъв начин тази нова медицина не е просто още една алтернатива в морето от всички други алтернативи,

тъй като тя ни дава фундаментално нова гледна точка.

Промяната не е по отношение на това какво правим, но преди всичко защо го правим.

Без значение дали вземаме глобули, минерали, антибиотици, цитостатици или други вещества,

при всички случаи основната теория базира значимостта си на мотива за действие.

Промяната на концепциите в резултат на Петте биологични закона не означава,

че се въвеждат нови продукти, нови техники за борба, а се поставя въпросът:

Дали наистина се води война в организма ни?

Дали всяка болест наистина се появява в резултат на тази хипотетична война?

Например, използването на антибиотици срещу бактериите или приемането на витамини за подсилване на имунната система

се базират на една и съща обща представа – организмът се намира във война.

Всички терапевтични инструменти, с които разполагаме -

масаж, остеопатия, хирургия

или технически методи за изследване -

сега се прилагат много разумно в контекста на новото знание.

Председателят на научната комисия на нашата организация АЛБА, Данило Тонегуци,

комисия от 19 лекари, казва:

Сега ние, лекарите, можем отново да изпитаме удоволствие от нашата работа.

Принципно Новата медицина е основното разбиране за всяка терапия.

Тя ни казва какво е здраве и как можем да го постигнем.

И това е удоволствието, което тези лекари изпитват отново,благодарение на тази прецизна теория.

Във всеки един момент управляващата догма бе разглеждана като несъмнена и неоспорима истина.

Това, което ние определяме днес като неоспоримо и нормално, бе немислимо преди.

А може би нещо, което смятаме за немислимо днес, ще е основа за науката утре.

И подобно на Андреас Весалиус, който твърдо се противопостави на църковното табу,

насърчавайки отварянето на човешкото тяло,

хората в днешно време силно се нуждаят от фундаментално преосмисляне на медицината.

И по същия начин те са преследвани и осмивани.

Страстно се вярва, че вече знаем всичко, което можем да научим.

Като че ли настоящата наука е преодоляла всичко предишно.

Научният редактор, физикът д-р Франк Охман, който все още пише за списание "Щърн",

през 92-ра, 93-та година ми плати, за да участвам в неконформистка СПИН конференция в Цюрих

и да напиша статия за нея.

Статията никога не бе публикувана. По-късно го срещнах отново

и го попитах: Защо не пусна статията? Той ми отговори: Все още не е времето за нея.

Имаме договор с Меджик Джонсън – все още не му е времето.

По отношение на теорията за инфектирането, във връзка с грипната пандемия,

разговарях с г-н Бетцер, чиновник от германската агенция по околна среда

и той ми каза:

Не, ако ти беше прав, ние би трябвало да пренапишем цялата биология и защо да го правим?

Икономическата промяна, която би последвала приемането на Новата медицина в кратки срокове

представлява голяма заплаха за много от нас, но

ако се приеме бързо, ще имаме голям шанс за създаване на

много нови работни места и нови отрасли на индустрията, преди всичко нецентрализирани.

... отново провал? Защо? Бившият директор на германската здравна агенция, Хорст Зеехофер, е направил експеримент.

Днес той признава: Той не би могъл да устои на натиска на фармацевтичните групи.

Това означава ли, че фармацевтичната индустрия е много по-мощна от политиците

и Вие сте били принуден да се оттеглите?

Да. През последните 30 години и до днес нещата бяха такива,

че не бе възможно да се направят резумни структурни промени в системата на

германските здравни грижи, именно поради съпротивата на фармацевтичните групи за натиск.

Фармацевтичната индустрия успя – упражнявайки масивен натиск.

Мога само да потвърдя факта, че тя работи точно по този начин и то много ефективно.

Но е неприемливо, че индустрията е много по-мощна от законодателите.

В крайна сметка политиците трябва да кажат: Не е така!

Да, не мога да не се съглася с Вас.

Фармацевтичните изследвания са един от стълбовете

на това, което наричаме германски високи технологии.

И тук искам да напомня, че фармацевтичната индустрия до голяма степен зависи

от наличието на стабилни дългосрочни инвестиционни състояния, като например

защитата на интелектуалната собственост чрез разумни и валидни по съдебен ред разпоредби в патентното право.

За разработването на едно ново фармацевтично вещество е нужно финансиране от около 800 милиона евро

и отнема средно около 10 години.

След това, ако няма надеждни възможности за възвращаемост на инвестираните средства

за разработката и производството на едно такова ново вещество,

изследването няма да продължи в Германия, нито в Европа.

И тук искам да уточня за моето правителство: Ние силно желаем Германия да не бъде само

база за производство, но и за фармацевтични изследвания.

"Изследването е най-добрата медицина",

казва настоящата информационна кампания на промишлената асоциация за фармацевтични изследвания.

И аз мисля, че това мото е добре избрано.

Това фармацевтично изследване отговаря на стратегията на федералното правителство за високи технологии.

Петият биологичен закон

Както мишката би могла да избяга от котката само благодарение на специалната програма за клетките на алвеолите,

всяка една специална програма (в определена ситуация) е необходима за оцеляването на обекта.

Д-р Хамер дефинира тези процеси, разглеждани неправилно преди като болест,

като "филогенетично разбираема Смислена Биологична Специална програма" или СБС.

Аспектът на "филогенетично разбираема" е също много важен.

Петият биологичен закон съдържа фундаменталното предизвикателство на гледната ни точка за същността на болестите.

За много хора е трудно да разберат всичко това.

Петият биологичен закон определя всяко т.нар. заболяване като специална смислена биологична програма на природата.

Звучи просто, но е трудно да се разбере и да се осмисли,

защото сега болестта, която ни кара да треперим,

която ни кара да страдаме и причинява смърт, всъщност е смислена реакция на природата.

Понякога това е точно обратното на това, което виждаме.

Не разбираме, че тези реакции са част от биологичния начин на живот.

Тъй като социалният ни живот е определено небиологичен, не е в съгласие с биологичната ни определеност,

тези реакции се случват много по-често и са много по-силни, отколкото биха били в дивата природа.

Което води до много по-силни и

много по-тежки симптоми, от случващите се обичайно в природата.

Точно това ние наричаме болест.

Да вземе за пример конфликтът гладуване: когато едно диво животно преживява този конфликт,

то е поради реална липса на храна.

Това означава, че ако например една антилопа не намира никаква храна,

в един момент тя ще осъзнае: О, няма храна! Ситуация на гладуване.

От този момент нататък се наблюдава промяна в тъканта на черния й дроб. Чернодробните клетки са в хиперфункция.

Черният дроб секретира повече ензими и складира повече гликоген,

за да може и най-малкото парченце храна да бъде по-ефективно усвоено и съхранено.

Едновременно с това се наблюдава и увеличаване на тъканната маса.

Колко дълго би оцеляла антилопата, без да намери храна?

Да приемем, че след 6 или 7 седмици животното ще умре при дадените обстоятелства.

Следователно след 6 седмици без храна антилопата умира от глад.

Прегледът на мъртвата антилопа най-вероятно ще ни покаже леко увеличен черен дроб.

Но това не би могло да се нарече рак, защото за 7 седмици

дробът не би могъл да нарасне до такъв размер, който ние определяме за рак.

Това означава, че в дивата природа самият конфликт е много по-опасен

и много по-животозастрашаващ, отколкото промяната, засягаща органа.

Напротив, промяната в органа спомага за оцеляването,

като се подобрява резорбцията на хранителни елементи за времето на биологичната програма.

В настоящото човешко общество съществуват малко истински ситуации на гладуване.

Човек може да преживее конфликт на гладуване и поради други обстоятелства.

Поради липса на пари, поради липса на финансова подкрепа или други причини от икономически характер.

Голямата разлика е, че ако вие нямате пари, ако сте разорен, няма да умрете от глад в рамките на 6 или 7 седмици.

Биологичната програма ще продължи, проблемът ще продължи с месеци и дори с години.

И ако вашият конфликт е в резултат от липса на финансова подкрепа,

чернодробната тъкан ще продължи да нараства и да се развива, все едно

се намирате в истинска ситуация на гладуване. А поради дългото времетраене,

може да се появи голямо туморно образувание. Т.е. от началото на тази биологична програма има образувание, аугментация на чернодробната тъкан.

За биологичните видове съществува ограничена времева рамка, която животното има за решаване на проблема.

Докато антилопата умира за 6 или 7 седмици без храна,то човекът може да живее с този проблем месеци или години.

Така промяната на тъканта ще продължава и ще продължава.

Природата не е промислила да създава огромно туморно образувание в подобна ситуация.

Природата има за цел да променя, да подобрява ситуацията чрез подобряване на органната функция.

Но поради факта, че човешкото същество няма да умре от липсата на финансова подкрепа например,

процесът на нарастване ще продължава, докато образуванието не достигне големи размери,

и бъде наречено раково заболяване.

Можем да кажем, че това, което наричаме болест днес, не е промислено като такова от природата.

То е резултат от небиологичния ни начин и стил на живот, който създава огромни времеви рамки за биологичните програми,

докато намерим или не намерим решение.

Нито едно животно в дивата природа няма да живее месеци със страха от смъртта.

Нека да разгледаме конфликта страх от смъртта.

Ситуацията, при която едно животно в дивата пустош може да преживее конфликт на страх от смъртта,

е когато се срещне с хищник или при ситуация, която излага живота му на опасност.

Нормално е тази ситуация на страх от смъртта за живите същества в природата да продължи минути или секунди.

Но във времевата рамка ще има решение,

ако животното успее да избяга или ако бъде убито от хищника.

Ако вие, като човешко същество, бъдете диагностициран със злокачествено заболяване от лекар, на когото вярвате

и той ви каже, че този рак, това нещо живее във вас подобно на хищник,който ви яде отвътре,

а това е много близко до обяснението, което се дава на хората,

как може да избягате от този хищник? Как може да се отървете от тази ситуация?

Не можете! И ако сте преживяли този конфликт на страх от смъртта, биологичната програма ще продължава и ще се развива.

И не след дълго ще бъдете диагностициран с метастази в белия дроб, дължащи се на конфликта страх от смъртта

и на ситуацията от която не можете да избягате.

Сега вече разбираме, че системата ни от убеждения,

способностите ни да интерпретираме и да вярваме на казаното от други хора, ни позволява

да създаваме биологични програми, от които не можем да избягаме.

И точно тези ситуации предизвикват огромни органни промени.

Огромни болни ситуации, които трябва да бъдат прекъснати.

Петият биологичен закон на природата ни казва, че тези процеси имат смисъл;

дори и ако процесът е опасен и има нужда от третиране, то той има своето биологично значение и цел.

Това ни помага на психологично ниво да се опитваме да намерим решение.

Защото всяка биологична програма протича и в трите нива – психика, мозък и орган – едновременно, непрекъснато.

oт петия закон на природата разбираме, че няма нищо

повредено, случайно или грешно в природата.

Той е една котва, която ни дава възможност да се освободим от страха от болестите.

Според общоприетото медицинско мнение болестта е удар на съдбата, вражеска атака,

технически дефект на природата. Но ние сме само жертва на това мнение,

защото няма злокачественост в природата.

Предположението, че злокачествените ракови клетки плуват навсякъде и образуват вторични тумори на други места

може да се намери единствено в остарелите вече учебници.

Що се отнася до теорията за метастазите, ако я разгледаме в детайли

ще трябва да се наблюдават много различни събития, за да се подкрепи теорията.

Трябва да се наблюдава точно:

- отделянето на раковата клетка от тумора,

- миграцията на тази клетка чрез кръвоносната или лимфната система,

- заселването й в друг орган,

- инфилтрацията й в този орган.

Всъщност, освен възможността да се открие някакъв брой ракови клетки в кръвта,

всички останали хипотетични процеси не са нито доказуеми, нито дават отговор на въпроси, като например

защо метастазите не се откриват в съседни органи, каквито са стените на кръвоносните съдове?

Сега ще обясним защо в крайна сметка има множество тумори в един организъм.

"Природата няма чувство за хумор, тя е винаги истинска, винаги сериозна, винаги точна;

тя е винаги права, а всички грешки и неточности са човешки". Гьоте

Първият биологичен закон

Според него всеки физиологичен процес, който не е причинен от отравяне, недохранване или нараняване,

е резултат от т.нар. биологичен конфликтен шок, който д-р Хамер нарича ДХС.

Всяка една от специалните програми, които сме свикнали да наричаме болести, ще започне само тогава,

когато забележим конфликт с биологичните си нужди.

Примери за биологични конфликти са прекратяване на снабдяването с храна,

неспособността за изживяване на сексуалните ни нужди,

или подобно на първоначалния пример с мишката,

когато се изправим пред смъртоносна заплаха.

Ситуацията може да е драматична и очевидна за страничните наблюдатели,

като например неочакваната смърт на член от семейството.

Но освен това може да бъде и една единствена дума в спор, която не сте очаквали,

като обвинение например, обида или нещо подобно.

Това означава, че има толкова много примери за биологични конфликти, колкото има човешки чувства.

Не можем да ви дадем списък.

Виждате ли връзка между смъртта на сина ви и рака на тестисите?

Не само, че виждам връзка, но съм и го доказал съвсем точно при повече от 600 случая,

а всичките ми колеги се възмутиха, че нарекох това закон.

При всеки случай, където хистологичната находка е прецизно изследвана, тази връзка съществува.

Д-р Хамер е нарекъл биологичния конфликт Дирк Хамер синдром или ДХС,

в памет на своя син, Дирк, след чиято смърт той получава рак на тестисите,

което пък му отваря очите за първия биологичен закон.

Д-р Хамер си прави операция, което мнозина се опитват да използват срещу него.

Но те пренебрегват факта, че това се е случило преди той да направи откритията си.

Това не е напълно справедливо. И той подчертава, че не би го направил, ако знаеше това, което открива по-късно.

Първият биологичен закон има три критерия. Първият критерий дефинира трите момента на ДХС.

Това са предварителните условия за започване на специалната програма.

Конфликтът е много силен и драматичен.

Той връхлита неочаквано, когато човек е неподготвен.

И е изживян в самота, което означава, че няма симпатия или разбиране от страна на другите

или няма с кого да поговорим за проблема.

В никакъв случай сходни ситуации не предизвикват винаги едни и същи симптоми.

Представете си, че петима души отиват на работа една сутрин,

където ги уведомяват, че са уволнени.

Всеки един от петимата приема тази информация по различен начин.

Какво се случва?

Г-н А гледа на работата си главно като източник на доходи,

които му осигуряват "ежедневния хляб".

Закриването на компанията за него е много сериозно и драматично, тъй като "ежедневният му хляб" сега е застрашен.

Той се чувства изолиран, защото живее сам и няма с кого да сподели тъгата си.

Ситуацията е била неочаквана за него.

Той преживява биологичен конфликт със съдържание - глад.

Г-н А развива чернодробна хиперфункция с последваща клетъчна пролиферация, ако конфликтът остане активен за дълго време.

Щом намери нов източник на доходи, ракът автоматично ще бъде разграден.

Хиперфункцията и туморът на черния дроб спомагат за по-доброто извличане на хранителни вещества от малко храна.

Г-н В е сред висшите етажи на компанията, на което той придава особено лично значение.

Той решава и той командва. На биологичен език това е неговата територия.

Закриването на компанията е много неприятно и драматично за него, тъй като

източникът на самочувствие и авторитетност внезапно е изчезнал.

Без тази компанията той е "Никой".

Ситуацията е и изолативна, тъй като никой не е имал същото преживяване

и не може да сподели чувствата му.

Закриването е неочаквано.

Той преживява биологичен конфликт "загуба на територия".

Стените на коронарните артерии на г-н В се разширяват и това може да причини сърдечна болка.

Това разширение осигурява по-добро снабдяване с кислород на сърцето, така че той да има повече сила и да си върне територията.

След решението на конфликта ще се появи брадиаритмия – специален вид сърдечна атака.

Г-н С винаги се е идентифицирал с компанията. Чувства се горд, когато тя просперира

и губи самочувствие, когато тя има проблеми.

Внезапното закриване е като опустошителен провал за него,

най-вече, защото не е бил дори информиран навреме.

Той преживява конфликт на генерализирано самообезценяване - "Аз съм неудачник".

Г-н С има клетъчно стопяване в гръбначния стълб. След решаването на конфликта

ще започне възстановяване на гръбначната кост или на интервертебралните дискове, причинявайки болка в гърба за известно време.

Г-н D гледа на компанията основно като източник на допълнителни доходи.

Издържа го неговото голямо семейство. Той не определя като своя територия работното си място,

а по-скоро семейния си живот.

Затова закриването на компанията не е много силно или драматично изживяване за него.

От друга страна е било неочаквано и изживяно в самота, но той няма да преживее биологичен конфликт, тъй като липсва драматичният аспект.

За г-н D не е необходима специална програма.

Г-н Е е класически случай:

Той преживява трите конфликта едновременно, тъй като всяко съдържание е драматично за него.

Развива симптомите на А, B и C.

От този пример виждаме, че няколко души могат да имат напълно различна преценка за една и съща ситуация.

Те могат да преживеят различни конфликти или въоще никакви.

Терапевтичният подход към всеки от тези случаи трябва да се базира

върху различните заобикалящи условия за всеки един.

Разбира се има само три възможности за преценка на ситуацията.

Глад, загуба на територия и самообезценяване.

Но все пак съществува безкраен брой други възможни интерпретации.

Това е напълно индивидуално нещо и няма основно правило.

Например отделянето на адреналин е задължително за всеки конфликт.

Това е хиперфункция на надбъбречната жлеза.

Има много програми, които започват при всеки конфликт, тъй като са доста ефикасни.

Това е нещо, познато на всеки – когато преживявате какъвто и да е малък конфликт,

пулсът ви незабаво се покачва.

Това също е специална програма.

Така че няма само една специална програма, предизвикана от един конфликт, но винаги има няколко.

Вторият критерий - местоположението

Вторият критерий определя кой конфликт коя специална програма включва.

Или коя преценка на даден конфликт коя специална програма налага.

Наред с други неща, това е свързано и с ролята, която имат отделните органи,

така че да могат да действат ефикасно при специалната програма.

При някои органи тази връзка е очевидна -

черният дроб усилва работата си при конфликт, свързан с храна;

пикочният мехур служи за маркиране на нечия територия;

при кожата става въпрос за усещане, докосване, запазване на контакта с другите.

Но това не е толкова очевидно за всички органи.

Преди малко споменахме за пет души, загубили работата си и реагирали на това по съвсем различни начини.

Ето един пример за точно обратното.

Няколко души имат напълно различни преживявания, но ги усещат по един и същи начин.

Да разгледаме три личности: Мъж възнамерява да декорира офиса си, което му е забранено от шефа.

Малко дете възнамерява да се заключи в стаята си,

но баща му не позволява, тъй като в семейството е забранено някой да се заключва.

И накрая едно пораснало момиче, чиято майка непрекъснато се бърка във връзките му

и то не може да вземе свое собствено решение без нейната намеса.

И трите случая имат едно общо нещо – те страдат от обикновено възпаление на пикочния мехур.

Най-малкият общ знаменател в тяхното усещане на конфликта е маркирането на собствената територия.

Всеки от тях е възпрепятстван по някакъв начин да маркира или да определи границите на територията си.

Мъжът не може да декорира офиса си и да го направи своя територия.

Детето не може да се заключи в стаята си и да определи границите на царството си, тъй като баща му е против.

А при момичето наблюдаваме женската страна на този конфликт.

Тя е по-малко загрижена за външната територия и повече за собствената си идентичност.

Не може да постави граници между себе си и майка си.

