Сюзан Блекмор за мемите и "темите"

Сюзан Блекмор изучава мемите: идеи, които се повтарят от мозък към мозък като вирус. Тя прави едно дръзко ново твърдение: Човечеството е родило един нов вид мема - темата, която се разпространява чрез технология - и изобретява начини сама да се поддържа жива.

Културната еволюция е опасно дете

за освобождаване от който и да било вид на планетата му.

Докато разбереш какво става, детето прохожда,

тръгва да всява хаос, и е твърде късно да го върнеш.

Ние, хората, сме пандорският вид на Земята.

Ние сме тези, които пуснаха втория репликатор от кутията му,

и не можем да го натикаме пак вътре.

Виждаме последствията навсякъде около нас.

Това, предполагам, е възгледът,

който произлиза от приемането на меметиката насериозно.

И той ни дава един нов начин да мислим

не само за това какво става по нашата планета,

а и какво може би става другаде в космоса.

Затова първо бих искала да кажа нещо за меметиката

и теорията за мемите,

и второ, как това би могло да отговори на въпроси за това кой е там, навън,

ако наистина има такъв.

И така, меметика.

Меметиката е основана върху принципа на универсалния дарвинизъм.

На Дарвин му хрумнала изумителна идея.

Всъщност, според някои хора

това е най-добрата идея, хрумвала някога на някого.

Не е ли чудесна мисъл, че би могло да има такова нещо

като най-добра идея, хрумвала някога на някого?

Смятате ли, че би могло?

Публика: Не.

(Смях)

Сюзан Блекмор: Някой казва не, много силно, ей оттам.

Е, аз казвам да, и ако има такава, давам наградата на Дарвин.

Защо?

Защото идеята била толкова проста,

и все пак обяснява целия дизайн във вселената.

Бих казала, не само биологичен дизайн,

но целия дизайн, за който мислим като за човешки дизайн.

Случва се все същото нещо.

Какво казал Дарвин?

Знам, че ви е известна идеята, естествен подбор,

но нека просто перефразирам "Произхода на видовете", 1859 г.,

в няколко изречения.

Дарвин казва нещо такова...

ако има създания, които са различни, а в това няма съмнение...

била съм на Галапагос и съм измервала размера на клюновете

и размера на черупките на костенурките, и така нататък, и така нататък.

И 100 страници по-късно...

(Смях)

А ако има борба за живот,

такава, че почти всички тези създания умират...

а няма съмнение в това, чела съм Малтус

и съм изчислявала колко дълго ще е нужно, за да покрият

слоновете целия свят, ако се развъждат неограничавани, и така нататък, и така нататък.

И още 100 страници по-късно.

А ако много малкото оцелели предадат на потомството си

онова, което им е помогнало да оцелеят,

тогава това потомство трябва да е по-добре приспособено

към обстоятелствата, при които се е случило всичко това,

отколкото са били родителите им.

Виждате ли идеята?

Ако, ако, ако, тогава.

Той нямал понятие от идеята за алгоритъм.

Но това описал в тази книга,

и това познаваме сега като еволюционния алгоритъм.

Принципът е, че просто са нужни тези три неща...

разнообразие, подбор и наследственост.

И както се изразява Дан Денет, ако ги има тях,

тогава трябва да се получи еволюция.

Или дизайн от хаос без помощта на ума.

Една дума на този слайд ми е любима.

Каква според вас е любимата ми дума?

Публика: Хаос.

СБ: Хаос? Не. Какво? Ум? Не.

Публика: Без.

СБ: Не, не без.

(Смях)

Опитвате ги всички поред. Т....?

Публика: Трябва.

Трябва, трябва. Трябва, трябва.

Това го прави толкова изумително.

Не ти трябва дизайнер,

или план, или предвиждане, или каквото и да било друго.

Ако има нещо, което се копира с вариация

и се подбира, тогава трябва да се получи дизайн, появяващ се от нищото.

Не можеш да го спреш.

"Трябва" е любимата ми дума там.

А какво общо има това с мемите?

Е, принципът тук се прилага към всичко,

копирано с вариация и подбор.

Толкова сме свикнали да мислим в биологични термини,

мислим за гените по този начин.

Разбира се, при Дарвин не било така; той не знаел за гените.

Говорел главно за животни и растения,

но също и за езици, еволюиращи и изчезващи.

Но принципът на универсалния дарвинизъм

е, че всяка информация, която варира и се подбира,

ще създаде дизайн.

И това имал предвид Ричард Доукинс

в своя бестселър от 1976-а, "Себичният ген".

Информацията, която се копира, той нарича репликато.

Той се копира себично.

