Позволи си да бъдеш креативен

Припомняйки си моментите, които са оформили живота му, актьорът Итън Хоук разглежда как смелото личностно изразяване предизвиква лекуване и свързване между хората и Ви предизвиква да откриете вашата безсрамна креативност. "Няма път докато не го прокарате" казва той.

Надявах се днес да поговорим
малко за креативността

Много хора изпитват затруднение

в това да си позволят да са креативни.

И то с право

Всички се съмняваме поне малко
в собствения си талант

Спомням си една история на която попаднах,
когато бях на около двадесет години

и която значеше доста за мен

Бях доста запален по Алън Гинсбърг

и четях неговата поезия,

имаше и доста негови интервюта,
които също четях,

та един път беше гост в
телевизионната програма на Уилям Ф. Бъкли

която се казваше "Огнева линия"

Гинсбърг беше гост и изпя Харе Кришна

свирейки на хармониум

Когато се върнал в Ню Йорк
при приятелите си от интелигенциата

те му казали

"Не смяташ ли че всички те мислят за идиот

и че цялата страна ти се смее?"

А той им отвърнал -
"Това ми е работата."

Аз съм поет и ще се правя на глупак

Повечето хора трябва да ходят
на работа всеки ден,

после се прибират вкъщи
и се карат с половинките си,

хранят се, пускат стария телевизор,

някой се опитва да им каже нещо,

а аз прецаках всичко това.

Появих се и пях за Кришна,

сега хората стоят в леглото и се чудят -
'Кой е този глупав поет?'

и не могат да заспят, нали?"

Това е неговата работа като поет

Намирам това за много освобождаващо,

защото смятам че повечето от нас
искат да покажат на света

нещо качествено,

нещо което светът ще сметне
за добро и важно

А всъщност, това е врагът -

защото не зависи от нас дали това,
което правим, ще бъде прието като добро

и ако историята ни е научила на нещо

то това е, че светът не е
много надежден критик

Нали?

Трябва да си зададете въпроса:

Мислите ли че човешката креативност
е значима?

Хмм.

Повечето хора не отделят много време
да мислят за поезия. Нали така?

Имат си живот за живеене,

и не са особенно загрижени
за поемите на Алън Гинсбърг

или чийто и да е поеми,

докато баща им не почине,

отидат на погребение,

губят детето си,

някой разбива сърцето им,
не ги обичат вече,

и изведнъж

те изгарят от желание да намерят
смисъла на живота,

и "Дали някой се е чувствал
толкова зле преди?

Как са преодолели всичко това?"

Или пък се случва нещо прекрасно

Запознаваш се някого
и сърцето ти екслодира

Обичате ги толкова много,
дори не можете да мислите

Замаяни сте

"Някой чувствал ли се е така?
Какво ми се случва?"

И тогава изкуството не е просто лукс,
а необходимост

Нуждаем се от него

Добре, какво е то?

Човешката креативност е
манифестация на природата в нас.

Например гледаме...

Северното сияние. Нали?

Когато бях дете участвах
във филма "Белия зъб",

снимахме в Аляска,

и излизахме през нощта

и в небето се преплитаха
лилаво, розово и бяло,

най-невероятното нещо,
което някога съм виждал.

Беше все едно небето си играе.

Красиво.

Отивате в Гранд Каньон по залез.

Красиво е.

Знаем, че това е красиво.

Но да се влюбиш?

Половинката ти е много красива.

Имам четири деца.

Да ги гледам как си играят?

Да ги гледам как се правят на пеперуди

или тичат из къщата
и правят каквото им падне,

толкова е красиво.

Аз вярвам, че сме на тази скала в космоса

за да се опитваме да си помагаме. Нали?

Първо трябва да оцелеем,

а после трябва да преуспеем.

А за да преуспеем, за да се изразим,

е, това е трудната част -
трябва да се опознаем.

Какво обичате?

И ако се сближите с това, което обичате

ви се разкрива кой сте всъщност,

и от там започва всичко.

За мен беше много лесно.

Участвах в първото си представление
когато бях на 12

то беше „Света Йоанна"
от Джордж Бърнард Шоу

в театъра „Макартър“,

и, бум, влюбих се!

Светът се разкри пред мен.

И в тази професия, съм вече почти на 50,

тази професия не е спирала
да ми се отплаща,

и ми се отплаща все повече и повече,

и то предимно, колкото и да е странно,

чрез ролите, които съм играл.