Имаме едно и също вътрешно усещане за конфликт при всички тях, въпреки че то се явява толкова различно.

В началото е трудно да се разбере това.

Най-трудно е да се опише конфликтното съдържание по понятен за всеки начин.

Много начинаещи са разочаровани от научната таблица на д-р Хамер,

тъй като използването й е значително по-трудно от очакваното.

Не може просто да потърсите някой конфликт в нея.

Тя е напълно различна.

Друго важно нещо е, че от този момент специалната програма

започва да работи едновременно и на трите нива – психика, мозък, орган.

Не е правилно схващането, че психиката е причина за специалните програми

Всъщност, конфликтът се възприема от целия ни биологичен организъм,

показвайки симптоми и на трите нива.

Това, което преживяваме на психическо ниво чрез мислите си,

промяната на погледа ни към живота, всъщност е симптом, а не причина.

Моля имайте предвид: Ние НЕ говорим за психологични конфликти. Психиката НЕ е причина за болести.

Именно тази концепция за т.нар. психосоматични заболявания се отхвърля от Петте биологични закона.

Биологичният конфликт, възприет от всичките ни сетива,

стартира специална програма, която ни помага да разрешим биологичния проблем.

От този момент нататък, на ниво психика се наблюдава почти непрекъснато задържане на мисълта върху конфликта,

а непрекъснатото търсене на решение ни помага да се отървем от проблема колкото се може по-скоро.

Това е много важна част от стратегията за оцеляване.

Действията ни също се променят.

В органа, свързан с определения тип конфликт, се наблюдава функционална промяна,

спомагаща за решаване на проблема.

Всеки орган е свързан с точно определен център в мозъка.

Тези мозъчни центрове са в същото време и центрове за всичките ни биологични нужди,

а чрез психиката те контролират и нашите чувства и действия.

Например това място в мозъчния ствол контролира черния дроб

и затова е отчасти отговорен за нуждите ни от храна.

Тези места в малкия мозък контролират млечните жлези

и нуждата от изхранване на безпомощното същество с мляко.

Епидермисът и следователно чувството ни за допир и нуждата от контакт,

се контролират от сензорната област на мозъчния кортекс.

На мозъчно ниво, в мястото вътре в мозъка, контролиращо съответния орган,

виждаме кръгова конфигурация, наречена "огнище на Хамер".

Тези огнища на Хамер се състоят от ясно очертани кръгове, които могат да се видят само на томография, направена без контрастно вещество,

но дори и това обикновено изисква няколко години обучение. Те не могат да се видят на ЯМР.

Когато се виждат ясно, традиционната медицина ги определя като технически артефакти.

Перфектната синхронизация между трите нива дава възможност за точни дедуктивни заключения от едно ниво за друго.

Един обучен да разчита томографии човек, може да каже от снимката какви психически и органични

състояния има даден човек, какво преживява в момента и какво може да се очаква в някои случаи.

Ако мозъчният център за алвеоларните клетки на белия дроб се вижда активен на томографията, може със сигурност да се заключи,

че човекът има подобрено дишане и може би клетъчна пролиферация на алвеолите

и че го тревожи нерешен страх от смъртта.

От друга страна, от даден специфичен органичен симптом

могат да се предсказват чувства и мозъчни състояния.

Опитните терапевти дори могат да правят заключения

за органи и мозъчни състояния от психологичната анамнеза.

Съвсем естествено, психическото ниво е най-трудно за оценяване,

защото зависи и от душевното състояние на индивида и от склонността да споделя интимни чувства.

Но перфектно предричане за състоянието на орган и психика може да се направи само от мозъчната томография,

при положение че са достъпни съответните технически средства.

Аз го изоставих почти напълно, заради опита ми като медицинска сестра,

защото когато видя пациента пред мен, знам какво му е.

Така че по правило нямам нужда от томография.

В крайна сметка мисля, че е страхотно, че можем да правим томографии, но това е малко пресилено.

Трябва да разглеждаме пациента цялостно, а не само томографската снимка.

Бях озадачена, когато един човек ми се обади и ме попита дали мога да разчитам томографии.

Отговорих му: Не, пациентът трябва да дойде тук, аз трябва да го видя.

Боже, никога не бих се ограничила само до разчитане на томографията.

Трите нива са неразделими едно от друго.

Чувството на скръб, страх и т.н. (в зависимост от конкретния биологичен конфликт)

не е причината за съответната органна изява.

То е следствие от конфликта – промяната в мисленето е част от природната стратегия за намиране на решение,

тъй като всички мисли се въртят само около проблема.

Пример: Черният дроб на трите нива

Представата за храна, бедна на хранителни елементи изисква хиперфункция.

В съответния мозъчен център виждаме огнището на Хамер.

Едновременно на органично и на психично ниво ние развиваме хиперфункция в този пример.

На ниво орган хранителните вещества от храната се извличат много по-ефективно.

На ниво психика ние непрекъснато мислим как да намерим нов източник на храна

или съответно нова работа.

Един тривиален пример от всекидневието:

Представете си, че захапвате този кисел и сочен лимон.

Веднага ще усетите увеличаване на слюнката.

Ако това е проблемът, то вие имате рак точно сега!

Тук има конфликт по отношение нормалното функциониране.

В този случай е прието, че в устата няма достатъчно слюнка за този кисел плод.

Слюнчените жлези реагират незабавно с усилване на функцията им.

Ако например аз преживявам "не мога да взема залъка" конфликт,

а залъкът винаги е нещо, което е необходимо и нужно за оцеляването ми,

това ще засегне дясната сливица или дясната слюнчена жлеза.

Ако мога да реша този проблем, да кажем в рамките на няколко часа,

това ще доведе единствено до увеличено количество секретирани ензими с цел по-доброто "хващане" на залъка.

Ако мога да се справя със ситуацията, когато реша конфликта или той премине от самосебе си,

процесът ще бъде поправен и аз ще имам подуване в тази област,

устата ми ще е малко суха на това място и след това процесът е завършен.

Ако не мога да се справя със ситуацията дълго време или ако тя

се повтаря отново и отново, това ще доведе до усилен растеж и функция, клетъчна промяна, хистологична промяна,

което в края ще изглежда като карцином на сливиците.

Разбира се това не може да се случи по отношение на реална храна.

Но ако става въпрос за нещо, което биологично възприемаме като храна,

например като нещо крайно необходимо, може да се случи същото.

Така че въпросът дали има само функционална промяна или туморно образувание,

се определя единствено от интензитета и продължителността на процеса.

Би било погрешно да се каже, че определен конфликт причинява определен симптом.

Това все още не се разбира правилно от много хора.

На първо място е задължително ситуацията да бъде драматична за човека.

Как е била интерпретирана? Решаващо е и времетраенето на конфликта.

При краткотраен конфликт няма големи органични промени,

но при продължителните – да.

Ако даден симптом е ясно разпознаваем,

в повечето случаи той трябва да е бил предшестван от съответен конфликт. Но обратното не е така.

Не можем да кажем: Случи се този конфликт, следователно трябва да се появи онзи симптом.

Подобно умозаключение може да е вярно, но не е задължително. Все пак имаме природни закони.

Често трябва да си припомняме, че един орган не е монолитен.

Нека да разгледаме гърдата – тя се състои от различни части и тъкани.

млечни жлези – млечни канали – мастна тъкан – подкожие - епидермис

Поради тази причина избягвайте формулировки като "рак на гърдата".

Пример: Млечни жлези

Да предположим, че една майка е накърмила вече детето си и гърдите й са празни.

Сега тя се разхожда с детето, щастливо спящо в количката.

Съвсем неочаквано тя чува ужасен бебешки писък.

Веднага усеща, че гърдите й са се напълнили с мляко.

Това е биологичен отговор. Ако има малко дете, което не се чувства добре,

аз трябва да имам мляко.

Но ако тази ситуация не продължи за кратък момент, а за дълъг период от време,

например, когато детето е болно, в болница, тежко болно,

и майката се страхува, че то няма да се оправи, отново нейният биологичен отговор е да се опита да образува мляко.

Но поради продължителността млечната жлеза увеличава размера си,

смисълът на което е да се образува повече мляко.

Без знанието за това, без разбирането на биологичната значимост, ние ще видим само бучка в гърдата,

която наричаме рак.

Това е един напълно нов поглед към целия процес, който медицината определя като болест.

Виждали сме как млечните жлези развиват хиперфункция, когато едно безпомощно същество се нуждае от грижи.

Пример за това може да бъде, когато собственото ви дете се нарани.

Но в цивилизацията има и други причини за тъга.

Например детето има лоши оценки в училище, което поражда безпокойство за бъдещето му.

Или пък страда от нещо, което кара майката да се тревожи.

Хиперфункцията на млечните жлези се явява необходима

и ако "семейното гнездо" е застрашено или унищожено.

В нашата цивилизация това би могло да бъде и къщата, предпазваща семейството.

При всички случаи излишъкът от мляко е предназначен да подпомогне другите

и да им помогне в трудното време.

Опитът ни е показал също, че жените реагират с млечните си жлези

и на конфликти с други близки личности, каквито са техните партньори.

В крайна сметка стигаме до конфликт на грижа и/или кавга, разправия.

Всичко е възможно. Това, което има значение е само биологичната интерпретация на всеки един конфликт.

Жена, която вече не кърми, няма да образува мляко, въпреки активността на специалната програма,

но гърдите й ще секретират само серозна течност.

Вероятно това е свързано с факта, че в природата една майка почти непрекъснато кърми,

тъй като ражда в кратки последователности,

поради което менструацията се среща по-често в цивилизацията, отколкото в природата.

Имайте предвид, че всичко казано дотук важи само за млечните жлези!

Другите части на гърдата показват смислените си реакции при други обстоятелства.

Тяхното резюме може да се извлече от третия биологичен закон.

Щом има образувание на млечната жлеза, винаги конфликтът е грижа и/или кавга.

Неправилният термин "рак на гърдата" би трябвало да отпадне.

Вторият биологичен закон

Вторият биологичен закон има централно значение в практическата работа.

Той е последица от нормалното функциониране на автономната нервна система,

която регулира всичките ни соматични прояви, основавайки се на нашите усещания, без умишлената ни намеса.

Автономната нервна система се дели на две части: симпатикова и парасимпатикова.

През деня обикновено ние се намираме в симпатиково състояние.

Непрекъснато сме в движение, кипим от енергия и се занимаваме с нещо.

Например един хищник, който ловува.

Парасимпатиковото състояние - ваготония, е състояние на почивка, отмора. Ние храносмиламе, спим или отпускаме. Изразходваните сили се възстановяват.

Затова се чувстваме уморени след хранене – храносмилането е възстановителна ваготонична процедура.

Симпатикотонията и ваготонията са антагонисти, неутрализирайки се взаимно и следвайки едно след друго в постоянен ритъм.

Всяка пораждайки другата.

Например ако през седмицата винаги сте активни до късно през нощта, т.е. в симпатикотонично състояние,

и имате кратки ваготонични периоди на почивка, ще компенсирате това през уикендите с продължителна ваготония.

Ще спите толкова дълго, колкото е необходимо за възстановяване на равновесието.

Тези физични състояния, които сме свикнали да определяме като нетипични, започват в момента, в който се случва главният конфликт

и преобръщат обичайния ни живот с главата надолу.

Можем да видим това в примера с мишката, изправена пред лицето на смъртта.

Съвсем неочаквано състоянието й навлиза в пълна симпатикотония, тъй като животът й се намира в опасност и няма време за възстановяване.

Това се нарича активна фаза на конфликта.

Клиничните белези могат да се проверят от всеки лаик, на лекаря не са му нужни никакви пособия:

студени ръце, непрекъснато задържане на мисълта върху съдържанието на конфликта, анорексия,

безсъние и силно увеличена метаболитна активност.

Освен това има повишени нива на стресовите хормони, като кортизол, който се освобождава от надбъбречните жлези.

Смисълът на това е да бъдем подпомогнати в ситуацията, пред която сме изправени.

Тялото се привежда във форма, за да имаме повече сили, да сме по-ефективни, имаме нужда от по-малко сън,

по-малко храна, за да не се товари храносмилателната система с работа

и в крайна сметка да разполагаме с повече енергия, за да разрешим конфликта или проблема възможно най-бързо.

Ако това продължи седмици или месеци, пациентът ще отслабне и ще изглежда нездрав.

Ето това наричаме симпатикотонична фаза.

В примера с конфликта "страх от смъртта" алвеоларните белодробни клетки също навлизат в симпатикотония,

което е причина за по-доброто пропускане на кислорода.

Мишката веднага решава конфликта си, като избягва на безопасно място.

На безопасното място или когато решението на конфликта е налице,

тялото й навлиза във ваготония, тя отпочива и възстановява силите си.

Симптомите на активната фаза изчезват, мишката се чувства уморена и слаба.

Няма нищо впечатляващо в това.

Нека да сравним този пример с човешкия еквивалент на пациент, получил смъртната си диагноза.

Той също навлиза в пълна симпатикотония. Всичките му мисли се занимават само с този проблем.

Ръцете му са студени, не е в състояние да се храни.

С нерешения конфликт той остава в симпатикотонично състояние и през нощта.

Почти е невъзможно за него да спи, тъй като на биологичен език

той трябва да избяга от смъртоносния враг.

Поради усилената активност на алвеолите, дишането му е много добро.

Ако това състояние се задържи половин или една година така,

пациентът никога няма да може да си отпочине достатъчно и ще бъде изтощен,

което може да доведе до какхексия и смърт.

Обикновено ние се научаваме да живеем с конфликтите си.

В подобни случаи те губят силата си и понякога ги забравяме напълно.

Затова моля ви, не се тревожете и не викайте – Помощ! Какво като имате няколко активни конфликта?

О, не! Ще стигна до изтощение.... – или нещо в този дух. Със сигурност бихте разпознали конфликта, заради който бихте стигнали до изтощение.

И тогава не бихте имали никакво време да се тревожите за тези неща.

Ако имам излишно време да се безпокоя за подобни неща, значи конфликтът ми не е достатъчно тежък.

Когато се изправя пред наистина сериозни конфликти, мислите ми кръжат около тях денем и нощем

и аз се опитвам да поправя нещата. Следователно не мога да се концентрирам върху нищо друго.

В същото време непрекъснатата активност на алвеоларните белодробни клетки води до пролиферация

и хиперплазия и при следващата среща с лекаря

това неправилно ще се диагностицира като "пулмонарни метастази".

"Сега вече ракът се е разпрострял и към белите дробове".

Тази диагноза, разбира се, ще засили страхът от смъртта.

Постоянното слабеене допълнително изтощава пациента от ден на ден

и всеки погрешно би повярвал, че именно ракът го е изтощил и измъчил

до степен, че силата за живот си отива.

Но истината е, че постоянният стрес пречи на възстановяването му.

Той продължава да изразходва всичките си ресурси, без да ги възстановява.

"Лекарят благоразумно поставя опустошителната диагноза, да не би някой да се усъмни в мъдростта му:

защото в случай, че пациентът умре – и било то само от шока – те ще кажат: Както бе предсказано от лекаря!

Но ако той спаси пациента все пак, то тогава гений би бил...!" Юджийн Рот

Сега нека да предположим, че след един месец нашият пациент е успокоен от лекаря, поради някаква причина.

Това решава неговия конфликт и той навлиза във ваготония,

която в този случай е и възстановителна или лечебна фаза.

Продължилата един месец симпатикотония сега трябва да е "за добро",

защото ваготонията ще възстанови равновесието в организма.

От момента на решение на конфликта пациентът се чувства уморен за около месец, има топли ръце, добър апетит,

способен е да се концентрира и върху други неща, като четене на книга например,

което би било невъзможно по време на конфликтната активност.

Без знанието за Петте биологични закона това състояние би се определило като болест

и не би ни хрумнало, че може да има възстановителен характер.

Това означава, че традиционната медицина има много различни диагнози,

отнасящи се до една единствена биологична програма, която има различни фази или начини на протичане,

в зависимост от това колко често се повтаря или минава еднократно.

Съвременната медицина не разпознава тези различни фази.

Може би причината е в това, че първата активна фаза на конфликта обикновено се проявява с малко симптоми

или с такива, които рядко се определят като заболяване.

Около 80% от симптомите, които са свързани със заболяване, се проявяват след решението на конфликта.

По време на всеки възстановителен етап може да се направи едно забележително наблюдение.

Приблизително по средата на този процес има едно кратко интермецо на силна симпатикотония – т.нар. епи-криза,

симптоми на която са няколко форми на инфаркт, епилепсия,

паника, повръщане, кихане, колики и др.

Тези състояния са необходими етапи от възстановителната фаза на няколко специални програми.

Ние сме свикнали да ги определяме като част от болест, като нещо, което не е наред,

но тези феномени не са резултат от грешки, а стриктно се подчиняват на биологични правила.

Епи-кризата не може да се заобиколи или да се избегне

и при определени обстоятелства може да бъде фатална.

По-късно ще се спрем върху епи-кризата и какво се крие зад нея.

Графичното представяне на двете фази е само схематично.

Това не означава, че няма да имаме нужда от сън месеци наред.

Има се предвид, че редуването на ден и нощ е променено нагоре или надолу.

Например, по време на конфликтната активност пациентът има нужда от сън, но в много по-малка степен.

Зоните на всяка от фазите са равни,

което не означава, че трябва да имат едно и също времетраене или сила.

То е продукт и от двете, което е решаващо. И точно това е еднаквото в двете фази.

"Лекарите са хора, които предписват лекарства, за които знаят малко,

за да лекуват болести, за които знаят още по-малко и то на хора, за които не знаят нищо” Волтер

От Втория биологичен закон – законът за двете фази – може да се види

дали медицинската намеса има смисъл или не в даден момент.

Използването на медикаменти от гледна точка на Новата медицина, е с цел въздействие върху различните фази.

Това означава, че ако съм в капана на силна активност, дължаща се на конфликт, бих могъл да постигна успокоение,

ако съм в силна фаза на възстановяване, която се изявява със силни симптоми.

Медикаментите биха могли да се използват, за да понижат тези симптоми и така редуцират интензитета на фазата.

Единственото нещо, което никога не е било там и никога няма да бъде е субстанция, която лекува.

Съществуват т.нар. симпатикомиметични и парасимпатикомиметични средства.

Първите стимулират симпатиковите нерви и усилват симпатикотонията,

вторите стимулират вагуса и парасимпатиковите нерви и усилват ваготонията.

Ако на пациент, който е в активна симпатикотонична фаза му се дадат симпатикомиметици,

каквито са кортизона или аспирина, симпатикотонията ще се усили и активната фаза ще се развие още по-интензивно.

Парасимпатикомиметиците ще я понижат.

Тъй като симптомите на активната фаза по-рядко се усещат,

проблемът с медикаментите е по-актуален при лечебната фаза,

защото именно тогава имаме болки и не се чувстваме добре.

Симпатикотоничните средства намаляват симптомите на лечебната фаза,

т.е. стават по-малко силни, но от друга страна се забавя възстановителния процес.

Облекчаването води до удължаване на лечебната фаза.

Това, което е невъзможно, е да се прескочи възстановителния процес чрез лекарства.

Прескачането на цялата фаза би предотвратило необходимото възстановяване.

Витамин С например има симпатикотоничен ефект и понижава лечебните симптоми, затова той се смята за "полезен".

Но освен това кокаинът, кока-колата или кафето, заради кофеина в тях, също имат симпатикотоничен ефект и по тази логика би трябвало също да са "полезни".

Концепцията за болестите като грешка на природата,

която може да бъде поправена чрез лекарство, е много далеч от реалността.

Понякога изглеждаше така, сякаш не разбирахме смисъла на двете фази.