Не в смисъл, че някак седи вътре в клетките и казва: "Искам да се копирам."

Но че ще се копира, ако може,

независимо от последствията.

Не го интересуват последствията, защото няма как,

защото той е просто информация, която се копира.

Искал да се отдели

от всички, като мисли постоянно за гените,

и казал: "Има ли друг репликатор на планетата?"

А, да, има.

Огледайте се наоколо, и тук става, в тази зала.

Навсякъде около нас, все още носейки се тромаво

в първобитната си супа от култура, е още един репликатор.

Информацията, която копираме от лице на лице чрез имитация,

чрез език, чрез говорене, чрез разказване на история,

чрез носене на дрехи, чрез действия.

Това е информация, копирана с вариация и подбор.

Провежда се процес на дизайн.

Той искал име за новия репликатор.

Затова взел гръцката дума мимема, която означава онова, което се имитира.

Помнете това, това е основната дефиниция.

Онова, което се имитира.

И я съкратил на мема, просто защото звучи добре

и от него става добра мема, ефективна разпространяваща се мема.

Така се появила идеята.

Важно е да се придържаме към тази дефиниция.

Цялата наука меметика е силно оклеветена,

много неразбрана, източник на много страхове.

Но много от тези проблеми могат да се избегнат,

като помним дефиницията.

Мемата не е еквивалентна на идея.

Тя не е идея, всъщност не е еквивалентна на нищо друго.

Придържане към дефиницията.

Това, което се имитира.

Или информация, копирана от лице на лице.

Да видим някои меми.

Вие, господине, закачил сте тези очила на врата си

по един особено приятен начин.

Чудя се, дали сам сте измислили тази идея,

или сте я копирали от някой друг?

Ако сте я копирали от някой друг, тя е мема.

Ами... оо, не виждам никакви интересни меми тук.

Към всички - кой има интересни меми за мен?

Ами добре, вашите обеци,

според мен не вие сте изобретили идеята за обеци.

Вероятно сте излезли и сте ги купили.

По магазините има още много.

Това е нещо, предавано от лице на лице.

Всички истории, които разказваме - разбира се,

ТED е прекрасен фест на меми, купища меми.

Начинът обаче, по който трябва да се мисли за мемите,

е да мислим - защо се разпространяват те?

Те са себична информация, ще се копират, ако могат.

Но някои от тях ще бъдат копирани, защото са добри,

верни, полезни или красиви.

Някои от тях ще бъдат копирани, макар и да не са такива.

Някои - доста е трудно да се каже защо.

Има една особено любопитна тема, която доста ме радва.

И се радвам да кажа, както очаквах, открих я, като дойдох тук

и съм сигурен, че всички вие също сте я открили.

Отиваш в хубав, елегантен международен хотел някъде,

влизаш, събличаш си дрехите,

отиваш в банята и какво виждаш?

Публика: Сапун за баня.

СБ: Извинете?

Публика: Сапун.

СБ: Сапун, да. Какво виждаш още?

Публика: (Не се чува)

СБ: Мхм, мхм.

Публика: Умивалник, тоалетна!

СБ: Умивалник, тоалетна, да, всичко това са меми, всичко това са меми,

но са някак полезни, а ето я и тази.

(Смях)

Какво прави тази?

(Смях)

Това се е разпространило по цял свят.

Не е изненадващо, че всички сте го откривали,

като сте пристигали в баните си.

Но направих тази снимка в една тоалетна отзад в палатка

в еко-лагера в джунглата в Асам.

(Смях)

Кой е сгънал това нещо там горе, и защо?

(Смях)

Някои хора се увличат.

(Смях)

Други хора просто са мързеливи и допускат грешки.

Някои хотели експлоатират възможността да слагат още повече меми

с една малка лепенка.

(Смях)

За какво е всичко това?

Предполагам, за да ви каже, че някой

е почистил мястото и че всичко е прекрасно.

А, знаете ли, всъщност ви казва, че това друго лице

потенциално е разпръсквало микроби от едно място на друго.

(Смях)

Мислете за това по този начин.

Представете си свят, пълен с мозъци

и далеч повече меми, отколкото е възможно да намерят домове.

Всички меми се опитват да се копират,

опитват се, в обърнати запетаи, т.е.,

това е съкращение за, ако могат да се копират, ще се копират.

Използват теб и мен като своя размножителна копирна машина,

ние сме машините за меми.

Защо е важно това?

Защо е полезно това, или какво ни казва?

То ни дава напълно нов възглед за човешкия произход

и какво значи да си човек.

Всички конвенционални теории за културна еволюция,

за произхода на хората

и какво ни прави толкова различни от други видове.

