< Return to Video

Представяне на квадратична форма с матрица

  • 0:01 - 0:02
    Привет!
  • 0:02 - 0:03
    Искам да разгледаме още нещо,
  • 0:03 - 0:05
    преди да опишем векторния вид
  • 0:05 - 0:08
    на квадратичната апроксимация на
    функции на много променливи,
  • 0:08 - 0:10
    което е така трудно за произнасяне.
  • 0:10 - 0:11
    Да кажем, че имаме някакъв израз,
  • 0:11 - 0:14
    например 'а' по х на квадрат,
  • 0:14 - 0:16
    като х е променлива,
  • 0:16 - 0:18
    по b по х по у,
  • 0:18 - 0:19
    като у е друга променлива,
  • 0:19 - 0:21
    плюс с по у на квадрат.
  • 0:21 - 0:23
    а, b и се са константи,
  • 0:23 - 0:25
    а х и у са променливи.
  • 0:25 - 0:28
    Този израз има интересно име.
  • 0:28 - 0:34
    Той се нарича квадратична форма.
  • 0:34 - 0:35
    Това винаги ме е шокирало.
  • 0:35 - 0:36
    Винаги съм се чудил
  • 0:36 - 0:37
    какво означава това "форма"?
  • 0:37 - 0:39
    Знам какво представлява
    квадратен израз,
  • 0:39 - 0:41
    където "квадратен" обикновено означава,
    че нещо е на втора степен,
  • 0:41 - 0:41
    или ако имаме произведение
    на две променливи,
  • 0:41 - 0:43
    но защо го наричат "форма"?
  • 0:43 - 0:46
    Принципно това означава,
    че всичко тук е квадратно.
  • 0:46 - 0:47
    .
  • 0:47 - 0:48
    Тук нямаме х, което си стои самичко,
  • 0:48 - 0:51
    или някаква константа като 2,
  • 0:51 - 0:53
    когато събираме всички тези,
  • 0:53 - 0:56
    а вместо това имаме
    само членове от втора степен,
  • 0:56 - 0:57
    а, разбира се, математиците
    не искат да го нарекат
  • 0:57 - 0:59
    просто квадратен израз,
  • 0:59 - 1:01
    а вместо това са му дали
    това засукано име,
  • 1:01 - 1:03
    така че изглежда по-страшно,
    отколкото е всъщност.
  • 1:03 - 1:05
    Но както и да е –
    имаме тази квадратична форма,
  • 1:05 - 1:06
    а въпросът е
  • 1:06 - 1:09
    как можем да я представим
    във векторен вид.
  • 1:09 - 1:11
    По аналогия, ако
    разгледаме линейните членове,
  • 1:11 - 1:15
    когато имаме, например,
    а по х плюс b по у –
  • 1:15 - 1:17
    ще добавя още една променлива –
  • 1:17 - 1:19
    друга константа по следващата
    променлива z.
  • 1:19 - 1:20
    Когато видиш нещо такова,
  • 1:20 - 1:23
    когато всяка променлива
    просто е умножена по константа,
  • 1:23 - 1:26
    и когато съберем тези членове,
    както в този случай,
  • 1:26 - 1:28
    можем лесно да изразим
    това чрез вектори,
  • 1:28 - 1:31
    където събираме всички
    константи в техен отделен вектор,
  • 1:31 - 1:33
    вектор, който съдържа а, b и с,
  • 1:33 - 1:35
    и можеш да си представиш
    скаларното произведение
  • 1:35 - 1:37
    на този вектор и на вектора,
  • 1:37 - 1:40
    който съдържа всички променливи
    компоненти х, у и z.
  • 1:41 - 1:44
    Удобството е, че тук можем
    да използваме само един символ,
  • 1:44 - 1:45
    например V,
  • 1:45 - 1:47
    който да представя вектора,
    съдържащ константите,
  • 1:47 - 1:48
    а после можем да запишем,
  • 1:48 - 1:50
    можем да намерим скаларното
    произведение на този вектор
  • 1:50 - 1:52
    и другия вектор, като
    използваме друг символ,
  • 1:52 - 1:53
    удебелено х,
  • 1:53 - 1:57
    който представлява вектор,
    който съдържа всички променливи,
  • 1:57 - 1:59
    и при този начин на записване
    всичко изглежда
  • 1:59 - 2:00
    като произведение на
    константа и вектор,
  • 2:00 - 2:02
    точно както при функциите
    на една променлива,
  • 2:02 - 2:04
    когато умножаваме число-константа
    по число-променлива,
  • 2:04 - 2:06
    това е все едно да умножим
    един константен вектор
  • 2:06 - 2:07
    по един променлив вектор.