Дръзката симпатикотонична намеса може дори да върне цялата нервна система към симпатикотония.

В този случай лечебният процес спира напълно и симптомите на активната фаза започват отначало.

Допълнителната конфликтна маса се натрупва "над линията", която след това трябва да се редуцира

до "под линията", а това се постига с лечебните симптоми.

Когато премине ефектът от лекарството, лечебният процес може да продължи.

Повторното подтискане на симптомите чрез медикаменти може да доведе до един непрестанен кръговрат.

Това междудругото е един от начините да се направи състоянието хронично.

Ясно е, че ваготоничните лекарства изострят симптомите на лечебната фаза,

но освен това я скъсяват като ускоряват възстановителния процес.

Съобразно това, лекарствата в Новата медицина не са нито забранени, нито очернени,

както често пъти погрешно се споменава.

Новото е, че знаем още по-точно кога и кое лекарство да използваме.

Пациентът е този, който решава дали да изтърпи определени симптоми или

да ги облекчи, или да ги забави.

В някои ситуации, които биха могли да бъдат фатални, е задължително да се изполват лекарства или да се оперира.

Симпатикотоничен или ваготоничен ефект не се постига само чрез лекарства под формата на хапчета и други подобни.

Когато си сложа лед на главата или спортувам нещо, също ставам симпатикотоничен.

А ако отида на сауна, ще стана ваготоничен.

Твърдението, че според д-р Хамер човек не би трябвало да прави нищо

и ще бъде излекуван пасивно, е широко разпространено, но е много далеч от истината.

Това или е неправилно разбрано, или е умишлена дезинформация.

Чакането не е добра идея. Да чакаш означава да не правиш нищо.

Благодарение на Петте биологични закона на природата разбираме, че е много важно да правиш нещо.

Ефективната терапия често пъти включва и пълно преструктуриране на начина на живот.

Промяна на нещата, с които сме свикнали. Не само пасивното приемане на хапчета.

Разбира се, че физическото състояние има нужда от ръководене и контролиране.

Но това се постига не само чрез подтискане или убиване с различни вещества,

а и чрез уважаване на законите, открити от д-р Хамер,

чрез наблюдение, ако има повтарящ се конфликт или ако е необходима намеса.

При всички случаи да не правиш нищо, както се твърдеше в някои новинарски заглавия, е неправилно

щом се работи с Петте биологични закона на природата.

Това, което по-скоро ми изглежда като бездействие, е когато видя екзантема на кожата

и дам на пациента кортизон – и това е всичко.

Или виждам възпаление и давам на пациента антибиотик – и това е всичко.

Ето това аз бих описала като бездействие.

Терапевтът трябва да се погрижи дори и за себе си, тъй като разговорите често пъти са смущаващи.

Ти трябва да се поставиш на мястото на другия, за да разбереш чувствата и мислите му,

така както една медицинска сестра е свикнала да прави.

Пример - РИНИТ

Винаги има функционална промяна във всяка тъкан,

която не е в състояние да изпълнява обичайната си физиологична дейност.

При ринита проблемът е с назалната мукоза, чиято функция е да помирисва, да усеща.

Течащият нос и кихането са симптоми на лечебната фаза,

които се появяват след решението на конфликта.

Логиката ни казва, че това е конфликт на подушване.

В естествения свят има подушване на врага, на семейството,

на източник на храна – да предусетиш нещо, да го предчувстваш.

Човекът обаче, вече не използва съзнателно носа си с такава цел.

Но ние все още носим в себе си тази интерпретация, като заобикаляме интелекта си.

Например, когато търсим някого ние използваме носа си,

дори без да го съзнаваме напълно.

Единично кихане се появява след решението на кратка ситуация, свързана с подушване (освен ако няма някакви дразнещи частички в носа).

Ако ринитът продължава дълго време, ние няма да можем да подушваме нищо за известно време.

Какво би било ако се изплаша от нещо за момент, то смърди, аз съм като животно в гората -

помирисвам нещо, което не е добро, опасно е.

И когато се успокоя, получавам ринит.

Тези симптоми винаги са предшествани от решен конфликт на подушване.

Това може да се случи, когато нещо не е чисто, когато не знаем къде се намира нещо или някой,

когато не знаем какво трябва да се направи, как работи дадено нещо, когато нещо не може ясно да се разпознае.

Освен това, когато внезапно сме били блъснати или нападнати от някого,

не сме имали време да подушим врага и да се подготвим за атаката.

Или всяка друга ситуация, която не сме могли да предусетим, да предвидим.

Също така когато не ми е приятно да помирисвам враг или опасност. Или просто буквално нещо "смърди".

Третият биологичен закон

Някои важни въпроси все още не са изяснени.

Например, защо някои органи развиват хиперплазия в активната фаза, докато при други това се случва само в лечебната?

На пръв поглед Третият биологичен закон може да изглежда най-трудният от всички, но всъщност е доста прост.

Затова не се притеснявайте, ако не го схванете веднага,

това е съвсем нормално при първо слушане.

Но заедно с Втория закон той представлява централният елемент,

сърцевината на Петте биологични закона погледнато от терапевтична гледна точка.

От него може да се извлече огромно количество информация,

а това въведение ни дава само най-обща представа.

Третият закон на природата обяснява в основни линии, че всяка физиологична функция в организма ни

е прецизно свързана с първоначалната си тъкан, развила се от трите зародишни листа.

И че всяка от тези първоначални тъкани е свързана с биологична нужда или необходимост,

означаваща група от типични биологични конфликти и съответно мозъчно ниво.

Това не означава, че всяка една от първоначалните тъкани

има специфично поведение по време на фазите на биологичната програма.

Основата на Третия биологичен закон бе открита от д-р Хамер в ембриологията.

От 13-ия ден след оплождането на яйцеклетката,

се наблюдава диференциация на тъкани в т.нар. зародишни слоеве (листа).

Има три такива слоя и групите органи, образуващи се от всеки един от тях,

изпълняват различни задачи в организма.

Вътрешният зародишен лист, наречен ендодерма, обхваща органите,

които отговарят за основните жизнени функции.

Те са заети предимно с получаване, обработка и депозиране на жизнено важни вещества.

Ендодермата е най-старият зародишен лист и дава начало на целия стомашно-чревен тракт,

включително черния дроб, жлезите и белите дробове.

Тези органи имат резорбираща функция (поглъщаща).

Белите дробове резорбират кислород, черният дроб резорбира хранителни елементи.

От средния зародишен лист, наречен мезодерма, произлизат всички органи, които осигуряват защита, подкрепа и стабилност на тялото,

като например кости, напречно набраздените мускули, сухожилия, кориум (подкожие), съединителна тъкан, гръбначни прешлени и т.н.

Външният зародишен лист, наречен ектодерма, обхваща всички органи на сетивността,

като кожа например, някои функции като образуването на инсулин, способността за чуване, за обоняние.

Всичко, което може да се види от външната страна на човека, цялата външна кожа, е ектодерма,

включително всички нерви, части от определени тубули, като например коронарните съдове

или тръбите на панкреаса и жлъчните пътища.

Всеки от зародишните листове се контролира от определени части в мозъка и тук попадаме на една специфична особеност

на средния зародишен лист, който е разделен на две части, събирайки и четирите типа тъкани.

Мозъчният ствол контролира вътрешния зародишен лист, ендодермата, и следователно основните жизнени функции.

Средният зародишен лист отчасти се контролира от малкия мозък и отчасти от церебралната медула.

Тъй като малкият мозък е част от "стария мозък", а медулата е част от "новия мозък",

говорим за "мезодерма на стария мозък" и "мезодерма на новия мозък".

Малкият мозък контролира всички части от средния зародишен лист, които имат предпазваща функция,

като например кориумът, вътрешното покритие на няколко органа, потните жлези и млечните жлези.

Медулата контролира тези части от мезодермата, които имат защитна и свързана с движенията функция,

като кости, сухожилия, мускули и съединителна тъкан.

Външният зародишен лист, ектодермата, се контролира от мозъчния кортекс.

Сетива, комуникация, територия, сексуален живот.

В съответствие с това разделение между нов и стар мозък, ние наблюдаваме една фундаментална разлика

по отношение начините за функционална промяна, извършвани от органите в двете фази.

Всички органи, контролирани от стария мозък, т.е. органите на ендодермата и на старата мезодерма,

развиват хиперфункция с последваща клетъчна пролиферация в симпатикотоничната активна фаза на конфликта.

В лечебната фаза, започвайки с решението на конфликта, допълнителната тъкан се разгражда

и функциите се нормализират.

Органите, контролирани от новия мозък, т.е. новата мезодерма и ектодермата,

развиват хипофункция и загуба на клетки по време на активната фаза.

По време на лечебната фаза се възстановяват функциите и се запълват тъканните дефекти.

Но има една група ектодермални специални програми,

засягащи само функционалните промени без да се влияе на клетъчния растеж или спад.

Нека да разгледаме няколко примера:

Белодробните алвеоли имат ендодермален произход и се контролират от мозъчния ствол, тъй като те резорбират жизненоважни субстанции (кислород)

и развиват хиперфункция и клетъчна пролиферация по време на активната фаза на конфликта.

След решението на конфликта допълнителните клетки се разграждат и хиперфункцията се отменя.

Същото е в сила и за млечните жлези на мезодермалния стар мозък, които усилват функционирането и растежа си в активната фаза

и се нормализират в лечебната фаза.

Обратната последователност се наблюдава при органите, контролирани от новия мозък.

Костта например, която е част от мезодермата на новия мозък, развива клетъчни дефекти, т.нар. некрози, в активната фаза.

Костта губи маса и става порьозна и следователно податлива на фрактури.

Това състояние медицината нарича остеопороза. То не се причинява от неправилно хранене,

а е симптом на активен конфликт, свързан със засегнатата кост. Скоро ще кажем повече за това.

По време на лечебната фаза дефектите се възстановяват и това състояние се определя като левкемия,

а на по-късен етап костта образува допълнителна маса и по-висока плътност.

По този начин тя е по-здрава и по-твърда отпреди.

Поради това тази група от органи е наречена група лукс, тъй като след завършване на специалната програма е налице състояние, по-добро от първоначалното.

Кожата, която има ектодермален произход, развива повърхностно клетъчно намаляване, т.нар. улцера, в активната фаза.

Кожата е люспеста и напукана.

След решението на конфликта кожата се подновява, но това е съпроводено със зачервяване, подуване и сърбеж.

Повечето ектодермални органични промени се явяват като дилатация на тръби -

бронхи, артерии, жлъчни и панкреатични пътища, жлезистите канали

на няколко органа, като например слъзната или щитовидната жлеза.

Нека да се спрем на каналите с ектодермално вътрешно покритие, каквито са жлъчните пътища.

През активната фаза те се разширяват, което позволява през тях да преминава повече количество секрети.

Едновременно с това се добавя и клетъчно намаляване.

Както вече бе споменато, има група органи, при които се наблюдава само загуба на функция без намаляване на клетки.

Като пример нека да разгледаме програмата, заета с производството на инсулин.

По време на активната фаза на конфликта, който се изразява в отвращение/съпротива или страх/погнуса,

производството на инсулин намалява и след решението се нормализира отново.

Няма намаляване на клетки или пролиферация.

Виждаме, че дори състояния, които се определят като нелечими – диабет или

левкемия – се движат точно според закона за двете фази

и имат ограничено времетраене, при условие, че конфликтът бъде решен.

Те не продължават вечно, а се подчиняват на биологичните закони.

Само лекарства, като инсулина в този пример, правят тези състояния да изглеждат така, сякаш не биха могли да спрат от самосебе си,

тъй като естественото органично образуване на инсулин се редуцира в присъствието на външни инсулинови източници.

По този начин ние оставаме пристрастени към фармацевтичните продукти, с изключение на привидния успех

на алтернативните лечения, като промяна в диетата, което се основава на едно неправилно разбиране.

Съгласно Петте биологични закона диабетът не се случва случайно

или в резултат на генетична предразположеност, или поради неправилно хранене. Той е процес,

който понасяме в малък мащаб и с последващо лечение всеки ден.

Могат да се направят много характеризации на тези четири групи тъкани.

Като основен белег с изключителна важност е разделението на големи класове типове конфликти.

Тъй като биологичната цел на ендодермалните органи е получаване на жизненоважни субстанции,

ние асоциираме вътрешния зародишен лист с т.нар. конфликти за залъка.

За вълка този залък е неговата плячка, за детето това може да бъде играчка,

за възрастния – договор, авоари, вещи, имоти, пари, къща или кола.

Кой орган ще бъде засегнат зависи от представата на индивида за залъка.

Когато залъкът е силно желан, се засягат сливиците,

слюнчените жлези или съседни органи.

Когато трябва да се извлекат хранителни вещества от залъка подобно на месечен наем от къща,

това се усеща в храносмилателните органи.

Когато залъкът трябва да се раздели на равни части, както при завещание, това може да засегне панкреаса.

Когато трябва да бъде изплют залък, от който вече не могат да се извличат хранителни вещества,

като обезценени акции например, това може да засегне дисталната част на дебелото черво.

Мезодермалните органи на стария мозък осигуряват защита срещу травми и са свързани с конфликти на атака,

които човек може да преживее чрез очерняне, обезчестяване, обиди, вербално насилие,

за разлика от животното в дивата природа.

Мезодермалните органи на новия мозък осигуряват стабилността и уменията на тялото.

Конфликтите, свързани с тях са за неспособност да бъдеш достатъчно добър или достатъчно стабилен,

изразяващи се в самообезценяване.

Например коленете са свързани с атлетиката и по-точно с бягането, пръстите на ръцете –

със сръчността, раменете – с държане и прегръщане, както и да бъдеш достатъчно добър за другите.

Черепът и вратът са свързани с интелектуалното и морално самочувствие.

Жени, които не харесват гърдите си и не се чувстват щастливи поради това,

усещат това нещастие в гръбначния стълб зад гърдите.

Сексуалният неуспех се отразява на опашната кост.

Зъбите и челюстта реагират на неспособност за захапване, невъзможност да смачкаш някого,

да се отбраняваш, да уловиш момента/възможност или да захапеш нещо.

Специфичното съдържание на конфликтите се определя от функциите на всеки орган и от това,

за какво ни служи всяка част от тялото, заобикаляйки интелекта и съобразявайки се само с биологичната ни определеност.

Колкото по-тежък е конфликтът, толкова по-сериозно се засяга тъканта.

По-слабите конфликти на самообезценяване засягат тъкани като сухожилия, хрущяли, съединителна тъкан, мастна тъкан и т.н.,

а тежките конфликти на самообезценяване засягат костите.

При всички има клетъчно стопяване и некроза по време на активната фаза на конфликта

и възстановяване, съпроводено с болка по време на лечебната фаза.

Медицината често диагностицира лечебната фаза на костите като левкемия.

Най-голямо разнообразие на конфликтно съдържание има ектодермалната група, тъй като тя обхваща вътрешните покрития

на храносмилателния тракт, сетивните съзнателни органи и условните движения.

Тук има конфликти за мускулни движения, но и за съзнателно усещане и докосване,

зрение, мирис, звук, вкус, предизвикващи симптоми като тинитус, звукова халюцинация, парализа,

миопия, параноя, ясновидство, Алцхаймер и много други.

Тук също се намира и широката и важна област на териториалните конфликти,

върху които не можем да се спрем в този филм, поради тяхната комплексност.

Териториалните конфликти могат да са причина за психични симптоми като депресия, нимфомания,

самоубийство, лудост, агресия, логорея, вманиачени натрапчиви действия, истерия, аутизъм, вманиачена анорексия,

булимия, инконтиненция, преживявания извън тялото и изоставане в развитието по всякакъв начин.

Доклад: остеосарком

През декември 2006 г. внезапно усетих силна болка в гърба,

на пристъпи - мускулите бяха блокирани и дишането много трудно.

При изправяне усещах такова втвърдяване на гърба, че едва си поемах дъх.

Взех висока доза Трамадолор (аналгетик и релаксант)

и спах около 20 часа. Веднага се почувствах по-добре.

Нямах болка, чувствах се уморена, можех да спя. За момента всичко беше наред.

А когато премина ефекта от лекарството, се почувствах болна. Повръщаше ми се.

Болката се върна отново.

Това ме накара да прегледам внимателно, наученото за Новата медицина.

За пръв път попаднах на Новата медицина през 2005 г. Една приятелка, която имаше рак

от много години, беше чула съобщение за семинар с г-н Пилхар.

Посетихме го заедно.

И тъй като тя успя съвсем точно да проследи историята на своя рак и всички последвали тумори,

аз толкова се впечатлих, че на момента се записах за допълнителни семинари за обучение.

И сега, след като проучих някои неща, разбрах, че болката в гърба ми се дължи на остеосарком, разбрах от какъв конфликт е била причинена

и кое е било решението му. Напълно ми се изясни какво всъщност се е случило.

През 2006 г. компанията ми имаше трудности.

Голяма част от служителите бяха освободени от работа. Работя в област, където отговарям за голям отдел и много клиенти.

В моя отдел бяха направени пълни структурни реформи, които се оказаха голямо предизвикателство.

Реорганизацията започна в началото на годината и беше най-сериозна през юли.

Тази нова промяна беше неизбежна, но все още никой не знаеше как трябва да изглежда новото разпределение.

Вечерта преди срещата, на която всичко трябваше да бъде обявено, след 22.00 часа, аз си проверих електронната поща,

и разбрах кои нови зони бяха определени за мен.

Останах напълно шокирана. Наистина ме изненада силно.

Знаех, че трябва да се справя с това сама. Страхувах се да не се разболея отново и да не издържа.

Лумбален прешлен – централно самообезценяване – "Постижението на живота ми е съсипано".

На биологичен език: Лумбалният прешлен не се е справил с поддържането на горната част на тялото.

Може да се каже, че рухнах вътрешно и в този момент казах: Сега започна една специална програма.

След това работех интензивно до края на годината. С големи усилия успях да се справя с всичко.

Получих висока оценка от новите ми клиенти.

А на коледното договаряне получих много благодарности, признание и дори подаръци.

Няколко дни преди Коледа стоях във всекидневната си и си мислех:

"Браво! В крайна сметка успя!"

На следващия ден се появи болката. Така навлязох в лечебната фаза.

Когато медицинският специалист започна да говори, аз вече бях подготвена за диагнозата.

"Имате множество метастази на различни места в гръбначния стълб.

ЯМР показва сенки, които са индикация точно за това.

Спешно се нуждаете от допълнителен преглед!"

Искаха да ми направят сцинтиграфия и ме изпратиха в болница.

Отказах да правя каквото и да било.

Нито се опитах да променя възгледите му, нито се страхувах. Всъщност, изпитах жал към него,

когато ми каза всичко това – диагнозата, прогнозата и какво трябва да се направи.

Казах му, че имам различно виждане за тези неща, въпреки че можех да обмисля предложенията му, но категорично не бях съгласна на операция или химиотерапия.

На следващия ден започна бомбардировка от телефонни позвънявания. Обаждаха ми се и ме питаха кога ще отида в болницата.

Бях принудена на определя дата.

След няколко обаждания не издържах и определих среща за след четири седмици,

само и само да ме оставят на мира, а два дни преди датата отмених срещата и настоях

да не ми се обаждат отново, защото няма да дойда в болницата.

Междувременно си направих томография без контрастно вещество.

Разбира се, рентгенологът ме попита защо и за какво. Казах му само, че ми трябва.

Макар и неохотно, томографията бе направена.

В крайна сметка той каза, че всичко било наред и трябваше само да изчакам да напише резултата.

Бях настояла да не се правят никакви изводи. В крайна сметка приех всичко.

Исках да посетя д-р Хамер. Говорих с него веднъж по телефона.