Всички други теории, обясняващи големия мозък, езика и употребата на инструменти

и всички тези неща, които ни правят уникални,

са въз основата на гени.

Езикът трябва да е бил полезен за гените.

Употребата на инструменти трябва да е подпомагала нашето оцеляване, чифтосване и така нататък.

Винаги се стига, както се е оплаквал Ричард Доукинс

толкова отдавна, винаги се стига пак до гените.

Целта на меметиката е да се каже: "О, не, не е така."

Сега на тази планета има два репликатора.

От момента, когато нашите предшественици,

вероятно преди два и половина милиона години или там някъде,

започнали да имитират, имало нов процес на копиране.

Копиране с вариация и подбор.

Бил освободен един нов репликатор, и той така и не могъл...

от самото начало нямало как

онези човешки същества, освободили това ново създание,

да копират само полезните, красиви, верни неща,

а да не копират другите неща.

Макар и мозъците им да имали предимство в това, че са в състояние да копират...

да палят огньове, да поддържат огньове, нови ловни техники...

такива неща...

неизбежно копирали също и слагането на пера в косата,

носенето на странни дрехи, боядисването на лицата си

и така нататък.

Така се получава надпревара във въоръжаването между гените,

които се опитват да накарат хората да имат малък икономически мозък

и да не си губят времето да копират всичко това

и самите меми, като звуците, които издавали и копирали хората...

с други думи, това, което се оказало език...

състезавали се да правят мозъците все по-големи и по-големи.

Големият мозък според тази теория е движен от мемите.

Затова в "Машината за меми" го нарекох меметичен двигател.

С еволюцията на мемите, която е неизбежна,

те движат един по-голям мозък, по-добър в копирането на мемите,

които извършват задвижването.

Затова в крайна сметка сме се оказали с толкова странни мозъци,

че харесваме религия, музика и изкуство.

Езикът е паразит, към който сме се адаптирали,

а не нещо, първоначално присъствало за гените ни,

според този възглед.

И като повечето паразити може отначало да е опасен,

но после еволюира съвместно, приспособява се

и в крайна сметка имаме симбиотична връзка

с този нов паразит.

И така, от наша гледна точка,

не осъзнаваме, че така е започнало.

Това е един възглед за това какво представляват хората.

Всички други видове на тази планета са само генни машини,

те изобщо не имитират добре, едва ли изобщо го правят.

Само ние сме генни машини и машини за меми.

Мемите взели генна машина и я превърнали в машина за меми.

Но това не е всичко.

Сега имаме нов вид меми.

Отдавна се чудя,

тъй като много съм мислила за мемите,

има ли разлика между мемите, които копираме...

думите, които си казваме един на друг,

жестовете, които копираме, човешките неща...

и всички тези технологични неща около нас?

Винаги, досега, съм ги наричала всички меми,

но, честно казано, смятам, че сега

ни трябва нова дума за технологични меми.

Да ги наречем техномеми или теми.

Защото процесите стават различни.

Започнали сме, вероятно преди 5000 години, с писане.

Поставяли сме за съхранение теми върху глинена плочка,

но за да се получат истински теми и истински машини за теми,

трябва да се получи вариацията, подборът и копирането,

всичко това става извън хората.

И ще стигнем дотам.

Ние сме в онази изключителна точка, при която почти сме стигнали дотам,

при която има такива машини.

И наистина, за краткото време, през което вече съм в ТЕD,

виждам, че сме дори по-близо, отколкото смятах преди.

Така че всъщност сега темите принуждават мозъците ни

да заприличват повече на машини за теми.

Децата ни растат много бързо, учат се да четат,

учат се да използват машинарията.

Ще имаме всякакви импланти,

лекарства, които ни карат да стоим будни постоянно.

Ще мислим, че избираме тези неща,

но всъщност темите ни карат.

Сега сме на ръба

да имаме трети репликатор на нашата планета.

А какво още става там навън, във вселената?

Има ли там някой друг?

Хората задават отдавна този въпрос.

Вече сме го задавали тук, на ТЕD.

През 1961 г. Франк Дрейк съставил прочутото си уравнение,

но според мен се е съсредоточил върху погрешните неща.

Това уравнение е било много продуктивно.

Той искал да установи приблизително N,

броят на комуникативни цивилизации, съществуващи в нашата галактика.

И включил там скоростта на формиране на звезди,

скоростта на планетите, но решаващо - интелигентността.

Според мен това е погрешен начин да се мисли по въпроса.

Интелигентността се появява навсякъде, под всякакъв облик.

Човешката интелигентност е само един вид.

Но наистина важното е, че репликаторите, които имате,

и нивата на репликаторите, единият храни предишния.