  • 2:07 - 2:09
    Важността да запишем
    нещата по този начин
  • 2:09 - 2:10
    е в това, че V може да е вектор,
  • 2:10 - 2:12
    който съдържа не само
    три числа,
  • 2:12 - 2:13
    а стотици числа,
  • 2:13 - 2:16
    а х може да съдържа
    сто съответни променливи,
  • 2:16 - 2:18
    а тогава записването става
    много сложно.
  • 2:18 - 2:21
    По този начин можем да
    го обобщим за повече измерения.
  • 2:21 - 2:22
    Въпросът е
  • 2:22 - 2:24
    можем ли да направим нещо такова
  • 2:24 - 2:25
    с квадратичната форма?
  • 2:25 - 2:26
    Защото, досещаш се,
  • 2:26 - 2:28
    да кажем, че въведем
    променливата z,
  • 2:28 - 2:30
    тогава ако трябва
    да имаме още един член,
  • 2:30 - 2:33
    някаква друга константа
    по квадратния член х по z,
  • 2:33 - 2:34
    и после някаква друга константа
  • 2:34 - 2:36
    по z на квадрат – пак квадратен член –
  • 2:36 - 2:38
    и друг за квадратния член у по z,
  • 2:38 - 2:39
    и това излиза от контрол,
  • 2:39 - 2:41
    а ако започнеш да
    разглеждаш случаи
  • 2:41 - 2:42
    със сто променливи,
  • 2:42 - 2:43
    това наистина сериозно
    излиза извън контрол,
  • 2:43 - 2:46
    защото има много
    различни квадратни членове,
  • 2:46 - 2:48
    така че ни е нужен добър
    начин да ги изразим.
  • 2:48 - 2:51
    Сега ще ти покажа как го правим
  • 2:51 - 2:54
    и после ще го разнищим,
    за да видим какъв е смисълът.
  • 2:54 - 2:56
    Обикновено, вместо
    да разглеждаме b по х по у,
  • 2:56 - 2:59
    ние всъщност разглеждаме
    това като 2 по някаква константа,
  • 2:59 - 3:00
    по х по у,
  • 3:00 - 3:01
    а това няма никакво значение.
  • 3:01 - 3:03
    Просто променяме стойността на b,
  • 3:03 - 3:06
    но ще видиш защо това е
    по-удобно по този начин
  • 3:06 - 3:07
    само след малко.
  • 3:07 - 3:10
    Начинът да опишем квадратичната форма
    като тази чрез вектори
  • 3:10 - 3:12
    е да съставим матрица две по две,
  • 3:12 - 3:15
    тъй като тук имаме две измерения,
  • 3:15 - 3:17
    като а и с са в единия диагонал,
  • 3:17 - 3:19
    а b е в другия диагонал,
  • 3:19 - 3:22
    понеже тези матрици
    винаги са симетрични,
  • 3:22 - 3:24
    така че, ако си представиш
    как изобразяваме цялата матрица
  • 3:24 - 3:25
    симетрично спрямо тази ос,
  • 3:25 - 3:26
    ще получим същото число,
  • 3:26 - 3:29
    така че е важно това, че
    тук имаме някаква симетрия.
  • 3:29 - 3:32
    Това, което правим сега,
    е да умножим вектора,
  • 3:32 - 3:34
    променливия вектор, който
    съдържа х и у,
  • 3:34 - 3:37
    от дясната страна на тази матрица
  • 3:37 - 3:39
    а после го умножаваме отново,
  • 3:39 - 3:41
    но го обръщаме настрани,
  • 3:41 - 3:42
    така че вместо да е
    вертикален вектор,
  • 3:42 - 3:45
    го транспонираме до
    хоризонтален вектор
  • 3:45 - 3:46
    от другата страна.
  • 3:46 - 3:48
    Това е донякъде аналогично на това
  • 3:48 - 3:50
    да умножим двете променливи.
  • 3:50 - 3:52
    Умножаваме по два вектора,
    но от двете страни на матрицата.