Проведохме един обширен, искрен и насърчителен разговор.

Преди да успеем да си определим дата за среща, той бе арестуван отново.

Чрез малкото хора, които знаех, че са запознати с Новата медицина

намерих терапевт в Кьолн и се свързах с него.

Той поиска ЯМР от болницата

и нова томография на засегнатата част от гръбначния стълб.

Минаха 4 месеца от ЯМР и срещата с терапевта.

Успях да намеря рентгенов кабинет, в който се прилага Новата медицина.

Имаше дълъг списък с чакащи и в крайна сметка направих томографията през юни.

Когато отново се видях с терапевта, вече беше август.

Той потвърди пред мен, че съм напълно излекувана.

Често говорех напълно откровено в компанията, а също и пред началниците ми.

Казвах, че не бих направила това или онова отново, продължавах да си върша работата ден след ден

и успях да се справя,

докато получих благодарностите от моите клиенти през декември, което е било решението на конфликта.

Получавах такива признания още от началото на декември, но не го забелязвах - съзнателно или не.

Решаващият момент беше ситуацията, която си спомням съвсем ясно:

Когато се поздравих с думите: Ти се справи добре, успя!

На другия ден се появи болката и то жестока.

По никакъв начин не се впечатлих от диагнозата на специалиста в болницата.

Винаги съм се чувствала благодарна, за това че попаднах на Новата медицина.

Потвърждението от терапевта беше още едно доказателство за нейната точност.

Просто се убедих в това. В моя случай тя се доказа напълно.

Имах възможността да я наблюдавам при много случаи, включително и в семейството ми,

при малки здравословни проблеми или по-големи. Мога да я проверявам всеки ден.

И дори когато се разболеят мои клиенти, включително и от рак,

мога винаги да потвърдя, че проблемите, конфликтите и вида рак,

както и начинът на протичане, съвпадат 100% с Новата медицина.

Четвъртият биологичен закон

Тук се разглежда въпросът какво всъщност представляват заразите и инфекциите.

Защото ако всички специални програми са инициирани от биологичен импулс или ДХС,

старите предположения по отношение причините, не може да са верни.

Според официалната концепция за болестта, лесно може да се открие нещо, което да ни разболее.

Казваме: "Хванах го", "заразих се".

Или пък, когато сме на студено, или навън с мокра коса, или стоим на течение.

Или едно от любимите ми: Времето е такова.

Винаги се намира нещо, което да е виновно, но не може да се твърди със сигурност.

Историята с микробите е малко трудно да се обясни,

защото в умовете на повечето хора тяхната роля е предварително определена.

В момента тази идея е силно и масово възприета.

Ако кажете на хората, че микроорганизмите може би нямат тази роля, която им приписват, те няма да ви повярват.

Ще срещнете различна съпротива.

Това ни води до Четвъртия биологичен закон,

който силно контрастира с всичките ни стари възгледи.

Наблюдавано е, че всички състояния, които сме свикнали да определяме като инфекциозни заболявания.

всъщност са симптоми, които се появяват в лечебната фаза.

Те включват различни форми на кашлица, хрема, т.нар. рак на шийката на матката,

екзантеми, туберкулоза, херпес, различните т.нар. венерически заболявания, микоза и др.

Но всички те, както и много, много други, ВИНАГИ са предшествани от конфликтно–активна фаза,

която обаче ни убягва, защото в повечето случаи няма симптоми.

И тъй като тези състояния (симптоми) се явяват само след решението на конфликта и заедно с феномена ваготония,

като умора и висока температура, те не могат да бъдат активна фаза на заболяване или инфекция, както се приема.

Микробите (гъбички, микобактерии, туберкули, бактерии и съмнителните вируси)

наистина се наблюдават по време на тези процеси.

Но от това следва, че те няма как да са ги причинили, а по-скоро ПОМАГАТ в тези възстановителни процеси.

Нека да наречем бактериите пожарникари, а болестта пожар и бихме могли да кажем следното:

Когато застана пред горяща къща, виждам пожарникари пред нея. Колко чудно!

Следователно, статистически погледнато, пожарникарите изглежда са отговорни за пожара.

Приложете тази логика към бактериите. Защо именно бактериите се смятат за причина за болестите?

Само защото при преглед на болното място ще намеря бактерии.

Това ме изумява. Няма доказателство.

Бихме могли да направим и статистически анализ, че всички хора, които са болни са пили вода.

Следователно водата ли би трябвало да е главната причина или не?

Разбира се, че наблюденията на микроорганизми, които се правят от медицината,

що се отнася до симптоматичната фаза, са верни.

От научна гледна точка, съгласно Петте закона на природата, тези микроби не са причината,

а са част от целия процес.

На практика те се появяват със симптомите и изчезват с изчезването на симптомите.

Изчезването не е резултат от действието на антибиотиците например, както се смята.

Антибиотиците само забавят или спират процеса.

И когато ефектът от тяхното действие премине, и симптомите, и микробите ще се появят отново.

Днес знаем, че антибиотиците действат на мозъчно ниво.

Всъщност, те влияят на автономната нервна система, предизвиквайки симпатикотония и така ефектът от тяхното действие

се вижда по време на симптоматичната фаза, по време на възстановяването, по време на ваготоничната крива.

Това е един неестествен стрес. Един изкуствен физиологичен стрес,

който редуцира симптомите и спира активността на микробите.

Ето какво казва Четвъртият биологичен закон:

Гъбички, микобактерии и туберкули помагат в лечебната фаза на тъканите, контролирани от стария мозък.

Бактериите и спорните вируси работят в лечебната фаза на тъканите, контролирани от новия мозък.

Можем да наречем тези ултрамалки същества – гъбички, микобактерии, бактерии и вируси (ако съществуват) –

микрохирурзи, чиято служба се явява крайно необходима в лечебната фаза.

Така например, един аденокарцином на млечната жлеза, който може да се появи и да нараства след грижа/кавга конфликт,

се разгражда от микобактерии след решението на този конфликт.

По време на активната фаза тези микобактерии се размножават със същото темпо, както и туморът.

Така че в момента на решаване на конфликта аз нося такова количество микобактерии, отговарящо на масата на тумора.

Микобактериите бързо преобразуват тумора в нещо, пълно с гной, което може да бъде усвоено.

По време на този процес понякога избива през кожата и оформя перфектен тъканен белег,

но при условие, че тези бактерии са били там от самото начало.

Това може да бъде опасно, ако се случи в храносмилателната система и лицето има огромен

тъканен процес, който не може да бъде редуциран по време на лечебната фаза,

поради което може да причини чревна непроходимост -

илеус, механично запушване.

В подобна ситуация е наложителна хирургична намеса. Ако съответните бактерии

или гъбички са налични, те биха спомогнали за ограничаване на тъканта по естествен начин,

нормализирайки положението без външно въздействие.

Следователно, тези микроби са симбионти, които ни помагат.

Те живеят в нас и подпомагат оптимизацията на възстановителния процес.

Ако разглеждаме само симптомите на болестта, може да решим, че точно тези микроби са причината.

А това е развитие на старото схващане за война и разрушение вътре в организма, към убеждението за имунната система,

където има армия и врагове, които трябва да бъдат победени.

Щом веднъж разберем Петте закона на природата, ще разберем, че тези микроби не са били врага, а само сътрудници по време на един биологичен процес.

Когато се провеждат изследвания от традиционната медицина, принципите се спазват.

Обаче заключенията, които се правят често пъти ме изумяват.

Мисля, че миналата година имаше едно забележително изследване:

Един германски учен изследвал случаи на спонтанна ремисия на рак и забелязал,

че всички спонтанни ремисии съвпадат по време с фебрилни инфекции,

което е точно така съгласно биологичните закони.

Разрушаването/разграждането на туморите става в лечебната фаза,

където има и треска заедно с т.нар. инфекциозни заболявания.

Освен това знаем, че и микробите участват в това и т.н.

Но до какъв извод стигат те?

Те смятат, че високата температура, причинена от треската би могла да изгори раковите клетки или нещо от този сорт.

Т.е. всичко се нарежда така, че да съответства на борбата, която те искат да видят.

Ние не знаем дали микробите са необходим елемент за възстановяването на тъканите, контролирани

от по-младите мозъчни слоеве или са по-скоро подчертаващ.

Не знаем какво става ако няма бактерии по време на възстановяването на мускул или кост.

Въпреки това има възстановяване и скарификация.

Те са необходими само за оптималното възстановяване на тъканите на стария мозък,

т.е. тъканите, контролирани от мозъчния ствол и малкия мозък.

Но разбира се науката никога не спира и има нужда от нови открития.

Може би ролята, работата в тъканите на новия мозък е неправилно разбрана.

Теорията за атакуващите бактерии, които причиняват болести става напълно невалидна в момента,

в който взема под внимание факта, че когато имам болно гърло, но не и хрема

или синузит, имам само лека болка в гърлото,

въпреки, че същите бактерии ходят навсякъде. Аз ги имам само на това място,

тъй като тази зона в момента е в лечебна фаза.

Трябва да се събудим от хипнозата на злия звяр,

който се опитва да ни погълне или на злите микроби, които ни вредят.

Ако погледнем на всичко това от незаинтересованата научна гледна точка, всеки един – и лекари, и учени –

ще разберат съвсем ясно какво всъщност се случва.

А какво да кажем за епидемиите, масовите болести и заразите?

Когато група хора преживява един и същ вид конфликт, защото са имали едно и също впечатление,

след общото, съвместно решение на конфликта, те "ще се разболеят" по подобен начин.

1-ви "разболял се" "Заразен"?? "Също заразен"??

Този феномен е все по-често срещан в днешно време,

тъй като масмедиите създават синхронизирано възприемане.

Друг пример е училищният клас, където учениците често пъти са изложени заедно на един и същ конфликт,

като например неочакван труден тест или отсъствие на любим учител,

който е заместен от много неприятен и ужасен учител.

След като решат конфликтите си, учениците един по един навлизат в лечебна фаза

и казват, че са се заразили един от друг.

При всички случаи, когато членове от семейството ми са имали някакви симптоми по едно и също време, всеки е бил

в състояние да проследи симптомите си до специфичен конфликт и неговото решение, точно според биологичните закони.

Забележителен е фактът, че симптомите почти никога не са напълно еднакви.

Когато хората се "заразяват" един друг, те всъщност имат различни симптоми.

Затова е необходимо да се анализира всеки един симптом на всеки човек съобразно Новата медицина.

Досега винаги съм откривал взаимовръзките в пълно съответствие с Новата медицина

и без следа от каквато и да е инфекция.

Много епидемии, като чумата например, трябва да се разглеждат като резултат от интоксикация,

дължаща се на пагубни хигиенни условия. Особено когато са комбинирани с лекарство,

съдържащо живак, което може да причини отравяне и смърт.

Тези условия неизбежно причиняват много допълнителни конфликти,

какъвто е страхът от смъртта, водещ до белодробни симптоми, описани в началото на филма,

или конфликти на омърсяване, водещи до т.нар. бубонна чума, както и много други.

В този смисъл Испанският грип или други предполагаеми епидемии често пъти са провокирани.

Тъй като тази тема би могла да удължи доста времетраенето на тази продукция,

защото проблемът за инфекциите би трябвало да се разглежда в отделна лента,

можем да препоръчаме документалния филм на Michael Leitners "H5N1 antwortet nicht" - има го в интернет.

Този филм е скептичен по отношение на инфекциозната теория, но не се основава на Петте биологични закона,

а на признатата концепция за болестите.

Много друга информация по този въпрос може да се намери на сайта www.klein-klein-media.de безплатно.

Ваксинацията съгласно Новата медицина

Какво представлява ваксинирането?

На първо място ваксинацията е творение на страха.

От гледна точка на 5-те закона на природата ваксинацията няма превантивен или лечебен ефект.

Преди всичко тя е изкуствено отравяне и поддържане на страх.

Подкрепа на старото схващане за враждебната природа, която ме атакува.

Според Новата медицина това е сериозно нещо,

тъй като това схващане е здравата основа за следващи конфликти.

От друга страна, ако някой се нуждае от псевдоваксинация,

за да се успокои, тя би могла да бъде полезна.

Химичният състав на ваксините е много токсичен.

Ако земята не беше кръгла, щяхме да мислим за ограда по краищата,

за да предотвратим нечие падане.

Специалните програми са биологически необходими и не могат

да бъдат подтиснати с някакви си ваксини. А и защо бихме го искали?

Дори и да беше възможно, би било пагубно да се направи, защото специалната програма ми помага да се справя със ситуацията.

Внимавайте да не сбъркате това със симптомите на лечебната фаза, които идват само след решението на конфликта.

Въз основа на медицинското познание ваксинацията може да се нарече само престъпна.

Защото е невъзможна! Прилагат се токсични вещества без каквато и да е вероятност

за пораждане на някакъв положителен ефект.

Сбор от нервни, мускулни или репродуктивни токсини се внасят в тялото с твърдението, че

биха го предпазили от въображаеми инфекциозни агенти чрез провокиране на реакция на въображаемата имунна система.

На теория съществуват вреди от ваксините, които са само химични и биохимични.

Т.е. едно обикновено отравяне от ваксината.

Но аз смятам, че трябва да има разграничение, защото много от антиваксинаторите,

които спорят за вредите от ваксините, не знаят или нямат отношение към 5-те закона на природата.

Ако са ваксинирани 1000 души и само 2 от тях имат определени симптоми,

може би не са биохимични факторите, които са причинили тези симптоми.

Освен това, самият акт на ваксиниране може да причини сериозен биологичен конфликт на едно дете.

Само си представи, че собствената ти майка (в повечето случаи) те води на лекар – един непознат,

който те наранява, а на всичкото отгоре майка ти те държи, за да не избягаш

и да може непознатият да те нарани.

Това не е много добре за детето и има голям потенциал за конфликти.

Много неща могат да се случат. Неща, засягащи двигателната система или кожата -

подобно на раздяла, желание да се отделиш, да се махнеш от ситуацията.

Новата медицина ни кара да гледаме на това от малко по-далече.

Макар че всяко приложение на непознато химично вещество

в тялото ни е едно малко отравяне.

Дали има или няма симптоми в края, зависи от интензивността.

Не искам да навлизам в това много надълбоко, защото цялата тази глава за имунната система и ваксинирането се основава изцяло на нефакти.

А аз не мога да обсъждам нещо, което не е факт.

Не съществува документ, който да показва кой агент коя болест причинява.

Не съществува доказателство например за съществуването на вируси.

Никога не сме виждали имунната система.

Това, което наричат имунна система са подсемейства левкоцити,

помощници и супресори, но това се базира основно на представи.

Това не са факти. Не могат да се обсъждат.

Все едно да разговаряш с някой, който вярва, че земята е плоска.

Какво бих могъл да му кажа?

Мога само да кажа: Един ден, когато се събудиш от тази хипноза,

ще разбереш, че няма "имунна система".

В организма има много саморегулиращи се системи.

Има много отговори от различни тъкани с различни видове клетки, като левкоцити, ензими или антитела.

Има постоянна регулация, но няма "имунна система".

Има ефикасни отговори на ситуации, с които трябва да се справяме.

Но няма имунна система. А за необходимостта от ваксиниране няма абсолютно никакво доказателство.

Децата ми не са ваксинирани. Те са на 17 и 18 години и са напълно здрави.

Няма и да бъдат ваксинирани. Но аз никога не съм се страхувал.

Ако се бях страхувал, всичко щеше да бъде по-зле. Бих се страхувал,

че съм направил грешка с пропуска да се ваксинират.

Сега, когато детето ми кашля малко, аз не се притеснявам.

Когато успея да се освободя от този предразсъдък и хипноза, от тези несъществуващи факти,

тогава ще мога да взема решението за или против ваксинацията много по-трезво.

И никой няма да може да ме накара да се ваксинирам – за какво?

Но този предразсъдък се разпространява от медиите вече десетилетия

и се е имплантирал в мозъка на хората.

Затова трябва да се върнем към нормалното, поколение след поколение.

Ще отнеме време.

Това, което е направено след откритието за микробите с помощта на микроскопа, е

че на всичко това се гледа като на война.

И тъй като Луи Пастьор предположи, че се води война, това се вижда навсякъде, накъдето и да погледнем.

Сега виждаме онези елементи да са активни или не в кръвта

и ги виждаме като екип от специални вътрешни военни сили,

сражавайки се с врага – бактериите.

Погледнати от гледна точка на 5-те закона на природата, всички тези клетки и елементи имат определена функция.

Но тази функция не включва водене на война, а саморегулация –

почистване на клетъчен материал, останал след биологичната програма.

Следователно не съществува имунна система, както ние вярваме,

една военна армия, която ни защитава.

Всъщност има една система на саморегулация, един почистващ екип, който поддържа всичко.

И това са точно онези клетки, без значение как ги наричаме.

Тези, които прилагат, които пропагандират и които произвеждат ваксини

все още не са представили нито едно доказателство за полезността им.

Вместо това има само статистики. Статистиките за ваксините обикновено изглеждат така:

Червената линия показва броя смъртни случаи от дадено заболяване.

В този момент е въведена ваксината.

Очевидно е, че няма пряка връзка между ваксината и спадането на заболеваемостта.

Друг вид статистики е този:

Времето преди въвеждане на ваксината просто не се показва,

и това, което видяхме на предишната графика не се вижда.

Т.е. спадането на заболеваемостта е започнало много преди въвеждането на ваксината.

Но най-интересният статистически метод е този:

Нужни са много изследвания, за да се разкрие какво всъщност се крие зад тази видимо успешна ваксина.

В случая става въпрос за полиомиелит. Номерът е да се промени дефиницията на болестта или задължението да се докладва за нея на властите.

Така че от момента на въвеждане на ваксината има изцяло нова характеризация на съответното заболяване.

Симптомите, които преди са диагностицирани като полиомиелит, сега се определят като множествена склероза

или други заболявания и там, където не се докладват като такива случаи,

не влизат вече в статистиките.

Друг начин е да се промени задължението за докладване на болестта,

за да не се появява вече в статистиките или само с брой, близък до нула.

Или пък лекарите просто диагностицират нещо друго, защото не е възможно

пациентът да има заболяване, срещу което е ваксиниран.

Така болестта, срещу която има ваксина изчезва от докладите,

за да остане там под друго име.

Страхът ни непрекъснато е провокиран с предполагаемите цифри на хиляди смъртни случаи от грип.

Един близък поглед на източника на тези цифри разкрива, че такова нещо (като грип) не съществува.

Институтът Роберт Кох (който дава тези цифри) ще потвърди как е направено това:

Те разглеждат броя смъртни случаи през лятото и после през зимата (вторите винаги са малко по-високи),

взимат разликата – и това е броят смъртни случаи от грип.

Приемат, че това може да бъде обяснено само с инфекции.

Макар че само броят на пътно-транспортните произшествие през зимата може да бъде толкова по-висок, че да има значително повече смъртни случаи.

Не бих искал да се ваксинирам и въпреки, че децата ми са ваксинирани, защото така смятах преди,

не бих го направил отново. Това е личното ми мнение.

Не бих ваксинирал себе си или децата си и в бъдеще.

"Не знам дали не съм направил ужасна грешка,

създавайки нещо гениално." Едуард Дженер, създателят на първата ваксина.

А какво да кажем за СПИН? Всеки говори за него. Възможно ли е той да е една голяма лоша шега?

Това, което познаваме като СПИН не съществува. Хипотетичният ХИВ вирус не причинява СПИН.

А болестите, събрани под това "Синдром на придобита имунна недостатъчност", нямат нищо общо

с имунната система, която реално не съществува (както беше разгледано вече).