Затова бих предложила да не мислим за интелигентност,

а за репликатори.

Въз основа на това предложих различен вид уравнение.

Много просто уравнение.

N, същото нещо,

броят на съществуващите комуникативни цивилизации,

които можем да очакваме в нашата галактика.

Просто започнете с броя планети в нашата галактика.

Частта от тях, които получават първи репликатор.

Частта от тях, които получават втори репликатор.

Частта от тях, които получават трети репликатор.

Защото само третият репликатор ще достигне до...

изпращане на информация, изпращане на сонди, излизане там навън

и комуникация с всички останали.

Значи, ако вземем това уравнение,

защо не сме получили вест от никого там, навън?

Защото всяка стъпка е опасна.

Да получиш нов репликатор е опасно.

Може да се справиш, справяли сме се,

но е опасно.

Вземете първата стъпка, още с появата на живота на тази земя.

може да възприемеме гаянския възглед.

Много ми хареса разговорът на Питър Уорд вчера - не е гаянски през цялото време..

Всъщност формите на живот създават неща, които се самоубиват.

Е, преживявали сме на тази планета.

Но после, много по-късно, милиарди по-късно

сме получили втория репликатор, мемите.

Това си било доста опасно.

Помислете за големия мозък.

Колко майки има тук?

Вие знаете всичко за големите мозъци.

Опасни са за раждане.

Чиста агония е да ги раждаш.

(Смях)

Котката ми роди четири котенца, мъркаше през цялото време.

А, мм... малко по-различно.

(Смях)

Но не само че е болезнено - убива много бебета,

убива много майки

и е много скъпо.

Гените са принудени да произвеждат всичкия този миелин,

всички мазнини за миелинизация на мозък.

Знаете ли, че като седите там,

мозъкът ви използва около 20 процента от произведената от тялото ви енергия

за два процента от телесното ви тегло?

Наистина скъпо е действието на този орган.

Защо? Защото той създава мемите.

Той е могъл да ни избие... могъл е да ни избие

и може би почти го е сторил, но виждате ли, не знаем.

А може би почти го е сторил.

Опитвано ли е това преди?

Ами всички тези други видове?

Луиз Лийки говори вчера

за това, че сме единствените останали в този бранш.

Какво се е случило с другите?

Възможно ли е този експеримент по имитация,

този експеримент за втори репликатор

да е достатъчно опасен, за да избива хора?

Е, справили сме се и сме се приспособили.

Но сега, както току-що описах,

се сблъскваме с третата репликаторна точка.

А тя е дори по-опасна...

е, пак е опасна.

Защо? Защото темите са себични репликатори

и не ги е грижа за нас, за нашата планета или за каквото и да било друго.

Те са просто информация - защо да ги е грижа?

Използват ни за изсмукване на ресурсите на планетата

за производство на още компютри,

и повечето от тези изумителни неща, за които слушаме тук, в ТЕD.

Не мислете: "О, създадохме Интернет в своя собствена полза."

Така ни се струва.

Мислете за това, че темите се разпространяват, защото така трябва.

Ние сме старите машини.

А ще се справим ли?

Какво ще се случи?

Какво означава да се справим?

Е, има два начина за справяне.

Единият, който очевидно се случва сега навсякъде около нас,

е, че темите ни превръщат в машини за теми,

с тези импланти, с наркотиците,

с това, че се сливаме с технологията.

А защо да го правят?

Защото ние сме саморепликиращи се.

Имаме бебета.

Правим нови, и затова е удобно да ни се качват на гърба,

защото още не сме на етапа на тази планета,

при който другият вариант е жизнеспособен.

Макар и да е близо, чух тази сутрин,

по-близо, отколкото си мислех.

Където машините за теми сами ще се репликират.

По този начин не би имало значение дали климатът на планетата

е напълно дестабилизиран

и вече не е възможно хората да живеят тук.

Защото на тези машини за теми няма да им трябва...

те не са джвакащи, мокри, дишащи кислород,

изискващи топлина създания.

Биха могли да продължават без нас.

Това са двете възможности.

Втората - не мисля, че сме толкова близо дотам.

Наближава, но още не сме стигнали дотам.

Първата - тя също наближава.

Но вредата, която вече се причинява

на планетата, ни показва колко е опасна третата точка,

тази трета точка на опасност, получаване на трети репликатор.

И дали ще преминем през тази трета точка на опасност,

както сме минали през втората и първата?

Може би да, може би не.

Нямам представа.

(Аплодисменти)

Крис Андерсън: Това беше невероятен разговор.

Благодаря. Направо се изплаших.

КА: (Смях)