  • 3:52 - 3:54
    Това, между другото,
    е подходящ момент,
  • 3:54 - 3:56
    ако не си наясно с умножението
    на матрици,
  • 3:56 - 3:58
    да поставиш на пауза това видео
  • 3:58 - 4:00
    и да намериш видео уроците
    за умножение на матрици
  • 4:00 - 4:02
    и да си припомниш или
    да научиш как става,
  • 4:02 - 4:02
    защото, когато продължим напред,
  • 4:02 - 4:03
    аз ще приема, че
  • 4:03 - 4:06
    това е нещо, което ти знаеш.
  • 4:06 - 4:08
    Относно изчисляването на това,
  • 4:08 - 4:11
    първо да извършим
    умножението отдясно.
  • 4:11 - 4:14
    Имаме произведение
    на матрица с вектор.
  • 4:14 - 4:17
    Първият компонент, който
    получаваме,
  • 4:17 - 4:18
    е като умножим горния ред
  • 4:18 - 4:20
    по всеки от компонентите на вектора,
  • 4:20 - 4:24
    значи това е а по х,
  • 4:24 - 4:26
    плюс b по у.
  • 4:26 - 4:29
    Плюс b по втория компонент у.
  • 4:29 - 4:30
    Аналогично постъпваме за долния елемент –
  • 4:30 - 4:32
    взимаме долния ред
  • 4:32 - 4:34
    и го умножаваме по съответните членове,
  • 4:34 - 4:37
    значи b по х,
  • 4:37 - 4:43
    плюс с по у.
  • 4:43 - 4:44
    Ето това получаваме,
  • 4:44 - 4:45
    когато умножим отдясно,
  • 4:45 - 4:47
    и, разбира се, запазваме
    нашия транспониран вектор
  • 4:47 - 4:49
    ето тук отдясно,
  • 4:49 - 4:51
    ето тук отляво.
  • 4:51 - 4:53
    Сега имаме –
  • 4:53 - 4:54
    това е просто вектор 2 по 1,
  • 4:54 - 4:56
    а този е 1 по 2.
  • 4:56 - 4:58
    Можеш да си го представиш
    като хоризонтален вектор,
  • 4:58 - 5:00
    или като матрица 1 по 2,
  • 5:00 - 5:02
    но когато умножаваме тези тук,
  • 5:02 - 5:05
    просто подравняваме
    съответните членове.
  • 5:05 - 5:07
    Имаме х по целия този
    израз отгоре,
  • 5:07 - 5:15
    така че х по (а по х плюс b по у).
  • 5:15 - 5:18
    После прибавяме това към
    втория член у,
  • 5:18 - 5:19
    умножен по втория компонент
    на този вектор,
  • 5:19 - 5:21
    което е b по х плюс с по у.
  • 5:21 - 5:27
    Значи умножаваме у по
    b по х плюс с по у.
  • 5:28 - 5:30
    Всичко това са числа,
    така че можем да опростим,
  • 5:30 - 5:32
    след като разкрием първите скоби,
  • 5:32 - 5:34
    имаме х по а по х,
  • 5:34 - 5:37
    което дава а по х на квадрат.
  • 5:37 - 5:40
    После, следващият член,
    е х по b по у,
  • 5:40 - 5:43
    значи става b по х по у.
  • 5:44 - 5:46
    После тук имаме у по b по х,
  • 5:46 - 5:48
    така че това е същото като b по х по у,
  • 5:48 - 5:49
    следователно тук имаме,
  • 5:49 - 5:51
    можем тук да напишем 2,
  • 5:51 - 5:54
    защото това следва логично
    от нашето развиване на израза.
  • 5:54 - 5:57
    Последният член е у по с по у,
  • 5:57 - 6:00
    което е с по у на квадрат.
  • 6:00 - 6:02
    Връщам се към първоначалната
    квадратична форма,
  • 6:02 - 6:04
    която искахме да получим.
  • 6:04 - 6:08
    а по х на квадрат, плюс 2 по b по х, по у,
    плюс с по у на квадрат.
  • 6:08 - 6:10
    Ето как развихме този член.
  • 6:10 - 6:11
    Когато го направим,
  • 6:11 - 6:14
    получаваме същия
    квадратен израз.