СПИН е сбирщина от произволно избрани болести, различни за всяка част на света.

Включва дори и херпес.

Какво да кажем за хората в Африка?

Те имат всички видове заболявания, които се наричат "СПИН". Това е съвсем произволно.

Те дори не се изследват за ХИВ. Когато имат хрема, имат СПИН.

За СПИН има надежда. Ще чуете за това тази вечер.

Г-жа Папаяниду, журналист и бивш СПИН пациент, говори открито.

Тя ще говори за своята борба и ще ви предложи това, за което ви казах по-рано – надежда.

Аз имах напълно развит СПИН в продължение на 12 години и изтърпях всички видове болести.

Лутах се назад и напред към външния свят и сега съм в перфектно здраве без лекари или лекарства за СПИН.

Дами и господа, представям ви съпругът на г-жа Папаяниду.

Три години брак. Той определено знае, че има проблем.

Как го е приел? Нека да го попитаме.

Изучавам тази тема от 1984 г. и знам, че да си ХИВ–позитивен не означава,

че си болен или че имаш вирус.

Знаех, че тя няма нищо.

Жил ми представи другата страна на СПИН през 2006 г.

За мен беше голям шок да разбера, че има и друга гледна точка за СПИН

след всичко, което преживях през тези тежки години.

Жил ми показа, че тестът, който си бях направила не открива ХИВ вирус, защото ХИВ вирусът никога не е бил откриван.

Това е окомплектован тест на Абът лабораторис. Д-р Гало заедно с Абът е направил тестът за антитела.

В упътването на този тест, което никога не ни се показва (подобно на много други тестове, които се използват за тази цел), е записано следното:

В момента няма признат стандарт за установяване на присъствие и отсъствие

на ХИВ-1 или ХИВ-2 антитяло в кръвта на човек.

Написано е от производителя. Това упътване никога не се показва на никого.

Когато поискате от лекарите да ви го покажат, те казват, че е забранено от правителството.

Преди 2 години изпратих официално запитване до здравното министерство,

с молба да ни предоставят доказателства кога е бил изолиран вирусът; къде е научният експеримент, доказващ съществуването на ХИВ

и че той може да причини смъртта на имунни клетки?

Това, което е важно, че вие говорите за...

Искам да ви представя доказателство за научна измама.| – Казвате, че има научна измама по отношение на СПИН?

Нека да ви покажа доказателството. Това е оригинален научен документ от д-р Гало.

Той е зачертал това, което не харесва и никъде няма дадено нито едно доказателство.

Тук той пише: "Въпреки интензивните изследователски усилия причинителят на СПИН все още не е идентифициран".

Той заличил тези два реда и изпратил документа за публикуване в сп. "Сайънс".

Бих искала да кажа, че не съм изключение или рядък случай. Аз съм различна, само защото говоря публично.

Навсякъде по света има хиляди като мен, които са отказали лекарствата.

Защо дойдохте да говорите публично? Намирам го за много смело и предизвикателно.

Нима бих могла да мълча след като този документ попадна в ръцете ми!?

Казвате си: Това не е възможно, искам да го споделя и с други – ние сме хора.

Трябва ли да запазя това доказателство само за мен, вкъщи?

СПИН лекарите обикновено подават СПИН докладите, за които бе доказано, че са неточни.

Откакто разбрах, че нямам здравословен проблем (всички факти потвърждават това), ние със съпруга ми искаме да имаме дете.

Но тъй като веднъж съм била позитивна (с тест, който не открива вируса) и съответните документи са налице,

съгласно СПИН протоколите, на детето ми трябва да се дава AZT в продължение на 40 дни.

Едно от лекарствата, които се предписват на пациент със СПИН е AZT,

което за съжаление, е силно токсично и на опаковката му е изобразен череп.

Решаващият смъртоносен фактор е диагнозата на лекаря, заедно с прогнозата

за смърт, поради СПИН.

Пациентът навлиза в постоянна конфликтна активност, не може да се възстанови и измършавява.

Със съпруга Ви имате ли нормални сексуални контакти?

Напълно нормални. | – Без презерватив?

Без никакви презервативи, защото сме запознати със СПИН. Ако сте добре информиран, живеете. Ако не сте – умирате. Затова се информирайте.

От кога сте инфектирана?

От 1985 г. Буквално от началото на СПИН. Историята ми съвпада с него.

1985-та. Преди 24 години тя е била инфектирана с вируса на СПИН.

Проверено чрез прегледи: Да, Вие сте позитивна. Да, Вие се разболяхте.

Но тя е жива, омъжена от три години, има нормални сексуални контакти със съпруга си, който не се е заразил.

Тя казва: Аз съм жива. Чувствам се добре.

Ако здравното министерство не ни покаже доказателствата за изолиране на този вирус, не може да изисква задължително лечение на новородените бебета.

Не би трябвало да изисква задължително лечение за моето бебе за нещо, което не е доказано, че съществува.

Сега е решаващо да се провери дали наистина сте заразили някого с вируса или не.

Правени ли са досега някакви криминални или медицински прегледи в тази връзка?

За съжаление, не ми е позволено да говоря за това.

Разбира се, някои неща са започнали и аз с готовност ще ги разкрия,

но в подходящото време.

Ние се опитахме да намерим някаква информация за медицинската гледна точка по въпроса:

След много години – особено при подходящо медицинско лечение -

тази проверка е много трудна и дори невъзможна да се направи според експертите.

"Тази проверка е много трудна и дори е невъзможно да се осъществи."

Разбира се аз винаги съм препоръчвал да се търсят доказателства, за по-голяма сигурност, освен ако вече не сте убеден.

Когато знам със сигурност, например благодарение на Новата медицина, че това просто не може да бъде така,

защото съм проверил откритията на Хамер и съм ги потвърдил,

а именно, че не съществуват екзогенни инфекциозни агенти,

идващи случайно отвън,

то може би е разумно да се търсят доказателства, за да се уверим в истината и да станем по-самоуверени.

Що се отнася до съществуването на вируси, мога да кажа, че направих следното:

Изпратих запитване до Роберт Кох институт – не получих нищо.

Попитах моята здравна каса – не ми показаха никакви публикации.

Направих това и съветвам и други да го направят.

Просто е. Само трябва да попитате:

Къде има научна публикация, показваща откриването и изолирането, т.е. доказателството

за който и да е вирус, предполагащ се, че причинява заболяване – морбили, ХИВ, шарка, грип – къде е било доказано това?

Те не могат да предоставят нищо.

Не могат да ви дадат нищо, защото в публикациите, на които се позовават

и които правят с бързи темпове – се умъртвяват или животни,

или пилешки ембриони, или клетъчни култури.

И те казват, че трябва да има вирус вътре, защото животното,

което съм инжектирал или клетъчната култура,

която съм спрял да храня или е интоксикирана, умират – следователно трябва да има вирус.

Разбира се те няма да приложат тази фалшификация, те се срамуват от нея, защото

вече има толкова много информация в обществото – и затова те не публикуват нищо.

Казват: Има цели библиотеки, пълни с публикации и това е консенсус,

ние не можем да прегледаме хилядите публикации.

И ние трябва да търсим в тези хиляди публикации,

някъде там е скрито доказателството – вероятно между запетайките.

Лесно е да се провери от всеки. Винаги показвам собствените си публикации

и с какво се отличава една научна публикация:

Датата на публикуване, датата на която е изпратен ръкописът, междувременно той е бил разгледан и след това приет за публикуване.

Ако тези две дати липсват на документа, това не е оригинална научна разработка.

Това е някакво есе или вторична литература

вместо която можете да си изпратите и порно колекция

и ще ви е по-интересна.

Случайно дори може да намерите и нещо изолирано в нея.

Но всичко, което изпращаха преди не показваше нищо подобно.

А това означава, че сме преминали етапа, в който беше възможно,

като член на парламента, да се държа глупаво:

О, аз не разбирам нищо по този въпрос. Учил съм право или икономически науки,

а биология, медицина – това е само за експерти.

Не. Вече е толкова лесно да се провери

и да се обясни, че не може да има повече извинения.

Министърът на германското здравно министерство, Ула Шмит, написа на 5 януари 2004 г.:

"Приема се, че човешкият имунодефицитен вирус е

научно открит съгласно научен консенсус."

Но "приема се" не е "е". А "консенсусът" не може да бъде фотографиран!

Гугъл: ХИВ изолиране

Какво може да се види на тези снимки, които се прилагаха преди

и все още циркулират в интернет?

Ако това е напречното сечение на клетката, всеки може да разпознае, че тя не показва нищо друго, освен клетъчни елементи,

т.е. митохондрии, отрязани в горната си част. Това са частици,

които клетката използва за вътрешен и външен транспорт.

Всички имат един и същи размер, изглеждат обаче с различна големина и разбира се,

не са направени с цел да напускат целостта на клетката и поради това са нестабилни.

НЕ винаги изглеждат еднакви и не съдържат нуклеинова киселина, което мога да докажа веднага с обикновена техника за оцветяване.

Един от начините за образуване на тези частици, които се представят за вируси,

е да се направи обикновена емулсия от протеини, мазнини и вода.

Така се образуват малки частици (мехурчета) – като в сапун – които се фиксират с химикали

или дори се замразяват и така им се прави снимка.

Но дори и в този случай може да видите, че всяко има различен размер

и че липсва какъвто и да е биохимичен анализ.

Това е логично. Изолирането на тези частици

и биохимичният им анализ просто не са направени.

Това не е и задължително – те само ви дават снимка на нещо като доказателство за изолирането му.

А това вече е опит за измама.

Това е ясно доказателство за измама: На изискващите научни публикации

се показват отделни снимки.

Истинска безочливост е да се представят

отделни снимки без никакви обяснения

за това как е било проведено изследването и какво е направено. Да се представя това като доказателство за нещо,

още повече след като са били помолени за научна публикация, си е чист опит за измама.

А за тази кратка видео поредица, която претендира

да показва раждането на ХИВ... Това е просто безочливо.

Твърдят, че на една клетка е била дадена генетична информация, необходима за образуване на протеин,

което се приписва на ХИВ, а уж е само някаква част от ХИВ. Клетката привидно

образува и изхвърля този протеин, видян като малки частици върху нейната повърхност,

които могат да се видят чрез флуоресцентна микроскопия

като светкавица или да се оцветят чрез багрила.

Оригиналната публикация ясно казва: "това са вирусоподобни частици".

Следователно това е само модел.

Докато точно същите учени заявяват в медиите, че това е ХИВ.

Ако прочетете оригиналните публикации, ще разберете какви безсрамни и безочливи лъжци са те.

Но защо да го правим? Да четем учебника? За какво?

Малцината, които го направят ще зарежат работата.

Или тези, които започнат да питат още по време на обучението си: Какво измерваме тук?

Как може след 20 измервания да имаме 10 положителни и 10 отрицателни резултата?

Защо този факт се пренебрегва в дискусиите? Ето така стоят нещата.

Поради тази причина няма изследовател върху СПИН или върху рака, който да отстъпи и да има различен поглед върху нещата.

Вместо това се приема, че трябва да се бори срещу тези условия.

Изследването е базирано на тази догма и парадигма и затова е обречено.

Всяко наблюдение се позовава на тази догматична концепция за болестта.

Гьоте преди 200 години ни е написал предупреждание във Фауст I:

"Това беше лекарството – неволите на болния свършиха скоро и никой не запита: кой оздравя? Така ние, нашите дяволски хапове, смесени

сред тези хълмове и долини наоколо, по-лоши и от мор, са свършили. Хиляди умряха от отровата на моя дар;

и аз трябва да чуя, чрез всички живи, как безсрамните убийци са прославени в тоз час!"

Все още поддържам контакт с някои от бившите си колеги.

Съвсем наскоро говорих с един от тях, който се опитваше миналата година да ме просветли относно морбили.

Сега той имаше тетанус.

Погледнах го и казах: Ти имаш докторска степен по химия.

Би трябвало да си наясно с факта, че тетанус бактерията,

както и всички останали бактерии, може да образува токсини само в отсъствието на кислород.

Той ме погледна и каза: Разбира се. Тя е анаеробна.

На което аз отговорих:

Вероятно нямаш интерес да разбереш повече по тази тема и за Новата медицина като цяло,

защото ако го направиш, няма да искаш или няма да можеш да работиш повече за фармацевтичната индустрия.

Не, те не знаят по-добре. Всички са вярващи. Свикнала съм да вярвам на себе си.

Разбрах, че този човек винаги ще има нужда от АСЕ за понижаване на кръвното налягане и от други подобни. Свикнал е да вярва на всичко това.

През 2000 година си припомних за последно всички ваксини.

Мисля, че е въпрос на медицинско образование. Има твърде много теория и много малко практика.

А ученето се състои от скучно запаметяване.

Това не ме задоволява. Накрая знаете: Ако някой има настинка –

дават се антибиотици; ако някой има хипертензия – дават се бета блокери.

Винаги според учебника. Ако някой има екзантема – дава му се кортизон и т.н.

Не е нужно да се разсъждава.

Това им позволява да обработват много пациенти. Затова мисля, че е и икономически въпрос.

Две фази на три нива

От изключителна важност е да се разбере кои процеси протичат по време на двете фази в трите нива – психика, мозък, орган.

Започвайки с ДХС, който представлява конфликт между възприетата реалност

и биологичните нужди, и трите нива навлизат в симпатикотония.

Започва една смислена биологична специална програма.

Мозъчният център, отговарящ за всяка биологична нужда

както и съответните органи и съзнателни действия, показват хипефункция.

На мозъчната томография се вижда огнището на Хамер.

На ниво психика се наблюдава натрапчиво задържане на мислите върху конфликта, без да има място за други мисли,

докато конфликтът се реши или вече не е актуален. Не можем да спим през нощта, тъй като решаването на проблема има преимущество.

На ниво орган се наблюдават общи симптоми като стеноза на кръвоносните съдове или освобождаване на стресови хормони.

Не се храним, както мишката от нашия пример не може да поема храна, докато бяга.

А в засегнатия орган, в зависимост от типа тъкан, би се наблюдавала

хипо- или хиперфункция, съгласно Третия закон.

Струва си да се спомене и че огнището на Хамер може да се види също и на томография на засегнатия орган.

При условие, че конфликтът бъде разрешен или премине актуалността му, и трите нива навлизат в лечебна фаза.

Понятието лечебна фаза предполага, че всичко е свършило, но може да стане опасно,

особено заради мозъчния процес.

Тази лечебна фаза А (наречена още постконфликтолиза А, пкл А) е едематозната фаза.

Мозъчното реле, вече без огнището на Хамер, се пълни с вода,

което води до подуване. Точно това състояние медицината описва като мозъчен тумор,

което е правилно, тъй като тумор се отнася само до разширяване на тъкан.

Погрешно е предположението, че той се причинява от злокачествен и непрекъснат процес.

Но възможната опасност идва само от размера и позицията на този временен тумор.

На психично ниво фазата след решението на конфликта се характеризира с усещане за свобода.

Можем да се отпуснем и да четем книга ако искаме.

В органа също има подуване, дължащо се на събирането на вода.

И двата процеса на подуване могат да причинят болка и други симптоми, в зависимост от това върху кои съседни тъкани упражняват натиск.

Например поради обструкция на нерви, тръби или притискане на други мозъчни области.

Почти всички видове болка и увреда непричинени от травма,

се дължат на подуването в тази лечебна фаза А.

Общите органични симптоми на активната фаза, като повишено отделяне на стресови хормони

или стеноза на съдовете, временно се обръщат в техните противоположности

и бавно се нормализират до края на целия процес.

Затова имаме топли ръце по време на лечебната фаза.

Подуването на мозъчния център обикновено причинява хипофункция

или дори пълна дисфункция на органа, който контролира.

Болестта на Паркинсон, парализа на части от червата или анестезия на кожата са примери

за хипофункция, причинена от мозъчния едем.

Психика: усещане за лекота, релаксация | Мозък: подуване на съответния център | Орган: подуване

Тази лечебна фаза А продължава максимум 3 седмици.

При условие, че конфликтът не се реактивира постоянно,

в който случай тя ще трябва да започва отново всеки път.

Типична ситуация е наличието на проблеми на работното място с колегите или с шефа,

или с нещо друго – следователно вие сте конфликтно активен докато сте на работа – и се чувствате свободен, когато се приберете вкъщи,

където развивате лечебни симптоми. Когато отново отидете на работа, отново сте в активна фаза.

Така цялото това нещо непрекъснато се върти напред-назад.

След този максимум от 3 седмици, мозъчният и органният едем се изстискват.

Това е единичен момент на симпатикотония.

И поради взаимоотношенията между трите нива, конфликтната активност се връща отново на психично ниво, за времето на епи-кризата.

Изведнъж, решеният вече от известно време конфликт, завзема отново съзнанието ни.

и според думите на д-р Хамер е повторно преживяне за промеждутък от време.

Понятието епи-криза има двойно значение. От една страна означава (доста подходящо) финално съобщение.

От друга страна е акроним на епилептична или епилептоидна криза, описваща симптомите на този етап.

Преживяваме този пристъп като епи-кризата на мозъчно ниво се появява много пъти всеки ден.

При силно подуване това може да бъде опасно

и изисква медикаменти или други средства.

Според това ново знание медикаментите могат да се започнат в точното време,

тъй като епи-кризата не идва неочаквано,

и опитните терапевти могат да я предскажат с точност до ден и час.

На ниво орган епи-кризата приема много специфични форми, в зависимост от органа и вида тъкан.

Тези кризи могат да се появят като епилептични припадъци, припадък, колики, кихане, различни видове инфаркт,

астма, паника и много други, като раждане или оргазъм.

Последните две също са част от смислени биологични специални програми,

следвайки правилата на Петте биологични закона.

Продължителността на епи-кризата зависи от типа тъкан.

При ектодермата има максимална продължителност от 20 секунди, които обаче могат да бъдат удължени от допълнително напрежение.

Например, ако се опитвате да предотвратите мускулен спазъм вместо да се отпуснете.

На тази диаграма има само една епи-криза, но могат да бъдат и няколко последователни.

Това е така, защото по време на епи-кризата едематозния мозъчен център се изстисква.

Ако това не се постигне с една епи-криза, ще са нужни няколко. Например, когато кихаме многократно.

Течността от отока се изхвърля чрез урината по време на прехода към лечебна фаза Б.

Наричаме това уринарна фаза.

По време на пкл Б се възстановява нормалното състояние. Тежките симптоми на пкл А са минало.

Наблюдава се зарастване (цикатрикс) едновременно в мозъка и в органа.

Съединителната тъкан, произлизаща от средния зародишен лист, изчезва.

Когато специалната програма повтаря често тази фаза Б, засегнатата тъкан ще се смесва с нов тъканен белег всеки път,

което медицината диагностицира като недиференцирана тъкан,

защото поради смесването със съединителна тъкан тя вече не може да се определи като произлизаща от един зародишен лист.

Някои органи образуват кисти, подсигурявайки се за продължителна хиперфункция.

Например, кистата на яйчника прави жената да изглежда 10 години по-млада

Затова не е нужно тя да се премахва, заради предполагаема злокачественост.

Ако в тъканите на стария мозък липсват микробите, необходими за разграждането на туморите,

туморите се капсуловат в тази фаза.

И остават завинаги. Многократно протичащите програми оставят варовикови следи от пкл Б.

Смята се, че калцираните рамена или артерии са резултат от неправилна диета,

но те са резултат от процеси, които често стават необходими в живота на човека.

Всички цикатрикси, кисти, уплътнявания, капсулования

са остатъчното финално състояние на специалните програми.

По-голямата част от тях не биха и били забелязани, но ако са в окото или костта например,

могат да причинят трайни увреждания,

Поради това човек трябва да се опита, ако е възможно, да предотврати повтарянето на специалните програми.