Играл съм ченгета и престъпници,

играл съм свещеници и грешници,

и изумителното във всичко това,
през целия живот, повече от 30 години,

е че започвам да осъзнавам,
че моите преживявания,

аз, Итън, изобщо не са
толкова необикновенни

колкото съм си мислил.

Имам толкова общо с всички тези персонажи.

И следователно те имат нещо общо с мен.

Започваш да осъзнаваш
колко свързани сме всъщност.

Прабаба ми -
Дела Хол Уокър Грийн,

на смъртния си одър,

написaла кратка биография в болницата,

само около 36 страници

и отделила около 5 страници

за да разкаже как веднъж
шила костюми за една пиеса.

За първия си съпруг отделила
около параграф.

Производството на памук, работила в
продължение на 50 години е само споменато

Пет страници за шиене на костюми.

Гледам една от завивките,
която тя е шила, дадена от майка ми,

и може да го почувствате

Тя се е изразявала

и това има сила, която може да се усети.

Спомням си когато с доведения ми брат
отидохме да гледаме "Топ Гън",

даже не помня коя година излезе.

Спомням си че, когато излязохме от мола,
навън беше адски горещо,

погледнах брат си.

и двамата почувствахме че този филм
е като призвание от Бог.

Знаете нали? Просто...

Но напълно различно.

Аз исках да бъда актьор.

Усещах че трябва да правя нещо,
което кара хората да чувстват.

Искам да съм част от това.

А брат ми искаше да е в армията.

Само това правехме,
играехме си на ФБР, на войници,

на рицари, и знаете ли,
позирах с меча ми,

а той направи работещ арбалет

с който можеше да забиеш
стрела в дърво.

Той влезе в армията.

Даже тъкмо се пенсионира,
полковник от Зелените барети.

Той е многократно награждаван ветеран
от Ирак и Афганистан.

Вмомента учи деца на загинали воиници
как да плават.

Той отдаде живота си на страстта си.

Лидерството беше неговата креативност,

да предвежда другите,

смелостта му - да помага.

Това беше нещо,
което той чувстваше като призвание,

и то му се отплати.

Всички знаем че времето ни е ограничено,

а как го прекарваме -

правим ли това, което е важно за нас?

Повечето от нас не го правят.

Искам да кажа, че е трудно.

Силата на навиците е толкова голяма,

и това прави децата
толкова изумително креативни -

те просто нямат изградени навици

и изобщо не им пука дали са добри, или не.
Нали така?

Докато правят пясъчни замъци
не си мислят:

"Ще бъда много добър строител
на пясъчни замъци."

Просто се впускат във всичко,
което им покажеш:

танци, рисуване,

строене на нещо -

с всяка възможност която имат

се опитват да ти покажат
тяхната индивидуалност.

Толкова е красиво.

Има нещо което винаги ме притеснява,
когато някой говори за креативността -

защото може да има усещането
че е нещо хубаво,

знаете - кара ви да се чувствате топло,
или пък приятно.

Но не е.

Жизненоважно е.

По този начин се лекуваме помежду си.

Като пеем песните си,

разказваме историята си,

като се подканваме да кажем:

"Излушай ме и аз ще те изслушам,"

ние започваме диалог.

И когато направим това,
започва един лечебен процес

забравяме за притесненията си,

и ставаме свидетели
на общата ни човечност.

Започваме да я затвърждаваме.

И когато направим това,
започват да се случват хубави неща.

Така че ако искате да помогнете на
общността си, на вашето семейство,

на приятелите си,

то трябва да започнете да се изразявате.

А за да се изразявате,
трябва да се познавате напълно.

Всъщност е много лесно.

Трябва просто да следвате любовта си.

Няма път.

Няма път докато не го прокарате,

и трябва да сте склонни
да се правите на глупак.

Затова не четете книга,
която трябва да прочетете,

прочетете книгата, която искате.

Не слушайте музиката, която сте харесвали.

Намерете време да слушате нова музика.

Намерете време да говорите с някого,
с когото не говорите по принцип.

Гарантирам ви, че ако направите това,

ще се почувствате глупаво.

Точно това е целта.

Правете се на глупак.

(Свири на китара)

(Пее) Искам да отида в Остин,
и искам да си остана вкъщи.

Да поканя приятелите си,
но все пак да бъда сам.

Живея за опастността.

Правя се на готин.

Нека всеки ме уважава
за това че съм глупак.