  • 6:14 - 6:17
    Квадратичната форма е удобна,
  • 6:17 - 6:19
    защото се записва с матрица като тази,
  • 6:19 - 6:21
    и дава възможност да направим
    всичко по един по-обобщен начин,
  • 6:21 - 6:23
    и вместо да запишем
    цялата матрица,
  • 6:23 - 6:26
    можем просто да запишем буква,
    например М,
  • 6:26 - 6:27
    която да представлява цялата матрица,
  • 6:27 - 6:29
    а после векторът, който
    представлява променливата,
  • 6:29 - 6:31
    можем да запишем като удебелено х,
  • 6:31 - 6:33
    и след това умножаваме отдясно,
  • 6:33 - 6:35
    а после транспонираме вектора
    и го умножаваме отляво,
  • 6:35 - 6:36
    така че това показва, че...
  • 6:36 - 6:38
    като сложим едно Т
    като горен индекс,
  • 6:38 - 6:42
    което показва, че това е
    х транспонирано,
  • 6:42 - 6:43
    умножено по матрицата отляво,
  • 6:43 - 6:45
    и този израз,
  • 6:45 - 6:49
    това е начинът, по който изглежда
    квадратичната форма във векторен вид,
  • 6:49 - 6:50
    а удобството е същото,
  • 6:50 - 6:52
    както в линейния случай.
  • 6:52 - 6:53
    Точно както V може
    да представлява
  • 6:53 - 6:55
    нещо, което съдържа
    сто различни константи,
  • 6:55 - 6:57
    а х може да е сто
    различни променливи,
  • 6:57 - 6:58
    можем да направим нещо
    подобно и тук,
  • 6:58 - 7:01
    като напишем същия израз,
  • 7:01 - 7:03
    дори когато матрицата
    М е супер голяма.
  • 7:03 - 7:05
    Да видим как ще изглежда това,
  • 7:05 - 7:07
    когато имаме три измерения,
  • 7:07 - 7:09
    но тук ми трябва повече място,
  • 7:09 - 7:10
    защото ще пиша още по-надолу.
  • 7:10 - 7:14
    Значи имаме х транспонирано,
    умножено по матрицата,
  • 7:14 - 7:17
    умножено по удебелено х,
  • 7:17 - 7:19
    и да кажем, че това
    представлява,
  • 7:19 - 7:22
    сега имаме х, у и z,
  • 7:22 - 7:24
    нашият транспониран вектор,
  • 7:24 - 7:25
    а после нашата матрица,
  • 7:25 - 7:31
    нашата матрица нека да е
    а, b, с, d, е, f –
  • 7:31 - 7:33
    и понеже трябва да има
    симетрия,
  • 7:33 - 7:35
    който член се намира на това място,
  • 7:35 - 7:36
    трябва да имаме същия
    и ето тук,
  • 7:36 - 7:38
    все едно имаме осева
    симетрия спрямо този диагонал.
  • 7:38 - 7:41
    По същия начин за с, тук
    ще имаме същия член с,
  • 7:41 - 7:43
    а 'е' ще бъде ето тук.
  • 7:43 - 7:45
    Така че реално имаме
    само шест свободни члена,
  • 7:45 - 7:48
    но те запълват цялата матрица,
  • 7:48 - 7:48
    а после отдясно
  • 7:48 - 7:50
    ще умножим това
  • 7:50 - 7:54
    по вектор [х; у; z].
  • 7:54 - 7:56
    Няма да решавам това
    в този видео клип,
  • 7:56 - 7:58
    но вероятно се досещаш, че
    когато умножим тази матрица
  • 7:58 - 7:59
    по този вектор,
  • 7:59 - 8:01
    а после умножим съответния
    вектор, който получим,
  • 8:01 - 8:03
    по този транспониран вектор,
  • 8:03 - 8:05
    ще получим някаква
    квадратична форма
  • 8:05 - 8:06
    с три променливи.
  • 8:06 - 8:08
    Идеята е, че това
    ще стане много сложно,
  • 8:08 - 8:11
    но всъщност можем да изразим
    нещата много по-просто по този начин.
  • 8:11 - 8:12
    Така с този инструмент
  • 8:12 - 8:13
    в следващото видео
  • 8:13 - 8:15
    ще ти покажа как можем
    да използваме този начин на записване,
  • 8:15 - 8:17
    за да изразим квадратична
    апроксимация
  • 8:17 - 8:18
    на функция на много променливи.
  • 8:18 - 8:19
    До скоро!
Title:
Представяне на квадратична форма с матрица
Description:

Как можем да запишем израз като ax^2 + bxy + cy^2 с помощта на матрици и вектори.

more » « less
Video Language:
English
Team:
Khan Academy
Duration:
08:20

Bulgarian subtitles

Revisions Compare revisions