"Най-голямата грешка при лечението на болестите е, че има лекари за тялото и лекари за душата,

въпреки че двете не могат да бъдат разделяни". Платон 427-347 г.пр.н.е.

Ето целия процес с един поглед:

По време на активната фаза на конфликта се наблюдава активност в засегнатата мозъчна част, в психиката -

непрекъснато премисляне и търсене на решение на конфликта, а в органа – специфичен симпатикотоничен симптом.

След решението на конфликта, по време на пкл фаза А, има оток в мозъчната област и в органа, причиняващ хипофункция

или пълна дисфункция, или болка, или други симптоми,

причинени директно от механичното притискане.

В същото време клетъчната пролиферация или стопяване, резултат от активната фаза, спират.

Психиката е освободена и отпочива.

По време на епи-кризата отоците се изстискват и течността след това се отделя чрез урината.

Симптомите на кризата за органа и за психиката са строго специфични,

но винаги изглеждат като изострена конфликтна активност.

Т.е. активната фаза се преживява за втори път за един кратък момент.

По време на пкл фаза Б бавно се възстановява нормалното състояние, което е придружено от същите, но по-слаби симптоми на пкл фаза А.

В мозъка и в органа има цикатрикс, а в органа може да има киста,

капсулован тумор или уплътняване, които представляват финалното състояние на програмата.

Всички симптоми, които не са причинени от травма, интоксикация или недохранване

могат да се проследят съгласно този модел.

Главният въпрос е коя тъкан е засегната и коя е фазата в момента.

Причината за започване на програмите (наред с други неща) може да се открие и във функцията на засегнатия орган.

"рак на шийката на матката", левкемия, болни кости, паника, подути сливици, гастрит,

повръщане, диабет – инсулинов дефицит - "хипергликемия", "хипогликемия", "тежка хипергликемия, последвана от тежка хипогликемия",

диабет – глюкагонова недостатъчност – "хипогликемия", "хипергликемия", "тежка хипогликемия, бронхиален карцином,

пъпки, самоубийствени мисли, слухови халюцинации, "възпаление на пикочния мехур", хипотиреоидизъм, алопеция,

болка в зъба, среден отит, парализа, болест на Паркинсон, "рак на кожата",

болест на Алцхаймер, глаукома, целулит (крайно състояние от цикатризация)

Общо взето има три различни начина, по които човек може да разбере дали е болен.

Първият е наличие на телесен белег, като например зачервена кожа. Вторият е наличие на някакъв симптом, като сърбеж например

или болка. И третият, че ви е казано от някого въз основа на други параметри и разбирания.

От гледна точка на Новата медицина винаги трябва да питаме какво всъщност е това, което има този човек.

В медицината днес има силно етикетизиране на заболяванията.

Все едно има различни контейнери и всеки от тях е специфична болест

и съдържа много различни елементи.

А за неясни термини като множествена склероза

има безброй много допустими дефиниции.

Да погледнем в Уикипедия и да видим кои симптоми са посочени под това название.

Обикновено има списък с 20 симптома и дори повече.

Така че ако има 5 души с диагноза множествена склероза, най-вероятно

симптомите, които те имат ще бъдат напълно различни,

но диагнозата е една и съща. Изхождайки от Петте закона на природата този начин на работа е почти невъзможен.

Изхождайки от Новата медицина винаги е важно да се види какво наистина има там.

Ако разделите симптомите и ги анализирате поотделно съгласно Новата медицина, всичко ще се изясни.

Кой зародишен лист, кой вид тъкан, в коя фаза?

След това веднага ще знаем вида на конфликта, интерпретацията му, фазата в която се намира този човек,

защо е преживял конфликта точно така или защо не се е справил със ситуацията,

позволявайки на процеса да се случва отново и отново. Това винаги е нещо индивидуално за всеки човек.

Следователно няма "множествена склероза" с хиляди симптоми, които могат да се дължат на това или онова.

Има само специфични специални програми, всяка от които е провокирана от конкретно конфликтно съдържание.

Сред тези специфични специални програми има една, която има огромно влияние върху всички останали.

Това е програмата за бъбречните събирателни тубули. Те произлизат от ендодермата

и тяхната задача е да реабсорбират вода.

От циркулиращите през бъбреците 120 литра всекидневно, 99% се запазват,

а 1% преминава и се отделя чрез урината.

Разбира се, ние не побираме 120 литра, но кръвта ни непрекъснато преминава през бъбреците

и това се равнява на 120 литра на ден.

Нормално от тези 120 литра, 1% се филтрира, така че би трябвало да отделяме 1.2 литра урина на ден.

Но когато събирането на вода стане биологически необходимо, реабсорбцията се усилва.

Това може да се получи, когато някой е загубил сигурното си убежище, мястото където се е чувствал у дома и в безопасност.

Загубата на това "сигурно убежище" биологически се интерпретира

като смърт в пустинята или както когато рибата бъде изхвърлена на сухия бряг.

Освен това любимият партньор или майката при малки деца, може да бъдат също такова сигурно убежище.

Конфликтът се описва и като "да се чувстваш като дете без майка", "да се чувстваш зле обгрижван"

или като "екзистенциален конфликт" или "конфликт на бежанеца".

Неговият биологичен смисъл е недвусмислен – оазисът, осигуряващ пълна сигурност

е изгубен и няма къде другаде да се отиде.

Резултатът е задържане на вода, дължащо се на увеличената реабсорбция,

чиято цел е предпазване от дехидратация.

Природата не е запозната с модерните ни технологии за снабдяване с вода и не знае, че не сме изложени на риск от дехидратация.

Специалната програма се появява в някой момент от еволюцията на видовете и не е съобразена с културното ни развитие.

Преди това състояние беше определяно като бъбречна недостатъчност, заради ниската екскреция на вода,

а то е точно обратното – дължи се на хиперфункция на събирателните тубули.

По време на активната фаза водата може да се складира в мастните тъкани

или в съединителната тъкан, което е причина за постоянно увеличаване на теглото.

Тази пълнота няма нищо общо с неправилното хранене.

Д-р Хамер казва, че 90% от всички дебели хора

са активни "бежанци" и събират вода.

В Щатите се говори много за дебелите консуматори на джънк фууд. Може би причината за тяхната пълнота

се крие в обществото, в което страхът за бъдещето е нормално състояние,

което кара организма да складира всички налични хранителни елементи като резерви.

Съгласно синхронизацията на трите нива, психичният симптом е

определяне на света като едно несигурно и некомфортно място за живеене,

като засегнатият човек често прави забележки от такъв род.

Трудно е да определим един конфликт на бежанеца в самите себе си, тъй като

той има голямо разнообразие от различни прояви.

Един човек може да се тревожи за икономическото си благополучие,

на друг му липсва някой с когото да говори за проблемите си.

Но в същността си винаги има едно и също усещане. Според опита ми,

при почти всеки случай се оказва, че от един момент във времето майката на индивида вече не е в състояние да се грижи достатъчно за него,

да му осигурява средства за съществуване, сигурност, дом

или просто я няма, за да си изплаче той мъката и нуждите си.

Или може би е починала.

Всъщност винаги става дума за базисно доверие в света, едно безусловно усещане за сигурност.

Майката, като "център на вселената", ни храни и закриля.

Тъй като тази връзка между напълняването и конфликтът на бъбречните събирателни тубули не е била позната преди,

всички теории за храненето са самоопровергаващи се.

Много хора, въпреки яденето на очевидно мазна храна

не напълняват, тъй като се чувстват защитени и добре.

Те нямат нужда да складират нищо, защото не се страхуват от неизвестността на утрешния ден.

Хората, които се чувстват несигурни или зле обгрижвани обикновено имат малко пари

(с изключение на онези, за които конфликтът е съсредоточен около друга личност вместо върху икономически проблеми).

Затова тези, които събират много вода, поради постоянните си финансови тревоги,

е много вероятно да бъдат намерени на места, където храната е евтина.

Твърдението, че уж неподходящата храна е причина за тяхната пълнота вече не е актуална.

След решението на конфликта, когато любимият, сигурността, домът, доброто място за живеене

се върнат, през пкл фаза А се наблюдава хипофункция на бъбречните събирателни тубули.

т.е. реабсорбцията на водата значително намалява.

Водата изтича от вас и вие трябва постоянно да посещавате тоалетната.

Това всъщност е механизмът, отговорен за загубата на тегло и обяснява защо диетите не работят.

Разбира се, възможно е да се загуби тегло и чрез потене или неядене, т.е. чрез изразходване на резервите.

Но трябва да се даде предимство на разрешаване на конфликта на бъбречните събирателни тубули.

Най-голямото значение на тази програма във връзка с всички други програми

са отоците, които се появяват в пкл фаза А на всяка специална програма.

Събирането на вода в мозъка и на мястото на органа, в началото на лечебната фаза, често пъти е опасно,

когато по същото време организмът събира вода където и да е, поради активността на бъбречните събирателни тубули.

Това може да увеличи размера на отоците до 10 пъти.

Може да се каже, че силната болка, подобно на

други силни симптоми, се случва само поради активните събирателни тубули.

По време на активността на събирателните тубули, едно ужилване от пчела ще причини голям оток,

който погрешно се определя от медицината като алергия.

Затова за всяка терапия е изключително важно пациентът да се чувства добре, защитен и сигурен.

Защото фактът, известен на медицината, че при хоспитализация симптомите внезапно се обострят,

сега вече звучи правдоподобно.

В момента в който пациентът бъде оставен сам на болничното легло, където почти никой не се грижи сърдечно за него,

т.нар. конфликт на бежанеца става активен (в този случай той се нарича още и болничен конфликт),

складира се повече вода и отоците бързо нарастват.

Затова е нужно пребиваването и процедурите в болницата да бъдат основно преразгледани и обсъдени.

Когато работех в интензивно отделение във Фрайбург се обсъждаше

възможността то да се затвори, защото на практика никой не излизаше от там.

Видях само един, който оцеля – шест години!

Този феномен обяснява многото привидно ефективни терапии.

Пациент с болки може по собствен избор да посети лекар, терапевт или такъв, практикуващ акупунктура, масаж,

хомеопатия или шаман и най-вероятно болката ще отмине още в чакалнята,

а той ще се чувства неудобно, че въобще е отишъл там.

Или когато има незабавно подобрение след разговор или от свободно избраната терапия.

Причината за подобрението всъщност е, че пациентът вече не се чувства безпомощен, изоставен и

сам със симптомите си и така необходимостта от събиране на вода изчезва веднага, а отоците

виновни за силната болка или за други неразположения, спадат бързо.

Следователно, ефективността на голямото разнообразие от всевъзможни терапии

няма пряка връзка с всеки отделен случай, а става чрез заобикаляне на непознатото от терапевтите.

Но тъй като те могат да посочат много успешни резултати от своите методи, никога не биха имали причина да се съмняват в тяхната ефективност.

Може би често цитираната остроумна мисъл, слагаща край на всички спорове около терапиите:

"Този, който лекува е прав", е оборена в крайна сметка.

"Продължителността на живота намалява сравнително пропорционално спрямо броя жители на един лекар

т.е. при нарастване плътността на лекарите". Научен институт към германската обществена здравно-осигурителна каса (във ФРГ), 1979 г.

Доклад: Рак на шийката на матката – Тахикардия – Белодробни алвеоли

Те упражниха директен натиск върху мен.

"Сега имате отговорности към едно дете"... и аз би трябвало незабавно да вляза в болница,

иначе няма да имам шанс.

Дори когато знаеш и изучаваш Новата медицина

да чуеш от някого, че няма да оцелееш, е силен удар.

Поставиха ми диагноза рак на шийката на матката,

докато бях бременна със сина ми.

Многократно ми правеха тестове, последният беше преди година и стойностите винаги варират нагоре и надолу.

Имам предвид ПАП тестовете. Те освен това откриват и онези уж опасни "вируси".

Става въпрос за човешките папилома вируси (HPV) споменати вече преди, които съгласно Четвъртия биологичен закон

могат да се открият в лечебната фаза на маточната шийка.

Но без да ги обвиняваме за симптомите, тъй като те са (ако не друго) просто помощници във възстановителния процес,

а активната фаза на конфликта вече е преодоляна.

Ракът на шийката на матката е просто един временен оток, появяващ се

след разрешаването на сексуален конфликт или такъв, свързан със загуба на нечия територия.

Примери за сексуален конфликт могат да бъдат: да нямаш сексуален контакт, когато си изоставена от партньора

или когато партньорът предпочита да спи с някой друг.

В този смисъл ние говорим и за конфликт на сексуална фрустрация:

да бъдеш насилена; да гледаш родителите ти как правят секс, което често се случва при децата;

да бъдеш хваната, когато правиш секс; да си видяна гола, ако това е почувствано като оскърбление;

да се отвратиш от порно списание, намерено сред нещата на татко; и много други.

Обикновено малките деца обичат единия от родителите си толкова много,

че дори казват, че искат да се оженят или омъжат за него.

Синът обикновено обича Мама, а дъщерята – Тати.

Когато те вярват, че Мама или Тати ги изоставят, защото се срещат с някой друг,

това може също да бъде интерпретирано сексуално.

Не става въпрос за това, какво съзнателно знаем и сме научили за секса и нещата, свързани с него.

Всичко вече е записано в архаичния ни биологичен код и се интерпретира по съответния начин, заобикаляйки интелекта.

Но кои ситуации се определят като сексуални конфликти зависи от знанията и зрелостта на индивида.

За малките деца например, е непонятно, че родителите им правят секс

и да ги сварят така е драматично събитие.

За по-големите деца е нормално родителите им да правят секс

и това вече не представлява конфликт.

Други неща се асоциират като сексуални конфликти.

Аз попаднах на информация за Новата медицина по време на бременността си и затова очаквах

да развия сърдечни проблеми след раждането в контекста на лечебната фаза.

Това предположение се дължи на факта, че маточната шийка и коронарните вени

се контролират от един и същ мозъчен център и винаги реагират едновременно.

Беше биологически интересно. След изключително кърмене в продължение на 7 месеца,

на първия ден, в който дадох първата лъжичка пюре,

започнаха сърдечните проблеми.

Ако трябва да бъда честна, точно след раждането си мислех – добре, Нова медицина, традиционна медицина, сега имам дете

не искам да мисля повече за това – и успях някакси да избутам тези мисли настрана.

Мислех си: Въпреки диагнозата рак на шийката на матката, аз нямам проблеми

и не виждам нужда да влизам в болница, за да ме оперират.

И по-късно, когато започнаха проблемите със сърцето осъзнах:

Значи в крайна сметка всичко, което бе казано от Новата медицина, е вярно.

И после беше наистина трудно – през пролетта често лягах до бебето ми с такава болка в сърцето,

че наистина очаквах да получа инфаркт.

Това беше масирана ангина пекторис, не толкова тахикардия,

а много болезнени екстрасистоли и аз непрекъснато се страхувах

да не колабирам – тук, сама, с бебето до мен.

След това се съгласих да се обаждам на брат ми по два пъти на ден

и ако пропуснех, той щеше да изпрати някого да ме провери,

тъй като аз наистина очаквах да падна мъртва.

След това една нощ отделих няколко литра вода,

което изведнъж освободи натиска на сърцето.

Беше наистина невероятно. Страхувах се от дехидратация, беше толкова много.

След това все още имах случайна сърдечна болка, но след 2 месеца и половина всичко приключи.

Бях силно притискана от лекарите да приема традиционната медицина.

Идваха вкъщи, заплашваха ме и апелираха към отговорността ми като майка

и аз трябваше да отида в болница и да се оперирам.

Първият спор започна по време на цезаревото ми сечение.

Лежах на операционната маса – от една страна чакаща инфаркта -

от друга страна спорейки с главния лекар.

Знаете, тази епидурална упойка е страхотно нещо. От тук надолу не усещате нищо, но умът ви е напълно ясен.

После извадиха бебето, показаха ми го за кратко и го отнесоха – беше ужасно.

След това казах на главния лекар: Махнете само плацентата, всичко друго остава вътре и направете сутурата.

А той отбеляза: При вашите резултати би трябвало да се направи и още нещо. Ние също имаме знания в тази област.

Казах само: Нека при друг случай да обсъдим какво мисля за уменията ви.

Поради масирания натиск от тяхна страна аз имах временно колебание,

но в края целият лечебен процес, включително и сърдечните проблеми,

се разви точно както бе предвидено от Новата медицина.

И миналото лято, след като де факто бях преживяла смъртна уплаха през пролетта,

аз наистина развих белодробни проблеми

и две седмици болезнено храчех кръв.

После всичко свърши. Оттогава насам отново съм в перфектно здраве.

Цялата история беше свързана с бившия ми приятел, който е бащата на сина ми.

Решението на проблема дойде, когато бях в състояние да приема, че той е негов баща,

но ние вече не сме двойка.

В основни линии бях изоставила идеята,

че отново можем да бъдем двойка и заедно да отглеждаме детето си.

Приключих с тази тема. Борех се много, дори и за издръжка.

Занимаващите се с Новата медицина настойчиво ме съветваха да се откажа от това.

Питаха ме: Каква е цената за здравето ти?

И аз оставих всичко, спрях да се боря и успях.

Проработи само защото вече бях започнала да се съмнявам в работа си като редактор и

подозирах, че цялата система е погрешна.

Най-вече като фармацевтичен консултант.

Без този опит, честно, бих

отишла под ножа и бих позволила цялата тази пародия да се случи.

Но дори въпреки знанията ми, диагнозата бе толкова шокираща за мен, колкото и за всеки друг.

Въпреки, че четях все повече и повече за Новата медицина, всеки път, когато ми взимаха проба

и стойностите бяха високи, това бе като нов шок за мен.

Трябва да го преживеете.

Не е възможно да видиш някого и просто да му кажеш: излекувай ме!

Ти отговаряш за действията си и ти трябва да се информираш и да действаш сам.

Но за повечето хора е твърде късно да правят това, когато не са чули за него преди.

Латералност

Причината защо симптомите се явяват в дясната или лявата страна на тялото

се крие в латералността или по-точно в мозъчността.

За определяне на латералността д-р Хамер предлага тестът с ръкопляскане.

Коя ръка е отгоре и доминира при ръкопляскането?

Латералността може да се открие например чрез едно обикновено ръкопляскане.

Когато ръкопляскам дясната ми ръка е водеща и е отгоре.

Следователно аз съм десняк.

Това се прави интуитивно. Тестът е несъзнателен.

Тестът е ефикасен, защото се осъществява нетренирано движение.

Много хора са научени да пишат с дясната си ръка, въпреки че са по-склонни да използват лявата.

Тъй като много апарати и инструменти са конструирани да се използват с дясната ръка, ние нямаме друг избор, освен да станем десняци.

Мнозина, които смятат, че са десняци ще се очудят, когато лявата им ръка е отгоре

или води при ръкопляскането, въпреки че те правят почти всичко с дясната си ръка.

Както бе казано преди, латералността е всъщност мозъчност (състояние на мозъка).

Десноръките индивиди са левомозъчни, а леворъките – дясномозъчни.

Левичарите не са такова малко малцинство, както е общоизвестно,

техният дял е около 38%.

Двете половини от тялото ни се различават съгласно латералността ни.

Силната ни страна реагира на хора, които са на нашето ниво, слабата ни страна реагира на хора над или под нас в йерархията.

Обикновено те се наричат накратко "партньорска страна" и "майка/дете страна",

описвайки най-често срещаните емпирични данни.

На страната на нивото се усещат хората, с които имаме нещо общо.

Това може да бъде партньор, колега, съперник, в много случаи нечий баща,

който се държи повече като приятел, в сравнение с майката.

На йерархичната страна усещаме хората, които са ясно над или под нас

или които се чувстваме длъжни да защитаваме.

Обикновено това се отнася за майка ни, децата ни, понякога баща ни

или човек, на когото се възхищаваме или имаме голям респект към него.

Домашните любимци обикновено принадлежат на тази страна,

тъй като те са ни категорично подчинени и трябва да бъдат отглеждани.

Партньорът ни в живота също може да бъде усетен тук,

когато изпълнява ролята на майка или баща за другия.

Например, когато жена деснячка има конфликт безпокойство/разправия с партньора си -

причиняващ хиперфункция на млечните жлези -

процесът ще се появи в дясната гърда.

При жената левичарка всичко ще бъде обратно.

Тези усещания не са така ясно изразени, както бяха представени.

Например, конфликт с дъщеря може да бъде усетен и с двете страни,

ако в момента на конфликта, тя е възприета като дъщеря и като съперник.

Или когато партньорът се възприема отчасти като партньор и отчасти като дете.

По този начин се появяват билатерални и понякога напълно симетрични симптоми.

Латералността обаче не винаги е от значение.

По-точно, тя е от значение навсякъде, с изключение на органите, контролирани от мозъчния ствол,

каквито са сливиците, средното ухо, стомахът и червата.

В тези случаи коя страна ще бъде засегната зависи от системата залък-вътре/залък-вън,

което не може да бъде обяснено подробно в този филм.

Значимостта на латералността се разпрострира до следните групи:

органите от мезодермата на стария мозък – те имат защитна функция,

например млечните жлези или кориума (подкожие).

Органите от мезодермата на новия мозък – осигуряват сила и стабилност,

например кости, мускули, съединителна тъкан и сухожилия.

И ектодермалните органи, отговорни за съзнателните усещания и териториалното поведение.

Един футболист левичар, който не е отбелязвал гол от седмици и е тормозен от всеки,

ще има конфликт на самообезценяване в лявото си коляно.

Засегната е лявата страна, тъй като тя е отговорна за равнопоставените хора, каквито са съотборниците или публиката.

Когато отбележи гол отново, неговият конфликт на самообезценяване ще бъде решен

и ще започне лечебната фаза - ще има оток и болка в коляното,

нещо, което лесно може да бъде отдадено на спортна травма,

когато болката започне точно след като е свършил периода на неуспешното играене.

Местоположението при конфликт на самообезценяване зависи от съответната дейност.

Обикновено при футболистите се засяга кракът или коляното,

докато вратарят или тенисистът е по-вероятно да пострадат в лакътя.

Извън контекста на Петте биологични закона, това състояние се определя като артрит,

тъй като на тялото се гледа като на бавно ръждясваща машина.

Възстановителните симптоми, придружени с болка и увреда,

често водят пациента към омагьосан кръг.

Ето още едно изключение от правилото за латералност при тези видове тъкани.

Латералността е уместна само при "глобално" усетени конфликти.

Но има и локални конфликти, отнасящи се точно за мястото, където са били усетени.

Когато се почувствам погнусен от целувка или докосване на животно,

точно на това място ще бъде усетен конфликт на раздяла, атака или омърсяване.

В този случай латералността не е от значение, симптомите

(херпес или други кожни симптоми за този пример), ще се появят точно на засегнатото място.

Когато футболист левичар е преживял конфликт на самообезценяване в лявото коляно,

лечебните симптоми могат да причинят нов локален конфликт на самообезценяване.

Това се случва, когато той си мисли, че неговото коляно не работи и той е инвалид.

Програмата започва наново с клетъчно стопяване и когато конфликтът бъде решен отново,

лечебната фаза се връща с клетъчна пролиферация и болка, дължаща се на подуването.

Ето защо много хора никога не излизат от тези омагьосани кръгове, защото те винаги гледат на лечебните симптоми

като на доказателство за инвалидността на тялото си в засегнатото място.

Но ако човек успее да приеме болката като необходима част от лечебния процес,

без да я интерпретира като лошо състояние на тялото, е възможно да излезе от омагьосания кръг.

Когато болката или други симптоми се отдадат на възрастта,

също може да се предизвика конфликт на самообезценяване.

Чувството може да бъде: Тялото ми е по-малко способно, заради възрастта си.

Вече не съм способен да правя всичко, както преди.

Диагнозата на лекаря в този смисъл: "Вие никога повече няма да можете да ходите", може съвсем точно да предизвика това, което е предсказала,

тъй като конфликтът на самообезценяване или двигателният конфликт в крака

са последвани от вида увреда, която лекарят очевидно правилно е прогнозирал.

Рецидиви и следи

Петте биологични закона обясняват и тези състояния,

които се описват като алергии или хронични болести.

За по-добро разбиране старите наименования би трябвало да се изоставят,

тъй като те се базират на остаряла справочна система.

Първото нещо, което трябва да се спомене е постоянното повтаряне на конфликтната материя.

Например шефът, който някой трябва да търпи всеки ден,

налага започването на една и съща специална програма всеки ден.

Тъй като конфликтът също се решава отново всеки ден, винаги са налице едни и същи лечебни симптоми.

Това повторение на конфликтното съдържимо ние наричаме рецидив.

Важно е да се разбере, че само първото осъществяване на програмата изисква ДХС.

След това нейната активация може да бъде провокирана само от разпознаване на старото конфликтно съдържание,

дори в отсъствието на много остра, драматична и прекарана в изолация ситуация, т.е. ДХС.

Когато едно бебе не може да получи определена играчка и преживява ДХС заради това,

активирайки програма за дясната сливица, на всички ситуации "не мога да получа нещо", случващи се по-късно в живота му,

то ще реагира с тази специална програма.

Те може да не са вече свързани с играчка, а например с кола или партньор.

Бебе, което не може да получи дадена играчка, защото не е могло да я хване

и реагира на това с конфликт на самообезценяване на дясната китка,

ще реагира на ситуацията "не мога да получа нещо" с китката си през целия си живот.

Следователно основният ДХС определя нашия по-късен начин на реагиране, тъй като ни е осигурил успешна стратегия за оцеляване.

В първия пример бебето има много архаична реакция, тъй като то приема играчката като залък храна, който желае.

Което е подпомогнато чрез увеличената секреция на мукус от сливиците.

Второто бебе има по-слаба архаична реакция на "не мога да взема".

Трето бебе би могло да приеме ситуацията като "не мога да захапя нещо" и поради това да реагира със зъбите.

Друг начин за образуване на хронични процеси е постоянната медицинска супресия на лечебните симптоми.

Когато например една продължителна лечебна фаза никога не свършва,

тъй като симпатикотонията е генерирала време и отново бързо е облекчила болката.

Когато въздействието от лекарството намалее, лечебната фаза продължава.

Симптомите се връщат. И това може да продължава до безкрай.

Нека сега да се спрем на т.нар. следи, които са до известна степен трудни за разпознаване,

поради което е нужен много практически опит.

В основни линии е същото като при рецидивите.

Незабавното повторение на конфликтното съдържание обаче не е необходимо.

Следите действат много по-финно и несъзнателно.

Основното правило е просто:

В момента на ДХС всички косвени особености се запомнят несъзнателно и служат като следи.

Тези косвени особености могат да обхващат всичко, което организмът може да усети, да види, да помирише,

определени мисли, които е имал в този момент, хора, предмети, звуци, температура, едничка дума и т.н.

Когато е разпознато едно от тези косвени особености, пълната специална програма на основния ДХС се развива наново.

Един пример: Момче, което обича едно момиче.

Той преживява ДХС, когато я вижда да се целува с друго момче.

Това е изключително силно и драматично за него, напълно неочаквано и той е сам с мъката си.

Нека да приемем, че той е възприел ситуацията по следните два начина:

"Конфликт визуална раздяла" – засегнати са конюктивата и клепачите.

Не е могъл да подуши, да усети, че тя обича друг

и започва специалната програма за назална мукоза (конфликт на подушване).

Всичко това се случва през пролетта.

Слънцето грее, цветята цъфтят, небето е синьо, пчели жужат около главата му,

полени изпълват въздуха.

Нека да предположим, че след известно време той е забравил конфликта или конфликтът вече не е актуален.

Той преминава през обичайните лечебни фази на специалните програми.

Това се изявява като конюктивит, подуто око и ринит.

На следващата пролет всички следи са отново налице.

Времето, миризмата, пчелите, полените, всичко му напомня за загубената любов.

Същите биологични програми стават отново биологично необходими.

Впоследствие той отново ще има възпаление на окото и течащ нос плюс кихане.

Възможно е да запази тези реакции спрямо свързаните с пролетта обстоятелства през целия си живот,

докато не успее съзнателно да ги откъсне от ситуацията с момичето.

Съзнателен рецидив – при който той би показал значително по-силна реакция -

би бил да срещне случайно момичето или нейният нов любим.

Несъзнателните следи са слабо свързани с обстоятелствата и протичат по-слабо.

Това беше един от безброй многото възможни примери.

Няма ограничение на възможните ситуации и всеки случай е напълно индивидуален.

Така че е нужен много опит с подобни преживявания.

Няма учебна формула, обясняваща произхода на която и да е алергия.

Но симптомите ни казват какъв тип конфликт трябва да е предизвикал основният ДХС.

Решението на следите може да бъде постигнато или чрез решаване на основния конфликт,

какъвто и да е той, или чрез осъзнаване на факта, че те нямат отношение към основното конфликтно съдържание,

правейки специалните програми ненужни.

Този подход често се прилага успешно по отношение на конфликти, произхождащи от детството

и чието съдържание вече не е от значение за порасналия.

Настоящият говорител е изпитал върху себе си

колко усукани и в същото време ясни могат да бъдат тези взаимовръзки.

На леглото ми намерих увита, но използвана близалка от тогавашната ми приятелка.

Нея я нямаше, но беше оставила близалката си там.

През ума ми мина идеята да взема близалката. Сложих я в уста и продължих с работата си.

Няколко минути по-късно усетих бодежи в устната ми.

Бях озадачен и нямах представа какво става.

След това осъзнах, че ми излиза херпес. Устните ми бяха подути. Защо?

Какво бях правил точно преди да се случи това? Нищо. Не бях правил нищо особено през целия ден.

Единственото различно бе, че сложих близалка в устата си преди малко.

Значи трябва да има някаква следа, която да е свързана по някакъв начин с нея. Захар?

Захарта изглежда малко вероятно предположение, тъй като я консумирам често и не ми излиза херпес от нея.

Припомних си предишното появяване на херпес преди две седмици.

През онзи уикенд устните ми бяха покрити с четири херпеса.

Всеки ден ми излизаше по един. Какво се беше случило?

Опитах се да открия някакви сходства с настоящата случка.

И наистина, при предишния случай един мой колега беше донесъл от центъра на града

една торба захарни пръчици и ни я предложи.

Всяка вечер аз ядях захарна пръчица и всяка вечер

ми излизаше голям херпес, като устните ми бяха много подути през целия уикенд.

За две седмици херпесите изчезнаха и после се случи това вкъщи – ядох близалка и херпесът се върна.

Значи, имаме захар – близалка, захарна пръчица – някаква форма на нея, но не и чиста захар.

Трябва да е някаква твърда форма на захар. Следата ми бе свързана с нещо такова.

Премислях какво би могло да бъде и защо и какво ми се е случило по-рано.

Защо искам да бъда разделен (или не) от близалката.

Всъщност, нямах никаква представа.

Освен, че когато бях малък родителите ми казваха

да не взимам никакви сладкиши и бонбони от непознати, защото те хващат и отвличат деца.

Не можех да си спомня конкретна ситуация, в която родителите са ми казали това,

но имах един запечатан образ в съзнанието си.

Виждам син Мерцедес, който пристига и един мъж с палто ми предлага бонбон.

И ме примамва. Запечатано е в ума ми.

Не знам защо. Никога не е имало такава ситуация. Тя е само в главата ми.

Вероятно съм бил в ситуация,

в която ми е бил предложен бонбон.

и съм си мислел "Господи, не трябва да го приемам, иначе ще бъда отвлечен!"

Възможно е, но не знам, не си спомням нищо.

Но знаех, че приемането на сладки и бонбони от непознати означава, че детето ще бъде похитено.

Или поне има риск да бъде похитено. Но аз не исках да бъда отвличан, да бъда отделян

от родителите ми, от дома ми и така всичко стана логично: Сложих близалка в устата си,

която бях намерил вкъщи, но тя не бе донесена нито от родителите ми, нито от мен,

а от човек, който ми бе чужд.

Лечението започна веднага след кратката активност на програмата,

защото си бях вкъщи и си дадох сметка, че няма да бъда похитен.

Добре съм и всичко е наред.

Същото се беше случило и преди две седмици, когато изядох всички захарни пръчки. И всеки път си давах сметка,

че не съм похитен, затова когато се прибирах вкъщи например, херпесът започваше да расте.

Сега въпросът е: Възможно ли е да се преодолее следата, когато е разпозната?

В моя случай аз успях да го направя, тъй като знаех:

сега съм пораснал, корав мъж съм и няма как да бъда похитен.

Няма мъж, който да ме желае сексуално и да иска да ме отвлече.

Някакъв възрастен мъж, който похитява малки деца - човек винаги се страхува,

родителите винаги се страхуват, че децата им са похитени от възрастен мъж.

Това няма да се случи, тъй като съм пораснал.

Не мога да бъда вече обект на тази педофилия и дори да бъда похитен, бих могъл да се защитя.

Защото сега съм голям, висок и силен.

Не може да се случи нищо подобно, конфликтът вече не е актуален и поради това аз мога да приемам

бонбони и лакомства от непознати, от други хора освен мен самия или родителите ми,

без да ми излиза херпес като се прибера вкъщи.

Всичко свърши. Тези кожни следи, които ме преследваха през целия ми живот,

около 25 или 20 години, от ранното ми детство, те изчезнаха.

И така, почти съм свободен от херпеса. Благодаря!

Няма да се случи нищо. Това не е бонбон или захар. Шоколад е. Не съм имал следа, свързана с него.

И нито ти, нито родителите ти купувате близалки?

Нищо не се случва тогава. Затова е толкова трудно да се натъкна на него.

Трябва да е от непознат, не от родителите ми иначе бих го разбрал по-рано.

Трябва да има непознат, като това може да бъде и приятелката ми.

Трябва да е близалка, която не е купена от мен или дадена от родителите ми,

а от човек, който ми е чужд.

Широкоразпространената концепция за алергията от котки, сенна хрема,

алергията от полени е изцяло неточна и погрешна.

Почти никога не е имало реална връзка с идиоматичните полени или сено.

Не съществува никакво обяснение как е било възможно физически да се реагира по какъвто и да е начин

на телевизионните новини или образи на базата на предположение

за някаква строго химична непоносимост към определени вещества.

Разбира се, тестовете за алергия съществуват.

От гледна точка на Петте биологични закона обаче, те не са нищо друго, освен наранявания.

И в зависимост от нивото на активност на бъбречните събирателни тубули, ще последва по-голям или по-малък оток.

Има астрономически голям процент грешка, която изглежда не тревожи никого.

Според тези тестове например, почти всеки е алергичен към котки или трева,

но повечето от тези хора живеят с котки или лежат в тревата от години и нищо не им се случва.

Най-често наблюдаваният феномен е, че твърдението на лекаря,

че лицето страда от непоносимост към тази и онази субстанция, се изпълнява.

Тя съвсем логично ще реагира със специална програма на нещата, за които я е предупредил Лекарят.

Така твърдението на лекаря е вече доказано, защото хората му вярват прекалено.

Щом човекът осъзнае, че дадената субстанция вече не вреди.

Терминът "алергични реакции" се прилага само за тъкани, които образуват бързо специфични физически симптоми,

каквито са кожата, дихателната система, носната лигавица, конюктивата.

Всички останали специални програми обаче, следват същия модел.

Но естествено бавно растящият чревен тумор се забелязва едва след месеци, не след минути.

Затова той едва ли би имал някакъв забележим ефект в настоящия контекст.

Същото се отнася и за психическите симптоми на специалните програми.

Следите влияят на мислите ни, чувствата ни, действията и на отношението ни към света.

Друг начин за неправилно интерпретиране на алергиите е илюстриран от следния пример:

Да приемем, че едно дете загубва любимата си котка и получава кожна реакция, съобразно биологичния конфликт

"не мога вече да я прегръщам",

конфликт на помирисване, тъй като котката не може да бъде помирисана, усетена повече,

и визуален конфликт на раздяла, тъй като котката не може да бъде видяна повече.

Когато детето посети къща, където живее котка, то ще има подсъзнателна представа:

О-о! Котката отново е тук! И лечебните симптоми започват незабавно.

В този случай това са кожна екзантема, запушен нос и конюктивит.

С изчезването на котката спира и възстановителната фаза.

Само за да продължи със същите дискомфортни симптоми при следваща поява на котка.

В ситуации като тази е наблюдавано, че хората реагират по-силно на котка,

подобна на собствената им и по-слабо, когато котката е доста различна от нея.

Как е възможно това, ако не се дължи на разпознаване?

Публично представяне

Забранена ли е Новата медицина?

Това твърдение очевидно е разпространено от самия д-р Хамер и е общоизвестно.

Но дали е вярно?

Издателската къща "Фактуел", която пусна няколко книги за Петте биологични закона,

направи писмено запитване към всички обществени здравни представителства дали Новата медицина на д-р Хамер е била забранена.

Съдържанието на всички отговори бе кристално ясно: Не е забранена, има свобода за терапията и лекарите могат да правят каквото поискат.

Някои представителства обаче, изказали предупреждение към Новата медицина, основано на неправилно тълкуване

и погрешни твърдения за Новата медицина, обикалящи интернет пространството.

Статията в Уикипедия например е многократно споменавана,

тъй като Уикипедия все още се счита за равносилна на обективната истина.

Нека да я разгледаме отблизо:

Още в първото изречение се говори за "неефективно идеологично лечение".

Новата медицина междувпрочем, не е лечебен метод, а само описва Петте биологични закона,

чиято истинност не зависи от живота или смъртта на пациента.

Затова определението "неефективна" не може да бъде прилагано.

Също както законът за гравитацията не се опровергава от падането на пиано върху нечия глава.

По-надолу се твърди, че д-р Хамер определя рака като част от един естествен лечебен процес,

което е точно обратното на фактическото изложение на Третия биологичен закон.

Умелото използване на реторични похвати из целия текст, оставя неинформирания читател без друг избор,

освен да заключи, че Хамер е психопат и чудак.

Например хората, които имат положително мнение за неговото откритие се определят като негови "последователи",

като по този начин се създава впечатлението за секта.

Споменава се, че д-р Хамер е загубил лиценза си за практикуване, но без да се посочва причината.

Тя може да бъде намерена в писмо от областното управление на Кобленц с дата 8 април 1986 г.

Там пише: "Няма индикация, че д-р Хамер е готов

да се отрече от своето "желязно правило на рака"."

Нещо повече, д-р Хамер е установен като неспособен да се вслушва в разума

и да бъде "обърнат" отново към традиционната медицина.

В нарушение на лекарското задължение д-р Хамер не предлага химиотерапия. Поради тази причина на него му бе забранено да упражнява професията си.

Думата "обръщам" обикновено се използва за религиозни неща

и би трябвало да няма място в науката.

Статията в Уикипедия съдържа много по-голям брой грешни твърдения, отколкото биха могли да се намерят в различните страници в интернет.

Списъкът с препратки към други подобни теми не съдържа нито един линк към страница с положителна оценка.

Затова не може да се говори за обективност.

Но това, което може да се намери е изявление от Германската онко асоциация.

Цитиран е д-р Зьолкер например, който казва, "че психическите фактори може да имат въздействие

върху етиологията на раковите заболявания" – мнение, което сега се счита за научно опровергано.

За съжаление от вниманието на г-н Зьолкер трябва да е убягнал факта, че д-р Хамер не е посочил психиката като причина.

Забележете и думата "счита". Не "е" опровергано, а се "счита за" опровергано.

Четем още: "Изследвания от Дания показват недвусмислено, че няма повишен ръст на рака

при хора, страдащи от депресия", което отново няма никакво отношение към което и да е изявление на д-р Хамер.

В нито един момент не се споменава действителното съдържание на Петте биологични закона

и затова в заключението се казва:

"Така наречената "Германска нова медицина" на г-н Хамер е теорема, основана на собствената му история и мечти,

без каквито и да било научни или емпирични основания."

Книгата на д-р Хамер "Заветът на Новата медицина" разкрива, че когато той е направил първото си откритие,

често е мечтал за мъртвия си син, което го е вдъхновявало за по-нататъшни изследвания.

Остава тайна обаче, как от вниманието на д-р Зьолкер са убягнали

резултатите от научните и емпирични доказателства, предоставени от д-р Хамер.

"Тяхното разпространение трябва да бъде предотвратено с всички възможни средства -

правни и възпитателни."

Поради тази причина ние ви призоваваме незабавно да изтриете това видео и да забравите съдържанието му.

Други начални страници поддържат пълни списъци с хора,

за които се твърди, че са умрели в ръцете на д-р Хамер.

Повечето хора, записани там са се съгласили на стандартна терапия,

въпреки съвета на д-р Хамер, и са умрели по време на курса й.

В някои от тези списъци с мъртъвци се появява и името на Кристоф Бук.

Сега ще чуем мнението на Кристоф, който очевидно се е завърнал от оня свят.

Когато за пръв път се видях в тези списъци с мъртъвци,

където бях вписан предварително с очакването: Този Кристоф Бук също ще умре скоро,

първата ми мисъл бе, че това е прекалено.

Смятах да се противопоставя, но пък от друга страна бях доволен

и сложих линк към моя сайт, като регистирах чести посещения от там.

След това си мислех, че собственикът на този сайт е един нещастник.

Той е познат като един от най-лошите клеветници в интернет, не само на тези,

които одобряват Новата медицина, но и на много други различни групи хора.

Освен това той е инсталирал и форум, където поддържа файлове за различни хора.

Преди няколко месеца разбрах, че и аз имам файл там.

Разбира се бях поласкан, че съм бил избран да принадлежа към този кръг.

Там има файлове за д-р Хамер, за г-н Пилхар и за други, а сега и за Кристоф Бук.

Докато работите с болни хора винаги има риск, че може и да не спечелите.

Не можете да контролирате този физиологичен процес.

И само чрез познаване на Новата медицина можем да разберем, че средата, обстановката,

в която живее човекът, е много важна за оздравяването му.

А върху тази среда понякога не можем да влияем.

Освен това обикновено хората, които се интересуват от Новата медицина са хора,

които нямат много вяра в традиционната медицина,

които са опитали много терапевтични методи,

и сега в отчаянието си търсят просто още една възможност, но все още са подвластни

на убежденията си, все още са под влияние на хипнозата на злата болест.

При тези обстоятелства е много трудно да се постигне здраве,

много е трудно да се контролира един биологичен процес, когато хората са силно отчаяни

от страх, заради това което са чули от традиционната медицина, търсейки последна възможност.

Познавайки Новата медицина можем да кажем, че имаме една нова идея

за това как се поражда болестта и как се поражда здравето.

Но все още не съществува универсален лечебен лек.

Възможностите за контролиране на такъв процес са ограничени от способностите

на терапевта и от възможностите на пациента – какво могат да постигнат заедно.

Не, ние не можем да се справим с всеки случай.

Разбира се, една сериозна травма например, изисква хоспитализация.

При интоксикация е нужен определен антидот.

Но независимо от това аз не съм отказала на никого досега.

Особено трудно е, когато нагласата на пациента е:

Сега всичко зависи от Вас! А той всъщност не разбира, че сам трябва да излекува себе си.

През 1995 г. случаят на Оливия Пилхар получи голямо медийно внимание. Подробният разказ

на родителите и нейната гледна точка могат да се намерят на уеб адрес: Olivia-Tagebuch.at

Едно от твърденията на д-р Хамер е, че ционистите пазят неговото откритие за себе си

и преднамерено убиват всички неевреи с химиотерапия и морфин.

Лекарите евреи оперират съгласно Петте биологични закона

и затова смъртността сред техните пациенти е толкова малка.

Ние не знаем за това и не сме открили нито едно доказателство за тези твърдения.

Затова трябва категорично да се разграничим от тях.

Съществува потвърждение на този факт, но то не може да бъде проверено.

Сравнението между официалните статистики за смъртността при рак в Израел и в Германия и Австрия

не дава цифрите, за които говори д-р Хамер.

Д-р Хамер е направил това невероятно откритие - Новата медицина,

но в момента, като частно лице, той не работи вече в полза

на нейното разпространение, което разбира се не се отразява на величието на неговото откритие.

Но повечето хора смесват тези неща.

Заради откритията си д-р Хамер определено е един гений на нашето време.

Неговият начин на работа в медицината е повлиян от

постоянният му и силен характер.

С този силен и постоянен характер той продължава да проучва,

въпреки съпротивата, която среща

и успява да открие тези пет закона на природата.

Но същият този характер прави много трудно обясняването на нещо ново по дипломатичен начин.

Това означава, че тези черти на неговата личност го карат да претендира за правото,

зачитайки научните факти, че е направил откритие,

което е научно правилно и което трябва да се прилага сега разумно и внимателно.

За съжаление, не всички хора се държат така.

Ако всички имаха тази силна вяра в равенството, със сигурност

5-те закона на природата биха се прилагали днес в ежедневната клинична практика.

Тези публикувани съобщения, те са винаги "срещу",

срещу "медициниците", използвайки определението на д-р Хамер, срещу властите, срещу лекарите,

срещу хората, работещи в обществените здравни организации, винаги е "срещу".

А всяка атака неминуемо води до контраатака, подобно на детската игра

"удари ме и аз ще ти отвърна". Това не води до никъде.

Аз съм твърдо ЗА отделяне на Новата медицина от всички идеологии

и политически въпроси, както и от това вменяване на вина.

На цялото това нещо трябва да се гледа като на такова и хората трябва да започнат да изучават Новата медицина

и да упражняват познанието върху себе си или върху своите пациенти, когато става въпрос за лекари.

Само наблюдавайте всеки случай и вижте дали е в съотвествие;

мисля, че това е начинът за бързо решаване на нерешимите проблеми.

Но да вменяваш вина и да настояваш: Защо все още не сме приели, и индустрията и т.н....

Това не помага и по мое мнение би трябвало да не се прави. Подобни въпроси автоматично ще излязат на дневен ред,

когато повече хора разберат за Новата медицина.

"За новата истина нищо не е по-разрушително от старата грешка" Гьоте

Според мен главният проблем не е някакво потулване, а какво преживявам аз всеки ден,

опитвайки се да запозная хората с темата, а те държат на своето си, не я разбират,

имат всякакви предубеждения, а Петте биологични закона

не могат да бъдат разбрани между другото, като другите неща.

Нещата са комплексни и изискват задълбочено изучаване,

като всеки сам трябва да стигне до разбиране на цялото.

Няма смисъл да чакаш другите да я разберат вместо теб.

Тя няма да работи, когато не го направиш сам.

Хората в действителност тъпчат на едно място.

Всички онези уводи и схематични обяснения могат да се намерят в интернет и в много книги,

аз не смятам, че от тях има полза.

Като си спомням времето, когато аз самият се запознавах с тези неща,

те по-скоро ме озадачаваха и заблуждаваха, тъй като прекалено опростяваха нещата.

Все още недостига много.

Най-силният подтисник на Новата медицина сме самите ние, като се страхуваме

да поемем отговорност за себе си и да приемем причината за болестта или причината

за определена биологична реакция, или какво всъщност причинява симптомите или симптоматичните комплекси.

Хората са свикнали да ходят на лекар, когато са болни

и той да им казва какво да правят, така няма нужда да поемат никаква отговорност.

Или пък когато се подлагат на хомеопатия или акупунктура – те не вземат участие в тях.

Последиците биха стигнали далеч извън обсега на медицината, когато хората наистина започнат

да възприемат тези биологични закони, да ги разбират и проверяват.

Новото е, че всеки процес може да бъде проверен от всеки.

И в този момент силата на всички догми, които контролират живота ни – обществени,

религиозни, официални – те просто отминават, тъй като човекът сам е отговорен за собствения си живот.

А това е нещо страшно голямо. Това е много повече от медицина.

Смятам, че днес най-силната опозиция произлиза именно от този страх.

Че хората изведнъж ще станат напълно самоуверени, заради разбирането,

че те самите са началото и краят на всеки процес. А от това ти секва дъхът.

Горещо препоръчвам на всеки да се запознае с Новата медицина докато все още е здрав.

Да я проверява всекидневно, за да затвърди знанието и да укрепи вярата си, така че

когато евентуално се появи проблем или голям конфликт,

който би могъл да доведе до сериозна болест, той ще бъде напълно подготвен.

В противен случай се учиш да плуваш докато се давиш.

Не е достатъчно да изтеглиш 4 или 5 страници някъде от интернет,

да ги прочетеш и да заключиш: Добре, ракът е резултат от нерешени конфликти.

Човек е длъжен да направи много повече, тъй като за всяка болест нещата са различни.

Някои "болести" са симптоми на лечебната фаза,

някои органични промени или заболявания са симптоми на нерешени конфликти,

затова, за да се направи разграничение е нужно поне малко знание.

Иначе, когато имам течащ нос ще търся конфликт,

а всъщност той вече е решен отдавна

и течащият нос е само симптом на лечебната фаза.

Искам да благодаря на д-р Хамер, от дъното на душата си, за неговите заслуги по отношение на Новата медицина.

Тя е толкова обширна и велика и щом веднъж разберете как функционира майката Природа,

ще осъзнаете, че няма нищо за подобряване, ние трябва само да разберем майката Природа.

Д-р Хамер е успял да изведе тези закони, а това вече е такъв безценен подвиг,

че аз съм безкрайно благодарна, както и всички останали, които са разбрали Новата медицина.

Винаги съм се спирала да не търся медицинската теория на д-р Хамер

и никога не съм се спирала на политическия аспект, тъй като срещах много съпротива

най-вече от себе си, което ме спря за цяла година да се запозная с Новата медицина.

От теб зависи да провериш за себе си всичко, което видя тук.

Затова се информирай. Доказването на това познание е в твоите ръце.

Ние само посочваме вратата, но ти решаваш дали да влезеш.

"Една нова научна истина не триумфира като убеждава своите опоненти

да прогледнат, защото те все някога ще умрат,

а чрез запознаване с нея на новото поколение, което расте." Макс Планк

Авторът на книгата "Благодаря Ви, д-р Хамер" – Клаудио Трупиано – казва,

че ние преживяваме едно велико време и сме поколението,

което се движи от страха към свободата,

и че следващите поколения вероятно няма да могат да схванат тази наслада

и да видят това, което винаги е било там. Страхотно изказване.

За начинаещите този документален филм е много подробен

и само 10% от информацията може да бъде разбрана.

Съветвам ви да го гледате отново и отново и отново.

И всеки път ще забелязвате все повече нови неща, на които не сте обърнали внимание преди.

Ако пък смятате, че всичко това са глупости, зарежете го и отидете в някой форум да пишете против нас

какви безсмислици разпространяваме и каква опасна секта сме.

Освен това е ясно, че на първо слушане се явяват

противоречия със старите разбирания и изникват толкова много въпроси.

А това е само промяна на парадигмата.

Това означава, че наблюденията, които човек е правил постоянно до сега, са все още толкова правилни, колкото и преди.

Но им се дава напълно ново обяснение и това е объркващото.

Има добри отговори на десетките въпроси, които могат да ни затрупат или предстоят.

Но разбира се, за тях няма място в този филм.

Нашата интернет страница има FAQ (често задавани въпроси), съдържащи някои от обичайните въпроси за начинаещи.

А във форумът ни може да задавате колкото въпроси поискате.

Трудно е да се вникне в темата, тъй като промяна на парадигмата се случва само веднъж на няколко стотин години

и никой от нас не е бил свидетел на такова нещо досега.

От историята може да се види, че за промените в парадигмите

са нужни приблизително три поколения докато успеят.

И всички те преминават през следните характерни етапа:

Първо се осмиват, след това се воюва против тях и накрая се мълчи, като в крайна сметка всичко се приема за нещо естествено.

Сега може би е първата промяна на парадигма, случваща се в ерата на интернет.

Затова може този път да се развие и по-бързо.

Но все пак си зависи от всеки един човек.

Който сам не е разбрал системата, все още е вързан за лекарства и ваксини.

Но когато няма вече кой да играе играта, балонът ще се спука.

И моля ви, не вярвайте! Проверявайте, самостоятелно!

Ако започнете да търсите в интернет за потвърждения, значи не сте разбрали нищо.

Реших да не представям всички сертификати от университети, професори, лекари и други,

които потвърждават, че д-р Хамер е напълно прав.

Защото това би било въпрос на вяра, вместо на самостоятелно изградено мнение.

И отново бихте имали избор да вярвате на д-р Хамер

или да вярвате, че тези документи са подправени или каквото и да е.

В интернет има доста спорове за това. Но в повечето случаи няма самостоятелна проверка.

Тези биологични закони са само за наистина самоуверени хора.

Не става дума само за болести.

Всеки един момент от живота трябва да бъде разглеждан от нова перспектива.

На този, който очаква лекарят просто да сложи край на страданието му, Новата медицина не може да помогне.

Новата медицина е само за тези, които са готови да научат биологичните закони,

да ги разберат и проверят и да поемат отговорност за всичките си симптоми.

Когато някой приписва всяко малко страдание на външни фактори, на някои набедени причинители,

канцерогенни субстанции, неправилна диета, липса на физическа дейност, имунната система и т.н.

то, доколкото поведението на този човек може да бъде предмет на нашия анализ, основан на биологичните закони,

този човек определено не е готов за Новата медицина.

Няма алтернатива за поемане на самоотговорност.

Вярни ли са Петте биологични закона?

Напълно. Всеки сам може да си ги докаже само за един ден.

Започвайки с обичайната настинка или някой кожен обрив.

Буквално всичко може да бъде обяснено от Новата медицина и тя е правилна.

Недвусмислено, без съмнение и на сто процента.

Да, определено.

По мое мнение концепцията и подходът на Новата медицина със сигурност са правилни.

Дали всяка една болест има за причина конфликт, посочен от д-р Хамер,

дали това винаги е 100% вярно, не мога да потвърдя.

Не го знам и не мога да го проверя. Но съм на мнение, че Новата медицина е правилна.

Изучавам Новата медицина от 4 години. Имах лични преживявания с нея,

не само с пациенти, но и с мен самия, както и с приятели и роднини,

и дълбоко чувствам, че Новата медицина е вярна.

Според моята лична преценка и след това, което видях и което преживях – да!

Аз обаче няма да кажа, че тя е истинна, тъй като бих искал да призова всеки човек да я провери за себе си.

Открийте я!

Научи Разбери Провери

Благодаря, д-р Хамер! Най-после ние не се страхуваме от болести!

Имаме кратко допълнение, за което вярваме на потребителя "Водолей" от "GNM-forum".

Фразата с лимона

14-годишната Таня пише: Странно е, когато някой ми каже:

"Представи си, че захапваш лимон" и устата ми започва да се овлажнява.

Имам много слюнка, въпреки че всъщност не съм захапала лимона.

Как става така?

Най-добрият начин за изясняване на този въпрос е да се обърнем към прозорливата наука.

За да се проследи причината за този феномен, един германски учен моли за средства за проучване.

Молбата е удовлетворена, тъй като той е бил достатъчно умен да спомене, че резултатите от предстоящото проучване

биха имали голямо влияние върху разбирането ни за реалността

и биха, биха могли или може затова да бъдат голям скок напред за човечеството.

В началото има хипотеза.

Въз основа на предположението, че специфичната измерима поредица от звуковите вълни може да бъде причината

за увеличеното образуване на слюнка, първият експериментален опит е проектиран да определи точно тези параметри.

И какво мислите? Всеки, който бил изложен на звуковите вълни на фразата "Представи си, че захапваш лимон"

забелязва, че устата му започва да се овлажнява.

И най-слабите фонетични промени, като например "Представи си, че рисуваш лимон"

не предизвикват тази специфична физическа реакция.

Хипотезата е доказана по всички измерими начини.

Изследването е публикувано в научно списание

и е забелязано, оценено, одобрено и цитирано от научната общност.

Но един китайски учен го поставя под съмнение.

За да потвърди съмненията си, той повтаря експерименталния опит

и излага свои китайски доброволци на фразата с лимона.

Никой от тях не реагира с увеличено образуване на слюнка – с изключение на един.

Един млад китаец, който живял в Германия 3 години, реагирал веднага на специфичната последователност от звукови вълни.

Това сложило началото на нова хипотеза: чувствителността към фразата с лимона е местен, но силно заразен феномен.

Повтореното изследване с китайци, живели в Германия, разкрива:

Колкото повече време са прекарали доброволците в Германия, толкова повече са били заразени.

Изследването е публикувано в научно списание

и е забелязано, оценено, одобрено и цитирано от научната общност.

Но един австралийски учен го поставя под съмнение.

Неговото генетично сравнение между германци и китайци разкрива

значителната връзка между дръпнатите очи и чувствителността към фразата с лимона.

Забележителното е: 99% от изследваните случаи подкрепят това. Налице е нова хипотеза.

Генът, отговарящ за дръпнатите очи изглежда, че в същото време предотвратява

възможния ефект от фразата с лимона.

Изследването е публикувано в научно списание

и е забелязано, оценено, одобрено и цитирано от научната общност.

Един руски учен обаче, го поставя под съмнение.

Защото и в Русия всички хора, с изключение на онези,

които са живяли известно време в Германия, са резистентни, въпреки че нямат дръпнати очи.

Руснакът подрепя китаеца и отхвърля австралиеца.

Австралиецът и подкрепящите хипотезата му се противопоставят на тази критика, защото

в определени части на Русия хората всъщност имат недоразвити черти на дръпнати очи.

В крайна сметка се договаря мултифакторна причинност.

Това заключение е публикувано в научно списание

и е забелязано, оценено, одобрено и цитирано от научната общност.

Всеки харесва множествените хипотези,

тъй като те взимат под внимание всички измерими и видими изследвани фактори

и съдържат резултата от няколко проучвания.

Следователно не може да бъде много далеч от истината.

Таня се е логнала във форума за физика с ника sonnenblume_14, кликва на секцията

"етеризъм и други безсмислици", избира темата за фразата с лимона и пише:

Аз мисля, че това има много общо със съдържанието на фразата и дали сте в състояние да го разберете,

подобно на усещането, което имате когато чуете фразата.

Защото за мен тя действа и при дръпнатите очи.

Дипломираният физик и страстен противник hartmut_666 се е логнал и пише:

Съни-Бъни, преди да се впуснеш в толкова емоционални приказки, горещо бих ти препоръчал

да прочетеш научните статии по темата. Тогава ще имаме база за дискусия.

Петте биологични закона – документален филм

Вече наличен като тройно DVD в комплект с резюме на Петте биологични закона и всички диаграми.

Можете да поръчате на www.5bn.de

превод: nenaatoa - www.bg-mamma.com